Решение № 55 от 11.5.2026 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 45/2026 г.

Производството е по реда на чл.625 и сл. ТЗ. Образувано е по молба вх. № 2446/30.03.2026г., подадена от „•••“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Враца, •••, ЕИК: 207778721, представлявано от управителя В. А. Д., чрез пълномощник адв. В. Ч. от АК - Враца, с която се иска на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ да бъде обявена свръхзадължеността на дружеството, да бъде определена началната й дата и да бъде открито производство по несъстоятелност. В молбата длъжникът твърди, че дружеството е изпаднало в състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост, което не може да бъде преодоляно с наличните средства и имущество и че същото има траен и необратим характер. Счита, че по отношение на дружеството е налице хипотеза на свръхзадълженост по смисъла на чл.742 от ТЗ, тъй като на практика липсват налични активи и/или друго имущество за покриване на паричните задължения на търговеца към неговите кредитори. Търговската дейност на практика е преустановена и не са налице очаквания за нейното възобновяване, за постъпване на извънредни приходи или да бъде намерено някакво имущество, което да даде възможност за последващо погасяване на задълженията. Поддържа, че по отношение на дружеството не са налице финансови средства и/или приходи от дейността за покриване на ликвидните и изискуеми вземания на държавата /публичноправни вземания/. Към момента на подаване на молбата дружеството има неразпределена печалба за 17 000 евро, текуща загуба от 36 000 евро и публични задължения по ревизионен акт за 35 678.11 евро плюс още 2 079.93 евро неплатен корпоративен данък за 2025г. по подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО. Активите се състоят единствено от вземане по внесена гаранция /обезпечение/ към НАП за 2 бр. автомобили в размер на 14 228.08 евро и 102.26 евро ДДС за възстановяване, които суми предстои да бъде прихванати срещу насрещните задължения на дружеството по ревизионен акт от 19.03.2026г. Налични единствено са 907.34 евро в брой и 8.44 евро по банкова сметка. Тоест, целият актив се свежда до тези незначителни парични наличности, с които не биха могли да бъдат покрити дори началните разноски в производството по несъстоятелност. Посочва, че дружеството не притежава дълготрайни или краткотрайни активи, няма вземания от клиенти, не разполага с парични средства в банка или на каса, освен посочените по-горе, т.е. няма реална възможност да бъдат погасени установените задължения към държавата. На практика дружеството е декапитализирано, спряло е дейност, не генерира приходи и не може да погаси задълженията си. Изтъква, че при тази фактическа обстановка няма никаква практическа възможност за продължаване на дейността и погасяване на съществуващите задължения, които не са обезпечени с имущество, ликвидни са и са с настъпили падежи. Твърди, че посочените публичноправни задължения не се обслужват, тъй като няма обективна възможност за това с оглед преустановената търговска дейност. Дружеството не разполага с парични средства /освен 907.34 евро на каса/, краткотрайни активи, стоки, продукция или материали и не може да осигури дори началните разноски при откриване на производство по несъстоятелност. Пасивът е формиран изцяло от ликвидни и изискуеми публични задължения, които не могат да бъдат погасени поради липса на приходи от дейността и др. активи за осребряване. Поддържа, че за предходния отчетен период на 2025г. дружеството е имало 0 /нула/ човека средна численост, а нетните приходи от продажби са 401 547.54 евро. Към настоящият момент дружеството практически е декапитализирано, което от своя страна обуславя необходимостта от откриване на производство по несъстоятелност. Следствие на гореизложеното и приложените писмени доказателства счита, че затрудненията на дружеството имат траен и необратим характер. Посочва, че тази фактическа и правна обстановка дава основание да се приеме, че е налице хипотезата на свръхзадълженост по смисъла на чл.742, ал.1 от ТЗ, като за начална дата счита, че следва да бъде определена 19.03.2026г. - датата на издаване на РА № Р-04000625003947-091- 001/19.03.2026г. на ТД на НАП - Велико Търново. Към молбата си длъжникът е представил приложенията, изискуеми от разпоредбата на чл.628, ал.1 ТЗ, както и уведомление до НАП по чл.78, ал.2 ДОПК, съгласно чл.628, ал.3 ТЗ. По искане на длъжника по делото е назначена и изслушана специализирана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е прието от съда като обективно, компетентно и неоспорено. Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства и служебно известните му обстоятелства, обявени по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ, приема за установено от фактическа страна следното: След служебна справка в ТР, се констатира, че длъжникът е регистриран като капиталово търговско дружество с правноорганизационна форма – ООД, с дата на основаване 02.04.2024г., с основна дейност: търговия с леки и товарни автомобили до 3,5 тона и др., и капитал 1,02 евро, изцяло внесен към момента на учредяването му; съдружници и управители на дружеството са В. А. Д. и Е. И. Д.. От обявения в ТР последен годишен финансов отчет за 2024 г., от представения по делото баланс към 31.12.2025г., както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява следната динамика на финансовото състояние на търговеца: С оглед обстоятелството, че „•••“ ООД е регистрирано на 02.04.2024г. сумата на актива по баланса на дружеството към 31.12.2024г. е с балансова стойност 118 хил. лв. и е със следната структура: дълготрайни материални активи – 0 хил. лв., дългосрочни финансови активи – 0 хил.лв., краткотрайни активи – 118 хил.лв., в т.ч. стоки – 84 хил.лв„ парични средства в брой – 1 хил.лв. и парични средства в банкови сметки – 34 хил.лв. Сумата на актива по баланса на дружеството към 31.12.2025г. е с балансова стойност 40 хил.лв. и е със следната структура: дълготрайни материални активи – 0 хил.лв., дългосрочни финансови активи – 0 хил.лв., краткотрайни активи – 40 хил.лв., в т.ч. други вземания – 40 хил.лв. Сумата на актива по баланса на дружеството към 31.03.2026г. е с балансова стойност 5 хил. евро и е със следната структура: дълготрайни материални активи – 0 хил.евро, дългосрочни финансови активи – 0 хил.евро, краткотрайни активи – 5 хил.евро в т.ч. други вземания – 4 хил.евро и парични средства в брой – 1 хил.евро. Съгласно предоставените счетоводни баланси и оборотни ведомости дружеството не притежава дългосрочни финансови активи за разглежданите периоди. Според заключението сумата на краткотрайните активи по баланса на „•••“ ООД към 31.12.2024г. е с балансова стойност 118 хил.лв. и е със следната структура: стоки – 84 хил.лв., парични средства в брой – 1 хил.лв. и парични средства в банкови сметки – 34 хил.лв.; към 31.12.2025г. е с балансова стойност 40 хил.лв. и е със следната структура: други вземания – 40 хил.лв.; към 31.03.2026г. е с балансова стойност 5 хил.евро и е със следната структура: други вземания – 4 хил.евро и парични средства в брой - 1хил.евро. Съгласно представения счетоводен баланс, оборотна ведомост и инвентарна книга за разглежданите периоди дружеството не притежава дълготрайни материални активи; в Интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър /ИКАР/ на територията на цялата страна за дружеството не са налични извършвани вписвания, отбелязвания или заличавания; няма данни за ППС настояща собственост на „•••“ ООД. От заключението се установява също, че към 31.12.2024г. задълженията на дружеството са с балансова стойност 120 хил.лв., които са изцяло краткосрочни и изискуеми задължения в т.ч. други задължения в общ размер на 120 хил.лв.; към 31.12.2025г. задълженията на дружеството са с балансова стойност 6 хил.лв., които са изцяло краткосрочни и изискуеми задължения, в т.ч. данъчни задължения - 4 хил.лв. и други задължения – 2 хил.лв.; към 31.03.2026г. задълженията на дружеството са с балансова стойност 23 696,84 евро и са единствено публични задължения, които са изцяло краткосрочни и изискуеми задължения за ДДС по Ревизионен Акт № Р-04000625003947-091- 001/19.03.2026г. в т.ч. 20 599,41 евро - главница и 3 097,43 евро за лихви. Съгласно Удостоверение Изх. № 060372602171529/15.04.2026г. за наличие или липса на задължения, издадено от ТД на НАП Велико Търновоофис Враца, търговеца „•••“ ООД има публични изискуеми задължения в общ размер 23 702,60 евро, в т.ч. задължения за ДДС за периода от м.12.2024г. до м.06.2025г. по Ревизионен акт № Р- 04000625003947-091-001/19.03.2026г. в размер 20 432,53 евро и 3 270,07 евро - лихви към 15.04.2026г. Няма образувано изпълнително дело. Наложени са обезпечителни мерки на дружеството, на основание чл.121а, ал.3 във връзка с чл.121а, ал.2 от ДОПК и е определено обезпечение в размер 27 827.70 лв. От задълженото лице е подадено и ИПВ вх. № 0600И0310860 / 08.07.2025 г. със сума за възстановяване 27 827.70 лв. за предоставено обезпечение. На 24.03.2026г. НАП служебно извършва прихващане на сумата 27 827,70 лева /14 228,08 евро/ и са покрити публични задължения по Ревизионния акт и задължение за данък печалба по ГДД за 2025г. по чл.92 от ЗКПО. При извършената проверка от ТД на НАП Велико Търново във връзка с подадено уведомление по чл.78 от ДОПК за откриване на производство по несъстоятелност и изготвения Протокол № П-04000626061806-073-001/16.04.2026г. е констатирано, че „в хода на проверката не са установени факти и обстоятелства, които ще доведат до установяване на допълнителни задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски за проверяваното лице“ и е предложено да не се предприемат последващи процесуални действия, тъй като няма да имат реален фискален ефект. В Таблица № 5 от заключението вещото лице е отразило стойностите на показателите за ликвидност на „•••“ ООД при съобразяване краткосрочния характер на задълженията към кредиторите, както следва: коефициентът на обща ликвидност /краткотрайни активи: краткосрочни задължения/ към 31.12.2024 г. – 0,98, към 31.12.2025 г. – 6, 67 и към и 31.03.2026 г. – 0,21; коефициентът на бърза ликвидност /краткосрочни вземания + краткосрочни инвестиции + парични средства/: краткосрочни задължения към 31.12.2024 г. е 0,28, а към 31.12.2025 г. и към 31.03.2026 г. е със същите показатели; коефициентът на незабавна ликвидност /краткосрочни инвестиции + парични средства/: краткосрочни задължения/ към 31.12.2024 г. – 0,28, към 31.12.2025 г. – 0, 00 и към 31.03.2026 г. – 0,04; коефициентът на абсолютна ликвидност /парични средства: краткосрочни задължения/ е със същите показатели. По отношение на тези показатели към 31.03.2026г. вещото лице обобщава, че същите са значително под оптималните стойности, което се дължи на липсата на краткотрайни активи и на значителния размер на краткосрочните задължения и тяхната изискуемост и дружеството е изпаднало в пълна зависимост от кредиторите си. Показателите за финансова автономност са отразени в таблица № 6 от заключението, данните от която показват, че към 31.03.2026г. стойностите на коефициента на финансова автономност е с отрицателна стойност - 0,79, което е категоричен показател за декапитализиран собствен капитал и показва, че е налице превишение на задълженията спрямо собствения капитал, т.е. съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с имуществото на предприятието. Показателите на коефициента на задлъжнялост също са отразени в таблица № 6, данните от която показват, че към 31.03.2026г. стойностите на този коефициент са с отрицателна стойност - 1,26 и показва задлъжнялост на дружеството към кредиторите и невъзможността му да се разплаща в рамките на период от една година. Капиталовата структура на „•••“ ООД към 31.12.2024г., към 31.12.2025 г. и към 31.03.2026 г. е онагледена в Таблица № 7 към заключението, от която е видно, че към 31.12.2024г. и към 31.03.2026 г. собствения капитал на дружеството има отрицателни стойности, което е показател за декапитализацията на търговеца. Към 31.03.2026 г. всички показатели за обращаемост на краткотрайните материални активи са с нулеви стойности, тъй като дружеството не притежава КМА (Таблица № 8). В Таблица № 9 на заключението са отразени показателите на рентабилност съгласно данните на балансите за разглежданите периоди. Финансовите резултати на дружеството по баланса му към изследваните дати са отразени в Таблица № 10 на заключението и показват следното: към 31.12.2024г. „•••“ ООД отчита загуба от 2 хил.лв.; към 31.12.2025г. дружеството отчита счетоводна печалба в размер 41 хил.лв.; към 31.03.2026г. дружеството отчита загуба от 36 хил.евро, която е в резултат на осчетоводяване на публични задължения за данък добавена стойност и лихви по Ревизионен Акт № Р-04000625003947-091-001 от 19.03.2026г. и няма реализирани никакви приходи от дейността. Последно издадена фактура за продажба на стоки и реализиране на приходи от дейността е фактура № 0000000020/ 14.10.2025г. на обща стойност 54 338,73 лева, след което дружеството фактически преустановява дейността си. В периода от 01.01.2026г. до 31.03.2026г. дружеството не осъществява стопанска дейност. На 02.03.2026г. с вх. № 06000263011776 е подадена Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице от В. А. Д., че прекъсва дейност, считано от 01.03.2026г. Съгласно данните на балансите на търговеца, се установи, че за периода от 01.01.2025г. до 31.12.2025г. длъжникът е имал възможност да погасява своите краткосрочни задължения, но към 31.03.2026г. няма възможност да погасява своите краткосрочни задължения, поради липса на краткотрайни активи. Според заключението към 31.03.2026г. - датата на изготвяне на заключението, дружеството изцяло е декапитализирано, собствения капитал е в размер на 18 601,65 евро, балансовата стойност на краткотрайните активи е 5 096,21 евро, а краткосрочните задължения към кредитори възлизат на 23 696,84 евро, което говори за свръхзадлъжнялост на „•••“ ООД. От заключението се установява също, че затрудненията на длъжника имат траен и необратим характер и той се намира в пълна зависимост от кредиторите си, че дружеството е изпаднало в трайна неплатежоспособност, не е в състояние да финансира дейността си и да покрива съществуващите изискуеми задължения. Според вещото лице за периода от 02.04.2024г. до 31.03.2026г., длъжника е извършвал плащания по търговски сделки към кредитори. Последно плащане към ТД на НАП е извършено на 26.01.2026г. в общ размер 172,35 евро за осигуровки на собственика за м.12.2025г. На 24.03.2026г. ТД на НАП служебно извършва прихващане на сумата 14 228,08 евро за внесена гаранция /обезпечение/ към НАП за 2 броя автомобили от задължението по Ревизионен Акт № Р-04000625003947-091-001 от 19.03.2026г. и задължение за данък печалба по ГДД за 2025г. по чл.92 от ЗКПО. На 26.01.2026г. е извършено последно плащане към кредитор „Акаунт аиик“ ЕООД в размер 76,69 евро за счетоводни услуги. На 11.02.2026г. е извършено последно плащане към кредитор В. А. Д. по Договор за паричен заем от 01.01.2025г. в размер на 878,78 евро. Към 31.03.2026г. - датата на изготвяне на експертизата, длъжникът „•••“ ООД има вземания от собственика в размер на 4 078,17 евро и разполага с парични средства в брой в размер 907,3 евро и разплащателна сметка в „Уникредит Булбанк“ АД в размер на 8,44 евро. От експертизата се установява също, че към 31.03.2026г. дружеството има натрупаната печалба от минали години в размер 17 342,68 евро, а натрупаната загуба е в размер 35 944,33 евро, в резултат на което собствения капитал е с отрицателна стойност /-18 601,65 евро/, дружеството е изцяло декапитализирано. Според вещото лице търговеца не може да покрие паричните си задължения спрямо всички кредитори, в т.ч. задълженията, които не са изискуеми /дружеството няма неизискуеми задължения/ поради липса на активи. От заключението се установява също, че към 31.03.2026г. - датата на подаване на молбата и датата на изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза, длъжникът „•••“ ООД не разполага с парични средства или бързоликвидни активи, с които да се покрият началните разноски по несъстоятелност за срок от 6 месеца в размер на 4 000,00 евро. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: По действащото българско право производство по несъстоятелност може да се открие: 1) спрямо определени лица; 2) по искане на определени лица и 3) при наличие на определени материалноправни основания. Лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност, са: 1) търговците по смисъла на чл. 1 ТЗ, с изключение на публичните предприятия, упражняващи държавен монопол или създадени с особен закон - чл. 607а, ал. 1 и чл. 612, ал. 1 ТЗ; 2) неограничено отговорните съдружници в търговско дружество, спрямо което е открито производство по несъстоятелност, включително починали и/или заличени в търговския регистър - чл. 610 и чл. 611, ал. 2 ТЗ; 3) починал или заличен едноличен търговец - чл. 611, ал. 1 ТЗ; 4) лице, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник - чл. 609 ТЗ; 5) сдружения и фондации - чл. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ. В конкретния случай молителят попада в първата категория лица - предвид качеството му на търговско дружество с ограничена отговорност, представлява търговец по смисъла на чл. 1, ал.2, т.1 ТЗ. Лицата, по искане на които може да се открие производство по несъстоятелност, са: 1) длъжникът; 2) кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ - породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й; 3) Националната агенция по приходите за изискуемите парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 2 и т.3 ТЗ - публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или частно държавно вземане; 4) Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" за изискуемите вземания по чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ - задължения за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, които не са изпълнени повече от два месеца; 5) член на управителния съвет на свръхзадължено търговско дружество - чл.742, ал.2, пр.1 ТЗ; 6) ликвидаторът на свръхзадължено търговско дружество - чл.742, ал.2, пр.2 ТЗ. В случая молителят, в качеството си на длъжник, е поискал откриване на производство по несъстоятелност спрямо себе си, което е достатъчно за обосноваване на активната му материалноправна легитимация. Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни основания за откриване на производство по несъстоятелност са следните имуществени състояния на длъжника: 1) неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички видове длъжници, и 2) свръхзадълженост - специално основание, приложимо спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ /ООД, АД или КДА/. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес предметът на дължимата от съда защита следва да се ограничи до посоченото в молбата по чл. 625 ТЗ основание. В конкретния случай молителят се позовава на свръхзадълженост и предвид правноорганизационната форма на длъжника на капиталово дружество е допустимо откриването на производство по несъстоятелност на така поддържаното основание. Разпоредбата на чл.742, ал.1 ТЗ предвижда, че търговското дружество е свръхзадължено, когато неговото имущество не е достатъчно, за да покрие задълженията му. Свръхзадължеността, аналогично на неплатежоспособността, е обективно икономическо състояние, но за разлика от същата е налице при невъзможност на търговеца да покрие задълженията си /не само изискуемите/ с наличното си /не само краткотрайни активи/ имущество. Състоянието на свръхзадълженост е самостоятелно основание за откриване на производство по несъстоятелност и цели да изпревари неминуемо следващото от него състояние на неплатежоспособност /освен когато съвпадне с него/, като осигури на един по-ранен етап и поради това обективно по-благоприятна възможност за справедливо удовлетворяване на всички кредитори или оздравяване на търговеца. То се санкционира не предвид невъзможността на търговеца да покрива изискуемите си парични задължения, а поради невъзможността му да компенсира загуби с печалба от дейността си, обусловено от съдържанието, структурата и ликвидността на активите му. Затова от значение за обективирането на състоянието свръхзадълженост, макар и не само, е показателят „собствен капитал”, участващ в коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост. Стойностите на същите следва да се съобразят, както и промяната им в рамките на целия изследван период, в аспект на обосноваването или отричането на възможността за изпадане в неплатежоспособност в бъдещ момент, тъй като зависимостта от привлечения, за сметка на собствения капитал, би могло да се окаже обременително и рисково за търговеца именно в дългосрочен план. Тъй като от значение е обективното, реално икономическо състояние на търговеца, преценката за наличие на свръхзадълженост не следва да се ограничава само до счетоводните данни за стойността на актива и пасива, но е необходимо да се изследват характеристиката на активите, тяхното действително съществуване, реализируемост и реална пазарна /а не балансова/ стойност, обезпечаваща интереса на кредиторите, характеристиката на пасива и реалната възможност за противопоставяне на погасителни за задълженията на дружеството основания, както и да се направи критична оценка на тенденциите в икономическото развитие на търговеца, в обосноваване на извод, че състоянието на свръхзадълженост е преодолимо без съществен риск за интересите на кредиторите. Недоказаност на съществуването и/ или ликвидността на съответен вид активи изключва съобразяването им при формиране общата стойност на актива на търговското предприятие, за преценка наличието на свръхзадълженост /в този смисъл - Решение № 152 от 13.07.2018 г. на ВКС по т.д. № 2205/17 г., I т.о., ТК; Решение № 55 от 17.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 618/2018 г., I т. о., ТК и др./. В конкретния случай се установи, че сумата на актива по баланса на „•••“ ООД към 31.03.2026г. е с балансова стойност 5 хил. евро които са краткотрайни активи, в т.ч. други вземания – 4 хил.евро и парични средства в брой – 1 хил.евро. От друга страна от заключението на ССЕ се установи, че към 31.03.2026г. задълженията на дружеството са с балансова стойност 23 696,84 евро и са единствено публични задължения, които са изцяло краткосрочни и изискуеми задължения за ДДС по Ревизионен Акт № Р-04000625003947-091- 001/19.03.2026г., в т.ч. 20 599,41 евро - главница и 3 097,43 евро за лихви. При така установеното може да бъде направен извод, че към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност търговецът има само задължения и няма никакво имущество и активи. Финансовите резултати на дружеството по баланса му показват, че към 31.03.2026г. дружеството отчита загуба от 36 хил.евро и няма реализирани никакви приходи от дейността, че след 14.10.2025г. дружеството фактически преустановява дейността си, че в периода от 01.01.2026г. до 31.03.2026г. дружеството не осъществява стопанска дейност, че от 01.03.2026г. дружеството преустановява дейността си, както и че към 31.03.2026г. същото няма възможност да погасява своите краткосрочни задължения, поради липса на краткотрайни активи. Според заключението към 31.03.2026г. - датата на изготвяне на заключението, дружеството изцяло е декапитализирано, собствения капитал е в размер на 18 601,65 евро, балансовата стойност на краткотрайните активи е 5 096,21 евро, а краткосрочните задължения към кредитори възлизат на 23 696,84 евро, което говори за неговата свръхзадлъжнялост. При тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че „•••“ ООД не разполага с имущество, за да покрие задълженията си, поради което е налице състояние на свръхзадълженост по смисъла на чл.742, ал.1 ТЗ, представляващо основание за откриване на производство по несъстоятелност, съгласно чл.607а, ал.2 ТЗ. При определяне началната дата на свръхзадължеността, съдът взема предвид констатациите на ССЕ, че основните задължения на дружеството от 20 599,41 евро - главница и 3 097,43 евро за лихви са установени с Ревизионен Акт № Р-04000625003947-091-001/19.03.2026г., от която дата коефициентите за финансова автономност и за задлъжнялост са придобили отрицателно изражение, както и че собственият капитал на дружеството е станал отрицателна величина, както и че стопанската дейност на предприятието е преустановена след 14.10.2025г. и след тази дата не е осъществявана стопанска дейност, от която да бъдат реализирани приходи, няма извършвани никакви плащания към кредитори, в т.ч. и на данъци и осигуровки. При тези данни съдът намира, че като начална дата на свръхзадължеността следва да бъде определена датата 19.03.2026г. Състояние на свръхзадълженост, с посочената началната дата, следва да бъде обявено и да бъде открито производство по несъстоятелност, съгласно чл.630, ал.1, т.1 и т.2 ТЗ. Преценката относно реда, по който следва да се развива производството по несъстоятелност, следва да се направи на база конкретните данни по делото. Нормата на чл.630, ал.2 от ТЗ предвижда, че когато е очевидно, че продължаване на дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът може да обяви длъжника в несъстоятелност и да постанови прекратяване на дейността му, като вариантите за това са два: едновременно с откриване на производство по несъстоятелност или след постановяване на решението за откриване производство по несъстоятелност, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на план по чл.696 от ТЗ. Предпоставка за обявяване на длъжника в несъстоятелност при условията на първата хипотеза е съдът да е бил изрично сезиран за това с искане на някой от изчерпателно посочените в нормата субекти. С оглед спецификата на производството по несъстоятелност, това искане е допустимо да бъде валидно направено до приключване на устните състезания по делото в първата инстанция. В случая молителят-длъжник е сезирал съда с изрично искане за обявяването му в несъстоятелност още с подаването на молбата за откриване на производството. Налице са и материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.630, ал.2 ТЗ. От заключението на ССЕ се установява, че длъжникът фактически е преустановил осъществяването на търговската си дейност след 14.10.2025г., както и че през изследвания от вещото лице период, предшестващ образуването на производството по несъстоятелност, дружеството реализира трайни загуби. Установено е също, че прогнозата за финансовото състояние на длъжника е неблагоприятна. От съвкупната преценка на тези данни, при фактическо прекратяване на търговската дейност от самия длъжник след подаване на молбата по чл.625 от ТЗ и при неблагоприятна перспектива за по-нататъшното финансово-икономическо състояние на дружеството, продължаването на дейността му може единствено да обремени предприятието на длъжника с допълнителни пасиви и да осуети удовлетворяването на кредиторите. При тези съображения, настоящият съдебен състав намира за основателно искането на длъжника за обявяването му в несъстоятелност и прекратяване на дейността му. Обосновавайки се с констатациите по съдебно-икономическата експертиза, че длъжникът не разполага с парични средства и бързоликвидни активи, с които да покрие началните разноски в производството по несъстоятелност, и като е взел предвид преустановената търговска дейност, съдът на основание чл.629б ТЗ с определение, постановено в с.з. на 21.04.2026 г., е указал на длъжника и кредиторите, че в едноседмичен срок могат да внесат сумата 3 600 евро, представляваща предплатени начални разноски в производството по несъстоятелност, определени в зависимост от евентуалното текущо възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски, ведно с предупреждение за последиците по чл.632, ал.1 ТЗ при непредставяне на доказателства за авансиране на разноските. Тези указания са вписани в ТР на 22.04.2026 г., но в указания срок и до момента не е заявена готовност за предплащане на разноски в посочения размер. При така установените факти, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.632, ал.1 ТЗ, поради което длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност едновременно с откриване на производството и същото да бъде спряно. С оглед обстоятелството, че с решението длъжникът не се заличава от ТР, имуществото му, което евентуално може да бъде открито след решението, следва да бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане целите на производството, поради което е необходимо да се наложи общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника. Дължимата държавна такса от 250 лв. (равностойност на 127,82 евро) по откриване на производството не е внесена авансово от длъжника, поради което на осн. чл. 620. ал. 1 ТЗ следва да се събере от масата при евентуално разпределение по реда на чл. 723 ТЗ. Водим от горното и на основание чл.632, ал.1 ТЗ, Врачанският окръжен съд