Решение № 2537 от 6.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 11141/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58 – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на М. Ц. Б. срещу Наказателно постановление № КПК-НП-201 от 09.07.2024 година, издадено от А.Т.С. – За Председател на Комисия за противодействие на корупцията /КПК/, с което на жалбоподателя М. Ц. Б. на основание чл. 115, ал. 1 Закон за противодействие на корупцията (отм.) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева, за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК (отм.). В жалбата си М. Ц. Б. сочи, че счита обжалваното наказателно постановление за частично незаконосъобразно и неправилно. Същата заявява, че не оспорва факти свързани с нарушението, а основното й възражение е насочено към размера на наложеното й административно наказание, като намира индивидуализацията му за неправилна. В жалбата е наведен довод, че случаят бил маловажен. В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят М. Ц. Б. редовно призована, не се явява. Въззиваемата страна – За Председател на Комисия за противодействие на корупцията уведомена, се представлява от главен юрисконсулт Р.Ц., редовно упълномощена, пледира съдът да остави жалбата без уважение като неоснователна и недоказана и да потвърди обжалваното наказателно постановление, като сочи че както актът за установяване на административно нарушение, така и издаденото наказателно постановление по форма и съдържание отговорят на изискванията на 42 и чл. 57 от ЗАНН. На следващо място гл. юрк. Р.Ц. заявява, че задължението на жалбоподателя М. Б. произтича от разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК, като забавянето е в размер на 8 /осем/ месеца, което счита за крайно недопустимо, с оглед на обстоятелството, че за времето, през което жалбоподателят Б. е заемала длъжността на общински съветник е подавала и друг път финална декларация пред комисията, което налага извода, че същата е запозната със совите задължения и отговорности за деклариране на съответните обстоятелства. Не на последно място гл. юрк. Ц. пледира, че глобата наложена на жалбоподателя е съобразена с извършеното нарушение и периода му, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят М. Ц. Б. е заемала публична длъжност по смисъла на отменения на 14.02.2026 г. Закон за противодействие на корупцията (отм. ДВ бр.16 от 10.02.2026 г.). Жалбоподателят Б. е била общински съветник в Общински съвет И., като с конституирането на новоизбран общински съвет, служебните правомощия на същата били прекратени, считано от 16.11.2023 година, с полагане на клетва от новоизбрания общински съвет, в съответствие с предписанието на чл. 23, ал. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). В качеството си на лице заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 ЗПК (отм.) от датата на освобождаване на заеманата длъжност жалбоподател М. Б. следвало да подаде финална декларация по чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК (отм.) за имущество и интереси в едномесечен срок до 18.12.2023 г. (понеделник). При извършена проверка на 21.02.2024 г. в дирекция „Публичен регистър“ към КПК (закрита) на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на задължените лица по ЗПК (отм.) свид. Е. Б. – главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ при КПК установила, че М. Б. не е подала изискуемата декларация в законоустановения срок. С оглед така констатираното била изпратена писмена покана за съставяне на АУАН на Б., като последната била поканена и чрез телефонно обаждане да се яви на 29.02.2024 г. в сградата на КПК (закрита) за съставяне на АУАН. Жалбоподателят М. Б. не възразила да бъде съставен акт в нейно отсъствие, а връчването му да бъде осъществено от органите на общинската администрация по местоживеене. На 29.02.2024 г., свид. Е. Б. съставила против жалбоподателя М. Б. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № КПК-АУАН-ПР- 709/29.02.2024 г. в отсъствието на нарушителя и в присъствието на двама свидетели по съставянето на акта, в който било прието, че М. Б. е извършила нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК (отм.). Актът бил подписан от актосъставителя и свидетелите, след което с писмо с изх. № КПК- 3061/01.03.2024 г., бил изпратен към местната общинска администрация – И., обл. Русе за предявяване и връчване на препис на нарушителя, със задължителни указания за осъществяването на процедурните действия. След получаването на посоченото писмо, от общинската администрация изпратили акта за предявяване и връчване на кмета на с. Щръклево, който от своя страна го върнал като невръчен. От КПК (закрита) повторно изпратили посочения АУАН за предявяване и връчване на препис на нарушителя срещу подпис, този път със съдействието на органите на ОДМВР – Русе. Актът бил предявен на нарушителя на 03.04.2024 година. М. Б. се запознала със съдържанието на процесния АУАН и го подписала, като посочила писмено, че няма възражения. Няма данни за постъпили писмени възражения по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа съставения АУАН, на 09.07.2024 г. - За Председател на Комисия за противодействие на корупцията – А.Т.С. издал атакуваното Наказателно постановление № КПК-НП-201/09.07.2024 година. При идентично описание на фактическите и правни изводи на актосъставителя, с оспореното наказателно постановление е ангажирала административнонаказателната отговорност на жалбоподателя М. Б., като на основание чл. 115 ЗПК (отм.) било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1600 лева. По доказателствата: Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: гласните: показанията на актосъставителя - свид. Е. Б., както и писмените, приобщени по реда на чл. 283 НПК, съдържащи се в административнонаказателната преписка. Съдът кредитира показанията на актосъставителя Е. Б., които са обективни, логични и безпротиворечиви. Информативни са относно обстоятелствата по извършената проверка и възприетото от свидетеля в хода на проверката и факта на установяване на нарушението извършено от жалбоподател М. Б.. Съдът кредитира и приобщените по надлежния процесуален ред (чл. 283 НПК) писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка като намира същите за относими към предмета на делото. От писмо с изх. № 446/21.11.2023 г. на председателя на ОС – И., адресирано до КПК (закрита) се установява, че М. Б. е сред лицата, които освобождават публичната длъжност на общински съветник, считано от 16.11.2023 година. От приложения констативен протокол за проведен телефонен разговор с вътр. № КПК-3061-1/26.02.2024 г., се доказва, че Б. е била уведомена надлежно и поканена за съставяне на АУАН, като последната се е съгласила да бъде съставен акт в нейно отсъствие. Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива по отношение на подлежащите на доказване факти и е в косонанс с изложената фактическа обстановка, а и между страните отсъства спор по фактите. Поради изложеното и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки един от доказателствените източници. Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от санкционираното физическо лице, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН и е депозирана в законоустановения 14-дневен срок. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Съдът намира, че АУАН и обжалваното Наказателно постановление са издадени от компетентни органи, визирани в чл. 120, ал. 1 ЗПК (отм.). От приложената и приобщена като писмено доказателство по надлежния процесуален ред Заповед № КПК-РД-06-114/29.02.2024 г. на за председателя на КПК - Антон Славчев е видно, че Е. Б., на длъжност главен инспектор от дирекция „Публичен регистър“ в КПК (закрита), е редовно оправомощена да съставя актове за нарушения свързани с нарушения по чл. 115 ЗПК (отм.), а НП е издадено от за председателя на същата комисия. АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Издадени са в съответствие с разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН. Не е нарушено правото на нарушителя М. Б. да се запознае със съдържанието им и да разбере ясно и в пълнота за какво се ангажира административнонаказателната му отговорност. Правилно са определени датата и мястото на извършване на нарушението АНО е съобразил предписанието на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 183, ал. 3 вр. ал. 4 НПК, че едномесечният срок за подаване на процесната декларация е изтекъл именно на 18.12.2023 г., като това е първият следващ присъствен ден (понеделник), т.к. 17.12.2023 г. когато всъщност (противно на констатацията в НП) изтича едномесечният срок е ден неделя. Мястото на извършване на нарушението е именно гр. София, т.к. декларациите за имущество и интереси са се подавали към КПК (закрита), чието седалище е гр. София. В случая не се откриха допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя Б., които да обусловят отмяната на процесното НП на формално основание, като съдът следва да разгледа спора по същество. Съгласно действащата към датата на нарушението разпоредба на чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК (отм.) лицата, заемащи публични длъжности подават декларация за имущество и интереси. Съгласно правилото на чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗПК (отм.) такава декларация се подава в едномесечен срок от освобождаване на заеманата (публична) длъжност. Безспорно, жалбоподателят М. Б. е заемала такава длъжност, тъй като до 16.11.2023 г. същата е била общински съветник в Общински съвет И.. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 32 ЗПК (отм.) лица, заемащи публична длъжност са кметовете и заместник-кметовете на общини, кметовете и заместник-кметовете на райони, председателите на общинските съвети, общинските съветници и главните архитекти на общините и районите. В настоящия случай жалбоподателят М. Б. не оспорва извършеното от нея нарушение, което е и безспорно доказано. Нарушението по чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 115 ЗПК (отм.) е с формален характер и се извършва чрез бездействие, като за съставомерността е необходимо единствено да бъде установено, че в едномесечен срок от освобождаване на заеманата публична длъжност, задълженият субект не е подал декларация по чл. 52 ЗПК (отм.). От обективна страна М. Б., в качеството си на лице, заемащо публична длъжност – общински съветник е имала задължение в едномесечен срок от освобождаване на заеманата публична длъжност да депозира (подаде) една последна (финална) декларация за имущество и интереси от датата, на която е освободила длъжността. Безспорно се доказа, че е освободила длъжността на 16.11.2023 г. и срокът е започнал да тече от следващия ден, като е изтекъл на 18.11.2023 г., въпреки това Б. не подала в този срок изискуемата декларация по чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК (отм.). От субективна страна, М. Б. е осъществила вменения състав на административно нарушение, действайки при форма на вината (небрежна) непредпазливост. Б. не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да предвиди. С оглед обстоятелството, което се разкрива чрез проверка в публичния регистър, поддържан от правоприемника на КПК (закрита) – Сметната палата на Република България, че Б. действително е подавала в срок предходни декларации, същата е била наясно със законодателството, защитаващо интересите на обществото, чрез ефективно противодействие на корупцията и чрез създаване на гаранции, че лицата, заемащи публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите на страната. Въззивният жалбоподател не е обърнала внимание на обстоятелството, че следва да подаде и финална декларация по чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗПК (отм.), а е следвало да подходи с необходимата ангажираност и старание да декларира пред Държавата, нейните органи и изграждащото я общество (за един последен път) обстоятелствата изрично посочени в чл. 51 ЗПК (отм.). Неоснователно е възражението на жалбоподателя М. Б., че нарушението следва да се определи като маловажно. Не намира приложение в настоящия случай чл. 28 ЗАНН, като отсъстват, а и не се твърдят каквито и да е смекчаващи обстоятелства. Както бе обсъдено, съставът на нарушението е формален и се реализира с бездействие, след изтичане на законоустановения едномесечен срок от освобождаване на заеманата публична длъжност. В конкретния случай е налице едно продължило във времето бездействие. Лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, действително е подало финална декларация за имущество и интереси, но с голямо закъснение. Забавянето не се дължи на някакви обективни причини свързани с действителна невъзможност за изпълнение на нормативно вменено задължение, а от личната преценка и желание на Б. да го стори. Преди да обсъди въпроса за административното наказание, настоящият съдебен състав намира за уместно да уточни, че към момента на изготвяне на настоящия съдебен акт, следва да се преценят правилата за разглеждане на образувани, но незавършили административнонаказателни производства след отмяната на Закона за противодействие на корупцията. Със ЗИД на Закона за Сметната палата (ЗСП) е отменен Закона за противодействие на корупцията в сила от 10.02.2026 година – § 25 от ПЗР на ЗСП. Съгласно § 36 от ПЗР на ЗСП „Сметната палата е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Комисията за противодействие на корупцията, както и на документите, които не подлежат на архивиране по реда на Закона за Националния архивен фонд.“ Предвиденият ред за разглеждане на образувани, но незавършили административнонаказателни производства (приложим към настоящия момент) е визираният в § 31от ПЗРна ЗСП, според който „образуваните и неприключили до влизането в сила на закона административнонаказателни производства по отменения Закон за противодействие на корупцията се довършват по реда на този закон“. Този извод намира опора от обстоятелството, че макар и на 05.06.2026 г., да е влязло в сила ново законодателство, свързано със създаването на нова Комисия за противодействие на корупцията, в който на практика са възпроизведени по идентичен начин разпоредбите свързани с декларациите за имущество и интереси по отменения ЗПК, към момента остава приложим реда за разглеждане на административнонаказателните производства съгласно цитирания горе текст от ПЗР на ЗСП. Редът за разглеждане на производството е този по ЗСП, защото в § 9 от ПЗР на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (ЗПКЛЗПД) е постановено, че „образуваните и неприключили до влизането в сила на закона административнонаказателни производства по Закона за Сметната палата се довършват по реда на този закон след встъпването в длъжност на председател и членове на Комисията за противодействие на корупцията по § 3, ал. 3. В ал. 1 на § 3 от ПЗР на ЗПКЛЗПД е указано, че в едномесечен срок от влизане в сила на същия закон (в сила от 05.06.2026 г.) Народното събрание, общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд, общото събрание на съдиите от Върховния административен съд и Висшият адвокатски съвет избират по един член, а президентът на републиката назначава един член на Комисията за противодействие на корупцията. Към настоящия момент КПЗ (нова) не е формирана, тъй като не са проведени изборите за членове, респ. назначаването на член на същата. Няма встъпили в длъжност председател и членове съгласно предвиденото в § 3, ал. 3 ПЗР на ЗПКЛЗПД, което обстоятелство да бъде позитивна предпоставка за разглеждане на казуса единствено в рамката на новия и коментиран до момента закон. В процесния казус, жалбоподателя М. Б. е санкционирана с административно наказание „Глоба“ в размер на 1600 лева, като изводите на АНО за налагане на глоба в този размер не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав. Наказващият орган според съда е следвало да наложи глобата в минимален размер, т.к. действително нарушението е извършено от Б. за първи път, като не се твърди, нито са ангажирани каквито и да е доказателства, които да сочат девиация от задължението за подаване на декларация по чл. 52 ЗПК (отм.) и то в законоустановения срок. Наказващият административен орган е следвало да наложи наказание в справедлив размер, който да е действително годен да изпълни целите на административното наказание, подробно посочени в чл. 12 ЗАНН, макар немалкото закъснение в случая.-. Когато до влизане в сила на наказателното постановление (а то не е влязло в сила, защото е предмет на въззивна съдебна проверка) последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е поблагоприятна за нарушителя. В случая намира приложение чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Към настоящия момент е налице по-благоприятен закон за нарушителя, уреждащ пределите на административното наказание глоба за нарушение от този вид. Съгласно постановеното с чл. 134, ал. 1 ЗСП (разпоредбата е отменена на 05.06.2026 г. с влизане в сила на ЗПКЛЗПД, където е създаден чл. 113 и текста е идентично възпроизведен) – „лице, заемащо публична длъжност, което не подаде декларация по този закон в срок, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 евро“. Този закон се явява по-благоприятен за нарушителя и следва да бъде приложен. В случая размерът на долния праг на глобата е меродавен при преценката, кой закон е по-благоприятен. Новият закон предвижда по-ниски предели на административното наказание, тъй като 500 евро каквато е санкцията по последвалия приложения закон би имала своята левова равностойност, равна на 977,16 лева, което е по-ниска сума от 1000 лева. Съдът намери за основателно възражението на въззивника, че размера на глобата следва да бъде минимален, като с приложението на по-благоприятния за нарушителя закон, този размер следва да бъде именно 500 /петстотин/ евро, поради което и наказателното постановление следва да бъде изменено. На последно място, искането във въззивната жалба относно постановяване на режим на „разсрочено“ плащане на глобата следва да бъде оставено без разглеждане, като съдът не намира за необходимо да се произнася в тази насока. Въпросите, по които е компетентен да се произнесе съдът в производство по оспорване на актовете посочени в чл. 58д ЗАНН е уреден изчерпателно в чл. 63 и сл. от ЗАНН, като законодателят не е предвидил възможност за районният съд да се произнася по въпроса за начина на изпълнение на административното наказание глоба. Този въпрос е от компетентността на органа по изпълнението на публични задължения. По разноските: С оглед изхода на делото, право на присъждане на разноски има въззиваемата страна – КПК /закрита/. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН съдът следва да го уважи. В настоящия случай следва да бъде присъден минимален размер на юрисконсултското възнаграждение, който съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ е 66,47 /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента/ евро. Сумата следва да бъде възложена в тежест на жалбоподателя М. Б., която да я заплати в полза на Сметната палата на Република България. Както бе обсъдено вече, по силата на § 36 от ПЗР на ЗСП, именно това е органът, правоприемник на закритата на 10.02.2026 г. КЗП, а към настоящия момент, макар и влязъл в сила ЗПКЛЗПД, доколкото все още няма нова КЗП, с избрани и назначени органи (членове и председател) е приложим реда по ЗСП. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 7 във вр. с ал. 2, т. 4 ЗАНН, Софийски районен съд,