Решение № 518 от 25.3.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 598/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 25, ал.3 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/. Образувано е по жалба на „ПРИ ХАДЖИ Г.“ ЕООД, ЕИК: 206992829 със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, бул. „Трайко Китанчев“ №9, представлявано от управителя Г. Г. А., действащо чрез процесуалния пълномощник адв. Ц. И. със съдебен адрес: гр. Търговище, [улица], ет. 1, против Разпореждане за забрана за търговия № 0342/ 11.12.2025 г., издадено от д-р С. С. - главен инспектор в Областна дирекция по безопасност на храните – Търговище, с което се разпорежда забраната на търговия на бахур – 8.185 кг., сурова наденица – 15.740 кг., свински уши – 7.215 кг., пилешки шишчета – 6.120 кг., свинска пържола – 6.235 кг., суджук във вакуум опаковка – 4.300 кг. Оспорването е основано на твърдения за незаконосъобразност на издаденото разпореждане. Оспорващата страна намира разпореждането за немотивирано и противоречащо на закона, тъй като цитираните в същото мерки съгласно чл. 138, §2, буква „г“ и „ж“ от Регламент (ЕС) 2017/625 касаели съвсем различни хипотези, а не констатираната при проверката. Сочи, че в акта липсват мотиви, от които да се изведе фактическия извод за това кое нарушение е довело до налагането на тази тежка мярка. Поддържа, че за описаното деяние в закона е предвидена административнонаказателна отговорност. Поради тези съображения моли съда да отмени оспореното разпореждане. В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, се представлява от адв. И., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба, като отмени процесния административен акт като неправилен и незаконосъобразен. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските. Представя писмени бележки. Ответникът по жалбата – главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Търговище, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа становище, че издадения административен акт за правилен и законосъобразен, постановен при правилно приложение на материалния закон. Отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира направените разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Административен съд – Търговище, след преценка на събраните по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Подвижен обект за търговия на храни на дребно, стопанисван от „Хаджи Генчо“ ЕООД, е регистриран на БАБХ, на 01.07.2022 г., под № 253000559, видно от приобщеното на л. 10 от делото извлечение от регистъра. На 11.12.2025 г. от служители на ОБДХ – Търговище е извършена проверка на подвижен обект № 253000559, стопанисван от „При Хаджи Генчо“ ЕООД. Проверката е извършена във връзка официалния контрол за 2025 г. В хода на проверката е констатирано от проверяващите служители, че дружеството, в стопанисвания от него обект, наличие на храни без етикети, както следва: бахур – 8.185 кг., сурова наденица – 15.740 кг., свински уши – 7.215 кг., пилешки шишчета – 6.120 кг., свинска пържола – 6.235 кг., суджук във вакуум опаковка – 4.300 кг. За резултата от извършената проверка е съставен констативен протокол от 11.12.2025 г. На 11.12.2025 г., от главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОБДХ – Търговище е издадено оспореното Разпореждане за забрана № 342, по силата на което, на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАХВ) и чл. 138, § 2, б. „г“ Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент, с което се разпорежда забраната на търговия на бахур – 8.185 кг., сурова наденица – 15.740 кг., свински уши – 7.215 кг., пилешки шишчета – 6.120 кг., свинска пържола – 6.235 кг., суджук във вакуум опаковка – 4.300 кг. За резултата от извършената проверка е съставен констативен протокол от 11.12.2025 г. Разпореждането за забрана на търговия е връчено на 11.12.2025 г. на управителя на дружеството – собственик на храните, предмет на забраната. На 17.12.2025 г., храните, описани в КП от 11.12.2025 г. и в Разпореждането за забрана - бахур – 8.185 кг., сурова наденица – 15.740 кг., свински уши – 7.215 кг., пилешки шишчета – 6.120 кг., свинска пържола – 6.235 кг., суджук във вакуум опаковка – 4.300 кг., са предадени в предприятие за преработка на странични животински продукти, видно от приобщената на л. 38 от делото потвърдителна бележка. Видно от приобщената на л. 13 от делото Заповед № ОСПП – 41/ 21.11.2019 г., д – р С. Х. С. е преназначен на длъжност главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция за безопасност на храните (ОБДХ) – гр. Търговище. Със Заповед № РД11- 977/ 22.05.2019 г., издадена от Изпълнителния директор на БАБХ, д – р С. Х. С. е определен за официален ветеринарен лекар. Приобщен към доказателствения материал по делото (л. 8) е търговски документ, издаден от „Енола мес“ ООД на „Хаджи Генчо“ ЕООД относно номер на партида, срок на годност, начин на съхранение и производител за следните продукти: кюфте 90 г бройка, замразено; кебапче 90 г бройка, замразено. Този документ съдържа подпис на съставител. Приобщен към доказателствения материал по делото е удостоверение за (л. 9) относно номер на партида, срок на годност, начин на съхранение и производител за следните продукти: замразени - домашна кайма, свински врат, свински бекон, свински ребра, домашен суджук, филе по селски; охладени – пушено филе. Този документ не съдържа подпис на изданел. Така установеното от фактическа страна, налага следните правни изводи: Жалбата е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.25 ал.3 от ЗУАВ. Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване на оспорения административен акт, предвид датата на връчването му – 11.12.2025г., отразена в разписка към разпореждането, и датата на регистриране на жалбата при административния орган – 22.12.2025 г. Същата е подадена от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния, чрез надлежно упълномощен процесуален представител. С оглед гореизложеното, обуславя извод за допустимост на предприетото оспорване. Разгледана по същество, допустимата жалба е неоснователна, по следните съображения: Разпореждането за забрана от 11.12.2025 г. е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл. 138, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625, но според чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗУАВ мерките по чл. 24, ал. 1 се прилагат с разпореждане от длъжностното лице, осъществяващо официален контрол – по чл. 138, параграф 2, букви "г", "ж" и "и" от Регламент (EС) 2017/625. Регламент (ЕС) № 2017/625 се прилага по отношение на официалния контрол, извършван за проверка на съответствието с правила – независимо дали са установени на равнището на Съюза или от държавите членки – с оглед на прилагането на законодателството на Съюза в областта, касаеща въпросите, свързани с храните и тяхната безопасност, тяхната цялост и здравословност на всички етапи на производството, преработката и разпространението на храните – включително правилата, с които се цели да се гарантират справедливи търговски практики и да се защитят интересите на потребителите и правото им на информация (чл. 1, § 2, б. „а“). Законът за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ) определя органите, които осъществяват държавната политика, официалния контрол и други официални дейности по агрохранителната верига; органите, осъществяващи оценка на риска по агрохранителната верига и обмен на информация за риска по агрохранителната верига; общите изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига на територията на Република България и специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности върху храните на територията на Република България (чл. 1 от ЗУАХВ). С разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 10 и чл. 35 от ЗУАХВ се установява, че БАБХ е един от компетентните органи по смисъла на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2017/625 по осъществяване на официален контрол върху храните по реда на този закон. Контролът се извършва чрез централни и регионални структури на БАБХ съгласно чл. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните (ЗБАБХ) и чл. 30 от Устройствения правилник на БАБХ. За целите на ЗУАВ се прилагат определенията от Регламент (ЕС) 2017/625 (§ 2 от ДР на ЗУАВ). Определение за понятието „официален контрол“ е дадено в чл. 2 от Регламента и се свежда до следното: дейности, извършвани от компетентните органи или от органите с делегирани правомощия или физическите лица, на които са били делегирани определени задачи в съответствие с настоящия регламент, с цел да се провери: дали операторите спазват регламента и правилата, посочени в член 1, параграф 2; и дали животните или стоките отговарят на изискванията, установени с посочените в член 1, § 2 правила. „Компетентни органи“, съгласно чл. 3, т. 3 от същия регламент са централните органи на държава членка, които отговарят за организацията на официалния контрол и другите официални дейности в съответствие с настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, § 2. Съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗУАВ, имат всички правомощия съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/ 627 на Комисията от 15 март 2019 г. за определяне на еднакви практически условия за извършването на официален контрол върху продукти от животински произход, предназначени за консумация от човека, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламент (ЕО) № 2074/2005 на Комисията по отношение на официалния контрол. Оспореното разпореждане е издадено официален ветеринарен лекар, което обстоятелство безспорно се установява от приобщената по делото Заповед № РД11- 977/ 22.05.2019 г., издадена от Изпълнителния директор на БАБХ, и следователно разполага, по силата на чл. 41, ал. 2 от ЗУАВ, с всички правомощия за извършване на официален контрол по Регламент (EС) 2017/625 по отношение на стоките от животински произход. Оспореното разпореждане съставлява индивидуален административен акт и следва да отговаря на изискванията за форма и съдържание, разписани в чл. 59, ал. 2 АПК. Процесното Разпореждане за забрана е издадено при спазване на установената писмена форма, Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, т. е., в закона е въведено императивно изискване за мотивиране на административните актове. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Оспореното разпореждане съдържа изложени фактически и правни основания за издаването му – забраната на търговия с конкретните по вид и тегло храни е наложена въз основа на разпоредбите та чл. 24, ал. 1 ЗУАВ и § 138 б. „г“ от Регламент (ЕС) 2017/625, поради липса на етикировка на същите. В предвид горното, налага се извод за издаване на процесното разпореждане при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Същото е издадено и връчено в съответствие с предвидените срокове по смисъла на чл. 57 и чл. 61 от АПК. Ето защо, неоснователно е въведеното от жалбоподателя възражение за издаване на оспорения акт при допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът преценява законосъобразността на акта с материалния закон към момента на издаването му. Съдът преценява законосъобразността на акта с материалния закон към момента на издаването му. С нормата на чл. 17, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ), се въвежда задължение за бизнес оператор, който произвежда, преработва и/или дистрибутира храни, да предлага храни, етикетирани в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ, L 304/18 от 22 ноември 2011 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 1169/2011", на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съгласно чл. 2 от Наредба за предоставянето на информация на потребителите за храните (НПИПХ), последното се извършва от лицата по чл. 8 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 в съответствие с изискванията на същия регламент, както и тези, предвидени в специални разпоредби на приложимото право на ЕС за определени храни, ЗХ и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съгласно чл. 5, ал. 1 от тази наредба, при предлагане за продажба на храни на краен потребител или на заведение за обществено хранене, без предварително опаковане, или когато храните са опаковани в търговските помещения, по искане на потребителя или са предварително опаковани за директна продажба, освен информацията по чл. 9, параграф 1, буква "в", се предоставя и информацията по чл. 9, параграф 1, букви "а", "е" и "з" от Регламент (ЕС) № 1169/2011. В случаите по ал. 1, когато е приложимо, се предоставя и допълнителна информация за конкретни видове или категории храни съгласно чл. 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 – ал. 2. Легалната дефиниция на понятието „етикет“ е дадена в § 1, т. 31 от ДР на ЗВМД. Съгласно същата, "Етикет" е информацията върху първичната или външната опаковка. Съгласно разпоредбата на чл. 4, § 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 г., при разглеждане на необходимостта от задължителна информация за храните и за да се даде на потребителите възможност за информиран избор, се отчита широко разпространената потребност на мнозинството от потребителите от определена информация, на която те придават значителна стойност, или от всички общоприети ползи за потребителя. Съгласно чл. 9 „Списък на задължителните данни“, § 1, букви „а“ – „й“ и „л“ от раздел 1 „Съдържание и представяне“ на глава IV „Задължителна информация за храните“ от регламента в съответствие с членове 10-35 и съобразно изключенията, които се съдържат в настоящата глава, е задължително да се посочат: а) наименование на храната; б) списък на съставки; в) всички съставки или спомагателни вещества, изброени в приложение II, или получени от вещество или продукт, посочени в приложение II, причиняващи алергии или непоносимост, които се използват за производство или приготвяне на храна и все още присъстват в крайния продукт, дори и в изменен вид; г) количество на определени съставки или категории съставки; д) нетно количество на храната; е) срок на минималната трайност или срок на годност; ж) специални условия за съхранение и/или условия за употреба; з) името или търговско наименование и адрес на стопанския субект в хранителната промишленост, посочен в чл. 8, § 1; и) страна на произход или място на произход, когато са предвидени такива в чл. 26; й) указания за употреба, когато при липсата на такива указания би било трудно храната да се използва по подходящ начин; л) обявяване на хранителната стойност. В настоящия случай, липсва спор, че „При Хаджи Генчо“ ЕООД се явява стопански субект по см. на чл. 8, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 и чл. 17, ал. 1 от ЗХ. От проверяваща комисия е констатирано, че в стопанисвания от „При Хаджи Генчо“ ЕООД подвижен обект № 253000559, се дистрибутира, като съхранява и предлага за търговия, храни - бахур – 8.185 кг., сурова наденица – 15.740 кг., свински уши – 7.215 кг., пилешки шишчета – 6.120 кг., свинска пържола – 6.235 кг., суджук във вакуум опаковка – 4.300 кг., които са без етикет, т. е. липсва изискуемата от чл. 5, ал. 1 от НПИПХ информацията върху първичната или външната опаковка на стоката. В случая, действията на контролните органи са предприети в съответствие с чл. 9, § 1, букви „а“, „б“, „в“, „е“, „ж“, „з“ от раздел 1 „Съдържание и представяне“ на глава IV „Задължителна информация за храните“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011, тъй като за процесните храни от животински произход липсват абсолютно всички задължителни данни по смисъла на посочената разпоредба. Към момента на проверката са констатирани несъответствия по смисъла на чл. 138 от Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година, относно официалния контрол. Съгласно чл. 138, § 1 от този регламент, при установено несъответствие компетентните органи предприемат подходящи мерки с цел да се определят произходът и степента на несъответствието и да се установи отговорността на оператора, иначе казано, предприемат се подходящи мерки с цел да се гарантира, че съответният оператор ще коригира несъответствието и ще предотврати повторната поява на такова несъответствие. Разпоредбата на чл. 138, § 2, б. „г“ от същия Регламент предвижда, когато предприемат действия в съответствие с параграф 1 от настоящия член, компетентните органи вземат всички мерки, които смятат за подходящи за гарантиране на спазване на правилата, което включва и ограничаване или забрана пускането на пазара, движението, въвеждането в Съюза или износа животни и стоки. В съответствие с чл. 138, § 2, б. „г“ от Регламента с процесното разпореждане са предприети такива подходящи мерки, като е забранена търговията на описаните в КП храни. Ясно е какво нарушение е констатирано, както и извършителя. Извършител е оспорващият, в качеството му на оператор по смисъла на чл. 3 от Регламента, според който това е всяко физическо или юридическо лице, носител на едно или повече от задълженията, предвидени в правилата, посочени в член 1, параграф 2 – в случая б. „д“ – предотвратяване и минимизиране на рисковете за здравето на хората. Недоказано се явява възражението на оспорващото лице, за наличие на документи, въз основа на които би могъл да се установи произхода на предлаганите стоки. На първо място, представеното от жалбоподателя удостоверение за произход не съдържа подпис на издател, поради което и не съставляват доказателство, годно да установи, че обективираните в същото изявления, в т. ч. относно вида на храните, партиден номер, срок на годност и начин на съхранение, изхожда лицето, сочено за техен автор. От друга страна, от съдържанието на коментираните документи, се установява, че същите касаят стоки, различни по вид и маса от описаните в КП и Разпореждане за забрана. Въз основа на данни от КП от 11.12.2025 г., следва да се приеме, че от проверяващите е констатирана липса на етикитиране на храни, в вкл. и натранспортните им опаковки. В този смисъл, неоснователно е въведеното възражения за изпълнение на приложимите материалноправни разпоредби. Гореизложеното, обуславя извода, че законосъобразно компетентният административен орган издава разпореждане за забрана, съответно разпореждане за насочване, за констатираното количество храни. По делото не са събрани доказателства, които да оспорят констатациите на проверяващите служители към ОДБХ – Търговище, а именно че се касае за съхранение с цел търговия на СЖП, за които липсват етикети. Оспореното разпореждане е издадено в съответствие с целта на закона – извършване на дейностти по агрохранителната верига, в съответсвие с националното и общностното законодателство, с оглед гарантиране висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите по отношение на храните. Предвид изложеното, следва да се приеме не са налице основания за отмяна на оспореното разпореждане или за обявяване на нищожността му. Разпореждането за забрана е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно производствените правила и материалния, в съответствие с целта на закона, поради което жалбата против тях следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Независимо от изхода на спора, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат, предвид липсата на отправено искане, а и доказателства, в тази насока, Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Търговище, VІІ- ми състав,