Решение № 4886 от 25.9.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 9200/2022 г.

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК. С Решение № 20206127 от 02.11.2021 г. по гр.д № 42502/2019 г. по описа на СРС, 45 с-в е отхвърлен като неоснователен предявения от Д. И. Г., ЕГН •••••••••• срещу ЧСИ А. М.Б., ЕГН ••••••••••, peг. № 850 в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС, иск с правно основание чл. 441 от ГПК, вр. чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ, за сумата в размер на 17 000 лева - частична претенция от общо заявено вземане в размер на 32 064, 60 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени във връзка с незаконосъобразно проведени принудителни изпълнителни действия по изп. дело № 20128500400921 по описа на ЧСИ А. Б., peг. № 850 на КЧСИ, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба - 19.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Решението е постановено с участие на трето лице - помагач на страната на ответника - ЗД „Е.” АД. Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Д. И. Г., в която се излагат съображения, че решението на СРС е недопустимо; неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Според въззивника, неправилно районният съд приел с постановеното решение, че не е налице противоправност от страна на съдебния изпълнител по соченото изпълнително дело във връзка с извършените от него действия и бездействия. Поддържа, че в проведеното производство съдът не е осигурил на страните при упражняване на процесуалните им права; нарушил е правилата при установяване на истината; не е осигурил защита и съдействие на личните и имуществени права на ищеца. Заявява, че постановеното решение е необосновано и не съответства на събраните в производството доказателства. При постановяването му съдът и допуснал нарушения, тъй като е кредитирал и се е позовал на доказателства със спорна годност. При постановяване на решението съдът не е съобразил, че изготвения от СРС доклад по делото е непълен и съдържанието му не отговаря на изискванията на чл.146 ГПК. Поради това и приетото в обжалваното решение поставя ищецът в положението да гадае в каква насока е следвало да насочи усилията си и/или какво точно е имал предвид съдебния състав в доклада по делото. Не става ясно, според жалбоподателя, въз основа на кои точно доказателства съдът е приел, че жалбоподателят е „взискател“ по изп.д.№ 9212012 г. по описа на ЧСИ Б.. В приложеното копие на изпълнително дело липсва постановление на ЧСИ за конституиране на ЕОС М. ООД като взискател по образуваното изпълнително дело в т.ч. и на мястото му на взискателя Б.П.Б. АД поради цедиране на вземането. Освен това, според жалбоподателя, видно от събраните по делото доказателства е, че по изп.д.№ 9212012 г. по описа на ЧСИ Б. няма присъединени взискатели. В тази връзка посочената като дължима сума в запорното съобщение от 01.03.2017 г. изпратено до М.П. ООД /л.12, л.409/ не отговаря на факти от обективната действителност. Именно и поради това и запорът е бил вдигнат със съобщение от 02.06.2017 г. /макар и след напомняне с молба от 18.05.2017 г. на ищеца/, тъй като ЧСИ е бил наясно, че сумите не са дължими. От приетите доказателства се установява, че преди две години от налагането на запора /още на 18.05.2015 г. ЧСИ Б. е бил уведомен от ЧСИ О.М., че с влязло в сила постановление от 15.04.2015 г. е прекратено изпълнителното производство с № 960 и с взискател Уникредит Булбанк АД на основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа, че от изпратеното от ЧСИ Б. съобщение и приетата ССчЕ се установяват постъпили по изп.д. суми по специалната сметка на ЧСИ, които надхвърлят дълга по образуваното изпълнителното дело образувано по изп.лист от 27.07.2012 г. Доколкото по него не са налице присъединени взискатели, то, извършването на разпределение на постъпилите суми не е било необходимо. Поради това и заявява, че е налице забава на ЧСИ Б. при превод на сумите на взискателя за времето от 2012 г. до 2017 г. вкл. Тази забава на ЧСИ е неправомерна и за нея следва да бъде ангажирана имуществената му отговорност. Поддържа, че изводите на съда в постановеното решение, че в хода на производството длъжникът е бил уведомен за извършената цесия намира за неправилни и необосновани. Заявява, че съдът не е разгледал въведеното с исковата молба твърдение, че образуваното по искане на взискателя Б.П.Б. АД изп.д.№ 921 по описа на ЧСИ Б. е било прекратено по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК-поради настъпила перемпция още на 18.03.2016 г., т.е. преди прехвърлянето на 30.06.2016 г. Банката – взискател е подала молба за извършване на последното изпълнително действие на 18.03.2014 г. Искането на взискателя за налагане на запор върху трудовите задължения на ищеца е след посочената дата и ЧСИ е следвало да съобрази прекратяването на делото, а не да изпраща запорно съобщение на 01.03.2017 г. Така, всички извършени от ЧСИ процесуални действия след 18.03.2016 г. са незаконосъобразни и неправомерни. Освен това към така посочената дата са били заплатени всички дължими суми от ищеца по соченото изпълнително дело. Отправя искане за отмяна на решението, като неправилно и уважаване на иска. Претендира разноски. Въззиваемата страна ЧСИ А. М.Б. е подала писмен отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че постановеното от СРС решение е правилно и обосновано. Заявява, че в нарушение на чл. 266, ал.1 във връзка с чл. 131 от ГПК въззивникът е изложил в жалбата си нови обстоятелства, които не фигурират в исковата молба като например твърденията за липса на представителна власт на лицата, сключили договора за цесия на 30.06.2016 г. или наличието на забава в действията на ЧСИ. Видно от съдържанието на исковата молба, в нея се съдържат 4 групи обстоятелства, въз основа на които въззивникът е твърдял наличие на нарушения от страна на ЧСИ: ненадлежно уведомяване за предприемането или провеждането на принудително изпълнение и извършено възлагане на имот на длъжника- въззивник на купувач; липса на овластяване на ЧСИ по реда на чл. 18 от ЗЧСИ; произволно определяне на цената на имота, изнесе на публична продан - гараж; липса на съставени протоколи за неслужилите се публични продани; липсата на инициализиране на бездействието по прекратяване на и.д. № 16/213 г., както и направените удръжки по двете изпълнители дела. Извън тези доводи, всички нововъведени в жалбата твърдения като например липса на необходимост от събиране на процесиите суми, както и за тяхното разпределение, за липса на присъединени кредитори, наличие на забава в действията на ЧСИ, липса на законово основание в действията му, освен че произволно и хаотично изложени, е недопустимо да бъдат разглеждани в настоящото производство. Отправя искане за потвърждаване на решението на СРС и претендира присъждане на разноски. Третото лице – помагач на страната на ответника – ЗД „Е.” АД не е подал становище по въззивната жалба. Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК. Софийският районен съд е сезиран с искова молба подадена от Д. И. Г., с която срещу ЧСИ А. М.Б., е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за заплащане на сумата от 17 000.00 лева - частична претенция от общо заявено вземане в размер на 32 064, 60 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени във връзка с незаконосъобразно проведени принудителни изпълнителни действия по изп. дело № 20128500400921 по описа на ЧСИ А. Б., peг. № 850 на КЧСИ, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба - 19.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът поддържа, че на основание изпълнителен лист, издаден на 27.07.2012 г. по ч.гр.д. № 34488/2012 г. на СРС, 38 състав, срещу него било образувано изп. дело № 20128500400921 по описа на ЧСИ А. Б., peг. № 850 на КЧСИ, с взискател Б.П.Б. АД. Поддържа, че ответникът е осъществил действия и бездействия, съставляващи процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващи се в следното: липса на уведомяване за предприемане и/или провеждане на каквито и да било изпълнителни действия, като по този начин ищецът е бил лишен от правото му на участие и защита в изпълнителното производство, съответно същото е било значително ограничено; насочване на принудителното изпълнение спрямо недвижим имот - гараж № 4, находящ се в гр. София, ул. „•••••••, изключителна собственост на ищеца, без ЧСИ да е сезиран с писмено искане от взискателя за извършването на опис и оценка на посочения имот; по свое усмотрение ЧСИ насрочил и провел публични продани с начални цени, които били в пъти по-ниски от размера на данъчната оценка на имота, като по този начин длъжникът бил лишен от възможността да получи реалната стойност на имота, без да бъде отчетен фактът, че същият имот е бил предоставен към онзи момент като обезпечение в полза на друга банка; ЧСИ прилагал непоискани от взискателя изпълнителни способи, без да е овластен с правомощието по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да определя начина на изпълнение; липса на плащания в полза на Б.П.Б. АД в продължение на 5 години, което довело и до прогресивно нарастване на олихвяемата главница по изпълнителния лист от 27.07.2012 г.; неоснователно поддържане висящността на изпълнителните производства по изп. дела с № 20128500400921 и № 20138500400016, без да бъде прогласена настъпилата перемпция; събиране на парични суми при вече перемирано изп. дело; извършване на изпълнителни действия по молба на друг субект, легитимирал се с нередовни документи като „цесионер“, без последния да бъде е конституиран като взискател на мястото на банката-кредитор и в отсъствието на уведомление до длъжника по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД; игнориране на влязло в сила съдебно определение № 11224/25.04.2017 г. по ч.гр.д. № 4523/2017 г. по описа на СГС, с което производството по изп. дело № 20128500400921 било спряно; ЧСИ определил, начислил и събрал недължими такси за изпълнителни действия. Излага твърдения, че в причино-следствена връзка с поведението на ответника за ищеца настъпили имуществени вреди в общ размер на 32 064, 60 лева, изразяващи се в следното: 1/ на 24.07.2014 г. - 17 900 лева, разликата между средната пазарна цена на гараж № 4 (23 000 лв.) към момента на извършване на публичната продан с времетраене 16.05.2014 г. - 16.06.2014 г. и цената му на публичната продан (5 100 лв.), като вредата е настъпила с влизането в сила на постановлението за възлагане, съобр. отбелязванията на „24.07.2014 г.“, на която дата бил осъществен фактическият състав на публичната продан и недвижимият имот напуснал патримониума на ищеца; 2/ на 05.04.2017 г. - 1 696, 00 лева, от запор на трудово възнаграждение, постъпили на 06.04.2017 г. по вече перемираното към тази дата изп. дело № 20128500400921; 3/ на 03.05.2017 г. - 1 777, 50 лева, от запор на трудово възнаграждение, постъпили на 04.05.2017 г. по вече перемираното към тази дата изп. дело № 20128500400921; 4/ на 14.06.2017 г. - 590, 75 лева, от запор на трудово възнаграждение, постъпили на 15.06.2017 г. по вече перемираното към тази дата изп. дело № 20128500400921, алтернативно - събрани при спряно по силата на съдебно определение производство; 5/ на 05.07.2017 г. - 527, 00 лева, от запор на трудово възнаграждение, постъпили на 05.07.2017 г. по вече перемираното към тази дата изп. дело № 20128500400921, алтернативно - събрани при спряно по силата на съдебно определение производство; 6/ на 09.08.2017 г. - 527, 01 лева от запор на трудово възнаграждение, постъпили на 10.08.2017 г. по вече перемираното към тази дата изп. дело № 20128500400921, алтернативно - събрани при спряно по силата на съдебно определение производство; 7/ на 19.09.2017 г. - 527, 01 лева, от запор на трудово възнаграждение, постъпили на 19.09.2017 г. по вече пермираното към тази дата изп. дело № 20128500400921, алтернативно - събрани при спряно по силата на съдебно определение производство; 8/ на 13.10.2017 г. - 527, 01 лева, от запор на трудово възнаграждение, постъпили на 16.10.2017 г. по вече перемираното към тази дата изп. дело № 20128500400921, алтернативно - събрани при спряно по силата на съдебно определение производство; 9/ на 31.01.2015 г. - 2 397, 91 лева, неправомерно начислени и поставени в тежест на ищеца такси и разноски по ТТРЗЧСИ; 10/ 5 000 лева - сума, с която се е била увеличила олихвяемата главница от 4 758, 43 лева по изпълнителен лист от 27.07.2012 г., вследствие неизвършването от ЧСИ на плащания към Б.П.Б. АД; 11/ 594, 41 лева - представляващи сбора на платените суми за ДТ (290, 34 лева), за такса- превод (4, 07 лева) и за адвокатски хонорар (300, 00 лева), вследствие заведеното срещу „ЕОС М.“ ООД дело по общия ред поради неиздаването на постановление за конституирането на нов взискател на мястото на банката, с което свое бездействие ответникът лишил ищеца от възможността да упражни законоустановеното право на жалба по чл. 435, ал. 2 ГПК против действия на ЧСИ, насочени против имущество на длъжника поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЧСИ А. Б., peг. № 850 на КЧСИ, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер при твърдения, че в случая не е изпълнен фактическия състав на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, което обосновава. Оспорва изведените в исковата молба твърдения за незнание на длъжника за образуваното срещу него изпълнително дело, както и тези за липсата на надлежно уведомяване. Поддържа, че поканата за доброволно изпълнение е била изпратена и до двата известни адреса на длъжника по изпълнителното дело, но последния и лицето, с което той е живеел във фактическо съжителство, са се укривали. Навежда, че вземането на Б.П.Б. АД по изп. дело № 20128500400921 е било надлежно цедирано на „ЕОС М.“ ООД, за което длъжникът бил уведомен при отказ, като цесионерът е поискал надлежно да бъде конституиран като взискател. Твърди, че цената на имота, изнесен на публична продан, е била определена съобразно пазарната му стойност от 15 000 лева, съгласно изготвена по изп. дело техническа експертиза. Твърди, че по отношение на посочения недвижим имот - гараж 4, са били проведени четири несъстояли се, поради липса на наддавателни предложения, публични продани, за които са били съставени надлежно и законосъобразно съответните актове. Сочи, че след представянето на обезпечителната заповед по ч.гр.д. № 4523/2017 г. по описа на СГС не са били предприемани никакви действия по принудително изпълнение. Релевира възражение за погасяване на претенции на ищеца по отношение на действията на ЧСИ, свързани с уведомяването и провеждането на процесната публична продан на недвижим имот - гараж 4. Иска отхвърляне на предявените искове, както и присъждането на деловодни разноски. Третото лице - помагач, конституирано на страната на ответника - ЗД „Е.” АД, застъпва становище за неоснователност на исковете. Прави правопогасяващо възражение за давност. Навежда, че твърденията на ищеца, че имота му, находящ се в гр.София, ул. •••••••” № 1 е продаден под данъчната му оценка са неоснователни, доколкото публичната продан била проведена изцяло в съответствие с тогава действащата нормативна уредба. Оспорва твърденията на ищеца за настъпила перемпция на делото, доколкото последното било спряно, а последното обосновавало, че при спряно изпълнително производство, съдебният изпълнител има задължението да не извършва никакви изпълнителни действия, включително и да не вдига наложените запори, като нарушаването на последното би водило да отговорност за нанесени на взискателя вреди. Моли за отхвърляне на исковете. Съгласно чл. 441 от ГПК и чл. 74 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Задължение за частния съдебен изпълнител да извърши едно или друго действие възниква, ако то е предвидено в процесуална правна норма и е налице възникнал юридически факт от хипотезата й. Тази отговорност е за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения. Наложилата се съдебна практика застъпва становището, че съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан от това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. В този смисъл по настоящето производство съдът не е обвързан от преценката на съда извършена при обжалване по реда на чл.435-чл.438 ГПК действията на съдебния изпълнител. По реда на чл. 441 ГПК във врз. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ пасивно легитимирани да отговарят са длъжностни лица, които изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при и по повод на тази дейност. Определящ е видът дейност, като частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител - тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. При иск, предявен на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълняване на дейността на ЧСИ, и причинна връзка. В този смисъл е задължителната за първоинстанционните и въззивните съдилища практика на ВКС, постановената по реда на чл. 290 ГПК, в т.ч. Решение № 281 от 11.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3219/2014 г., III ГО; Решение № 264/8.04.10 г. по г. д. № 474/09 на ВКС, IV ГО, и № 120/8.07.11 г. по т. д. № 1123/10 на ВКС, ТК, II ТО. Съгласно трайната практика на ВКС, съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. Чл. 74 ЗЧСИ препраща към общия институт на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Производството по чл. 74 ЗЧСИ вр. с чл. 45 ЗЗД има за предмет репариране на действителните вреди, настъпили вследствие неправомерно поведение на ЧСИ, при условие, че се установи по безспорен начин наличие на неправомерно действие/бездействие, вреди и причинна връзка между тях, а вината се презюмира до доказване на противното. Отговорността е деликтна и възниква при нарушен негативен интерес. Тя има за цел да обезщети увреденото лице, като го постави в положение преди осъществяването на вредоносния факт. В конкретния случай, според изложените и поддържани твърдения, този факт се отнася до няколко групи действия извършени в хода на образуваното изпълнително производство от страна на ЧСИ Б. в отклонение на процесуалните и материалноправни норми, в причинна връзка с които се твърди, че са сторени разноските. Чрез представените пред първата инстанция документи, в т.ч. и чрез приложените копия на изпълнителни дела № 921/2012 г. и № 16/2013 г. по описа на ЧСИ Б. образувани по искане на взискателя „Б.П.Б.“ АД срещу длъжника Д. И. Г.- ищец в производството се установява следното: Изп.д.№ 921/2012 г. е било образувано по молба на взискателя „Б.П.Б.“ АД от 29.08.2012 г., като е видно от представеното от ЧСИ О.М. по изп.д.№ 960/2014 г. /л.481 от делото на СРС/ удостоверение по чл.456, ал.3 ГПК, че в хода на производството е присъединен като взискател и Уникредит Булбанк АД, съобразно удостоверението, за което длъжника е уведомен с покана от 19.12.2014 г. Производството е образувано по изп.лист издаден на 27.07.2012 г. по ч. гр. д. № 34488/2012 г. по описа на СРС в полза на „Б.П.Б.“ АД срещу Д. И. Г., ЕГН •••••••••• въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 27.07.2012 г. на основание договор от 28.08.2007 г. за издаване и обслужване на международна кредитна карта Visa Classic № 200708160049 за следните дължими суми: 4758.43 лв. главница по договор от 28.08.2007г. за издаване и обслужване на международна кредитна карта Visa Classic № 200708160049, ведно със законната лихва от 17.07.2012 г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 961.37 лева за периода 20.11.2011 г. до 16.07.2012 г., такса в размер на 64.73 лева за периода 20.11.2011 г. до 16.07.2012 г. и 429.23 лв. - разноски в производството по ч. гр. д. № 34488/2012 г. Изп.д. № 16/2013 г. по описа на ЧСИ Б. е било образувано отново по искане на взискателя „Б.П.Б.“ АД срещу длъжника Д. И. Г. въз основа на издаден на 14.08.2012 г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 34487/2012 г. по описа на СРС по издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за суми дължими по договор за кредит обезпечен с ипотека № 3197/R/2006 г. и анекс към него и за дължими суми по договор за жилищен кредит № 1120/ R/2008 г. /за суми над 41 224, 45 евро/ по издаден изпълнителен лист за дължими суми по него от 22.10.2012 г. по заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 46906/2012 г. по описа на СРС /за суми в общ размер на 33 360, 47 лева/. Кредитите са били обезпечени с учредена ипотека в полза на „Б.П.Б.“ АД на апартамент №11, находящ се на ул. ••••••• (принудително продаден от ЧСИ Кирезиева по друго образувано при нея изп. дело) и гараж № 3, намиращ се на същия адрес. Доводите на въззивника, че изготвеният от СРС доклад по делото е непълен и съдържанието му не отговаря на изискванията на чл.146 ГПК, настоящият състав намира за неоснователни. При спазване указанията на чл.146 ГПК, съдът е изготвил доклад по делото с необходимото съдържание, което е включено в протокола от проведено открито съдебно заседание на 17.06.2020 г. По твърденията на ищеца за процесуално незаконосъобразно поведение на ЧСИ Б., изразяващо се в непредприемане на действия от негова страна за редовното му призоваване и уведомяване за извършените изпълнителни действия в хода на изпълнителното производство, съдът намира за установено по делото, чрез представените пред първата инстанция документи, в т.ч. и чрез приложените копия на изпълнителни дела № 921/2012 г. и № 16/2013 г. по описа на ЧСИ Б. образувани по искане на взискателя „Б.П.Б.“ АД срещу длъжника Д. И. Г.- ищец в производството, че последния е бил редовно и надлежно уведомен за провежданите принудителни изпълнения по сочените дела. Така, както правилно е отбелязал в своето решение СРС и настоящия състав констатира по идентичен начин, уведомяване на длъжника е извършено редовно при спазване указанията на разпоредбата на чл.47 ГПК на посочените от него и регистрирани като постоянни и настоящи адреси първоначално в гр.София, ж.к. „•••••••, едновременно и на адреса в гр.София, ул. •••••••” № 1. Доводите на въззивника за нередовно връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника по сочените изпълнителни дела, съдът намира за недоказани и неоснователни. В производството не е проведено успешно доказване, че при връчване на книжа на длъжника по изпълнителното дело, ЧСИ е приложил неправилно разпоредбата на чл.47 ГПК. Поради това, с оглед указанията на чл.154 ГПК, съдът намира тези доводи за неоснователни. Неподаването на възражение по чл. 414 ГПК има за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Съгласно чл. 418, ал. 5 ГПК заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, се връчва от съдебния изпълнител. От приетото по делото копие от изп. дело № 921/2012 г. по описа на ЧСИ А. Б. е видно, че покана за доброволно изпълнение е връчена на Д. И. Г. през 2012 г. по реда на чл. 18. ал. 5 във вр. с чл. 43 ЗЧСИ във вр. с чл. 47, ал. 5 ГПК В множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС са изразени становища и дадени разрешения относно редовността на връчването. Посочено е, че за да е надлежно връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 46 и чл. 47, във вр.с чл. 41, ал. 3 ГПК , сега чл. 42 и чл. 44 ГПК, както и съобразно специалния закон -чл. 36 от Закона за пощенските услуги / решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр. дело № 507/2011 г. на ІІІ г.о./ Според въззивния съд, с разпоредбата на чл. 43 ЗЧСИ е предвидена възможност на ЧСИ лично или чрез негов служител да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37-58 ГПК, вкл. и чрез залепване на Уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. За да е редовно това връчване, трябва надлежно да са извършени всички законоустановени процесуални действия. С разпоредбата на чл. 47, ал. 1, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 43 ЗЧСИ е предвидено, че ако длъжникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Съответно, в уведомлението следва да се посочи, че книжата са оставени в канцеларията на съответния съдебен изпълнител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. В случая, в уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК от 04.09.2012 г. за връчване на покана за доброволно изпълнение заедно със заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 27.07.2012 г. връчителят е удостоверил датите на посещения и е дал указания къде и в какъв срок адресатът на книжата може да ги получи. Удостоверените в изпратените съобщения /посоченото и последващите изпратени по изпълнителното дело/ обстоятелства са потвърдени от връчителя чрез дадените от него показания пред първата инстанция – свидетеля О.О.Б. /л.258 по делото на СРС/. Същевременно, съдът намира за установено, че длъжника се е уведомил за изпълнителното дело № 921/2012 г. преди изтичане на две седмици след датата на неговото образуване на 29.08.2012 г., когато с молба вх. № 6191/11.09.2012 г. ищецът е поискал да му се предостави копие от изпълнителното дело, като е посочил заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение е била надлежно връчена, като длъжникът не се е възползвал от правата си по чл. 414 ГПК/чл. 423 ГПК. Чрез представените пред първата инстанция документи, в т.ч. и чрез приложените заверени преписи на изпълнителни дела се установява, че ищецът- въззивник в настоящето производство е длъжник и по двете изпълнителни дела- № 921/2012 г. и по второто присъединено към него № 16/2013 г. по описа на ЧСИ Б. образувани по искане на взискателя „Б.П.Б.“ АД срещу длъжника Д. И. Г.. Доводите на въззивника, че ЧСИ Б. е извършил незаконосъобразни действия по Изп.д.№ 921/2012 г. във връзка с извършената публична продан на гараж № 4, находящ се в гр.София, ул. ••••••• № 1, съдът намира за недоказани и неоснователни. Установява се, че този гараж служи за обезпечение на вземането в полза на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД съгласно договор за учредяване на ипотека от 20.04.2011 г., сключен с „БГ ИН“ ЕООД - еднолична собственост на длъжника, по който ищецът Д. И. е солидарно отговорен съдлъжник. Наред с това е установено, че върху този имот е налице вписана втора по ред ипотека учредена на 14.10.2011 г. в полза на „М.К.Г.“ ООД /справка на л.480 от делото на СРС/. С оглед това по соченото изпълнително дело взискателят „Банка Пиреос“ АД е хирографарен, а взискателят Уникредит Булбанк АД привилегирован кредитор. Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, към датата на публичната продан са приложими нормите на чл.485, вр. чл. 468 от ГПК, действащи към датата на съответните обявления. Така към първата посочена дата 14.12.2012г. с разпоредбата на чл.468 ГПК /ред.ДВ, бр.42/2009 г./ е предвидено, че съдебният изпълнител определя началната цена, от която да започне наддаването при явния търг с устно наддаване или публичната продан, е 75 на сто от стойността на вещта. Предвидено е, че по искане на страната се назначава вещо лице за определяне на стойността на вещта. Вещото лице се назначава служебно, когато за определяне на стойността са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други. То може да даде заключението си и устно, което се отразява в протокола. В случая се установява, че пазарната оценка на гараж № 4 е в размер на 15000.00 лв. определена от СТЕ към 29.01.2013 г. В своето съобщение от 18.02.2013 г. за насрочване на публична продан на посочения недвижим имот – гараж № 4 в периода 22.02.2013 г.-22.03.2013 г. е посочена от ЧСИ първоначални цена от 11 250 лева, т.е. съобразно указанията на разпоредбата на чл.468 ГПК действаща към този момент за определяне цената на продаваната вещ в размер на 75 на сто от стойността на вещта. Доводите на въззивника, че от страна на ЧСИ е била проведена незаконосъобразна публична продан се явяват неоснователни. След като втората публична продан /в периода 27.05.2013 г.- 27.06.2013 г./ на имота /при цена 9000.00 лв. – 80% от 11250.00 лв./ е обявена за нестанала, по молба на взискателя „Б.П.Б.” АД от 09.07.2013 г. е била насрочена нова публична продан, за периода от 11.10.2013 г. до 11.11.2013г. при начална цена от 7000, 00 лева, определена с помощта на СТЕ /протокол от 25.09.2013 г./, като отново е изпратено уведомление до ЧСИ М.П., на който е прехвърлено изп.дело № 168/2012г. за продължаване на действията, до ЧСИ И.К., до взискателя, до „Уникредт Булбанк” АД, до „М.К.Г.” ООД. По делото е приета и молба на взискателя „Б.П.Б.” АД за насрочване на нова публична продан от 21.11.2013 г., като такава е насрочена за периода от 07.02.2014г. до 07.03.2014г. при начална цена от 6000.00 лева., като отново са уведомени всички горепосочени лица. По молба на взискателя от 18.03.2014г. е била насрочена нова публична продан за периода от 16.05.2014г. до 16.06.2014г. при начална цена от 5000, 00 лева, за което е уведомен длъжникът /обратна разписка с посочена дата 10.05.2014г./ С Протокол от 17.06.2014г. лицето Н.Я.И. е обявено за купувач на имота, като е било съставено Постановление за възлагане на недвижим имот от 17.06.2014г. Съгласно нормата на чл.494 от ГПК в редакция към ДВ, бр.59/2007 г., ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения, или ако купувачът не е внесъл цената и имотът не е бил възложен по реда на чл. 493, т. 2 от ГПК, взискателят има право в едноседмичен срок от съобщението да поиска да се извърши нова продан, което свое право „Б.П.Б.” АД е упражнила. Според сочената разпоредба, новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от един месец от приключването на първата продан, което изискване е спазено, при начална цена, равна на 80 на сто от началната цена по първата продан. Ако и при тази продан имотът не бъде продаден и в едноседмичен срок не бъде поискано определянето на нова начална цена, имотът се освобождава от изпълнение и възбраната се заличава по искане на съдебния изпълнител. По делото се установява, че първите две публични продани са обявени за нестанали. Искане за трета публична продан е направено отново от взискателя. Насрочена е такава в периода от 11.10.2013г. до 11.11.2013г. при цена от 7000, 00 лева, също обявена за нестанала. По искане на взискателя е проведена четвърта публична продан в периода от 07.02.2014г. до 07.03.2014г., при начална цена от 6000, 00 лева, обявена отново за нестанала. По искане на взискателя е проведена пета публична продан в периода от 16.05.2014г. до 16.06.2014г. при начална цена от 5000, 00 лева, като едва на тази продан се е явил купувач. Според дадените разяснения с Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при действието на новия ГПК, определянето на началната цена за публична продан на недвижим имот, съгласно препращащата норма на чл. 485 ГПК става по реда на чл.468 ГПК. По искане на страните с помощта на назначено от съдебния изпълнител вещо лице се определя стойността на имота. Когато за определяне на стойността на имота са необходими специални знания, съдебният изпълнител и служебно е задължен да назначи вещо лице. Началната цена, от която следва да започне проданта, е 75 на сто от опредената стойност на вещта - чл. 468, ал. 1 ГПК. Ако първата продан не се осъществи по някоя от причините, посочени в чл. 494, ал. 1 ГПК, взискателят може да поиска в едноседмичен срок от съобщението за това извършването на нова продан. Втората продан се извършва най-рано един месец след приключването на първата продан, по правилата при начална цена 80 на сто от началната цена на първата продан, т.е. при начална цена 60 на сто от определената стойност на вещта - чл. 494, ал. 2, изр. 2 ГПК. Както е посочено в цитираното ТР, ако и при втората продан имотът не бъде продаден, за взискателя възниква правото да поиска определяне на нова начална цена - чл. 494, ал. 2, изр. 3 ГПК. Това искане на практика представлява искане за извършване на нова продан. За новата трета по ред продан законодателят не определя за начална цена по-нисък процент от началната цена на първата или втората продан, нито по-нисък процент от стойността на вещта, както прави това за първите две продани, а изисква определяне на нова начална цена. Нови правила, или критерии за определянето й от съдебния изпълнител не са уредени, поради което следва да се приеме, че новата начална цена ще се определи отново по правилото на чл. 468 ГПК. Невъзможността имотът да се продаде на първата и втората продан явно сочи, че при определянето на неговата стойност (за нуждите на първата продан) не са съобразени средните пазарни цени за съответния район, характеристиката, вида и състоянието на конкретния имот или използваните начини (например пазарен, приходен и други) и методи на остойностяване (например метод на пазарните аналози, на приходите, метод за определяне на ликвидна цена и други) не са подходящи. Тези обстоятелства и изминалият период от време от първоначалното остойностяване на имота до искането за нова трета по ред продан налагат да се отчетат отново реалните условия на пазара на недвижими имоти в съответния район, състоянието и вида на имота, способността имотът да се продаде в сравнително кратки срокове, да се съобразят евентуално настъпилите инфлационни процеси и други пазарни фактори при определяне на стойността на имота по реда на чл. 468, ал. 2 ГПК и определяне на новата начална цена за третата продан по правилото на чл. 468, ал. 1 ГПК от съдебния изпълнител. Определянето на нова начална цена не означава намаляване до краен и нереален размер на цената, а предполага такава начална цена, която да позволи постъпването на наддавателни предложения така, че да се постигне реална пазарна цена, на която имуществото да бъде осребрено. При тези съображения, разясненията по които настоящия състав намира за спазени, съдът не намира да е налице несъобразяване на действията на ЧСИ с действащата към момента на извършване на публичните продани нормативни уредба. Доводите на въззивника, че при извършване на публичната продан на описания имот - гараж № 4, ЧСИ Б. е действал в противоречие с нормативната уредба, съдът намира за неоснователни. В производството ищецът оспорва договора за цесия, уведомяването му за него, както и че "ЕОС М." ЕООД има качеството на кредитор на вземанията. Чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява извършването на цесия между "ЕОС М." ЕООД и „Б.П.Б.“ АД, чийто правоприемник се явява „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /Договор за прехвърляне на вземания от 30.06.2016г. относно вземането предмет на образуваното изп.д. № 921/2012 г./ Установено е в производството, че с молба на „ЕОС М.“ ООД вх. № 12879 /10.08.2016г. е поискано присъединяване по същото изпълнително дело, която е уважена с резолюция на ЧСИ, т.е налице е валидно произнасяне и присъединяване на кредитор по образуваното изпълнително производство. Доводите на въззивника в обратен смисъл, съдът намира за неоснователни. Установява се, че за тази цесия длъжникът Д. И. е бил надлежно уведомен, като видно от уведомлението, налично на л.369 от изп. дело, същият е отказал да я подпише, което е удостоверено от лицата М. и Г. - свидетели на отказа. Въпреки това, съдът намира че следва да отбележи, че със сключване на договора за цесия цесионерът става носител на вземането, като липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Съобщаване на цесията на длъжника е необходимо, за да породи същата правното си действие спрямо него / чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД/. Съобщението представлява едностранно изявление на стария кредитор /цедент/ или на новия носител на вземанията /цесионер/, упълномощен изрично от цедента, с което до знанието на длъжника се довежда настъпилата промяна в насрещната страна по заемното правоотношение. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение №. 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Съгласно т. 2 от ТР № 5/2014 на ОСГТК на ВКС, за ищеца липсва интерес от оспорването на представителната власт на лицата представляващи упълномощителя. Тази недействителност е установена единствено в интерес на представлявания, т.е. ищецът по настоящото производство няма интерес да оспорва упълномощаването на новия кредитор по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Ищецът оспорва уведомяването си за извършената цесия с уведомително писмо с изх. № МА 00343117/13.10.2016 г. по гр. д. № 29938/2017 г., на което е отбелязано, „в условията на отказ“, като са посочени двама свидетели. Но дори и да се приеме, че това не е станало при визираните обстоятелство, то, трайна и непротиворечива е съдебната практика, че уведомяването е извършено най- късно с връчването на препис от отговора на исковата молба на "ЕОС М." ЕООД и приложенията към нея, което се е случило на 26.09.2017 г. по воденото между страните гр. д. № 29938/2017 г. Доводите на въззивника за настъпила перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на образуваното изпълнително производство, съдът намира за неоснователни. Действително изпълнителното производство се прекратява по силата на закона при неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК), така както е разяснено в т. 10 от ТР № 2/2015 г. по тълк. дело № 2/2013 ОСГТК на ВКС. Прекратяването на изпълнителното дело в този случай обаче не води, само по себе си, нито до погасяване на вземанията, за събирането на които е било образувано делото, нито е пречка за започване на нов изпълнителен процес за събиране на същите вземания. Според дадените разяснения с ТР № 3/2020 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК, ВКС - погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Относно действията, годни да прекъснат давността са приложими дадените разяснения с приложимото към този момент ППВС № 3/18.11.1980 г. Отмяната на последното / ППВС № 3/18.11.1980 г./ има действие от 26.06.2015 г. - датата, на която е прието противоположното тълкуване. Ищецът твърди настъпила перемпция, считано от 18.03.2016 г., но по изпълнителното дело има данни за предприети изпълнителни действия след 18.03.2014 г. През м.12.2014 г. са наложени запори на банкови сметки на длъжника, като видно от съобщение на БАНКА ДСК ЕАД, действително е бил наложен запор върху банкова сметка на длъжника, а не е налице единствено формално разпореждане от ЧСИ. Следващото действие препятстващо настъпването на перемпция по изпълнителното дело е подадена молба от цесионера с вх. № от 10.08.2016 г., в която е налице възлагане по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ. Изпълнителното производство е спряно м. 05.2017 г. на основание издадена обезпечителна заповед по ч. гр. д. № 4523/2017 г. по описа на СГС. Изводът е, че изпълнителното дело не е прекратено по силата на закона. Доводите на въззивника, че ЧСИ Б. не е констатирал своевременно настъпването на предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е поддържал въпреки това изпълнителното производство висящо са неоснователни. И при различен извод, според настоящият състав единствената правна последица от настъпила вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново-отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. В този смисъл е застъпеното становище в практиката на ВКС по решение № 37/24.02.2021г. по гр.д.№ 1747/2020г. на ВКС, IV г.о, така и в постановените от върховните съдии и след това актове по въпроса - решение № 93/17.05.2021г. по гр.д.№ 2766/2020г. на ВКС, IV г.о., определение № 248/01.04.2021г. по гр.д.№ 3647/2020г. на ВКС, IV г.о., определение № 295/15.04.2021г. по гр.д.№ 329/2021г. на ВКС, III г.о., което се възприема от настоящия състав. Както бе посочено по-горе, изпълнително дело № 16/2013 г. по описа на ЧСИ Б. е било присъединено към изп. дело № 921/2012г. по описа на ЧСИ Б.. Доводите на въззивника, че единствен взискател по образуваното изпълнително дело при ЧСИ Б. е Б.П.Б. АД като хирографарен кредитор, съдът намира за неоснователни. Неоснователно е и твърдението, че ЧСИ е предприел действия при спряно вече изпълнение по силата на издадената в полза на ищеца Обезпечителна заповед издадена на 15.05.2017г. от СГС, ТО по ч.гр.д. № 4523/2017г. по описа на СГС - спиране по почин на съда. При спряно изпълнително производство ЧСИ не следва да извършва изпълнителни действия, но това не е пречка да се извършват действия, обезпечаващи вземането, каквито са запорът и възбраната - арг. от чл. 391, ал. 5 ГПК до приемането на разпоредбата на чл.432, ал.2 ГПК /ДВ, бр.86/27.10.2017 г./ В този смисъл спирането на изпълнителното производство не е пречка и за изпълнителни действия посредством изпълнение върху вземания на длъжника - арг. от чл. 432, ал. 2 ГПК, действащ към датата на удръжките, съгласно представените по делото преводни нареждания за удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца в „М.П.” ООД след издаване на обезпечителната заповед, а именно от 14.06.2017г. от 04.07.2017г. от 09.2017г. и от 19.09.2017г. и 13.10.2017г. Едва с редакцията на ГПК - ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г. е предвидено с разпоредбата на ал.2 в чл. 432 от ГПК, че за времето на спиране на изпълнението не се правят удръжки върху трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или обезщетение или върху пенсия, като това правило не се прилага за вземания за издръжка или вземания, произтичащи от непозволено увреждане. Следователно съдът не може да изведе индуктивно незаконосъобразност на действията на ЧСИ за направени удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца след датата на спиране на изпълнителното производство, доколкото до 27.10.2017г. правилото на ал.2 на чл. 432 от ГПК не е било действащо - последната удръжка от трудовото възнаграждение на ищеца е от дата 13.10.2017г. След представянето на обезпечителната заповед от 18.05.2017 г., след втората постъпила сума за удържани 1 777.50 лв. на 03.05.2017г, . всички постъпили суми са задържани с оглед нейното изпълнение. Не се доказаха и установиха в производството и твърденията на ищеца, че ЧСИ е определил, начислил и събрал недължими такси за извършените изпълнителни действия, описани в исковата молба. По отношение на обезсиленият по реда на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК изпълнителен титул, представен от ЧСИ О.М. /обезсилен изпълнителен лист и заповед за изпълнение, издадени по ч.гр.д. № 48564/2014г. по описа на СРС, 75-ти състав в полза на Уникредит Булбанк АД/ следва да бъде съобразено, че уведомлението за това е постъпило при ЧСИ Б. на 24.03.2017 г. Това обстоятелство не води до извод за незаконосъобразност на действията на ЧСИ, към датата на тяхното извършване — обезсилването е от дата 12.03.2015г., като определението е влязло в сила на 30.03.2015г. Това обстоятелство обаче само по себе си не означава заличаване /обезсилване на учредената в полза на Уникредит Булбанк АД вещна тежест- ипотека. Изпълнителното производство е продължило с „ЕОС М.” ЕООД, като надлежен взискател в производството, като не се установяват данни за отричане със сила на присъдено нещо на цедираното вземане по изп.лист от 27.07.2012г. по ч.гр.д. № 34488/2012г. по описа на СРС, 38-ми състав. Именно затова и събраните от принудителното изпълнение (публична продан) суми, към 30.06.2016 г. са заделени, на основание чл. 459 от ГПК за ипотекарния кредитор по сметката на съдебния изпълнител. Настоящия състав намира, че противно на изложените от въззивника доводи в производството не е установено неправомерно поведение на ЧСИ във връзка с проведеното изпълнение. Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното от СРС решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. По разноските: При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за заплатено възнаграждение на адвокат в размер на 1790.00 лв. Предвид изложените съображения, съдът