Решение № 27 от 26.2.2026 г. на Окръжен съд - Кърджали по дело № 344/2025 г.

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 456/06.10.2025 г., постановено по гр.д. № 918/2025 г. по описа на РС – К., са отхвърлени предявените субективно пасивно съединени искове на Н. А. Н., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. В., ж.к. „М.“, бл. 113, вх. 7, ет. 7, ап. 126, против Районен съд - С. и Окръжен съд-Х., с правни основания чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца, всеки от тях, сумите от по 5 100 лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от бавно правосъдие, съответно по ЧНД № 570/2021 г. на РС- С. и по ВЧНД №№ 573/2021 г., 679/2021 г., 710/2021 г. и 33/2022 г. по описа на ОС-Х.. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Н. А. Н., който го обжалва. В жалбата сее излагат съображения, че първоинстанционния съд не му е предоставил правна помощ, с което му било нарушено правото на защита. Счита, че е налице преюдициален спор. Моли съда да обезсили решението и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по молбата за правна помощ. Също така моли съда да отмени обжалваното решение и да осъди ответниците да му заплатят изцяло претендираните суми. В съдебно заседание представя писмена молба, в която сочи, че поради непредоставяне на правна помощ пред първата инстанция не е могъл да измени основанието на иска си по чл.214, ал.1 с въвеждане на заболяване, което е „допринесено“ от противоправното деяние. Постъпила е и въззивна жалба, подадена от адв. Р. А. Р. - особен представител на въззивника Н. А. Н., против решение № 456/06.10.2025 г. по гр.д. № 918/2025 г. по описа на РС - К.. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В жалбата се излагат съображения, че и двете съдебни инстанции са се произнесли в неразумно и ненормално дълги срокове. Счита, че би могло да се направи обоснован извод за наличие на забавено правосъдие, породено от противоправно бездействие на длъжностни лица, работещи в системите на двете съдилища – ответници. Моли съда да отмени обжалваното решение на РС – К., като уважи предявените искове. В съдебно заседание особеният представител на ищеца – адв. Р. Р., поддържа въззивната си жалба по изложените в същата съображения. Въззиваемите Районен съд - С. и Окръжен съд - Х. са представили отговори на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с които оспорват въззивната жалба, като неоснователна. В съдебно заседание въззиваемият ОС - Х. представя писмено становище. Прокурорът от ОП – К. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника и неговия особен представител, констатира: Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес, а по съществото разгледана е неоснователна. Решението на РС - К. е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно. Първоинстанционното производство е било образувано по предявени искове с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ , за осъждането на ответниците РС – С. и ОС - Х. да заплатят на ищеца, всеки от тях, сумата от по 5 100 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от разглеждане и решаване на делото в реразумен срок съответно по ЧНД № 570/2021 г. на РС С. и по ВЧНД № 573/2021 г., № 679/2021 г., № 710/2021 г., и № 33/2022 г. по описа на ОС Х.. По отношение на ответника РС – С. излага съображения за осъществени поредица незаконосъобразни актове, които били отменени, даване на указания, които не подлежали на самостоятелно обжалване, както и неразпечатване на електронния подпис. По отношение на ответника ОС - Х. се излагат съображения за некачествено изпълнение на служебните задължения на регистратурата, като разпечатани документи, подписани с валиден електронен подпис не били удостоверили подписването с КЕП. Счита, че всички действия на РС – С. и ОС – Х. довели до забавяне на делото над 6 месеца. Ответниците оспорват исковете като недопустими и неоснователни. Недопустимостта на исковете се обосновава с твърдения, че ищецът не попада в кръга на лицата, които са процесуално легитимирани да предявят иск по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ, както и, че не е проведена административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а" от Закона за съдебната власт. По същество се излагат съображения, че не е налице забавено правосъдие. От представеното като доказателство по делото ЧНД № 570/2021 г. по описа на РС – С., се установява, че същото е било образувано на 16.07.2021 г. по жалба на Н. А. Н. против постановление на РП – Х., ТО – С. от 09.07.2021 г. за прекратяване на наказателно производство. С определение № 104/21.07.2021 г. по ЧНД № 570/2021 г. по описа на РС – С., е потвърдено обжалваното постановление. Определението е съобщено на жалбоподателя на 22.07.2021 г. На 26.07.2021 г. Н. А. Н. е подал жалба вх. № 3854/26.07.2021 г. против определение № 104/21.07.2021 г. по ЧНД № 570/2021 г. по описа на РС – С., която с разпореждания № 488/03.08.2021 г. и № 493/03.08.2021 г. по ЧНД № 570/2021 г. по описа на РС – С. е била оставена без движение за внасяне на д.т. в размер на 8 лв. за възпроизвеждане на препис за насрещната страна. След като жалбодателят не е внесъл дължимата такса с разпореждане № 603/02.09.2021 г. по ЧНД № 570/2021 г. по описа на РС – С. е върната частната жалба на Н. А. Н. вх. № 3854/26.07.2021 г. против определение № 104/21.07.2021 г. по ЧНД № 570/2021 г. по описа на РС – С.. Против така постановеното разпореждане е постъпила частна жалба вх. № 3010/09.09.2021 г. по регистъра на ОС – Х., респ. вх. № 5418/15.09.2021 г. по регистъра на РС – С., и е образувано ВЧНД № 573/2021 г. по описа на ОС – Х.. С определение № 155/08.10.2021 г. по ВЧНД № 573/2021 г. по описа на ОС – Х. производството по делото е прекратено, а частна жалба вх. № 3010/09.09.2021 г., респ. вх. № 5418/15.09.2021 г., е върната за представяне на екземпляр с електронен подпис. С разпореждане № 759/14.10.2021 г. по ЧНД № 570/2021 г. по описа на РС – С. е оставена без движение частна жалба вх. № 3010/09.09.2021 г. като е указано на жалбодателя да представи екземпляр, подписан с КЕП или саморъчно подписана жалба на хартиен носител. След като не са били изпълнени тези указания с разпореждане № 817/02.11.2021 г. по ЧНД № 570/2021 г. по описа на РС – С. е върната частна въззивна жалба вх. № 3010/09.09.2021 г. Против така постановеното разпореждане е постъпила частна жалба вх. № 7169/09.11.2021 г., въз основа на която е образувано ВЧНД № 679/2021 г. по описа на ОС – Х., по което е постановено определение, с което е отменено разпореждане № 817/02.11.2021 г. по ЧНД № 570/2021 г. по описа на РС – С. и делото е върнато за администриране. Също така против разпореждане № 603/02.09.2021 г. по ЧНД № 570/2021 г. по описа на РС – С. е постъпила и частна жалба вх. № 3854/26.07.2021 г., въз основа на която е образувано ВЧНД № 710/2021 г. по описа на ОС – Х.. С определение № 216/15.12.2021 г. по посоченото дело е отменено разпореждане № 603/02.09.2021 г. по ЧНД № 570/2021 г. по описа на РС – С. и делото е върнато за продължаване на процесуалните действия. Накрая, след като са били отстранени всички нередовности, жалбата на Н. А. Н. против определение № 104/21.07.2021 г. по ЧНД № 570/2021 г. по описа на РС – С., е изпратена на ОС – Х., като е образувано ВЧНД № 33/2022 г. по описа на същия съд. С определение № 54/08.02.2022 г. по ВЧНД № 33/2022 г. по описа на ОС – Х., е отменено определение о т 21.07.2021 г. по ЧНД № 570/2021 г. по описа на РС – С., с което е потвърдено постановление от 09.07.2021 г. на Прокурор при РП – Х., ТО – С., с което на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 54/2020 г. по описа на ОСлО при ОП – Х. за престъпление по чл.286, ал.1 от НПК. Със същото определение е оставена без разглеждане жалбата на Н. А. Н. срещу постановление от 09.07.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 54/2020 г. по описа на ОСлО при ОП – Х. и е прекратено производството по чл.243 от НПК, тъй като жалбата е подадена от лице извън кръга на правоимащите такива по чл.243, ал.3 от НПК. При така установените данни следва извода, че предявените искове са допустими, тъй като са налице предпоставките на чл.8, ал.1, във вр. с чл.60а, ал.1 от ЗСВ и е изчерпана процедурата по глава трета "а" от Закона за съдебната власт, тъй като е налице произнасяне на ИВСС с констативен протокол изх. № РС-22-76 от 04.04.2022 г. По същество разгледани предявените искове са неоснователни и недоказани. От събраните по делото доказателства се установява, че наказателното производство е продължило за времето от 16.07.2021 г. до 08.02.2022 г., т.е. 6 месеца и 23 дни. С оглед правната и фактическа сложност на делото не е налице хипотезата на чл.2б, ал.1 от ЗСВ. От една страна забавянията се дължат на поведението на жалбодателя, който е подавал жалби, които не са подписани с електронен подпис, подавал е жалби до вишестоящия съд, които са били образувани под различни входящи номера и това е обърквало служителите и съдиите. Подавани са и неколкократни жалби и молби против един и същ съдебен акт. От друга страна, налице са и неправилни действия на съдебните органи, които са изисквали заплащане на държавна такса за възпроизвеждане на хартиен носител, което е забавило процеса. Но, въпреки това, делото е приключило в разумен срок. След постъпването на жалбите своевременно са били образувани съответния вид дела, като са разпределяни на случаен принцип в същия ден, а съдебните актове са били постановявани в изключително кратки срокове. Поради това не може да се направи извод, че забавянията се дължат на правораздавателната дейност на съдилищата, а в по-голямата си част причините са били от технически характер. По отношение на изложените във въззивната жалба доводи за недопустимост на първоинстанционното решение поради това, че на въззивника не му е била предоставена правна помощ, следва да се посочи, че този пропуск представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но не е основание за недопустимост на самото решение. Въззивният съд като инстанция по същество е отстранил нарушението, като на въззивника е бил назначен особен представител. Що се отнася до изложения довод, че поради непредоставяне на правна помощ въззивникът не е могъл да измени основанието на иска си по чл.214, ал.1 с въвеждане на заболяване, което е „допринесено“ от противоправното деяние, следва да се посочи, че такъв факт не е бил въведен в исковата молба. Ищецът се позовава единствено на неразумен срок за разглеждане на делото, но не и на претърпени неимуществени вреди от заболяване. Поради тази причина не би могло и да се допусне изменение на предявените искове, доколкото в исковата молба не са въведени и не се сочат факти, които обосновават това. Като е достигнал до такива фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд