Решение № 4060 от 11.5.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2426/2025 г.

Производството е по реда на чл.84, ал.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба с вх.№ 14633/08.12.2025 г. от С. В. М., [гражданство], [ЛНЧ], адрес за кореспонденция – [населено място], ••••, [улица], ••, против решение № 5343/14.11.2025 г., издадено от председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на административния акт. Жалбоподателят описва, че е руски гражданин, който е преследван от властите в Р. поради активна дейност, която е насочена срещу действаща власт и подкрепа на опозиционери. Сочи пороци на акта – нарушения на материалния закон; неправилно тълкуване на понятието „тежко престъпление” по чл.12, ал.1, т.2 от ЗУБ; игнориране на международни доклади и доказателства; произволна и избирателна оценка на доказателства; непълно изясняване на фактите; неправилна преценка относно субсидиарна закрила. Иска се отмяна на решението и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира разноски.

Подадена е и жалба с вх.№ 14674/08.12.2025 г., чрез упълномощен представител. Поддържат се възраженията за незаконосъобразност на обжалваното решение.

Жалбоподателят твърди, че административният орган е изложил мотиви, които не съответстват на заявеното от него по време на интервюто и противоречат на събраните доказателства. Органът неправилно е приел, че не е доказано политическо преследване. Твърди се, че от представената присъда на Железнодорожен районен съд – Воронеж по дело № 1-22/2023 г. се установяват достатъчно данни, че наказателното производство срещу М. е било политически мотивирано. Изтъква се, че по наказателното дело в Р. значителна част от свидетелите са били разпитвани не относно твърдяното придобиване и държане на взривни вещества, а относно политическите убеждения на М., участието му в организацията на А. Н., отношението му към официалната власт в Руската федерация, отношението му към войната в Украйна, пътуванията му до Украйна, подкрепата му за опозиционни организации, участието му в митинги и агитационна дейност. Според жалбоподателя тези обстоятелства сочат, че още от началото на оперативно-издирвателните действия срещу него е работено по линия на неговите политически възгледи, подкрепата му за Навални и симпатиите му към Украйна.

В жалбата подробно се сочи, че в присъдата са обсъдени показания на множество свидетели относно политическата дейност и възгледи на М.. Посочват се показанията на служител на ФСБ Ф.П.А., според които М. бил установен при оперативно-издирвателни мероприятия по линия на противодействие на екстремизма и тероризма, като лице с „радикални политически възгледи“, симпатии към действащия украински режим и възможна съпричастност към изготвяне и съхранение на взривни вещества. Посочват се и показания на друг служител на ФСБ Т.И.Ю., относно изземване на предмети с политическа символика, включително бутилка с надпис „Бандеровска“ и тоалетна хартия с изображение на Путин.

Жалбоподателят твърди, че съпругата му и други свидетели са били разпитвани за участието му в митинги в подкрепа на Н., пътуванията му до Украйна, опозиционните му възгледи, негативното му отношение към руската власт, подкрепата му за протестите в Беларус и подготовката на агитационни материали.

Според жалбата особено показателно е, че в присъдата са описани като веществени доказателства предмети с политическо или антипутинско съдържание, без да е ясно какво отношение имат към обвинението за взривни вещества. На това основание се твърди, че административният орган е игнорирал очевидни сведения за политическия характер на наказателното производство.

Оспорва се извода на административния орган, че спрямо него не е упражнявано физическо насилие и че не е бил обект на репресии по политически причини. Твърди се, че по административната преписка са представени документи, доказващи телесни увреждания след задържането му. Посочва се писмо от 13.05.2022 г. № 35/114 от началника на изолатора за временно задържане към Управлението на МВР във Воронеж до старши следовател от ФСБ, според което при постъпването си на 26.02.2022 г. в следствения арест М. е бил с телесни повреди – синина и подутина под дясното око, синини по дясната буза, синини по лявото рамо и ожулване на дясната ръка. Посочва се и постановление за отказ да се образува наказателно дело от 13.04.2022 г., според което при постъпване в СИЗО са били установени хематоми по тялото и лицето на М., като било установено, че телесните повреди са получени в мазето на сграда във Воронеж. Жалбоподателят твърди, че тези документи опровергават извода на ДАБ, че няма данни кога и как са причинени телесните увреждания. Според жалбата същите доказват упражнено физическо насилие, което представлява действие на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

Сочи, че на административния орган е представен аудиозапис от съдебно заседание от 28.02.2022 г. във Воронеж по мярката за неотклонение на М.. Твърди се, че в това заседание М. е заявил пред съда, че докато е бил задържан в мазето на ФСБ, в безпомощно състояние и със завързани очи, от него без съгласие е взет биологичен материал – слюнка, косми и кожен епител. Посочил е също, че в ръцете му е поставен цилиндричен пластмасов предмет. Жалбоподателят твърди, че тези действия не са били документирани с протокол, а впоследствие биологичен материал от него е използван като основно доказателство по обвинението. Посочва се още, че в протокол за разпит като заподозрян М. е направил писмена забележка, че иска спешно адвокат, че не му е предоставен протокол за задържане и протокол за изземване, както и че подозира фалшификация на факти. Според жалбата това опровергава извода на административния орган, че жалбоподателят сам се е отказал да търси правата си.

Жалбоподателят твърди, че по време на изтърпяване на присъдата е бил подложен на жестоко и нехуманно отношение от администрацията на изправителната колония. Посочва се, че са му били наложени общо 11 дисциплинарни наказания, изразяващи се в поставяне в наказателен изолатор. Според жалбата наказанията са били налагани циклично – всяко следващо непосредствено преди изтичане на предходното. Твърди се, че поводите са били формални и несъществени, например размер на брадата над 9 мм. или заспиване на пода на килията. В жалбата се сочи, че след жалба на адвоката на М. до прокуратурата е извършена проверка, а с писмо от 05.08.2024 г. на Воронежката прокуратура по надзора за съблюдаване на законите в изправителните учреждения е призната обосноваността на жалбата и са декларирани мерки за недопускане на подобни нарушения. Според жалбата този документ показва, че спрямо М. са били допуснати нарушения от администрацията на мястото за лишаване от свобода. Оспорва се изводът на административния орган, че лошото отношение е било резултат от поведението на самия жалбоподател.

Твърди се още, че административният орган неправилно е тълкувал признанието на вина като доказателство, че М. е осъзнавал вината си. Посочва се, че следва да се отчитат особеностите на руската правораздавателна система, засилващата се репресия срещу политически противници, както и изключително ниския процент оправдателни присъди в Р.. Жалбоподателят твърди, че при реалната опасност да бъде обвинен в по-тежки престъпления, свързани с екстремизъм или терористична дейност, признаването на вина по обвиненията за взривни вещества е било начин да избегне по-тежка присъда. Според жалбата административният орган не е отчел този контекст и неправилно е приел, че признанието обезсилва твърденията за политически мотивирано преследване.

На следващо място, жалбоподателят се позовава на засилваща се репресия в Руската федерация след 2012 г., включително чрез наказателно преследване за публикации в интернет, антивоенни позиции, получаване или предоставяне на финансиране, сътрудничество с лица или организации, получили чуждо финансиране, участие в митинги и онлайн призиви за несъгласие. Посочва се, че през март 2022 г. Р. е денонсирала Европейската конвенция за правата на човека и е напуснала Съвета на Европа. Позовава и на справката на ДАБ за Руската федерация, цитирана в оспореното решение, според която политически опоненти, правозащитници, журналисти, лица с антивоенни възгледи и поддръжници на Навални са изложени на сериозни последствия, включително задържания, политически мотивирани обвинения и тормоз.

В жалбата се оспорва позоваването на административния орган на § 62 от Наръчника на ВКБООН относно разграничението между бежанец и мигрант. Твърди се, че от бежанската история не следва извод, че М. е напуснал Р. поради желание за промяна, приключение, икономически, семейни или други лични причини. Според жалбата единствените заявени и доказани мотиви за напускане са осъщественото наказателно преследване, основано на политическо мнение, както и основателните опасения от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне при завръщане.

Твърди се, че приложение намира чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, според който опасенията от преследване могат да се основават и на събития, настъпили след напускането на държавата по произход. Като такива събития са посочени: обявяването от Върховния съд на Р. на Фонда за борба с корупцията, ръководен от сътрудници на Навални, за терористична организация; както и внесеният от президента В. П. законопроект за оттегляне на Р. от Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията. Жалбоподателят твърди, че първото събитие го засяга пряко, тъй като е бил свързан с организацията на Навални чрез дейност и дарения, а второто – защото вече е бил жертва на изтезания и нечовешко третиране.

Жалбоподателят твърди, че при евентуално завръщане в Р. със сигурност ще понесе наказателна отговорност по чл. 314.1 от НК на Руската федерация за отклонение от административен надзор или неизпълнение на съдебно наложени ограничения. Посочва се, че с решение на Централния районен съд на [населено място] от 16.08.2024 г. по дело № 2а-4325/2024 г. спрямо него са наложени мерки за административен надзор за срок от три години, включително: явяване четири пъти месечно пред органите на вътрешните работи; забрана за пребиваване извън жилището между 22:00 ч. и 06:00 ч.; забрана за посещение и участие в масови мероприятия; забрана за посещаване на магазини за оръжия, пиротехнически изделия и военно предназначение; забрана за напускане на пределите на Воронежка област. Според жалбата тези мерки представляват непропорционални или дискриминационни наказания по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 3 ЗУБ, а напускането на Р. вече е осъществило състава на престъплението по чл. 314.1 НК на РФ.

На следващо място се твърди, че извършеното на 05.02.2025 г. претърсване в дома му показва негативното отношение на руските власти към него и след освобождаването му. Оспорва се изводът на административния орган, че претърсването е било логично, защото М. контактувал с лице, привлечено като обвиняем по друго наказателно производство. Според жалбата М. никога не е заявявал, че познава това лице. Посочва се още, че другото наказателно производство е образувано през декември 2024 г., а обискът „по неотложност“ е извършен едва през февруари 2025 г., което според жалбоподателя поставя под съмнение твърдяната неотложност.

Твърди се, че молбата за международна закрила е разгледана едностранно и във вреда на молителя. Посочва се, че административният орган е игнорирал или неправилно е тълкувал доказателства и изявления, които са в полза на жалбоподателя. Твърди се нарушение на чл. 75 от ЗУБ, който изисква молбата да бъде разгледана индивидуално, обективно и безпристрастно.

Според жалбата събраните доказателства обосновават наличие на преследване поради политическо мнение по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Алтернативно се твърди, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут поради риск от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, както и поради тежки заплахи по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Жалбоподателят твърди, че връщането му в Р. не може да се осъществи по устойчив и безопасен начин, без да се застрашат правата му по чл. 3, чл. 9 и чл. 10 от ЕКПЧ. Посочва се, че прилагането на оспореното решение би довело до нарушение на принципа non-refoulement, закрепен в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ.

Иска съдът да отмени като незаконосъобразно Решение № 5343/14.11.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, поради нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен представител. Поддържа жалбата и ангажира доказателства.

Изтъква, че е станал жертва на политически мотивирано наказателно преследване. Доказателства за това са, както Постановление № 212/15.02.2022 г., с които му се налагат специални разузнавателни средства на основание чл. 205, т. 2 от Наказателния кодекс на Руската федерация, което не е свързано с държане на взривни вещества, а с публични призиви за извършване на терористична дейност, публично оправдаване на тероризма или пропаганда, извършвани чрез използване на средства за масова информация – електронни или телекомуникационни мрежи, включително интернет. Влязъл е в полезрението на властите в Р. не заради това, че е държал и изработил взривни вещества, а заради неговата активност в интернет.

На следващо място доказателство, че това представлява политически мотивирано преследване, облечено във формата на наказателно производство, се съдържа в административната преписка (л.249 от делото), представена от ДАБ, където е налице превод на документа „Удостоверение за резултатите от оперативно-издирвателната дейност на Управлението на ФСБ за воронежка област“, според което е установено, че С. М. редовно публикува в група в „Телеграм“, наречена „Свободни хора на Воронеж“, материали, дискредитиращи политиките, провеждани от ръководството на страната.

В наказателното производство първият му разпит в качеството на заподозрян отново не е по отношение на държане на взривни вещества, а въпроси, свързани с отношението му към Украйна и неговите политически възгледи – ясни доказателства, че наказателното производство е започнало не поради подозрение за държане на взривни вещества, а именно поради политически мотиви.

Твърди, че видно от приложените в административната преписка свидетелски показания, преведени на български език, всички свидетели са били разпитвани във връзка с политическите възгледи на М., неговата принадлежност към организацията на А. Н. и отношението му към Украйна. На практика взривното вещество се появява два дни, след като е бил задържан в подземието на ФСБ, бил е изтезаван, от него са били взети биологични материали и едва след това може да се приеме с голяма доза на сигурност, че тези взривни вещества са били подхвърлени в гаража му. Той се е съгласил да се признае за виновен под угрозата да бъде осъден за много по-тежко престъпление, а именно готвене на терористичен акт, в сравнение с чистото държане на взривни вещества и по съвет на неговия адвокат.

Намира, че има основание да му се предостави международна закрила поради основателни опасения от преследване, основани на политическо мнение – чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Заявява, че субектът, който извършва престъпление, съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, е държавата, а действията на преследване, на които той вече е бил жертва – физическо или политическо насилие, правни административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си, или наказателно преследване, или наказание, които са непропорционални и дискриминационни. Смята, че отговаря и на изискванията за предоставяне на хуманитарен статут, а не само на бежански статут, на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ – реална опасност от тежки посегателства като изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.

Иска се отмяна на решението и връщане на преписката за ново разглеждане с подробни указания към административния орган какви точно конкретни действия трябва да извърши ДАБ.

Претендира разноски в размер на 613,55 евро (1200 лева).

Жалбоподателят М. заявява лично, че иска съдът да отмени решението за отказ на ДАБ. Сочи, че за него е опасно да се върне в Р., тъй като е подложен на политическо преследване, което не е свързано с някаква криминална дейност, а с политически убеждения и поддръжката на А. Н.. Към момента не е променил политическите си убеждения. Член е на регистрираната в България организация „За свободна Р.“, която оказва помощ на украинските бежанци. Тази организация е обявена за екстремистка в Р.. Участието в тази организация се преследва в Р..

В писмени бележки се обобщават фактите по делото и твърденията за незаконосъобразност на административния акт. Поддържа се, че мотивите на решението противоречат на бежанската история на М., на доказателствата по преписката и на справката на ДАБ относно Руската федерация. Основното твърдение е, че наказателното преследване срещу С. М. в Руската федерация е било политически мотивирано. Сочи се, че по делото са представени писма и становища от организации и лица, които определят наказателното преследване срещу М. като политически мотивирано. Поддържа се, че значението на тези документи е особено важно, защото самата справка на ДАБ за Руската федерация се позовава на част от същите организации като надеждни източници относно политическата ситуация, политическите репресии и наказателното преследване по политически причини в Р.. Поддържа се, че по отношение на М. има неоспорими доказателства, че вече е бил изложен на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Позовава се на чл. 4, т. 4 от Директива 2011/95/ЕС, според който фактът, че молителят вече е бил преследван или е понесъл тежко посегателство, е сериозен признак за основателни опасения от бъдещо преследване или реален риск от тежко посегателство, освен ако има достатъчни основания да се приеме, че това няма да се повтори. На това основание се поддържа, че предходното третиране на М. следва да се разглежда като сериозна индикация за реален риск при евентуалното му връщане в Р.. Поддържа се, че ДАБ не е съобразила възможното приложение на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, тъй като опасенията на М. от преследване се основават и на събития, настъпили след напускането му на Руската федерация. Като такива събития са посочени участието му в акции на Сдружение „За свободна Р.“ и връзката му с организации, свързани с А. Н.. Според бележките тези обстоятелства засилват риска той да бъде възприеман от руските власти като политически противник и лице, свързано с опозиционна дейност.

В обобщение се сочи, че събраните доказателства обосновават наличие на преследване поради политическо мнение по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, както и реален риск от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ.

Ответникът – Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, редовно уведомен, не изпраща представител. В изпълнение на указния на съда представя заверено копие на административната преписка и доказателства. В писмено становище, представено преди даване ход на устните състезания, оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. Сочи, че по административната преписка не били налични данни, въз основа на които да се направи обоснован извод за необходимост от предоставяне на искания статут. Поддържа, че в обжалваното решение са обсъдени всички правнозначими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход – Руската федерация. Според изложеното не са допуснати сочените в жалбата нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон или целта на закона. Административният орган е изпълнил задължението си да събере и прецени относимите доказателства.

В писмените бележки се поддържа, че правилно административният орган е приел липса на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Според ответника жалбоподателят не е обосновал основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Излага се, че преследването по смисъла на ЗУБ предполага достатъчно тежко по своето естество или повторяемост нарушение на основни права, което в конкретния случай не се установява. Твърденията на жалбоподателя са определени като субективни и неподкрепени от достатъчна обективна фактическа основа.

На следващо място приема, че по делото са установени данни, че жалбоподателят е бил доброволец в щаба на Навални, правил е минимални парични преводи, участвал е в акции, митинги и агитационна дейност, както и е имал опозиционни възгледи. Въпреки това се поддържа, че тези обстоятелства не доказват предприети спрямо него конкретни действия на преследване от страна на руските власти именно поради политическите му убеждения. Посочва се, че твърдените задържания през 2018 г. и 2019 г., дори да се приемат за достоверни, представляват административни задържания, отдалечени във времето и насочени към участниците в протестите като цяло.

В становището се поддържа, че осъждането на жалбоподателя в Руската федерация е за деяния от криминален, а не от политически характер. Посочва се, че той е осъден за незаконно производство, придобиване и съхранение на взривни вещества и взривни устройства. Намира, че не е доказано наказателното производство да е било политически мотивирано или доказателствата да са били фабрикувани. Изтъква се, че жалбоподателят е признал вина и е заявил обстоятелства относно поръчване на материали и изработване на взривни вещества, като според ответника, ако се е считал за невинен, е следвало да се опита да докаже това по предвидения ред. Поддържа се още, че в производството в Р. са му били осигурени процесуални права, включително право на адвокат и възможност за обжалване.

Ответната страна счита за недоказани твърденията за нарушения при задържането, за отнемане на сумата от 4 300 щатски долара, както и за отправени заплахи жалбоподателят да бъде изпратен на фронта или повторно лишен от свобода.

По отношение на наложените дисциплинарни наказания при изтърпяване на присъдата се поддържа, че същите са били свързани със системни нарушения на установения ред, като жалбоподателят не е бил лишен от възможност да ги обжалва.

На следващо място се сочи, че наложените след освобождаването ограничителни мерки за срок от три години не представляват дискриминационно третиране, а са част от руското законодателство и се прилагат към лицата при наличие на законовите предпоставки.

Относно извършеното претърсване в дома на жалбоподателя се поддържа, че от доказателствата е видно това е било извършено във връзка с престъпление, извършено от друго лице, с което жалбоподателят е имал контакт. Поради това според ответника обискът не сочи на политическо преследване спрямо М..

Ответникът поддържа, че административният орган правилно е съпоставил престъпленията, за които жалбоподателят е осъден, с разпоредбите на българския Наказателен кодекс и е достигнал до извод, че се касае за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Поради това се счита за правилно приложението на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, съгласно който статут на бежанец не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление от неполитически характер извън територията на Република България.

Мотивира се, че правилно е отказан и хуманитарен статут. Според ответника от данните по делото не се установява жалбоподателят да е изложен на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, нито от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Поддържа се още, че не са налице предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като на територията на Руската федерация не е установен въоръжен конфликт, достигащ степен на безогледно насилие, който сам по себе си да поражда реална опасност за живота или личността на жалбоподателя като цивилно лице. Ответникът счита за правилен и извода за приложение на чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗУБ, доколкото хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление.

С оглед изложеното се иска съдът да отхвърли жалбата на М. С. В. срещу Решение № 5343/14.11.2025 г. на председателя на ДАБ – МС като неоснователна. Иска се също да бъде отхвърлено искането за присъждане на разноски, на основание чл. 92 от ЗУБ.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира жалбата за основателна и в тази връзка иска решението на ДАБ да бъде отменено, а преписката върната за ново произнасяне с указания.

Факти

С. В. М., е роден на [дата]. в [населено място], Руска федерация, гражданин на Руска федерация, •••, ••••••, [семейно положение], [ЛНЧ].

Производството пред Държавната агенция за бежанците е образувано по молба за предоставяне на международна закрила с вх. № 32/10.07.2025 г. на РПЦ – [населено място], подадена от жалбоподателя (л.349).

В хода на административното производство с кандидата е проведено интервю, обективирано в протокол рег. № УП 3984/10.07.2025 г., в присъствието на преводач, с цел изясняване на причините за напускане на държавата по произход и за подаване на молба за закрила в Република България.

Чужденецът е заявил, че е пристигнал легално в Република България през нощта на 24 срещу 25.06.2025 г. със самолет от [населено място], Армения. Посочил е, че е напуснал Руската федерация на 23 – 24.03.2025 г., като е преминал легално с автомобил до [населено място], Беларус, откъдето същия ден е отпътувал със самолет за Грузия. Кацнал е в [населено място], след което е заминал за Тбилиси, където е пребивавал около три месеца. Около 23 – 24.06.2025 г. е напуснал Тбилиси с влак до Ереван, откъдето е отпътувал за България. Заявил е, че е напуснал Р. с българска виза, издадена чрез визовия център в С. П. през февруари 2025 г.

Като причина за подаване на молбата за международна закрила кандидатът посочил страх за живота, свободата и здравето си. Заявил, че настоящият режим и властите в Руската федерация са го принудили да напусне страната, като не са му оставили друг избор. Обяснил е, че не е потърсил закрила в държавите, през които е преминал преди пристигането си в България, тъй като според него Беларус сътрудничи с Р. и там правата на човека не се зачитат, а Армения и Грузия не са безопасни държави и не са държави членки на Европейския съюз. Посочил е още, че в тези страни съществува риск при политическо преследване да бъде върнат в Р..

Жалбоподателят е заявил, че в Р. е бил арестуван и осъждан, като е свързал случилото се с политическите си убеждения и дейност. По думите му историята му има политически контекст, започнал през 2017 г., когато започнал да има проблеми с властите поради опозиционните си възгледи. От 2018 г. активно сътрудничел на щаба на А. Н., участвал в митинги, провеждал агитационна дейност и подпомагал опозиционната дейност, като твърди, че част от тези обстоятелства се установяват от предоставена от него флаш памет.

В интервюто кандидатът е посочил, че на 05.05.2018 г. е участвал в акция, при която бил задържан от властите за едно денонощие без съставяне на протокол. През ноември 2018 г. участвал в митинг в центъра на [населено място], при който бил задържан за около шест часа, без да му бъдат предоставени храна и вода, след което бил освободен без съставяне на протокол. Посочил е още, че през 2019 г. отново бил задържан по време на митинг и опозиционна дейност.

М. изложил твърдения, че последният му арест е извършен на 25.02.2022 г., в първия ден след началото на войната между Р. и Украйна. Разказал е, че при излизане от дома си забелязал микробус със затъмнени стъкла и московски регистрационни номера. От него излезли въоръжени лица с маски и камуфлажни униформи без отличителни знаци, които го нападнали, поставили му белезници и чувал на главата, взели телефона му, ключовете от автомобила и от жилището му, били го и го качили в микробуса. По негови думи бил отведен в подземие на ФСБ, като по време на пътуването лежал на пода, а един от лицата го притискал с крак.

Заявил, че в подземието на ФСБ отново бил бит и разпитван относно Украйна, Н., паричните преводи, които правил към щаба на Н., участието му в митинги и отношението му към анексирането на Крим. По думите му без протокол му бил взет биологичен материал за ДНК, а по време на задържането бил бит и душен с найлонова торбичка два-три пъти. Служителите се интересували от позицията му относно Украйна и Н. и преглеждали кореспонденцията му в „Телеграм“, която впоследствие се появила в наказателното дело срещу него.

След това, според изложеното в интервюто, кандидатът бил преместен в следствието на ФСБ във Воронеж, където му било заявено, че у него е намерена бомба и че следва да бъде изпратен в затвора. По-късно бил преместен във временен изолатор към следствения арест, където били регистрирани телесните му наранявания от нанесените побои. Посочил е, че доказателства за това се съдържат във флаш паметта, в папка „Насилие“.

Кандидатът заявил, че след няколко денонощия бил изправен пред съд, където съобщил за нарушенията при задържането си – липса на протокол, твърдяна фалшификация, вземане на биологичен материал без надлежно оформен документ и от неизвестни за него лица. По думите му съдията го посъветвал да подаде жалба във ФСБ. Въпреки възраженията му бил задържан и изпратен в друг следствен изолатор във Воронеж, където останал около една година, докато се водели следствието и съдебното производство.

В интервюто жалбоподателят е посочил, че адвокатът му го посъветвал да признае вина, за да получи по-леко наказание. Според него при отказ да признае вина наказанието щяло да бъде между шест и осем години лишаване от свобода, докато при признание очакваната присъда била около три години. Той е заявил, че цялото следствие било политически мотивирано, тъй като при разпитите се задавали въпроси за отношението му към Украйна, посещенията му в тази държава, участието му в митинги на Н., агитационната му дейност и финансирането на опозиционни организации.

Кандидатът е заявил, че свидетелите по наказателното дело потвърждавали участието му в митинги, доброто му отношение към Украйна, несъгласието му с анексирането на Крим и опозиционната му дейност, но никой от тях не потвърдил да е изработвал бомби или да се е занимавал с пиротехника. Той твърди, че е подкрепял Н., правил е парични преводи към неговата организация и е бил против анексирането на Крим, но отрича да е изработвал взривни устройства.

Жалбоподателят е заявил, че в наказателното производство като доказателства срещу него били използвани документ за временно пребиваване в Украйна, сувенир-подарък тоалетна хартия с образа на П. и кореспонденция в „Телеграм“, в която изразявал възгледите си против анексирането на Крим, включително с израза „Крим е на Украйна“. Твърди, че по време на следствието му казвали, че е терорист, че ще бъде осъден на 20 години затвор, че ще бъде застрелян, че семейството му ще пострада заради него, както и че е украинец и враг.

По данни от интервюто кандидатът е бил задържан от 25.02.2022 г. до 20.01.2023 г. в рамките на следствието, а след постановяване на присъдата е изтърпявал наказание лишаване от свобода до 29.11.2024 г., когато е освободен. Посочил е, че е изтърпявал наказанието си първоначално в следствен изолатор № 1 във Воронеж, а от 14.11.2023 г. – в изправителна колония № 2 във Воронеж.

