Решение № 17778 от 24.9.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 5564/2024 г.

Административен съд - София-град24.09.2024 г.докладчик Калина Пецова

Диспозитив

ОТМЕНЯ предписанието по т.7, обективирано в Протокол от извършена проверка № ПР2408212/21.03.2024 г. на служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Благоевград при ИА „Главна инспекция по труда“. ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ Благоевград при ИА „Главна инспекция по труда“ да заплати в полза на „Мегаинвест- холд“ ЕООД сумата от 1000 / хиляда/ лева, представляваща заплатен и претендиран адвокатски хонорар. Решението подлежи на оспорване пред ВАС в 14-дневен срок от връчването му на страните. Преписи от решението да се изпратят на страните. СЪДИЯ Производство по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК. Делото е образувано след препращане по компетентност на адм.дело № 497/2024 г. по описа на Административен съд [населено място]. Оспорват се от „Мегаинвест – Холд“ ЕООД предписанията по т. 3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т. 8 предприети с Протокол от извършена проверка № ПР2408212/21.03.2024 г. С Определение № 6569 от 28.05.2024 г. делото е разделено, като настоящото е с предмет даденото предписание по т.7 от Протокол от извършена проверка № ПР2408212/21.03.2024 г, с което е предписано на жалбоподателят в качеството му на работодател да запознае работещите в обекта срещу подпис с утвърдените поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване на работно време, преди започване на работа по тях, съгласно чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските / НРВПО/. Жалбоподателят оспорва решението в посочената част, като твърди, че са нарушени административнопроцесуалните правила и материалният закон. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.4а, ал.3 от НРПВО в правилника за вътрешния трудов ред се определя начина на запознаване на работниците и служителите с утвърдените поименни графици за работа при сумирано изчисляване на работното време, за дежурството и за времето на разположение. За да е налице нарушение на разпоредбата на чл.9а, ал.1, изр. 2 от НРВПО, следва да бъде устаановено как работодателят е регламентирал реда и начина за запознаване с графиците. Счита, че органът не е изпълнил това свое задължение и е издал акт в нарушение на чл. 35 от АПК. Намира същото за незаконосъобразно и по същество. Счита, че задължението да бъдат запознати работниците с предварителните поименни графици срещу подпис, предписано с оспорения акт, не е нормативно определено, като в посочената за нарушена разпоредба на чл. 9а от НРВПО такова задължение липсва. Намира, че задължение за писмена форма може да бъде въведено само нормативно, а не и от проверяващия орган. Редът и начинът за за запознаване с предварителните графици се определя от работодателя, съгласно чл. 4а, ал.3 от НРПВО, което право е предоставено на него законодателно. Счита, че не е изяснена е фактическата обстановка по този въпрос в протокола, в който е обективирано предписанието, тъй като същият е съставен само по документи. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателят излага аргументи за отмяна на даденото предписание и претендира разноски по делото. Ответникът – Дирекция Инспекция по труда Благоевград, се представлява се от юрисконсулт П., която в съдебно заседание излага аргументи за потвърждаване на оспореното предписание, претендира разноски по делото, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът, на база преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: При издаване на оспорения индивидуален административен акт, административният орган е приел за установени следните факти: На 23.02.2024 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Благоевград извършили проверка по спазването на трудовото законодателство на „Мегаинвест –Холд“ ЕООД, представлявано от Ц. Ц., като обектите на контрол били площадки за почивка на АМ „Струма“ – Д. 1 и 2, Струмяни 1 и 2. На същата дата на работник на дружеството – Р. К. М.- Д. била връчена призовка, с която дружеството се канело на 28.02.2024 г. да представи в ДИТ Благоевград документи, между които не е изброен такъв, удостверяващ начина на връчване на утвърдените графици на работниците. На 20.03.2024 г. бил изготвен от служители на ДИТ Благоевград Констативен протокол № 24018736, в който било отразено че към момента на проверката дружеството има 98 бр. работници. На 21.03.2024 г. бил издаден Протокол за извършена проверка № ПР2408212, в който – в оспорената част е посочено следното: В проверяваното дружество работодателят е издал Заповед №23 от 04.01.2023г., на осонование чл. 142, ал.2 от КТ, като е установил сумирано начисляване на работното време. Едновременно с това е утвърдил и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, но същият не е запознал работниците и служителите с утвърдените глафици преди започване на работа по тях, като не се представят доказателства в тази насока. Пр извършената проверка по работни мест в обект – площадка за почивка на АМ „Струма“- Струмяни 1, работещите не са запознати, че работодателят е установил сумирано работно време. Горното е изведено като нарушение на чл. 9а, ал.1 от НРВПО. Предвид констатираното в констативния протокол, било дадено предписание под т.7 в срок до 05.04.2024 г. „Мегаинвест-Холд“ ЕООД в качеството си на работодател да запознае работещите в обекта срещу подпис с утвърдените поименни графици за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Видно от обратна разписка на „Български пощи“ ЕАД, копие от този констативен протокол било връчено на представител на дружеството на 29.03.2024 г., а жалба срещу него – включително и по отношение на даденото в т.3 предписание била подадена на 12.04.2024 г. При така установеното, настоящият състав на Административен съд – София град, прави следните правни изводи: Оспореното предписание е валидно и допустимо. Издадено е от компетентен орган, съгласно чл.404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, доколкото осъществилите проверката лица са служители на ДИТ Благоевград и като такива се явяват оправомощени по закон да издават задължителни предписания. Видно от доказателствата по делото, работодателят „Мегаинвест-Холд“ ЕООД е издал Заповед № 23/04.01.2024г., с която е въвел сумирано изчисляване на работното време за период от три месеца да всички, работещи на длъжности „пазач – невъоръжена охрана на обект АМ „Струма- тунел „Железница, паркинги Струмяни 1 и 2, Д. 1 и 2“. В Заповедта е посочено, че графиците следва да се изготвят от дл. Лице Т. Г. и да се поставят на видно място. В 5-дневен срок от изтичане на календарния месец за отчитане на сумираното работно време, да се предоставят на счетоводителя данни за действително отработените часове през изминалия календарен месец. При изчисляване на работното време за месеца да се извърши превръщане на отработените нощни часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Посочено е, че всички, работещи във фирмата, следва да бъдат запознати със заповедта. Не се спори по делото относно факта, че тази заповед, респ. графиците, изработени въз основа на нея, не е връчвана срещу подпис на съответните работници, заемащи посочените длъжности – нейни адресати. Горното е възприето като нарушение на чл. 9а, ал.1 от КТ и е дадено предписание работодателят да запознае работниците с поименните графици срещу подпис. Възражението в жалбата в тази насока е, че липсва такова изискване в цитираната разпоредба, тъй като същата задължава работодателя да запознае лицата с утвърдените графици, но не определя формата за това, вкл. не поставя изискване за писмено отразяване на това уведомяване. Твърди се още, че всички лица – адресати на графиците са били запознати с тях, като не е правена проверка по обекти, от която да се установи твърдението, че не са били запознати. Материално-правната норма на чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските /НРВП0/, определя в задължение на работодателя едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят трябва да запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. На основание чл. 403а, ал. 1 от КТ в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от документите, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, вкл. поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Представени са изготвените графици за периода, но липсват доказателства за изпълнение на задължението на работодателя да запознае своите работниците. Действително в чл. 9а, ал. 1, изр. второ НРВПО не е указан конкретен начин, по който работодателят следва да запознае работниците предварително с работния график. Начинът на уведомяване, следва да се регламентира в Правилника за вътрешния трудов ред, като в случая се твърди / поради непредставяне на Правилник за вътрешния ред на дружеството/, че последният предписва графикът да се поставя на достъпно за всички служители място, което е сторено. Не са събрани от органа доказателства, че работните графици за процесния период са били поставени напр. на табло за съобщения в предприятието, до което всички от персонала имат достъп, или по някакъв друг способ същите са били предявени за запознаване на работниците. При така изложеното, съдът възприема тезата, че макар и в хода на административното производство да не е доказано от страна на проверяваното дружество изпълнение на задължението му за уведомяване на работниците за изготвените графици, за последното не е проведено надлежно разследване в хода на производството, доколкото органът е възприел тезата, че същото следва да бъде в писмена форма – срещу подпис. В този смисъл, не се доказва търсене на друга информация в тази насока. Твърди се лаконично в мотивите на оспорения акт, че при проверка по обекти е установено, че работниците не са били уведомени. Този факт обаче е голословен, предвид, че на единствения представен по делото протокол от проверката липсва подпис на проверяваното дружество, а същият е изпратен впоследствие по пощата. Не са налице протоколи от проверките на място, няма подпис на присъствало там лице – работник или служител на дружеството. Не са поискани доказателства за реализирания начин на уведомяване, не са търсени свидетелски показания, които да установят тези твърдения, въпреки указаната доказателствена тежест на органа. В този смисъл, съдът прави извод, че е възприета тезата за необходимост от уведомяване с графиците единствено срещу подпис, както е записано и в предписанието. Последното не кореспондира с изискването на чл.9а, ал.1 от НРВПО, поради което се явява незаконосъобразно. Дали дружеството в действителност не е положило усилия да уведоми работниците относно определоното сумирано работно време по графиците е останало недоказано от административния орган. Изискан, но неприложен по делото е Правилникът за вътрешния ред, с оглед проверка какъв е редът за уведомяването им, в нарочен смисъл за което е нормата на чл.4а, ал.3 от НРВПО. В случай, че в същия действително е определен начин на уведомяване чрез залепване на видно място, изпълнението на същото е достатъчно за съответствие със задължението по чл. 9а, ал.1, изр. 2 от Наредбата, т.е. липсва нарушение. Такива обстоятелства обаче не са проверявани и обсъдени от органа, който е възприел наличие на задължение за уведомяване срещу подпис. По изложените съображения, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена. При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски, претендирани по списък в размер на 1000 лева адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. второ, съдът РЕШИ: ОТМЕНЯ предписанието по т.7, обективирано в Протокол от извършена проверка № ПР2408212/21.03.2024 г. на служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Благоевград при ИА „Главна инспекция по труда“. ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ Благоевград при ИА „Главна инспекция по труда“ да заплати в полза на „Мегаинвест- холд“ ЕООД сумата от 1000 / хиляда/ лева, представляваща заплатен и претендиран адвокатски хонорар. Решението подлежи на оспорване пред ВАС в 14-дневен срок от връчването му на страните. Преписи от решението да се изпратят на страните. СЪДИЯ

Мотиви

Производство по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК. Делото е образувано след препращане по компетентност на адм.дело № 497/2024 г. по описа на Административен съд [населено място]. Оспорват се от „Мегаинвест – Холд“ ЕООД предписанията по т. 3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т. 8 предприети с Протокол от извършена проверка № ПР2408212/21.03.2024 г. С Определение № 6569 от 28.05.2024 г. делото е разделено, като настоящото е с предмет даденото предписание по т.7 от Протокол от извършена проверка № ПР2408212/21.03.2024 г, с което е предписано на жалбоподателят в качеството му на работодател да запознае работещите в обекта срещу подпис с утвърдените поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване на работно време, преди започване на работа по тях, съгласно чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските / НРВПО/. Жалбоподателят оспорва решението в посочената част, като твърди, че са нарушени административнопроцесуалните правила и материалният закон. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.4а, ал.3 от НРПВО в правилника за вътрешния трудов ред се определя начина на запознаване на работниците и служителите с утвърдените поименни графици за работа при сумирано изчисляване на работното време, за дежурството и за времето на разположение. За да е налице нарушение на разпоредбата на чл.9а, ал.1, изр. 2 от НРВПО, следва да бъде устаановено как работодателят е регламентирал реда и начина за запознаване с графиците. Счита, че органът не е изпълнил това свое задължение и е издал акт в нарушение на чл. 35 от АПК. Намира същото за незаконосъобразно и по същество. Счита, че задължението да бъдат запознати работниците с предварителните поименни графици срещу подпис, предписано с оспорения акт, не е нормативно определено, като в посочената за нарушена разпоредба на чл. 9а от НРВПО такова задължение липсва. Намира, че задължение за писмена форма може да бъде въведено само нормативно, а не и от проверяващия орган. Редът и начинът за за запознаване с предварителните графици се определя от работодателя, съгласно чл. 4а, ал.3 от НРПВО, което право е предоставено на него законодателно. Счита, че не е изяснена е фактическата обстановка по този въпрос в протокола, в който е обективирано предписанието, тъй като същият е съставен само по документи. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателят излага аргументи за отмяна на даденото предписание и претендира разноски по делото. Ответникът – Дирекция Инспекция по труда Благоевград, се представлява се от юрисконсулт П., която в съдебно заседание излага аргументи за потвърждаване на оспореното предписание, претендира разноски по делото, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът, на база преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: При издаване на оспорения индивидуален административен акт, административният орган е приел за установени следните факти: На 23.02.2024 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Благоевград извършили проверка по спазването на трудовото законодателство на „Мегаинвест –Холд“ ЕООД, представлявано от Ц. Ц., като обектите на контрол били площадки за почивка на АМ „Струма“ – Д. 1 и 2, Струмяни 1 и 2. На същата дата на работник на дружеството – Р. К. М.- Д. била връчена призовка, с която дружеството се канело на 28.02.2024 г. да представи в ДИТ Благоевград документи, между които не е изброен такъв, удостверяващ начина на връчване на утвърдените графици на работниците. На 20.03.2024 г. бил изготвен от служители на ДИТ Благоевград Констативен протокол № 24018736, в който било отразено че към момента на проверката дружеството има 98 бр. работници. На 21.03.2024 г. бил издаден Протокол за извършена проверка № ПР2408212, в който – в оспорената част е посочено следното: В проверяваното дружество работодателят е издал Заповед №23 от 04.01.2023г., на осонование чл. 142, ал.2 от КТ, като е установил сумирано начисляване на работното време. Едновременно с това е утвърдил и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, но същият не е запознал работниците и служителите с утвърдените глафици преди започване на работа по тях, като не се представят доказателства в тази насока. Пр извършената проверка по работни мест в обект – площадка за почивка на АМ „Струма“- Струмяни 1, работещите не са запознати, че работодателят е установил сумирано работно време. Горното е изведено като нарушение на чл. 9а, ал.1 от НРВПО. Предвид констатираното в констативния протокол, било дадено предписание под т.7 в срок до 05.04.2024 г. „Мегаинвест-Холд“ ЕООД в качеството си на работодател да запознае работещите в обекта срещу подпис с утвърдените поименни графици за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Видно от обратна разписка на „Български пощи“ ЕАД, копие от този констативен протокол било връчено на представител на дружеството на 29.03.2024 г., а жалба срещу него – включително и по отношение на даденото в т.3 предписание била подадена на 12.04.2024 г. При така установеното, настоящият състав на Административен съд – София град, прави следните правни изводи: Оспореното предписание е валидно и допустимо. Издадено е от компетентен орган, съгласно чл.404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, доколкото осъществилите проверката лица са служители на ДИТ Благоевград и като такива се явяват оправомощени по закон да издават задължителни предписания. Видно от доказателствата по делото, работодателят „Мегаинвест-Холд“ ЕООД е издал Заповед № 23/04.01.2024г., с която е въвел сумирано изчисляване на работното време за период от три месеца да всички, работещи на длъжности „пазач – невъоръжена охрана на обект АМ „Струма- тунел „Железница, паркинги Струмяни 1 и 2, Д. 1 и 2“. В Заповедта е посочено, че графиците следва да се изготвят от дл. Лице Т. Г. и да се поставят на видно място. В 5-дневен срок от изтичане на календарния месец за отчитане на сумираното работно време, да се предоставят на счетоводителя данни за действително отработените часове през изминалия календарен месец. При изчисляване на работното време за месеца да се извърши превръщане на отработените нощни часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Посочено е, че всички, работещи във фирмата, следва да бъдат запознати със заповедта. Не се спори по делото относно факта, че тази заповед, респ. графиците, изработени въз основа на нея, не е връчвана срещу подпис на съответните работници, заемащи посочените длъжности – нейни адресати. Горното е възприето като нарушение на чл. 9а, ал.1 от КТ и е дадено предписание работодателят да запознае работниците с поименните графици срещу подпис. Възражението в жалбата в тази насока е, че липсва такова изискване в цитираната разпоредба, тъй като същата задължава работодателя да запознае лицата с утвърдените графици, но не определя формата за това, вкл. не поставя изискване за писмено отразяване на това уведомяване. Твърди се още, че всички лица – адресати на графиците са били запознати с тях, като не е правена проверка по обекти, от която да се установи твърдението, че не са били запознати. Материално-правната норма на чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските /НРВП0/, определя в задължение на работодателя едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят трябва да запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. На основание чл. 403а, ал. 1 от КТ в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от документите, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, вкл. поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Представени са изготвените графици за периода, но липсват доказателства за изпълнение на задължението на работодателя да запознае своите работниците. Действително в чл. 9а, ал. 1, изр. второ НРВПО не е указан конкретен начин, по който работодателят следва да запознае работниците предварително с работния график. Начинът на уведомяване, следва да се регламентира в Правилника за вътрешния трудов ред, като в случая се твърди / поради непредставяне на Правилник за вътрешния ред на дружеството/, че последният предписва графикът да се поставя на достъпно за всички служители място, което е сторено. Не са събрани от органа доказателства, че работните графици за процесния период са били поставени напр. на табло за съобщения в предприятието, до което всички от персонала имат достъп, или по някакъв друг способ същите са били предявени за запознаване на работниците. При така изложеното, съдът възприема тезата, че макар и в хода на административното производство да не е доказано от страна на проверяваното дружество изпълнение на задължението му за уведомяване на работниците за изготвените графици, за последното не е проведено надлежно разследване в хода на производството, доколкото органът е възприел тезата, че същото следва да бъде в писмена форма – срещу подпис. В този смисъл, не се доказва търсене на друга информация в тази насока. Твърди се лаконично в мотивите на оспорения акт, че при проверка по обекти е установено, че работниците не са били уведомени. Този факт обаче е голословен, предвид, че на единствения представен по делото протокол от проверката липсва подпис на проверяваното дружество, а същият е изпратен впоследствие по пощата. Не са налице протоколи от проверките на място, няма подпис на присъствало там лице – работник или служител на дружеството. Не са поискани доказателства за реализирания начин на уведомяване, не са търсени свидетелски показания, които да установят тези твърдения, въпреки указаната доказателствена тежест на органа. В този смисъл, съдът прави извод, че е възприета тезата за необходимост от уведомяване с графиците единствено срещу подпис, както е записано и в предписанието. Последното не кореспондира с изискването на чл.9а, ал.1 от НРВПО, поради което се явява незаконосъобразно. Дали дружеството в действителност не е положило усилия да уведоми работниците относно определоното сумирано работно време по графиците е останало недоказано от административния орган. Изискан, но неприложен по делото е Правилникът за вътрешния ред, с оглед проверка какъв е редът за уведомяването им, в нарочен смисъл за което е нормата на чл.4а, ал.3 от НРВПО. В случай, че в същия действително е определен начин на уведомяване чрез залепване на видно място, изпълнението на същото е достатъчно за съответствие със задължението по чл. 9а, ал.1, изр. 2 от Наредбата, т.е. липсва нарушение. Такива обстоятелства обаче не са проверявани и обсъдени от органа, който е възприел наличие на задължение за уведомяване срещу подпис. По изложените съображения, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена. При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски, претендирани по списък в размер на 1000 лева адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. второ, съдът

Цитирани разпоредби

16