Решение № 77 от 8.1.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1215/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на А. С. С. от [населено място], [община], [област], подадена чрез адв. Д. А., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ••, против Решение № 118/19.03.2025г. по преписка №127/2023г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). С жалбата се моли да бъде изцяло отменено оспореното решение, да се установи извършеното нарушение, нарушителя и засегнатото лице, да се определи вида и размера на санкцията, да се приложат принудителни административни мерки и да се осъди ответника да заплати разноските по делото за цялото производство. В подадено чрез пълномощник писмено становище се навеждат допълнително съображения за отмяна на оспореното решение. Сочи се, че същото е неправилно, поради нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила, необосновано и постановено в несъответствие с целта на закона. Излагат се доводи, че преписката е решена при неизяснена фактическа обстановка. Изводите на комисията не съответствали на доказателствата и на действителното фактическо положение. Нарушени били правилата за събиране и оценка на доказателствата. Изводите на комисията били несъответни на действителния смисъл и значение на доказателствата. Не били посочени и не били ясни фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт. КЗД не обсъдила всички твърдения, възражения и доводи на жалбоподателя и не изложила съображения защо не ги приема. Освен това не основала решението си на всички доказателства по преписката. Оспореното решение било постановено в противоречие с правилата за тежестта на доказване, която в това производство била разместена. Неправилни и необосновани били изводите на комисията, че неиздаването на разрешителни за лов и изискването обратно на разрешителните за лов не дискриминирали оспорващия и не го поставяли в неравностойно положение, както и изводите, че по отношение на оплакванията за осъществена дискриминация по чл. 4, ал. 2 по посочените признаци не се събрали доказателства, от които да се заключи по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е бил третиран по-неблагоприятно в сравнение с други членове на ловната дружина и сдружението. Неправилни и необосновани били и изводите на комисията, че не бил извършен и тормоз по отношение на оспорващия. По подробно изложените съображения се моли за отмяна на оспореното решение. Претендира се присъждане на разноски и в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на разходите за адвокатско възнаграждение на третите лица – ответници пред КЗД и ответника. Ответникът, в представени чрез процесуален представител писмени бележки изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се претендира адвокатско възнаграждение над минималния размер, се прави възражение за прекомерност. Заинтересованата страна Д. Д. Д., чрез пълномощник изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък. Заинтересованата страна Д. Д. Д., чрез пълномощник изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък. Заинтересованата страна М. Д. С., чрез пълномощник изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък. Заинтересованата страна Д. М. С., чрез пълномощник изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък. Заинтересованата страна Г. Д. М., чрез пълномощник изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък. Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: От А. С. С. е подадена жалба до Председателя на „Ловно – рибарско дружество – С.“, до РУ – Харманли към ОДМВР Хасково и до КЗД, като жалбата е заведена с вх. №44-00-1319/31.03.2023г. в КЗД (л. 13-15). В жалбата лицето е посочило, че е член на „ЛРД С.“ - Харманли и на ловната дружинка в [населено място], притежава членска карта и билет за лов, заверени за съответната календарна година и в това си качество е придобил и право на лов по смисъла на чл. 21 и сл. ЗЛОД, което имал правото да упражнява. При упражняване на правото на лов и по-точно при издаване на разрешителното за лов по образец срещал сериозни затруднения, които го дискриминирали и поставяли в неравностойно положение спрямо останалите ловци на ловната дружинка в [населено място], като описал конкретни обстоятелства. Поискал да се образува производство за извършена против него системна дискриминация като ловец, член на „ЛРД С.