Решение № 136 от 30.3.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 340/2025 г.

дело № 20255200500340 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 251 от ГПК. Постъпила е писмена молба- искане вх.№ 2173/23.02.2026 г. по описа на ПзОС / № 1221/23.02.2026 г. по описа на РС- Велинград /подадена от адв. С. В., като процесуален представител на ищеца в първоинстанционното производство „Спедитор транс „ ЕООД гр. Благоевград за тълкуване на Решение № 392/24.09.2025 г. постановено по въззивно гр.д. № 340/ 2025 г. по описа на ПзОС на основание чл. 251 ГПК. Развиват се доводи за неяснота на така постановеното решение , като се поддържа , че по пътя на съдебното тълкуване следва да се изясни дали постановеното от РС- Велинград решение е обезсилено в отхвърлителната му част, включително и по отношение на неуважената част от претенцията за присъждане на транспортно възнаграждение или решението е обезсилено само по отношение на изцяло отхвърлената претенция за присъждане на неустойка.Формулирано е искане в този смисъл. В срока по чл. 251 ал.3 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по молбата, който чрез своят процесуален представител поддържа възражения за нейната неоснователност. Предвид характера на настоящото производство и конкретните данни по делото съдът намира ,че не е необходимо молбата да се разглежда с призоваване на страните в открито съдебно заседание на основание чл. 251 ал.4 ГПК . Молбата с правно основание чл. 251 ал.1 ГПК е подадена при липсата на процесуална пречка по смисъла на чл. 251 ал.2 ГПК и същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна . Със съдебното решение, чието тълкуване се иска, въвзивният съд е обезсилил Решение № 446/19.12.2024г. постановено по гражданско дело № 71 /2024 г. по описа на Районен съд – Велинград в обжалваната му част, с която са отхвърлени като неоснователни предявените искове на „Спедитор транс „ ЕООД гр. Благоевград против "Природа Вууд" ЕООД гр. Велинград за присъждане на сумата от 2640,37 лв. /две хиляди шестстотин и четиридесет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща неустойка за престой от девет дни за времето от 15.06.2023 г. до 23.06.2023 г., и за сумата 197,96 лв. /сто деветдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 29.06.2023 г. до 19.01.2024 г., както и за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.01.2024 г. и делото е върнато за разглеждане от друг състав на Велинградски районен съд за произнасяне по предявените искове /главни и акцесорни/. Нуждата от тълкуване на съдебното решение възниква в случаите, когато е налице неяснота или двусмислие при изразяване волята на съда в него, като на тълкуване подлежи само диспозитивът на решението, когато той е неясен и поражда съмнение. Тълкуването следва да изхожда от мотивите на самото съдебно решение, без да извършва нова различна оценка на фактите и доказателствата. Недопустимо е чрез тълкуване да се пререшава спора, като се променя ясно обективираната воля в съдебното решение. Следва са се отбележи , че чрез тълкуване не могат да се дават указания как да се приложат правните последици на влезлия в сила съдебен акт, тъй като дейността по тълкуване не представлява средство за даване на разяснения и препоръки как да бъде изпълнено влязло в сила решение. Правораздавателната власт на съда по делото се изчерпва с постановяване на решението. В настоящия случай с постановеното Решение № 392/24.09.2025 г. по въззивно гр.д. № 340/ 2025 г. по описа на ПзОС съобразно изложеното в мотивите е обезсилено първоинстанционното решение само в частта , в която са отхвърлени като неоснователни предявените искове на „Спедитор транс „ ЕООД гр. Благоевград против "Природа Вууд" ЕООД гр. Велинград за присъждане на сумата от 2640,37 лв. /две хиляди шестстотин и четиридесет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща неустойка за престой от девет дни за времето от 15.06.2023 г. до 23.06.2023 г., и за сумата 197,96 лв. /сто деветдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 29.06.2023 г. до 19.01.2024 г., както и за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.01.2024 г. Формираната от съда воля в мотивите на постановеното съдебно решение е изразена ясно и еднозначно в диспозитива на решението и същият е съобразен изцяло с приетите за установени факти. В своята жалба жалбоподателят е изложил оплаквания относно законосъобразността на решението на РС именно в частта, в която са отхвърлени като неоснователни посочените в диспозитива на решението главни и акцесорни искове и е формулирал в жалбата съответни на тези оплаквания и доводи – искания. Нито в хода на въззивното производство, нито евентуално в срока по чл. 250 ал.1 ГПК за допълване на постановеното съдебно решение , жалбоподателят не е изложил други различни от тези доводи или евентуално не е формулирал други искания. В този смисъл въззивното решение не се нуждае от тълкуване и молбата с правно основание чл. 251 ГПК следва да бъде оставена без уважение. При служебна проверка при условията на чл. 247 ГПК , въззивният съд намира за нужно да посочи изрично, че новото разглеждане на делото по отношение на висящата част от спора, следва да се извърши от нов съдебен състав по ново гражданско дело , доколкото предходният вече е изразил становище по съществото на спора.Новият състав следва да извърши процесуалните действия във връзка с дадените от въззивния съд указания. В този смисъл съдът следва по своя инициатива да отстрани допуснатата в решението очевидна фактическа грешка. Така мотивиран, Пазарджишки окръжен съд :