Решение № 4697 от 5.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 13271/2021 г.

Производството по делото е образувано по предявени от „М.Г.“ ЕООД, с ЕИК •••••••, срещу М. Х. Н., с ЕГН ••••••••••, и Ц. В. П., с ЕГН ••••••••••, субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 53 ЗЗД, за солидарното им осъждане да му заплатят сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди под формата на пропуснати ползи от сигурно и неминуемо увеличение на имуществото на ищеца, вследствие на трайно установени отношения с клиент К.Б. ЕООД ЕНД КО“ КД, с ЕИК •••••••, осуетени от ответниците, чрез разкриване на конфиденциална информация, в резултат на което е осъществена паралелна конкурентна дейност /нелоялна конкуренция/. Претендира законната лихва върху тази сума, считано от дата на подаване на исковата молба - 03.11.2021 г. до окончателното събиране на вземането. Претендира разноски. Ищецът твърди, че по занятие осъществява консултантски и обучителни услуги в областта на управлението, трудовите отношения, в частност подбор на персонал за временна и постоянна заетост, и счетоводство. Сочи, че в обхвата на своята дейност е установил търговски отношения с К.Б. ЕООД ЕНД КО“ КД, в изпълнение на които е предоставял услуги чрез свои служители и служители на притежаваното частично от него дружество „М. Б.“ ООД, с ЕИК •••••••, във филиалите на клиента от чисто техническо естество /подреждане на стелажи, окомплектоване на стоки, следене срокове на годност на продукти/ до специализирано съдействие /изготвяне на програми за сътрудничество с учебни заведения, презентиране на компанията, организиране на събития, анализи на пазара на труда, подбор на персонал, и др./. Срещу тези услуги К.Б. ЕООД ЕНД КО“ КД е заплащало възнаграждения на ищеца, формирани или като обща сума за проект, или на база човекочас, като включително към датата на исковата молба двете дружества не били прекъснали отношенията си и взаимните им ангажименти продължавали да са обвързващи. Ищецът сочи, че към релевантния по делото период ответниците М. Н. и Ц. П. били служители на дружеството „М. Б.“ ООД, посредством което ищцовото дружество осъществявало своята търговска дейност. По силата на трудов договор № 8171/30.05.2017 г. М. Н. изпълнявала длъжността „Мениджър корпоративно планиране", впоследствие променена на „Мениджър екип“, а по силата на трудов договор № 7475/100.10.2016 г. Ц. П. изпълнявала длъжността „Професионален консултант”. Излага, че в трудовите договори на ответниците били регламентирани задължения да не разкриват на трети лица поверителна /конфиденциална/ за дружеството информация, както и такава, свързана с клиентите на компанията, нейните продукти или ноу-хау; да не използват тази информация за цели, различни от свързаните с изпълнението на трудовите им договори; да опазват доброто име и професионалните и търговски тайни на работодателя. В трудовите договори се съдържало и изрично ограничение за служителите да изпълняват работа или да сключват сделки в рамките на същия предмет на дейност, както и да извършват или да съдействат за извършването на работа, еднаква, сходна или конкурентна по отношение на дейността на самия работодател. Твърди се ответниците да са били запознати с вътрешната политика за информационни технологии на дружеството – „Internal IT Policy”, въвеждаща рамки за дейността на служителите, свързана с обработването и съхраняването на документи, работата с онлайн системи за комуникация и вътрешен контрол. В тази връзка ищцовото дружество поддържа, че при вътрешна проверка „М.Г.“ ЕООД чрез работодателя „М. Б.“ ЕООД е установило нарушения на ангажименти по трудовите договори на служителите и приложимите към тях процедури, както и осъществяване на паралелна конкурентна дейност от ответниците и от името на третото за спора лице – „Т.С.“ ЕООД, с ЕИК •••••••, чрез използване на конфиденциална информация. На М. Н. и Ц. П. било наложено наказанието дисциплинарно уволнение по чл. 190, ал. 1, т. 4 и 7 КТ със заповеди на работодателя от 07.10.2021 г. Ищецът поддържа, че паралелната конкурентна дейност на ответниците от името на „Т.С.“ ЕООД, е довела до сключване на договори между К.Б. ЕООД ЕНД КО“ КД и „Т.С.“ ЕООД, вследствие на което „М.Г.“ ЕООД претърпяло вреди под формата на пропуснати ползи – нереализирани печалби. В изпълнение на указания на съда ищецът депозира на 23.11.2023 г. уточнителна молба, в която се конкретизира процесният период от август 2020 г. до септември 2021 г., в който М. Н. и Ц. П. са използвали имиджа и служебно поверените им устройства, имейли и бази данни, за да пренасочат към „Т.С.“ ЕООД редица служители, които се твърди да са били подбирани през „М.Г.“ ЕООД. Сочи се, че лицата, които не били предварително селектирани от „М.Г.“ ЕООД, били подбрани и обвързани с договори от „Т.С.“ ЕООД отново благодарение на ресурсите на ищцовото дружество и отнапред установените отношения с клиента К.Б. ЕООД ЕНД КО“ КД. Излагат се доводи за автоматично продължаване на срока на договорите с 12 месеца, в случай че никоя от страните не подаде писмено уведомление в обратния смисъл, което не било сторено. Излага се предположение за това, че подобни са били условията на договорите между К.Б. ЕООД ЕНД КО“ и „Т.С.“ ЕООД. Сочи се, че от извлечени от служебните устройства на ответниците присъствени форми и приемо- предавателни протоколи може да се направи заключение за броя часове, записани като отработени по всяка индивидуална поръчка от К.Б. ЕООД ЕНД КО“ до „Т.С.“ ЕООД. Когато исковата молба е останала нередовна, то предприетото от ищеца /по негова инициатива или по указание на съда по реда на чл. 129 ГПК/ уточнение на исковата молба, не съставлява изменение на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК, и посочените в тази разпоредба изисквания не важат в тези случаи. Това е така, защото спазването на тези изисквания може да се провери от съда само при редовна искова молба – решение № 105 от 09.09.2021 г. по гр. д. № 2256/2020 г. на IV г. о. на ВКС. В този смисъл с уточнителната молба с вх. № от 23.11.2023 г., подадена с оглед указанията на съда в открито съдебно заседание на 09.11.2023 г., са отстранени нередовности на исковата претенция /вкл. и относно периода на претенцията/, както и са въвеждат пояснения и допълнения, с които не се изменя или заменя първоначално предявения иск – пояснява се начинът на формирана на претенцията и се изяснява в какво се изразява твърдяната конкурентна дейност – нелоялно привличане на служители от името на „Т.С.“ ЕООД. Ответниците М. Н. и Ц. П. депозират в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор, в който излагат доводи за нередовност на исковата молба и недопустимост на претенцията поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца, доколкото същият не е притежавал качеството техен работодател, както и на пасивна процесуална легитимация, тъй като считат, че претенцията следва да бъде насочена към засегнатите от спора търговски дружества и/или държавните органи, съблюдаващи конкурентното право. По същество оспорват предявения иск по основание и размер. Поддържат, че не са разгласявали конфиденциална за работодателя си информация пред трети лица и извън кръга на служебните си задължения. Сочат, че са изпращали информация до личните си имейл адреси в периодите на вътрешни миграционни процеси по указания на самия работодател. Излагат, че ищцовото дружество е продължило да получава заявки и възнаграждения от К.Б. ЕООД ЕНД КО" КД по сключените договори, независимо от работата на последното като възложител с други доставчици на персонал на пазара. Ответниците твърдят, че не са имали съпричастност към учредяването на дружеството „Т.С.“ ЕООД, сключването от негова страна на договори с клиенти, счетоводните му операции – приходи и разходи, нито са били в трудови или граждански правоотношения с него. Оспорват предявяването на претенцията за осъждането им в условията на солидарност по чл. 53 ЗЗД. Претендират разноски. По делото е конституирано на основание чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ответниците – „Т.С.“ ЕООД, с ЕИК •••••••, което не депозира становище и не изпраща представител в проведените съдебни заседания. Видно от служебна справка в Търговския регистър, дружеството е заличен търговец, считано от 13.06.2023 г. В законоустановения срок по чл. 214 ГПК ищецът е направил искане за увеличаване на цената на предявения иск от 50 000 лв. на 71 075.12 лв., което съдът е допуснал с протоколно определение № 7278 от 04.07.2024 г. /л. 966 – л. 968/. Увеличението на размера на иска е мотивирано от начина на формиране на претенцията. С оглед броя часове /8 381.5 ч./, които се твърди да са били отработени през „Т.С.“ ЕООД от служители, подбрани от „М.Г.“ ЕООД, които фигурирали в базите данни на последното и щели да започнат извършват работа за него, предоставяйки услуги на същия клиент, умножен по най-ниската ставка, с която ищцовото дружество е таксувало К.Б. ЕООД ЕНД КО" КД в процесния период /8.48 лв. на час/. Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна: По делото е приложен Договор за редене по планограма, сключен между К.Б. ЕООД ЕНД КО“ КД /възложител/ и „М.Г.“ ЕООД /изпълнител/, ведно с приложения от 01.01.2017 г. /л. 9 – л. 20/. Посочено е, че договорените в този договор условия са валидни от 01.01.2017 г. – 31.03.2017 г. Приложен е и Договор за съпровождащи дейности при подмяна на регално оборудване, сключен между същите страни, със срок на валидност от 01.09.2017 г. до 28.02.2018 г. и приложения към него. Приложен е и Рамков договор за съпътстващи дейности при преоборудване на магазини между К.Б. ЕООД ЕНД КО“ КД и „М.Г.“ ЕООД, ведно с приложенията /л. 31 – л. 37/, със срок на действие от 12.07.2018 г. до 12.07.2019 г. Предвидена е възможност за автоматично продължаване на срока ежегодно с още 12 месеца, ако никоя от страните не подаде предизвестие за прекратяването му до 1 месец преди изтичането на срока на договора – чл. 5 от договора. Представени са и Договор за подсигуряване на човешки ресурси за търсене на нови служители за филиалната структура в цялата страна между К.Б. ЕООД ЕНД КО“ КД и „М.Г.“ ЕООД /с приложения/ със срок на действие от 19.09.2018 г. до 19.09.2019 г. /л. 38 – л. 41/, както и Договор за услуга за подбор и предоставяне на служители между същите страни със срок от 08.09.2021 г. до 08.09.2022 г. /л. 42 – л. 47/. Във връзка с последния договор е сключен Договор за конфиденциалност с цел опазване на фирмена и търговска тайна между „М.Г.“ ЕООД и К.Б. ЕООД ЕНД КО“ КД /л. 48 – л. 49/, подписан на 08.09.2021 г. На 10.10.2016 г. между дружеството „М. Б.