Решение № 97 от 18.6.2026 г. на Районен съд - Петрич по дело № 764/2025 г.

наказателно дело № 20251230200764 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН Образувано е по жалба на Г. А. М., гражданин на Р Г., роден на *.*.19•• г., подадена чрез адв.Е. Г.-В., с личен номер на адвокат •• от АК – Благоевград, със служебен адрес град П., ул.“Б.“ №*, ет.*, против Наказателно постановление (НП) № 802170-F788461/13.12.2024 г., издадено от заместник - директор на ТД на НАП - София, с което на основание чл. 5 ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 5822,40 /пет хиляди осемстотин двадесет и два лева и четиридесет стотинки за нарушение на чл. 3 ал. 1 т. 4 ЗОПБ. С жалбата се оспорва възприетата в АУАН и НП фактическа обстановка. Твърди се, че жалбоподателят е депозирал възражение срещу акта, в което е дал подробни обяснения по случая, като тези възражения не са обсъдени от АНО. Твърди, че не е получил въобще дивиденти през м. септември 2023 година. Твърди алтернативно, че с случая представлява маловажен такъв по смисъла на чл.28 б.“а“ от ЗАНН и моли атакуваното НП да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явава, а се представлява от упълномощен представител - адв. Е. Г. – В. от АК - Благоевград, който пледира за отмяна на наказателното постановление по доводите в жалбата и допълнително изложени такива по законосъобразността на атакувания санкционен акт. Твърди, че същият е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Претендира присъждане на разноски и представя списък. Наказващият орган - заместник - директор на ТД на НАП - София, се представлява от юрк.М., която пледира наказателното постановление да бъде потвърдено. Изтъква, че извършването на нарушението е доказано по безспорен начин от събраната в хода на производството доказателствена съвкупност. Претендира юрисконсултско възнаграждение и навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова. По допустимостта на жалбата: Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна - санкционираното лице чрез процесуалния му представител, с надлежно учредена представителна власт; в преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН /наказателното постановление е връчено на 09.11.2025 г. /л.10/, а жалбата е подадена на 18.11.2025 г. /л.6/, както и срещу подлежащо на обжалване НП, поради което подлежи на разглеждане по същество. Петричкият районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения, като съобрази и доводите на процесуалния представител на жалбоподателя и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за установено следното от фактическа страна: Жалбоподателят Г. А. М. е гражданин на Р.Г. и едноличен собственик и управител на еднолично дружество с ограничена отговорност „Е.“ ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК- ••• със седалище и адрес на управление град П., обл. Б., ул. “П. Т.“ № *. На 17.06.2024 г. в хода на извършена проверка за издаване на удостоверение на чуждестранно лице на жалбоподателя, възложена с Резолюция за извършване на проверка №П-22000124108150-ОРП-001 от 17.06.2024 г. при преглед и анализ на представените документи: Искане за издаване на удостоверение по чл.58 от ЗДДФЛ с вх.№70-00- 1131/14.06.2024 г., протоколи на едноличния собственик на капитала (ЕСК) на „Е.“ ЕООД за периода от 03.07.2023 г. до 26.09.2023 г. и разписки за получени суми от физически лица, представени в ТД на НАП – София е установено следното: С протоколно решение на едноличния собственик на дружеството от 11.09.2023 г. е взето решение да бъде разпредЕ. печалба от дейността на дружеството „Е.“ ЕООД за 2022 г. и и същата да бъде изплатена под формата на дивидент в размер на 9500 лева. Нетната сума от 9025 лв. е изплатена на 11.09.2023 г, съгласно представен РКО №12 с посочено основание „изплатен дивидент“. С второ протоколно решение на ЕСК от 19.09.2023 г. е взето решение да бъде разпредЕ. печалба от дейността на дружеството за 2022 г. в размер на 9500 лева, която да бъде изплатена като дивидент. Нетната сума от 9025 лв. е изплатена на 19.09.2023 г, съгласно представен РКО №13 с посочено основание „изплатен дивидент“. С последващо протоколно решение на ЕСК от 26.09.2023 г. е взето решение да бъде разпредЕ. печалба от дейността на дружеството за 2022 г. под формата на дивидент в размер на 5515,38 лева. Нетната сума от 5239,61 лв. е изплатена на 19.09.2023 г, съгласно представен РКО №14 с посочено основание „изплатен дивидент“. Установените факти и обстоятелства са констатирани и документирани в издадения протокол с №П-22000124108150-073-001/20.06.2024 г. Във връзка с констатираното нарушение на жалбоподателят е изпратена Покана №2375/05.09.2024 г. по електронен път за явяване при органа по приходите за съставяне и връчване на АУАН във връзка със ЗОПБ за нарушение изискванията на чл.3 ал.1 т.4 от ЗОПБ. Поканата е получена на 10.09.2024 г. по електронен път чрез активиране на електронна пратка от електронен адрес z•••@abv.bg (л.24 от делото). На 17.09.2024 г. свид.