Решение № 874 от 14.7.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 375/2026 г.

Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано по жалба на „ •••“ ЕООД – гр.П., представлявано от Н. З. Г., против НП № 854544-F848067/ 09.10.2025г на Директора на Дирекция „ Обслужване” при ТД-НАП- Варна, с което на дружеството, за нарушение на чл.92 ал.2 от ЗКПО, е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на 500/ петстотин /лева, на основание чл.261 ал.1 от ЗКПО. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срок, поради което , като допустима е приета от съда за разглеждане. С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила и материалният закон,приема се, че същото е необосновано. Оспорва се компетентността на актосъставителя и на АНО. Приетото за установено нарушение не било доказано от АНО.Твърди се, че санкционираното дружество не е развивало дейност, респективно не е имало задължение за подаване на процесната декларация и в този смисъл АНО неправилно е приложил материалният закон, тъй като визираната от АНО сума от 1462,60лв. не представлява оборот от търговска дейност и се иска НП да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява, депозирано е писмено становище с молба НП да бъде отменено въз основа на изложените в жалбата аргументи, като се сочи, че за процесната година е била подадена декларация по чл.38 ал.9т.2 от ЗСч. За отсъствие на дейност. Представителят на органа, издал НП, оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка: На 25.06.2025г. Н. Г., в качеството си на представляващ „•••“ ЕООД, подала до НСИ декларация по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството, в която отразила, че предприятието не е осъществявало дейност по смисъла на §1, т.30 от ДР на Закона за счетоводството през отчетния период 01.01.2024г.- 31.12.2024г. До 30.06.2025г. също така от името на дружеството не била подадена декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2024г. На 31.07.2025г. св. С.- инспектор по приходите в ТД на НАП -Варна, извършил проверка в информационните масиви на НАП за дружества, за които има сведения, че имат оборот, но не са подали годишни данъчни декларации, при което било установено, че фискалното устройство на „•••“ ЕООД е регистрирало оборот от 1462,60 лв. Установено било и неподаването на декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2024. Предвид горното на 16.09.2025г., св.С. съставил АУАН срещу„ •••“ ЕООД , за това, че ЮЛ не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2024г. до 30.06.2025г., като нарушението било квалифицирано като такова по чл.92 ал.2 от ЗКПО. АУАН бил съставен в отсъствието на нарушителя, но на 25.09.2025г. бил надлежно връчен на представляващата дружествотонарушител, която след запознаването със съдържанието на АУАН го подписала без възражения. Тъй като в законоустановения срок от връчването на АУАН не били депозирани писмени възражения, въз основа на материалите, съдържащи се в АНП, АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка. Със същото на „ •••“ ЕООД , е наложено административно наказание „ Имуществена санкция”, в размер на 500 лв., на основание чл.261 ал.1 от ЗКПО, за нарушение на чл.92 ал.2вр.ал.1 от ЗКПО. Съдът кредитира показанията на св.С., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондират с писмените доказателства по делото, а и по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да ги оборват. Съдът изцяло кредитира и писмените материали от АНП, приобщени към доказателствата по делото, както и приетите в с.з., тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка. Гореизложеното се установява от показанията на св.С., дадени в с.з., копие на декларация,фактури, АУАН и от останалите, приетите писмени доказателства по делото, съдържащите се в АНП и приети в с.з.. Като прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи: Видно от представената и приета в с.з. заповед, актът за установяване на нарушението, както и издаденото, въз основа на него НП, са издадени от оправомощени лица поради което съдът не споделя възраженията в тази насока.Двата акта са издадени в срок. Спазен е срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН.Тази норма визира срок за съставяне на АУАН от момента на открИ.е на нарушителя, както и срок, касаещ датата на извършване на нарушението, като не се регламентира срок, който да тече от първия момент, в който нарушението и нарушителят биха могло да бъдат установени.Както нарушението, така и неговият автор се откриват в следствие на нарочна проверка, като датата на извършване на проверката би могла да бъде доказана както с писмени, така и с гласни доказателства.В конкретния случай проверката е била извършена на 31.07.2025г., като липсват каквито и да било доказателства, които да водят до друг извод. Нарушението е описано достатъчно пълно, точно и ясно, посочена е и нарушената правна норма, посочени са и доказателствата, подкрепящи нарушението, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя и съдът не споделя възраженията в тази насока. Срещу АУАН не са били депозирани никакви възражения, не са били налице спорни обстоятелства, изискващи разследване, не е била налице и незаконосъобразност на АУАН, която да следва да се прецени от АНО, поради което не е била нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН и други съществени процесуални5 нарушения съдът не констатира и не споделя възраженията в тази насока. В разпоредбата на чл.261 ал.1 от ЗКПО се предвижда налагане единствено на административно наказание „Имуществена санкция”, санкционната норма е визирана точно и ясно, правилно е бил определен субектът на нарушението-ЮЛ, поради което и в тази насока не се поражда никакво съмнение какъв е вида на наложеното наказание и каква е волята на АНО. От събраните гласни и писмени доказателства, които съдът по-горе е посочил, че кредитира, се установи, че за отчетен период 2024г., в ТД на НАП, в срок до 30.06.2025г., не е била подадена декларация по чл.92 ал.2 вр.ал.1 от ЗКПО за данъчно задълженото лице по смисъла на чл.2 ал.1 т.1 от ЗКПО- „ •••“ ЕООД, поради което правилно АНО е приел, че е извършено нарушение на посочената по-горе норма от ЗКПО, регламентираща съответното задължение. Правилно АНО е наложил административно наказание „Имуществена санкция” на дружеството на основание чл.261ал1 от ЗКПО, визираща ангажирането на отговорността на данъчно задълженото лице, не подало декларация по ЗКПО, каквото в случая се явява „ •••“ ЕООД и тъй като наложеното административно наказание е в размер на 500лв., който е в минимално предвидения от санкционната норма, съдът от една страна намира наказанието за справедливо, а от друга страна е лишен от възможност да го ревизира.Налагането на минимален размер на предвидено административно наказание, който е най-благоприятен за нарушителя, не изисква и изрични мотиви и в тази връзка не се констатира съществено процесуално нарушение. Декларацията не е била подадена до момента на приключване на проверката, поради което съдът не счита, че случаят е маловажен и в този смисъл правилно АНЖО не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава със степен на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид.. По отношение на възраженията в жалбата, че не е осъществен състав на административно нарушение съдът намира следното: Разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗКПО задължава данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, да подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Срокът за изпълнение на посоченото задължение е определен във втората алинея на цитираната норма, а именно- от 1 март до 30 юни на следващата година, като декларацията следва да бъде подадена в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Според чл.2, ал.1, т.1 от ЗКПО данъчно задължени лица са местните юридически лица и следователно като юридическо лице „•••“ ЕООД със седалище-гр.П., се явява данъчно задължено лице. От събраните по делото доказателства се установява, че годишната данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО не е била подадена от дружеството не само в установения за това срок, но и до момента на проверката- обстоятелство, което не е спорно между страните. Неоснователни са възраженията от страна на санкционираното лице за липса на нарушение, тъй като дружеството не било извършвало дейност през 2024г. Действително, нормата на чл.92, ал.4 от ЗКПО предвижда изключение, според което годишна данъчна декларация не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. В случая, обаче, не може да се приеме за безспорно доказано твърдението, че на основание цитираната разпоредба дружеството не е имало задължение за подаване на ГДД. По делото от страна на жалбоподателката е представена Декларация от 25.06.25г., с която дружеството е декларирало пред НСИ, че през отчетната 2024г. не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Представени са обаче и копия на фактури с доставчик- „•••“ ЕООД, за получени суми за наем на помещения, които са били отчетени на регистрираното от дружеството фискално устройство. Според разпоредбата на чл.1, т.1 и т.2 от ЗКПО, този закон урежда облагането на печалбата на местните юридически лица, както и на печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително регистрираните в страната вероизповедания, от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество. Липсва логика законодателят да предвиди облагане с корпоративен данък на доходи от наем за юридически лица, които не са търговци, но да не облага с такъв данък доходи от наем на търговски дружества. Следователно предоставянето на помещения под наем от страна на дружеството следва да се счете за форма на стопанска дейност, извършвана с цел печалба, поради което и не може да се приеме, че юридическото лице не е осъществявало такава и е било освободено от задължението да подаде ГДД за отчетния период. Реализирането на доходи от наем е достатъчно за пораждането на задължението по чл.92 от ЗКПО, поради което е безпредметно да се обсъждат останалите фактури, касаещи заплащане на ел. енергия. Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ТД на НАП- Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 130 до 190 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Настоящият случай не се отличава с особена фактическа или правна сложност, като по делото е проведено само едно съдебно заседание, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в Наредбата минимум от 130,00 лева, съответстващи на 66,47 евро след превалутиране. Водим от горното, съдът