“ - Х. и като член на Ловна дружина [населено място], като посочил, че описаното в жалбата отношение го дискриминирало, тъй като бил третиран различно от другите членове на сдружението и дружинката по други признаци и причини, различни от законовите, като за упражняване на тези права – на лов и на членство, не била налице законова пречка, освен тези, които противозаконно му се правели и то основно от петима членове на дружинката, които въздействали на останалите и ги манипулирали. Предвид издадено Уведомление изх. №44-00-1415/07.04.2023г. по чл. 30 АПК за отстраняване на недостатъци в искането, отправено до КЗД (л. 17), с молба – уточнение вх. №44-00-1695/02.05.2023г. (л. 18-19) жалбоподателят пояснява, че бил нарушен принципът на равенство в третирането, като изложил съображения, че били нарушени правата му на ловец и на член на дружинката и сдружението, тъй като в качеството на такъв имал право да присъства на всички събрания, събития и мероприятия, а за цялата ловна година 2022/2023г. бил ощетен относно лова, тъй като не му били издавани бележки и не бил приеман в дружинката, на която бил член и имал пълни права, равни на всички останали, под давлението на пет поименно посочени лица, които наговаряли и останалите против него и се опитвали да го изгонят, и създавали нетърпимо отношение към личността му. Конкретизирал, че жалбата е подадена против тези пет лица – Д. Д. Д., Д. Д. Д., М. Д. С., Д. М. С. и Г. Д. М. – ловци от дружинката в [населено място]. Защитените признаци били личното и обществено положение на жалбоподателя, тъй като посочените лица смятали, че неговата личност е по-незначителна. По - неблагоприятното третиране на жалбоподателя спрямо останалите ловци и членове на ловната дружина [населено място] и на сдружението „ЛРД С.“ Х. било в пряка причинно-следствена връзка с горепосочените защитени признаци. Отбелязал, че прилага електронен носител – флашка, със запис на поведението на посочените лица от събрание от 25.03.2023г. Приложил попълнена декларация, че към момента няма заведено дело или неприключило производство по същия спор, между същите страни, пред съд. В отговор на следващо Уведомление изх. №44-00-1832/11.05.2023г. по чл. 30 АПК за отстраняване на недостатъци в искането, отправено до КЗД (л. 23), с молба – уточнение вх. №44-00-2128/05.06.2023г. (л.24-25) жалбоподателят пояснява, че оплакванията му били за дискриминация и/или тормоз, като имал оплаквания и за подбуждане към дискриминация и/или преследване по смисъла на ЗЗДискр., от посочените пет лица. Заявил, че защитените признаци посочил подробно в предходната си молба-уточнение, като допълнително сочи, че твърди и „убеждение“, както и изложил съображения относно имущественото си състояние. С Разпореждане №417/08.06.2023г. (л. 27) е образувана преписка с №127/2023г. по описа на КЗД за производство по Глава Четвърта от ЗЗДискр. Посочено е, че в жалбата са изложени оплаквания за дискриминация и тормоз по признаци „лично положение“, „обществено положение“, „убеждения“ и „имуществено състояние“ по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., както и за подбуждане към дискриминация по смисъла на § 1, т. 5 ДР на ЗЗДискр. и преследване по смисъла на § 1, т. 3, б. „а“ ДР на ЗЗДискр., във връзка с чл. 5 ЗЗДискр., и преписката е разпределена за разглеждане от петчленен състав, определен поименно. От посочения състав е проведено заседание, на което са определени председател на състава и докладчик по преписката (л. 29). С Уведомление изх. №44-00-2325/20.06.2023г. (л.28), жалбоподателят е уведомен за образуваната преписка, както и за задължението си по чл. 9 ЗЗДискр. С писмо изх. №14-30-111/25.07.2023г. (л. 32), получено на 28.07.2023г., на Сдружение „Ловно-рибарско дружество С.“ – [населено място], е дадена възможност да бъде представено становище, както и доказателства. От сдружението е представено писмено становище, постъпило в КЗД с вх. №14-30-118/07.08.2023г., към което са приложени документи, сред които и Списък на членовете на 14 ловно – рибарска дружина „Бориславци“ (ЛРД „Бориславци“) към 05.12.2022г. (л. 41), от който е видно, че жалбоподателят е записан под №4, като са посочени номер на ловен билет и на членска книжка. Приложени са и протоколи от проведени заседания на Сдружение „Ловно-рибарско дружество – С.“, като от представения Протокол №2 от 09.06.2023г. от проведено заседание на Управителния съвет на Сдружение „ЛРД С.“ – [населено място] е видно, че на 09.06.2023г. е изключен А. С. С. – член на ЛД [населено място], като член на Сдружение „Ловно – рибарско дружество С.“, на основание чл. 35, т. 3 от Устава. Видно от следващ представен списък, към 01.08.2023г. жалбоподателят вече не фигурира сред членовете на ЛРД „Бориславци“. С писма изх. №14-30-123/24.08.2023г. (л. 44), получено на 25.08.2023г. и изх. №14-30-147/25.09.2023г. (л. 45), получено на 28.09.2023г., от Сдружение „Ловно-рибарско дружество С.“ – [населено място], е изискано да бъде представена информация относно посочените в жалбата лица – Д. Д. Д., Д. Д. Д., М. Д. С., Д. М. С., Г. Д. М. и К. Д. А., като изисканата информация е представена с писма, постъпили в КЗД с вх. №14-30-150/27.03.2023г. (л. 46) и вх. №14-30-154/02.10.2023г. (л. 48). С писма изх. №14-30-162/09.10.2023г. (л. 62), изх. №14-30-163/09.10.2023г. (л. 63), изх. №14-30-164/09.10.2023г. (л. 64) и изх. №14-30-165/09.10.2023г. (л. 65) на КЗД, адресирани съответно до Г. Д. М., Д. Д. Д., Д. Д. Д. и К. Д. А., е дадена възможност на всеки адресат да представи становище. Постъпили са становища от Г. Д. М., Д. Д. Д., Д. Д. Д., К. Д. А. (л. 68 и сл.). В Доклад – заключение (л. 86-89) са описани и систематизирани направените в хода на проучването действия и фактическата обстановка, като е дадено становище за насрочване на открито заседание за разглеждане на преписката. След проведени на 03.04.2024г. и на 09.10.2024г. две заседания, обективирани в протоколи (л. 121 и сл. и л.151 и сл.), на 19.03.2025г. КЗД се е произнесла по преписка № 127/2023г. с Решение №118/19.03.2025г., с което, на основание чл. 65 ЗЗДискр., е решила следното: I. Установява, че ответната страна – Д. Д. Д., не е извършил пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. и тормоз по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., съгласно защитените по чл. 4, ал. 1 признаци „лично положение“, „обществено положение“, „убеждения“ и „имуществено състояние“ спрямо жалбоподателя А. С. С..; II. Установява, че ответната страна – Д. Д. Д., не е извършил пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. и тормоз по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., съгласно защитените по чл. 4, ал. 1 признаци „лично положение“, „обществено положение“, „убеждения“ и „имуществено състояние“ спрямо жалбоподателя А. С. С..; III. Установява, че ответната страна – М. Д. С., не е извършил пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. и тормоз по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., съгласно защитените по чл. 4, ал. 1 признаци „лично положение“, „обществено положение“, „убеждения“ и „имуществено състояние“ спрямо жалбоподателя А. С. С..; IV. Установява, че ответната страна – Д. М. С., не е извършил пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. и тормоз по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., съгласно защитените по чл. 4, ал. 1 признаци „лично положение“, „обществено положение“, „убеждения“ и „имуществено състояние“ спрямо жалбоподателя А. С. С..; V. Установява, че ответната страна – Г. Д. М., не е извършил пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. и тормоз по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., съгласно защитените по чл. 4, ал. 1 признаци „лично положение“, „обществено положение“, „убеждения“ и „имуществено състояние“ спрямо жалбоподателя А. С. С..; VI. Оставя без уважение жалба с вх. №44-00-1319/31.03.2023г. и допълнения към нея с вх. №44-00-1695/02.05.2023г. и вх. №44-00-2128/05.06.2023г., подадени от А. С. С., като неоснователни и недоказани. Решението е изпратено на А. С. С. със съобщение изх. №44-00-1162/27.03.2025г., получено на 14.04.2025г., видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 1125 004XJ2 C. Издаденото решение е изпратено до А. С. С. и чрез адв. Д. А., със съобщение изх. №44-00-1163/27.03.2025г., получено на 31.03.2025г., видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата е подадена чрез КЗД, където е заведена с вх. №44-00-1418/14.04.2025г. По делото е представен Протокол №2 от 09.12.2022г. от проведено извънредно общо събрание на 14 ЛРД „Бориславци“, от който е видно, че по точка първа от дневния ред е прието, че следва да се разгледа поведението на А. С.. Във връзка с точка четвърта – разни, общото събрание е приело решение да не се издават бележки за индивидуален лов на А. С. С.. Представен е и Протокол №6 от 26.01.2023г., видно от който, на заседание на УС на Сдружение „Ловно-рибарско дружество – С.“ Х., по точка втора от дневния ред, след проведени разисквания е оставена без уважение, като неоснователна, жалба вх. №1 от 05.01.2023г., подадена от А. С. С. срещу действия на членове на ловната дружина за неиздаването му на разрешителни за лов, с наведени оплаквания срещу действия на Ловна дружина [населено място]. По точка трета от дневния ред е взето решение, с което се налага на А. С. С. наказание „порицание“ и се дава възможност на лицето в 20-дневен срок да заяви преместване от ЛД [населено място] в друга дружина, както и е указано на ловната дружина да сезират компетентните органи – МВР и Прокуратура на РБ за всички прояви на А. С. С., на които са станали преки свидетели, като в случай, че бъдат установени противоправни действия, да бъде ангажирана отговорността му. Приложен е и Протокол №1 от 09.06.2023г., от проведено Общо годишно отчетно събрание на сдружението, съгласно който, по точка шеста от дневния ред е взето решение, с което се отхвърля жалба на А. С. С. срещу решение на УС, прието на ОС 26.01.2023г. и се предлага на УС да разгледа отново предложение на ЛД Бориславци за налагане на наказание изключване. Представен е също Протокол №2 от 09.06.2023г. от заседание на УС на сдружението, на което е взето решение за изключване на жалбоподателя като член на Сдружение „Ловно-рибарско дружество – С.“ на основание чл. 35, т. 3 от Устава. По делото е представено също Решение №21 от 20.03.2024г. по търговско дело №83 по описа на Окръжен съд – Хасково за 2023г., с което съдът обявява за нищожно решение на Общото събрание на Сдружение „Ловно-рибарско дружество С.“ – [населено място], с което е предложено на УС да разгледа отново предложението на ЛД Бориславци за налагане на наказание „изключване“, взето по т. 6 от дневния ред по протокол №1 от 09.06.2023г. Със същото решение съдът отменя като незаконосъобразно решение на Общото събрание на Сдружение „Ловно-рибарско дружество – С.“ – [населено място], с което е отхвърлена жалба с вх. №21 от 24.02.2023г., подадена от А. С. С. против решение на УС, прието на 26.01.2023г., взето по т. 6 от дневния ред по протокол №1 от 09.06.2023г. По делото са разпитани свидетели - А. Х. П., Р. Н. П., П. Х. П. и И. Г. А.. Свидетелят А. Х. П. посочи, че познава жалбоподателя и заинтересованите страни. В момента бил в една ловна дружинка с Д. Д. Д. и с М. Д. С., в [населено място], [област], [община]. Подочул, че ако А. С. не бъде с тях, ще бъде принуден да напусне дружината и съответно го принудили, изгонили го буквално от дружината, като манипулирали други хора и съответно му били взети правата към ловната дружина. Свидетелят не знаел какви са причините и какво са целели хората, според него дрязгите дошли незнайно защо, заради една бележка - не можел да си спомни. А. С. един ден се похвалил, че са му дали бележка за лов на водоплаващи птици. На другия ден дошъл ядосан и казал, че искали да върне бележката, иначе нямали да ходят на лов. Щели да развалят лова. Бележката била поискана от К. Б., той давал бележките и заявил, че ако не се върне тази бележка, няма да има шестдневен лов. К. Б. бил като администратор, не председател. Председателят давал бележките на администратора, защото отсъствал председателят. Д. Д. Д., М. Д., Д. Д., Г. М. и Д. С. настоявали да се върне бележката, а ако не се върне бележката, в противен случай ще провалят лова за шест дена. Това нещо свидетелят го разбрал от А. С.. Не бил там и не чул лично. А. С. бил против незаконното ходене на лов и на тази тема имал конфликт с тези пет лица. А нещо друго по отношение на личността на А. С., свидетелят не чул тези пет лица да имат като забележки. Проблемът им бил само в лова. Свидетелят чувал, че А. С. обикаля и записва ловците, и им пуска записите. Чувал , че уж казвали, че А. ги е записвал, но не бил сигурен, защото не го виждал това нещо. А при тях го виждал това нещо. Свидетелят лично водел дела срещу Г. Д. М.. Срещу останалите четирима не водел дела, но смятал да води дела. Свидетелят Р. Н. П. посочи, че не е ловец, но познава оспорващия и заинтересованите страни. С жалбоподателя били съседи и отношенията им били чисто приятелски. По отношение на лова, свидетелят сочи, че не е присъствал между тях на някакви разправии. А. С. често пускал жалби в полицията и викал журналисти, както и свидетелят пускал често. Заявява, че е в обтегнати отношения със заинтересованите страни. В селото им било така, че ако не си с тях, си против тях. Те така го приемали. Знаел, че някои от тях са подавали жалба, че свидетелят е откраднал бордюрите от тротоара. А. С. според свидетеля разполагал с достатъчно пари, според това, което виждал – живеел нормален живот, дори охолен. Със сигурност това дразнело някои, че той има пари. Свидетелят не смята, че само заинтересованите страни му завиждат от цялото село, че има пари. Всеки завиждал на всеки. Предполагал, че е така. Свидетелят П. Х. П. посочи, че не е ловец, но познава жалбоподателя и заинтересованите страни. Знаел, че ловували заедно, като счита, че се сдърпали, защото А. С. бил неудобен за тях и оттам се почнали всичките дрязги, за да може жалбоподателят да се махне от дружината. Това било само. С. нищо не говорил, а искането на петимата било той да се махне, доколкото свидетелят чул от други хора. Сочи, че дружината и А. С. хванали петимата да бракониерстват, не помни кога, миналата или тази година. Хората, които били в самата дружинка, казали, че А. С. е бил изгонен от дружината. Това се чувало общо, където сядали на магазина. По думите на хората, тези петима човека не искали да излизат на лов, защото била дадена бележка на А. С. и впоследствие тези хора не искали да излизат на лов, докато бележката не бъде върната. А. С. въобще да не бъде в ловната дружина. Не знаел защо. Знаел, че А. С. е бизнесмен, защото били приятели от пет години. Знаел от него. Освен това били от една политическа партия, а кметът М. и А. имали различни политически убеждения. Свидетелят си спомня, че бележката не била върната на никой от заинтересованите страни, а на друго лице, но после не знае какво е станало. Свидетелят И. Г. А. посочи, че познава жалбоподателя и заинтересованите страни. Твърди, че е ловец от 1998 г., но оттогава до сега, не е в една и съща ловна дружинка. Член бил на ловната дружинка на Бориславци от 2007-2008 г. и ходел редовно на лов. Присъствал на почти всички събрания на дружинката. Д. Д. предложил жалбоподателя за член на ловната дружинка и го приели, но впоследствие го изключили, след две години. Първата година нямало някакви проблеми, но впоследствие от страна на А. започнали конфликти, като в основата според свидетеля било това, че той искал да стане председател на дружинката. Заявявал го на няколко пъти пред всички. Проблемите започнали в момента, в който започнало да се чува, че А. има претенции за председателското място. Оказало се, че след разговори с ловци, жалбоподателят е записвал разговорите и след това те били пускани от един на друг. Започнал да се нарушава вътрешния мир в дружинката. Не се стигало до ескалации, но членовете на дружинката в един момент осъзнали, че всичко идва от него. На общото събрание, в което се гласувало освобождаването на жалбоподателя, гласували 100% от присъстващите членове на събранието, със „за“ освобождаването на А., което според свидетеля значело, че са осъзнали точно за какво става въпрос. Сочи, че никой не е оказвал натиск на ловците, за да гласуват по този начин. Жалбоподателят на това събрание - за неговото изключване, изкарал лаптоп и почнал да пуска записите пред всички. Той не казал, че записва самото събрание, но свидетелят бил сигурен, че го е записал. Той записвал на телефона. Много време минало и нямал спомен точно какво е пускал. Това дразнело другите. Те първо не вярвали ръководителите на дружеството, че той прави такива неща, но тогава се убедили и те, включително имало и външни хора, които го видели. Заради А. имало минимум два провалени групови лова. Изгонването на А. не се случило един път, правили пет събрания, три поне, в които единодушно решили дружинката да го изгонят, но той продължавал да идва на лов. Ловът се провалял, защото той, въпреки, че бил изключен, идвал сутринта на ловната сбирка. Свидетелят знаел, че има бележки за индивидуален лов, които важат един месец, но не знаел той чак толкова да е имал. Една върнал. Взел я и после секретарят К. Б. изискал да си я върне, защото нямал право да я получи. Имало решение на дружинката, да не му се издават индивидуални бележки. Било заради изключването му. Жалбоподателят създавал постоянно проблеми с публични изяви, журналисти, те се виждали в интернет. Два пъти викали свидетеля в полицията да дава обяснения, заради А.. Жалбите бяха срещу Д., но и срещу други хора, включително и срещу свидетеля. След като го изключили от ловната дружинка, свидетелят знаел, че ловува след това в съседната дружинка в Е., като от колеги ловци знаел, че и там е правил някакви подобни работи, пак пускал някакви записи. И там вече не ходел. В последно време ловувал в [населено място], доколкото свидетелят знаел. Посочва, че не са го върнали, не са го приели отново за член на ловната дружинка. Нямал информация дали е живял в чужбина и какъв бизнес има, не се интересувал. По време на лов обсъждали лова. Нямали специфични отношения в дружинката в [населено място]. Съдът след като прецени отделно и в съвкупност всички доказателства по делото, в това число и свидетелските показания на А. Х. П., Р. Н. П., П. Х. П. и И. Г. А., не кредитира показанията на първите трима свидетели. На първо място и тримата свидетелства за факти и обстоятелства които не са възприели лично от някоя от заинтересованите страни. Тези трима свидетели свидетелстват за факти и обстоятелства които са им станали достояние от разговори с лица от селото, или са им предедени в разговор със жалбоподателя С.. Освен това св. А. Х. П. бил в обтегнати отношения със заинтересованите страни и пускал жалби срещу някои от тях и те срещу него. Свидетеля Р. Н. П. също бил в обтегнати отношения със заинтересованите страни и бил приятел с жалбоподателя. Тоест от горното съдът извежда и извода за пристрастност на тези свидетели, а и липса на лични възприятия за фактите и обстоятелствата важни за изясняването на делото от фактическа страна и разкриването на обективната истина. Тези показания остават изолирани и от останалите писмени и гласни доказателства по делото. Единствено показанията на тези свидетели съвпадат в частта в която се сочи, че никой от заинтересованите страни не издават бележките за лов и никой от тях не е изисквал лично от жалбоподателя да върне процесната бележка. Само в тази част съдът кредитира показанията на тези свидетели, до колкото те се потвърждават и са еднопосочни с останалия доказателствен материал по делото. Касателно показанията на св. И. Г. А., съдът ги кредитира изцяло до колкото те са еднопосочни и непротиворечиви с останалите доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл. 68, ал. 1 ЗЗДискр. Разгледана по същество, е неоснователна. Оспореното Решение №118/19.03.2025г. на КЗД по преписка № 127/2023г. е постановено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 65, т. 5, във връзка с чл. 48, ал. 3 ЗЗДискр., доколкото в случаите на множествена дискриминация (§ 1, т. 11 ДР на ЗЗДискр. – дискриминация на основата на повече от един от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.), компетентен да се произнесе е разширен състав от петима членове. Спазени са и законовите изисквания относно формата и съдържанието на решението, предвидени в чл. 65 и чл. 66 ЗЗДискр. Обжалваният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, установени в Глава Четвърта, Раздел I ЗЗДискр. Производството е образувано по реда на чл. 50, т. 1 ЗЗДискр. – по жалба на засегнатото лице. След образуването на производството, на основание чл. 54 от същия закон, Председателят на КЗД, предвид оплакванията за множествена дискриминация, е разпределил преписката на петчленен разширен заседателен състав, който е определил между членовете си докладчик. Събрани са писмени доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата. На страните е предоставена възможност да се запознаят със събраните писмени доказателства и да посочат нови такива, да изложат своите искания, възражения и становища. Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация. Извършена е процедура по проучване по смисъла на чл. 55 ЗЗДискр. Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния орган. КЗД е събрала всички необходими и относими към случая доказателства, включително и гласни, като е обезпечила и правото на защита на страните. Спазени са изискванията на чл. 36, ал. 3 АПК, за проверка и преценка на доказателствата, а в изпълнение на чл. 35 АПК са обсъдени обясненията и възраженията на страните. Обжалваното решение е издадено при спазване на материалния закон. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По определението на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. С текста на сочената разпоредба се забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на основание изброените критерии, т. е. - препращащата разпоредба съдържа в себе си обяснение, че забраната за дискриминация се свързва с признаците, които са посочени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. По смисъла на ал. 3 на същата норма непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на закона, следва да са налице всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Аналогично е положението и при защитата при твърдяна дискриминация под формата на „тормоз“ по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр., като съгласно § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр., „тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. По смисъла на §1, т. 7 ДР ЗЗДискр., „неблагоприятно третиране“ е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Във всеки отделен случай следва да се конкретизира и установи точно признакът/признаците, по които лицето е неравно третирано, съответно е осъществен актът/актовете на тормоз, като в случаите на признаците „лично“ и „обществено положение“, с оглед бланкетния им характер, е необходимо да се уточни съдържанието им. Жалбоподателят излага оплаквания, че спрямо него са извършени дискриминация и тормоз от страна на Д. Д. Д., Д. Д. Д., М. Д. С., Д. М. С. и Г. Д. М., ловци от ЛРД „Б.“, членове на Сдружение „Ловно-рибарско дружество С.“ – [населено място], по признаци „лично положение“, „обществено положение“, „убеждения“ и „имуществено състояние“, свързани с упражняването на правото му на лов и довели до ограничаването на това право, по-конкретно развалянето на лова от тези лица. Изложени са и твърдения за неиздаване на разрешителни/бележки за лов и изискване обратно на издадени такива по инициатива на заинтересованите страни, поради което жалбоподателят бил дискриминиран и тормозен, и поставен в неравностойно и неравноправно положение в сравнение с всички останали ловци, които ловували индивидуално и групово и упражнили тези свои права. Твърди се също, че жалбоподателят бил третиран по-неблагоприятно в сравнение с всички други членове на ловната дружина и сдружението по посочените признаци, тъй като никой друг член, освен жалбоподателя, не бил лишен от право на лов и от правото на участие в организационната дейност и организационен живот на сдружението и дружинката, включително провеждането на събрания, от които бил гонен (директно или не) от заинтересованите страни. Предвид разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр., разпределяща доказателствената тежест, в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Съответно жалбоподателят е следвало да представи факти, които да обосноват предположение за наличие на дискриминация по твърдените признаци. Съдът намира, че по делото остана недоказано твърдението, че спрямо оспорващия е извършена дискриминация по признаци „лично положение“, „обществено положение“, „убеждения“ и „имуществено състояние“. Дискриминацията по смисъла на ЗЗДискр. не е всяка форма на по-неблагоприятно третиране. За да се квалифицира поведение като дискриминационно, е необходимо неравното третиране да бъде осъществено въз основа на някой от изрично посочените в закона защитени признаци. Липсата на причинна връзка между твърдяното по-неблагоприятно третиране и конкретен защитен признак изключва възможността за прилагане на разпоредбите за защита от дискриминация. Съдът намира, че в случая е обоснован изводът в оспореното решение, че по отношение на защитените признаци „обществено положение“, „убеждения“ и „имуществено състояние“ не са представени доказателства, от които да може да се заключи по несъмнен и безспорен начин, че жалбоподателят е бил третиран по-неблагоприятно в сравнение с други членове на ловната дружинка в [населено място]. Не са установени лица, в сравнение с които А. С. да е бил третиран различно въз основа на защитен от закона признак. От жалбоподателя не са представени доказателства, които да обосновават наличието на тези признаци. От доказателствата по делото не става ясно в какво се изразяват убежденията на А. С., нито са представени надлежни документи за неговото имуществено състояние, както и отсъстват данни и факти, които да навеждат за причинно-следствена връзка с твърдяното нарушение. Не става ясно какви са конкретните „убеждения“, свързани с факти, препятстващи възможността за свободно им изразяване, включително чрез действия или въздържане от действия (бездействие) на лицето. Убежденията не могат да са абстрактни по принцип, а трябва да са ясно и конкретно дефинирани в контекста на соченото от лицето (Решение №919 от 06.02.2025г. на ВАС по адм. д. №7858/2024г., V о.). В случая не са заявени конкретни лични убеждения, вкл. такива с определена степен на значимост, сериозност и убедителност, които лицето е трябвало да нарушава. Досежно общественото положение на жалбоподателя, също не става ясно в какво се изразява то. ЗЗДискр. не съдържа легална дефиниция на понятието „обществено положение“, посочено в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., като един от защитените признаци. Това налага тълкуване на този термин съобразно целите и духа на закона, както и в съответствие с установените принципи в областта на недопускането на дискриминация. Съдебната практика приема, че понятието „обществено положение“ следва да се разбира като съвкупност от фактори, отразяващи социалния статус на дадено лице в рамките на обществото. То включва мястото, което лицето заема в социалната йерархия, и се определя от обективни белези, свързани с неговото социално поведение, изпълнявани функции, професионална ангажираност и икономическа роля. В този смисъл „обществено положение“ е отражение на начина, по който обществото възприема и оценява ролята на дадено лице в рамките на установения социален ред. (Решение №7824 от 14.07.2025г. на ВАС по адм. д. №1768/2025г., V о.). Като релевантни елементи на общественото положение следва да се приемат белези, свързани със социално-икономическия статус на лицето. Дискриминация е налице при прилагането на различни правила към сходни положения или при прилагане на едно и също правило към различни положения. Принципът на равенство в третирането изисква еднаквите случаи да бъдат третирани по един и същи начин и забранява сходно третиране на различни случаи. В конкретния случай обаче не са налице данни за неравно третиране, произтичащо от общественото положение на жалбоподателя. Предвид изложеното, съдът намира за обоснован изводът на административния орган, че защитените признаци „обществено положение“, „убеждения“ и „имуществено състояние“ са бланкетно посочени и недоказани по отношение на А. С.. Недоказано остава и че спрямо него е извършено неравно третиране по признак „лично положение“. Следва да се отбележи, че в практиката на Върховния административен съд многократно е посочвано, че за разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са присъщи на човешкия индивид, защитеният признак „лично положение“ няма еднозначно прието обективно съдържание. Затова се налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, позволяващ да бъде прилаган еднакво и който отчита всестранния обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. (Решение №9142 от 12.08.2021г. на ВАС по адм. д. №13603/2020г., V о.). В оспореното решение КЗД е приела, че в случая в признака „лично положение“ се включва членството на А. С. в Сдружение „Ловно-рибарско дружество – С.“. Настоящият съдебен състав не споделя това виждане, тъй като това би означавало, че самото наличие на членство в сдружението формира защитен признак „лично положение“. Ако се приеме, че посоченото обстоятелство е същностен белег на личността, който трябва да бъде абсолютно защитен, би значело защитата да е приложима винаги при наличието на това обстоятелство, тъй като забраната за дискриминация/тормоз е абсолютна; т. е. винаги, когато някой членува в посоченото сдружение, спрямо него да е налице защитен признак „лично положение“. Съдът намира, че членството в сдружението не би могло само по себе си да се изведе в принципно защитим във всички случаи признак за защита най-малкото, защото не е същностна характеристика на личността. (В този смисъл, макар по различни казуси, са съображенията, изразени в мотивите на Решение№267 от 11.01.2023г. на ВАС по адм. д. №5273/2022г., V о.; Решение №1429 от 03.02.2021г. на ВАС по адм. д. №7647/2020г., V о. и др.). При липсата на посочен и установен конкретен, присъщ, иманентен белег на личността на жалбоподателя, който да го отличава от останалите ловци в сдружението или други лица в сходно положение по повод твърдяното поведение, който да изпълва съдържанието на признака „лично положение“, не може да се установи неравно третиране. Установените от доказателствата по делото обстоятелства във връзка с поведението на А. С. към членове на дружинката, са част от специфично поведение на лицето, което няма характер на иманентно присъщ на личността белег, т.е. не изпълва съдържанието на признака „лично положение“. Дори да се приеме, че причината е в личността на жалбоподателя, това обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че е налице пряка дискриминация по защитения признак „лично положение“. Не всяко неблагоприятно третиране е пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., а само това, което е провокирано от защитен признак на лицето по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. По делото не е установено конкретен присъщ, иманентен белег на личността на А. С., който го отличава от останалите ловци, т. е. изпълва съдържанието на признака „лично положение“ и е причина да бъде неравно третиран. От събраните доказателства не може да се установи, че от страна на заинтересованите страни по делото, по отношение на жалбоподателя е налице дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. След като от доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод за наличие на защитен признак, който да е основание за нежеланото поведение, то не може да се приеме, че поведението на заинтересованите страни спрямо А. С. представлява „тормоз“ по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр., вр. § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът споделя направения в оспореното решение извод, че е установено, че между страните е налице явно неразбирателство и лоши взаимоотношения. Описаните по казуса факти по-скоро навеждат на мисълта за наличието на конфликт в отношенията между оспорващия и заинтересованите страни, по-скоро на личностна основа. Наличието на конфликт обаче между страните не означава автоматично и не може да се третира като акт на дискриминация от посочените от оспорващия лица, тъй като неблагоприятното третиране следва да е обвързано със защитен признак и по-конкретно с посочените от жалбоподателя. От събраните по делото доказателства се установява, че предвид поведението на С. към членовете на дружинката се е стигнало до предприемане на действия за изключването му, като на 09.12.2022г., на извънредно общо събрание на 14 ЛРД „Бориславци“, е взето решение да не му се издават бележки за индивидуален лов. Поради това няма как да се приеме, че с развалянето на лова и неиздаване на разрешителни/бележки за лов и изискване обратно на издадена на 23.12.2022г. такава, жалбоподателят бил дискриминиран и тормозен от страна на заинтересованите страни, и поставен в неравностойно и неравноправно положение в сравнение с всички останали ловци, които ловували индивидуално и групово и упражнили тези свои права, още повече, че от заинтересованите страни изобщо не е зависело да му издадат бележки за лов или да отнемат вече издадена такава. Лишаването му от правото на участие в организационната дейност и организационен живот на сдружението и дружинката, включително и провеждането на събрания, са обусловени именно с оглед изключването му от посочените организации, а не в резултат от по-неблагоприятно третиране. Субективните възприятия на жалбоподателя за неравно третиране спрямо другите ловци от дружинката, при липсата на защитен признак, не могат да бъдат обсъждани на плоскостта на фактическия състав на пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 и/или тормоз по чл. 5 ЗЗДискр. Поради изложеното не е налице един от елементите на фактическия състав на дискриминацията, както и не е възможно да се установи наличието на причинно - следствена връзка с твърдяното дискриминационно поведение. Изложеното мотивира съда да отхвърли жалбата като неоснователна. При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 37 ЗПП и във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, същото следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателя да заплати такова в полза на ответника. Дължимото юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция следва да бъде определено в минималния регламентиран размер в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно – в размер на 200.00 лева, тъй като по делото са проведени само две съдебни заседания и същото не се отличава с някаква по-висока фактическа или правна сложност. С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 9 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът намира за основателна и претенцията на всяка от заинтересованите страни за присъждане на направените по делото разноски за един адвокат, като видно от представените по делото договори за правна защита и съдействие (л.274 и сл.), за всяка от страните същата се доказва до размера на 1200.00 лева за производството пред настоящата инстанция. Същите не надхвърлят предвидения размер в чл. 8, ал. 2, т. 9 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което направеното в тази насока възражение за прекомерност от страна на жалбоподателя е неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът