Решение № 294 от 10.6.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 1122/2025 г.

Обективно съединени искове по чл.459 ал.5 ввр. чл.471 от КЗ и чл.459 ал.4 ввр. чл.448 ал.3 от КЗ ввр. чл.86 от ЗЗД и чл.84 ал.3 от ЗЗД. Ищецът А. С. А.(чрез адв.Х. М.Х-Й. от ВТАК и адв.М. Б. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че „Дженерали застраховане“АД е застраховател по задължителна застраховка "Злополука на пътниците в средствата за обществен транспорт" по смисъла на чл.471 и сл. от КЗ, сключена с превозвача „С." за лек автомобил „О."“ с ДК№••• - Застрахователна полица№BG••• Впоследствие, съгласно подписан Добавък№1 към полицата от 21.12.2021г. превозвачът по същата е сменен с нов, а именно „Е.". Срокът на действие на застрахователния договор е от 00:00ч. на 11.02.2021г. до 23:59ч. на 10.02.2022г. Застрахователната сума била уговорена на 50001.00лв., а начислената застрахователна премия за 5бр. застраховани места е общо 42.20лв., която е заплатена при подписване на полицата. Следователно съгласно застрахователния договор и ОУ(т.2.1.) застраховани са както пътниците, така и водача на превозното средство. Застрахователното покритие включвало застрахователните рискове смърт от злополука(обезщетение - 100% от уговорената застрахователна сума) и трайно загуба на работоспособност от злополуката(oбезщетение - процент от застрахователната сума, равен на процента загубена трудоспособност определен с решение на ТЕЛК или НЕЛК). А. С. А. бил назначен на длъжност шофьор на такси с работодател „Е.“ ЕООД, съгласно Трудов договор№7/04.01.2022г., което автоматично означавало, че за управлявания от А. А. автомобил важи правилото на чл.471 и сл. от КЗ. На ••• в качеството си шофьор на таксиметров автомобил с ДК№••• А. С. А. извършвал превоз на пътник в гр.Л., когато около 10:35ч. настъпило ПТП с участието и на друго МПС, в следствие на което управляваният от ищеца автомобил е ударен в предната си част. В резултат на удара и деформираната в посока навътре предна част на автомобила, краката на А. С. рязко се забиват в предната част машината. От адреналина и уплахата непосредствено след катастрофата С. не усещал съществена болка, поради което не е откаран за преглед. На следващия ден обаче се събужда с остра болка в кръста и долните крайници, поради което посетил личния си лекар, който диагностицирал състоянието като последици от травма и констатира палпоторна болезненост по хода на десния седалищен нерв Ласег + смутена походка в дясно. Насочен бил за рентгенови изследвания и му е изписано болкоуспокояващо(аулин). Въпреки изписаната терапия болките на ищеца не стихват и на 01.02.2022г. той постъпил за лечение в Неврологичното отделение на МОБАЛ „Д-р С.Ч."(приет с анамнеза рецидивиращи болки в кръста с ирадиация по задната повърхност на левия крак, в седалищната област и в дясната ингвинална гънка, като оплакванията датирали от преди две седмици, когато след травма от ПТП се появила болка в лявата седалищна област, засилваща се при движение…). Болките обхванали и дясната ингвинална гънка и се спуснали по задната повърхност на десния крак. Направени са му образни изследвания- графия на лумбални прешлени и рентгенография на таз. Открита са начални спондилозни промени. Издаден бил болничен лист за временна нетрудоспособност№Е20220215927/08.02.2025г. за общо 15 дни, от които 8 дни при болничен престой и 7 дни при домашен режим. Впоследствие се наложило изследване - магнитно-резонансна томография, за което заключението е: Аваскуларна некроза на капут феморис декстра и синистра, което означава загиване (некроза) на костната тъкан в главите на двете бедрени кости, поради нарушено кръвоснабдяване. Такава увреждане било типично за начина(механизма), по който А. получил травмата си от ПТП-то, а именно компресия и оток в следствие на удара. Некрозата на двете бедрени глави била потвърдена диагноза и при последващо болнично лечение, макар и по друг повод. Тъй като полученото увреждане е следствие на ПТП, настъпило с автомобил, за който има сключена и валидна задължителна застраховка "Злополука на пътниците в средствата за обществен транспорт“, А. решава да заведе застрахователна претенция към застрахователя „Дженерали Застраховане“АД, като била заведена щета№211106797/23.02.2022г. Представители на застрахователя са обяснили на А., че за да има основание да получи застрахователно обезщетение, следва получените увреждания да са довели до трайна загуба на работоспособността, т.е. да има ТЕЛК за тези увреждания. Било издадено Експертно решение№90441/05.02.2024г., в което като придружаващо заболяване е включена диагнозата коксартроза, двустранна. Всъщност аваскуларната некроза е една от най-честите причини за вторична коксартроза(дегенеративно разрушаване на тазобедрената става). За ограничаване на движенията на двете тазобедрени стави лекарската комисия дава 20% трайно намалена работоспособност. Решението на ТЕЛК било представено по застрахователната преписка по електронен път на 13.05.2024г. ведно с посочена банкова сметка и с молба да бъде изплатено обезщетение. Официалният отговор на застрахователя по претенцията, обаче бил за отказ да изплати обезщетение по застрахователната полица. Аргументите са, че в решението на ТЕЛК били определени проценти за заболявания, които не са свързани с претърпяното ПТП и датирали още от 2011г., а травматичното увреждане , вследствие на ПТП не било взето предвид в разглежданото ЕР. Застрахователят оспорва факта на настъпила трайно намалена работоспособност в следствие на причинените