“ ООД и Ц. П. бил сключен трудов договор № 7475/10.10.2016 г., с който на последната била възложена за изпълнение длъжността „Професионален консултант“. Установява се, че същото дружество е сключило трудов договор № 8187 от 30.05.2017 г. и с ответницата М. Н. за длъжността „Мениджър, корпоративно планиране“. В трудовите договори с ответниците се съдържат клаузи за поверителност – чл. 7, съгласно която „Поверителна информация“ означава всички технически или други данни, формули, скици, финансови условия, бизнес планове, информация за сътрудници, търговска документация, списъци на миналите, настоящи и потенциални клиенти и делови партньори, документация на проекти, маркетингови доклади, списъци на служителите и данни относно тях, сключени договори, договорни отношения, типови договори, политика и процедури, ценообразуване, информация, която е свързана с процеси, технологии или теории, финансова информация, ноу-хау и всякаква друга информация, която може да бъде разкрита от работодателя, предвид точното изпълнение на задълженията от страна на служителя или информация, до която служителят има достъп, предоставен му от работодателя, или такава, която му е станала известна по друг начин във връзка с договора или която е създадена като резултат от или във връзка с изпълнение на задълженията на служителя по този договор. Съгласно чл. 7.2. от трудовите договори по време на действието, както и след прекратяването им, служителят е длъжен да не разкрива по какъвто и да е начин поверителна информация на трети лица, включително на лица, намиращи се в трудовоправни или гражданско- правни отношения с работодателя, освен с предварителното писмено разрешение на последния. В чл. 7.3. е регламентирано, че служителят няма разрешение от работодателя да използва поверителна информация за цели, различни от изпълнение на задълженията си по трудовия договор. При прекратяване на договора и при получаване на писмено искане от работодателя служителят се е задължила да предостави на работодателя всички оригинални документи и копия от такива, бележки или други писмени, печатни или веществени материали, данни, записани в цифров вид, и други, които към момента са в нейно владение и които съдържат или биха могли да съдържат поверителна информация /чл. 7.4./. Нарушението на задълженията за поверителност е квалифицирано като тежко нарушение на трудовата дисциплина – основание за налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение“ по чл. 190 КТ /чл. 7.5./. Както трудовият договор с М. Н., така и този с Ц. П. предвиждат забрана за служителя да сключва допълнителен /втори/ трудов договор с друг работодател, освен с изричното предварително писмено съгласие на работодателя /чл. 9.1./. Регламентирано е също така и задължението на служителите да пазят доброто име на работодателя и неговите професионални и търговски тайни, както и да не разкриват пред трети лица информация, свързана с клиентите и продуктите на работодателя, както и неговото know-how /чл. 9.2./. В договора между „М. Б.“ ООД и М. Х. Н. се съдържат и клауза за неизвършване на работа и сключване на сделки в рамките на предмета на дейност на работодателя, както и за неосъществяването на съдействие за извършване на работа, еднаква, сходна или конкурентна на дейността на работодателя или засягаща бизнес интересите му – чл. 9.3. Подобна разпоредба не се съдържа в представеното по делото копие от трудовия договор, сключен между „М. Б.“ ООД и Ц. П., като е възможно по делото да не е приложено писменото доказателство в неговата пълнота, отчитайки празните места в документа, още повече предвид обстоятелството, че в описаната по-долу заповед за налагане на дисциплинарно наказание на Ц. П. работодателят се позовава на разпоредбата на чл. 9.3, каквато не фигурира в представения в производството договор. По делото е прието неподписано от служител копие от ИТ политика /„Internal IT Policy”/ на „М. Б.“ ООД, версия от 06.03.2019 г. – л. 133 – л. 138, с оглед правилното използване на ресурсите на организацията, защита на инвестициите в технологията й, интелектуалната й собственост и гарантирането на сигурността на нейните данни и информация. В политиката е предвидено, че чувствителна информация /клиентски записи, информация за частни клиенти, информация, свързана с човешките ресурси, търговски тайни, информация за авторското право или всяка друга информация, която в случай на загуба или разкриване може да повлияе на репутацията на организацията, конкурентна постоянна или финансова позиция или застрашава личния живот на своите клиенти или ги прави уязвими от финансови загуби/ не трябва да напуска офисите на организацията, освен ако е надлежно защитена и контролирана. Регламентирано е също така, че чувствителните данни не трябва да се препращат по имейл или друг начин на която и да е страна, на която не е известно, че е оторизиран потребител на въпросната информация. В политиката е уредено, че имейл, предоставен от организацията, трябва да се използва само за бизнес дейности, но не и за частни такива. Във връзка със съгласието на ответниците да спазват тези ИТ политика по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г.Р.К.. Съдът обаче не кредитира показанията му в тази им част поради това, че ИТ политиката представлява писмено съглашение по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК, в което страната, която иска свидетелите, е участвала. От служебна справка в Търговския регистър се установява, че „М.Г.“ ЕООД е вписано като съдружник в М. Б.“ ООД на 09.03.2018 г. Не се спори, че спрямо ответниците е проведено дисциплинарно производство по установяване на нарушения на трудовата дисциплина. Приложени са копия от заповед на работодателя № 3404/29.09.2021 г. /л. 139 и л. 146/, адресирана до М. Н. и Ц. П. и връчена на същите на 30.09.2021 г., за предаване на поверените им служебни лаптопи/компютри и мобилни телефони за анализ на спазването на вътрешните правила и политики за съхраняване и обработване на документи, провеждане на кореспонденция и спазване на изискванията за конфиденциалност. Приети са и приемо-предавателни протоколи от 30.09.2024 г. /л. 140 и л. 147/ във връзка с предаване от М. Н. и Ц. П. на „М. Б.“ ООД на служебно оборудване – мобилни телефони и преносими компютри. По отношение на гореописаните приемо-предавателни протоколи от 30.09.2024 г. с протоколно определение от 18.05.2023 г. е открито производство по чл. 193 ГПК по оспорване от страна на ответниците на истинността, в частност на автентичността на подписите и имената, изписани срещу „предаващ“. В тази връзка по делото е допусната и приета съдебно-почеркова експертиза, заключението по която е изготвено от инж. С. Е. Ц. – вещо лице със специални знания и умения в областта на криминалистическо изследване на документи /л. 853 – л. 863/. Съдът кредитира заключението като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено. От него се установява, че ръкописно изписаните имена „М. Н.“ и „Ц. П.“, както и подписите, положени в мястото „за предаващ“ на двата приемо- предавателни протокола от 30.09.2021 г. са изпълнени от ответниците. Със заповед № 11080/07.10.2021 г., връчена на служителя на 08.10.2021 г. /л. 153 – л. 156/, на М. Н. е наложено наказанието дисциплинарно уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ във вр. с чл. 7.5., чл. 9.2. и чл. 9.3. от гореописания трудов договор от 30.05.2017 г. във вр. с чл. 195, ал. 1 КТ и е прекратено трудовото правоотношение с „М. Б.“ ООД. В тази връзка ответникът е заплатила на работодателя обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на 2732.01 лв., представляващо брутното възнаграждение за срок от 30 дни /л. 349/. На Ц. П. е наложено същото наказание със заповед за дисциплинарно уволнение № 11081/07.10.2021 г., връчена й на 08.10.2021 г., на идентично правно основание и е прекратено трудовото правоотношение с „М. Б.“ ООД. Служителят е изплатила на „М. Б.“ ООД сумата от 2000.01 лв. – обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ /л. 350 – л. 351/. Видно от Констативен протокол акт № 200, том I, общ. рег. № 2144/28.09.2021 г. на нотариус М.Л.-Е., рег. № 790 на НК, с район на действие СРС в периода от 08.02.2021 г. до 11.08.2021 г. от електронна поща с адрес •••••••” са изпращани имейли до получателите “•••••••bg”, “i•••••••”, “•••••••”, “•••••••”, •••••••. Към съобщенията е приложена съпътстваща комуникация между изпращач/и и получател/и, както и по-стари съобщения, изпратени между тях. Установява се, че ответницата М. Н. е изпращала от служебния си имейл адрес /•••••••”/ до личния си такъв /“•••••••bg”/ приемо-предавателен протокол, удостоверяващи извършването на услуга по редене и пренареждане на стоки и справка за отработени часове въз основа на рамков договор между К.Б. ЕООД ЕНД КО" КД и дружеството „Т.С.“ ЕООД /л. 165 – л. 167/. В периода между 05.05.2021 г. и 11.08.2021 г. между служебната и личната поща на М. Н. са изпращани и търговски оферти на „Т.С.“ ЕООД до К.Б. ЕООД ЕНД КО" КД /оферта № 160/05.04.2021 г., оферта № 170/23.04.2021 г., оферта за постоянни назначения № 1000003449/08.06.2021 г., оферта № 212/12.07.2021 г., оферта № 211/12.07.2021 г., оферта № 280/11.08.2021 г. и др.. По делото се изяснява също така, че М. Н. на 08.05.2021 г., 12.05.2021 г. и 10.06.2021 г. е изпращала от служебната до личната си поща и таблици с отчетени часове работа от конкретни лица и в конкретни обекти /л. 192 – л. 195, л. 205 – л. 214/. На 08.02.2021 г. М. Н. е изпращала от служебната до личната си електронна поща приемо- предавателни протоколи и присъствена форма, предоставени от Р.В., представител на Кауфланд Б., както за „Т.С.“ ЕООД, така и за „М.Г.“ ЕООД /л. 222 – л. 227/. Ответницата Ц. П. от личния си имейл адрес “•••••••” също е осъществявала кореспонденция в периода от 28.09.2020 г. до 30.09.2020 г. с Р.В. относно изпращането на протоколи и присъствена форма на „Т.С.“ ЕООД, с копие до •••••••”, впоследствие препратена от служебната поща на М. Н. на личния й имейл адрес /л. 231/. Видно от приложената по делото електронна кореспонденция, на 15.06.2021 г. ответницата Ц. П. от личния си имейл е изпратила до служебния електронен адрес на М. Н. автобиографии на лица, кандидати за заместник-управител на обект в гр. Ямбол, които кандидатури последната на 16.06.2021 г. е препратила на личния си имейл адрес /л. 188 – л. 191/. По делото е представена и кореспонденция в периода 14.08.2021 г. – 17.08.2021 г. между М. Н. и лицето И.Д. относно извършена услуга към К.Б. ЕООД ЕНД КО" КД /л. 228 – л. 230/, в която ответницата посочва на третото лице да й изпрати подписани документи на личния вместо на служебния имейл. От гореописания констативен протокол се установява също така, че от електронна поща с адрес “•••••••” на 27.12.2019 г. е изпратено съобщение до получателя “•••••••” с прикачен файл, озаглавен „Проект Кауфланд м.12.2019-актуален-xls”, в който се съдържат три имена и телефони за контакт на лица по обекти на верига магазини „Кауфланд“. По делото е представен и приет Констативен протокол, акт № 27, том II, общ. рег. № 2384/26.10.2021 г. на нотариус М.Л.-Е. /л. 263 – л. 289/ относно съдържанието на мобилен телефон марка “Samsung” с IMEI 354566/51/520694/6, като към протокола е приложена Viber кореспонденция с контакт, записан под име „Р.В.“. Приложени са и извлечения на хартиен носител от снимки в „Галерия“ на телефона на приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи извършването на услуги между К.Б. ЕООД ЕНД КО" КД и „Т.С.“ ЕООД и брой отработени часове от 12.06.2021 г., 13.06.2021 г., 31.08.2021 г., 14.09.2021 г., 20.09.2021 г., както и присъствени форми за различни обекти на К.Б. ЕООД ЕНД КО" КД. Представен е и Констативен протокол, акт № 28, том II, общ. рег. № 2385/26.10.2021 г. на нотариус М.Л.-Е. /л. 291 – 326/, към който са приложени на хартиен носител извлечения от файлове, сред които и оферти за услуги, изготвени от „Т.С.“ ЕООД и отправени до К.Б. ЕООД ЕНД КО" КД. Приложени са и множество присъствени форми за конкретни обекти на К.Б. ЕООД ЕНД КО“ КД /в Димитровград, Карлово, Пловдив, Асеновград, Кърджали, Хасково, Горна Оряховица, Казанлък и Сливен/ и приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи предоставени услуги от „Т.С.“ ЕООД на К.Б. ЕООД ЕНД КО" КД. От тези писмени доказателства се установява броят отработени часове от конкретни лица по постигнати между двете дружества индивидуални договорености в периода от 12.02.2021 г. до 20.09.2021 г. /т.е. попадащи в процесния период от август 2020 г. до септември 2021 г./, като някои от приемо-предавателните протоколи не са датирани. От разпита на свидетеля Г.К. се установява, че активните търговски отношения между „М.Г.“ ЕООД и К.Б. ЕООД ЕНД КО" КД датират от 2017 г. От показанията на св. К. се установява, че М. Н. и Ц. П. са били ангажирани при работата с клиента К.Б. ЕООД ЕНД КО“ КД. Свидетелят К. твърди, че въпреки добрите взаимоотношения с К.Б. ЕООД ЕНД КО" КД и липсата на конфликти, поръчките директно от магазините в даден момент намалели драстично, по-конкретно в обектите във Видин, Пловдив, Враца, Монтана, Ямбол и София. Това се отразило върху печалбата на дружеството, което реализирано значителни загуби, и върху бонусите, получавани от останалите служители. Следва да се отбележи, че видно от приложените по делото писмени доказателства се установява, че между „Т.С.“ ЕООД и К.Б. ЕООД ЕНД КО“ КД са били сключени следните договори за предоставяне на услуги: Рамков договор за дейности по редене и пренареждане на стока, инвентаризации в магазини и етикиране и палетизация на стоки в Централен склад от 01.01.2020 г. със срок на действие до 01.01.2021 г. /л. 792 – л. 810/, за който се установява да е прекратен с известие от К.Б. ЕООД ЕНД КО“ КД, считано от 29.11.2021 г., Рамков договор от 16.11.2020 г. за дейности по почистване на филиали със срок на действие до 16.11.2021 г. /л. 811 – л. 833/, Рамков договор за подбор на персонал от 21.05.2021 г. със срок на действие до 21.05.2022 г. /л. 833 – л. 845/. От приетата по делото и кредитирана от съда като компетентно и изчерпателно изготвена съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице Е. К. Й.-М. се установява, че за периода от декември 2019 г. до октомври 2021 г, са налични фактури за продажба на услуги, издадени както от „М.Г.“ ЕООД /на обща стойност от 581 882.35 лв./, така и от „Т.С.“ ЕООД /на обща стойност от 2 975 282.42 лв./ към К.Б. ЕООД ЕНД КО“ КД. Фактурите са осчетоводени редовно в счетоводствата на трите дружества. Видно от приетото по делото заключение, за изследвания период К.Б. ЕООД ЕНД КО“ КД е упражнило правото си на ползване на данъчен кредит по издадените от „М.Г.“ ЕООД фактури в размер на 96 980.36 лв. и по част от издадените от „Т.С.“ ЕООД фактури в размер на 456 053.75 лв. Изяснява се още, че за същия период в дневниците за покупки на К.Б. ЕООД ЕНД КО“ КД са налице данни за декларирани в ТД на НАП плащания за извършени услуги, свързани с подбор на персонал и временна заетост към други дружества освен ищцовото и „Т.С.“ ЕООД, а именно „Р.К.“ ООД, с ЕИК •••••••, „Д.А.Г.“ ЕООД, с ЕИК •••••••, и „Д.А.Г.А.“ ЕООД, с ЕИК •••••••. От правна страна, съдът намира, че е сезиран със субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 53 ЗЗД: В случая нередовностите на исковата молба са били отстранени с последваща уточнителна молба с вх. № от 23.11.2023 г. Изменението на иска е допустимо само при наличието на редовна искова молба. При предявен деликтен иск е достатъчно да бъдат изложени твърдения за извършените от ответника действия, които според ищеца са противоправни, както и за настъпилите вреди. В исковата и уточнителната молба е посочено в какво се изразява протиправното поведение на ответниците – разпространяване на конфиденциална информация и конкурентна дейност, изразяваща се в нелоялно привличане на служители. По производството не е спорно, а и в исковата молба изрично е посочено, че между ищецът е ответниците липсват трудовоправни отношения. След като „М.Г.” ЕООД не е било работодател на ответниците в нито един момент, същото не би могло, дори при наличието на съответните законови предпоставки, да се възползва от специалния ред за реализиране ограничената или пълната имуществена отговорност на работниците и служители по реда на чл. 203 и сл. КТ. Оттук и претенцията се основава на деликтната отговорност. Изложени са достатъчно твърдения, които обуславят пасивната процесуална легитимация на ответниците, поради което претенцията е допустима и следва да се разгледа по същество. Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД установява общата забрана да не се вреди другиму, като създава задължение за виновното лице при нарушаването й да обезщети увредения за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В чл. 53 ЗЗД е предвидено, ако увреждането е причинено от неколцина, те да отговарят солидарно. Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправно действие или бездействие /неполагане на дължимата грижа/, настъпилите вреди и причинната връзка между поведението им и вредите. Вината се предполага /чл. 45, ал.2 ЗЗД/ до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Деликтната отговорност предполага да бъдат обезщетени виновно причинени вреди, но само ако действието или бездействието, което ги е причинило, е противоправно. Противоправно поведение е всяко действие или бездействие /непредприемане на правно изискуемо действие/, обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. Относно твърдението за разпространяване на конфиденциална информация, съдът намира, че в случая е неприложим Закона за защита на търговската тайна /ЗЗТТ/. От една страна, липсват твърдения разпространената информация да е представлявала търговска тайна и да попада в предметния обхват на чл. 3 ЗЗТТ, където се съдържа легалната дефиниция на „търговската тайна“, респ. ищецът да е предприел по отношение на нея мерки за запазването и в тайна – чл. 3, т. 3 ЗЗТТ. По делото бе изяснено, че ответницата П. е била в трудовоправни отношения с дружеството „М. Б.“ ООД от 10.10.2016 г. до 08.10.2021 г., а ответницата Н. – от 30.05.2017 г. до 08.10.2021 г. Между ответниците и ищеца никога не е сключван трудов договор или друго правоотношение. Двете дружества – „М. Б.“ ООД и „М.Г.” ЕООД се явяват самостоятелни правни субекти и като такива са самостоятелни работодатели. Посочените по-горе клаузи за неразкриване на поверителна информация и неизвършване на дейност, пряко конкурентна на тази на работодателя, са обвързващи М. Н. и Ц. П. единствено в рамките на трудовото им правоотношение с „М. Б.“ ООД. Противоправност на поведението на ответниците не би могла да бъде изведена и от извършването от тяхна страна на действия в разрез с ИТ политиката, приложена по делото, на която ищецът се позовава. Това е така, тъй като, от една страна, тази политика е вътрешен акт на работодателя „М. Б.“ ООД, който се прилага единствено в рамките на трудовите правоотношения с неговите служители, а от друга, приложеното по делото копие е неподписано от М. Н. и Ц. П., съответно не може да се установи, че политиката е сведена до знанието на ответниците, те са били запознати с нейните предписания и същата е била приложима в отношенията им с дружеството работодател, още по-малко във фактическите отношения с „М.Г.” ЕООД. След като „М.Г.” ЕООД не е било работодател на ответниците в нито един момент, то за ответниците липса задължение спрямо този ищец да не се разпространява конфиденциална информация. Доколкото между страните липсват договорни правоотношения, то не се установява „М.Г.” ЕООД да е довел до знанието на ответниците по какъвто и да е начин кои сведения счита за конфиденциална информация, поради което и не се установява с поведението си ответниците да осъществили противоправно поведение спрямо ищеца. Съгласно чл. 34, ал. 1 от КРБ свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени, действително това право търпи ограничения, но предвид липсата на каквито и да е отношения между страните и липсата на забрана между тях за препращаме на информация от служебна на лична поща, респ. за разпространяването й, то електронната кореспонденция на ответниците по никакъв начин не представлява противоправно поведение спрямо „М.Г.” ЕООД. Само за пълнота следва да се посочи и, че ответниците са изпращали приемо- предавателни протоколи и присъствена форми на „М.Г.“ ЕООД и списъци с имена и телефони за контакт на лица по обекти на верига магазини „Кауфланд“ само от служебната на личната си електронна поща. Не се установява обаче разпространението на тази информация на трети лица, доколкото електронната комуникация с Р.В. и други лица касае основно документи на „Т.С.“ ЕООД. Не се установяват и твърденията за нелоялна конкуренция. За да се ангажира отговорността по чл. 105 ЗЗК, то следва да се установи, че ответниците са извършвали стопанска дейност. Според чл. 105 ЗЗК, увредените лица, вследствие извършване на нарушение по този закон, имат право да претендират по реда на ГПК обезщетение, като съставът на деликта съдържа не само нарушения по чл. 15 и чл. 21 ЗЗК, респ. чл. 101 и чл. 102 ДФЕС, а и всякакви нарушения на ЗЗК, вкл. на глава VІІ – „Забрана за нелоялна конкуренция“, отнасяща се до нелоялните търговски практики. За да се определи наличието на конкурентни отношения, е необходимо да се установи какъв е фактическият предмет на дейност на страните, като се съобрази, че за да са налице отношения на конкуренция, тези страни трябва да извършват стопанска дейност на един и същ съответен пазар. По смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЗК „Стопанска дейност е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара“. Дефиниция на понятието „предприятие“ се съдържа в § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, съгласно която предприятие е всяко физическо, юридическо или неперсонифицирано образувание, което извършва стопанска дейност, независимо от правноорганизационната си форма. Ако бъде доказано извършването на нарушение на Глава седма на ЗЗК и наличието на нелоялна конкуренция, то за последвалите от нея вреди ще следва да отговаря субектът, който упражнява стопанска дейност, но не и ответниците- физически лица – решение № 215 от 22.02.2010 г. по т. д. № 805/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. По делото не се установява ответниците да са извършвали стопанска дейност нито самостоятелно, нито от името на „Т.С.“ ЕООД, поради което не би могла да бъде ангажирана отговорността им по чл. 105 ЗЗК. Сами по себе си установените по делото факти – че дружеството „Т.С.“ ЕООД е започнало да реализира дейност по подбор на персонал с оглед индивидуални заявки от клиента К.Б. ЕООД ЕНД КО“ КД, т. е. дейност, конкурентна на ищцовото дружество по своето естество, като същата е осъществявана в период, в който ответниците са били в трудовоправни отношения с „М. Б.“ ЕООД, трудовите функции на последните са били свързани с изпълнение на поръчки за услуги от клиенти, подбор на персонал за тези клиенти и цялостно развитие на бизнеса /видно от приложените по делото длъжностни характеристики – л. 120 – л. 121 и л. 129 – л. 130/, както и обстоятелството, че М. Н. и Ц. П. са осъществявали комуникация с К.Б. ЕООД с оглед бизнес отношенията му с „Т.С.“ ЕООД, не могат да обусловят извод за извършено от ответниците поведение в нарушение на забраните за нелоялна конкуренция, в резултат на което е осъществена паралелна конкурентна дейност /каквито по съществото си са твърденията на ищеца както в исковата молба л. 4 от делото, така и в уточнителната молба относно начина на формиране на претенцията/. Както бе вече посочено, ответниците не се намирали в трудовоправни отношения с ищеца, а с неговото дъщерно дружество, поради което забраната за осъществяване на конкурентна стопанска дейност, предвидена в процесните трудови договори, касае трудовоправните отношения между М. Н. и Ц. П. и „М. Б.“ ЕООД. Именно нелоялността към работодателя и разпространяването на поверителна за него информация са в основата на реализираната спрямо ответниците дисциплинарна отговорност. След като ищецът не е бил в трудовоправни отношения с ответниците, тези въпроси са безпредметни за настоящото производство. Оттук и не се установява първият елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане –противоправността. На следващо място, не е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца и по отношение на друг елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане – наличие на вреди под формата на пропуснати ползи, настъпили за „М.Г.” ЕООД. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2021 г. от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение. В мотивите на тълкувателното решение е изрично посочено, че при обезщетяване на пропуснати ползи в резултат на непозволено увреждане, включително за случаите на обективна отговорност, приложение намира принципът за пълна репарация на всички преки и непосредствени вреди. Пропуснатите ползи представляват неосъществено увеличаване на имуществото на увреденото от делинквента лице. Те са реална, а не хипотетична вреда. Следователно в настоящия процес в тежест на ищцовото дружество е да докаже действително съществуващите факти и състояния, от които може да се направи обоснован извод за наличието на възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, която не може да почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението, както се приема в Тълкувателно решение № 3/2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС относно пропуснатите ползи в хипотезата на неизпълнение на договорно задължение. Ищецът не провежда успешно пълно и главно доказване на факта на настъпването на вреди под формата на пропуснати ползи вследствие водената електронна кореспонденция от ответниците. Недоказано остана ищцовото твърдение, че лицата, фигуриращи в приложените по делото присъствени форми като изпълнявали дейност по индивидуални заявки в обекти в редица населени места из страната и съответно отработили съответен брой часове през процесния период като изпълнители или служители на „Т.С.“ ЕООД за К.Б. ЕООД ЕНД КО“ КД, са били предварително селектирани от дружеството-ищец. Отделно в част от присъствените форми на „Т.С.“ ЕООД служителите не фигурират с имената си, както и липсва датирани на тези присъствено форми, поради което не може да се установи при условията на пълно и главно доказване ангажирани ли са същите лица от „М.Г.” ЕООД, в кой период, респ. селектирани ли са били от „М.Г.” ЕООД и кога. В този смисъл не може да бъде установено със сигурност, че тези лица, ако не са били ангажирани като изпълнители и/или служители на „Т.С.“ ЕООД, са щели да бъдат назначени от „М.