Решение № 135 от 17.7.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 265/2023 г.

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №1534 от 02.12.2022г., постановено по гр.дело №1330/2021г. по описа на Окръжен съд-П., е отхвърлен предявения от П. Ж. П. с ЕГН: •••••••••• и адрес: З.-С.З. против П.Р.Б.гр.С., бул.“В.“№• иск за заплащане на сумата от 200000лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, поради настъпили в периода 06.07.2014г.-31.03.2015г. тежки увреждания на здравето му, причинени вследствие на постановени откази на прокурори от Окръжна прокуратура-Х. за своевременен достъп до преглед от лекари и лечение, непроизнасяне по негови молби или забавено произнасяне по искания за достъп до медицинска помощ, и П. Ж. П. с ЕГН: •••••••••• и адрес: З.-С.З. е осъден да заплати на П.Р.Б.гр.С., бул.“В.“№• сумата от 150лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят П. Ж. П., който, според уточнената, съгласно указанията, чрез назначения му по реда на правната помощ процесуален представител адв.Ш. Б., въззивна жалба го атакува като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения, необосновано, немотивирано и при недостатъчно задълбочена преценка на фактите и обстоятелствата, за което са изложени конкретни съображения, и претендира за неговата отмяна и цялостно уважаване на предявения иск, както и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Въззиваемата страна П.Р.Б. е депозирала чрез упълномощения юрисконсулт М. С. писмен отговор на въззивната жалба с доводи за нейната неоснователност, касаещи липсата на елементите от фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД и липсата на допуснати процесуални нарушения, и претендира за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от П. Ж. П. против П.Р.Б. иск с правна квалификация чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 200000лв. за неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания, претърпени от него поради настъпили в периода 06.07.2014г.-31.03.2015г. тежки увреждания на здравето му, причинени вследствие на постановени откази на прокурори от Окръжна прокуратура-Х. за своевременен достъп до преглед от лекари и лечение, непроизнасяне по негови молби или забавено произнасяне по искания за достъп до медицинска помощ. Твърди да е отправял писмени молби за лекарска помощ до Окръжна прокуратура-Х. поради здравословни проблеми – припадъци, световъртеж, болки и тежест в сърдечната област, главоболие, невъзможност да използва пръстите на ръцете и краката си поради скованост и тъй като били постоянно свити, с отоци, болки и крайно ограничени движения, пречещи му да се обслужва самостоятелно дори за елементарни всекидневни дейности, по които негови молби били постановявани откази, липсвало произнасяне или било налице забавено такова, вследствие на което бил лишен от своевременно диагностициране и лечение и това довело до трайни и постоянни тежки увреждания на здравето му – постоянно много високо кръвно налягане 150/240, тежка хипертония, постоянно изкривяване на всички пръсти на ръцете и краката, увреждане на сърдечно-съдовата система, постоянно и трайно увреждане на сухожилията и мускулите на ръцете /дланите/ като пръстите били постоянно свити със силно ограничени движения, диабет. Всичко това довело до негативни преживявания – силни, интензивни и трайни негативни чувства и емоции, състояние на унижение и уронване на човешкото достойнство от нехуманното и нечовешко отношение към него, изпитвал голямо неудобство и дискомфорт, незащитеност, напрегнатост, нервност и гняв, психоемоционален стрес, силни физически и психически болки и страдания, отчаяние, безизходица. С отговора на исковата молба ответникът П.Р.Б. е оспорила иска с позоваване на разпоредбите на чл.250, ал.3 и ал.5 от ЗИНЗС относно реда и условията за изпращане на обвиняеми и подсъдими в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода. Оспорил е твърденията за отправяни от ищеца писмени молби до прокурор за лекарска помощ, както и за постановени откази по такива молби. Оспорил е твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на здравето му, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между такива и бездействие на прокурори, считайки, че, дори и да са претърпени, те могат да се дължат на различни фактори – общ здравен статус, предходни заболявания, стрес, условията на живот в ареста и други. Заявил е възражение за изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, каквато счита да тече не от 31.03.2015г. – крайната дата на периода на увреждането, а от датата на постановяване на последния твърдян от ищеца незаконосъобразен прокурорски отказ. С обжалваното първоинстанционно решение е прието за безспорно установено, че в периода от 07.07.2014г. до 04.05.2015г. ищецът П. е бил задържан по ДП №•••/2014г. по описа на РУ-Х. при ОД МВР-Х. с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и е пребивавал в Ареста-гр.Х.. Прието е за установено въз основа на събраната медицинска документация и заключение на СМЕ, че ищецът е с влошено здравословно състояние – страда от артериална хипертония III-та степен, ангинозна симптоматика /стенокарден синдром/, контрактура на четвърти и пети пръсти на дясната ръка и на четвърти пръст на лявата ръка по типа Дюпюитрен, вследствие на което, според показанията на разпитаните свидетели, е в невъзможност пълноценно да се грижи за себе си, да се обслужва самостоятелно, което налага да бъде подпомаган при извършването на ежедневни дейности. Прието е, че ищецът е страдал от посочените заболявания още преди да бъде привлечен като обвиняем и задържан в следствения арест, както и, че не е доказано да са настъпили през време на престоя му там усложнения, за каквито, според заключението на СМЕ, данни в приетите медицински документи няма. Прието е за неустановено наличието на сочените от ищеца откази от страна на прокурори, респективно на непроизнасяне или забавено произнасяне, по молби за осигуряване на своевременен достъп до преглед от лекари и лечение на здравословните му проблеми. Изведен е извод при съобразяване с разпоредбите на чл.250 от ЗИНЗС, че, дори когато в правомощие на прокурора е да настани обвиняем или подсъдим в медицинско заведение, то инициативата за това е на началника на затвора или ареста, като предложението се мотивира от съответния медицински специалист, а в случая да не е доказано отправянето от натоварено от закона с инициирането по установения ред лице искане за извеждане на ищеца за провеждане на преглед при лекар специалист или за лечение при възникнали негови здравословни проблеми и прокурори да са отказали да дадат разрешение за това или да не са се произнесли по такова искане. Прието е въз основа на събраните писмени доказателства през процесния период П. да е извеждан от ареста за осъществяване на медицински прегледи и консултации, както и за провеждане на лечение, при което той да не е бил лишен от медицински грижи, нито възпрепятстван от прокурори да осъществи правото си на достъп до необходимите му медицински специалисти. Прието е по изложените съображения да не се доказват елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД. Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Заявените от жалбоподателя във въззивното производство възражения досежно представителството на ответната П.Р.Б. и формулираните във връзка с тях искания са неоснователни. Личното явяване на главния прокурор като представляващ прокуратурата, съгласно чл.138, ал.1, т.1 от ЗСВ, на което жалбоподателят настоява, не е задължително в нито една от формите на участието й в съдебното производство. Когато прокуратурата действа в защита на обществения интерес в хипотезата на чл.26, ал.3 от ГПК, тя може да се представлява от прокурори при съответния съд, като договорното представителство е изключено. Когато действа като равнопоставен правен субект в качеството й на държавно учреждение, тя може да се представлява от договорен представител по пълномощие от главния прокурор, но не и от прокурор в това му качество. Когато действа като процесуален субституент на Държавата в качеството й на държавен орган, от чийто незаконни актове, действия и бездействия са произтекли вреди, тя може да бъде представлявана както от прокурор, така и от договорен представител, какъвто в случая е упълномощения юрисконсулт. Общото пълномощно, каквото е представеното, дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, съгласно чл.34, ал.1 от ГПК, а изрично се изисква само за посочените в чл.34, ал.3 от ГПК действия, каквито в производството по настоящото дело не са предприемани, за да се налага представяне на такова. Въззивният съд няма правомощия да отстранява съдиите от първоинстанционния Окръжен съд-П. от разглеждането на делото и да изпраща същото на СГС, както неоснователно претендира жалбоподателя, а и производството пред първата инстанция е приключило, като евентуалното наличие на основание за отвод по чл.22, ал.1 от ГПК би рефлектирало върху правилността на обжалваното решение, която е предмет на преценка в рамките на инстанционния контрол за законосъобразност при разглеждане на спора по същество. Видно е от материалите по приложеното НОХД №169/2015г. по описа на Окръжен съд-К., че със Заповед от 06.07.2014г. ищецът П. е задържан за срок от 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а с Постановление от 07.07.2014г. по образуваното ДП №•••/2014г. по описа на РУП-Х. е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.115 във връзка с чл.18, ал.1 от НК и с Постановление от 07.07.2014г. на Окръжна прокуратура-Х. е задържан за срок от 72 часа на основание чл.64, ал.2 от НПК, като с влязло в сила на 14.07.2014г. протоколно определение от 09.07.2014г. по ЧНД №438/2014г. на Окръжен съд-Х. спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, изменена в „подписка“ с влязло в сила на 04.05.2015г. протоколно определение от 30.04.2015г. по ЧНД №262/2015г. по описа на Окръжен съд-Х., по повод изтърпяването на която за целия процесен по настоящото дело период от 06.07.2014г. до 31.03.2015г. е пребивавал в Следствения арест-гр.Х.. От представената от РЗИ-Х. документация е видно, че ищецът П. е бил диагностициран с „Фиброматоза на палмарната апоневроза“ /болест на Дюпюитрен/ на двете ръце - контрактура на четвърти и пети пръсти на дясната ръка и на четвърти пръст на лявата ръка, още преди да бъде привлечен като обвиняем и задържан, заради което заболяване му е определен процент трайно намалена работоспособност с приложеното Експертно решение №1678 от 12.06.2013г. на ТЕЛК при МБАЛ АД-Х., което той е обжалвал и е било потвърдено с Експертно решение №0143 от 04.03.2014г. на НЕЛК, отменено по негова жалба с решение по адм.дело №266/2014г. на Административен съд-Х., след което е постановено Експертно решение №0525 от 13.07.2015г. на НЕЛК за 28% трайно намалена работоспособност със срок на инвалидността от три години до 01.06.2016г. Според данните в Експертно решение №0143 от 04.03.2014г. с допълнителен лист, при П. от 4-5 години има установена „артериална хипертония“ с измерена максимална стойност на АН 240/120, която не се контролира и лекува системно, което сочи и това релевирано в исковата молба заболяване да е възникнало преди ищеца да бъде привлечен като обвиняем и задържан. От изпратените от ЦСМП-Х. фишове е видно, че на П. е била оказвана спешна медицинска помощ в деня на задържането му – 07.07.2014г. поради главоболие и състояние за високо РР, за което извеждане по спешност в ЦСМП е уведомена Окръжна прокуратура-Х., на 17.07.2014г. в ареста поради високо кръвно и на 26.02.2015г. в ареста, при което е отказал хоспитализация, а като диагноза в тях фигурира „хипертонична болест на сърцето“. Последното посещение е осъществено два дни след като П. е бил изписан от МБАЛ-Х. АД, където е бил настанен за лечение за периода 19-24.02.2015г. след преглед в ДКЦ“Св.Г.“-Х., за което е уведомена ОП-Х., поради оплаквания от стягащи болки в гърдите, изпотяване, гадене, повръщане, притъмняване пред очите без загуба на съзнание, и, според представената епикриза, са му направени ехокардиография, КАТ на гл.мозък, ЕКГ, инваззивно изследване и е проведено медикаментозно лечение, като е поставена диагноза „Стенокарден синдром. Артериална хипертония III-та степен. Дислипидемия“ и е изписан в добро общо състояние с нормален локален и периферен съдов статус, спокойно пункционно място. По молба от 24.07.2014г. на защитника на П. с Постановление от 31.07.2014г. на ОП-Х. е уважено искането за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза, заради която с Разпореждане от 15.08.2014г. на ОП-Х. е постановено той да се преведе от ареста в гр.Х. в ОСИН-С., сектор „А.“ на разположение на специалистите за извършване на изследването, като е изготвено заключение от 11.09.2014г. на комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза, според което П. не страда от психично заболяване. По искане на П. и защитата му в производството по ЧНД №262/2015г. на Окръжен съд-Х. за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ е била назначена съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Х.Е., чието заключение от 29.04.2015г. е прието, и, според същото, П. е с диагностицирана „артериална хипертония“ трета степен, без увреждания на конфигурацията на сърцето, на сърдечния мускул на съдовете на сърцето и на периферните съдове, за което следва да провежда медикаментозно лечение, каквото, според приложената медицинска справка, той отказва да прилага чрез прием на лекарства, което провокира пристъпи на високо кръвно налягане, налагащи посещения от спешното отделение, като е възможно при нормално състояние на сърдечно съдовата система пристъпите на високо кръвно налягане и придружаващите ги оплаквания от главоболие и стенокардия да се дължат на психо соматични прояви, което налага консултация с психиатър, както и има контрактура на двата четвърти пръста на двете ръце по типа Дюпюитрен, което се явява хронично професионално заболяване. Представена е консултация с психиатър към „Център за психично здраве-С.З.“ЕООД от 04.12.2018г., при която на П. е поставена диагноза „Параноидно личностово разстройство.Психотична декомпенсация с параноидна симптоматика“ и е насочен за диагностично уточняване и лечение в СБАЛЛС-гр.Л., където, според представената епикриза от 02.01.2019г., е бил настанен за периода 19.12.2018г.-03.01.2019г., като екзактен психичен статус не е могъл да бъде снет поради отказ на пациента да сътрудничи. С Експертно решение №3171 от 09.10.2019г. на ТЕЛК при УМБАЛ“Проф.д-р С.К.“АД-С.З. за преосвидетелстване след преглед и с Експертно решение №•••• от 11.01.2021г. за преосвидетелстване по документи на П. е определена 30% трайно намалена работоспособност поради водеща диагноза „Есенциална /първична/ хипертония“ и общо заболяване „Хипертонична болест II кл.ст.; хипертонично сърце без ХССН; Контрактури на Дюпюитрен на двете ръце – на четвърти и пети пръсти на дясна ръка и четвърти пръст на лява ръка; параноидно личностово разстройство.“. В първоинстанционното производство е прието заключение от 11.01.2022г. на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Б.П. по писмени данни. Настоящата инстанция, противно на възраженията на жалбоподателя, възприема заключението като компетентно и обосновано, кореспондиращо на приетите писмени доказателства. Основното възражение на жалбоподателя е свързано с ползването от страна на експертизата и на заключението на вещото лице д-р Е., прието в производството по ЧНД № 262/2015г. на Окръжен съд- Х.. Това заключение е послужило само като част от писмените данни за състоянието на П. към датата на изготвянето му, наред с медицинската документация в тази насока. Приетото в настоящото производство заключение потвърждава удостоверените с нея заболявания на П. към 06.07.2014г. – Артериална хипертония III степен; Ангиозна симптоматика /стенокарден синдром/; Контрактура на четвърти и пети пръсти на дясна ръка и четвърти пръст на лява ръка по типа Дюпюитрен. Според същото, за процесния период не е настъпило усложнение на така наличните заболявания, медицинска документация в каквато насока липсва, а пристъпите на високо артериално кръвно налягане, по повод които са извършвани прегледи на медиците от спешна помощ, са били провокирани от отказа на П. да приема лекарства, вследствие на което се е стигнало и до болничния му престой за времето 19-24.02.2015г. с извършване на изследвания и назначаване на медикаментозно лечение, предприети своевременно и адекватно на неговото здравословно състояние, като впоследствие при него е констатирано „параноидно личностово разстройство“. В съдебно заседание на 07.03.2022г. експертът е пояснил, че неприемането на лекарства за хипертонията/повишеното кръвно налягане би могло да доведе до усложнения, които могат да бъдат доста тежки – животозастрашаващи за мозъка кръвоизливи, инсулт, като всеки с повишено артериално налягане трябва да го следи своевременно и да приема медикаменти за неговото регулиране в адекватни граници нормални за поддържане на здравословното състояние на организма. Експертът е пояснил и, че наличните при П. заболявания биха могли да бъдат повлияни от психогенни фактори в известна степен, но те са съществували още към 06.07.2014г., а психичното заболяване е установено след процесния период. От така събраните писмени доказателства безспорно се установява, че още преди привличането му като обвиняем и задържането му в Ареста-Х. за изтърпяване на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ ищецът П. П. е страдал от „артериална хипертония“ и „болест на Дюпюитрен“ с контрактури на четвърти и пети пръсти на дясна ръка и четвърти пръст на лява ръка, при което не се касае за заболявания възникнали през процесния период по време на пребиваването му в ареста. Липсва медицинска документация П. да страда и от релевираното в исковата молба заболяване „диабет“. Арестът е място за лишаване от свобода за настаняване на лица, задържани по реда на НПК, съгласно чл.42, ал.2 от ЗИНЗС, като прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от Главна дирекция „Изпълнение на наказания”, която е юридическо лице към министъра на правосъдието, според чл.12 от ЗИНЗС. При изтърпяване на мярката за неотклонение „задържане под стража“ обвиняемите се изпращат в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода, а, когато в тях няма условия за провеждане на необходимото лечение, налагат се консултативни прегледи, специализирани изследвания или лечение на инфекциозни заболявания, обвиняемите се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, с разпореждане на съответния прокурор или съд по предложение на началника на ареста в съответната териториална служба след мотивиране на необходимостта от изпращане в лечебно заведение от директора на специализираната болница за активно лечение на лишаване от свобода, от директора на медицинския център или от медицинския специалист на ареста, съгласно чл.250, ал.3, ал.4 и ал.5 от ЗИНЗС, а, когато се налага незабавно настаняване в лечебно заведение, преместването може да се извърши със заповед на главния директор на ГД“Изпълнение на наказанията“ по предложение на началника на затвора или ареста, за което се уведомява съответния прокурор или съд, според чл.250, ал.2 от ЗИНЗС. Видно е при тази нормативна уредба, че органите на прокуратурата, под чието ръководство и надзор се провежда наказателното производство, са задължени да съдействат при здравословни проблеми на задържаните лица в случаите, в които се налага изпращането им в лечебно заведение, за което следва да бъдат сезирани с предложение от началника на ареста и да е представен мотивиран доклад на медицинските специалисти за необходимостта от това, а не по писмено искане на самия задържан, прякото наблюдение върху чието здравословно състояние и съдействие при проявени и съобщени здравословни проблеми, които не изискват болнично лечение, се осъществява на място в ареста. По делото не са и представени писмени молби на ищеца, каквито той твърди да е подавал за осигуряване на достъп до лечение, нито предложения от началника на ареста за изпращането му в лечебно заведение, нито постановления на прокурор за откази от такова, каквито се твърди да са издавани. На ищеца е била оказана медицинска помощ по спешност, включително е бил настанен в лечебно заведение, със санкцията на администрацията и от служителите на ареста, за което е била уведомена Окръжна прокуратура-Х., в съответствие с нормативните правила. Неотносими към спора са доводите във въззивната жалба за бездействие на прокуратурата по повод диагностициране и лечение на психичното заболяване на ищеца, тъй като това установено след процесния период заболяване не е било релевирано като част от обстоятелствата в исковата молба, на които се основава претенцията. Освен това се установи искането на защитника на П. за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза в досъдебното производство да е било уважено и със заключението от 11.09.2014г. да е отречено той да страда от психично заболяване, при което не е било налице основание за предприемане на действия във връзка с лечението на такова по време на престоя му в ареста. По отношение на хроничното професионално заболяване, изразено в контрактура на пръсти на ръцете по типа Дюпюитрен, макар и да е свързано с ограничаване на движенията, болки и отоци и произтичащите от това физически страдания и неудобства от невъзможността за извършване на ежедневни битови дейности, за каквито показания депозират и ангажираните от ищеца свидетели Р.С. и С.К., не се установява да са настъпили усложнения докато ищецът е пребивавал в ареста, още по-малко вследствие бездействие на прокуратурата, а търпените негативи произтичат от естеството на самото заболяване. По отношение на заболяването „артериална хипертония“, според заключението на СМЕ, не са настъпили тежки усложнения, а характерните за него пристъпи на високо артериално налягане, каквито ищецът е получавал в ареста, сочещи на влошаване на състоянието му, както резонно се застъпва във въззивната жалба, не се дължат на бездействие или забавяне на прокуратурата, тъй като се установи заради тях на П. няколкократно по инициатива на администрацията на ареста да е оказана спешна медицинска помощ и незабавно да е настанен в лечебно заведение, а на собственото му бездействие за прилагане на съответното медикаментозно лечение още от преди задържането му и по време на престоя в ареста, както и отказът му да бъде хоспитализиран, според както е документирано от експертите на ТЕЛК и ЦСМП-Х.. Обсъденото обосновава извода за неоснователност на предявения иск по идентични на изложените в обжалваното първоинстанционно решение съображения за липса на елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, противно на доводите във въззивната жалба за неговата необоснованост. Само за пълнота на изложението настоящата инстанция намира за основателно своевременно заявеното с отговора на исковата молба възражение на ответника за изтекла петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД по отношение на процесното вземане, възникването на каквото не се установи. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, а, според чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, при което вземането става изискуемо от деня на извършване на непозволеното увреждане, когато деецът е известен, както в случая, а, когато е неизвестен – от деня на неговото откриване, съобразно чл.114, ал.3 от ЗЗД. При това положение давността е започнала да тече на 31.03.2015г. – крайната дата на периода, през който ищецът твърди да е извършвано увреждането, и към 28.07.2020г., на която дата е подадена исковата молба, по която първоначално е било образувано гр.дело №60/2020г. по описа на Окръжен съд-С.З., е изтекла. Исковата молба на П. П. против П.Р.Б., по която е било образувано гр.дело №99/2018г. по описа на Окръжен съд-С.З., е върната с влязло в сила на 15.02.2019г. Определение №963 от 03.12.2018г., при което, дори и да се приеме предмет на това дело да е била същата претенция, то с прекратяването отпадат всички правни последици от предявяването на иска, включително прекъсването и спирането на давността, съгласно чл.116, б.Б от ЗЗД. Изложеното дава основание на настоящата инстанция да потвърди обжалваното решение, с което предявеният иск е отхвърлен. С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на ответника за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателя следва на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПрП и чл.25, ал.1 от НЗПП да му заплати юрисконсултско възнаграждение от 150лв. Предвид изложените мотиви, съдът