от ПТП увреждания. Счита изводите на „Дженерали Застраховане“АД за неправилни. Действително, А. страдал и от други болести преди настъпване на процесното ПТП, но нито една от тях не била свързана със заболяване на тазобедрените стави. Видно от представените към настоящата искова молба четири броя предходни експертни решения на ТЕЛК(от 01.11.2011г., от 27.11.2012г., от 28.11.2016г. и от 13.05.2020г.) диагнозата „първична коксартроза“ не фигурира. За първи път тя се споменава и обсъжда именно в Експертно решение№90441/05.02.2024г., издадено след процесното ПТП. Този факт водел до единствения извод, че трайно намалената работоспособност, поради първичната коксартроза е именно вследствие на ПТП. Междувременно Експертно решение№90441/05.02.2024г. било обжалвано от А. пред НЕЛК. Обжалваното ЕР е отменено и е издадено ново - Експертно решение№91613/30.07.2024г., с което процентът ТНР за заболяването на тазобедрените стави е увеличен на 50%. Счита за осъществен фактическия състав на чл.471 и сл. от КЗ. Условие за плащане на застрахователно обезщетение е лицето да е пътувало в превозното средство, посочено в застрахователната полица; по време на това пътуване да е настъпила злополука; в резултат на злополуката да е увредено здравето на пътника, което увреждане е довело до настъпване на трайна загуба на трудоспособност в случая, която се установява с акт на компетентния за това орган по Наредбата за медицинска експертиза. На 13.05.2024г. на застрахователя били предадени всички изискуеми документи по заведената претенция, а именно Експертно решение№90441/05.02.2024г. на ТЕЛК. Петнадесетдневният срок за изплащане на обезщетението бил изтекъл на 04.06.2024г., след която дата ответникът е изпаднал в забава плащане. Вместо плащане на 24.06.2024г. с писмо с изх.№310004931/24.06.2024г. „Дженерали Застраховане“АД отказало да изплати претендираното по застраховката обезщетение. Предявени са обективно съединени искове по чл.474 ал.2 ввр. чл.472 ал.1 ввр. чл.471 от КЗ и чл.459 ал.4 ввр. чл.448 ал.3 от КЗ ввр. чл.86 от ЗЗД и чл.84 ал.3 от ЗЗД, за: сумата 25000.50лв. - обезщетение по застрахователна полица№BG••• за настъпила трайна загуба на работоспособност 50% по ЕР на НЕЛК№91613/30.07.2024г. от ПТП, случило се на 19.01.2022г. около 10:35часа в гр.Л. на кръстовището между ул.“Л.“ и ул. „И.“ при управление на таксиметров автомобил „О."“ с ДК№•••, ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба – 19.11.2025г. до окончателното и изплащане; сумата 5047.98лв., представляваща законна лихва за забавено плащане на главницата за периода: 05.06.2024г.-19.11.2025г. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът „Дженерали застраховане“АД(чрез Гл.юрисконсулт М. Б.М.-А.) оспорва предявените искове. Не оспорва сключения Договор за доброволна застраховка „Злополука на пътниците в средствата за обществен транспорт“ от 01.02.2021г. между „Дженерали Застраховане“АД и Й.А.К. като застраховащ превозвача „С." - Полица № BG•••, като в покритието спрямо лицата-пътници се включва и водачът на застрахованото МПС - „О."“ с ДК№•••(с покрити рискове по полицата „Смърт от злополука“ и „Трайна загуба на работоспособност от злополука“). С Добавък№1/21.12.2021г. към полицата била вписана промяна на досегашния превозвач с нов - „Е.". С молба с вх.№2010В000001/25.01.2022г. пред застрахователя било направено искане за изплащане на застрахователна сума (без посочен размер) от А. А. за: „ПТП съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица №5“, като били представени Констативен протокол№5/19.01.2022г. за ПТП с пострадали лица, документ за ПТП и медицински документи. Застрахователят установил: -молителят не е застраховано лице по сключената на 01.02.2021г. полица, защото не е установил пред Застрахователя основанието, на което се позовава, за да се ползва от покритието по застраховката, както и основанието на което ползва процесното МПС, както и собствеността на същото, както и връзката между собственика на МПС и т.н. превозвач и пр.; лицето не е посочено и вписано от специализираните органи на реда като пострадало от процесното ПТП лице в Констативния Протокол за ПТП; диагнозата, във връзка с която е проведено лечението е „увреждане на седалищния нерв“, а издадените болнични листове сочат на причина „общо заболяване“ за периода от 01.02.2022г. - 15.02.2022г.; нямало посочен риск, а и не се индивидуализирал такъв. Представените болнични листове не установявали покрит риск по полицата, защото тя не покрива „временна загуба на работоспособност“(предмет на този тип застраховка са рискове: „Смърт от злополука“ и „Трайна загуба на работоспособност, вследствие злополука“…). В искането за плащане не била посочена и конкретна претендирана сума именно поради това, че нямало осъществен покрит риск. След установяване на горното, застрахователят не намерил основание да изплати застрахователна сума по отправеното искане за плащане от страна на ищеца А., за което бил надлежно уведомен с електронно писмо, изпратено на адресата на 08.02.2022г. На 13.05.2024г. ищецът А. отправил нова молба пред застрахователя по вече образуваната преписка№211106797 като представи ЕР на ТЕЛК №90441/25/05.02.24г., издадено от ТЕЛК комисия към МОБАЛ „С.Ч.", като твърдял, че му били дадени 20% трайна загуба на работоспособност за ограничение на движенията на двете тазобедрени стави(електронно писмо от 13.05.2024г.). Оспорваме исковата молба и твърденията на ищеца в тази насока, както и претенцията на А. за изплащане на застрахователна сума, поради настъпване на „Трайна загуба на работоспособност“. Към исковата молба са представени шест броя ЕР на ТЕЛК, като за първи път, с исковата молба се представя ЕР на НЕЛК №91613/082/30.07.2024г. въз основа на което се претендират 50% от застрахователната сума по полицата, съответни на 50% ТНР - за аваскуларна некроза на бедрените глави на дясно и ляво бедро с описан лек ортопедичен функционален дефицит на ТБС. Оспорва относимостта на тази констатация към ПТП от 2021г. и към покритията по полицата. Счита, че представените ЕРешения на ТЕЛК и НЕЛК, били издадени след изтичане срока на полицата и извън покритието по застрахователния договор. А сочената за начална дата на ТНР, видно от предходните ЕР на ТЕЛК е за друг вид заболявания, а не такива свързани със злополуката(както се твърди това да е ПТП от 19.01.2022г.), доколкото може да се твърди изобщо че била налице „Злополука“ в конкретния случай, с оглед факта, че ищецът е виновен за настъпване на ПТП, т.е. си е самопричинил вредата умишлено, с волево свое поведение, нарушавайки ЗДв.П. От становището на доверен лекар, по представеното ЕР от 05.02.24г. били определени 60% стар инфаркт на миокардата със стентиране(2012г.), а посочените 20% ТНР не включвали увреждането на ляв седалищен нерв, за което е лекуван през 2022г. ищеца А., т.е. това увреждане не е взето предвид при издаването на това ЕР на ТЕЛК. Дори и в представеното ЕР на НЕЛК от 30.07.2024г. като резултат от обжалването на ЕР на ТЕЛК №90441/25/05.02.24г. не се сочи на покрит риск. В неврологичната част на експертното решение се сочило по отношение приложената епикриза от МОБАЛ гр. В.Т. от 08.02.2022г. с диагноза „увреждане на седалищния нерв“: „В анамнезата и неврологичния статус и ЕМГ няма данни за полиневропатия, няма клинични данни за полиневропатия“. Аваскуларната некроза на бедрените глави, също не е основание за покритие по полицата(това заболяване не било с травматичен характер и било провокирано от стигми/смущения в храненето на хрущяла и последващо възникване на некротични зони. Развитието на това заболяване е с прогресивен хроничен ход, засяга възрастта между 30 и 40години и по правило се стига до тотална подмяна на засегнатата тазобедрена става, респ. главата на бедрената кост. Касае са за заболяване, което не се повлиявало от травматични увреди и травмата не е причина за възникването му. Травматичното увреждане, за което бил лекуван А. в неврологично отделение на МОБАЛ „С.Ч." не било взето предвид в разглежданите две решения на ТЕЛК и НЕЛК, и не се установявало наличие на покритие по договора. При условие на евентуална защита, оспорваме исковете по размер. Както установихме по-горе, предметът на застраховката „Злополука на пътниците в средствата за обществен транспорт“ е специфичен и специален по отношение по-разпространените застраховки на гражданската отговорност на лицата, било то водачи на МПС, било упражняващи определени професии и дейности. Предвид изложеното, исковата сума не кореспондира с изрично посочените в полицата рискове и ограничената като лимит сума на отговорност за реализирането на всеки един от посочените рискове в полицата. Ищецът А. бил причинил виновно ПТП и вредоносния от ПТП резултат е пряк резултат от неговото поведение, което било посочено в Констативен протокол№5/19.01.2022г. за ПТП с пострадали лица. В част „пострадали лица“ от същия протокол не бил посочен ищецът А. С. А. като пострадало такова, нито са посочени оплаквания, които той да е декларирал на мястото на ПТП. Едва 12 дена след ПТП лицето се обръща към медицинско заведение, което предполага липса на причинно- следствена връзка между оплакванията и ПТП. Последващите посещения в медицинско заведение били свързани с оперативно лечение на заболявания на сърцето при посочена диагноза в Епикриза от МБАЛ „С." за периода: 10.08.2022г.-13.08.2022г. Сочените в ЕРешения на ТЕЛК и НЕЛК медицински документи и диагнози, не можело да бъдат отнесени към покритието по договора за застраховка. Посоченият лек автомобил не бил приобщен по никакъв начин към дейността за таксиметров превоз, към фирмата, с която ищецът А. имал сключен трудов договор, за да претендира покритие по полицата. Счита, че в срока на застрахователно покритие по договора не била налице „злополука“ по смисъла на ОУ по застраховката, не бил реализиран риска „Трайна загуба на работоспособност от злополука“, а риска „Временна загуба на работоспособност“ не се покрива при условията на договора. Следователно исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени от съда, ведно с всички законови последици. Не била налице „злополука“. Налице била проява на груба небрежност от страна на водача на процесното МПС, според многобройните тежки по степен и съществени за настъпването на ПТП нарушения на ЗДвП, каквито са: чл.50 ал.1 от ЗДвП; чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, които били индиция за изключителен принос 100% - самоувреда от страна на водача за настъпване на ПТП. Прави надлежно възражение за принос в тази посока. Като аксесорни, оспорва исковете за лихви, както и исковете за разноски, с оглед направените оспорвания и възражения по главните искове. Счита исковете за изцяло неоснователни(поради липса на злополука и/или непокрит по условията и срока на застраховката риск), а при условие на евентуалност за неоснователни и недоказани, вкл. и по размер, и при условия на изключителен принос - самоувреда на пострадалото лице за настъпване на вредоносния за него резултат. Моли съда да отхвърли исковете. Претендират се направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Съдът, след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на ГПК, приема за установено следното: Съгласно Трудов договор№7/04.01.2022г. А. С. А. е бил назначен на длъжност шофьор на такси с работодател „Е.". На 19.01.2022г. в качеството си шофьор на таксиметров автомобил с ДК№••• А. С. А. извършвал превоз на пътник в гр.Л., когато около 10:35ч. настъпило ПТП с участието и на друго МПС, в следствие на което управляваният от ищеца автомобил е ударен в предната си част. В резултат на удара и деформираната в посока навътре предна част на автомобила, краката на А. С. А. рязко се забиват в предната част машината. Непосредствено след катастрофата А. не усещал съществена болка, поради което не бил откаран за преглед. На следващия ден, предвид почувствана остра болка в кръста и долните крайници, поради което посетил личния си лекар, който диагностицирал състоянието като последици от травма и констатира палпоторна болезненост по хода на десния седалищен нерв Ласег + смутена походка вдясно. Насочен бил за рентгенови изследвания и му е изписано болкоуспокояващо(аулин). На 01.02.2022г. А. постъпил за лечение в Неврологичното отделение на МОБАЛ „Д-р С.Ч."(приет с анамнеза рецидивиращи болки в кръста с ирадиация по задната повърхност на левия крак, в седалищната област и в дясната ингвинална гънка, като оплакванията датирали от преди две седмици, когато след травма от ПТП се появила болка в лявата седалищна област, засилваща се при движение…). Болките обхванали и дясната ингвинална гънка и се спуснали по задната повърхност на десния крак. Направени са му образни изследвания - графия на лумбални прешлени и рентгенография на таз. Открити са начални спондилозни промени. Издаден бил болничен лист за временна нетрудоспособност№Е20220215927/08.02.2025г. за общо 15 дни, от които 8 дни при болничен престой и 7 дни при домашен режим. Впоследствие се наложило изследване - магнитно-резонансна томография, за което заключението е: Аваскуларна некроза на капут феморис декстра и синистра, което означава загиване(некроза) на костната тъкан в главите на двете бедрени кости, поради нарушено кръвоснабдяване. Некрозата на двете бедрени глави била потвърдена диагноза и при последващо болнично лечение, макар и по друг повод. Било издадено Експертно решение№90441/05.02.2024г., в което като придружаващо заболяване била включена диагнозата коксартроза, двустранна. За ограничаване на движенията на двете тазобедрени стави лекарската комисия дала 20% трайно намалена работоспособност. Решението на ТЕЛК било представено по застрахователната преписка по електронен път на 13.05.2024г. ведно с посочена банкова сметка и с молба да бъде изплатено обезщетение. Официалният отговор на застрахователя по претенцията бил за отказ да изплати обезщетение по застрахователната полица(Застрахователят оспорва факта на настъпила трайно намалена работоспособност в следствие на причинените от ПТП увреждания. В решението на ТЕЛК били определени проценти за заболявания, които не били свързани с претърпяното ПТП и датирали още от 2011г., а травматичното увреждане , вследствие на ПТП не било взето предвид в разглежданото ЕР.). Експертно решение№90441/05.02.2024г. било обжалвано от А. пред НЕЛК. Обжалваното ЕР е отменено и е издадено ново - Експертно решение№91613/30.07.2024г., с което процентът ТНР за заболяването на тазобедрените стави е увеличен на 50%. От страна на ищеца А. са представени и експертни решения на ТЕЛК от 01.11.2011г., от 27.11.2012г., от 28.11.2016г. и от 13.05.2020г., в които диагнозата „първична коксартроза“ не фигурира. Между застрахователя „Дженерали застраховане“АД и превозвача „С." е сключена по задължителна застраховка "Злополука на пътниците в средствата за обществен транспорт" за лек автомобил „О."“ с ДК№•••(„общо брой застраховани пътнически места 4; общо брой застраховани места за водачи – 1, с начислена застрахователна премия за 5бр. застраховани места“) - Застрахователна полица№BG••• Впоследствие, съгласно подписан Добавък№1 към полицата от 21.12.2021г. превозвачът по същата е сменен с нов, а именно „Е.". Срокът на действие на застрахователния договор е от 00:00ч. на 11.02.2021г. до 23:59ч. на 10.02.2022г. Застрахователната сума била уговорена на 50001.00лв. на едно лице, а начислената застрахователна премия за 5бр. застраховани места е общо 42.20лв., която е заплатена при подписване на полицата. Съгласно застрахователния договор и ОУ(т.2.1.) застраховани са както пътниците, така и водача на превозното средство. Застрахователното покритие включвало застрахователните рискове смърт от злополука(обезщетение - 100% от уговорената застрахователна сума) и трайно загуба на работоспособност от злополуката(oбезщетение - процент от застрахователната сума, равен на процента загубена трудоспособност определен с решение на ТЕЛК или НЕЛК). А. С. А. завел застрахователна претенция към застрахователя „Дженерали Застраховане“АД, като била заведена щета№211106797/23.02.2022г. Представители на застрахователя са обяснили на А., че за да има основание да получи застрахователно обезщетение, следва получените увреждания да са довели до трайна загуба на работоспособността, т.е. да има ТЕЛК за тези увреждания. На 13.05.2024г. ищецът А. предал на застрахователя допълнителни документи по заведената претенция(в т.ч. и Експертно решение№90441/05.02.2024г. на ТЕЛК). Плащане не било извършено от страна на застрахователя„Дженерали Застраховане“АД, който с писмо с изх.