Г.“ ЕООД. Не се установява при условията на пълно и главно доказване и, че поради дейността на ответниците служители, подбрани от „М.Г.“ ЕООД, са започнали работа в „Т.С.“ ЕООД. В приложената по делото електронна кореспонденция се откриват данни единствено за препратена информация за служители от служебна към личната поща на ответниците. Няма данни, обаче тази информация да е била разпространена до „Т.С.“ ЕООД. Недоказано остана и твърдението на ищеца, че „Т.С.“ ЕООД е привлякло като клиент К.Б. ЕООД ЕНД КО“ КД единствено и само в резултат на дейността, осъществявана от бившите служителки на „М. Б.“ ЕООД. От служебна справка в Търговския регистър съдът установява, че дружеството „Т.С.“ ЕООД е било учредено на 17.12.2019 г. Първата фактура, издадена от „Т.С.“ ЕООД към К.Б. ЕООД ЕНД КО“ КД във връзка с предоставени услуги, датира от месец януари 2020 г., а именно преди началото на процесния период, в който се твърди ищецът да е претърпял вреди – пропуснати ползи, вследствие неправомерно поведение на ответниците. Посредством извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза бе установено, че в процесния период от август 2020 до септември 2021 г., въпреки че са били установени търговски отношения между „Т.С.“ ЕООД и К.Б. ЕООД ЕНД КО“ КД, тези между последното дружество и ищеца не са били прекъснати. Съдът констатира, след анализ на представените по делото писмени доказателства, че по време процесния период не са били в сила приложените по делото рамкови договори, сключени от ищеца с К.Б. ЕООД ЕНД КО“ КД, с изключение на рамковия договор за съпътстващи дейности при преоборудване на магазини от 12.07.2018 г. Въпреки това, настоящият състав намира, че двете дружества не са преустановявали бизнес отношения и през процесния период, по аргумент от заключението по кредитираната по делото съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която от „М.Г.“ ЕООД към „К.Б. ЕООД ЕНД КО” КД в периода декември 2019 г. – октомври 2021 г., обхващащ процесния, са били издавани фактури за извършени услуги. С оглед изложеното, не може да се приеме, че ищецът със сигурност е щял да реализира приходи от предоставянето на услуги на К.Б. ЕООД ЕНД КО“ КД именно чрез тези лица в размер, изчислен при умножаване на общия брой часове /8 381.5 ч./ по минималната часова ставка, приложима в отношенията между „М.Г.“ ЕООД и клиента от 8.48 лв. В тази връзка следва да се посочи, че в нито един от сключените между ищеца и К.Б. ЕООД ЕНД КО“ КД рамкови договори не се съдържа клауза за изключителност или въздържане от конкуренция, които да задължават дружеството клиент да насочва своите заявки за подбора на персонал именно към „М.Г.” ЕООД. Следователно сключването от страна на К.Б. ЕООД ЕНД КО“ КД на договори с други дружества, предоставящи услуги по подбор на персонал за временна заетост /сред които „Т.С.“ ЕООД, „Р.К.“ ООД, „Д.А.Г.“ ЕООД, и „Д.А.Г.А.“ ЕООД/ само по себе си не е в разрез с трайно установените с ищеца търговски взаимоотношения и не представлява паралелна конкурентна дейност /нелоялна конкуренция/. Обстоятелството, че отчетените от „Т.С.“ ЕООД 8 381.5 човекочасове са били предоставени успоредно с отчетените от ищеца в полза на клиента К.Б. ЕООД ЕНД КО“ КД такива, не означава, че ищцовото дружество е претърпяло пропуснати ползи под формата на приходи, които неминуемо е щяло да реализира и то е претърпяло тези вреди поради поведение на ответниците. Деянието трябва да е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. В този смисъл недоказано остава, че твърдените вреди са резултат именно на поведението на ответниците. Доказателствената тежест се носи от ищеца, който пълно и главно следва да установи наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. По делото не се установяват част от предпоставките за уважаване на предявените искове и ангажиране отговорността на ответниците, поради което същите следва да бъдат отхвърлен изцяло в изменения в с. з. на 04.07.2024 г. размер. Относно третото лице-помагач: Третото лице-помагач следва да се заличи и производството спрямо него да се прекрати. С факта на заличаване от търговския регистър на „Т.С.“ ЕООД, търговското дружество е загубило своята правосубектност, престанало е да съществува в правния мир, поради което липсва една от абсолютните процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта на производството спрямо него – а именно съществуването на годен правен субект. Липсата на правен субект изключва възможността заличеният търговец да бъде обвързан от задължителната сила на мотивите, поради което производството спрямо третото лице-помагач е недопустимо и следва да бъде прекратено. По разноските: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците следва да се присъдят сторените в производството разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК. Претендира се присъждането на 6960 лв., от които 3000 лв. – адвокатско възнаграждение, платено от М. Н., 3000 лв. – адвокатско възнаграждение, платено от Ц. П., 200 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза, 760 лв. – депозит за графологична експертиза, за направата на които се ангажират надлежни писмени доказателства. Ищецът ще бъде осъден да заплати на ответниците сумата от 6960 лв. – разноски в настоящото производство. Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД