Решение № 266 от 31.10.2024 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 241/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №112/06.02.2024година постановено по гр.д. №1561/2023година по описа на РС Монтана е признато ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на, , П. К.Б.‘‘ЕООД, ЕИК: •, със седалище и адрес на управление: гр.•, бул., , •‘‘ № •, бл. •, вх.• към Н. Н., ЕГН •••••••••• с адрес: гр.•, ул., , •‘‘№ •, във връзка със сключен между страните договор за потребителски кредит № •/01.12.2021 г., както следва: -577, 40 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за главница за разликата над уважения до пълния исков размер от 720, 15 лв., като неоснователен и недоказан. -72, 40лв. мораторна лихва върху главница, начислена за периода от 21.12.2021 г. до 07.03.2023 г., като е отхвърлен иска за мораторна лихва над уважения до предявения размер от 184, 76 лв., като неоснователен и недоказан.Със същото решение са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете относно заплащане на следните претендирани по договора за потребителски кредит № •/01.12.2021 г. суми, както следва: - 217, 97 лв. договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 20.02.2022 г. до 07.03.2023 г.; -212, 58 лв. неплатени възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; -426, 66 лв. неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси и са присъдени направените в производството разноски. Това решение е обжалвано от ищеца„П.К.Б." ЕООД, ЕИК: •, седалище: гр. •, бул. •№ •, бл. ••, вх.•, Чрез пълномощника си юрк. Е. К. като неправилно в частта, с която е провъзгласена за недействителна клаузата за договорно възнаграждение в Договор потребителски кредит № •и са отхвърлени претенциите на дружеството, относно главница над присъдената сума от 577, 40 лв. до реално дължимата след прихващане на суми, в размер на 619.39 лв., договорно възнаграждение в размер на 217.97 лв. /двеста и седемнадесет лева и деветдесет и седем стотинки/, дължимо за периода от 20.02.2022г. до 07.03.2023г. и за лихви за забава в размер на 184.76 лв. / сто осемдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки/, за периода от изпадане на длъжника в забава 21.12.2021 г. до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 07.03.2023г.Счита, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите. Заявява, че няма изискване в закона в договора за потребителски кредит да е посочено как се формира годишният лихвен процент, а по отношение на годишния процент разходи общите условия към процесния договор препращат към Приложение № 1 на ЗПК - чл. 5.2. от Общите условия. Видно е, че процесният договор отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.9, т.9а, т.10 и следващите ЗПК. Несериозно и противоречащо на всякаква житейска логика би било да се приеме, че при подписването на ДПК кредиторът трябва да посочи всеки един административен разход, който ще трябва да покрие по време на живота на договора и във връзка с него. Това, освен че е невъзможно, по никакъв начин не би улеснило клиента и не би подобрило неговото положение, а единствено би го затрупало с огромно количество ненужна и неразбираема за него информация. Търди се, че в договора е посочен, съгласно изискванията на закона, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. В настоящия случай, закупувайки допълнителни услуги кредитополучателят си осигурява допълнителна възможност, във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички предоставени услуги, но закупуването им не е условие за сключване на договора за кредит, нито за получаването на кредита при конкретните условия. Моли съда да отмени като неправилно обжалваното Решение № 120 от 14.03.2024 г. по гр. д. № 1561 / 2023 г. на Районен съд - Монтана, с което частично се отхвърля исковата претенция на „П.К.Б.“ ЕООД срещу длъжника по Договор потребителски кредит •- Н. Н. и да бъде постановено ново решение, с което да установите съществуването на вземане в полза на „П.К.Б.” ЕООД срещу длъжника - Н.Н. за главница над присъдената ни сума от 577, 40 лева до пълния претендирай размер от 619.39 лева/след прихващане на суми/ или за сумата от 41, 99 лева, договорно възнаграждение в размер на 217.97 лв. /двеста и седемнадесет лева и деветдесет и седем стотинки/, дължимо за периода от 20.02.2022г. до 07.03.2023г. и за лихви за забава в размер на 184.76 лв. / сто осемдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки/, за периода от изпадане на длъжника в забава 21.12.2021 г. до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 07.03.2023г., вземания, дължими на основание ДПК № •, ведно със законна лихва от входиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Моли да му бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски по делото, в това число заплатена държавна такса, както и сумата в общ размер на 360.00 (триста и В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, но са изпратени писмени бележки с изложено становище за основателност на жалбата. В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна от Н. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. •, ул. „•“ № •чрез адвокат Н. Р. от БАК с изложени доводи за неоснователност на жалбата.Отговора е подробно мотивиран.Моли съда да остави жалбата без уважение и потвърди аатакуваното решение като правилно и законосъобразно.В становището се твърди, че първоинстанционното решение не е обжалвано от нея но смятау че изобщо не дължи плащане на мораторна лихва, в определения от съда размер от 72.40лв., с оглед на което няма как да дължим и претендираните по-високи параметри. В съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява и не взима допълнително становище. Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства. Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса по отношение на подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване наличие на вземане по обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с петитум: да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на дружеството-ищец към ответницата, във връзка със сключен между страните договор за потребителски кредит № •/01.12.2021 г., както следва: -720, 15 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; - 217, 97 лв. договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 20.02.2022 г. до 07.03.2023 г.; -212, 58 лв. неплатени възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; -426, 66 лв. неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси; -184, 76 лв. мораторна лихва, начислена за периода от 21.12.2021 г. до 07.03.2023 г. За да постанови своето решение първоинстанционния съд е приел, че на осн. чл. 19, ал.5 от ЗПК, клаузите в договора, регламентиращи двете допълнителни услуги са нищожни. Клаузите освен това са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал.1 от ЗЗП- сключени са безспорно във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, респективно това води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на патримониума на длъжника.Приел е също така, че горепосоченото прави клаузите за възнаграждения за услуги Фаст и Флекси и нищожни на осн. чл. 26, ал.1, пред. 3-то от ЗЗД- поради противоречието им с установените добри нрави и общият принцип да не се вреди другиму и е отхвърлил исковите претенции за възнаграждения за допълнителни услуги Фаст и Флекси, като изцяло неоснователни и недоказани, като и претенциите за лихва. Така направените крайни изводи се споделят напълно от настоящата инстанция по следните съображения. Първоинстанционното производство е инициирано след подадено възражение от длъжника по реда на чл.414 от ГПК в заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК.Жалбоподателят е предявил в едномесечния срок иска и по чл.422 от ГПК за да установи по отношение на длъжника претендираното вземане. Видно от писмените доказателстава вземането на жалбоподателя произтича от договор за потребителски кредит, №•сключен между П.К.Б. ЕООД и Н. Н. от гр.• за сумата от 800.00лева със срок за издължаване от 18месеца при ГПК 48, 81% и годишен лихвен процент 41% с дължима сума по кредита 1065лева.Освен това страните са сключили и допълнителни услуги Фаст с възнаграждение от 240лева и Флекси с възнаграждение от 480лева с които общото задължение по кредите става 1785лева и 10 стотинки с обща вноска от 99.18лева. С измененията в ГПК, обнародвани в ДВ бр. 100/2019 г., в сила от 24 декември 2019 г., за заповедния съд е въведено задължение служебно съда да следи за неравноправни клаузи в договора, сключен от потребител. От това следва, че доводът на жалбоподателя, че МРС е излязъл извън правомощията си като е проверявал действителност на договора, е неоснователен. Неравноправните клаузи в потребителските договори са дефинирани в чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите / ЗЗП/, съгласно който неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като неравноправна съгласно чл. 143, т.19 ЗЗП се приема клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Именно с оглед възможността на потребителят да прецени тези последици в ЗПК е предвидено като част от задължителното съдържание на договора посочване на годишния процент на разходите /ГПР/и общата дължима сума, изчислени към датата на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложението към закона начин. От приложения договор се установява посочен ГПР 48.81 %, без яснота дали в същия са включени разходите за закупени допълнителни услуги ФАСТ и ФЛЕКСИ с обща цена 720 лева. При предоставен кредит от 800 лева от длъжника се иска връщане на обща сума в размер на1065, 10 лева по кредита и отделно 720лева за закупени допълнителни услуги.От горното може да се направи извод, че действителният ГПР по кредита надхвърля петкратния размер на законната лихва, определен с императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК като максимален размер на ГПР. Възнаграждението за допълнителни услуги е дължимо със сключване на договора за кредит, включено в погасителния план, поради което и с оглед чл. 19, ал. 1 ЗПК същото се включва в годишния процент на разходите по кредита съгласно формулата за изчисляването му, приложена към закона. Непосочване в договора действителния годишен процент на разходите по кредита е ограничило възможността на потребителя да прецени икономическите последици от сключения договор за потребителски кредит. Посочването в договора за кредит на по - нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В този смисъл, неяснотата относно включените в ГПР компоненти съставлява и нарушение на основното изискване по чл. 145, ал. 2 от ЗЗП клаузите, определящи основния предмет на договора да са ясни и разбираеми Горното е самостоятелно основание за отхвърляне на всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита съгласно чл. 23 във връзка с чл. 22 ЗПК, включително и заявената в настоящото производство договорна / възнаградителна / лихва. Нищожността на договора се обосновава и с допуснатото нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗП ЗПК предвижда специална защита на потребителите при сключване на договорите за потребителски кредит, като целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит, поради което и същият е приложим закон при преценката от страна на съда по чл. 411, ал.2, т.3 ГПК. От друга страна претенцията в частта относно лихвите за забава е нередовна, поради липса на данни върху какви вземания се претендира заплащане на обезщетение за забавено изпълнение с оглед индивидуализиране на претендираното парично вземане. Вземанията за лихва за забава и за законна лихва представляват обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, като с подаденото заявление е посочен период на забавата, не и върху какви суми посочени като погасителни вноски в приложения погасителен план са начислени. Вземанията за възнаграждения за допълнителни услуги са недължими поради противоречие с императивни норми на ЗПК, поради което и върху същите не се дължи и обезщетение за забава. Липсата на индивидуализация относно сумите, върху които се претендират лихви за забава води до неяснота относно начина на определяне размера им, съответно до неоснователност на искането за издаване заповед за изпълнение за процесните вземания. Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема, че е налице обоснована вероятност договорът за потребителски кредит да е нищожен, като сключен в нарушение изискванията на ЗПК и конкретно чл.11, ал.1, т.10, поради което съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК правилно с обжалваното решение исковата претенция за сумите, различни от неплатената главница е отхвърлен като неоснователен. Правилно първоинстанционния съд е извършил прихващане от установената и призната сума за платена от длъжника и е присъдил останалата неиздължена част от главницата. При този анализ на доказателствата по делото, МОС намира жалбата изцяло за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение потвърдено като правилно в обжалваната му част. С оглед изхода на делото на въззиваемата страна се следват разноски, но доколкото не е направено искане и не са ангажирани доказателства за направени такива в настоящето производство, МОС не присъжда разноски. Водим от изложените съображения, Окръжен съд-Монтана