М. С. В. – на длъжност СИП в НАП, ТД гр.София, офис в Благоевград в присъствието на свидетеля И. С. В. е съставен АУАН №О788461/17.09.2024 г. за констатирано нарушение на разпоредбата на чл.3 ал.1 т.4 от ЗОПБ затова, че „Лицето Г. А. М. не е спазило изискванията на закона, като е извършило приемане на плащане в брой в размер на 9025 лв. на 11.09.2023 г., в размер на 9025 лв. на 19.09.2023 г. и в размер на 5239.61 на 29.09.2023 г., които представляват изплатен дивидент“. АУАН е връчен на В. С. П. - упълномощено лице от Г. А. М. на 20.09.2024 г. с приложено по административно-наказателната преписка пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег.№2389/10.05.2013 г. на Нотариус рег.№511 РНК. По електронен път в ТД на НАП София, офис Благоевград е постъпило електронно подписано с КЕП възражение от М. в качеството му на чуждестранно лице и ЕСК на „Е.“ ЕООД срещу издадения и връчен АУАН. Във възражението се твърди, че нарушението е констатирано, след получило се недоразумение от страна на служител на счетоводната фирма, която обслужва дружеството и използването на документи, които не са били осчетоводени и които се съхранявали, за да му бъдат върнати при следващото му пристигане в РБългария. Твърди, че нарушението е констатирано след като от счетоводството на дружеството са изпратили от името на нарушителя до НАП искане за издаване на удостоверение по чл.58 от ЗДДФЛ за реализирани доходи от източник България на чуждестранно физическо лице. Към искането са приложени протоколите на ЕСК на „Е.“ЕООД за периода от 03.07.2023 г. до 26.09.2023 г. и разписки за изплатени суми в брой с основание изплатен дивидент, след като е удържан данък от платеца на дохода. Твърди се още, че в началото на месец юли 2023 г., въз основа на няколко решения са изготвени и разписани протоколи за разпределяне на натрупана печалба в дружеството в размер на 129 033,04 лева общо, като документите са предоставени на счетоводството за изпълнение. Поради налични средства в касата на дружеството е взето решение изплащането на дивидентите да се извърши в брой, като се съобрази ограничението за разплащане на суми в брой съгласно тогава действащата разпоредба на чл.3 ал.1 от ЗОБП, съгласно която е било законосъобразно разплащания в брой до 10 000,00 (десет хиляди) лева. Възразилия твърди, че поради рядкото си пребиваване в България се случва да съгласува със счетоводния отдел на дружеството някои негови действия предварително и най-вече разписване на официални документи. Твърди, че в счетоводството са отразени стопанските операции по разпределяне на печалбата и изплащане на сумите за дивидент на същите дати, на които са съставени протоколите в рамките на тримесечието, а именно – от 03.07.2023 г. до 26.09.2023 г. Твърди се още, че поради настъпило изменение на законодателството, разрешаващ размера на плащанията в брой до 1 000,00 (хиляда) лева, след съгласуване с счетоводството е изготвил нови протоколи, с дати до 30.08.2023 г. за счетоводно отразяване и съставяне на нови РКО и мемориални ордери за изплатен дивидент, като помолил да се запазят преждеподписаните документи, които да му бъдат върнати при пристигането му в България. Към възражението са представени по 14 бр. протоколни решения на ЕСК, РКО за изплатен дивидент, Мемориални ордери, както и счетоводна аналитична справка на сметки 425 – задължения за съучастия (съдружници), сметка 454 2 – разчети данъци върху доходите на физически лица и 501/502 каса в лева/каса в евро – общо, за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., Хронологични справки на сметки 425, 454, 501, 502 - четири броя за същия период и заповед за отпуск на служителката в счетоводното дружество, пряко ангажирана с дружеството; Преписката е предадена на АНО, който издал атакуваното НП № 802170-F788461/13.12.2024 г., връчено по пощата на адреса на дружеството на 09.11.2025 г. на свидетелката Й. М.. В атакуваното НП по отношение на депозираното възражение по акта на основание чл. по чл.44 ал.1 от ЗАНН подадено от жалбоподателя АНО е сторил отбелязване за наличието му, като в санкционният акт липсват каквито и да е доводи досежно стореното възражение. В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя М. В., свидетеля по АУАН И. С. В. и Й. И. М.. Свид.В. и свид.В. потвърждават установената фактическа обстановка, поводът за извършената проверка, констатациите при проверката, както и че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя след надлежната му покана, връчен е на пълномощник на дружеството лично от актосъставителя. Актосъставителят заявява, че е направила констатациите по АУАН въз основа на представените от счетоводната фирма, обслужваща дружеството документи. Свид. М. – гл.счетоводител на дружеството „З. к.“ ЕООД, осъществяващо счетоводно обслужване на дружеството на жалбоподателя “Е.“ ЕООД потвърждава фактическата обстановка, описана в подаденото писмено възражение по АУАН. Твърди, че през м.юли 2023 г. жалбоподателят е посетил счетоводното дружество и е заявил намерението си да разпределя печалба на собственото си дружество в месеците юли, август и септември. Към момента на посещението му били изготвени документи – протоколи за взето решение на ЕСК, мемориални и разходни касови ордери с намерението да се използват тези документи за тримесечието – юли, август и септември 2023г. Имало натрупана касова наличност и М. заявил, че желае дивидентите да му бъдат изплатени на каса. През месец август 2023 г. настъпило промяна в законодателството, касаеща плащанията в брой. М. бил информиран за това, както и че може да получи дивиденти в брой само до месеците юли и август 2023 г. и няма да може да се използват съставените документи. Тогава М. пожелал да му се изплати дивидент само до месец август 2023 г., което и било сторено, а предварително изготвените документи за дивидент, подлежащ на изплащане през м.септември били анулирани, неизползвани в счетоводството. По този начин била приключена данъчната година. По искане на процесуалния представител на жалблоподателя по делото е назначена и извършена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която заключава, че: 1.На собственика на капитала и управител на дружеството Г. М. през цялата 2023 г. след приспадане на дължимия данък са изплатени на части дивиденти в размер на 122581,36 лева, лед като се запозна с документите по делото, проверка в счетоводството на дружеството; 2. В счетоводството на дружеството са осчетоводени 14 броя протоколи, издадени и подписани от М. за разпределение на печалбите от дейността на дружеството за 2019г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. в общ размер на 129033,03 лева, като същите са били изплатени през периода 03.07.2023 г. -30.08.2023 г. в брой на основание издадени 14 броя РКО. На датите, в които са изплатени в брой дивидентите и имало достатъчна касова наличност; 3.През месец септември 2023 г. не са изплащани дивиденти на М. и не са отразени счетоводни записи във връзка с това; 4. Данъкът върху изплатените дивиденти е приспадната и деклариран в НАП по партидата на дружеството в установените счетоводни и данъчни срокове. Размерът на начисления дивидент, разпределен от печалбите на дружеството „Е.“ за периода 2019-2022 г. включително е в общ размер на 129033,03 лева, след удържане на данък върху дивидента, който е в размер на 6451,67 лева, чистият размер за получаване от ЕСК е в размер на 122 581,36 лева, които са изплатени в периода 03.07.2023 г. до 30.08.2023 г.в брой, на основание издадени 14 броя РКО. В хода на съдебното следствие и за изясняване на обективната истина по делото, съдът е задължил АНО чрез процесуалния му представител да представи доказателства относно това отправяни ли са искания и разрешавани ли са корекции на ГДД по ЗКПО на дружеството „Елджио“ЕООД за 2023 година. В изпълнение на това искане, процесуалният представител в о.с.з., проведено на 19.05.2026 г. изрично е заявил, че липсва коригираща декларация към ГДД по ЗКПО на дружеството за посочената година, като това било установено след направена справка в информационните системи на НАП. По доказателствата: Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на разпитаните свидетели, и писмените доказателства, приобщени в цялост с административно-наказателната преписка, както и представените и приети такива в хода на съдебното производство. Съдът изцяло кредитира събраните по делото доказателства - същите са логични, еднопосочни, последователни и кореспондират помежду си, като не се установиха основания за дискредитиране на нито едно налично по делото доказателство. Свидетелката В. е извършила проверката по отношение на въззивния жалбоподател и пред съда възпроизвежда обстоятелствата на извършената проверка и констатациите от същата. Заявеното от нея изцяло се подкрепя от наличните по делото писмени доказателства. Свидетелката Стакева възпроизвежда обстоятелства относно обстоятелствата, при които е съставен АУАН. Свид.М. възпроизвежда обстоятелствата, при които е изплащан дивидент през процесния период, както и досежно осчетоводяването на разпределения дивидент и изготвените във връзка с това документи. Съдът намира, че няма никакъв спор за изложените факти от тези свидетели, а всички доказателствени източници са абсолютно непротиворечиви и дават пълна картина за процесните събития. Ето защо, съдът кредитира изцяло показанията им като пълни, последователни и обективни. Обясненията на жалбоподателят, обективирани в писменото му възражение, напълно съответстват на установеното по делото. Отчитайки двойната им функция – като доказателствено средство, но и като израз на защитната му позиция, съдът констатира, че отразеното в обясненията напълно съответства с установеното с останалите доказателства по делото, поради което същите бяха кредитирани от съда. При извършване на задължителната преценка по чл.154 от НПК във връзка с изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът съобрази, че същата е изготвена професионално, с необходимите познания и опит в съответната научна област, поради което съдът се доверява като способ за подпомагане на дейността му, изготвеното по делото експертно заключение. Тълкувани в своята взаимовръзка приобщените по делото доказателства - както гласни, така и писмени, безпротиворечиво сочат на възприетата от съда фактическа обстановка, която, впрочем, не се оспорва от жалбоподателя. Предвид непротиворечивата доказателствена съвкупност и по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 305 ал. 3 НПК съдът намери, че по-подробен доказателствен анализ не дължи да излага. Преценявайки установените факти по делото, изложените доводи и възражения на страните, и след като служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът приема от правна страна следното: Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. АУАН и НП са издадени от компетентен орган съгласно Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. и при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Нарушението според административнонаказателното обвинение е извършено в периода от 11.09.2023 г до 26.09.2023 г. (когато според описаното в АУАН и НП са извършени три отделни деяния от страна на жалблоподателя, който е извършил приемане на плащане в брой (9025 лв. на 11.09.2023 г., 9025 лв. на 19.09.2023 г. и 5239,61 лв. на 26.09.2023 г.) на обща стойност 23 289,61 лева. Нарушението е установено на 17.06.2025 г., когато видно от свидетелката М. В. и извършила проверка изплатените на физическото лице дивиденти през м.септември 2023 г. При съставяне на АУАН са спазени изискванията на разпоредбите на чл. 40 и ал. 43 ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на свидетел , подписан от актосъставителя и свидетеля по акта, предявен е за запознаване със съдържанието му на надлежно упълномощено лице от законния представител на дружеството - въззивник и му е връчен препис. Независимо от горните изводи обаче, съдът намери, че са налице основанията за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради допуснати в административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Задължителното съдържание на акта за установяване на административно нарушение и НП включва датата и мястото на извършено нарушението, съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Времето и мястото на извършаване на нарушението е необходими, за да бъде изяснено самото нарушението. На първо място, съдът констатира, че съдържанието на АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42 ал. 1 т. 3 ЗАНН, а НП - на изискванията на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН. И в АУАН, и в НП, не е посочено мястото на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в НП, е посочено, че с получените три плащания в брой (9025 лв. на 11.09.2023 г., 9025 лв. на 19.09.2023 г. и 5239,61 лв. на 26.09.2023 г.) на обща стойност 23 289,61 лева въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 3 ал. 1 т. 4 ЗОПБ, както и че нарушението е констатирано на 17.06.2024 г., но нито в АУАН, нито в НП, не е посочено мястото на извършване на нарушението. Предвид повдигнатото административнонаказателно обвинение, мястото на нарушението би било мястото, където жалбоподателят (с оглед повдигнатото му обвинение) е приел плащанията в брой, но както в АУАН, така и в НП, липсват твърдения по отношение мястото на извършване на нарушението. Непосочване на мястото на извършване на нарушението представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава правото на защита на жалбоподателя и на следващо място - препятства съда да извърши проверка на териториалната компетентност на актосъставителя и на наказващия орган. На второ място в съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление е отразено, че сумата в брой е изплатена, респективно приета от жалбоподателя с 3 отделни деяния: 9025 лева на 11.09.2023 г. с РКО № 12/11.09.2023 г.; 9025 лева на 19.09.2023 г. с РКО № 13/11.09.2023 г.; 5239,61 лева на 26.09.2023 г. с РКО № 14/26.09.2023 г.; От словесното описание на нарушението е видно, че административнонаказателното производство е започнало срещу жалбоподателя за извършени три броя нарушения. Въпреки това трите нарушения са квалифицирани като едно административно нарушение, за което на жалбоподателя е наложено едно административно наказание. Това означава, на свой ред, че така описано нарушението и в АУАН и в НП субсумира само част от изложения словесно фактически състав - три отделни нарушения в реална съвкупност, всяко от които е самостоятелно фактическо основание за евентуално възникване на административнонаказателна отговорност. И в АУАН и НП нарушението е описано, като е използвана правната конструкция на "множество престъпления", а наказанието е наложено по аналогия с разпоредбата на чл. 23 от НК- за отделни деяния е наложено едно общо наказание. Същата конструкция обаче е неприсъща за административнонаказателния процес, при който за отделните нарушения, съгласно чл. 18 от ЗАНН, следва да се налагат отделни наказания, които да се изтърпят поотделно за всяко едно от тях. Поради това съдът намира, че това словесно описание на нарушението прави напълно неясна волята на административнонаказващия орган, за кое точно административно нарушение е наказан жалбоподателя. На трето място, настоящият съдебен състав намира, че както в АУАН, така и в НП, не са посочени обстоятелствата на нарушението, каквото е императивното изискване на чл. 42 ал. 1 т. 4 ЗАНН и на чл. 57 ал. 1 т. 5 с. з. Съгласно санкционната разпоредбата на чл. 5 ал. 1 ЗОПБ се наказва както извършването на нарушението по чл. 3 ал. 1 с. з., така и допустителството на същото нарушение. Нито в АУАН, нито в НП обаче не е посочено дали според административнонаказателното обвинение е извършил или допуснал извършване на нарушение на разпоредбата на чл. 3 ал. 1 т.4 от ЗОПБ. В първия случай и актосъставителят, и наказващият орган, е следвало да посочат с какви действия жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 3 ал. 1 с. з. В случай, че на жалбоподател е повдигнато административнонаказателно обвинение за допустителство и доколкото последното се осъществява винаги чрез бездействие, то и актосъставителят, и наказващият орган е следвало да посочат в какво се е изразило противоправното бездействие на санкционирания субект, с което той е допуснал извършването на нарушение по ЗОПБ. Липсата на посочване на обстоятелствата на нарушението представлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на санкционираното юридическо лице и правото му да се защитава срещу ясно и конкретно административнонаказателно обвинение. Така жалбоподателят следва сам да допуска и предполага какво конкретно административнонаказателно обвинение му е повдигнато - за извършителство или за допустителство и да излага защитни аргументи и доводи в условията на алтернативност в зависимост от това какво е конкретното обвинение. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила са самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, но едновременно с това съдът констатира, че неправилно е приложен и материалният закон. Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 3 ал. 1 т. 4 ЗОПБ плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 1000 лв. за дивидент по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗКПО, а съгласно санкционната разпоредба на чл. 5 ал. 1 ЗОПБ който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице. В АУАН и НП се твърди, че жалбоподателят е „извършил приемане“ на плащане в брой. В случая отговорността на въззивника не може да се ангажира като извършител на нарушението по чл. 3 ал. 1 т. 4 ЗОПБ, доколкото същият е получател на извършеното плащане, а не е извършител /“изплатил“/ на плащането в брой. Според настоящият съдебен състав административнонаказателната отговорност на въззивника като физическо лице - получател на плащането не би могла да се ангажира и за допустителство на нарушението п о чл. 3 ал. 1 т. 4 ЗОПБ. Съгласно чл. 10 ЗАНН при административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. В случая разпоредбата на чл. 5 ал. 1 ЗОПБ изрично предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност и на допустителите, но съдът намира, че физическото лице - получател на плащането, извършено в нарушение на чл. 3 ал. 1 т. 4 ЗОПБ, не е допустител на нарушението по посочената разпоредба и съответно - субект на нарушението по чл. 5 ал. 1 ЗОПБ. Съгласно чл. 24 ал. 2 ЗАНН за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Получателят на плащането - физическо лице не може да бъде санкциониран в хипотезата на допустителство, тъй като по арг. от чл. 24, ал. 2 ЗАНН такава отговорност би могъл да носи жалбоподателят в качеството му на управител и представляващ търговското дружество – платец на дохода, но само и единствено в случай, че му е било предявено обвинение в това качество, каквото очевидно в случая не е сторено от АНО. В същия смисъл е и практиката на касационната инстанция, а именно: Решение № 5530 от 01.10.2018 г. по адм. д. № 6762/2018 г. на Административен съд - София-град, Решение № 4326 от 27.06.2022 г. по адм. д. № 3034/2022 г. на Административен съд - София-град, Решение № 7422 от 21.12.2020 г. по адм. д. № 9951/2020 г. на Административен съд - София-град, Решение № 2418 от 08.04.2019 г. по адм. д. № 12973/2018 г. на Административен съд - София-град и др., като в последните две цитирани решения изрично е посочено, че: "... получателят на плащане, извършено при неспазване на императивното изискване на чл. 3 ЗОПБ, не може да бъде санкциониран на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ в хипотезата на допустителство, доколкото получателя на паричната престация, не може да се третира като допустител по смисъла на разпоредбите на НК, респ. за целите на налагането на административни санкции по реда на ЗОПБ..." Отделно от всичко гореизложено, административното обвинение е и недоказано. При решаване административно-наказателната съдба на жалбоподателя не са обсъдени от АНО въобще фактите и обстоятелствата, изложени в депозираното възражение по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН. Неизследването на заявеното е довело до презумиране виновността на жалбоподателя в грубо нарушение на закона. Всестранният, пълен и обективен анализ на събрания доказателствен материал, обосновава изводи за недоказаност на оспореното от жалбоподателя административно нарушение, за което е издаден атакувания санкционен акт. По делото не се установи по категоричен и безспорен начин, че има разпределян на дивидент за 2022 година през месец септември 2023 година, дори напротив – в тази насока е и заключението на вещото лице по назначената експертиза. В същата насока са и показанията на свид.М., както и обясненията на жалбоподателя, обективирани още във възражението му по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е категоричен, че дивидент, разпределен от печалбите на дружеството „Е.“ ЕООД за 2019, 2020, 2021 и 2022 година са изплатени през периода от 03.07.2023 г. до 30.08.2023 година в брой на основание издадени 14 броя разходни касови ордера. Установи се, и че преди изплащането на дивидента от него е удържан и респ.заплатен дължимия данък дивидент. В този смисъл и при липса на разпределен дивидент, категорично следва да се приеме, и че не е налице реализирано плащане и респективно приемане на такова плащане и то извършено в брой. Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН дава легална дефиниция на административното нарушение и съгласно същата то е деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Безспорно такова е нарушението на чл.5 ал.1 от ЗОПБ във вр. с чл.3 ал.1 т.4 от с.з (каквато би следвало да е правилната правна квалификация), за което в същата норма (чл.5 ал.1 ЗОПБ) е предвидена и санкцията. Като всяко явление на сетивния свят, и административното нарушение следва да бъде извършено на определено място, в определено време и да има конкретен автор, а тези обстоятелства следва да са установени с годни доказателства и по делото по безспорен и категоричен начин. В настоящия случай обаче не се установи нито извършено деяние, още по-малко автора на такова деяние, нито вината на дееца (с оглед обстоятелството, че следва да се установи съставомерност на деянието и от субективна страна). От всестранния, пълен и обективен анализ на всички събрани в производството доказателства не се установи по безспорен начин нито извършено нарушение, още по-малко се установи безспорно и категорично авторството на такова нарушение и виновността на нарушителя. Основен принцип в наказателното право, приложим и в административно-наказателното такова предвид разпоредбата на чл.84 ЗАНН е, че ангажиране отговорността на дадено лице следва да има само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В случаите, когато не се установява деяние, или не се установява по несъмнен начин авторството или виновността на извършителя ангажиране на административно-наказателната отговорност е недопустимо. В случая административното обвинение не почива на събраните в хода на производството доказателства и същото не е доказано по несъмнен начин. До приключване на съдебното следствие не само не можа да се установи, но и се опроверга по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е автор на вмененото му нарушение и дори в повече – че е налице извършено нарушение въобще.От събраните по делото доказателства не можа да се установи нито, че на процесните дата и място жалбоподателят е приел вменените му плащания в брой, нито че въобще е разпределян дивидент за 2022 година през м.септември 2023 г. В този смисъл, в нарушение на чл.53 ал.1 ЗАНН наказващият орган е следвало да прецени установени ли са по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на извършителя и неговата вина (предвид факта, че се ангажира отговорността на физическо лице) и само ако не са били налице основания за прекратяване на производството, за прилагане на чл.28 ЗАНН или сключване на споразумение, да издаде наказателно постановление, с което да с наложи административна санкция. Неправилната преценка на доказателствата, които сам е събрал, по своята същност е неизпълнение на задължението на наказващия орган да докаже предявеното обвинение по смисъла на чл.103 ал.1 НПК и констатациите на същия очевидно се основават на предположения. Истината винаги е обективно и конкретно отражение на действителността, а не вероятно и възможно. В наказателния и в административно-наказателния процес са допустими всякакви хипотези при планиране и провеждане на разследването (наказателно или административно), но правно значение имат единствено онези, които са проверени и подкрепени с конкретни и несъмнени доказателства. Само тогава хипотезата губи характера си на предположение и става фактология на престъплението, респ. на нарушението. При липса на такива доказателства обаче, хипотезата остава едно от възможните предположения за събитието на престъплението, в случая на административното нарушение. За да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, следва да са налице такива доказателства, които по несъмнен начин да установяват всички елементи на състава на инкриминираното административно нарушение. Когато такива доказателства липсват, за съда е налице само една възможност и тя е да отмени атакувания санкционен акт. На предположения почиват и доводите на процесуалния представител, изложени в писменото становище по съществото на спора, поради което съдът не дължи коментар на същите. В случая е наложено наказание на физическо лице при липса на доказателства и основание за ангажиране отговорността на дееца. Предвид горното съдът намери, че неправилно е приложен и материалният закон и е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за вмененото му нарушение. По разноските: При извода за основателност на въззивната жалба право на разноски на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143 ал. 1 АПК има жалбоподателят, каквато претенция е заявена в съдебно заседание чрез процесуалния му представител. Съгласно ТР от 06.11.2023 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС "Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, с който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, равняващи се на 409,03 евро по официалния обменен валутен курс съгласно ЗВЕРБ. Договорено е още, че възнаграждението е платимо в брой при подписване на договора, както и че договора служи и като разписка за полученото адвокатско възнаграждение. При това положение, съдът приема, че сторените действително разноски от жалбоподателя за процесуално представителство – възнаграждение на адвоката са безспорно установени по основание и размер. В хода на производството се назначи и извърши за сметка на жалблоподателя и съдебносчетоводна експертиза, възнаграждението по която в размер на 200 (двеста) евро бе изцяло изплатено от жалбоподателя. Тези деловодни разноски на жалбоподателят също са установени като действително извършени и с оглед изхода на делото следва да бъдат възложени на АНО. Представен по делото от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е и надлежен списък със сторените от страна на жалблоподателя разноски. Предвид категоричната доказаност на сторените по делото разноски от страна на въззивника по основание и размер, АНО следва да бъде осъден да заплати на Г. М. сумата в размер на 609,03 евро, равняващи се на 1191,16 лева по официалния обменен валутен курс съгласно ЗВЕРБ сторени от последния деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза по делото. Наведеното възражение от процесуалния представител на наказващия орган за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение следва да се остави без разглеждане. Към датата на съдебните прения по настоящото производство (19.05.2026 г.) е в сила редакция на разпоредбата на чл. 63д ал. 2 ЗАНН (изм. ДВ. бр. 17 от 13 Февруари 2026 г.), според която ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Т. е. като нарочно изискване за допустимост на възражението за прекомерност е предвидено същото да е мотивирано. В случая наведеното от процесуалния представител на наказващия орган възражение е бланкетно и немотивирано. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 и т. 2 ЗАНН, съдът