Решение № 1264 от 3.2.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 817/2025 г.

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Делото е образувано по исковата молба Т. И. М. срещу Районен съд Пловдив с иск за заплащане на обезщетение в размер на 10000 лева за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на отменена като незаконосъобразна Заповед № 2195/18.10.2022г. на административния ръководител на Районен съд Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата от 18.03.2024г. Сочат се обстоятелствата, че е била наказана от административния ръководител на РС Пловдив със Заповед № 2195/18.10.2022г. с дисциплинарно наказанието „забележка“ за извършени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр., ал. 1 от ЗСВ – бездействия, довели до неоправдано забавяне на производството по гр. д. № 17630/2021г. на РС Пловдив и действия, довели до неоправдано забавяне на производството по гр. д. № 6266/2022г. на РС Пловдив. Съдийската колегия на Висш съдебен съвет е потвърдила наказанието по Заповед № 2195/18.10.2022г. на административния ръководител на Районен съд Пловдив с решение по т. 3 от заседание на 21.02.2023г. Тя е подала жалба срещу него, като с Решение № 11444/22.11.2023г. по адм.д. № 2785/2023г. Върховен административен съд е отменил решението на ВСС и потвърдената с него заповед. Петчленен състав на ВАС с Решение № 3233/18.03.2024г. по адм.д. № 1112/2023г. е оставил в сила съдебното решение по адм.д. № 2785/2023г. Твърди, че неимуществените вреди са предизвикани от отменената като незаконосъобразна Заповед № 2195/18.10.2022г., която е довела до силни негативни изживявания. Наложило й се да обяснява на близки, приятели, колеги, че не е извършвала дисциплинарни нарушения, че не е забавяла производства. След наказанието нейните колеги се били отдръпнали от общуване с нея, станала е обект на обсъждане и присмех, също така и неуважение. От незаконосъобразната заповед е изпитвала дискомфорт, стрес и притеснение. Изпитвала е страх, че въпреки че е спазила процесуалния закон, може да се потвърди наложеното наказание. Доброто й име на професионалист е било накърнено и дори отмяната на незаконосъобразната заповед не е могло да заличи напълно последиците от уронения й авторитет. Представят се обстоятелства за тормоз от страна на ръководителя на съда, които лицето е приело за лично отмъщение. Започнала е да ходи с нежелание на работа. Станала е сприхава, сърдита, неудовлетворена, което пък се отразило на отношенията й със семейството, приятели, колеги, адвокати. Изпитала е огорчения, болки, страдания от незаконосъобразния акт. Обосновава се, че искът следва да бъде насочен именно срещу Районен съд Пловдив, с оглед процедурата по наложеното дисциплинарно наказание от председателя на съда, потвърдено от Съдийска колегия на ВСС, която само е контролно-отменителна инстанция по реализиране на дисциплинарната отговорност. Но основният незаконосъобразен административен акт, от който се твърдят причинените вреди, е заповедта на председателя на РС Пловдив, поради това насочва искът си именно срещу РС Пловдив, като ответник. Ангажират се писмени и гласни доказателства от процесуалния представител на ищеца. Претендират се разноски в производството. Ответната страна – Районен съд Пловдив, представляван от и.ф. административен ръководител – председател на РС Пловдив, в писмен отговор счита иска за допустим, но оспорва изцяло неговата основателност, като излага подобни съображения. Оспорва твърденията за системен тормоз от страна на административния ръководител към ищеца заради несъгласие с начина на ръководство на съда. Обосновава, че дисциплинарното производство е образувано по сигнал на страна по дело, а не е в резултат на лично отношение и с цел отмъщение. Ръководителят на съда е действал в изпълнение на функциите си, без да проявява лично отношение. Признава, че заповедта за наложено дисциплинарно наказание, потвърдена с решение на ВСС, е отменена след съдебен контрол пред Върховен административен съд. Счита, че самата отмяна на заповедта като незаконосъобразна, не предполага автоматично настъпването на вредите на ищеца, като същите не са доказани и не е доказана причинно-следствената връзка между тях. Твърди, че заповедта за налагане на наказание не е годна да породи претендираните вреди с такъв интензитет, посочен от ищеца. А ако е претърпял такива, то се сочи, че те се дължат поради негова вина и на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ не се дължи обезщетение. Съответно, ако съдът установи, че са налице претърпени вреди, то представя аргументи за съпричиняване на такива от страна на ищеца, тъй като последният с поведението си виновно е допринесъл за увреждането, поради което предлага да се намали обезщетението на основание чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за основателност на предявената искова претенция и следва да се уважи, като се прецени по размер. Административен съд Пловдив, като прецени доводите на страните и наличните по делото доказателства, счита, че исковата молба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Издадена е Заповед № 2195/18.10.2022г. от председателя на Районен със Пловдив, с която е наложено наказание „забележка“ на Т. И. М. – съдия в Районен съд Пловдив. Преписката и заповедта са изпратени на Съдийската колегия на Висш съдебен съвет с писмо от 18.10.2022г. Разгледани са в Комисията „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората на ВСС“, която счита, че следва да бъде потвърдено наложеното дисциплинарно наказание. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е разгледала становището на комисията и на свое заседание от 21.02.2023г., е обсъдила фактите и обстоятелствата, направено е разискване и със свое решение по т. 3 от Заседание на 21.02.2023г. на основание чл. 314, ал. 4 от ЗСВ е потвърдила наложеното със Заповед № 2195/18.10.2022г. на административен ръководител на РС Пловдив дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ „забележка“ на Т. И. М. – съдия в РС Пловдив. Решението е обжалвано от Т. М. пред Върховен административен съд. С Решение № 11444/22.11.2023г. по адм.д. № 2785/2023г. Върховен административен съд е отменил решението по т. 3 от протокол № 6 от заседанието на Съдийска колегия на ВСС, проведено на 21.02.2023г. и потвърдената с него Заповед № 2195/18.10.2022г. на административен ръководител - председател на РС Пловдив. Решението е обжалвано от административния орган пред Петчленен състав на ВАС, който с Решение № 3233/18.03.2024г. по адм.д. № 1112/2023г. е оставил в сила Решение № 11444/22.11.2023г. по адм.д. № 2785/2023г. По делото са представени доказателства във връзка с дисциплинарното производство по издаване на Заповед № 2195/18.10.2022г. на административен ръководител - председател на РС Пловдив. Прието е и за послужване адм.д. № 2785/2023г. на Върховен административен съд, ведно с адм.д. № 1112/2023г. на петчленен състав на ВАС. По делото се събраха гласни доказателства. Разпитани е свидетелят Д. С. В., който е съдия в РС Пловдив и има също няколко дела срещу РС Пловдив. Той познава ищеца от 2020г., когато е постъпил на работа. Впечатление тогава му е направило съществуващото напрежение между тогавашното ръководство на съда и съдия М., която на общи събрания е изказвала аргументирано своите становища и позиция по различни теми. Този ръководител на съда е реагирал емоционално и грубо по направените изказвания на съдия М.. Споделя, че през 2021г. отношенията между част от съдиите и тогавашния председател на РС Пловдив са се изострили значително. Шестима съдии, сред които той и съдия М., са подали общ сигнал до Инспектората на ВСС за иницииране на проверка във връзка с управлението на съда, като основните им оплаквания били във връзка с организацията на работата, тъй като тогава имало малкото на брой граждански състави за сметка на тези в Наказателно отделение. Последвало е реакция от тогавашния административен ръководител на съда. Според свидетеля имало е допълнителна реакция срещу съдия М., тъй като тя се опитала да свика общо събрание, което по негови спомени е било преди дисциплинарното производство. Искането за свикване на общо събрание от съдия М. тогава е било свързано с правомощията на административния ръководител сам да определя кой съдия каква материя дела ще разглежда, вкл. и да определя броя на отделните състави в отделение, да отнема състави на съдии и съответно да ги разпределя на други. Това общо събрание се състояло. С. В. споделя, че след общото събрание са последвали дисциплинарните мерки за съдия М.. От времето преди това общо събрание съдия М. му е споделила и показвала заповеди, издадени от председателя на съда, с които й се давали различни указания и критики относно нейната работа. Според него това е било за създаване на усещане, че несъгласните с ръководството магистрати са обект на постоянна проверка и наблюдение. Лично спрямо него са били образувани седем дисциплинарни производства, като три са били са освобождаване от длъжност и са били неуспешни. Спрямо съдия М. имало едно искане за дисциплинарно освобождаване от длъжност и една забележка, която забележка и е процесната за настоящото дело незаконосъобразна заповед. Той бил запознат с предмета на твърдяното дисциплинарно нарушение - че съдия М. не се е произнесла по искане за привременни мерки по дело за родителски права, като производството по делото е спряно и въпреки това е отправена молба за възстановяване на привременни мерки. Не било проведено първо по делото заседание и според тогавашното ръководство на районен съд, съдия М. била допуснала забава, като не е насрочила заседание по спряното производство, за да се произнесе по привременните мерки. Според съдия В. това е правен абсурд. От неговата практика споделя(а тя била от април 2023г. при командироването му в РС Кърджали и там е разглеждал брачни дела), привременните мерки се постановяват в срок до първото по делото съдебно заседание. Със ищеца М. били коментирали този случай и цялата абсурдност на ситуацията и това, че тя е наказана за забава по едно дело, по което от законова гледна точка няма забава. Не му е известно по спряно производство в РС-Пловдив и РС-Кърджали да са четени привременни мерки. Свидетелят споделя, че заповедта за налагане на забележка е била издадена, след като срещу съдия М. е била уважена жалба за бавност, подадена през съдебната ваканция, докато тя е в отпуск, а производството по делото е било спряно. Свидетелят споделя правните си виждания, че в определението на Окръжен съд Пловдив по уважената жалбата за бавност е имало позоваване на определение на Пленума от 90-те години, в което се разглежда коренно различен въпрос, че при спряно производство поради бременност на съпругата, тогава съдът следва да се произнесе по привременните мерки, какъвто изобщо не бил случаят с казуса на съдия М.. Относно емоциите на ищеца, съдия В. казва, че тя се чувствала изключително некомфортно. Тя била един от уважаваните колеги, дългогодишен съдия. През 2020 г. тя не е имала дисциплинарни производства. Ползвала се е с авторитет сред колегите. След ситуацията със забележките съдия М. не се е чувствала спокойна, а изключително притеснена и уплашена. Тези чувства са били публично известни, тъй като е имало статии. С. М. си е притеснявала, че допълнително ще последва подаване на жалби от недобросъвестни страни в процеса. Делата, които разглеждала ищцата са със силен емоционален оттенък, тъй като е брачен съдия. Те касаят обострени отношения между страните, поради което тя много се е притеснявала, че оповестяването на този случай със забележката и на останалите дисциплинарни производства може да й създадат проблеми при изпълнение на служебните й задължения от недобросъвестно поведение на страни по дела. Свидетелят посочва, че след образуване на дисциплинарното производство съдия М. се изолира. За да няма спекулации по ситуацията, съдия М. е изпратила в обща вайбър група на съдиите на гражданско и брачно отделение издадената заповедта за забележка, за да няма спекулации и клюки сред колегите защо е наказана със забележка. Като поведение споделя, че тя се е била отдръпнала и затворила в себе си. Самото производство по отмяна на забележката е продължило около две години. С. В. споделя, че е било изненада, че ВСС е потвърдило забележката и едва Върховен административен съд я е отменил. Това допълнително е донесло притеснение на съдия М.. Той лично е изпитвал тези емоции, по образувано дисциплинарно производство. За нея заявява, че е спряла да общува с част от колегите от подкрепящите председателя. Продължила е общуването с определен кръг колеги, като е продължила изолацията, Казва на съда, че съдия М. е търпяла всички негативи относно разгласяване на ситуацията и клюкарстването относно това дисциплинарно производство. Свидетелят споделя, че в периода от 2020 г. до 2023 г. е имало редица проверки от ОС - Пловдив, Инспекторат към ВСС, на които не са констатирани забавяния в работата на съдия М.. Още повече, в този период съдия М. е преминала атестация, която е била отлична, но е нямало констатирани забави. Свидетелят подчертава на съда, че е имало изключителна натовареност в този период в Гражданско и Брачно отделение на РС Пловдив. През 2021г. е имало между 800 - 900 дела на човек, като около 600 са били заповедни производства, но останалите си били искови производства, като съдия М. е разглеждала изключително много искови производства. Другият свидетел е Х. Г. И. – съдия в РС Пловдив от 2020г. От тогава със съдия М. са в един работен кабинет. Споделя на съда, че е запознат с всичко, което се е случвало относно общи събрания на съда и дисциплинарните производства. След образуването на дисциплинарното производство, настроението на съдия М. се е променило коренно. Преди това тя е била жизнерадостен човек и колега. След открито несправедливите и тенденциозни дисциплинарни производства тя се е била променила. Станала е много раздразнителна, страняла е от другите колеги, защото е усещала техния страх да не се образуват дисциплинарни производства и срещу тях. Свидетелят посочва, че това преследване срещу нея е било демонстративно