№310004931/24.06.2024г. отказал да изплати претендираното по застраховката обезщетение. Според заключението на вещото лице по допуснатата съдебна медицинска експертиза асептична/аваскуларна/ некроза на бедрена глава при възрастни(Болест на Чандлър) се манифестира между З0г. и 50г. Възраст(предимно мъже) и е с кистозна декструкция на костната тъкан в областта на бедрена глава. В наполовина от случаите се засягат и двете бедрени глави. Като причина/етиология/ се посочва нарушено кръвоснабдяване в посочената област което е генетично детерминирано,локално запушване на локални съдове. Отключващ момент може да бъде и травмата(в около 25%). Рискови фактори са също затлъстяване, атеросклероза,съдови нарушения,алкохол и др. Според вещото лице етиологична връзка няма, но процеси в тазобедрените стави, които водят до промяна в натоварването на поястно-кръстов отдел и тазобедрена област могат да доведат до натоварване лява или дясна област и да предизвикат различни клинични прояви радикулопатия и др., но в конкретния случай нямало възпаление на седалищен нерв. Може да има засягане на нервно коренче, плексус и др.и при здрави, интактни стави. Неврит(възпаление) можело да се получи при вирусни,бактериални или инфекции в малък таз и по съседство. В конкретния случай асептична/аваскуларна/ некроза на бедрена глава на ТБС е била диагностицирана, но не била в причинно следствена връзка с ПТП. При приемане на А. С. А. в Неврологичното отделение на МОБАЛ „С.Ч." на 01.02.2022г били установени дегенеративни промени в гръбначен стълб-начални спондилозни промени. Клиничната диагноза „Увреждане на седалищен нерв(Неврит)“ е с болестен характер. Нямало травматично въздействие върху седалищен нерв. След клиничен преглед се установява дали засягането е на коренче, плексус, нерв, какво е развитието - остро, хронично, рецидивиращо. Причината би могла да бъде възпалителни състояния,травми, дегенеративни промени, онкологични и др. или съчетания между тях-неврити, радикулити, плексити, хронични състояние - радикулопатии, невропатии и др. След извършване на графия,КТ-скенер,МРТ- резонанс,ЕМГ-показва каква е биоелектричната проводимост, какво е засягането на нерви и мускули. Възстановителният процес се разглежда в два аспекта: клинично от лекаря, преценка на пациента и електрофизиологично. Епидимиологията показва, че поне 80% от хората имат болки в различни периоди в живота си, както най-голям процент разходи-временна неработоспособност в световен мащаб. Дори и своевременна диагностика и лечебен процес не гарантират възстановяване и или липса на обостряне. Травмата би могло да се разглежда в два аспекта - при резки движения в поястно-кръстова област или тривиални движения и натоварване в ежедневието, при който травматизирането не било довело да анатомични нарушения или в съчетание с ограничена функция в двигателен апарат(болка) и травми който са довели до счупване в костни структури, засягане на мускули, кръвоносни съдове и директно въздействие върху нервни структури. В ЕР на ТЕЛК №90441/05.02.24г МОБАЛ „С.Ч." на А. С. А. е посочено в мотивите(т.3), че експертизираното лице заема длъжност •••(реализира в условията на двигателно-монотонна дейност в принудителна, продължителна работна поза и нервно психично напрежение…). Това било само един от рисковите фактори, наред с възрастта с дегенеративните промени, наднормено тегло,сърдечно съдови заболявания, нарушен глюкозен толеранс, микротравматизиране… Наличичието на рисковите фактори и професия не било задължително условие/причина/ за развитие на асептична некроза на главата на бедрена кост. Според вещото лице диагнозата „аваскуларна некроза на капут феморис декстра и синистра“ не се дължи на продължително упражняване на професията на таксиметров водач. Според вещото лице коксартрозата(едностранно или двустранно) може да се диагностицира и без наличие на асептична некроза на капут феморис декстра и синистра, тъй като имало и други причини за промяна в ставния апарат на тазобедрена става. И в най-голям процент се дължи на дегенеративни промени в ставния и опорнодвигателен апарат. Професията „шофьор“ се разглеждала като рисков фактор, но не задължително условие като причина. Налични са възрастови дегенеративни промени и съдови промени без връзка с упражняваната професия. Когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, съдът възлага допълнително заключение, а когато не е обосновано и възникват съмнения за неговата правилност - повторно заключение(чл.201 от ГПК). В тази връзка, следва да се посочи, че заключението на вещото лице е самостоятелен вид доказателствено средство, чиято цел е да подпомогне съда при изясняване на факти и обстоятелства, за които са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага. Събирането на това доказателствено средство, както и доказателствената му стойност в процеса са регламентирани от процесуалния закон със специални правила, различни от тези за писмените доказателства и свидетелските показания. Посредством експертните заключения се установява значението на определени факти и процеси за спорното правоотношение, механизмът на протичане на тези процеси и други, което дава възможност на съда да разреши конкретния правен спор, макар да не разполага със специални знания в определена област. Съдът е длъжен да обсъди всички относими за спора обстоятелства, въведени от страните или служебно установени, в т.ч. изяснените и установени посредством заключението на вещо лице по делото факти и връзки между факти. С експертиза се установяват факти и връзки между факти и се дават експертни оценки, когато са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага. Установяването на фактите е предмет на констатации, връзките между фактите и оценките в рамките на поставените на вещото лице задачи са предмет на изводи. В тази връзка е допусната частична повторна съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице не би могло да отговори категорично(предвид неизвестната етиология на заболяването), дали това заболяване може да се дължи на продължително упражняване на професията таксиметров водач. Двустранната коксартроза, която в случая била вторична и свързаните с нея дегенеративни промени били следствие от асептичната некроза, а не причина за нея. Според вещото лице асептичната некроза не би могла да бъде в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, понеже развитието на асептичната некроза е много по-бавно в сравнение с времето от настъпването на ПТП-то до времето на нейното двустранно диагностициране, а и на практика било невъзможно едновременно настъпване на асептичната некроза и в двете бедрени глави. Коксартрозата не би могло да се намира в причинноследствена връзка с настъпилото ПТП, защото тя е следствие от асептичната некроза и се развива повече от година след настъпването и. Касаело се за вторична коксартроза развила се на базата на аваскуларна некроза на бедрените глави и категорично има причинно-следствена връзка между двете. Асептичната некроза не е дегенеративно заболяване(такова е настъпилата вторична коксартроза). С оглед механизма на това ПТП, това би могло да ускори донякъде смачкването на бедрената глава, което се получава в резултат на асептичната некроза. Съдът кредитира заключенията на двете експертизи(взаимно допълващи се) като обосновани и компетентни и им дава вяра. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл.471 и сл. от КЗ, превозвачите, които извършват обществен превоз на пътници, когато началната и крайната точка на пътуването са на територията на РБ, са длъжни да сключат и поддържат задължителна застраховка "Злополука" на пътниците с обект на застраховане здравето, животът и телесната цялост на пътниците в средствата за обществен превоз. Отговорността на застрахователя за изплащане на застрахователната сума или на съответната част от нея се поражда в случаите, когато вследствие на злополука е причинена смърт или трайна загуба на работоспособност на пътник. В полицата е отбелязано: таксиметров автомобил; общо брой застраховани пътнически места 4; общо брой застраховани места за водачи – 1, с начислена застрахователна премия за 5бр. застраховани места. Макар в разпоредбата на чл.472 ал.2 от КЗ да не са обект на застраховане здравето, животът и телесната цялост - водачите на превозните средства и на обслужващия персонал, сключената застраховка „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз”(застрахователна полица№BG•••) с превозвача „С." за лек автомобил „О."“ с ДК№•••(заедно с Добавък№1 към полицата от 21.12.2021г. превозвачът по същата е сменен с нов - „Е."…), обуслява извод, че обект на застраховане е и водача на автомобила. Начислената застрахователна премия за 5бр. застраховани места, която е заплатена при подписване на полицата. Следователно съгласно застрахователния договор и ОУ(т.2.1, т.2.2, т.3, т.8) застраховани са както пътниците, така и водача на превозното средство. Процесният договор се явява разновидност на уредения в чл.471 и сл. от КЗ - договор за застраховка “Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз“ с включване на водача на превозното средство. Оттук следва и приложимостта на чл.459 ал.1 от КЗ - договорите за застраховка "Злополука" се сключват срещу рискове, свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическо лице, които са настъпили в резултат на злополука(застрахованият предварително уговаря със застрахователя при настъпването на дадено събитие да бъде изплатена от последния(лично на застрахования или на трето лице). Съгласно общите правила на застраховка „Злополука“ - чл.459 ал.2 от КЗ, злополука е всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане на застрахованото лице в резултат на непредвидени и внезапни въздействия от външен произход, които застрахованото лице не си е причинило умишлено. Непредвидимостта се предполага до доказване на противното. Договорът за застраховка "Злополука" може да се сключи за изплащане на фиксирани парични суми, на обезщетения на размера на причинени вреди или за комбинация от двата вида плащане – чл.459 ал.3 от КЗ. Законът дава възможност с един договор за застраховка „Злополука“(групова застраховка) застраховащият да застрахова две или повече лица, чийто брой е определен или определяем, и които са включени в списък по определени критерии. В този случай не е необходимо договорът да съдържа имената и адресите на застрахованите лица, ако те са определени по друг недвусмислен начин, вкл. чрез посочване на определено тяхно качество – чл.441 ал.1 от КЗ(в случая пътниците и водача на превозното средство). Основателността на предявения иск за заплащане застрахователно обезщетение предполага установяване при условията на главно и пълно доказване от страна на ищеца настъпване на застрахователното събитие „злополука" по смисъла на сключения договор за застраховка и трайната му нетрудоспособност , пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие. Със сключения между страните договор за застраховка „Злополука" ответникът се е задължил да обезщети ищеца като застраховано лице за вредите, изразяващи се в трайна загуба на трудоспособност, пряка и непосредствена последица от претърпяна в срока на застраховката злополука или до една година от датата на претърпяната злополука, последствията от която са довели до трайна неработоспособност. Съгласно ОУ(т.11, т.12, т.44.2) на застраховка „Злополука“ покритият застрахователния риск е обективно съществуваща вероятност от настъпване а вредоносно събитие, възникването на което е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице, като злополуката е определена като събитие, независещо от волята на застрахованото лице , което внезапно указва механично въздействие върху неговото тяло и води до телесно увреждане, което в срок до една година от настъпване на събитието е довело до трайна загуба на работоспособност. Така определеното в сключения между страните договор понятие за злополука съответства на законовото понятие посочено по-горе в чл.459 ал.2 от КЗ. Несъмнено ПТП е злополука по смисъла на сключения между страните договор , като установената в чл.459 ал.2 от КЗ презумпция за непредвидимостта му не е оборена от ответника и липсват каквито и да било доказателства , които да сочат на умишлено причиняване на ПТП от страна на ищеца. С разпоредбата на чл.460 ал.2 от КЗ е предвидена възможността страните да договорят и други основания за изключване отговорността на застрахователя, разширяващи кръга на предвидените в чл.460 ал.1 от КЗ. С оглед принципа на свобода на договарянето(чл.9 от ЗЗД) страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила, стига общите условия на договора да определят ясно и недвусмислено покритите и изключените рискове- чл.345 ал.5 т.1 от КЗ(в конкретния случай т.13 от ОУ…). В настоящия случай ответното застрахователно дружество се позовава на груба небрежност на застрахования, причинила увреждане на здравето му, като основание за изключване на отговорността. Възражението за „груба небрежност“ от страна на водача на процесното МПС, според посочени „нарушения на ЗДвП(чл.50 ал.1 от ЗДвП и чл.137а ал.1 от ЗДвП)“, които „били индиция за изключителен принос 100% - самоувреда от страна на водача за настъпване на ПТП“, не почива на никакви конкретни факти и доказателства, а в тежест на ответника е да го докаже. Грубата небрежност се определя като неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежния човек при подобни условия. Следователно, пострадалият трябва да е знаел, че с конкретните си действия може да причини или да допринесе за настъпването на определен вредоносен резултат, но се надявал да го предотврати. В настоящия случай липсват каквито и да било данни в тази насока. Поради това съдът приема, че не е доказано наличието на изключен застрахователен риск. От представените епикризи и амбулаторни листове се установяват телесни увреждания у ищеца, регистрирани във време, след датата на настъпване на ПТП, при липса на медицинска документация за такива увреждания преди този момент, отразено е подробно състоянието му, състоянието му е проследявано и е видно каква е била констатацията на лекуващите лекари във връзка със същото. Издадените медицински документи съдържащи здравна информация, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, съгласно чл.27 ал.3 от ЗЗ представляват официални документи удостоверяващи съгласно чл.179 ал1 от ГПК и доказващи, че у посоченото, като пациент лице, след извършен преглед от лекар са налице описаните телесни увреждания, неговото състояние. Експертното решение на ТЕЛК има двойствен характер(от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установеното в него факти…). Следователно, в качество си на удостоверителен документ, експертното решение на ТЕЛК не създава правопораждащия юридически факт на инвалидизация, а само констатира неговото наличие, съществуване. Експертното решение на ТЕЛК следва да се тълкува и разбира в неговата цялост. Описаните в медицинската документация увреждания съответстват на посочените в исковата молба. При доказателство за налични у ищеца телесни увреждания, констатирани след настъпване на ПТП и липса на данни за съществуването им преди това(с изключение на хипертонична сърце, стар инфаркт на миокарда, наличие на коронарен ангиопластичен имплантант и трансплантант, дислипидимия, каротидна Атеросклероза 50% стеноза на арт.каротис интерна декстра и нарушен глюкозен толеранс…) доказано се явява, както, че у ищеца са настъпили посочените в исковата молба увреждания на телесната му неприкосновеност и здравословно състояние, както и, че същите се намират в причинно–следствена връзка с противоправно поведение на лице, управлявало автомобил регистриран в държава членка на системата „Зелена карта“, различна от РБългария. Събраните по делото доказателства установяват , че на 19.01.2022г., в срока на договора за застраховка, ищецът е претърпял ПТП, управлявайки автомобил при извършване на превоз на пътник настъпило ПТП с участието и на друго МПС, вследствие на което управляваният от ищеца автомобил бил ударен в предната си част, като в резултат на удара и настъпилата деформация на автомобила настъпили увреждания, диагностицирани като палпоторна болезненост по хода на десния седалищен нерв Ласег + смутена походка вдясно и с рецидивиращи болки в кръста с ирадиация по задната повърхност на левия крак, в седалищната област и в дясната ингвинална гънка. След проведените изследвания се установила аваскуларна некроза на капут феморис декстра и синистра - загиване(некроза) на костната тъкан в главите на двете бедрени кости, поради нарушено кръвоснабдяване. Некрозата на двете бедрени глави била потвърдена диагноза и при последващо болнично лечение. В тази връзка и било издадено Експертно решение№90441/05.02.2024г. на ТЕЛК, в което като придружаващо заболяване е включена диагнозата коксартроза, двустранна. Физическите увреждания, като пряка последица от ПТП, и поради това ищецът А. е ползвал болнични, предвид настъпила „временна загуба на работоспособност“, която обаче не е покрит застрахователен риск(в полицата по застраховката се покриват само два риска: „трайна загуба на работоспособност от злополука“ и „смърт от злополука“. Заболяванията, описани в Експертно решение№90441/05.02.2024г. на ТЕЛК не са с травматичен произход и с установена причинно-следствена връзка с ПТП. Всяко едно от тях има своето развитие във времето като възпалителен процес или дегенеративен такъв, в т.ч. и клиничната диагноза „увреждане на седалищния нерв“(неврит) е с болестен характер. Според вещото лице няма етиологична връзка с асептична/аваскуларна/ некроза на бедрена глава, но процеси в тазобедрените стави, които водят до промяна в натоварването на поястно-кръстов отдел и тазобедрена област могат да доведат до натоварване лява или дясна област и да предизвикат различни клинични прояви радикулопатия и др., но в конкретния случай нямало възпаление на седалищен нерв, респ. нямало травматично въздействие върху седалищен нерв. Описаните заболявания в исковата молба имат хроничен характер и са свързани с редица фактори(възраст с дегенеративни промени, наднормено тегло, сърдечно-съдови заболявания, нарушен глюкозен толеранс), които били налични при ищеца към твърдяната дата на ПТП. Във връзка с възражението относно наличието на причинно– следствена връзка между инцидента и описаното увреждане асептична/аваскуларна/ некроза на бедрена глава, съдът намира това възражение за основателно. В заключението по първоначалната експертиза вещото лице(невролог) заключава, че „аваскуларната некроза на капут феморис декста и синистра“ не се дължи на продължително упражняване на професията на таксиметров водач от страна на ищеца, а още по-малко е резултат от процесното ПТП. У ищеца били налични възрастови дегенеративни промени и съдови промени без връзка с упражняването на професията. Според вещото лице коксартрозата(едностранно или двустранно) може да се диагностицира и без наличие на асептична некроза на капут феморис декстра и синистра, тъй като имало и други причини за промяна в ставния апарат на тазобедрена става. И в най-голям процент се дължи на дегенеративни промени в ставния и опорно-двигателен апарат. И в заключението по допуснатата и приета повторна съдебено-медицинска експертиза вещото лице(специалист по ортопедия и травматология) постановява, че асептичната некроза не би могла да бъде в причинноследствена връзка с настъпилото ПТП, понеже развитието на асептичната некроза е много по-бавно в сравнение с времето от настъпването на ПТП-то до времето на нейното двустранно диагностициране, а и на практика било невъзможно едновременно настъпване на асептичната некроза и в двете бедрени глави. Двустранната коксартроза, която в случая била вторична и свързаните с нея дегенеративни промени не би могло да се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, защото тя е следствие от асептичната некроза и се развива повече от година след настъпването и. Така, посочените в Експертно решение№90441/05.02.2024г. на ТЕЛК диагнози(след ПТП от 19.01.2022г.) са за заболявания с нетравматичен характер и не са с произход процесното ПТП. Трайната намалена работоспособност на ищеца А., съгласно експертното решение на ТЕЛК не се установява да е пряка и непосредствена последица от уврежданията , получени при претърпяната на 19.01.2022г. злополука, поради което и за ответникът съгласно сключения между страните застрахователен договор не е възникнало задължение да заплати застрахователно обезщетение. Съответно, искът за заплащане на обезщетение в размер на 25000.50лв. по застрахователна полица№BG••• за настъпила трайна загуба на работоспособност и акцесорните искове за законна лихва върху обезщетението от датата на завеждане на исковата молба – 19.11.2025г. до окончателното и изплащане и законната лихва за забавено плащане на главницата за периода: 05.06.2024г.-19.11.2025г. за сумата 5047.98лв. се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят. С оглед изхода на спора , на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноски , искане за което е направено своевременно до приключване устните състезания . Установените разноски на ответника са 500.00€, заплатено възнаграждение на вещо лице. В хода на делото ответникът е представляван от юрисконсулт, за което на основание чл.78 ал.8 от ГПК следва да му бъде присъдено възнаграждение в размер на 127.82€(250.00лв.), съобразено с чл.25 ал.1 от НЗПП и фактическата и правна сложност на спора. Съгласно чл.77 от ГПК, ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране. Нормата е императивна и се намира в част първа - Общи правила за всички производства по ГПК, вкл. исковото производство. Текстът е израз на служебното начало, за да се осигури във всички случаи събиране на дължими държавни такси или други разноски по делото. Предвид факта, че ищецът А. не е освободен от такси и разноски, както на основание чл.83 ал.1 от ГПК, така и по реда на чл.83 ал.2 от ГПК, същият следва да заплати разноските, представляващи възнаграждение за вещо лице(400.00€) по допуснатата повторна съдебномедицинска експертиза, поискана от него. Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът