Присъда № 22 от 9.2.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 3846/2025 г.

Производството по делото е образувано по депозиран от Районна прокуратура - гр. Б. обвинителен акт против Н. И. И., ЕГН ••••••••••, за това, че на •••• г., в гр. Б., в сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Б., в писмена декларация /Декларация от лице, което пуска на пазара МПС или лице, което внася и/или въвежда МПС на територията на Република България за лична употреба- Приложение №12 към чл. 11, ал. 1, т. 1 от •••• г., както и в писмена декларация/ Декларация за придобиване на МПС- Приложение № 2 към чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл. 126, ал. 1, т. 6 от •••• г., приложени към Заявление с вх. № •••••• от •••• г., която по силата на Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта - Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Б. чрез „Системен оператор“ в сектор „ПП“ при ОДМВР- гр. Б. К.Н., за удостоверяване истинността на определени обстоятелства, е потвърдил неистина, а именно, че лек автомобил марка „Т•••••• •••“ рег.№ •••••, с идентификационен номер на рама с номер ••••••••• е закупен от Испания и че на 03.08.2020 г. е влязъл в РБългария на платформа - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК. В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия И. обвинение. Счита, че извършеното от него деяние се доказва по несъмнен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели, приобщените документи и заключенията на СТЕ и СГЕ от ДП. Представителят на държавното обвинение пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, като при условията на чл. 54 от НК му се наложи наказание глоба в размер на 300 лева, както и да му бъдат възложени разноските по делото. Защитникът на подсъдимия – адв.К. в своята пледоария по същество разкрива фактическа обстановка различна от изложената от прокурора в обвинителния акт. Намира обвинението спрямо неговия подзащитен за абсолютно недоказано, като липсвали както обективните, така и субективните признаци от състава на престъплението. Счита, че в нито един от разпитите не фигурира твърдение, което би могло да послужи в подкрепа на обвинителната теза, а от назначените СГЕ се установява, че инкриминираните документи са съставени и подписани не от подсъдимия, а от друго лице. Посочва, че една осъдителна присъда не може да почива на предположения и моли на основание чл.304 НПК съдът да признае подсъдимия за невиновен. Подсъдимият И. се придържа към казаното от своя защитник, а в дадената му последна дума заявява, че желае да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение. От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: През лятото на 2020 г. подс. Н. И. не работел и нямал постоянни парични доходи. Той търсил начини за реализиране на парични средства и случайно се срещнал в кафене „М.“ в гр. Б., ж.к. “С.“ със свой познат - св. С.А.. Той бил в заведението със св. Л.З. по прякор „к.“ който почина в хода на ДП, като И. го виждал за първи път. Св. А. и Л. З. се познавали покрай работата на първия в автокъща в гр. Б. в кв. 5-ти километър. Л. З. предлагал авотомобили за изкупуване, като споделил на св. А., че му трябвало човек, който да регистрира една кола в сектор ПП Б.. Когато св. А. видял в кафенето подс. И. решил да го запознае със З., тъй като знаел, че търси някаква работа за да изкара пари. Тогава З. заявил, че търси помощ относно регистрацията на автомобил, а именно л.а. „Тойота Ленд Круизер“. Подс. И. го изслушал и се съгласил с направеното от страна на Л. З. предложение, а именно срещу сумата от 300 евро да извърши регистрация в сектор „ПП“ при ОДМВР - Б. на л.а. „Тойота Ленд Круизер“ на свое име. И. видял за първи път автомобила в инкриминирания ден, като отишъл с ключа и с набор от документи за да го регистрира в сектор „ПП“ при ОДМВР — Б.. Сред документите, които подсъдимият получил от З. били и инкриминираните декларации - декларация за придобиване на МПС - приложение № 2 към чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл. 126, ал. 1, т. 6 от •••• г., декларация от лице, което пуска на пазара МПС или лице, което внася и/или въвежда МПС на територията на РБългария за лична употреба - приложение № 12 към чл. 11, ал. 1, т. 1 от •••• г. Така след като отишъл на гишето в сектор ПП подс. И. подал заявление № •••••• пред св. К.Н., като представил и придружаващите автомобила документи, сочещи че на 22.07.2020 г. е бил закупен от Испания и че на 03.08.2020 г. бил внесен в РБългария на платформа. Всички документи били предварително попълнени от неустановено по делото лице и предадени на подс.И. от З., за да ги подаде заедно със заявлението за регистрация. След като подсъдимия подал всички документи и преминал проверка на автомобила от съответните длъжностни лица в сектор ПП, предал автомобил заедно с талоните на Л.З. и за извършената услуга получил от него сумата от 300 евро. На 31.08.2020 г. подс.И. упълномощил свидетеля П.Н., който не познавал да управлява автомобила и да се разпорежда с него както намери за добре. Такава му била уговорката със св.Н.. Пълномощното било нотариално заверено в кантората на нотариус С. И. в гр. Б.. Автомобилът обаче не бил предоставен във владение на св. Н. и същият никога не го бил виждал и управлявал. Подс. И. последно видял автомобила, когато го предал във владението на Л. З.. С телеграма № 5562/27.02.2023 г. от ГДНП автомобилът бил обявен за международно издирване, поради установени чрез оперативно - издирвателните служби данни, че това МПС никога не е било регистрирано с посочения в сектор „ПП“ при ОДМВР - Б. номер на рама в страната по произход – Кралство Испания. Не са били намерени данни и по името на лицето, вписано като първоначален негов собственик и посочен като продавач на автомобила. Тези обстоятелства били установени чрез ДМОС и Интерпол - Мадрид. Местоположението на автомобила и до момента е останало неизвестно. По доказателствата: Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност показанията на св.А., Е., Д., Т., Н., Н., протокол за доброволно предаване, СТЕ, 3 бр. СГЕ, смъртен акт от община Плевен, справка ДМОС, разписки, пълномощно, заявление за регистрация на МПС с приложения, справка за съдимост. След привличането му като обвиняем И. не е давал обяснения по ДП, както и в хода на съдебното следствие. Показанията на разпитаните в хода на ДП свидетели се кредитират с доверие, но те разкриват факти и обстоятелства случили се преди по време и след подаване на инкриминираните декларации на гишето в сектор ПП. Никой от разпитаните свидетели не разкрива обстоятелства касаещи главния факт на доказване, а именно кой е авторът на инкриминираните декларации. От показанията на св.А. става ясно, че именно той е предложил на подс.И. да изкара допълнителни доходи, като регистрира МПС на негово име. Заявил му, че следва да подаде пакет с документи пред сектор ПП, да получи талона на автомобила, след което да го предаде на Л.З.. Този свидетел не е възприел кой е попълнил инкриминираните 2 бр. декларации. Изключително важни биха били показанията на Л.З., но поради настъпилата му смърт в хода на ДП същият не е разпитан. От показанията на св.Н. – служител, работеща като оператор на гишето в сектор ПП става ясно каква е процедурата по подаване и приемане на документи за регистрация на автомобили. Тази свидетелка не може да си спомни подсъдимия в деня на подаване на пакета с документи, какво точно е подписал пред нея или документите са били предварително попълнени, както и от кого. След като св.Димитров и св.Т. прегледали автомобила в канала за прегледи и установили техническата му изправност били издадени и съответните регистрационни талони и табели за автомобила. Тези свидетели също не помнят подсъдимия, както и конкретни документи дали са били подписани от него или предварително са били изготвени. В хода на ДП е изготвен протокол № 130 от 14.08.2023г. по описа на БНТЛ при ОДМВР - Б. съдържащ съдебно-техническа експертиза която установила, че предоставеното за изследване испанско свидетелство за регистрация с номер на бланката •• - ••••, което според съдържащите се в него данни е издадено за автомобил „Т•••••• •••“ per. № ••• КНН, с номер на рама ••••••••• и собственик М.М.У.М. е истинско. По номера на бланката и текстовете, попълващи се при издаването й, не са били установени заличавания и поправки, но бланката била серия 20•• г., а в данните, отпечатани при издаването на документа датата била 16.05.2019 г. Бланката на изследвания сертификат, който според съдържащите се в него данни е с № ••••, с номер на бланката •••• издаден на 16.05.2019 г. за л.а. „Т•••••• •••“ per. № ••• КНН, с номер на рама ••••••••• е намерена от вещото лице за неистинска. От заключението на изготвената по протокол № 24/ДОК - 195 от 05.11.2024г. по описа на БНТЛ при ОДМВР - Б. съдебно-графическа експертиза се установява, че вписаният буквен и цифров текст в декларация за придобиване на МПС - приложение № 2 към чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл. 126, ал. 1, т. 6 от •••• г. от името на Н. И. и декларация от лице, което пуска на пазара МПС или лице, което внася и/или извежда МПС на територията на РБългария за лична употреба - приложение № 12 към чл. 11, ал. 1, т. 1 от •••• г. на името на Н. И. не е изпълнен от Н. И. или Пл. Н., като поради липса на сравнителен материал от Л. З. сравнително изследване не е извършено. Подписите в заявление № •••••• от •••• г. от името на Н. И., декларация от лице, което пуска на пазара МПС или лице, което внася и/или извежда МПС на територията на РБългария за лична употреба - приложение № 12 към чл. 11, ал. 1, т. 1 от •••• г. на името на Н. И. и декларация за придобиване на МПС - приложение № 2 към чл. 12 а, ал. 1, т. 6 и чл. 12 б, ал. 1, т. 6 от •••• г. от името на Н. И. най – вероятно, но не категорично са изпълнени от Н. И.. От изготвената по протокол № ••4 от 23.08.2023 г. по описа на БНТЛ при ОДМВР - Б. допълнителна съдебно-графическа експертиза е установено, че ръкописният текст в Декларация Приложение № 2 към чл.12а, ал. 1, т. 6 и чл. 126, ал. 1, т. 6 относно името на Н. И. И. не е “ изпълнен от Н. И. И.. Подписът след текста „подпис“ не е изпълнен от Н. И., а от друго лице с имитация на подписа му. Съдът изцяло, категорично и без никакви резерви приема констатациите на изготвените СГЕ като независими, безпристрастни, компетентни и задълбочени. Заключението на изготвената по протокол № 24/ДОК - 195 от 05.11.2024г. експертиза не дава категоричен извод, дали подсъдимия е изпълнил текста и подписа на двете инкриминирани декларации. Само е изказано предположение, че е възможно подписа да е на подс.И., докато първоначалната СГЕ - протокол № ••4 от 23.08.2023 с голяма степен на достоверност приема, че подсъдимият не е автор на двете декларации, а относно подписа е посочено, че същият се явява имитация на подписа на И. от друго лице. По тази причина и съдът приема, че след като подс.И. не е съставил и подписал въпросните декларации, няма как да потвърди неистина или да затаи истина в писмена декларация, която се дава пред съответния орган на власт. Налице е документно престъпление извършено от неустановено по делото лице, което е съставило въпросните декларации, но не и от подсъдимия. Съдът няма как да сподели доводът на прокурора, че И. е потвърдил неистина в 2 бр. писмени декларации, тъй като се установи, че друго неустановено лице е попълнило и подписало декларациите, като е имитиран подписа на подсъдимия. Следва да се посочи, че за да е съставомерно деянието по чл. 313, ал. 1 НК е необходимо да се обективира действие по потвърждаване на неистина в писмена декларация от дееца пред орган на властта, без да има формално изискване това да се извърши в строго формулиран образец. За наличие на обективните съставомерни признаци на престъплението е достатъчно да има изложено волеизявление от страна на лицето, с което потвърждава конкретна неистина пред държавен орган и същото да е скрепено и потвърдено с неговия личен подпис, което безспорно по делото не се установи категорично. Безспорно е установено, че подсъдимият е подал целия пакет с документи на гишето в сектор ПП, като двете инкриминирани декларации са попълнени от друго неустановено по делото лице. След като той не е съставил тези декларации деянието се явява несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Обвинението се явява несъстоятелно и голословно, доколкото нито в рамките на ДП, нито съдебното такова е налично дори едно доказателство подкрепящо обвинителната теза на прокурора. Отделно от това безспорна е теорията и практика, че за да е осъществено това престъпление, деецът трябва да потвърди неистина или да затаи истина в писмена декларация, която се подава по силата на Закон, Указ или Постановление на Министерски съвет и става пред орган на власт. В този случай нито една от тези декларации, които се подават по силата на подзаконов нормативен акт – Наредба не попада в кръга на тези актове, изрично предвидени в текста на закона, поради което и деянието се явява изначално несъставомерно. Декларация-приложение №12 към чл.11, ал.1, т.1 се регламентира в Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, докато Декларация- приложение №2 към чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12Б, ал.1, т.6" се подава по силата на Наредба I-45 от •••0г., т.е. не по силата на закон, както се твърди в обвинителния акт. След като в нормата на чл.313 ал.1 НК са изключени подзаконовите нормативни актове – наредби, няма как да се приеме че деянието е съставомерно от обективна страна. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 НК, за което е предаден на съд. Въз основа на изложените съображения съдът прие, че той следва да бъде оправдани изцяло по повдигнатото му обвинение на основание чл.304 от НПК. Такова произнасяне по същество държи сметка за правото на защита, неразривно свързано с необходимостта съдът да признае подсъдимия за виновен само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В тази връзка е и разпоредбата на чл.6 от КЗПЧОС и чл.14 б. „d” от МПГПП. От това следва, че когато има съмнение дали подсъдимият е извършил престъплението и след изчерпване на всички процесуални средства за доказване на обвинението, съдът следва да признае подсъдимия за невиновен. Съдебният състав прие, че настоящата хипотеза е именно такава, поради което постанови оправдателна присъда. С оглед изхода на делото и на основание чл. 190 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата. В този смисъл съдът постанови присъдата си. Да се уведомят страните за изготвянето на мотивите! РАЙОНЕН СЪДИЯ: