Решение № 8 от 16.3.2026 г. на Районен съд - Котел по дело № 143/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 - чл. 63 от ЗАНН. С Решение № 1982/23.10.2025 г., на Административен съд Сливен, постановено по КАНД № 583/2025 г., настоящото производство е върнато за разглеждане от друг състав при спазване на указанията, дадени в мотивите на цитираното решение. Образуваното АНД № 143/2025 г. по описа на РС Котел е по депозирана жалба от „Максима България“ ЕООД, ЕИК 131324923, представлявано от управителя П. П. П. срещу НП № 006692/23.12.2024 г., издадено от Председателя на КЗП, с което е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 500 лева на осн. чл. 200 от ЗЗП за нарушение на чл. 15, ал.1 от ЗЗП. Иска съда да отмени обжалваното наказателно постановление. В последното съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител, а непосредствено преди откритото съдебно заседание е депозирана молба от страна на жалбоподателя за осъществяване на видеоконферентна връзка чрез приложение Вайбър. Настоящият съдебен състав е уважил молбата и е обезпечил съдебната зала на РС Котел, както технически, така и чрез служител от РС Котел за осъществяване на конферентната връзка, с оглед да не се препятстват интересите на жалбоподателя. Изразява становище, с което поддържат жалбата си и моли да се отмени изцяло обжалваното НП като незаконосъобразно. В случай на евентуалност, молят съда да се произнесе с оглед разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Не се противопоставят да бъде приета и приложена по делото изготвената експертиза. В с. з. въззиваемата страна не изпращат представител и не вземат становище. Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства в. т. ч. и приетата по делото експертиза - поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка: В КЗП е постъпил сигнал с рег. № Ц-03-9299 от 18.09.2024 г. за предлагане за продажба на стоки с необявени цени и продажба на малки, тънки пликчета за плодове и зеленчуци по 0,05 лева и седмични брошури по 1 лев стоки в супермаркет „Т МАРКЕТ“, находящ се в гр. Котел, ул. „Хаджи Къна Боева“ № 4, ет. 2, стопанисван и експлоатиран от фирма „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Въз основа на постъпилия сигнал е издадена Заповед № 3175/18.09.2024 г. на Председателя на КЗП за извършване на проверка. За проверката били определени актосъставителят М. Д. И. и свидетелят Е. З. Р.. На 20.09.2024 г. в супермаркет „Т МАРКЕТ“, гр. Котел, ул. „Хаджи Къна Боева“ № 4, ет. 2, актосъставителят М. Д. И. и свидетелят Е. З. Р. извършили проверка, като преди легитимирането си извършили контролна покупка на стоки от рекламната брошура, които били поставени в 2 броя найлонови пликове. За покупката бил издаден фискален бон № 0000264483 от 20.09.2024 г. в 10:58:44 часа, от който е видно, че найлоновите пликове са таксувани по 0,05 лева за 1 брой. Длъжностните лица на КЗП РД-Бургас констатирали, че в търговският обект няма обявена и поставена в близост продажна цена за амбалажните найлонови пликове, и едва когато потребителят заплати на касата разбира, че е заплатил и по 0,05 лева за тях. За извършеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН № 006692 от 03.10.2024 г. с който то било квалифицирано по чл. 15 ал. 1 от ЗЗП. Актът бил връчен на жалбоподателя чрез упълномощено лице, което след като се е запознало с него е отбелязало, че има възражение, което ще представи в законовия срок. На 09.10.2024 г. в КЗП РД-Бургас е подадено писмото възражение с № Б- 03-1054, в което се иска административно-наказателната преписка по АУАН да бъде прекратена, като се твърди, че действията на дружеството са в пълно съответствие със законодателството, а таксуването на полиетиленовите торбички е с цел, насочена към опазване на околната среда. На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 006692 от 23.12.2024 г. Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Съдът даде вяра на АУАН и НП, кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставителя М. И. и на свидетеля Е. Р., тъй като показанията им са последователни, логични и взаимно се допълват както помежду си. Съдът изцяло възприема описаното и нагледно представено в протокол за извършена експертиза, а именно в заключението си експертът сочи, че информационните табели са на далечно разС.ие от рулото с полиетиленовите пликове „лист 42“. Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, подадена в 14-дневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, а разгледана по същество е неоснователна. Атакуваното НП е материално и процесуално законосъобразно. При проверката на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН; спазен е срока за възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в рамките на предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са събрали безспорни доказателства за извършените нарушения, установявайки посредством собствените си възприятия за конкретните нарушения. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на нарушението, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация. Административно наказващият орган правилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение и правилно е определил вида и размера на административното наказание. Що се отнася до възраженията, наведени с жалбата, съдът констатира тяхната неоснователност. В жалбата пространно и на няколко листа се твърди, че констатациите на АНО били неверни, че НП било материално незаконосъобразно, твърдения, които са без основания, което се обори и от приетата по делото експертиза. В конкретният случай по никакъв начин не се доказаха твърденията наведени в жалбата, че в близост до процесните торбички е имало цена. Напротив, както лицето, което е изпратило сигнала, така и проверяващите биха видели обявлението с цена на торбичките, нещо повече при извършването на самата проверка служителите от търговския обект биха показали табелата с цената, ако е била налична. В допълнение, съдът следва да отбележи, че в експертното заключение ясно се вижда къде е поставена табелата и може да се направи преценка, че разС.ието, от което са поставени полиетиленовите пликове, в действителност е далечно. Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения, наказващият орган не налага наказание, като предупреждава нарушителят писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай в едногодишен срок от влизане на сила на предупреждението за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. По силата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В конкретният случай се касае до такова, нареченото в теорията „формално нарушение“. Фактът на непоставяне в непосредствена близост на обозначителни табели осъществява състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма вредни последици. В действителност наказващият орган е посочил, че нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не може да се говори, че се касае до по-ниска степен на съществена опасност, налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния текст от ЗПП, респективно всяко първо нарушение при формално осъществяване на деянието на която и да е инперактивна норма, би следвало да е маловажен случай, което се явява в превратно възрпиемане идеята на законодателя за този вид деяния. Следва да се има предвид и значимостта на охраняемите с нарушената материално правна норма обществени отношения, свързани с едно от основните права на потребителите, а именно правото на информация за предлаганите стоки и свързаните с него право на защита срещу рискове от евентуално въвеждане, заблуждение относно цената на предлаганите стоки. Следва да се има предвид и големия брой посетители, които не биха могли да се запознат с обявената цена за един брой полиетиленов плик, поради отдалеченост на информационната табела. При този изход на делото, съдът не дължи произнасяне по разноските, тъй като административно наказващият орган не е претендирал такива. Съдът в допълнение следва да отбележи, че правилно е отчетно липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, които да характеризират нарушението като разкриващо по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Предвид на официалната дата /01.01.2026г./ за въвеждане на еврото, съдът следва да посочи сумите в евро и тяхната равностойност в лева/, съгласно Закона за въвеждане на еврото в РБ. Мотивиран от горното, съдът