Решение № 212 от 13.6.2026 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 281/2022 г.

Производството е образувано по искова молба ,предявена от Ж. С. И., ЕГН: ••••••••••, в качеството на законен наследник (баща) на Д. Ж. С. и Р. К. Н., ЕГН: ••••••••••, в качеството на законен наследник (майка) на Д. Ж. С. чрез адв. Н. Д., против Н.Б.Б.А.З. , ул. ••••, С., БУЛСТАТ ••••, с правно основание: чл. 515, ал. 3, т. 2 от КЗ и цена на исковете: 204 516,75 евро /400 000лв./ от които по 102 258,38 евро /200 000лв./ лева за всеки от ищците. На 12.07.2022 г. в Сз ОС е постъпила и искова молба от М. А. А., ЕГН •••••••••• и Ж. Д. Ж., ЕГН •••••••••• действащ чрез своята майка и законен представител М. А. А., ЕГН •••••••••• против същия ответник. По повод на нея е било образувано т. д. № 288/ 2022 г. С определение № 78 от 07.02.2022 г. постановено по т. д.№281 /2022 г. производството по двете дела е съединено и е посочено, че същото ще продължи под № 281/2022 г. по описа на СтОС. Предявени са искове за заплащане на обезщетение в размер на 153 387,56 евро/300 000 лв./ за детето на починалия и 127 822,97 евро /250000 лв./ за фактическата съжитЕ.. В исковата молба се посочва, че на 14.11.2020г. около 07:00ч. сутринта в Р.Р., на Автомагистрала А1 при 500 км., близо до Р.М. по посока гр.Т. - гр.Л., настъпва пътнотранспортно произшествие /ПТП/, при което катастрофира лек автомобил марка „Сеат“, модел „Алтеа“, с нидерландски peг. № ••••, като ПТП, настъпва при следния механизъм: На посочените по-горе дата и място, водачът на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Алтеа“, с нидерландски регистрационен номер № „••••“, се удря в задната част на попътно движещия се пред него товарен автомобил. Посочва се, че в пряка причинно - следствена връзка с така настъпилото ПТП, Д. Ж. С., явяващ се пасажер на предна седалка в лек автомобил марка „Сеат“, модел „Алтеа“, с нидерландски per. № ••••, получава несъвместими с живота телесни увреждания, които водят до неговия летален изход. Ищците Ж. С. И. и Р. К. Н. са родители на починалия,М. А. А. –фактическа съпруга ,а Ж. Д. Ж.-син и се явяват увредени лица вследствие смъртта на Д. Ж. С.. Сочи се, че отговорността за настъпването на процесното събитие е на водача на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Алтеа“, с нидерландски per. № ••••, който с непредпазливото си и неправомерно поведение, виновно допуска настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие, е в пряка причинно-следствена връзка ,с което е и последвалата смърт на Д. Ж. С.. Твърди се, че видно от писмо с изх. № 24-01-613/30.12.2020г. по описа на Г.Ф., получено в отговор на отправено от страна на ищците запитване, става ясно, че както към датата на настъпване на описаното по- горе събитието, така и към настоящия момент, в Националното бюро на Н., липсват данни за застраховател, сключил застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, спрямо лек автомобил марка „Сеат“, модел „Алтеа“, с нидерландски per. № ••••. Твърди се, че от изложеното до настоящия момент, налага извода, че не е възможно да се определи застрахователят на виновния водач на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Алтеа“, с нидерландски peг. № ••••, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на НББАЗ в качеството му на Компенсационен орган. Предвид всичко дотук изложено, ищците намират настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца за доказани, а оттук и за доказани предпоставките за наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието по чл. 515, ал. 3, т. 2 от КЗ. Твърди се, че ищците, в качеството си на увредени лица по смисъла на чл. 478, ал. 2 от КЗ, имат право на основание чл. 511, ал. 1, т. 3 от КЗ да претендират пряко от ответника изплащане на обезщетения за всички претърпени от последните болки и страдания, които са в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП, като се отбелязва, че от тяхна страна е спазено изискването на чл. 516 от КЗ и по предявената пред ответника извънсъдебна претенция същият постановил отказ от изплащане на обезщетение на ищците. Сочи се, че поради гореизложеното, ищците са мотивирани да потърсят съдебна защита на интересите си, чрез настоящата искова молба, с която сезират съда с претенции за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди. По отношение на претенциите за неимуществени вреди във връзка със смъртта на пострадалото лице, заявяват следното: Във връзка с нелепата смърт на своя син, ищците преживяват огромен стрес, страдат от необратимата загуба и понастоящем не могат да се съвземат, още повече, че всички са живели в едно домакинство. Губят своята морална, финансова, и синовна опора. Твърди се, че вредите, които ищците като увредени лица търпят, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, поради което са мотивирани да потърсят съдебна защита на интересите си, чрез настоящата искова молба, с която сезират съда с претенцията си за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния син Д. Ж. С..Сочи се, че смъртта поставя край на живота, като най - ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга най - големи, ако трябва да бъдат по някакъв начин от морална гледна точка градирани в скала. Загубата на дете е най - тежкото житейско събитие, така, че дори и интензивността на страданието на ищците да намалее във времето, мъката им не се преживява до края на живота им и вредата в това отношение е непоправима и материално неизмерима. Д. е бил синът, когото ищците са отгледали с най-големите обич, грижа и родителска ласка. Ищците осъзнават и страдат от факта, че са завинаги лишени от пълноценното и щастливо семейство, което преди събитието са били, от моралната и синовна опора, която починалият им е давал, както и, че болки и страдания от загубата на толкова близък за тях двамата човек, ще търпят винаги. Д. е живеел заедно със своите родители, бил е уважаван и работлив, който се е ползвал с добро име в обществото като добър човек, както и като добър и грижовен син. Заявява се, че наред с горното ищците и до настоящия момент страдат от депресия и посттравматичен стрес, изразяващи се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност. Преди настъпилото събитие, те са били жизнени и контактни, радвали са се на спокоен живот и срещи с близки и приятели. В момента са затворени и отчуждени, избягват срещи с други лица и така обичайните за всеки нормален човек срещи с приятели и стремеж към положителни преживявания. Ищците са съкрушени - вместо да се радват на спокойни години, в които да имат подкрепата на своя обичан син, каквато са имали, докато е бил жив той, сега те нямат надежда за нищо, нямат и желание за живот. Това, наред с обстоятелството, че смъртта настъпва по такъв нелеп начин, още повече засилва болките и страданията, които ищците изпитват, като настъпилото събитие има за последица силно негативно влияние върху целия бъдещ живот на ищците. Сочи се, че предвид гореизложеното, както и последователната съдебната практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, и принципа на пълно и универсално обезщетяване на увреденото лице, закрепен в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, от една страна, и, отчитайки, че справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението при всеки решаван от него спор, както и, че преценката на съда за размера на обезщетението, макар и да е такава по справедливост, не може да бъде безгранична и безконтролна, от друга страна, намират, че обезщетенията, които се дължат от ответника за компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, които ищците са претърпели, търпят и ще продължават да търпят, са в размер на по102 258,38 евро /200 000лв. /за всеки ищец. Сочи се, че независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя (в случая на Компенсационния орган) от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение, би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Молят съда да осъди Н.Б.Б.А.З., ул. ••••, С., с адрес гр. С., ул. ••••, да заплати: сумите от по 200 000,00 (двеста хиляди) лева за всеки от ищците; законна лихва върху посочените по - горе суми, считано от датата на завеждане на извънсъдебната претенция до окончателното й изплащане. Молят съда да присъди на ищците и разноските по делото, в това число и да присъди адвокатско възнаграждение. Ищците М. А. и Ж. С. са съответно фактическа съжитЕ. и син на починалия и се явяват увредени лица вследствие смъртта на техния фактически съжител и баща. Д. е бил стожерът на тяхното семейство, работлив и грижовен мъж и баща. Ищците осъзнавали и страдали от факта, че са завинаги лишени от пълноценното и щастливо семейство, което преди събитието са били, от моралната, съпружеска, родителска и финансова опора, която починалият им е давал, както и, че болки и страдания от загубата на толкова близък за всички тях човек, ще търпят винаги. М. губи своята половинка, своята любов, с която са създали прекрасно семейство. М. и Д. са били с разпределени в семейството роли, като всички финанси от раждането на детето им до смъртта на Д. са били осигурявани именно от него. След фаталния инцидент, М. бива принудена да търси начини да се грижи сама за няколкомесечното си бебе, оставена на произвола на съдбата, без мъж до себе си. От друга страна, новороденият Ж. губи своя баща едва на няколко месеца. Той необратимо е лишен от възможността да познава своя баща и да има родител до себе си в годините, когато ще му е най-нужен. Ж. остава сираче, завинаги лишено от възможността да расте като пълноценно и щастливо дете. Необратимо ще е лишен от възможността да расте със своя татко, да се учи на всички мъжки неща от него, няма да има пример за подражание, каквито априори са бащите за своите синове. Смъртта на Д. разтърсва семейството из основи, една самотна майка и сирачето й остават без своя спътник и баща, самотни и уязвими. Твърди се, че настъпилото събитие има за последица силно неблагоприятно влияние върху целия бъдещ живот на ищците. Изложени са статистически данни относно финансовата обстановка в страната и нивото на инфлация. Позовават се на чл. 52 от ЗЗД и принципа на пълно и универсално обезщетяване на увредените лица, закрепен в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, Предвид изложеното ищците правят искане съдът да постанови решение, с което да осъди Н. Б. Б. А. З., ул. ••••, С., с адрес гр. С., ул. ••••, да заплати : сумата от 250 000,00 (двеста и петдесет хиляди) лева за първата ищца; законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на извънсъдебната претенция до окончателното й изплащане; сумата от 300 000,00 (триста хиляди) лева за втория ищец; законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на извънсъдебната претенция до окончателното й изплащане. Претендират се разноските в настоящото производство, в това число и адвокатско възнаграждение. В отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. Оспорва и тяхната допустимост. Сочи, че съображенията му срещу исковете са следните: На 14.11.2020 г. на територията на Р. е настъпило ПТП между лек автомобил Сеат Алтеа с нидерландски per. № •••• и полуремарке Ш.К. с румънски per. № ••••, теглено от влекач Волво с румънски peг.№ ••••. На 23.11.2020 г. ищците, чрез адв. Н. Д., подават молба вх. № 2-2623 до НББАЗ, с искане за предоставяне на информация относно застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил Сеат Алтеа с нидерландски peг. № ••••, периода на валидност на застраховката, кореспондента и представителя за уреждане на претенции на застрахователя на територията на Р. Б.. Сочи, че с писмо изх. № 1-2149 от 27.11.2020г., получено на 01.12.2020 г., НББАЗ е уведомило адв. Д., че информацията, която изисква, е от компетентността на Информационния център към Г.Ф. (ГФ) по Глава петдесет и трета от КЗ. На 19.01.2021г. от ищците, чрез адв. Н. Д., е предявена претенция вх. № 2- 0132 до НББАЗ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на техния син Д. Ж. С., настъпила при ПТП от 14.11.2020 г. В тази претенция лицата се позовават на писмо изх. № 24-01-613/30.12.2020 г. на Г.Ф., съгласно, което както към датата на ПТП, така и към момента на претенцията, в националното Бюро на Н. липсвали данни за застраховател, сключил застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, относно лек автомобил Сеат Алтеа, с нидерландски регистрационен номер ••••. Сочи, че с писмо изх. № 1-0232 от 26.01.2021г., получено по електронна поща на същата дата и по поща на 28.01.2021г., НББАЗ е уведомило адв. Д., че предявената претенция не съответства на изискванията на КЗ за редовно предявена претенция, тъй като липсват каквито и да е документи, издадени от съответните компетентни органи в Р., доказващи събитието, вината, участниците и настъпилите последици, както и че до представяне на необходимите документи НББАЗ не е в състояние да предприеме действия по случая и не счита претенцията за редовно предявена. Сочи, че с молба вх. № 2-0175 от 26.01.2021 г. адв. Д. е представил писмо от Прокуратурата към Апелативния съд на Т., което съдържа информация единствено, че наказателно дело с предмет ПТП, настъпило на 14.11.2020 г. на магистрала А1, в околностите на населено място Р.М., окръг Т., е изпратено за разглеждане към Районната прокуратура към съда в Т.. Във връзка със събитието и участниците в него не са представени никакви документи. Посочва, че с писмо изх. № 1-0275 от 01.02.2021 г., получено на 03.02.2021 г., НББАЗ са отговорили на адв. Д., че в качеството си на Компенсационен орган бюрото няма правна възможност да изисква и да се снабдява с документи от компетентните органи на други държави, както и че до представяне на необходимите документи не е в състояние да предприеме действия по случая и не счита претенцията за редовно предявена. Сочи, че с електронно съобщение от 04.02.2021 г., румънското национално Бюро е информирало НББАЗ, че адвокатът на ищците се е обърнал към тях с молба да встъпят в случая в качеството си на Бюро „Зелена карта“ в страната на инцидента (национално бюро на застрахователите по смисъла на Вътрешните правила на Съвета на Бюрата), че са открили преписка и са встъпили като Бюро "Зелена карта", както и че според нидерландското национално Бюро автомобилът с регистрационен номер 134ZFJ4 все още е бил регистриран в Н. към датата на събитието. Твърди, че към исковата молба е приложена международна застрахователна карта („Зелена карта“) за процесното МПС към него, издадена от нидерландския застраховател А.•••• N.V., валидна от 10.11.2020 г. до 24.11.2020 г. Сочи, че с писмо от 05.09.2022 г. нидерландското национално Бюро е информирало румънското национално Бюро, че заедно с исковата молба са получили от НББАЗ валиден международен застрахователен сертификат „Зелена карта“ на нидерландския застраховател А., която не са получавали преди. Уведомяват, че са приканили А. да потвърдят покритието и че са помолили НББАЗ да насочи увредените лица или към представителя за уреждане на претенции на А. в Б., или към румънското национално Бюро. С писмо от 05.09.2022 г. нидерландското национално Бюро, което изпълнява и функциите на Компенсационен орган, е информирало НББАЗ, че нидерландското национално Бюро действително е потвърдило на румънското национално Бюро, че процесният автомобил е бил обичайно установен в (обичайно се е намирал на територията на) Н.. Повторили са изложеното и в споменатото писмо до румънското национално Бюро, че са приканили А. да потвърдят покритието и да изпратят номера на своята преписка колкото е възможно по-скоро. Междувременно са помолили НББАЗ да насочи увредените лица или към представителя за уреждане на претенции на А. в Б. („М.И.“ ЕООД, или към румънското национално Бюро „Зелена карта“. Заявили са, че след като получат номера на преписката на А. ще се свържат отново с НББАЗ. Ответникът сочи, че с електронно съобщение от 07.09.2022 г., румънското национално Бюро отново е потвърдило, че са информирани от националното Бюро „Зелена карта“ на Н. (нидерландско национално Бюро), че превозното средство с № •••• е било законно регистрирано в Н. към датата на произшествието (14.11.2020г.). Сочи, че с електронно съобщение от 19.09.2022г., нидерландското национално Бюро е уведомило НББАЗ, че номерът на преписката при нидерландския застраховател А., издал приложената към исковата молба застраховка „Зелена карта“, е QSS-610515 са указали адреса на електронната им поща. Заявили са също, че от името на техния член нидерландския застраховател А.•••• N.V. биха искали да получат колкото може повече информация по случая. Потвърдили са отново, че процесният автомобил е бил действително обичайно установен в Н. към датата на събитието. С електронно съобщение от 26.09.2022г., нидерландското национално Бюро е потвърдило още веднъж гореизложеното. Въз основа на изложеното ответникът счита, че трябва да се изследва дали са налице предпоставки за компетентност и ангажиране на отговорността на НББАЗ като Компенсационен орган по чл. 515 и чл. 516 от КЗ, като твърди, че такива липсват. Оспорва предявените по настоящото дело искове като недопустими и като неоснователни. Счита, че исковете са недопустими, поради което моли съда да прекрати производството по делото. Твърди, че видно от изложеното по-горе, липсват предпоставките на чл. 516, ал. 8 от КЗ за предявяване на съдебен иск срещу НББАЗ в качеството му на Компенсационен орган, като същевременно не са налице предпоставките на чл. 515 от КЗ, при които НББАЗ би имало компетентност като Компенсационен орган. Посочва, че подаденото на 23.11.2020 г. искане до НББАЗ не е претенция за обезщетение, а искане за информация относно застраховката на автомобила и за кореспондента и представителя за уреждане на претенции на застрахователя на територията на Р. Б.. Посочва, че подадената на 19.01.2021 г. претенция е извън компетентността на НББАЗ в качеството му на Компенсационен орган, тъй като не са били налице нито една от хипотезите на чл. 515 от КЗ. Това е така, защото: На този етап оспорва, че ищците и загиналият Д. С. имат качеството на лице, пребиваващо в Б., по смисъла на чл.503 и чл.515, ал. 1 от КЗ и чл. 21 и чл. 24 от Директива (ЕО) 2009/103. Това обстоятелство не е доказано по делото към датата на ПТП, а евентуално и към други относими моменти. При това положение не е ясно дали изобщо е имало валидно сезиране на НББАЗ в качеството му на Компенсационен орган, доколкото Бюрото би имало компетентност в това си качество само при тези обстоятелства. Сочи, че видно от изложеното в писмата на НББАЗ от 26.01.2021 г. и от 01.02.2021 г., претенцията не е била редовно предявена. Допълнителна нередовност е, че с нея не са били представени банкови сметки на ищците в съответствие с чл. 380, ал. 1 от КЗ. Допълнително посочва, че изложените в исковата молба твърдения, че до момента на подаване на исковата молба не е възможно да се определи застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лекия автомобил Сеат Алтеа с нидерландски per. № •••• се опровергават от приложената от ищците към исковата молба Международна застрахователна карта за МПС („Зелена карта“), издадена под контрола на нидерландското национално бюро за автомобилно застраховане за същия автомобил със застраховател А.•••• N.V., валидна от 10.11.2020 г. до 24.11.2020 г. Твърди, че тази застрахователна карта се представя на НББАЗ за първи път с исковата молба. Сочи, че видно от представеното с исковата молба писмо № 676425/23.12.2020г. на Министерство на вътрешните работи, Главен инспекторат на румънската полиция, Екип Автомагистрали, Полицейска служба Автомагистрали А1 Р.В. - Д. и приложените към него, погрешно изпратени до тях от адв. Н. Д. документи относно процесното ПТП, най-късно към 23.12.2020 г. ищците са разполагали с описаната по-горе международна застрахователна карта за лекия автомобил, тъй като същата е част от погрешно представените пред първата служба от адв. Д. документи. Твърди, че тъй като за процесния лек автомобил Сеат Алтеа с per. № •••• към дата 14.11.2020 г. е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при нидерландския застраховател А.•••• N.V, което обстоятелство е било известно на ищците (включително и към датата на подаване на исковата молба), то съгласно Директивата и чл. 503, ал. 7 от КЗ ищците, ако са били лица, пребиваващи в Б. по смисъла на Директивата и чл. 515 от КЗ, те е следвало да се обърнат към нидерландския застраховател или към неговия представител за уреждане на претенции в Б. „М.И.“ ЕООД (•••• Ltd.), с претенция за обезщетение. Едва при липса на произнасяне по тази претенция от страна на застрахователя или неговия български представител в законоустановения тримесечен срок би възникнала компетентност на българския Компенсационен орган съгласно чл. 515, ал. 1, т. 1 от КЗ. В процесния случай не са налице твърдения от страна на ищците, а и липсват данни да е била предявявана претенция към застрахователя на сочения за виновен водач или към неговия представител за уреждане на претенции. Няма и предявена извънсъдебна претенция към НББАЗ с основание липса на произнасяне в законоустановения срок на застрахователя или неговия представител, поради което не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Компенсационния орган, а исковата претенция е преждевременна и недопустима съгласно чл. 516, ал. 8 от КЗ. Сочи, че концепцията, стояща зад субсидиарната фигура на Компенсационния орган, е той да придобива компетентност за произнасяне по отправена до него претенция за обезщетение само при липса на произнасяне от страна на застрахователя или неговия представител по предявена към него претенция от увреденото лице. Това се потвърждава и от разпоредбата на чл. 516, ал. 7 от КЗ, според която функциите на Компенсационния орган се състоят в уреждане на претенции в случаи, които подлежат на обективно установяване, и поради това дейността му се ограничава до проверка дали е отправена претенция за обезщетение по установения ред пред застрахователя/представителя и в предвидените срокове, без да се прави преценка по същество. При липса на такава претенция Компенсационният орган не е компетентен да се намеси. Ето защо счита, че предявената към НББАЗ извънсъдебна претенция е била недопустима и преждевременна, поради което не се явява надлежна претенция към Компенсационния орган. Независимо от това, в двумесечния срок по чл. 516, ал. 2 от КЗ, НББАЗ се е произнесло по претенциите, като е обяснило защо основанието и размера им не са били установени и че до представянето на изисканите доказателства не могат да бъдат разгледани и удовлетворени (писмо на НББАЗ от 26.01.2021 г.). Ответникът оспорва и обстоятелството, че л.а. Сеат Алтеа към датата на ПТП е било доставяно или експортирано от една държава членка в друга съобразно приложените към исковата молба документи. От друга страна, в случай че процесното МПС е било незастраховано към датата на ПТП, както се твърди в исковата молба, и е било доставяно за Б., отново не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Компенсационния орган. Компенсационният орган няма компетентност да заплаща обезщетения на увредените лица, тъй като съгласно § 1, т. 12, б. „б“ от КЗ няма да е изпълнено условието по чл. 515, ал 2, т. 2 от КЗ. Изтъква, че по дефиниция НББАЗ, в качеството му на Компенсационен орган, не е застраховател, не е поемател на риска и не поема задълженията на застрахователя изцяло или отчасти. Отговорността на Компенсационния орган е уредена като субсидиарна спрямо отговорността на крайния платец (застрахователя), поради което Компенсационният орган е компетентен да разглежда претенции на увредени лица, пребиваващи в Б., във връзка с настъпили в други държави-членки ПТП само в ограничени хипотези, при наличие на изрично посочени в закона задължителни предпоставки, които в случая липсват. Предвид горното счита, че предявените срещу НББАЗ искове са недопустими. Посочва, че пасивно процесуалноправно легитимиран спрямо увреденото лице - извънсъдебно или съдебно пред съответния международно компетентен съд, се явява единствено нидерландският застраховател или румънското национално Бюро, с които ищецът следва да урежда всякакви свои извънсъдебни или съдебни претенции за обезщетение, ако са налице материалноправните предпоставки за това. В случай, че исковете срещу НББАЗ бъдат приети за разглеждане, заявява, че ги оспорва изцяло по основание и размер. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Компенсационния орган съгласно чл. 515 и чл. 516 от КЗ. Оспорва и че водачът на л. а. „Сеат“ и загиналият Д. С. са били с обичайно местопребиваване в Б.. Твърди, че не е налице нито една от хипотезите за компетентност и отговорност на ответника. Оспорва твърдените обстоятелства относно настъпването на ПТП, неговия механизъм и отговорността на водача на л. а. Сеат Алтеа с per. № •••• за произшествието от 14.11.2020 г. и за причинените вреди. Евентуално прави възражение за съпричиняване на събитието от страна на водача на другите МПС, участвали в ПТП - С.Й.Ю.. Прави възражение, че е налице принос от страна на пострадалия Д. С. за настъпване на вредоносния резултат. На този етап, с оглед концентрационното начало в гражданския процес, прави следните възражения за принос на пострадалия:Същият не е бил с поставен обезопасителен колан към момента на настъпване на произшествието, което се намира в причинна връзка с причинените му телесни увреждания, довели до летален край. Същият се е качил при водач, употребил алкохол, наркотични вещества и/или други психоактивни вещества, като е знаел или е бил длъжен да знае това обстоятелство, а евентуално - с това е поставил живота и здравето си в риск; Същият не е взел предвидените в закона мерки за безопасност, както и мерки за предотвратяване или намаляване на настъпването на вредите, въпреки че е могъл да стори това и така е допринесъл за настъпване или увеличаване на вредите. Посочва, че в случая е налице частноправно правоотношение с международен елемент. Претендира се обезщетение по задължителна съгласно нидерландския и румънския закон застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите относно управлявания в момента на ПТП автомобил с нидерландски регистрационен номер, респ. по заместващата застраховката отговорност на съответния Г.Ф. при липса на такава застраховка. Съгласно този закон, за вредоносни събития, настъпили на територията на Р., застраховката покрива гражданската отговорност до степента и за сумите, предвидени в съответните румънски правни разпоредби. Такава е правната уредба и съгласно относимото общностно право - Директива на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавитечленки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка - понастоящем отменена и заменена от Директива 2009/103/ЕО, както и съгласно приложимите правила на международното частно право. Задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите (или заместващата я отговорност на Гаранционния фонд) относно моторни превозни средства, обичайно намиращи се на територията на държави-членки, покрива гражданската отговорност, произтичаща от загуба или увреждане на здравето, причинени на територията на държава-членка, съгласно законодателството на тази държава-членка. В случая пътнотранспортното произшествие и смъртта на Д. С. са настъпили на територията на Р., следователно гражданската отговорност, произтичаща от това, се урежда съобразно румънското право. Това съответства и на принципа на най-тясната връзка, доколкото в момента на настъпване на произшествието евентуалният носител на застрахователния риск е носил риска от настъпване на вредоносно събитие на територията на Р.. Сочи, че гореизложеното се потвърждава и от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и Съвета („Рим II“). Сочи, че съгласно чл. 4, параграф 1 от Регламента, приложимото право към извъндоговорните задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо от държавата, в която е настъпило вредоносното събитие, и независимо от държавата или държавите, в които настъпват непреките последици от това събитие. Оспорва претърпяването и обема на твърдените от ищците неимуществени вреди, както и причинната им връзка с ПТП, тъй като претърпяването от ищците на неимуществени вреди от смъртта на Д. С. на този етап е недоказано. Оспорва претендираните от ищците неимуществени вреди в степента, описана в исковата молба. Оспорва и размера на исковете за неимуществени вреди. Евентуално - оспорва и размера на вредите, съгласно приложимия румънски закон, а евентуално - и съгласно българското законодателство. Същият е несъответен на твърдените вреди и на действително претърпените вреди. Съгласно румънското право, ако изобщо претенциите на съответното увредено лице, са основателни, при смърт на възрастно (пълнолетно) дете се дължи обезщетение до 130 000 румънски леи за всеки родител, в зависимост от конкретните обстоятелства. Оспорва и претенцията за законна лихва, като заявява, че е неоснователна съгласно чл. 516, ал. 4 от КЗ. Липсват и всякакви основания за забава на който и да е отговорен за обезщетението субект. Не е ясно и от кой начален момент се претендира. С оглед на концентрационното начало прави възражение за изтекла погасителна давност и/или преклузия по приложимия закон на исковите претенции и претендираните по тях вземания. Претендира направените разноски по делото. В допълнителна искова молба ищците поддържат всички твърдения и доказателствени искания и заявяват, че ще се ползват от всички приложени писмени документи към исковата молба. Сочат, че с исковата молба са посочили както правната квалификация на исковете - чл. 515, ал. 3, т. 2 от КЗ, така са ангажирали и съответните твърдения, доказателства и доказателствени искания, поради което считат, че липсва нужда от допълнителни уточнения на твърденията им. Твърдят, че е приложимо българското материално право и следва да се има предвид, че както делинквента, така и пострадалият са български граждани, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 4, §2 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11,07.2007г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения (наричан за краткост „Регламент Рим II”). Посочената разпоредба е приложима доколкото лицето, чиято отговорност се търси и увреденото лице имат обичайно местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на вредата, поради което се прилага правото на тази държава. В настоящия случай всички лица са с обичайно местопребиваване в Р. Б., а именно - виновният водач Я. Я., с адрес в гр. П.Т., ответникът НББАЗ, със седалище и адрес на управление: ул. ••••, С. , БУЛСТАТ ••••, а също така и ищците. Излагат становище по приложението на чл. 515 от КЗ, като твърдят, че съобразно отговорите, издадени от институциите, натоварени по силата на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16.09.2009г., да бъдат единствените оторизирани органи, имащи право да събират, обработват и предоставят информация за наличието на застрахователно покритие, респективно неговият срок за всеки един автомобил с обичайно пребиваване в държава - членка се установява еднозначно и категорично, че към датата на ПТП - 14.11.2020 г., процесният автомобил не е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Вземат становище по оспорването на обстоятелствата около ПТП, неговия механизъм и отговорността на виновния водач, като заявяват, че за посочения механизъм за настъпване на ПТП са ангажирали нужните доказателствени искания в т.3 на исковата молба, а доколкото при деликтната отговорност вината се презумира, то считат, че същата е налице. Съгласно въведената от законодателя оборима презумпция с чл.45 ал.2 от ЗЗД “Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното”, считат че така направеното възражение следва да бъде доказано в настоящото производство от ответника, ангажирайки необходимите доказателства, като до извършване на съответните процесуални действия в унисон с нормативната уредба, вината на виновния водач се презумира. Твърдят, че гражданският съд разглежда и се произнася относно противоправността на конкретното деяние, като в тази връзка може да обоснове вината на делинквента и в този смисъл също се явява орган, който притежава правомощия и компетентност да се произнесе по въпроса за вината. Вземат становище по възражението на съпричиняване на вредоносния резултат, като посочват, че в хипотезата на съпричиняване от пострадалото лице по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, предмет на така предявените искове, което възражение за съпричиняване ще бъде изследвано в настоящия процес, съгласно константната и задължителна практика на ВКС, последователно е поддържано становището, че за да е налице съпричиняване като основание за намаляване на дължимото от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат, а не с условното и предполагаемото си поведение. Излагат подробни съображения, като заявяват, че в случай, че бъде доказано такова възражение за съпричиняване от ответника и следователно прието от съда, ще изложат становище в открито съдебно заседание относно размера на така предявената претенция. В допълнителната искова молба ищците изразяват становище по приложимото право, като твърдят, че неправилно ответникът тълкува уредбата на приложимото материално право към правоотношения с източник непозволено увреждане и по - специално относно фактическите състави на увреждане на физически лица, състоящи се в претърпяване на неимуществени вреди. Международният елемент в посочените фактически състави е свързан с мястото на осъществяване на неправомерното поведение - причиняване на ПТП и смърт на лице в държава, различна от държавата по обичайното местопребиваване или местоживеенето на увредените лица, съответно по настъпване на вредата. Твърдят, че приложимото материално право за непозволено увреждане за вредоносни събития, настъпили след 11.01.2009г., се определя от съдилищата на всички държави - членки (с изключение на Кралство Дания) според уредбата в Регламент 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към извъндоговорните задължения (Рим II). Според чл.32 от Регламент Рим II, той се прилага за правоотношения с източник непозволено увреждане, възникнали след 11.01.2009г. Регламентът като източник на правото на ЕС има примат пред националните източници на стълкновителна уредба на приложимото право към деликт и следователно за всички случаи на непозволено увреждане, възникнали след 11.01.2009г. разпоредбите на част трета, глава X, раздел III на Кодекса на международното частно право (чл.113 и следващи) няма да се прилагат от българските съдилища. Твърдят, че в конкретния случай, мястото на осъществяване на непозволеното поведение и настъпване на увреждането е на територията на Р.Р.. В резултат на ПТП настъпва смърт на лицето Д. С.. Смъртта на последния е източник на неимуществени вреди за ищците - негови близки роднини, които имат местоживеене и обичайно местопребиваване на територията на Б.. Понятието обичайно местопребиваване като вид териториална връзка за определяне на приложимото право по Регламента Рим II е фактическа връзка, която се обозначава като мястото на центъра на основни интереси на лицето. Заявяват, че всички ищци са претърпели неимуществени вреди под формата на болки и страдания от загубата на близък. За приложението на Регламента за посочените лица следва, също, да се определи обичайното им местопребиваване. Регламентът не съдържа легално определение на обичайното местопребиваване на физически лица. В този смисъл, се счита, че обичайното местопребиваване е мястото, където лицето пребивава с обичаен характер, т.е. продължително, с определена степен на постоянство. Критерият за това е, че това място отразява центъра на основни интереси на лицето. Ако пребиваването е достатъчно дълго във времето и не е прекъсвано, от обективна страна е налице наличие на обичайно местопребиваване. На следващо място, в зависимост от времетраенето на пребиваването от обективна страна, следва да се установи и намерението на лицето за установяване, от субективна страна - например, когато местопребиваването не е от дълго време или е прекъснато. За намерението на лицето се съобразяват обстоятелства от личен и професионален характер. В случая, по настоящето гражданско производство, се доказа, че всичките ищци имат постоянен адрес на територията на Р. Б. - гр. М. и не са налице данни за териториални връзки с други държави. Следователно, може да се направи заключение, че обичайното местопребиваване на ищците е на територията на Б.. Посочват, че по същия начин и от представените доказателства по делото се стига до обоснования извод, че лицето, чиято отговорност се търси и увреденото лице имат обичайно местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на вредата, поради което се прилага правото на тази държава. В настоящия случай всички лица са с обичайно местопребиваване в Р. Б.. На следващо място отбелязват, че първостепенен общ критерий от значение за определяне на приложимото право по чл.4, §2 от Регламент Рим II е общото обичайното местопребиваване на лицето, чиято отговорност се търси (делинквента) и на увреденото лице (lex communis habitationis). В настоящия случай, при предявяване на иска по делото важно е къде е обичайното местопребиваване на делинквента. В този смисъл, първостепенното правило за определяне на приложимото право към деликт е чл. 4, §2 от Регламент Рим II - когато лицето, чиято отговорност се търси и увреденото лице имат обичайно местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на вредата, се прилага правото на тази държава. След като има данни за обичайното местопребиваване на увредените и на делинквента стълкновителната разпоредба на чл.4, §2 от Регламента следва да се приложи, респ. приложимо към процесното непозволено увреждане е българското материално право. Излагат подробни съображения, съгласно които заявяват, че по настоящото производство, на основание чл.4, §2 от Регламент 864/2007, следва да се приложи българското материално право, относно деликтното правоотношение. Не споделят доводите на ответника, че следва да се приложи румънското материално право. Кръгът на увредените лица се определя съобразно правилата на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, а именно - правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, а това са неговите низходящи, съпруг и възходящи (Постановление на Пленум на ВС №4 от 25.05.1961 г.). Излагат съображения, че българското материално право относно деликта, а - не приложимото към застрахователния договор право, ще определи вида и размера на вредите и кръга на заинтересованите лица. В допълнителната искова молба ищците вземат становище по оспорванията, относно обема на претърпените неимуществени вреди от ищците и размера на техните искове, като заявяват, че съгласно разпоредбите на закона обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, както и последователната съдебната практика по приложението на чл.52 от ЗЗД и принципа на пълно и универсално обезщетяване на увреденото лице, закрепен в чл.51, ал.1 от ЗЗД, от една страна, и, отчитайки, че справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във връзка с изложеното се твърди, че претендираното обезщетение не е завишено, компенсира вредите и е напълно съобразено с характера и степента на вредите, които по силата на физичните закони е невъзможно да бъдат компенсирани в буквалния смисъл на думата и твърдението на ответното дружество, че така претендираният размер е прекомерно завишен смятат, че не кореспондира в никакъв случай с принципа на справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Относно претенцията за законна лихва уточняват, че претендират законна лихва както са посочили в исковата молба, а именно от дата на завеждане на извънсъдебната претенция - 19.01.2022г., до окончателното изплащане на претендираните главници от ищците. Доколкото в ответното дружество има назначени на трудово правоотношение юрисконсулти, считат искането на процесуалния представител на ответната страна за адвокатско възнаграждение за неоснователно. В тази връзка възразяват спрямо основанието и размера на претендирания хонорар, като молят да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност правят възражение за прекомерност на същото. В допълнителния отговор ответникът поддържа подадения отговор на исковата молба, като прави следните уточнения, изменения и допълнения: Заявява, че с електронно съобщение от 13.12.2022г., нидерландския застраховател А., издал приложената към исковата молба застраховка „Зелена карта“ изрично е потвърдил, че автомобил с peг. № •••• е валидно застрахован в А. по времето и на датата на събитието 14.11.2020 г. Сочи, че с електронно съобщение от 13.12.2022 г. нидерландският Информационен център също е потвърдил, че МПС с per. № •••• е било застраховано от нидерландския застраховател А. по времето и на датата на произшествието 14.11.2020 г. Предвид изложеното в отговора на исковата молба, както и предвид изрично посоченото по-горе потвърждение валидността на полицата, изложените в допълнителната искова молба съображения, свързани с чл.515 от КЗ, не променят валидността на изложеното от него в отговора на исковата молба относно недопустимостта на исковете. Отделно, така описаните предпоставки по чл. 515, ал.3, т.2 от КЗ не са изпълнени, за което също е изложил съображения в отговора на исковата молба и настоящия отговор. Посочената разпоредба има предвид случаите на действително незастраховано МПС, а не просто в инструктивния двумесечен срок да не може да се установи застраховател. Ако застраховател бъде установен, то компетентност и отговорност за Компенсационния орган в тази хипотеза не е налице. Счита заявеното в допълнителната искова молба, че тъй като в отговора на исковата молба изрично се оспорвала липсата на валидно застрахователно правоотношение, то за тях и към настоящия момент оставало неясно дали е налице легитимен застраховател, за алогично. В отговора на исковата молба ясно е заявено, че за автомобила е имало валидна застраховка с нидерландски застраховател към момента на събитието и са приведени ясни доводи и доказателства за това. В този смисъл е вярно, че оспорва твърденията на ищците за липса на валидна застраховка (тъй като има такава), но е неразбираемо за него защо за ищците и към момента оставало неясно наличието й. Акцентира още веднъж и върху това, че изложените в исковата молба твърдения, че до момента на подаване на исковата молба не било възможно да се определи застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лекия автомобил Сеат Алтеа с нидерландски peг. № •••• се опровергават от приложената от ищците към исковата молба Международна застрахователна карта за МПС („Зелена карта“), издадена под контрола на нидерландското национално бюро за автомобилно застраховане за същия автомобил със застраховател А.•••• N.V., валидна от 10.11.2020 г. до 24.11.2020 г. Твърди, че видно от представеното с исковата молба писмо № 676425/23.12.2020 г. на Министерство на вътрешните работи, Главен инспекторат на румънската полиция, Екип Автомагистрали, Полицейска служба Автомагистрали А1 Р.В. - Д. и приложените към него, погрешно изпратени до тях от адв. Н. Д. документи относно процесното ПТП, най-късно към 23.12.2020г. ищците са разполагали с описаната по-горе международна застрахователна карта за лекия автомобил, тъй като същата е част от погрешно представените пред първата служба от адв. Д. документи. От тази гледна точка, счита за несъстоятелни и вътрешнопротиворечиви твърденията в допълнителната искова молба, че посочените документи не можели да се ползват с доказателствена тежест по повод валидното застрахователно покритие, респ. неговата начална и крайна дата. Както правилно е посочено в допълнителната искова молба, официални данни за тази информация може да се черпят именно от застрахователния договор и застрахователната полица, съдържащи се, установени и доказани с приложената към исковата молба международна застрахователна карта (международен застрахователен сертификат) „Зелена карта“. Твърди, че е видно от представените от него доказателства, че данните от така представения застрахователен договор и сертификат се потвърждават и от самия застраховател, както и от нидерландското Бюро и Информационен център. Цитираните от ищеца документи, приложени към цитираното писмо от Гаранционния фонд са оспорени от ответника изцяло относно тяхната истинност и тя се опровергава от представената с исковата молба „Зелена карта“ и от потвърждението на валидността на застраховката, удостоверена с нея, от страна както на застрахователя, така и на нидерландското Бюро и Информационен център. Що се отнася до представеното с допълнителната искова молба писмо/разпечатка на електронно съобщение от 10.03.2021 г. (погрешно описано с дата 10.03.2022 г.), с настоящия допълнителен отговор също го оспорва изцяло досежно неговата истинност - както авторство, така и вярност на съдържанието, тъй като е видно, че изложеното в него за това, че процесното МПС било незастраховано към инцидента, не отговаря на действителните факти в тази насока. В случай, че исковете срещу НББАЗ бъдат приети за разглеждане по същество, поддържа направените оспорвания на предявените искове по основание и размер, в т. ч. и изложеното в т. II по-горе, което при условията на евентуалност е основание и за неоснователност на исковете. Заявява, че твърденията на ищците в т.1.2 от допълнителната искова молба, че било ирелевантно установяването на обичайното местопребиваване на процесното МПС, наличието или липсата на валидна застраховка ГО на автомобилистите, тъй като било приложимо българското право, са несъстоятелни. Твърди, че тези обстоятелства са пряко относими към застрахователната отговорност по случая и към допустимостта и основателността на исковете. Заявява, че тези обстоятелства не са безспорни, доколкото с отговора на исковата молба е оспорил твърденията на ищците, че липсва валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил Сеат Алтеа с per. № •••• към датата на ПТП. Напротив, твърди, че такава е налице, както и твърди, че към времето на ПТП автомобилът обичайно се е намирал в Н.. Относно приложимостта на българското материално право по чл.4, параграф 2 от Регламент „Рим II“, обичайното пребиваване на ищците, на Д. С. и на Я. Я. в Б. е оспорено от ответника и не е доказано по делото. Отбелязва и че потенциалната приложимост на чл.4, параграф 2 от Регламента се обуславя от общо обичайно местопребиваване на пострадалия Д. С. и твърдения деликвент Я. Я., а не от общо обичайно местопребиваване на ищците и Я. Я.. Посочва, че обстоятелството дали ищците са били лица, пребиваващи в Б. в относимите периоди от време е от съществено значение и за наличието на предпоставките на чл. 515 от КЗ и чл. 20-24 от Директива 2009/103/ЕО. Поддържа всичко останало, изложено в отговора на исковата молба относно допустимостта, основателността на исковете и доказателствата. Третото лице –помагач в процеса “А.Ш. H.B/А. ••••• N.V.”, с per. № 30070695, със седалище и адрес на управление: ••••••••••, 3584ВА, А.••• 00010, чрез пълномощниците си адв. Г. М. Д. и адв. И. Г. В. изразяват становище,че предявените искове са недопустими ,а в условията на евентуалност неоснователни.Излагат аргументирано становище в писмена защита. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното: Съгласно чл.4, ал.1 от Регламент №864/2007г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г. относно приложимото право към извън договорни задължения произтичащи от непозволено увреждане, приложимо е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносния факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. В случая, вредата - смъртта на Д. Ж. С. е настъпила в Р., което е съобразено с прието в решение по дело С - 350/2014г. на СЕС, би следвало да води за приложимост на Румънското материално право. Понятието „обичайно местопребиваване“, като вид териториална връзка за определяне на приложимото право по Регламента „Рим II“ е фактическа връзка, която се обозначава като място на центъра на основните интереси на лицето. В случая е безспорно, че увреденото лице е български гражданин с трайно местоживеене в Б.. Този извод не може да се направи относно деликвента Я. Я.. От събраните по делото доказателства - справка от Гранична полиция, а също така и предвид неговите показания чрез разпита по делегация от замоления съд от Г. се установява, че неговото обичайно местопребиваване е извън Б., а именно в Г.. По тези съображения съдът е направил извода, че следва да намери приложение румънското право. В хода на производството се установява следното: На 14.11.2020 г. около 05:25 ч., в Р.Р., по магистрала А1, в рамките на териториалния административен обхват на населено място Д., област Т., в посока от А. към Т. се е движил л.а. Сеат, с per. № 13 ZFJ 4 и водач Я. Я.. Пътници в автомобила са били Д. С. - заемал е предна дясна седалка, М. А. - заемала мястото вдясно на задната седалка и М. Т. - заемала мястото вляво на задната седалка. В същото време, по същият път, в същата посока и пред него се е движил т.а. Волво per. № ••••, теглещ полуремарке Шмиц с per. № •••• с водач С.И.Ю.. На км 501+347 е настъпил удар между предната част на л.а. Сеат и задната част на полуремаркето. В резултат на ПТП е настъпила смъртта на Д. С.. Така установеното по делото се подкрепя и от експертните изводи на назначената по делото комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза,която установява следния механизъм на ПТП:На 14.11.2020 г. около 05:25 ч., в Р.Р., по магистрала А1, в рамките на териториалния административен обхват на населено място Д., област Т., в посока от А. към Т. със скорост около 130 км/ч се е движил л.а. Сеат, с peг. № 13 ZFJ 4 и водач Я. Я.. Пътници в автомобила са били Д. С. - заемал е предна дясна седалка, М. А. - заемала мястото вдясно на задната седалка и М. Т. - заемала мястото вляво на задната седалка. В същото време, по същият път, в същата посока и пред него, със скорост около 85 - 90 км/ч се е движил т.а. Волво per. № ••••, теглещ полуремарке Шмиц с per. № •••• с водач С.И.Ю.. Било е тъмната част на денонощието, участъкът от пътя бил прав, а пътната настилка била суха. Независимо дали водачът на л.а. Сеат е управлявал с включени дълги или къси светлини на фаровете, той е имал техническата възможност да възприеме задните светлини на движещото се пред него полуремарке на разстояние наймалко от около 150 м. На км 501+347 водачът на л.а. Сеат е заспал поради умора, изгубил контрол над автомобила и е настъпил удар между предна дясна част на л.а. в задна лява част на полуремаркето. Мястото на удара се намира в дясната пътна лента на магистрала А1, 7,30 м южно от отправната точка и на около 2,10 - 3,55 м източно от западната граница на платното за движение. Към момента на удара, л.а. Сеат е бил разположен косо наляво спрямо посоката си на движение, а т.а. Волво с прикачено полуремарке е бил разположен успоредно на оста на пътя. В резултат на удара л.а. Сеат се е завъртял около вертикалната си ос по посока на часовата стрЕ. и е навлязъл в съседната лява пътна лента. В резултат на силните деформации е настъпила екстремна загуба на налягане на гумата на предно дясно колело, вследствие на което автомобил Сеат е продължил движението си напред и надясно, където е последвал удар с предните десни странични състави в дясната мантинела, след което се е установил в покой в непосредствена близост до нея. След удара, водачът на т.а. Волво с прикачено полуремарке е продължил движението си напред и е установил автомобила в покой в близкия паркинг. В резултат на ПТП е настъпила смъртта на пътника, заемал предна дясна седалка в л.а. Сеат - Д. С.. Причините за настъпване на процесното ПТП от техническа гледна точка са: Субективните действия на водача на л.а. Сеат, който поради умора е заспал, управлявайки автомобила, в резултат на което е изгубил контрол над управлението му; Субективните действия на водача на л.а. Сеат, който не е възприел своевременно движещия се пред него т.а. Волво с прикачено ремарке, не е предприел намаляване на скоростта на движение или спиране. Съдебно –медицинския експерт прави извод,че причината за смъртта на Д. С. е тежка черепномозъчна травма с многофрагментно счупване на лицевите кости, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки с изпадане в безсъзнание и последвало изтичане на кръв от носа и устата с вдишване на тази кръв в белите дробове с краен резултат - механична асфиксия от запушване на дихателните пътища с кръв. Травматичните увреждания получени при ПТП от 14.11.2020 г. са в пряка причинно-следствена връзка със смъртта. Съответен е експертния извод,че възможността от техническа гледна точка в конкретната пътна ситуация за предотвратяване на удара от страна на водача на л.а. Сеат е да съобрази, че при продължително пътуване (от около 10:00 ч на 13.11. 2022 г. от Х.) и при неблагоприятни пътни условия (движение през нощта), неизбежно настъпва умора. Умората, освен със забавени реакции и погрешни преценки относно разстоянието и скоростта на водача, се съпътства и от сънливост. Тази комбинация от негативното влияние на умората у водача на л.а. Сеат е причина за настъпване на ПТП. В този смисъл, водачът Я. е следвало да направи по-дълга почивка и да управлява автомобила в добро психо-физическо състояние, което би му позволило да управлява при найдобра кондиция и съответно да има устойчивост на вниманието, което се характеризира с съсредоточаване, точност на възприятието за време и пространство, бдителност и др.Водачът на т.а. Волво с прикачено полуремарке е управлявал в дясната пътна лента на магистрала А1 и непосредствено преди настъпване на ПТП не е предприемал никаква маневра. Водачът на т.а. Волво е нямал техническата възможност да предвиди поведението и действията на водача на движещия се зад него л.а. Сеат и съответно е нямал техническата възможност да предотврати удара в конкретната пътна ситуация. Автотехническият експерт установява,че и при правилно поставен предпазен колан установените травматични увраждания биха могли да настъпят за Д. С.. Назначена е и повторна комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза. Установява се ,че във връзка с процесното ПТП Д. С. е получил тежка черепно-мозъчна и лицева травма, които са несъвместими с живота. Уврежданията са прижизнени.Установените травматични увреждания на пострадалия Д. С. са настъпили в резултат от високоенергиен челен ексцентричен удар на лекия автомобил „Сеат" в задната лява част на полуремарке „Шмиц", при който е настъпило деформиращо навлизане на конструктивни елементи на полуремаркето в купето на автомобила, в зоната на предната дясна седалка.В хода на ударното взаимодействие върху тялото на пострадалия са действали едновременно два основни биомеханични механизма: Инерционен механизъм- Вследствие на рязката промяна на скоростта на лекия автомобил за времето на удара под въздействие на преносните центробежни инерционни сили, тялото на пострадалия е продължило движението си напред спрямо купето на автомобила. Възникналото инерционно натоварване е причинило увреждания на мозъчното вещество, в т.ч. контузии и вътречерепни кръвоизливи, типични за такъв тип високоенергийни травми. -Контактен (ударен) механизъм: Едновременно с инерционното натоварване на тялото, вследствие на значителната деформация на предната дясна част на купето — в т.ч. А-колоната, покривната рамка и предната дясна зона на тавана, е настъпил директен контакт между главата и лицето на пострадалия и навлизащите или изместени твърди конструктивни елементи на автомобила и/или на полуремаркето.В резултат от комбинираното действие на двата механизма у пострадалия са причинени следните увреждания:тежка черепномозъчна травма с вътречерепни кръвоизливи и мозъчни контузии;коминутни фрактури на лицевия череп; последваща механична асфиксия вследствие на аспирация на кръв в дихателните пътища.Вещите лица правят експертният извод,че дори и при правилно поставен предпазен колан леталния изход не би могъл да бъде предотвратен. В хода на производството са събрани гласни доказателства-показанията на свидетЕ.та М. А. Т. -роднина по сребрена линия с ищцата по делото Р. Н..Същата заявява,че е участвала в процесното ПТП. Минали три години, четвъртата почнала. Д., който починал по фейсбук намерил момчето- „ водач “. Когато тръгнали по пътя не им харесало това момче как кара колата и го помолили да спре, защото починалото момче бил шофьор, помолили го да кара починалото момче. Не знае името на шофьора, помолили го да стане от волана и да кара Д., той дал на Д. да кара и не го харесал как кара, бил карал бавно, а другият карал много силно близко до колите и тировете. Същият ден, когато станала катастрофата било много мъгливо и катастрофата стана към 3,30 - 4,00 часа през нощта. Всички спяли, само шофьора карал. Шофьорът не го познавала ,за пръв път го видяла. Тръгнали от Х. заедно с М. и Д.. Били за една седмица там при роднини- те там живеели и като решили да си тръгнат Д. го намерил по фейсбук. Тези роднини били близки на М. А. били с тях, защото били роднини. Влезнали в Р. и станала катастрофата. Изобщо не били спирали.Нищо не си спомняла за самата катастрофа. С оглед установяване твърдените неимуществени вреди от ищците са разпитани свидетелите Б.С.С. и Д.Й.Д.. Свидетелят С. установява,че познава Д. Ж. С. от дете, от 25 години го познавал, от както живеели в една махала в гр.М..Били съседи. Познавал родителите на Д. - Ж. и Р., те също живеели в М. в една махала били. Цялото семейство живеели една къща - майка, баща, Д. със жена си. Понастоящем родителите му живеели в М. в същата къща, жена му също живеела там, детето и то живеело в М. при баба си, те го гледали. В Б. работили като събирали билки. Детето Ж. в момента ходело на детска градина.Заявява,че не знае повода за пътуването за чужбина. Като се връщали станало инцидент, разбрал от баща му и майка му. Родителите на Д. след ПТП били в паника. Единно семейство били.С жена си живеели заедно в една къща с родителите си. Жена му не искала да чуе за друг мъж, нямала връзка с друг мъж, тя все още не можела да преживее загубата. Р. и тя още не можела да се справи с преживения стрес. Не знае синът му Ж. на колко години е, може би бил на 2-3 години, липсвал му бащата. Осъзнавал, че няма баща. След смъртта на Д. баща му организирал погребението, свидетелят присъствал на погребението, цялото семейство на Ж. било там. Всички били в паника, плачели. Ж. се държал, защото жена му била болна след инцидента, започнала от притеснение кръвно да вдига. Д. много помагал на семейството си, извънредно много на баща си и на майка си. Не били превъзмогнали загубата на Д. към настоящия момент. Свидетелят Д. твърди,че познава Д. Ж. С., познава го от малък, от както е роден, комшии са. Познавал родителите на Д., майката се казвала Р., а бащата - Ж. С..Познавал ги от 20 - 25 години. Всички живеели в един двор в една къща в гр.М. в махалата, свидетелят живеел на една пресечка от тях. Жената на Д. - М. живеела там, всички живеели в един двор с цялото семейство. Д. и М. били в чужбина по работа- Х. около 2 месеца, не знаел какво точно правели там, сигурно работили. Имали много добри отношения в семейството, уважителни, идеално семейство били, нямало кавги. Д. помагал с труд, с финанси, с всичко помагал на родителите си. Били комшии и постоянно се виждали, в една махала били. От Ж. разбрал, че е станал инцидент за катастрофата. Те се прибирали от Х. за Б.. Семейството много плачели, много притеснени били.Винаги говорели за детето си, не можело да се забрави това нещо. Бащата и майката организирали погребението.Детето на Д. тръгвало на градина и започвало да пита за баща си. Малкият Ж. осъзнавал вече, че нямал баща, питал майка си. Жената на Д. - М., тя до сега за мъж не говорела. До момента не са превъзмогнали смъртта на Д.. Назначена е съдебно психологична експертиза,от чието заключение се установява следното: Психичното състояние на ищците: Ж. С. И., Р. К. Н., и М. А. А., преди настъпването на процесното ПТП е било в рамките на нормата. Имали са пълен баланс, осъзнатост и контрол на мислите, действията, постъпките и емоционалния си живот и резонанс.Били са трудово, социално и личностово ангажирани пълноценно. Тримата ищци са преживяли състояние на емоционален стрес след настъпване на процесното ПТП, който при М. А. е бил най- силно изявен по интензивност,а именно-остър емоционален стрес. След това състояние и тримата са развили Адаптационен синдром. При М. А. той е бил и с белези на Посттравматично стресово разстройство. Една година след тежката психотравма и тримата са се възстановили като са възобновили своята личностова, емоционална и социално- трудова заетост. И тримата ищци не са достигнали преморбидното си ниво на баланс, хармония и равновесие на психичния си живот, най- вече в неговата емоционална компонента, което се отразява на самочувствието, перспективите за живот и творческо- действена активност. Преките промени са се изразили в изживяванията, свързани с тежката психотравма и последвалия емоционален стрес, както и развитието на Адаптационен синдром впоследствие, продължил около година за тримата ищци. Двамата родители са загубили син, а М. А. е загубила бащата на детето си- невъзстановими морално- етични и дълбоко емоционално ангажирани значими загуби. В дългосрочен план животът и на тримата е прекършен, завинаги променен и фрустриран. И при тримата нанесените щети не могат да бъдат възстановени напълно, тъй като загубите са тежко психотравмиращи и съществено морално-етични и за тримата. Към настоящия момент и тримата са възстановили социалното, трудовото и битовото си функциониране. Не са възстановили емоционалното си състояние, което се отразява съществено на самочувствието, на усещането за качество на живот и благополучие, т. е . психически не са напълно възстановени. И тримата ищци са загубили скъп за себе си и значим човек/ син и патньор, както и баща на едиственото дете/, осъзнават това и се опитват да продължат с тази мъка, липса и скръб занапред. Видно от заключението на съдебно-психологическата експертиза ролята на бащата в семейството е ключова, съществена и важна като цяло и конкретно с оглед правилното развитие на детето във физически, физиологичен, психичен и психологичен аспект. Момчетата се идентифицират със собствения си пол, благодарение на бащата. Този процес започва на 3- годишна възраст, преминава през 5г. и през пубертета и завършва едва когато субектът стане баща. Последиците от липсата на бащината фигура са винаги негативни, във всяка възраст. Най- тежки могат да бъдат в периодите на възрастовите кризи. При така установеното от правна страна съдът намира следното: Предявен е иск с правно основание чл.515 ал.3 т.2 КЗ. Съдът намира,че предявените искове са допустими. Следва да се отбележи,че до изтичане на законоустановения 2-месечен срок, а именно към дата - 21.03.2021 г., не е било известно наличието на валидна ЗЗГОА със застраховател - А.•••• N.V. Не може да бъде направен извод за наличие на легитимен застраховател. Действително чл. 23 от Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16.09.2009 г., гарантира възможността на всяко увредено лице да има достъп по официален ред до информация, за да може ефективно да упражни правата си срещу надлежния застраховател, респективно компенсационен орган. Изпратено е запитване от ищците за предоставяне на информация, относно наличието или липсата на валидно застрахователно покритие на МПС с peг. № 13 - ZFJ-4 до НББАЗ, до Г.Ф. и до Националното бюро на застрахователите в Р.Р.. Видно от отговор от Г.Ф., обективиран в писмо с изх. № 24-01- 613/30.12.2020 г. ,а така също и от официален отговор от 10.03.2022г. от Националното бюро на застрахователите в Р.Р. се съдържа информация от Нидерландското бюро в насока, че процесното МПС с peг. № 13 ZFJ4 обикновено се намира в Кралство Н. и не е застраховано към датата на инцидента. Настоящата инстанция намира,че следва да приложи разпоредбата на чл. 515, ал. 3, т. 2 от КЗ, тъй като по делото липсват безспорни доказателства за наличието на застрахователно покритие.Към датата на ПТП - 14.11.2020 г., процесният автомобил не е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Претенциите на ищците са за сумите, както следва: по 102 258,38 € (200 000 лева) обезщетение за неимуществени вреди за Ж. И. и Р. Н. (родители на починалия); 127 822,97 € (250 000 лева) обезщетение за неимуществени вреди за М. А. (за която се твърди, че е живяла на семейни начала с починалия); 153 387,56 € (300 000 лева) обезщетение за неимуществени вреди за Ж. Д. Ж. (син на починалия); законна лихва върху всяка от исковите суми, считано от датата на завеждане на извънсъдебната претенция - 19.01.2021 г. до окончателното й изплащане; съдебни разноски и адвокатско възнаграждение. Приложимо към спора материално право,както бе посочено по-горе е румънското право.Съгласно чл. 15, буква „в“ от Регламент „Рим II“, приложимото право по този Регламент урежда съществуването, естеството и оценката на претендираните вреди или на претендираното обезщетение. Съдът намира,че се доказва изключителна отговорност на водача на л. а. Сеат Алтеа с рег. № •••• за произшествието от 14.11.2020 г. и за причинените вреди. Налице е влязла в сила присъда на Съда в Т. –Р.,от която може да се направи обоснован извод за противоправното поведение на шофьора Я. ,наличието на вреди –смъртта на Д. С. и причинната връзка. Видно от показанията на свид. М. Т., а така също , и от мотивите на присъдата на румънския съд, от Н. до Б. загиналият и ищцата М. А. са пътували без спиране, освен за тоалетна, без почивка и без пренощуване, без поддържане на разговор с водача, като водачите само се сменяли периодично. Видно от влязлата в сила присъда на румънския съд, която е задължителна за гражданския съд, и от заключението на приетата КМАТЕ, причина за произшествието е заспИ.е на волана от страна на водача Я. Я. поради натрупана силна умора, съчетано със загуба на контрол и с недостатъчно безопасно разстояние от товарната автокомпозиция. От събраните по делото доказателства се установяват факти, които обосновават фактическия и правен извод за наличие на такъв принос: на първо място, процесното пътуване е било продължително, почти непрекъснато близо 20 часа, нощно и обективно силно рисково. Групата е пътувала от Н. към Б., като по данните, възпроизведени в експертизата, пътуването е започнало около 10-11 ч. преди обяд, а произшествието е настъпило около 7:00 часа сутринта на следващия ден. Пътниците са били подложени на много дълго пътуване, включително през нощта, с минимални почивки. По данни от свидетЕ.та Т., още по време на пътуването пътниците са възприели, че водачът Я. Я. управлява лошо, бързо, близко до други автомобили и товарни превозни средства. СвидетЕ.та сочи, че са поискали той да спре, защото Д. е бил шофьор и е можел да поеме управлението. Въпреки това пътуването е продължило. Д. е бил непосредствено до водача, самият той е бил шофьор и е бил възприеман от останалите пътници като възможна по-безопасна алтернатива. Той е знаел и е могъл да предполага поради това, че водачът е силно уморен и трябва да се поддържа буден и в ясно съзнание. Видно от присъдата, деянието е изцяло признато от Я.. Доказва се, че както загиналият, така и ищцата М. А. са пътували съзнателно при преуморен водач, което е в пряка причинна връзка с произшествието, при което е налице съпричиняване на процесните вреди. Специалният румънски Закон № 132/2017 относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите очертава конкретни хипотези на покритие и конкретни категории лица, които могат да получат обезщетение по застраховката.Предвид разпоредбите на чл. 11, ал. 5 и чл. 14, ал. 5 и ал. 6 от закона следва да се приеме,че определени близки лица могат да претендират морални вреди при смърт. Предвид чл. 13, ал. 2 от Закон № 132/2017, когато размерът на отговорността на всяко лице не може да бъде установен, той се установява поравно според броя на страните, участвали в произшествието, като всяка от тях има право на обезщетение само в съотношение, в което не е била отговорна за произшествието. В приложената справка за приложимото право относно практиката на Върховния съд на Р. е посочено, че съдебната практика не може да служи като ориентир за определяне на размера на обезщетенията и те следва да се определят конкретно за всеки случай - съобразно доказаността на претенциите. Настоящата инстанция намира предвид събраните гласни доказателства по делото и заключението на съдебно-психологичната експертиза,че се доказва близка връзка между починалият Д. С. и неговите родители. Според заключението по СПЕ, родителите му са преживели емоционален стрес след смъртта на Д. Ж. С.. Смъртта на близък човек е тежко събитие и неминуемо поражда болка и страдание. Съдът кредитира с доверие свидетелските показания,че родителите не могат да прежалят своя син и продължават да скърбят.За всеки един от родителите на починалия следва да бъде определено обезщетение в размер на 90 000 евро.Съдът приема,че процента на съпричиняване предвид обсъдените по-горе доводи е 50 %,поради което обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да се редуцира до размера на 45 000 евро. Настоящата инстанция намира,че предявените искове от родителите следва да се уважат до размера на 45 000 евро и да се отхвърлят до размера на 102 258,38 евро. М. А. –фактическа съпруга на починалия е била пряк участник в пътуването и е преживяла събитието непосредствено.Съдът приема предвид събраните по делото доказателства ,че между нея и Д. С. е съществувала трайна фактическа връзка. Събраните гласни доказателства по делото установяват интензитета на претърпените от М. неимуществени вреди поради загубата на фактическия й съжител. Видно от заключението на съдебно-психологическата експертиза,М. А. А., е била свидетел на смъртта на бащата на детето си, което е тежка психотравма,вследствие, на която е изпаднала в състояние на остра стресова реакция. Непосредствено след това е развила разстройство в адаптацията с елементи на посттравматично стресово разстройство.По безспорен начин от събраните по делото доказателства се установява близката й връзка с починалия.С оглед обезщетение на причинените на М. А. неимуществени вреди следва да бъде определена сумата от 90 000 евро.Настоящата инстанция намира,че следва да бъде да бъде определен процент на съпричиняване в размер на 70 % ,тъй като ,както тя ,така и починалия й съпруг съзнателно са приели да пътуват с водач,за който е било видно състоянието на преумора.При това положение съдът приема,че следва да бъде определено обезщетение за причинени неимуществени вреди за М. А. в размер на 27 000 евро. По отношение на малолетния Ж. Д. Ж. следва да се отчете особеността, че загубата на бащина фигура безспорно е значимо житейско обстоятелство. Видно от заключението на съдебно-психологическата експертиза към момента липсата на бащината фигура все още не се чувства осезаемо, тъй като детето е на 5 г. възраст. Евентуалните последици могат да бъдат оформяне на емоционално- волева личностова структура с дезадаптивност на поведението/ зависимости от психоактивни вещества, електроники, игри , личности проблеми и др. / . Рискови фактори са недоброжелателни домогвания от страна на криминално проявени и морално неустойчиви лица, които могат да злоупотребят поведенчески, емоционално и социално в периода на пубертета. Независимо от обстоятелството,че заключението на съдебнопсихологическа експертиза е в условията на хипотетичност съдът намира,че безспорно малолетния Ж. Д. Ж. е понесъл и ще продължава да понася неимуществени вреди във връзка със загубата на своя баща.Като обезщетение за причинените му неимуществени вреди следва да бъде определена сумата от 100 000 евро,но следва да се присъди сумата от 50 000 евро предвид приетия процент за съпричиняване на вредоносния резултат от 50 %. Поради наличност на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.515 ал.3 т.2 КЗ съдът намира ,че предявените искове за обезщетение на причинени неимуществени вреди следва да се уважат в следните размери: по 45 000 евро обезщетение за неимуществени вреди за Ж. И. и Р. Н. (родители на починалия); като предявените искове следва да се отхвърлят до размера на 102 258,38 евро. 27 000 евро обезщетение за неимуществени вреди за М. А. фактическа съпруга като предявения иск следва да се отхвърли до размера на 127 822,97 евро. -50 000 евро обезщетение за неимуществени вреди за Ж. Д. Ж. (син на починалия); като предявения иск следва да се отхвърли до размера на 153 387,56 евро. Тези суми следва да се присъдят ведно със законната лихва ,считано от считано от датата на завеждане на извънсъдебната претенция - 19.01.2021 г. до окончателното изплащане. Водим от горното,съдът