Решение № 3956 от 22.12.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 11005/2021 г.

Софийски градски съд22.12.2022 г.докладчик Михаил Александров Малчев

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20136763 от 11.06.2021 г., постановено по гр. д. № 36145/2019 г. на Софийски районен съд, 28 състав. ОСЪЖДА Г. С. С. с ЕГН: •••••••••• да плати на „Т.С.” ЕАД с ЕИК: •••• сумата от 100 лева - разноски по водене на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК. С решение № 20136763 от 11.06.2021 г., постановено по гр. д. № 36145/2019 г. на Софийски районен съд, 28 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ••••, обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ, че Г. С. С. с ЕГН: •••••••••• дължи на "Т.С." ЕАД: сумата от 772, 95 лв. за доставена топлинна енергия за имот на адрес гр. София, ж. к. ••••, аб. № 443887 за периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.03.2019 г. до окончателното й изплащане на задължението, като е отхвърлен иска за разликата над 772, 95 лв. до пълния предявен размер от 974, 32 лв. като неоснователен; сумата от 65, 00 лв. - лихва за забава за периода от 14.04.2016 г. до 20.2.2019 г., като е отхвърлен иска за горницата над 65, 00 лв. до пълния предявен размер от 71, 13 лв. като неоснователен; сумата от 32, 16 лв. - цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2016 г. до 30.4.2018 г.; сумата от 3, 70 лв. - обезщетение за забава за плащането на задължението за дялово разпределение за периода от 30.3.2016 г. до 20.2.2019 г. За посочените суми е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 12529/2019 г. по описа на СРС, ГО, 28 с-в. Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство - Г. С. С., в неизгодните уважителни части. Изложените доводи във въззивна жалба са за неправилност в обжалваната част на съдебното решение. Оспорва се изводът на районния съд за дължимост на вземанията на „Т.С.” ЕАД. Поддържа се, че няма доказателства за възникнало между него и „Т.С.” ЕАД валидно облигационно правоотношение. Моли се да се уважи въззивната жалба, като се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът по въззивната жалба - „Т.С.“ ЕАД, не е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивната жалба. С нарочна писмена молба от 07.12.2022 г. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на сторените разноски във въззивното производство. Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство: Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение в обжалваните части въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /чл. 106а ЗЕЕ /отм./, §1, т. 42 ЗЕ към редакцията съгласно ДВ бл. 18/2005г./ или по силата на облигационно /§1, т. 42 ЗЕ, действаща до края на процесния период/ право на ползване. Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договорът за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от момента на възникване на правото на собственост, респ. правото на ползване. В разглеждания случай по категоричен начин се доказва, че процесният имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж. к. ••••, аб. № 443887, е бил собственост на Г. С. С. през процесния период - същият е придобит от нея по силата на договор за покупко-продажба от 28.01.2016 г., обективиран в нотариален акт № 8, том I, рег. №735, дело № 5/2016 г. на нотариус П.П. при Софийски районен съд. Ето защо Г. С. С. като собственик е потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжник за цената на доставяната в собствения му апартамент топлоенергия (чл. 155 ЗЕ), включително и на тази, отдадена от сградната инсталация. Не е спорно и подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот за процесния период. Съгласно заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно - счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и което районният съд обосновано е кредитирал, количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се установява от заключението по съдебно-техническата експертиза, което районният съд обосновано е кредитирал. Установено е въз основа на това заключение, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Вещото лице сочи, че през процесния период разпределението е извършвано в съответствие със закона и наредбата, както и с общите условия на ответника, отчислени са и количествата топлинна енергия за технологични разходи на абонатната станция. Установява се също, че общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип. Предвид изложеното правилен се явява изводът на районния съд, че процесните установителни искове са доказани по основание и са уважени в съответния дължим размер, като липсват данни да са заплатени процесните задължения. Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е уважил предявените искове, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната част. Неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във въззивната жалба. Тези възражения са напълно безпочвени и са оборени от приетите доказателства в първоинстанционното производство, които по-горе бяха обсъдени от въззивния съд. Предвид техния бланкетен характер и липсата в тях на конкретност, относима към предмета на спора, въззивният съд не намира за необходимо да ги обсъжда в детайли. Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната част следва да се потвърди. По разноските за въззивната инстанция: Предвид неоснователността на въззивната жалба и наличието на разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение, въззиваемата страна има право на такива съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, въззивният съд определя на въззиваемото дружество сумата 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото и неявяването в открито съдебно заседание на процесуалния му представител. Воден от изложеното, Софийски градски съд

Цитирани разпоредби

16