несправедливо, което е било най-обиждащото. Смята, че целта на председателя е било да накаже съдия М., затова и мотивите са му били несъстоятелни. Било е ясно, че председателят иска да наплаши другите колеги да не се търси отговорност за управлението, а то е било за разумни неща по управление, графици и съдебни помощници. С. И. споделя, че колежката му съдия М. е страняла от другите колеги, била е подтисната. Започнала е да се съмнява в смисъла от работния процес, тъй като се полагат много усилия, свършване на делата навреме, в разумен срок и добре, със справедлив резултат, а в замяна се получават дисциплинарни производства и негативно отношение. Свидетелят споделя пред съда, че отношението на тогавашния председател на съда към съдиите на РС-Пловдив не било еднакво при забавени производства, а коренно различно. Заявява, че ако съдия М. е имала забавени дела, то те са били дребни и по-незначителни от много други колеги, които са били от близкия кръг на председателя и никой не се е и съмнявал, че ще започнат дисциплинарни производства срещу тях. Дадена е възможност на ответника по делото – РС Пловдив да ангажира свидетел, както е заявил в отговора си на исковата молба, но такъв не беше. Въз основа на така събраните доказателства и изложеното от фактическа страна, съдът счита иска за допустим, а разгледан по същество – частично основателен. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс. За да възникне правото на иск за обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В конкретния случай е отменен незаконосъобразен административен акт – решение на СК на ВСС, с който се потвърждава Заповед № 2195/18.10.2022г. на административен ръководител - председател на РС Пловдив, от който се твърди, че са причинени вредите. Съгласно чл. 314, ал. 1 от ЗСВ Дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 се налага с мотивирана заповед на административния ръководител на съдия, прокурор или следовател, който е привлечен към дисциплинарна отговорност. Съгласно чл. 314, ал. 4 от ЗСВ Съответната колегия на Висшия съдебен съвет в срок до един месец от получаването на заповедта по ал. 3 може да потвърди или да отмени наложеното наказание. С оглед преценка на надлежния ответник по делото и допустимост на иска по условието на чл. 204, ал. 1 от АПК, съдът съобрази Тълкувателно решение № 2 от 26.02.2024 г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегии на ВАС по тълкувателно дело 5/2023 г., което е прието по тълкуване на следния въпрос: "С какво мнозинство се приема решението на съответната колегия, обективиращо резултата от упражняване на правомощието по чл. 314, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) за потвърждаване или отмяна на наложено от съответния административен ръководител дисциплинарно наказание по чл. 308 ал. 1, т. 1 ЗСВ - "забележка"?". Релевантното от тълкувателното решение за настоящото дело са мотивите относно характера на производството по чл. 314 от ЗСВ. В мотивите на ТР от т.д. № 5/2023г. на ВАС е посочено следното: „Ето защо възложеният на колективния орган вторичен контрол по чл. 314, ал. 4 ЗСВ не може да се окачестви като акт за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 320, ал. 6 ЗСВ. Той е своеобразна гаранция за законосъобразност на неблагоприятната намеса на наказващия орган в сферата на привлеченото към отговорност и соченото като извършител на дисциплинарно нарушение лице. Тази допълнителна преценка е необходимата част за завършването на уреденото в чл. 314 опростено производство, която не прави решаващата колегия наказващ орган. Независимо че финализира производството, решението на ВСС има спомагателна на първичното волеизявление функция, защото според закона именно с издадената заповед се налага наказанието – чл. 314, ал. 1 in fine. В този случай, за разлика от хипотезата, в която налага на свой ред наказания, колективният орган действа като контролно-отменителна инстанция – проверява упражнено от друг орган правомощие по ангажиране на дисциплинарната отговорност на съответния магистрат.“ Съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Така посочените разпоредби от ЗСВ и АПК, ведно с мотивите и изводите в ТД № 5/2023г. на ВАС за характера на актовете в процедурата по чл. 314 от ЗСВ, се преценяват от настоящия съдебен състав по следния начин: Изпълнено е условието по чл. 204, ал. 1 от АПК - отменен е от ВАС като незаконосъобразен административен акт - Заповед № 2195/18.10.2022г. на административен ръководител - председател на РС Пловдив, потвърдена с т. 3 от протокол № 6 от заседанието на Съдийска колегия на ВСС, проведено на 21.02.2023г. С това е налице е първата материалноправна предпоставка за реализиране на отговорност по ЗОДОВ - незаконосъобразен акт на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред. Надлежен ответник по делото е Районен съд Пловдив (юридическото лице), тъй като неговият административен ръководител е органът издал незаконосъобразният акт, от който се претендират да са настъпили неимуществените вреди на ищеца. Вторият и третият елемент на юридическия факт, пораждащ отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, са вредите и каузалната им връзка с първия елемент - незаконосъобразният акт. Това обстоятелство е намерило регламентация в чл. 4 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Под "вреда" доктрината разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществени права и защитени от правото блага на увредения. Вредите могат да бъдат морални (неимуществени) и/или материални (имуществени). Ищецът М. претендира неимуществени вреди в размер на 10000 лева, които в еврова равностойност са 5112,92 евро. В исковата си молба съдия М. твърди, че е претърпяла силни негативни изживявания и стрес. Засегнато е нейното лично и професионално достойнство и чест както пред близки, така и пред колеги. Засегнато е името й на магистрат и е била обсъждана от колеги. В резултат на напрежението от налагане на наказанието, тя е била в депресия. Това се е отразило и на отношенията й в семейството, сред колеги, приятели. Наказанието е било разпространено на работното й място и в публичното пространство, с което е било засегнато репутацията й на магистрат. Неимуществени вреди на увреденото лице се изразяват в накърняване на неговите лични, етични, професионални и морални интереси, неговия емоционалния живот, изразяват се във физически и морални страдания. Настоящият съдебен състав счита за доказани по делото настъпили в сферата на съдия М. неимуществените вреди, тъй като незаконосъобразният административен акт е засегнал нейни субективни лични права (право на чест, на име), както и е предизвикано неблагоприятното засягане в психо-емоционалната й сфера, изразяващо се в негативни емоции като страх, стрес, тревожност, страдания, болки, неудобства, чувство за непълноценност. Съдът кредитира с доверие свидетелските показания на съдия В. и съдия И., тъй като лицата са от професионалната и приятелската сфера на ищцата, известно им е нейното поведение преди производството по налагане на дисциплинарното наказание, по време на разглеждането му от СК на ВСС и съдебното обжалване и имат преки впечатления какво е било емоционалното й състояние. Показанията са дадени под страх от наказателна отговорност, логични и непротиворечиви, като близостта с ищцатя не следва да компрометира тяхното съдържание на информация за състоянието й. Съдиите споделят, че в този период съдия М. е изпитала негативни емоции, обида, напрегнатост, влошени приятелски и колегиални отношения поради отрицателните си емоции от това, че е с издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание, което в последствие е отменено. Обстоятелството за издадена заповед за дисциплинарно наказание от административния ръководител на РС Пловдив се е отразило зле на нервната система на ищеца М.. Съдът счита, че от свидетелските показания се установява, че на съдия М. е нанесена тежка емоционална травма, предвид на заеманата от нея длъжност магистрат. С налагането на дисциплинарно наказание „забележка“, за което е налице отзвук сред колеги в съда и професионални и обществените среди, е засегната нейната професионална чест и достойнство. Показанията са в насока, че съдия М. се е дистанцирала от колегите си, станала е нервна и раздразнителна, изпитвала е чувство за несправедливост, съмнения за смисъла на вършената работа, накърнено професионално име, чест и лично достойнство, унижение. По делото се установи отрицателно емоционално засягане на ищеца с причинените негативни чувства, изнервеност, безпокойство, вследствие на несправедливо наложеното дисциплинарно наказание за периода от издаването му до неговата отмяна. Очевидно е, че ако не бе издаден незаконосъобразният акт, то ищецът не би претърпял целия този негативен емоционален комплекс от чувства, свързани с уронен личен престиж и авторитет сред колегите й. Претърпените от ищцата неимуществени вреди – като тези за накърняване на личната й чест и доброто й професионално име, са естествено и подразбиращо се следствие от увреждащия акт. Безспорно е, че всяко неправомерно наложено дисциплинарно наказание на магистрат, дори най-лекото, засяга неговата чест и уронва професионалното му достойнство. Размерът на обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищеца, трябва да бъде оценено по справедливост. При тази си преценка съдът намира претендирания размер за завишен. Същият следва да бъде съобразен с негативни