Решение № 7732 от 27.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 47008/2025 г.

Предявени са осъдителни искове от „..........“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по.86, ал.1 ЗЗД против Х. Г Л. и С. Г. Л. за заплащане при условията на разделност сумата от 190,70 евро (372,97 лева), представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024г. в имот, находящ се в ........., абонатен № ......, сума в размер на 26,65 евро (50,17 лева), обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 10.09.2025 г., сумата 16,60 евро (32,46 лева) - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2023 г. до 30.04.2024 г. и сумата 3,94 евро (7,70 лева) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 15.04.2023 г. до 10.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.09.2025 г. до окончателното плащане като сумите се претендират от всеки един от ответниците в качеството им на наследници на починалата С. С. по ½ час,съобразно притежаваната от всеки наследствена квота. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързвали потребителите, без да било необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди при смърт на клиент - физическо лице, наследниците или лицето придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока в срока по чл. 12. т. 12 (30 –дневен срок) чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Твърди, че ответниците изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който заявяват, че са заплатили претендираните суми в пълен размер като с това признават задълженията си. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове срещу ответниците с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД вр.чл.49 ЗЕ, вр.чл.86 от ЗЗД. По иска по. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, включително и наследственото правоприемство, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По иска чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава, в това число публикуване на общата фактура за съответен отоплителен сезон на интернет страницата на ищеца, както и че е отправил, а ответникът е получил покана да заплати дължимата такса за дялово разпределени. В настоящия случай веднага след връчването на преписи от исковата молба на ответниците, същите изрично са заявили, че признават вземанията и са погасили претенциите на ищеца – това обстоятелство се установява от представения по делото платежен документ и изричното потвърждаване от страна на ищеца, че вземанията са заплатени в цялост, като единствено претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като счита, че ответниците са дали повод за завеждане на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, когато същите са от значение за спорното право. В конкретния случай основанието и размерът на претенциите на ищеца са признати от ответниците, като задълженията са изцяло погасени в хода на производството. Ето защо съдът следва да съобрази настъпилия в процеса факт на плащане. Към момента на приключване на устните състезания не съществуват изискуеми и неудовлетворени вземания на ищеца. При това положение предявените осъдителни искове се явяват лишени от предмет и следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез изпълнение в хода на процеса. По разноските: С оглед изхода на спора, независимо че исковете се отхвърлят, съдът намира, че ответниците са дали повод за предявяването им, тъй като не са изпълнили задължението си доброволно и в срок. Обстоятелството, че исковете се отхвърлят се дължи единствено на пълното погасяване на вземанията и признанието им от страна на ответниците в хода на процеса, а не на тяхната неоснователност. Ето защо ищецът има право на разноски. Същият изрично е заявил, че всички разноски са му били заплатени с изключение на възнаграждение за юрисконсулт. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. С оглед обстоятелството, че освен подадена шаблонна искова молба /предвид множеството дела, водени от ищцовото дружество срещу различни ответници-клиенти на топлинна енергия/, като се съобрази и факта, че за ищеца не е възникнала необходимост от ангажиране на допълнителни доказателства и представяне на становища за доказване на основателността и размера на претенциите, заради признанието на задължението и осъщественото доброволно плащане в пълен обем от страна на ответниците, съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца възнаграждение в по-нисък размер от обичайно присъжданите по този вид дела за осъществено процесуално представителство в размер на 20 евро за исковото производство. С оглед изложеното, съдът