Решение № 62 от 28.2.2022 г. на Апелативен съд - София по дело № 86/2022 г.

Производството е по реда на чл.424 ал.1 вр.чл.422 ал.1 НПК, като е образувано по искане на осъдения П. Н. З., с установена самоличност, ЕГН •••••••••• за възобновяване на наказателното производство по внохд №565/2021 година на Окръжен съд гр.Кюстендил и нохд №144/2021 година на Районен съд гр.Дупница. В подаденото искане сочи наличие на основания, разписани в чл.422 ал.1, т.5 НПК, като анализ на оплакванията на осъденото лице, релевирани в стореното искане, обобщаващо препращат към оплакване по чл.422 ал.1, т.5 НПК вр.с касационни основания по чл.348 ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК–нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. С присъда №260057/14.09.2021 година, постановена по нохд №144/2021 година по описа на Районен съд гр.Дупница, подсъдимият П. Н. З., роден на •••••••• година в гр. Дупница, живущ в гр.•••, област •••, българин, български гражданин, осъждан- амнистиран, основно образование, вдовец, пенсионер, ЕГН ••••••••••, понастоящем в затвор гр. Бобов дол, е признат за виновен в това, че на 24.10.2020 година, около 17, 00 часа в гр.Дупница, в къща, находяща се на ул.“Владимир Вазов“№16 е извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление /опипвал по гърдите/ с лице, ненавършило 14 години-М.В. Н., родена на •••••••• година, ЕГН ••••••••••, като за това употребил сила, поради което на основание чл.149 ал.2, т.1, пр.1 вр.ал.1 НК и чл.54 вр.чл.37 ал.1, т.1а НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години. Определен е първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание. С присъдата, на основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК, съдът е приспаднал времето, през което П.З. е бил задържан по ЗМВР и под стража, считано от 25.10.2020 година. На основание чл.53 НК съдът се е произнесъл за вещественото доказателство по делото. Подсъдимият П. Н. З., ЕГН •••••••••• е осъден, на основание чл.189 ал.3 НПК, да заплати в полза на Държавата направени по делото разноски в размер на 365 лева, които да внесе по сметка на ОД-МВР гр.Кюстендил, както и да заплати сумата 50 лева по сметка на РС гр.Дупница. С Решение №63/20.12.2021 година, постановено по внохд №565/2021 година на Окръжен съд гр.Кюстендил, присъдата е била потвърдена. В искането са сторени оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон, за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, довели до нарушаване правата му и за явна несправедливост на наложеното наказание. Оплакванията са развити в следните насоки: 1.Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в липса на задълбочен анализ на противоречиви доказателствени източници /гласни показания на св.М. М./, довело по същество до липса на мотиви към постановения първостепенен съдебен акт.В тази връзка се твърди необективен анализ на целия доказателствения обем, без обективно, пълно и всестранно изясняване предмета на доказване в наказателно-правния спор.Твърди нарушение на чл.13 НПК и чл.14 НПК, доколкото не е разкрита обективната истина по делото. Твърди се нарушение на правата на осъдения, свързани в конкретика единствено с проведен негов разпит на 25.10.2020 година. 2.Материалният закон не е приложен правилно, защото осъдителната присъда е постановена на основата на неизяснена фактическа обстановка, която е изградена на предположения, без наличие на „годни“ доказателства за осъществено деяние, при недоказано авторство на деянието. 3.Сторено е бланкетно оплакване, че наложеното наказание е явно несправедливо. На основа на горното се обосновава /по същество, с оглед тълкуване мотивите и сторената претенция към настоящия съд/ искане за отмяна на въззивното решение, възобновяване на производството по внохд №565/2021 година на Окръжен съд гр. Кюстендил и отмяна на постановената първоинстанционна присъда, като делото се върне на първия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Сторено е алтернативно искане да се отмени въззивното решение, да се възобнови производството по внохд №565/2021 година на Окръжен съд гр.Кюстендил като се отмени първоинстанционната присъда, а осъдения бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Пред настоящия съд на осъдения е назначен служебен защитник, с оглед нормата на чл.94 НПК.Поддържа доводите, изложени в искането.Излага съображения, свързани с направените оплаквания за нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, без да конкретизира по отделните оплаквания. Осъденият П.З. поддържа подаденото лично от него искане за възобновяване на наказателното производство, именувано „молба“ и доводите, изложени в него, както и заявеното от защитника си. Поддържа искането си и при предоставената му последна дума. Представителят на САП изразява становище за неоснователност на направените оплаквания и искания.Намира, че не са налице предпоставките на Закона за възобновяване на наказателното производство по внохд №565/2021 година по описа на Окръжен съд гр. Кюстендил.Намира, че не са допуснати твърдените от осъденото лице и защитата му процесуални нарушения. След като прецени изложените доводи в стореното искане на осъдения П.З., като съобрази наведените за възобновяване основания и като прецени лично изразеното становище на страните по делото, Софийският апелативен съд намери, че искането е процесуално допустимо, а разгледано по наведените оплаквания, намери следното: Следва да се подчертае, че настоящата извънредна инстанция няма правомощие при проверката си да изменя проверяваните и приети от съдилищата по делото фактически положения, включително да изгради своя самостоятелно възприета фактическа обстановка. Предметът на извънредната проверка е изрично очертан в нормата на чл.422 ал.1, т.5 вр. чл.348 ал.1, т.1-3 НПК, както по основанията за проверка, така и касателно подлежащите на такава проверка съдебни актове.Изрично е посочено, че предмет на тази проверка е наличието или не на допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 НПК, като включва проверка за нарушение на материалния закон-ако законът е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да се приложи, ако е допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено, ако липсват мотиви на проверяваните съдебни актове или протокол от съответно съдебно заседание, ако съдебните актове са постановени от незаконен състав или тайната на съвещанието е била нарушена. Предметът на проверка ясно е очертан и с оглед разписаното в чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.3вр.ал.5 НПК, касателно явна несправедливост на наложени наказания. Предметът на проверка е свързан с начина, по който е изградено вътрешното убеждение на решаващия съд и/или въззивния съд, и преценка дали то е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички правно-релевантни факти и обстоятелства по делото.В този смисъл право на конкретната съдебна инстанция по същество е да кредитира едни доказателствени източници за сметка на други, поставяйки ги в основата на фактическите си констатации, като във връзка с гореизложеното съществено нарушение на процесуалните правила ще е налице, когато не са изложени съображения, относно оценката на доказателствените материали, когато те са оценени едностранчиво и тенденциозно или са сторени изводи на основата на негодна или несъществуваща доказателствена основа. Настоящият съд установи при проверката си, че след проведено съдебно следствие, на основа на събран и надлежно проверен доказателствен обем, първият съд е възприел за установени от него ясно описани факти, възприети и от въззивната съдебна инстанция. Преповтаряне на фактическата обстановка не се налага. По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения в искането на осъдения. САС споделя акцентирани и изложени от молителя и защитата му, макар и изключително лаконични, принципни съображения, че съдебният акт следва да почива на пълно, всестранно и обективно изследване на релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства, включени в нормата на чл.102 НПК, които да се подложат на задълбочен анализ във взаимовръзката им при спазване на процесуалните стандарти, разписани от Законодателя. В конкретния наказателно-правен спор, преди да разгледа възраженията по същество на спора, свързани с нарушението на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, настоящият съд дължи отговор на поставени въпроси за наличие на допуснати и неотстранени съществени процесуални нарушения, включително на такива, довели до нарушаване правата на осъденото лице. За пълнота следва да се посочи, без да са налице възражения от осъдения и защитата му в тази насока, че изготвеният обвинителен акт отговаря на изискванията и стандартите, разписани в нормата на чл.246 ал.2 НПК.