изживявания. Данните са от свидетелските показания на колеги на ищеца. Обемът и дълбочината на тези емоции не са изисквали намесата на специалисти в областта, липсват данни за психотерапия и/или медикаментозно лечение. Периодът от издаване на заповедта за наказание до неговата отмяната е година и половина, което не е малко време. При това положение и във връзка с горепосоченото предявеният иск следва да бъде уважен частично, като РС Пловдив следва да бъде осъден да заплати на ищеца М. обезщетение за причинените от отменената заповед неимуществени вреди, които съдът оценява по справедливост на 3000 евро. Ищецът претендира и законната лихва върху тази сума от 18.03.2024г. (датата на окончателното решение на ВАС за отмяна на незаконосъобразната заповед) до окончателното й изплащане, което искане има акцесорен характер и следва главното, поради което следва да се уважи от тази дата с оглед т. 4 от ТР №3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. №3/2004 г. на ОСГК, съгласно която при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. С оглед уважената част в размер на 3000 евро, съдът следва да отхвърли иска за неимуществени вреди в останалата част до 5112,92 евро като недоказан. Възражението на РС Пловдив за неоснователност на иска за обезщетение и евентуално за неговото намаляване във връзка с чл. 5, ал. 1 и 2 от ЗОДОВ е неоснователно. Аргументите на РС Пловдив са за необосновано забавяне при изпълнение на служебните задължения на магистрата по гр.д. № 17630/2021г. на ПРС и от там имало изключителна вина на ищеца, поради което не се дължи обезщетение. Счита при евентуалност, че ищецът виновно е допринесъл за увреждането, тоест има съпричиняване на вредите. Съдът счита, възраженията на ответника за неоснователни, тъй като твърдяното съпричиняване, изразяващо се чрез необосновано забавяне по делото, което е било основание за налагане на наказанието с отменения административен акт, реално с отмяната на акта е отречено. Съдът не може да пререшава въпроси, по които има влезли в сила съдебни решения. Има съдебни актове, с които се отменя решението на СК на ВСС и заповедта за дисциплинарно наказание. Законосъобразността на тази заповед и потвърждаващото я решение на СК на ВСС са разгледани от ВАС и повторното разглеждане от Административен съд Пловдив е недопустимо, тъй като е обвързан от силата на присъдено нещо. Още повече, че според практиката на Върховния административен съд и Върховния касационен съд отговорността на държавата се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Преценката се прави при обследване на причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. За да е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 или ал. 2 от ЗОДОВ, трябва да се установи, че не незаконният административен акт е причинил вредите, а единствено поведението на увредения е довело до възникването им. Настоящият съд не следва да прави отново проверка за законосъобразност на административният акт, който вече е отменен, а реално това се иска с възражението за съпричиняване с оглед естеството на дисциплинарното нарушение и наложеното за него дисциплинарно наказание. Те са били относими към фактическите констатации в делото по оспорване на акта за наложено дисциплинарно наказание. За да се приложи една от двете хипотези на чл. 5 от ЗОДОВ, следва поведението на увредения да е довело до възникването на вредите. Поради това не може да се извежда друга правна оценка на фактите, които са относими за съдебното производство по законосъобразността на административния акт за дисциплинарно наказание, по които вече има постановено окончателно решение. Разноски за настоящото производство са претендирани от ищеца, чрез процесуалния си представител за държавна такса, както и искане за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска. Съдът следва да присъди разноски на ищеца за внесена държавна такса. Адвокатът на ищеца претендира разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, което да бъде присъдено съобразно с чл. 38, ал.2 от ЗА. Съгласно ЗА, при такава хипотеза, съдът е този, който определя размера на възнаграждението за адвокат, съобразно с предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Ето защо и предвид основанията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, на адв. Д. Т. следва да се присъди адвокатско възнаграждение от съда в размер, определен съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в случая, съобразно с нормата на чл.8, ал. 1, вр.с чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата, което, с оглед на това, че следва да се присъди съразмерно на уважената част от исковите претенции, така изчислено по съразмерност възлиза на сумата от 390 евро.