Решение № 6 от 21.1.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 522/2024 г.

Производство по реда на чл. 48 ЗЕЕЗА. Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Стара Загора, както и по повод жалбата на адвокат П. Х. К. – защитник на Л. И. Г. срещу решение № 251 от 30.10.2024 г. по ЧНД № 815/2024 г. на ОС – Стара Загора. С посочения съдебен акт е било допуснато предаване на компетентните съдебни власти на Република • на Л. И. Г. по две ЕЗА, издадени от • власти (издадени респективно на 12.07.2024 г. и 16.08.2024 г. от Прокуратурата •, Република •), с цел осъществяване на наказателно преследване по дело № 11 St 125/24b. Със същия съдебен акт на основание чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА първият съд е потвърдил изпълняваната спрямо Г. мярка за неотклонение домашен арест с устройство за електронно наблюдение до фактическото й предаване на компетентните съдебни власти на издаващата държава. В протеста на прокурора, както и в жалбата на адв. П. К. се излагат съображения за постановяване на съдебния акт в противоречие със ЗЕЕЗА. Претендира се, че решението на първия съд е незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила. В постъпилия протест се застъпва становище, че липсват гаранции по смисъла на чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА, поради което преценката по същество относно изпълнението на ЕЗА от 16.08.2024 г. е следвало да се извърши след тяхното депозиране от органите на искащата държава. В жалбата на адв. П. К. – защитник на исканото лице Л. И. Г. се прави искане въззивният съд да отмени решението на първия и вместо това да не допуска изпълнение на първата и втората издадени ЕЗА за предаване на Г. по искането на прокурора от Прокуратурата •, Република •. В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, исканото лице и неговата защита поддържат жалбата. Оплакванията си за незаконосъобразност на атакуваното решение правят във връзка с неяснота на обвиненията и липсата на гаранции. От въззивния съд се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да откаже изпълнението на двете ЕЗА и предаването на Г. на • съдебни власти. Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив, намира жалбата за неоснователна като предлага да се потвърди първоинстанционното решение, доколкото пропуските, които сочи подадения протест са били отстранени от въззивния съд. Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените във въззивната жалба доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка за правилността на постановеното решение, счете жалбата на защитата за частично основателна. За да постанови обжалвания съдебен акт Старозагорският окръжен съд е приел, че са налице всички положителни абсолютни и факултативни основания по ЗЕЕЗА за изпълнение на европейската заповед за арест по отношение на исканото лице. Въз основа на преценка на събраните по делото доказателства, от фактическа страна се установява, че съставът на СтЗОС е бил сезиран с две издадени срещу Л. Г. по дело № 11 ST 125/24b европейски заповеди за арест – първата от 12.07.2024 г., подписана от прокурор К. Ц. и втора европейска заповед за арест – от 16.08.2024 г., подписана от прокурор М. Н.. Окръжният съд в Стара Загора е поискал гаранции за втората от посочените заповеди, доколкото гаранциите по делото са били предоставени във връзка само с първата ЕЗА, която не е включвала дейността на Г. на 07.12.2023 г., с която е било разширено и прецизирано повдигнатото й обвинение, което не е фигурирало в първата европейска заповед, засягаща само измамни действия, осъществени на 17.11.2023 г. и 28.11.2023 г. При тези данни, първоинстанционният съд е следвало да направи ново запитване, каквото направи настоящата инстанция, с цел уточняване на позицията на • дали даваните от тях гаранции се отнасят и до втората ЕЗА от 16.08.2024 г., както и да уточнят позицията си дали желаят да се допусне изпълнение по отношение и на заповедта от 12.07.2024 г. или същата подлежи на оттегляне, доколкото и двете заповеди са били издадени по едно и също дело, като втората от тях – тази от 16.08.2024 г. е включила нови обвинения и допълнителни факти. В отговор на изричното запитване на настоящия съд прокуратурата в • е информирала настоящата инстанция, че изисква предаването да е въз основа на европейската заповед за арест от 16.08.2024 г., в случай че възникват проблеми с ЕЗА от 12.07.2024 г. С отговора си прокуратурата е изпратила и писмо във връзка с ЕЗА на Прокуратурата • от 16.08.2024 г., издадено от Областен съд •, с което е изразено съгласие съгласно пар. 29, ал. 3 от закона за правосъдие на ЕС във вр. с чл. 5, пар. 3 от Рамковото решение за ЕЗА, че Л. И. Г. ще бъде върната обратно на страната-членка, по-точно България, за изпълнение на наказание лишаване от свобода, присъдено от • съд или превантивни мерки, свързани с отнемането на свобода. Посочено е, че изразеното с декларацията-съгласие обещание е обвързващо за • служби на правосъдието. Декларацията-съгласие е била издадена та 09.12.2024 г. и подписана по електронен път. Настоящият въззивен състав споделя изцяло доводите на първоинстанционния съд, за това че издадената ЕЗА от 16.08.2024 г. отговаря като форма и съдържание на всички изисквания, визирани в разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. т. 1-6, ал. 2 и ал. 3 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). ЕЗА е издадена в писмена форма и съдържа всички позиции от формуляра към посочения закон. Придружена е със заверен превод на български език и съдържа данни относно самоличността и гражданството на исканото лице, наименованието, адреса, телефона, факса и електронния адрес на издаващия орган. Посочено е, че изпратената ЕЗА е била издадена въз основа на заповед за задържане по конкретно цитирано дело с цел провеждане на наказателно преследване. Описани са и характера и правната квалификация на престъпленията, за които се иска предаване на Г. с цел провеждане на наказателно преследване. Посочени са и обстоятелствата, свързани с деятелността на исканото лице, включително време, място и степен на участие в престъпното деяние. Сочат се и предвидените в искащата държава наказания за описаните престъпления. Предаването на Г. се иска за подробно описаните от окръжния съд деяния, които са престъпления по конкретно и коректно цитираните от първия съд правни квалификации, представляващи престъпления и от Наказателния кодекс на Република България, като е налице двойна наказуемост. Деянията, представляващи престъпления и по Наказателния кодекс на Република България имат и предвидената от българския законодател санкционна рамка по законодателството на искащата държава, с което е изпълнено и условието на чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА. Наказуемостта по Наказателния закон на Република • не касае хипотезите на чл. 41, ал. 2 от ЗЕЕЗА и не налага тяхната преценка за допускане на изпълнението на европейската заповед за арест. Във връзка с доводите на защитата пред въззивния съд, настоящата инстанция намира, че изпратената ЕЗА конкретизира кога е извършено престъплението и съдържа негово описание, като е било посочено в какво се състои участието на Г.. Отразени са характера и правната му квалификация съобразно реквизитите, предвидени в чл. 37, т. 4 и 5 от ЗЕЕЗА. Уточнен е и размера на предвиденото наказание и в тази връзка е изпълнено условието, визирано в чл. 36, ал. 1 от ЗЕЕЗА. От изложените в ЕЗА факти е видно, че се претендира наказателна отговорност от Г. за действие по занятие като член на престъпна група с намерение противозаконно да се обогати от поведението на измамените лица, като е предоставила фалшиво потвърждение на заплата във връзка с невярното твърдение, че се намира във валидно трудово правоотношение, като по този начин е заблудила лицата относно фактите, използвайки фалшив документ, да за й бъде предоставен договор за лизинг на автомобили, тоест е склонила същите да извършат действия, с които са им нанесени щети, надхвърлящи 50 000 евро, конкретно щети в общ размер на 97 480 евро. Посочено е, че престъплението е извършено на територията на • на 17.11.2023 г., 28.11.2023 г. и 07.12.2023 г., когато е склонила служители на конкретно цитирани кредитни институции да сключат договори за лизинг на автомобили. За тези факти в ЕЗА издаващият орган е посочил, че като характеристики и правна квалификация обосновават обвинение, престъпление по чл. 146, 147, ал. 1, т. 1, ал. 2, 2а и чл. 148 предл. 2 от НК на • – измама по занятие при квалифициращи обстоятелства, за което в издаващата държава се предвижда наказание лишаване от свобода. Доколкото престъплението представлява измама по занятие от лице участващо в престъпна група, за което се предвижда наказание не по-малко от три години лишаване от свобода, съгласно чл. 36, ал. 3, т. 5 ЗЕЕЗА да него не се изисква двойна наказуемост като условие за предаване. Въззивният съд, така както и първата инстанция приема, че не са налице нито абсолютните, нито факултативните основания за отказ на предаването съответно по чл. 39 и по чл. 40 от ЗЕЕЗА. Престъпленията, за които е издадена ЕЗА, не са амнистирани в Република България и непопадат в нейната наказателна юрисдикция. Исканото лице не е осъдено за същите престъпления с влязла в сила присъда на българския съд или съд на трета държава членка, нито изтърпява или е изтърпяло наказание за тези престъпления, не се явява малолетно лице, съгласно българското законодателство. Не са налице основания за отказ във връзка с по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА, тъй като за престъпленията, описани в ЕЗА, не са били извършени нито изцяло, нито частично на територията на Република България, поради което не са налице основания за преценка от страна на решаващия орган, че на искащата държана няма да се предостави възможност да упражни своята наказателна юрисдикция. В съответствие с материалите по делото първият съд е посочил, че от извлечението от регистъра на прокуратурата на Република България, няма данни за висящи досъдебни производства на територията на страната ни спрямо Г.. Следва да се посочи, че в случая е било спазено и изискването на чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА, като във връзка с европейската заповед за арест са били дадени необходимите гаранции за връщането на българския гражданин на територията на Република България, ако му бъде наложено наказание лишаване от свобода. Видно от текста на изпратеното до настоящия съд писмо, придружено със съответна декларация, • власти са гарантирали по издадената от тях ЕЗА, че ако уличената бъде осъдена и й бъде наложено наказанието лишаване от свобода, тя ще бъде върната в България с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода или взетата мярка. Съобразно чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА във връзка с поетите от съответните власти гаранции, следва исканото лице да бъде върнато на Република България на неин ГКПП. С изискването на допълнителна информация от издаващата държава по отношение на даването на гаранциите по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА, както бе посочено и по-горе се преодоля непълнотата в доказателствената съвкупност, за преценка на въпросите за допускане на предаването. Действително в посочения от държавното обвинение и защитата смисъл в оплакванията, адресирани до въззивната инстанция, цитираната по-горе норма поставя изискване издаващата държава да предостави изрично гаранции, че след изслушването лицето ще бъде върната в Република България за изтърпяване на евентуално наказание лишаване от свобода или взета мярка. Приетото по делото писмо, издадено от • власти, беше обсъдено по-горе, като следва единствено да се обобщи, че от неговото съдържания се установява изпълнението на изискването за предоставяне на коментираните гаранции от издаващата държава. Не могат да бъдат споделени доводите на защитата и представителя на обвинението, ангажирани в подадения до съда протест във връзка с липсата на надлежни гаранции по смисъла на цитираната разпоредба, мотивирани със забраната за повторно съдене. Изложените и пред настоящата инстанция идентични аргументи, по съществото обвързани с приложението на принципа „ne bis in idem“, не намират опора м материалите по делото. В случая, в посочения вече и по-горе смисъл, обстоятелствата по процесния случай са били описани пълно и изчерпателно по начин, от който може да се прецени прилагането на правилото на особеността и на цитирания принцип. Напълно задоволително са били уточнени времето, мястото и степента на участие н престъплението на исканото лице, поради което доводите не намират опора в материалите по делото, поради което и не могат да бъдат споделени. При все аргументите на защитата за липсата на опасност от укриване, мотивирани със семейното положение на исканото лице, да нямат отношение към настоящото производство, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 7, изр. 2 от ЗЕЕЗА във всички случаи, когато допуска изпълнение на ЕЗА, съдът взема мярка за неотклонение задържане под стража на исканото лице до фактическото му предаване на издаващата държава, не са налице основания за ревизиране на решението на първия съд по посочения пункт, доколкото за посочената част на решението не е бил подаден протест, а и процесуалното поведение на исканото лице е било безупречно, поради което приравнената по тежестта си на задържане под стража мярка също така изпълнява целите на процедурата, която се провежда извън инструктивните срокове, предвидени в специалното законодателство. Не са налице основания за отлагане на изпълнението на ЕЗА или изпълнението й под условие, тъй като в случая липсват данни за висящи спрямо Г. наказателни производства на територията на Република България. Предвид гореизложеното, настоящият съд намира, че решението на Старозагорския окръжен съд относно допускането на ЕЗА и предаването на исканото лице следва да бъде потвърдено по отношение на заповедта от 16.08.2024 г., а доколкото предходната такава е била издадена по същото дело и касае работен вариант на прецизираното в последствие обвинение, нейното изпълнение следва да се откаже. За пълнота следва да бъде добавено, че на основание чл. 65, ал. 1 от ЗЕЕЗА разноски в настоящото производство не се възлагат, тъй като се поемат от изпълняващата държава, тъй като са направени на територията на Република България. Ето защо, на основание чл. 48 от Закона за екстрадицията и задържането под стража, Апелативен съд - Пловдив