Ясно са очертани фактическите рамки на обвинението, позволяващи предаденото на съд лице да разбере в какво и въз основа на какви доказателствени източници е обвинен в извършване на конкретното престъпление. Следва да се посочи, че е проведено редовно разпоредително съдебно заседание, в което еднозначно са решени въпросите, поставени за разглеждане от нормата на чл.248 ал.1 НПК при спазване правата на предаденото на съд лице.Вън от преценката на съда в това производство, по силата на чл.248 ал.4 НПК, стоят единствено твърдения за нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателства и доказателствени средства.Видно е, че първият съд е обективирал краен резултат на доказателствения процес по ясен и несъмнен начин.Волята и вътрешното убеждение на първостепенния съд е възможно да бъдат проследени в еднаква степен от страните в процеса и от настоящия извънреден състав. Процесуалното развитие на делото насетне сочи следното: По въззивен протест и подадени въззивни жалби от подсъдимия З. и защитника му- адв.Е. Д. е било образувано въззивно наказателно производство. С определение №207/29.10.2021 година, постановено по внохд №565/2021 година по описа на ОС гр.Кюстендил, след проведено закрито съдебно заседание състав на съда е намерил, че въззивните жалби и въззивният протест са подадени в срока по чл.319 НПК, проверил е тяхната допустимост и съответност по форма и съдържание на нормата на чл.320 НПК, и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. За това открито съдебно заседание подсъдимият е призован от затвора гр.Бобов дол, доколкото е безспорно, че е задържан под стража, защитниците му по договор за правна помощ-адв.Е. Д. и адв.Е.А., двамата с посочени съдебни адреси, частния обвинител М.М. и майка и К.Е., както и ОП гр.Кюстендил. В съдебно заседание, проведено на 25.11.2021 година подсъдимият П.З. е доведен от затвора гр.Бобов дол и представен пред въззивния съд. Макар редовно призовани за разглеждане на наказателното дело пред въззивния съд, адв.Д. и адв.А. не са се явили и не са посочили причини за това. Не се е явил частния обвинител М.М. и К.Е., редовно призовани. Явил се е представител на ОП гр.Кюстендил. Подсъдимият е заявил, че желае делото да се разгледа, въпреки неявяване на защитниците му. Становище по даване ход на делото представителят на КОП не е заявил, а след даване ход на делото и доклад от председателя на съдебния състав, е поддържал протеста. Подсъдимият П.З., след доклад на въззивните жалби от председателя на съдебния състав, е поддържал подадената от него жалба/именувана възражение/. Съдът е дал ход на съдебни прения, изслушал е становището на прокурора и на подсъдимия З., осигурил е последна дума на подсъдимото лице, и след тайно съвещание е обявил, че ще се произнесе с решение. Това е сторил с Решение №63/20.12.2021 година. На основа гореизложеното следва да се посочи, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните такива.Видно е, че П.З. е задържан под стража и като задържано лице е представен чрез началника на затвора гр.Бобов дол пред въззивния съд.Защитниците му не са се явили, но въпреки това, при условията на задължителна защита, въззивният съд е дал ход на делото и го е решил по същество.Вярно е, че защитниците на З. са били редовно призовани и не са се явили без да сочат причини за това.Вярно е и това, че самият З. е заявил становище делото да се разгледа в отсъствие на защитниците му. На сетне, като е разгледал делото без да осигури защитник за П.З., възивният съд е нарушил процесуалния закон и правилата, разписани в чл.94 ал.1 т.6 НПК, допуснал е съществено процесуално нарушение, което е нарушило правото на защита на подсъдимият тогава П.З.. В нормата на чл.329 НПК действително е записано, че по дела от общ характер участието на прокурора е задължително/ал.1/, като е посочено в ал.2, че по дела с обвинение за тежко престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително, с изключение на случаите по чл.269 ал.3 НПК.Пак в чл.329 ал.3 НПК е посочено, че “неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото“. Безспорно е, че, макар редовно призовани за разглеждане на наказателното дело пред въззивния съд, адв.Д. и адв.А. не са се явили и не са посочили причини за това, като не се е явил частния обвинител М.М. и К.Е., редовно призовани. Разпоредбата на чл.94 ал.1 т.6 НПК, обаче е специална, по отношение нормата на чл.329 НПК.Видно е от разписаното в чл.94 ал.1, т.6 и ал.3 НПК задължение на орган на досъдебно производство или съд да осигури защитник на предадения на съд, когато адвокатска защита е задължителна/вж.по арг. на чл.94 ал.2 вр.ал.1, т.4 и т.5 НПК/. Съгласието на подсъдимия З. не освобождава съда от задължение да му назначи служебен защитник, щом договорните му защитници не са се явили пред съда, защото адвокатската защита е задължителна.Правна възможност е предпоставяла отлагане разглеждането на делото и осигуряване явяването на договорните защитници на П.З.. Неизпълнението на това задължение от страна на съда представлява съществено процесуално нарушение, което е довело до нарушаване правото на защита на З. в съдебното производство пред въззивния съд /вж.Р№837 от 27 ноември 1991 година по н.д. №721 от 1991 година, 2-ро н.о./.Съдебната практика е еднозначна и непротиворечив в тази насока. Въззивният съд не е имал правомощие да разгледа и реши делото в отсъствие на защитник на подсъдимия тогава П.З., независимо от волеизявлението на подсъдимото лице. Изпълнявайки задължението си да прецени дали са допуснати и други процесуални нарушения от категорията на съществените, вън от посоченото по-горе, настоящият съд преценява като неоснователно оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в липса на задълбочен анализ на противоречиви доказателствени източници /напр.гласни показания на св.М. М./, довело до липса на мотиви към постановената присъда и на мотиви към въззивния съдебен акт. Безспорно, вж.Р№249/17.05.2011 година по н.д.№1395/2011 година на ВКС, липсата на мотиви съставлява винаги съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото се отнася до същностни въпроси, свързани с приложението на материалното право и рефлектира върху правото на защита на подсъдимото лице, като го нарушава, поради невъзможност да се разбере съдебната воля, а като последица води до нарушаване на материалния закон, по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 НПК. В конкретния случай такова процесуално нарушение, още повече съществено по своя характер, не се открива. Необосновано е твърдението, че липсва обективен анализ на доказателствените източници.Настоящият съд намира, че и първият съд и въззивната съдебна инстанция обективно, пълно и всестранно са изяснили предмета на доказване в наказателно-правния спор.Събрани и проверени са възможните доказателствени източници, обсъдени са при спазване стандартите, разписани от Законодателя.Дадени са отговори на поставените въпроси от подсъдимият, тогава З. и защитата му.Не се установяват нарушения на разписаното в чл.13 НПК и чл.14 НПК. Необосновано е твърдението, че са нарушени правата на осъдения П.З., с оглед проведен негов разпит на 25.10.2020 година.Конкретни оплаквания в тази насока не се сочат от осъдения, от защитата му, а и настоящата съдебна инстанция не констатира нарушаване на неговите права. По оплакването за нарушение на материалния закон и по оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: САС намира, че при констатираното допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с чл.94 ал.1, т.6 вр.ал.3 НПК, довело до нарушаване правото на защита на осъдения П.З. е в невъзможност, до отстраняването му по надлежен ред, да даде аргументиран отговор на оплакването за допуснато нарушение на материалния закон, твърдяно като самостоятелно възобновително основание по чл.348 ал.1, т.1 НПК или на твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание.Безспорно намирайки, че при въззивното разглеждане на делото е допуснато описаното по-горе съществено процесуално нарушение, то въззивният съд е поставен в невъзможност да даде отговор на оплакването за допуснато нарушение на материалния закон, и на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. В заключение се налага извод, че са налице основания за възобновяване на съдебното производство по внохд №565/2021 година на Окръжен съд гр.Кюстендил, защото са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон/нарушение по чл.94 ал.1, т.6 вр. ал.3 НПК/.На това основание постановеното въззивно Решение №63/20.12.2021 година, постановено по внохд №565/2021 година на Окръжен съд гр.Кюстендил следва да се отмени като незаконосъобразно и се възобнови наказателното производство, като делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. С оглед изложеното Софийски апелативен съд