Решение № 197 от 6.8.2026 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 347/2026 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК . С Решение № 332/28.04.2026 г. по гражданско дело № 20253630103166 по описа за 2025 година на Районен съд – ...., съдът е постановил следното: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община ...., ЕИК 000931721, с адрес на управление: гр. ...., бул. „==== № 17, представлявана от проф. Х.А.Х. – кмет на Община .... по предявения от З. М. А., ЕГН •••••••••• и А. Ш. А., ЕГН •••••••••• - двамата с постоянен адрес: гр. ...., ул. „.... № 101 положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС, ЧЕ З. М. А., ЕГН •••••••••• и А. Ш. А., ЕГН •••••••••• - двамата с постоянен адрес: гр. ...., ул. „.... № 101, СА СОБСТВЕНИЦИ на следните недвижими имоти: поземлен имот /двор/ с идентификатор 83510.661.8 по Кадастралната карта и регистри на гр. ...., одобрени със Заповед № РД-18-52/25.11.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. ...., ул. „.... № 101, с площ - .... кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояването /до 10 м./, номер по предходен план: 504006400, при съседи: 83510.661.7, 83510.661.18, 83510.661.16, 83510.661.114, 83510.661.15, 83510.661.14, 83510.661.10, 83510.661.9 и 83510.661.6, ведно с построените в имота сгради: сграда с идентификатор 83510.661.8.1, със застроена площ 128 кв. м., брой етажи: 1 /един/, предназначение: друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор 83510.661.8.3, със застроена площ 15 кв. м., брой етажи: 1 /един/, предназначение: промишлена сграда. ОСЪЖДА Община ...., ЕИК 000931721 ДА ЗАПЛАТИ на З. М. А., ЕГН •••••••••• и А. Ш. А., ЕГН ••••••••••, сумата от 1 559.59 евро, равними на 3 050.28 лева, представляваща направените по делото разноски. Недоволен от това решение е останал ответникът Община ...., която го обжалва, чрез пълномощника си старши юрисконсулт В. С. Г.. В жалбата се сочи, че решението е необосновано и неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и доказателствения материал по делото. Акцентира, че в полза на ищците не е изтекла придобива давност от 10 години по чл. 79 ЗС. Ето защо, моли решението да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което иска да бъде отхвърлен. Излага подробни съображения. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещните страни – З. М. А. и А. Ш. А., чрез пълномощника си адвокат С. М. П. от ШАК, депозират отговор на жалбата. Оспорват същата, като молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Излагат подробни съображения. Претендират разноски. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззивника се явява пълномощникът му старши юрисконсулт В. С. Г., която поддържа въззивната жалба и излага подробни съображения. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемите страни не се явяват. Явява се пълномощникът им адвокат С. М. П. от ШАК, която поддържа отговора на въззивната жалба и излага подробни съображения. ....СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в производството, срещу подлежащ на обжалване акт, постъпила е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната му и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното: Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Видно от представеното по делото заверено копие на Удостоверение за граждански брак № 07281/.....1984 г., серия ГБ-83 е, че ищците З. М. А. /М.А.М. ЕГН •••••••••• и А. Ш. А. М.С.М., ЕГН •••••••••• са законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на .....1984 г. в гр. ...., за което бил съставен Акт за граждански брак № .........1984 г. /л. 71 РС/. От приложените по делото заверени копия на лични карти на ищците З. М. А. и А. Ш. А., издадени на ....2021 г., става ясно, че двамата са с постоянен адрес: гр. ...., ул. „.... № 101 – където се намира процесния имот /л. 73-76 РС/. Видно от представения по делото заверен препис от Акт № ..../1957 г. за държавна собственост на недвижим имот, се установи, че на основание чл. 6 от Закона за собствеността /ЗС/ и чл. 21 от Правилника за държавните имоти, недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ от 530 кв. м., с находящ се в гр. Коларовград /понастоящем гр. ..../, парцел Х, квартал 201 по плана на гр. Коларовград /понастоящем гр. ..../, при граници: от изток - парцел VII и IХ, от север - парцел IV, от запад - парцел XII и от юг - улица е признат за държавна собственост /л. 88 РС/. От приложеното по делото Удостоверение Изх. № ОС-04- 005/08.10.2025 г., издадено от Община ...., става ясно, че поземлен имот с идентификатор 83510.661.8 по кадастралната карта и регистри на гр. .... с площ .... кв. м., за който е отреден част от УПИ ХIII-5951 в кв. 201 /бивш УПИ Х-98 в кв. 201 по плана от 1957 г./, застроено дворно място, съгласно §42 от ПЗР на ЗИДЗОС, е частна общинска собственост. От приложеното по делото Удостоверение от 18.02.2026 г., издадено от Община ...., става ясно, че недвижим имот, описан в Акт № ..../1957 г. за държавна собственост, представляващ парцел Х-98 от квартал 201, по тогава действащия план на гр. ...., е идентичен от северозападната част от дворище № 5951 и на № 5951 от имотния и парцеларния регистър към действащия план на гр. ...., одобрен със заповед № 981/1987 г. От последното изменение на кв. 201 от регулационния план на гр. ...., одобрено със Заповед № РД-25- 1026/30.07.2004 г. за дворище № 5951 е отреден УПИ ХIII-5951 в кв. 201. Северозападната част от дворище № 5951, е идентична с ПИ с идентификатор 83510.661.8 с площ .... кв. м от КККР гр. .... /л. 111 РС/. Видно от извадка от имотен и парцеларен регистър процесния имот със стар № 5951 е записан като държавен /л. 85 РС/. От приложената по делото Заповед № РД-25-1026/30.07.2004 г. на Кмета на Община .... става ясно, че е одобрено изменението на действащия план за регулация за парцел /УПИ/ I - „Озеленяване“ от квартал 201 от плана на гр. .... одобрен със Заповед № 981/1987 г., с който се образували нови парцели /УПИ/ по границите на поземлените имоти и новообразуваните УПИ получават номера/ III - 5945, IV – 5946, V - 5949, VI - 5950, VII 5957, VIII - 5958, IX - 5956, X - 5955, XI - 5954, XII - 5953, XIII - 5951, XIV - 5948. XV - 5947 и XVI – 5944 /л. 86 и л.112 РС/. От приложеното по делото Обявление е видно, че посочената по-горе заповед е била съобщена на заинтересованите лица - собственици на засегнатите имоти. А от приложения списък към съставеното обявление е видно, че са били уведомени всички собственици на засегнати имоти, като за имот № 5951 като собственик е посочено лицето Хасан Мустафа Али /л. 86 РС/. От представеното по делото Удостоверение за данъчна оценка № ДО007026 от 12.09.2025 г. е видно, че като собственици на ПИ 83510.661.8, с адрес на имота гр. ...., ул. „.... 101 с площ 200 кв. м. и сграда с идентификатор 83510.661.8.1 – жилище, с площ 60 кв. м. са вписани ищеца З. Ахмед А. и лицата Назиф М. А., Седефка Исайева Четелиева, Бисер Исаев Джамбазов и Ефрем Исаев Ангелов, както и че за имота нямат непогасени публични задължения /л. 7-8/. От представените по делото писмени доказателства – приходни квитанции, се установява, че на 10.09.2025г. /т.е. един месец преди предявяването на настоящия иск, който е предявен на 30.10.2025г./ ищците заплатили данъци за процесните земя и сгради, и такса битови отпадъци за периода 2015 г. - 2025 г. /л. 11-33 РС/, а представените по делото разписки е видно, че ищците са заплащали консумираната ел. енергия и вода за процесния имот през периода 2022 г. - 2025 г. /л. 34-64 РС/. В представената с исковата молба Скица на поземления имот № 15- 1348613 19.11.2022 г., издадена от СГКК гр. .... е налице отбелязване, че по данни от КРНИ собственик е лицето М.А.Г. /баща на първия ищец/ и че липсва информация за документ за собственост /л. 9 РС/. Според цитираната скица на поземлен имот описаният имот понастоящем представлява: поземлен имот /двор/ с идентификатор 83510.661.8 по Кадастралната карта и регистри на гр. ...., одобрени със Заповед № РД-18-52/25.11.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. ...., ул. „.... № 101, площ - .... кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояването /до 10 м./, номер по предходен план: 504006400, при съседи: 83510.661.7, 83510.661.18, 83510.661.16, 83510.661.114, 83510.661.15, 83510.661.14, 83510.661.10, 83510.661.9 и 83510.661.6 ведно с построените в имота сгради: сграда с идентификатор 83510.661.8.1, със застроена площ 128 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор 83510.661.8.3, със застроена площ 15 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда. По делото са разпитани и двама свидетели А.А.Т. и М.М.К. водени от ищците, без родство със страните /л. 105 РС/. Свидетелката А.Т. заявява, че с ищците са съседи и се познават от четиридесет години, и не помни други хора да са живели в имота. Ищецът бил роден в тази къща и след като починали родителите му, ищецът продължил да живее в процесния имот със съпругата си и трите си деца. Сочи, че къщата е тухлена, била оградена и имала малко дворче. Свидетелката заявява, че познавам съсед на име Х.М.А. който живеел в близост до ищците, в съседен имот, но бил починал отдавна. Свидетелката М.К. заявява, че с ищците са съседи повече от четиридесет години. Ищците живеели постоянно в имота повече от четиридесет години, като първоначално в къщата живеели родителите на ищеца, а след като последните починали, ищецът останал да живее в къщата заедно с жена си и трите си деца. Ищците поддържали къщата и двора. Заявява, че винаги те са се грижили за къщата и никой друг не е живял в този имот, като не е виждала някой да има претенции към имота. Свидетелката сочи, че познава Х.М.А. който живеел близо до ищците, но той починал. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 77, предл. 2 от ЗС, вр. чл. 79 от ЗС - положителен установителен иск за собственост на имот с идентификатор 83510.661.8 с площ от .... кв. м. и построените в него сграда за обитаване с идентификатор 83510.661.8.1 със застроена площ от 128 кв. м. и промишлена сграда с идентификатор 83510.661.8.3 със застроена площ от 15 кв. м., предявен срещу Община ...., като ищците се позовават на придобивна давност от 1982 г., като свързват този момент с годината, в която двамата заживели заедно. За придобиване по давност на правото на собственост е необходимо упражняване на владение в законово определения период от време. Позовалият се на придобиване правото на собственост на основание придобивна давност е необходимо да е доказано и двата елемента на владението и упражняването му в определения от закона срок. Обективният елемент на владението изисква фактическо упражняване на такива действия, които съответстват по съдържание на правото на собственост, а относно намерението за своене е установена законовата оборима презумпция на чл. 69 ЗС. Признаците на владението – явно, несъмнително /фактическата власт да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за нея, действията на не са двусмислени/ да е спокойно и непрекъснато, също подлежат на доказване от позоваващият се на това придобивно основание. По силата на пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС (обн. ДВ, бр. 96/1999 г.) собствеността върху процесния имот се е трансформирала от частна държавна в частна общинска, поради което са приложими разпоредбите на чл. 86 ЗС и § 1 ЗР на ЗДЗС. Конституцията от 1991 г. определя общинската собственост като отделена от държавната собственост, а съгласно чл. 6 ЗС, редакция ДВ бр. 33/1996 г., собствеността на държавата и на общините е публична и частна. Нормата на чл. 86 ЗС в редакция /ДВ бр. 33/1996 г. / в сила от 01.06.1996 г. забранява придобиването по давност на публична държавна и общинска собственост. Не е посочено коя от двата вида общинска собственост не може да се придобива по давност. От същата дата влиза в сила и Закона за общинската собственост /ЗОС/. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОД, в първоначалната му редакция, Обн. - ДВ, бр. 44 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г. "имотите и вещите – общинска собственост, не могат да се придобиват по давност", т. е. забраната за придобиване по давност се отнася както са имотите публична общинска собственост, така и за имотите частна общинска собственост. От 01.06.2006 г. обаче е въведен мораториум с пар. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г.), който спира течението на давността считано от 01.06.2006 г. Този срок е продължаван неколкократно до 31.12.2017 г. С § 1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., в сила от 31.12.2017 г.), срока е продължен последно до 31.12.2022 г. като в § 2 ЗР на ЗИЗС е предвидено ретроактивно /обратно/ действие на спирането на давността считано от 31 декември 2017 г. С Решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС по к. д. № 16/2021 г., публ. ДВ бр. 18 от 04.03.2022 г., в сила от 08.03.2022 г. / са обявени за противоконституционни пар. 1 ЗДЗС и пар. 2 ЗИЗС. Отмяната на пар. 1 ЗДЗС действа за напред, съгласно чл. 151, ал. 2 изр. 3 КРБ - последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане в сила на Решението на КС. След отмяната на пар. 2 ЗИЗС, предвиждащ обратно действие, се заличава с обратна сила последицата от действието й, т. е. заличава се спирането на давността за периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. В този период давност е текла. За следващия период – от 20.01.2018 г. до влизане в сила на Решението на КС – 08.03.2022 г. давността е спряла да тече. След 08.03.2022 г. давност тече. Действително, практиката на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК е противоречива по въпроса от кога е започнала да тече придобивната давност за имотите частна общинска собственост, като са налице следните две становища: Според ПЪРВОТО становище, тя е започнала да тече от 01.06.1996г., когато забраната за придобиване по давност на имоти частна държавна и частна общинска собственост отпада с изменението на чл. 86 ЗС (ДВ, бр. 33/1996 г.), което е в сила от 1.06.1996 г. Това становище е намерило израз в Решение № 100 от 22.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3267/2019 г., I г. о., ГК, Решение № 98 от 11.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 201/2016 г., I г. о., ГК, а и в Определение № 192 от 28.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3766/2019 г., II г. о., ГК, Определение № 3 от 3.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2434/2019 г., II г. о., ГК. Според ВТОРОТО становище, тя е започнала да тече от 09.11.1999 г., като влиза в сила изменението на чл. 7, ал. 1 ЗОС, обнародвано в ДВ бр. 96/05.11.1999 г., в сила три дни след обнародването му, т.е. от 09.11.1999 г., с което е установена забрана за придобиване по давност само на имоти - публична общинска собственост. Това становище е намерило израз в Решение № 677 от 10.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2883/2024 г., I г. о., ГК, а и в Определение № 1550 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1968/2024 г., I г. о., ГК. Горепосочената противоречива практика не е преодоляна с постановяване на Тълкувателно решение по чл. 124 ЗСВ. В настоящия случай е ирелевантно кое от двете становища ще бъде прието за правилно, тъй като дори и да се приеме, че придобивната давност и започнала да тече от по-късната дата - 09.11.1999 г., то предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен срок отново се явява изтекъл към датата на депозирането на исковата молба. По възражението на жалбоподателя, че: От представеното Обявление и приложен списък към Заповед № РД-25- 1026/30.07.2004 г. на Кмета на Община .... е видно, че за имот № 5951 (идентичен с процесния ПИ) като собственик е посочено лицето Х.М.А. а ищците не фигурират в списъка на заинтересованите лица. Това, сочело, че към 30.07.2004 г. ищците не са се легитимирали като собственици на имота пред Община .... и самите действия по регулация не са били съобщавани на тях. За да е налице владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, то трябва да е явно, т.е. да е упражнявано така, че собственикът да може да узнае за него. Съгласно презумпцията по чл. 69 ЗС, според която, когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание, то се предполага, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си, т. е има качеството на владелец. Анализът на събраните по делото доказателства и приложението на неопроверганата презумпция по чл. 69 ЗС мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че упражняваното от ищците владение е било спокойно (не е установено с насилие), явно (фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това; не е установено по скрит начин), постоянно (упражняването му няма случаен характер, а е израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица), непрекъснато (не е било прекъсвано изобщо, в частност - за период по-дълъг от 6 месеца /чл. 81 ЗС/, като се съобразява и презумпцията на чл. 83 ЗС) и несъмнено (няма съмнение, че ищците са държали вещта, както и, че са я държали за себе си). Владението по правило се осъществява върху чужда вещ (т. е. извън хипотезите на промяна на намерението /interversio possessionеs/, осъществено от сънаследник, който първоначално е владял вещта за своите идеални части и е бил държател за идеалните части на останалите) и в този смисъл е без правно значение обстоятелството дали владелецът знае кой е собственик на вещта, съответно - дали е осведомил собственика за намерението си, че свои вещта му. В тази хипотеза не се поставя изискването владението на вещта като своя да е противопоставено на собственика, за да се зачете изтичането на срока по чл. 79, ал. 1 ЗС като завършващо фактическия състав на придобиването чрез давностно владение. Тази последица не би настъпила само при наличието на действия на собственика, предприети срещу самия владелец, които съгласно чл. 116 ЗЗД водят до прекъсване на давността, тъй като само такива действия смущават владението. Установено е по делото по несъмнен начин, че ищците са упражнявали трайна фактическа власт върху процесния имот, считано най - късно от .....1984г. /датата на сключването на граждански брак между ответниците/. Стопанисването му с цел използване по предназначение и за нуждите на ползващото го лице, представляват действия по упражняване на фактическа власт с намерение за своене, тъй като сочат наличие на воля процесния имот да бъде опазван и поддържан, и са обичайно присъщи на собственика на вещта. Тези действия, квалифицирани като действия на владелец, са извършвани явно, поради което собственика, е следвало да предприеме действия по отблъсване на установената и продължаваща фактическа власт преди изтичането на предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС 10- годишен срок и по този начин да прекъсне давността. От момента в която ищците са започнали да упражнявали трайна фактическа власт върху процесния имот, до изтичане на установения в закона 10-годишен придобивен давностен срок по чл. 79 ЗС, действия от кръга на визираните в чл. 116 ЗЗД не са извършени от ответника. Държавата, респ. общината чрез органите си не са иззели по надлежния ред имота /чл. 65 ЗОС, чл. 80 ЗДС/. Поради това владението не е било прекъсвано. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че в издаденото от ответника Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал.1 ДОПК относно процесното жилище ищецът З. М. А. е посочен като съсобственик /л. 7-8 РС/. По възражението на жалбоподателя, че е налице е вътрешно противоречие в мотивите на съда относно обстоятелството дали е изтекъл срока по чл. 79 ЗС, което прави решението необосновано и неправилно. Действително в мотивите на решението е посочено, че: „ Следователно необходимият десетгодишен срок не е изтекъл. Поради изложеното и с оглед на установените по делото факти относно времето, през което ищците са ползвали имотите /още от 1984 г./, съдът стига до извода, че общината е загубила правото си на собственост върху процесните имоти, тъй като ищците са ги придобила въз основа на оригинерно правно основание - придобивна давност. Предвид изложеното съдът намира предявените искови претенции за основателни, поради което и същите следва да се уважат.“. От мотивите и от диспозитива на решението е ясно каква е действителната воля на съда - че срокът по чл. 79 ЗС е изтекъл, поради което искът е основателен. Допусната в мотивите очевидна фактическа грешка, че този срок не е изтекъл, е без правно значение. Вж. и Определение № 77 от 28.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3469/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 331 от 12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1116/2012 г., I т. о., ТК. Само когато необосноваността, непълнотата в мотивите, вътрешното противоречие и неяснотата относно постановеното от съда по спора, са до степен, че водят до абсолютна неразбираемост на волята на правораздавателния орган и тя не може да бъде изведена по пътя на тълкуването, решението страда от найтежкия порок – нищожност (Определение № 50192 от 5.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3432/2022 г., IV г. о., ГК). В случая такъв порок не е налице. Видно от посочените от първоинстанционния съд периоди през които приел, че е текъл срока по чл. 79 ЗС, следва безспорния извод, че 10 годишния срок по чл. 79 ЗС е изтекъл. По възражението на жалбоподателя, че липсват доказателства за осъществено от ответниците владение, обхващащи целия период до 2018 г., а са представени доказателства само за периода 2018 г. - 2025 г. Видно от показанията свидетелите А.Т. и М.К. /л. 105 РС/, е че ответниците са живели в процесния имот от преди повече от 40 години. Ето защо, възражението се явява неоснователно. Настоящата инстанция не констатира неубедителен анализ и разбор на доказателствата по делото, което да е довело до необоснованост на обжалваното решение. Съдът се позовал на всички относими доказателства и ги е съпоставил като така е извел крайния си извод. По разноските. С оглед изхода на спора въззивникът няма право на разноски. С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемите следва да се присъдят разноските в размер на сумата 1 600 евро представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал.1 във вр. чл. 81, във вр. чл. 273 ГПК. Ръководен от гореизложеното, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,