Решение № 174 от 15.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1042/2024 г.
Софийски градски съд15.03.2024 г.докладчик Петър Ненчев Славчев
Диспозитив
ОТКАЗВА ПРЕДАВАНЕ на компетентните власти на ФРГ на българския гражданин М. С. Д. с ЕГН •••••••••• в изпълнение на ЕЗА, издадена от Районен съд - гр. Бамберг, ФРГ на 16.01.2024г. служебен № 3 Gs 48/24 за провеждане на наказателно преследване по обвинение за извършени компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютрите и мошеничество, съгласно §§ 263, § 1, § 3, изречение второ, номер 1, § 5, 25, § 2, 53 от НК на ФРГ. ДА СЕ ПРЕДАДАТ на съдебните власти на издаващата държава ФР Германия в изпълнение на ЕЗА, издадена от Районен съд - гр. Бамберг, ФРГ на 16.01.2024г. служебен № 3 Gs 48/24 предадените от М. С. Д., според Приемо-предавателен протокол от 13.02.2024г., мобилен телефон марка „Самсунг“ ИМЕИ №352596760606682 и ИМЕИ №357708680606685 и СИМ карта. ОТМЕНЯ взетата мярка за неотклонение "Гаранция 3000 лева", взета с Определение на СГС по НЧД № 1005/2024 г. по отношение на М. С. Д., както и мярката за процесуална принуда "Забрана да напуска пределите на РБ", взета с Постановление на СГП от 19.09.2023 г. Решението подлежи на обжалване и протест в 5-дневен срок от нес, пред САС, на основание чл. 48, ал. 1 от ЗЕЕЗА. Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи 10: 25 в часа.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 и следващите от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест и е образувано по искане на прокурор от СГП за задържане и предаване на българския гражданин М. С. Д. с ЕГН •••••••••• на германските съдебни власти с цел провеждане на наказателно преследване на територията на Федерална Република Германия въз основа на Европейска заповед за арест, издадена на 16.01.2024 г. във връзка със заповед за арест на Районен съд гр.Бамберг, ФРГ от 11.01.2024г. по дело №3 Gs 48/24. С ЕЗА се иска и изземването и предаването на вещи, които могат да бъдат изискани като доказателства – електронни устройства и други носители на информация, открити в разследваното лице. Настоящият съдебен състав на първо място съобрази, че от формална гледна точка ЕЗА съответства, като форма и реквизити на съдържанието, изисквано от този документ, съгласно разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 1 – т. 7 от ЗЕЕЗА. Издадена е ЕЗА от 16.02.2024г. от съдия в Районен съд Бамберг ФР Германия. Твърди се, че исканото лице е отговорно за 28 случая на търговски и групови измами, съгласно §§ 263, § 1, § 3, изречение второ, номер 1, § 5, 25, § 2, 53 от НК на ФРГ. Съдът след като се запозна с представените доказателства констатира, че в ЕЗА са описани следните факти и обстоятелства, а именно за периода от 21.11.2018 г. до 25.11.2019 г. исканото лице, според немските съдебни власти, е работила като член на състояща се от много лица престъпна групировка в кол-центрове в гр. София и гр. Варна, занимаваща се с извършване на измами под формата на т.нар. „Кибер търговия“. В изпълнение на изложеното М. Д. работила като агент по задържане в платформите KontoFX, Libramarkets и Olympiamarkets в един от българските кол центрове под псевдонимите А. Х., А. Р. и А. К.. Същата по телефона е симулирала отношения на многобройни клиенти в Германия, че търгува с различни финансови инструменти CFD, Forex и криптовалути на различни платформи за търговия в Интернет, всяка от които на немски език, като той въвеждала в заблуждение клиентите си с неверни твърдения да инвестират значителни суми в различни финансови инструменти и им обещавала високи печалби, въпреки че знаела, че няма нито вероятност да си получат капитала обратно, нито пък такава за печалби. Инвестиране, съответно предлагане на опции, въобще не се е предвиждало, а целта на извършителите била да си създадат източник на доход с определена продължителност и размер. След като клиентите превеждали парите, отговорните агенти симулирали предполагаема търговия с финансовите инструменти за своите клиенти. Не е имало реални инвестиции. Софтуерът, поддържащ посочените платформи, бил използван за симулиране на процес на търговия и за да може да се проследи резултата от бизнес транзакциите, като симулацията можел да се използва от служителите на кол центъра по начин, че планирана загуба на инвестиционната сума да бъде представена като секулативна или случайна загуба. Твърди се, че исканото лице е отговорна в 28 случая, по отношение на 8 пострадали лица за причинена щета в размер на общо 825 872, 32 евро. Така описаните деяния са подведени под правните норми на §§ 263, § 1, § 3, изречение второ, номер 1, § 5, 25, § 2, 53 от НК на ФРГ. Видно от представената на немски и преведена на български ЕЗА, максималното общо наказание за това деяние е 15 г. лишаване от свобода, като в ЕЗА е отбелязано, че местопрестъплението се намира в различни населени места във ФРГ – Ехинг, Хамбург, Берлин и др., както и в гр. София и/или гр.Варна. Съдът счита, че не е необходимо да се изследва наличието на двойна наказуемост, тъй като описаните като правна квалификация деяния са посочени като кибер престъпност и измама и попадат в хипотезата на чл. 36, ал. 3, т. 11 и т. 20 от ЗЕЕЗА, за които не се изследва включително двойна наказуемост, а предвиденото наказание е до 15 години лишаване от свобода. Запознавайки се със съдържанието на ЕЗА, Съдът счита, че тя отговаря на изискванията на чл. 37 от ЗЕЕЗА и е съпроводена с необходимия превод на български език. В ЕЗА точно се посочени самоличността и гражданството на исканото лице, наименование, адрес и контакти на издаващите органи, характер и правната квалификация на престъплението, обстоятелства при които е извършено престъплението, включително време, място и степен на участие на исканото лице, вида и размера на наказанието, което се предвижда по законите на издаващата държава членка за извършеното престъпление. Не са налице абсолютните основания, при които съдът отказва изпълнение на европейската заповед за арест, тъй като тези престъпления не са амнистирани в Р. България, исканото лице е пълнолетно, за същото престъпление в България лицето не е осъждано с влязла в сила присъда в България или в трета държава членка. Съдът намира за неотносими към предмета на настоящото производство възраженията, свързани с липса на вина у исканото лице по отношение на описаните в европейската заповед за арест деяния, доколкото в това производство съдът не разполага с правомощия за такъв род оценка на изложените в нея фактически обстоятелства. От друга страна, немските съдебни власти са представили предвидени в чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА гаранции, че ако наказателното преследване в Германия приключи с осъдителна присъда с наказание лишаване от свобода, исканото лице ще бъде върнато в Р България за изтърпяване на евентуално наложено наказание във ФРГ. Съдът намира за основателно възражението на защитата, че в случая е налице предвиденото в чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА основание, при което съдът преценява дали да откаже изпълнение на ЕЗА, а именно твърдението, че деянията са извършени в различни населени места, някои от които на територията на Р.България между - гр. София и/или гр.Варна. Макар измамата да представлява резултатно от престъпление и дори да се приеме, че началото на изпълнителното деяние е било осъществено във всеки един от тези 28 отделни случая в гр. София и/или гр.Варна, а престъпният резултат с настъпилата имотна вреда по всеки един от тях е настъпвал в Германия, елементи от изпълнителното деяние са извършени на територията на страната, а именно в посочените населени места. Това е изводимо както от посочването на мястото на извършване на престъплението, така и от описанието на престъпните деяния. Същото може да се каже и за компютърните престъпления, като съдът отбелязва, че в европейската заповед за арест не е разграничено коя от две престъпни квалификации /мошеничество и компютърните престъпления и престъпления, свързани с компютрите/ е извършена в страната и коя във ФРГ. Поради изложеното съдебният състав намира наличието на основанието по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА за преценка от страна на съда дали да откаже предаване на лицето за съдене въз основа на ЕЗА. За да постанови решението си Съдът, отчита наличието на подаден сигнал за извършено престъпление до СГП, макар от самата Д., съдържащ фактически основания, включени в същата фактическа обстановка, описана и в ЕЗА, който по своето естество представлява законен повод за започване на разследване, съгласно чл. 208 от НПК. Макар да не са събрани данни да е започнало наказателно производство, законният повод е от естество да инициира извършването на проверка и при събрани достатъчно данни за извършване на престъпление да бъде започнато наказателно производство. Съдът прецени в тази връзка и суверенното право на Р.България да осъществи чрез своите компетентни органи наказателното преследване спрямо извършителите на престъпления на своя територия /чл. 3, ал. 1 от НК/ и спрямо българските граждани, извършили престъпления в чужбина /чл. 4, ал. 1 от НК/, като по силата на чл. 4, ал. 1 от НПК образуваното в чужбина наказателно производство не е пречка да се образува наказателно производство от органите на Р.България за същото престъпление срещу същото лице. Поради изложеното съдебният състав намира, че следва да бъде отказано предаването на лицето М. С. Д. на немските съдебни власти в изпълнение на европейската заповед за арест, издадена от Районен съд - гр. Бамберг, ФРГ. В допълнение към изложените аргументи, съдът отчита и влошеното здравословно състояние на исканото лице, съгласно представените медицински документи, удостоверяващи страдание от варикозни вени, насрочена оперативна намеса на 15.03.2024г., проблеми със забременяването и менструалния цикъл. Съдът констатира и наличие на установени социални и икономически връзки на исканото лице в страната. В европейската заповед за арест е направено искане и за изземване и предаване на вещи, които могат да бъдат изискани като доказателства. В категорията на така исканите вещи - електронно устройство мобилен телефон и СИМ карта, се явяват предадените от исканото лице с Приемо-предавателен протокол от 13.02.2024г. мобилен телефон марка „Самсунг“ ИМЕИ №352596760606682 и ИМЕИ №357708680606685 и СИМ карта. С оглед наличието на водено наказателно производство пред съдебните власти във ФРГ, по което въпросните вещи са необходими за разкриването на обстоятелствата по делото, доколкото не са събрани данни за започнато в Р.България наказателно производство във връзка с посочените в европейската заповед за арест обстоятелства, то предадените от исканото лице вещи следва да бъдат предадени на съдебните власти на издаващата държава на осн. чл. 64, ал. 1, т. 1 от ЗЕЕЗА. Предвид изложеното, на осн. чл. 44, ал. 7 и чл. 64, ал. 1, т. 1 от ЗЕЕЗА СЪДЪТ
Цитирани разпоредби
18- чл. 37 ЗЕЕЗА
- чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЕЕЗА
- чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА
- чл. 48, ал. 1 ЗЕЕЗА
- чл. 64, ал. 1, т. 1 ЗЕЕЗА
- чл. 3, ал. 1 НК
- чл. 4, ал. 1 НК
- чл. 208 НПК
- чл. 4, ал. 1 НПК
- чл. 1
- чл. 2
- чл. 263
- чл. 3
- чл. 36, ал. 3, т. 11
- чл. 37, ал. 1, т. 1
- чл. 44, ал. 1
- чл. 44, ал. 7
- чл. 5