Жалбоподателят е заявил, че при постъпването си в колонията бил поставен в карцер при специален режим като политически затворник и останал там до освобождаването си. Заявил, че отношението към него било лошо – в килията му силно бил пускан химнът на Р., през април му били взети дрехите и останал няколко дни на студ без отопление, отказвана му била медицинска помощ, не можел да се свързва с роднините си, нито да изпраща писма или да получава пратки. Посочил е още, че през август 2024 г. били изключвани вентилаторите и спирана водата. Твърди, че постоянно му били предявявани дисциплинарни нарушения, като след изтичане на едно нарушение му било налагано ново, което служело като основание да бъде държан в карцера.

В интервюто кандидатът е заявил, че по време на престоя си в колонията често бил убеждаван да отиде на фронта и да воюва срещу Украйна. След изтърпяване на наказанието бил поставен под полицейски надзор за срок от три години. Било му забранено да напуска дома си след 22 ч., да напуска града, да участва в митинги и да посещава големи публични мероприятия, като концерти и изложби. Освен това трябвало четири пъти месечно да се явява в полицията за подпис, а веднъж или два пъти седмично през нощта полицията посещавала дома му за проверка.

Кандидатът е заявил, че е напуснал Р. през Беларус, тъй като между Р. и Беларус нямало фактическа граница и визов режим, поради което можело да се преминава свободно. Посочил е, че не може да живее в Руската федерация, тъй като при завръщане го очакват затвор или изпращане на фронта. Твърди, че след напускането му руските власти са го търсили три пъти при родителите му и са разпитвали майка му къде се намира.

Жалбоподателят е заявил, че на 05.02.2025 г. около 06:00 ч. сутринта в жилището му бил извършен обиск от лица с куче, които му казали, че са от полицията и че търсят оръжие. Според него обискът не бил съгласуван със съдебно решение, а действителната цел била да се търсят агитационни материали и политическа литература. Нищо не било намерено. След това той и адвокатът му се обърнали към съда за разяснение относно обиска, но им било отговорено, че той не е собственик на имота и само собственикът може да иска такава информация.

Кандидатът е посочил още, че не е отбил редовна военна служба, тъй като като студент е имал отсрочка, а след завършването на университета имал здравословен проблем с гърба. Заявил е, че когато е бил в затвора, родителите му получили няколко повиквателни за редовна военна служба. След освобождаването си не се отзовал на тях, тъй като били стари и не желаел да воюва срещу Украйна.

Относно дейността си в щаба на Н. жалбоподателят е заявил, че е бил доброволец от 2017 г. до 2021 г., до закриването на организацията. Посочил е, че е работил във Воронежкия щаб, който бил подчинен на Московския, като не е получавал възнаграждение. Занимавал се с техническа организация, осигуряване на хора за митинги, изготвяне на материали, печатане на агитационни материали, транспортни услуги, ремонтни дейности и други организационни дейности. Посочил е, че щабът не бил финансиран от държавата, партията не била регистрирана, а много от финансовите потоци били блокирани, поради което дейността се финансирала самостоятелно.

Кандидатът е заявил, че неговите политически възгледи са насочени срещу руската диктатура, корупцията в Р. и войната срещу Украйна, като подкрепя демократичните ценности, върховенството на закона и хуманитарните и либерални ценности. Посочил е, че през 2017 г. и началото на 2018 г. ежеседмично е превеждал малки суми към организацията на Н., а освен това е подпомагал дейността чрез закупуване на материали, транспорт и техническо обезпечаване на акции.

В интервюто жалбоподателят е посочил, че на 23.02.2022 г. е извършил самостоятелна акция във Воронеж, като поставил украински флаг на железопътен фар в центъра на града, защото считал, че войната е неизбежна. Според него тази акция получила обществен отзвук и станала повод ФСБ да изфабрикува доказателства срещу него. Твърди, че за акцията има публикации и линкове към интернет страници, предоставени на флаш памет.

Жалбоподателят е заявил, че [населено място] се намира близо до Украйна, че често е пътувал до Украйна преди войната и че е имал временно пребиваване там. Посочил е, че преди задържането си е имал строително-монтажна фирма „СВ Монтаж“ и известно време е живял в [населено място], Днепропетровска област.

Относно семейното си положение, кандидатът заявил, че към семейството му не е имало пряка заплаха, но при следствието му било казано, че на майка му или съпругата му могат да бъдат изфабрикувани доказателства и те да попаднат в съседна килия, ако той не постъпи „правилно“. Обяснил е, че не е взел съпругата си със себе си при напускане на страната, тъй като това би предизвикало подозрения спрямо нея. Посочил е, че съпругата му не споделя политическите му възгледи, а отношенията им са сложни; след освобождаването му тя останала да живее на предишния им адрес, а той се преместил при леля си, съобразно съдебно решение.

В заключение на интервюто жалбоподателят е заявил, че е решил да напусне Руската федерация, защото не е имал друг избор. По думите му обискът след изтърпяване на присъдата бил последното обстоятелство, което го убедило, че случилото се с него ще се повтори. Счита, че при настоящия режим не може да се върне в страната си, тъй като заплахата е реална, а при завръщане го очакват война, затвор или смърт. Поради това е поискал от Република България да му предостави политическо убежище и закрила, за да живее безопасно и да има право на живот.

Кандидатът изрично е заявил, че не е имал проблеми в държавата си поради етническата си или религиозна принадлежност, както и че спрямо членовете на семейството му не е отправяна пряка заплаха и не е упражнявано насилие.

По преписката са представени фотокопие на съдебно решение, документи от наказателно дело в Руската федерация, включително постановления, протоколи за претърсване и изземване, протоколи за разпит на свидетели, експертни заключения и други документи.

Представени са още писмо благодарност от Воронежка правозащитна организация от 2018 г., документи от антикорупционен фонд, документи от правозащитната организация „Мемориал“, разпечатки от имейли за банкови преводи, имейли с линкове към интернет страници, както и флаш памет със снимков и видеоматериал.

Административната преписка съдържа още становище, справки за Руската федерация, служебна бележка, молба, решение за настаняване на външен адрес, писма от МВР и ДАНС, регистрационни документи, молба-декларация, договор за наем, указания, декларации и пълномощно.

По преписката е налична служебна бележка, че М. е подал молба за закрила по реда на ЗУБ с вх. № 32/10.07.2025 г., производството не е приключило в тримесечен срок по независещи от него причини и за него е изпълнено условието по чл.29, ал.3 от ЗУБ за достъп до пазара на труда.

С решение № 18/21.08.2025 г. е разрешено М. да се настани на избран от него адрес в [населено място], [улица], ••, като не получава финансова и материална помощ от ДАБ. Отразено е, че е подал молба-декларация, че разполага със средства за основните си жизнени потребности.

По преписката е постъпило писмо от Второ РУ – Бургас, според което на 12.08.2025 г. служители на МВР са посетили посочения адрес в [населено място], но М. не е установен там. Проведен е разговор с наемодателя, който потвърдил, че лицето живее на адреса от около един месец.

Постъпило е и писмо от ДАНС, в което е посочено, че към съответния момент ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на М. С. В., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

Със становище рег.№ УП 3984/09.10.2025 г. (л.71) от старши експерт в РПЦ [населено място] е предложено на председателя на ДАБ – МС да откаже на жалбоподателя искания статут. Становището се мотивира със събраните по преписката доказателства.

С решение № 5343/14.11.2025 г. председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на С. М..

Отказът е мотивиран с липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, както и с наличие на основания за изключване от закрила по чл. 12, ал. 1, т. 2 и чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗУБ. Изложените мотиви могат да се обобщят в няколко групи.

Мотиви относно отказа за предоставяне на статут на бежанец:

Липса на основателни притеснения от преследване по чл.8 от ЗУБ.

Органът е приел, че макар кандидатът да мотивира молбата си с твърдения за политическо преследване, не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Според административния орган заявените от него обстоятелства не обосновават основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Посочено е, че кандидатът изрично е заявил, че не е имал проблеми в държавата си по произход поради етническата си или религиозна принадлежност, както и че към членовете на семейството му не са отправяни преки заплахи и спрямо тях не е упражнявано насилие.

Административният орган е приел, че в представената бежанска история липсват както субективният, така и обективният елемент на понятието „основателно опасение от преследване“. Според органа от събраните материали по преписката не се установяват действия спрямо кандидата, които да представляват нарушаване на основните му права или да застрашават живота му по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ.

Твърденията за политическо преследване са счетени за недоказани.

Административният орган е отчел твърденията на кандидата, че е имал проблеми с властите поради опозиционните си възгледи, подкрепата си за щаба на А. Н., участието си в митинги и антивоенната си позиция. Прието е, че част от тези твърдения са правдоподобни, а именно че кандидатът е бил доброволец в щаба на Н., правил е минимални парични преводи към организацията, участвал е в митинги и акции, водил е агитационна дейност, имал е опозиционни възгледи и е участвал в избори като наблюдател.

Въпреки това органът е приел, че тези обстоятелства сами по себе си не доказват лична бежанска история, обуславяща предоставяне на статут. Посочено е, че не са установени конкретни действия на официалните власти на Руската федерация спрямо кандидата, които да се квалифицират като преследване по смисъла на ЗУБ.

Органът е отчел и информацията от справката за страната на произход, според която поддръжници на Навални и лица с опозиционни или антивоенни възгледи могат да бъдат репресирани в Руската федерация. Въпреки това е прието, че по отношение на конкретния кандидат не е доказано по безспорен начин той да е бил политически репресиран.

Според органа руските власти са били наясно с политическата му дейност още по време на наказателното производство, но не са предприели мерки срещу него именно поради тези причини.

Относно задържанията през 2018 и 2019 г., административният орган е приел, че твърденията за задържания през май и ноември 2018 г. и през 2019 г. по време на акции, митинги и опозиционна дейност не са доказани. Посочено е, че дори да се приеме, че такива задържания са били извършени, те имат характер на административни задържания, не са били съпроводени с налагане на наказания, отдалечени са значително във времето и не са били насочени само към кандидата, а към всички участници в протестните прояви.

На това основание органът е приел, че тези събития не могат да обосноват настояща реална опасност от преследване.

Относно ареста от 25.02.2022 г. и твърденията за насилие.

Органът е приел за недоказани твърденията на кандидата, че на 25.02.2022 г. е бил задържан от неизвестни въоръжени лица, бит по пътя към помещение на ФСБ, както и бит и душен с найлонова торбичка по време на задържането.

Административният орган е обсъдил представено доказателство от 13.05.2022 г., в което са констатирани телесни наранявания по тялото на кандидата – синина и ожулване под дясното око, синини по дясната страна, синина по лявото рамо, ожулване по лява страна и ожулване по дясна ръка. Прието е обаче, че от този документ не се установява кога, с какъв предмет, по какъв начин и от кого са причинени уврежданията.

Като допълнителен аргумент органът е посочил, че в представен протокол за разпит на заподозрян кандидатът е заявил, че не е бил подлаган на физически или психически натиск от служители на правоприлагащите органи във връзка с наказателното дело.

Твърденията за отнети парични средства.

Административният орган е приел за недоказано и необосновано твърдението, че при ареста служители на ФСБ са му отнели 4 300 щатски долара. Посочено е, че кандидатът е заявил, че е изтеглил парите предния ден, поради което според органа възникват съмнения дали в деня на ареста е напуснал дома си, носейки цялата сума в себе си.

Органът е отбелязал още, че макар кандидатът да твърди, че се е оплакал пред съда за нарушени права при ареста и е бил посъветван да подаде жалба във ФСБ, той не е сторил това, поради което сам се е отказал да потърси правата си.

Наказателното производство и осъждането в Руската федерация.

Административният орган е приел, че твърденията на кандидата за политически мотивирано следствие и фабрикуване на доказателства представляват негово лично мнение и предположение.

Посочено е, че от доказателствата се установяват политическите му възгледи, отношението му към Украйна, пътуванията му до тази държава, както и сътрудничеството и помощта му за щаба на Н. във Воронеж. Според органа обаче не е доказано по безспорен начин, че именно поради тези обстоятелства наказателното производство е било политически мотивирано.

Органът е приел, че от представеното съдебно решение по дело № 1-22/2023 г. от 20.01.2023 г. се установява, че кандидатът е осъден за незаконно производство на взривни вещества и взривни устройства по чл. 223.1 от НК на Руската федерация, както и за незаконно придобиване и съхранение на взривни вещества и устройства по чл. 222.1 от НК на Руската федерация. Наложено му е наказание от 3 години и 3 месеца лишаване от свобода и глоба от 120 000 рубли.

Административният орган е отчел, че адвокатът на кандидата му е препоръчал да признае вина, за да получи по-лека присъда, като е приел, че признанието на вина и наложеното наказание под законовия минимум не сочат на политическо преследване.

Твърдения за лошо третиране в изправителна колония.

Органът е приел за достоверно изявлението, че по време на изтърпяване на наказанието в изправителна колония № 2 на кандидата са били предявявани постоянни дисциплинарни нарушения. В тази връзка е обсъдено доказателство от 25.06.2024 г. на прокуратурата на Воронежка област, според което кандидатът е системен нарушител на установения ред.

Органът е приел за правдоподобно и твърдението, че в колонията не е имало добро отношение към него, но е направил извод, че това е било обусловено от поведението му и извършените нарушения. Посочено е още, че наложените наказания са били обжалвани от неговия адвокат и че е съществувала възможност за обжалване пред по-горестоящ прокурор или пред съд.

Полицейски надзор след освобождаването.

Административният орган е приел за вероятно и логично твърдението, че след напускането на Р. властите са търсили кандидата при родителите му или че е възможно да бъде обявен за издирване. Този извод е направен с оглед заявеното от него, че след изтърпяване на наказанието е бил поставен под полицейски надзор за срок от три години – до 2027 г., с наложени ограничения и задължение да се подписва четири пъти месечно в полицията.

Органът е приел, че след като кандидатът е напуснал страната и не е изпълнявал задължението си за подписване, действията на властите по издирването му не могат да се определят като преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ, а са последица от неизпълнение на режима на надзор.

Претърсване от 05.02.2025 г.

Административният орган е приел за неоснователно твърдението, че претърсването, извършеното на 05.02.2025 г. в дома на кандидата е било насочено към търсене на агитационни материали и политическа литература.

Органът е посочил, че от представените доказателства се установява наличие на постановление за извършване на претърсване на жилище в случай на неотложна необходимост по наказателно дело № 12402200003120128. В постановлението било посочено, че претърсването се извършва във връзка с престъпление, извършено от лице, с което кандидатът е контактувал, и с цел издирване на инструменти на престъплението, огнестрелни оръжия, боеприпаси, взривни вещества и устройства.

На това основание органът е приел, че претърсването е извършено по повод престъпление на друго лице, а не поради политическата дейност на кандидата. Твърдението, че са търсени агитационни материали, е преценено като необосновано предположение.

Риск от мобилизация и изпращане на фронта.

Административният орган не е кредитирал твърдението, че по време на престоя на кандидата в затвора родителите му са получили 4 – 5 повиквателни за редовна военна служба. Посочено е, че след освобождаването си кандидатът е посещавал полицията четири пъти месечно за подпис, властите са посещавали дома му, но не е бил търсен или призован във връзка с военните действия в Украйна.

Въз основа на справка за Руската федерация органът е приел, че на задължителна военна служба подлежат мъже на възраст от 18 до 30 години, докато кандидатът към момента е на 39 години. Посочено е също, че той сам твърди, че не е отбил редовна военна служба поради здравословен проблем. Органът е приел, че кандидатът попада извън категорията лица, подлежащи на наборна военна служба, както и че в Р. няма принудителна мобилизация, а попълването на армията става чрез договори.

Поради това е направен извод, че опасенията му от мобилизация са хипотетични и не обосновават реална заплаха от преследване.

Легално напускане на Р..

Отчетено е, че кандидатът е напуснал Р. доброволно, легално и с българска виза, издадена във визовия център в С. П.. Посочено е, че ако действително е представлявал интерес за руските власти поради опозиционната си дейност и политически възгледи, той не би могъл да напусне безпроблемно страната си, включително през Беларус, предвид сътрудничеството между Р. и Беларус.

Административният орган е отчел и факта, че кандидатът е преминал през Беларус, Грузия и Армения, но не е потърсил закрила в тези държави. Прието е, че изтъкнатият от него мотив, че тези държави не са членки на Европейския съюз, сочи на стремеж да живее в държава от ЕС, а не на непосредствена нужда от международна закрила.

Относно причините за напускане.

Органът е приел, че заявените причини за напускане на държавата по произход са от личен характер и не представляват събития, налагащи предоставяне на бежанска или хуманитарна закрила.

Посочено е, че проблемите, свързани с осъждането, изтърпяването на наказание, загубата на работа, семейните затруднения и поставянето под надзор, са последица от правни отношения и от неспазване на законите на държавата по произход, а не от преследване от държавен орган

Като самостоятелно основание за отказ на статут на бежанец административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Според тази разпоредба статут на бежанец не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление от неполитически характер извън територията на Република България.

Органът е приел, че кандидатът е осъден в Руската федерация за незаконно производство, придобиване и съхранение на взривни вещества и взривни устройства. Направена е съпоставка с чл. 339, ал. 1 от НК на Република България, според който придобиването, държането или предаването на взривни вещества без надлежно разрешение се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

С оглед максималния размер на предвиденото наказание органът е приел, че деянието представлява „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като за него е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години. Поради това е прието, че е налице основание за изключване от бежанска закрила.

Мотиви относно отказа за предоставяне на статут на бежанец:

Административният орган е приел, че спрямо кандидата не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут.

По отношение на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ е прието, че не се установява реална опасност от смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Органът е посочил, че кандидатът не е направил релевантни твърдения, които да обосноват риск именно от такъв вид тежко посегателство.

По отношение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ органът е обсъдил ситуацията в Руската федерация с оглед критерия за тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие при въоръжен конфликт.

Въз основа на справката за страната на произход е прието, че на територията на Р. не е налице въоръжен конфликт, достигащ степен на безогледно насилие. Посочено е, че макар Р. да води война в Украйна, това не означава, че на територията на Руската федерация съществува ситуация на мащабен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

На това основание е направен извод, че кандидатът не би бил изложен на реална опасност от тежки посегателства единствено поради присъствието си на територията на Руската федерация.

Административният орган е приел, че са налице и основанията на чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗУБ, съгласно който хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление.

Този извод е основан на същите факти, свързани с осъждането на кандидата в Руската федерация за престъпления, свързани с взривни вещества и взривни устройства, както и на съпоставката с българското наказателно право.

Органът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като кандидатът не е заявил член на семейството му да има предоставен статут в Република България.

Прието е също, че не са налице основания за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, тъй като кандидатът не обосновава други причини от хуманитарен характер и не сочи обстоятелства, съответстващи на заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците.

Въз основа на изложеното административният орган е приел, че:

• не е установено преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ;

• не е доказана реална опасност от бъдещо преследване поради политическите възгледи на кандидата;

• не са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ;

• налице са основания за изключване от закрила по чл. 12, ал. 1, т. 2 и чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗУБ поради извършено тежко престъпление;

• липсват основания за предоставяне на производен или друг хуманитарен статут.

Поради това, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, председателят на ДАБ е отказал да предостави на М. С. В. статут на бежанец и хуманитарен статут.

За изясняване на факти от значение за правилното решение на спора, в качеството на свидетели са разпитани А. М. К. и И. Ю. Д. – познати на жалбоподателя.

Свидетелят Карпов посочва, че познава жалбоподателя. Заявява, че разбира български език „горе-долу“, като показанията му са дадени чрез преводач.

Свидетелят заявява, че се намира на територията на Република България въз основа на предоставен статут на бежанец. По отношение на собственото си производство пред ДАБ сочи, че е чакал положително решение в продължение на три години и три месеца. През този период е получил два отказа от ДАБ, които е оспорвал по съдебен ред. Свидетелят уточнява, че първият отказ е бил оспорен пред две съдебни инстанции – административен съд и Върховен административен съд, а вторият – пред една съдебна инстанция, административен съд. По думите му съдебните производства са приключвали с положителен за него резултат, като след решение на ВАС в негова полза ДАБ отново е постановила отказ.

Заявява, че според личните му впечатления през последните години в Р. постоянно са подлагани на преследване лица, които не са съгласни с действащия режим. Посочва, че по принцип тези лица биват подвеждани под наказателна отговорност. На въпрос на съда свидетелят потвърждава, че е имал отношения със съдебните органи в Р. и описва няколко случая на задържане. Бил задържан три пъти. Първото задържане е било през 2018 г. или 2019 г. в Москва, по време на митинг, въпреки че свидетелят живее в Брянск. Относно следващите случаи свидетелят посочва, че полицаи са идвали в дома му и са го извеждали оттам, като са му съставяли административни актове. В един от случаите му бил съставен акт, че е бил в алкохолно опиянение, което свидетелят отрича, заявявайки, че е бил трезвен. В друг случай му бил съставен акт поради неподчинение на полицията. Свидетелят заявява, че при един от случаите полицията е дошла в дома му за извършване на претърсване във връзка с доследствена проверка по „екстремистки“ членове. Твърди, че действителната причина за задържанията е неговата политическа позиция, коментари и публикации в социалните мрежи, участие в обществени дейности в неговия град и несъгласие с диктатурата на Путин. Заявява, че е узнал истинската причина за задържанията, тъй като всеки път полицаите са му казвали реалната причина.

Свидетелят Д. посочва, че пребивава на територията на Република България със статут на бежанец, предоставен от Държавната агенция за бежанците през април 2025 г. Обяснява, че се е обърнала към органите за международна закрила през 2022 г., първоначално е получила отказ, след което е преминала през съдебно обжалване пред административен съд и Върховния административен съд. По думите  съдебните инстанции са възприели нейната позиция, като окончателното решение на ВАС е постановено през юли 2023 г., а статут е получила след около две години.

Д. потвърждава, че през годините е била член на регистрираното в България сдружение „За свободна Р.“, в рамките на което е оказвана помощ на бежанци от Р.. В тази връзка твърди, че познава множество руски граждани, търсещи или получили закрила в България, и е формирала впечатления за практиката на ДАБ по сходни случаи. Според нея ДАБ подхожда към подобни производства по начин, който води до постановяване на повече откази, като според нея в редица решения не се разглеждат по същество заявените основания за закрила, а мотивите за отказ са формални или несъответстващи на фактите. Тя свързва тези впечатления и със собствения си случай, по който твърди, че агенцията е поддържала позиция за отказ, без да вземе предвид изложените от нея основания.

На въпрос относно основанията, възприети от Върховния административен съд в нейния случай, свидетелката заявява, че съдът е приел наличие на данни за политическо преследване в Р.. Като релевантни обстоятелства сочи системната си протестна дейност в Р. в продължение на години, публичното  отразяване в социалните мрежи, активното  участие в обществени организации, както и факта, че синът  е гражданин на Украйна и е участвал в самоотбраната на Украйна и в събитията на площад „Майдан“. Посочва, че по професия е театрален режисьор и е работила като педагог.

На следващо място излага мнение, че в Р. не съществува независима правосъдна система, а репресивна система, насочена към поддържане на властта на В. П. и неговия режим. На въпрос на съда уточнява, че лично не е имала отношения със съдебната система в Р., но обяснява, че има дете с увреждане и се е стремяла да не го остави без майка.

Заявява, че се е запознала със С. М. след пристигането му в България. По нейни наблюдения той е активен човек, който веднага се е включил в дейността на сдружение „За свободна Р.“ и е участвал в дейности, свързани с оказване на помощ на Украйна.

В заключение посочва, че организацията, в която М. членува, е обявена от руското министерство за екстремистка организация.

Освен доказателствата, представени с административната преписка, органът не представя и не ангажира други доказателства.

От страна на жалбоподателя, чрез процесуалния представител са представени:

Заверен препис от присъда от 20.01.2024 г., постановена по дело № 1-22/2023 г., 36RS0001-01-2022-002672-91 на Железодарожен районен съд на [населено място], срещу С. В. М.. Датата на присъдата е 20.01.2023 г. с отбелязване, че е влязла в сила на 14.02.2023 г. Това доказателство е представено и с административната преписка с превод на български език (л.140-182). С присъдата М. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 223.1, ал. 1 от НК на Руската федерация – незаконно производство на взривни вещества и взривни устройства, и по чл. 222.1, ал. 1 от НК на Руската федерация – незаконно придобиване и съхранение на взривни вещества и взривни устройства.

От изложеното в съдебния акт се установява, че според обвинението и съда в помещения, свързани с М., са били открити взривно вещество на основата на амониев нитрат и уротропин, част от самоделно взривно устройство, отделно количество от същото вещество в пластмасова бутилка, както и самоделна пиротехническа смес. Посочено е, че самият М. е твърдял, че взривните вещества и взривното устройство са му били подхвърлени.

Обсъдени са данни от оперативно-издирвателни мероприятия на Управлението на ФСБ за Воронежка област. В показанията на свидетеля Фетисова е посочено, че през 2021 – 2022 г. при мероприятия по линия на борбата с екстремизма, тероризма и незаконния оборот на оръжие и взривни вещества е установен М. като лице с „радикални политически възгледи“, симпатизиращо на действащия украински режим, за което е възможно да е участвало в производство и държане на взривни вещества и взривни устройства.

Описани са и иззети предмети с политическо или проукраинско съдържание – бутилки с украински акцизни марки и надпис „Бандерюська“, ролка тоалетна хартия с изображение на президента на Руската федерация и надпис „ПТН ПНХ“, както и метален буркан с надпис „Кава Бандерюська“. В документа е посочено, че тези предмети свидетелстват за обществено-политическите възгледи на М., включително неприемане на действащия конституционен ред на Руската федерация, обиди към президента и симпатии към украински националистически организации.

С присъдата на М. е наложено наказание – 3 години лишаване от свобода и глоба 100 000 рубли за престъплението по чл. 223.1, ал. 1 НК на РФ и 2 години и 6 месеца лишаване от свобода и глоба 50 000 рубли за престъплението по чл. 222.1, ал. 1 НК на РФ. По правилата за съвкупност е определено едно общо наказание – 3 години и 3 месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи в изправителна колония при общ режим, както и глоба в размер на 120 000 рубли.

В открито съдебно заседание, проведено на 17.03.2026 г., чрез процесуалния представител, се представят доказателства по списък (л.387), както следва:

• Писмо от Център за права на човека „Мемориал“ (л.389, наличен и в административната преписка). Писмото е с превод на български език. В описа е посочено, че организацията е една от най-старите правозащитни организации в Р., основана през 1991 г., известна с програмата си „Подкрепа за политически затворници „Мемориал“. Отбелязано е, че през 2022 г. организацията е наградена с Нобелова награда за мир. Като относимост към делото е посочено, че „Мемориал“ е цитиран от ДАБ като авторитетен източник в справките за Р.. В представеното писмо организацията определя наказателното преследване срещу С. М. в Р. като политически мотивирано, обръща внимание на рисковете при евентуалното му завръщане и дава оценка за състоянието на руската съдебна система.

• Писмо от М. Х. (л.398) с превод на български език. Не се установява писмото да е налично по административната преписка. В описа, М. Х. е описан като руска опозиционна обществена личност, бивш политически затворник и основател на проекта „Свободна Р.“ и Антивоенния комитет на Р.. Посочено е, че с писмото Ходорковски изразява подкрепа за С. М., прави юридически анализ на осъщественото срещу него наказателно преследване и очертава рисковете при евентуалното му завръщане в Р.. Отбелязано е, че писмото съдържа не само подкрепа, но и политически аргументирана оценка за практиките на наказателно преследване срещу политически неудобни и антивоенно настроени граждани в Руската федерация.

• Становище от Сдружение „За свободна Р.“, юридическо лице с идеална цел в обществена полза с превод на български език (л.403). Не се установява писмото да е налично по административната преписка. В описа е посочено, че след пристигането си в България през 2025 г. С. М. се е присъединил към сдружението и е станал негов член. Отбелязано е, че активната му дейност в организацията представлява израз и продължение на политическите му убеждения, заявявани в Р.. Посочено е още, че на 25.02.2026 г. българското сдружение „За свободна Р.“ е било официално включено от руската служба за финансов надзор Росфинмониторинг в списък на организации и лица, участващи в екстремистка или терористична дейност. Според описа членството и активността на М. в тази организация след напускане на Р. могат да бъдат квалифицирани като основание за преследване, настъпило след напускане на държавата по произход, по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ.

• Експертно правно мнение от Russian Antiwar Committee/Руски антивоенен комитет с официален превод на български език (л.406), което не се установява да е част от административната преписка. В описа е посочено, че организацията е създадена в изгнание от видни публични фигури, принудени да напуснат Р., които се противопоставят публично на режима на В. П. и войната в Украйна. Сред основателите са посочени Г. К., М. Х., Е. Ч. и други. Посочено е, че на 02.03.2026 г. Върховният съд на Р. е обявил Руския антивоенен комитет за терористична организация. Като относимост към делото е посочено, че експертното мнение съдържа задълбочен юридически анализ по делото на С. М., анализ на наказателноправната система в Р. и оценка на вероятните наказателни състави, по които той би могъл да бъде подведен под отговорност при евентуално завръщане на руска територия.

• Писмо от И. Я. в подкрепа на С. М. с превод на български език (л.432). В описа И. Я. е представен като руски опозиционен политик, който е бил осъден на 8 години и 6 месеца затвор през 2022 г. за критикуване на пълномащабното нахлуване на Р. в Украйна и е освободен през 2024 г. при размяна на затворници. Като относимост към делото е посочено, че в писмото си Я. анализира юридическите способи, чрез които руските власти се разправят с неудобни политически противници, както и потенциалната опасност за лицата, несъгласни с официалната политика в Р..

С молба вх.№ 5094/09.04.2026 г. (л.450), чрез процесуалния представител е представено писмо от 06.03.2026 г., издадено от руската организация „ОВД-Инфо“ (л.451). В молбата се подчертава, че „ОВД-Инфо“ е най-често цитираният от ДАБ източник в справката за Руската федерация, изготвена от дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, с изх. № МД-02-442/14.08.2025 г.

В открито съдебно заседание, проведено на 14.04.2026 г. е представен с опис (л.458) оптичен носител – диск (л.459), който съдържа:

• 5 броя видеозаписи от охранителни камери на адрес в [населено място], [улица], Р., за времето от 07:04 ч. до 07:56 ч. на 03.04.2026 г.

Според описанието записите показват шест цивилни лица, които извършват претърсване в жилището на жалбоподателя С. М., което към момента се обитавало от майка му и леля му.

• 5 броя снимки в JPEG формат, представляващи фотографии на протокол от претърсване, извършено на 03.04.2026 г. Твърди се, че претърсването е извършено при очевидно нарушение на процесуалните правила, тъй като лицата не се легитимирали, не представили разрешение за претърсване, издадено по надлежния ред, съставили протокол, но отказали да предоставят копие от него на присъстващите. Посочено е, че майката на жалбоподателя успяла да заснеме с телефон съставения протокол.

Представен е и оптичен носител флашпамет (л.461) с опис (л.460). Описано е, че дигиталният носител съдържа няколко групи файлове:

• Фотографии от акция през февруари 2026 г. за закупуване на електрогенератори за Украйна, организирана от Сдружение „За свободна Р.“, с участието на С. М.;

• Фотографии от участие на С. М. в митинг в памет на А. Н., проведен на 15.02.2026 г. в [населено място];

• Фотографии и видеозапис от самостоятелна акция на М., проведена на 23.02.2022 г. във Воронеж, при която е издигнато украинско знаме на крайпътна вишка. В описа е посочено, че акцията е отразена широко от местни медии и вероятно е послужила като повод за задържането му на следващия ден;

• Фотографии и видеозапис от откриването на офиса на организацията на А. Н. във Воронеж през 2018 г. и последвалото насилие от страна на властите;

• Интервю на С. М. за ТВ2, описана като руска антипутинска медия, като е отбелязано, че видеото има над 10 200 показвания в YouTube;

• Видеозаписи от охранителни камери за проведени посещения и действия в дома на М. във Воронеж, на [улица], включително:

обиск от 07.02.2025 г.;

посещение от 04.02.2026 г.;

посещение от 22.04.2025 г.;

посещение от 24.05.2025 г.;

посещение от 14.02.2026 г.;

вероятни мерки за използване на СРС на 27.02.2026 г.

Съдът се запозна поотделно със съдържанието на файловете записани на представените оптични носители.

На оптичния носител диск са налични файлове снимки на протокол от претърсване на конкретно посочен адрес – Воронеж, на [улица] посочени лица, извършили действието. Налични са и пет записа от домашни охранителни камери, на които се виждат действията на шест цивилни, относително еднакво облечени лица – мъже в различни помещения на жилището, в присъствието на две възрастни жени. Действията започват, след като на входната врата се удря с ръка, възрастните жени се събуждат и отварят вратата. Претърсват се шкафове и чекмеджета, изваждат се и се описват вещи и документи. На последния запис се възприема как мъжете напускат жилището. Не се възприема същите да се легитимират при влизане.

На оптичния носител флашпамет се съдържат снимки и видеофайлове, на които се вижда жалбоподателят в участие в различни публични мероприятия, свързани с подкрепа на Украйна и в такива, които са против руския президент Путин. Съдържат се още видеофайлове с посещения на полиция на адреса Воронеж, [улица]. На последния файл „Посещение-СРС_27.02.2026 г.” се виждат две лица, които качвайки се по стълбите стигат до входната врата на жилището на този адрес и ясно се възприема, че не звънят или почукват на вратата, а с мобилните си телефони много внимателно и продължително „замерват нещо около входната врата”. Видимо действието се извършва в тъмна част на денонощието – на записа е отразен час 19:41 до 19:44 ч. След това лицата си тръгват.

Правни изводи

Съгласно чл.84, ал.3 от ЗУБ, решенията от вида на процесното (по чл.75, ал.1, т.2 и т.4), може да се обжалват в 14-дневен срок от връчването им пред административния съд по настоящ адрес от регистрационната карта на чужденеца.

В конкретния случай решението е връчено лично на С. М. на 24.11.2025 г. (л.70). Жалбата от С. М. и от упълномощения представител са представени до съда на 08.12.2025 г. Така същата се явява подадена в срок от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт и пред компетентен съд. По тези съображения жалбата е допустима за разглеждане.

Компетентност, форма, административнопроизводствени правила

Решението е издадено в производство по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ от председателя на ДАБ, съобразно правомощията му по чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, по искане на жалбоподателя. На 10.07.2025 г. с чужденеца било проведено интервю, за което бил съставен протокол, подписан от органа и от С. М.. Интервюто било проведено с участието на преводач. Съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в изискваната от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59 от АПК. Решението е мотивирано подробно. Спазено е производството, уредено в глава VІ, раздел ІІ от ЗУБ. По тези съображения съдът приема, че при постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Материалноправни разпоредби

Производството пред Държавната агенция за бежанците е образувано по молба за предоставяне на международна закрила с вх. № 32/10.07.2025 г. на РПЦ – [населено място], подадена от жалбоподателя (л.349).

Съгласно чл.1, ал.2 от ЗУБ закрилата, която Република България предоставя на чужденци включва убежище, международна закрила и временна закрила. В конкретния случай жалбоподателят е сезирал компетентния орган с искане за предоставяне на международна закрила.

Според чл.1а, ал.2 от ЗУБ международна закрила се предоставя по силата на Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28.07.1951 г., и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., ратифицирани със закон (обн., ДВ, бр.36 от 1992 г.; доп., бр.30 от 1993 г.) (ДВ, бр.88 от 1993 г.), на международни актове по защита правата на човека и на този закон и включва:

• статут на бежанец

• хуманитарен статут

Доколкото законът установява две форми на международна закрила, съдът следва да разгледа предпоставките за предоставяне на такава закрила в двете форми.

Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В конкретния случай, в цялото производство, както пред административния орган, така и пред съда, жалбоподателят мотивира искането за международна закрила поради основателен страх от преследване по политически причини. Свързва риска за себе си с публично изразените си опозиционни възгледи, подкрепата си за А. Н., участието си в митинги и агитационна дейност, проукраинската си позиция и несъгласието си с войната на Р. срещу Украйна. Поддържа, че воденото срещу него наказателно производство в Р., по което е осъден за престъпления, свързани с взривни вещества, е било политически мотивирано и използвано като средство за репресия. Според него доказателствата са били изфабрикувани, а в хода на разследването органите са се интересували основно от политическите му убеждения, контактите му с Украйна, участието му в щаба на Навални и антивоенната му дейност.

Излага твърдения, че при задържането си е бил подложен на физическо насилие и унизително третиране, включително побой и принуда, а по време на изтърпяване на наказанието е бил държан при тежки условия, поставян многократно в наказателен изолатор и третиран като политически затворник. След освобождаването си твърди, че е бил поставен под полицейски надзор с ограничения за придвижване, задължение за явяване в полицията, забрана за участие в масови мероприятия и постоянни проверки. Според него тези мерки не са били обикновени последици от присъдата, а форма на продължаващ контрол и натиск. Като допълнителен мотив сочи, че след напускането на Р. властите са продължили да проявяват интерес към него, чрез посещения и обиски на адреса му във Воронеж, търсене при негови близки и изземване на документи и вещи. Това според него показва, че рискът при завръщане е реален и индивидуализиран. Позовава се и на последваща политическа активност след напускането на Р., включително участие в дейността на Сдружение „За свободна Р.“, акции в подкрепа на Украйна и прояви срещу режима на Путин. Твърди, че тази дейност допълнително увеличава риска, тъй като свързаните с нея организации са възприемани от руските власти като екстремистки или терористични.

Искането му за международна закрила се основава на твърдение за реална опасност при завръщане в Р. от ново наказателно преследване, задържане, лишаване от свобода, изтезание или нечовешко и унизително третиране, поради неговото политическо мнение, антивоенна позиция, подкрепа за Украйна и опозиционна дейност. Сочи опасност от мобилизиране и изпращане на фронта във войната срещу Украйна.

По извода на ДАБ, че не е установено преследване по политически причини:

Административният орган е приел, че жалбоподателят не е доказал да е бил преследван поради политическо мнение, въпреки че е признал за правдоподобни обстоятелствата, че М. е бил доброволец в щаба на Навални, правил е парични преводи към организацията, участвал е в митинги, акции и агитационна дейност, имал е опозиционни възгледи и е участвал като наблюдател в избори.

Този извод е вътрешно противоречив и не съответства на съвкупността от доказателствата. От една страна, органът приема съществуването на ясно изразен политически профил на жалбоподателя. От друга страна, без достатъчно мотиви приема, че наказателното преследване срещу него не е имало политически елемент. Административният орган не е отчел в пълнота съдържанието на присъдата и приложените документи от руското наказателно дело, в които са обсъждани политическите възгледи на М., отношението му към Украйна, пътуванията му до Украйна, подкрепата му за Навални, както и иззети вещи с политическо или проукраинско съдържание. Тези данни са пряко относими към въпроса дали М. действително не е бил обект на интерес от руските власти поради антивоенна и опозиционна позиция.

Изводът за наличие на политически елемент се подкрепя от писмото на проекта „Подкрепа за политическите затворници Мемориал“, в което се приема, че наказателното преследване срещу М. има признаци на политическа мотивация, произтичаща от политическите му възгледи и упражняването на свободата на изразяване. Организацията изрично сочи, че по делото са обсъждани политическите му убеждения, проукраинската му позиция, пътуванията му до Украйна и контактите му с лица от Украйна.

Съдът съобразява и експертното мнение на Russian Antiwar Committee, според което рискът за М. не е абстрактен, а реален, произтичащ от предходната му присъда, публичната му антивоенна позиция, продължената му дейност извън Р. и членството му в организации, възприемани от руските власти като екстремистки или терористични.

Следователно административният орган е следвало да обсъди не само формалната правна квалификация на обвинението, но и цялостния контекст, в който то е било повдигнато и разгледано. Липсата на такъв анализ представлява съществено нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ.

По извода, че осъждането е за обикновено неполитическо престъпление:

ДАБ е приела, че М. е осъден за престъпления, свързани с взривни вещества, и че това изключва политическа мотивация. Административният орган е направил и съпоставка с чл. 339, ал. 1 от НК на Република България, като е приел, че деянието представлява „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, поради което е приложима изключващата клауза по чл. 12, ал. 1, т. 2 и чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗУБ.

Съдът намира този извод за необоснован. Изключването от закрила по чл. 12 от ЗУБ има тежки последици и не може да се основава единствено на формалното наличие на присъда, особено когато по делото са представени конкретни данни, че производството може да е било политически мотивирано. В случая жалбоподателят е представил доказателства, че още при оперативно-издирвателните мероприятия органите са проявявали интерес към политическите му възгледи, че в наказателното дело са обсъждани неговите политически позиции и проукраинска ориентация, че част от иззетите вещи имат политическо, а не доказателствено значение за обвинението, и че правозащитни организации квалифицират случая като политически мотивиран.

Особено значение има и представеното доказателство от „ОВД-Инфо“, според което организацията квалифицира наказателното преследване и изтърпяната присъда като политически мотивирани и включва случая на М. сред случаите на наказателно преследване за публично изразена антивоенна позиция във Воронежка област.

При тези данни механичното приложение на чл. 12 от ЗУБ е неправилно. Необходим е задълбочен анализ дали деянието е действително неполитическо и дали осъждането може да бъде ползвано като надеждно основание за изключване от закрила.

По извода, че твърденията за физическо насилие не са доказани:

Административният орган е приел, че не е доказано М. да е бил бит, душен и подложен на насилие при задържането си, като е посочил, че в документите са описани телесни увреждания, но не се установява кога, от кого и как са причинени. Този извод е непълен. По преписката са обсъждани документи, удостоверяващи телесни увреждания при постъпването на М. в място за задържане. Жалбоподателят твърди, че тези увреждания са възникнали именно при задържането му и престоя му в помещение на ФСБ. Административният орган е бил длъжен да съпостави тези документи с твърденията му, с времевата последователност на задържането, с обясненията му пред съда в Р. и с последващите доказателства за условията в руските места за лишаване от свобода. Вместо това органът е изолирал отделен протокол, в който е отразено, че М. не е заявил натиск, без да обсъди дали такова изявление е направено в условия на реална свобода, при наличие на достъп до защитник и при липса на страх от последици.

Съдът съобразява и експертното мнение на Russian Antiwar Committee, което описва системен риск от насилие, натиск, лоши условия и липса на ефективна защита в руските арести и наказателни колонии. Съдът приема, че доказателствата не установяват с абсолютна сигурност всички детайли на твърдяното насилие, но в производството за международна закрила не се изисква наказателноправен стандарт на доказване. Достатъчно е събраните доказателства да сочат на реална вероятност от преследване или тежко посегателство, преценена в съвкупност с личната история и ситуацията в държавата по произход.

По извода, че предходните задържания през 2018 г. и 2019 г. са отдалечени и ирелевантни:

ДАБ е приела, че дори да са извършени задържания през 2018 г. и 2019 г., те са административни, отдалечени във времето и насочени към всички участници в протестите. Съдът не споделя този извод в пълния му обем. Самостоятелно разгледани, тези задържания може да не достигат прага на преследване. Но в съвкупност с останалите факти – участие в щаба на Навални, проукраинска позиция, акцията с украинското знаме във Воронеж на 23.02.2022 г., наказателното производство непосредствено след началото на войната, последвалото лишаване от свобода, административният надзор и последващите действия спрямо жилището му – те очертават траен модел на внимание от страна на руските органи към жалбоподателя.

Представеният дигитален носител флашпамет съдържа снимки и видеозаписи от политическа и антивоенна дейност на жалбоподателя, включително самостоятелна акция от 23.02.2022 г. с издигане на украинско знаме във Воронеж, материали от откриването на офиса на Навални, участие в акции в България и видеозаписи за последващи посещения и обиски в дома му. Тези доказателства са относими към чл. 8, ал. 1 и ал. 6 от ЗУБ и не би следвало да бъдат пренебрегнати.

По извода, че напускането на Р. през Беларус изключва риск от преследване:

Административният орган е приел, че ако М. действително е представлявал интерес за руските власти, той не би могъл да напусне Р. безпроблемно. Съдът намира, че фактът на напускане на държавата по произход през граница с облекчен режим не изключва сам по себе си риск от последващо преследване. При международната закрила определящо е дали към момента на произнасянето и при евентуално връщане лицето би било изложено на реален риск от преследване или тежки посегателства. В случая рискът се основава не само на обстоятелства преди напускането, но и на последващи факти: непосещаване на полицията по режима на надзор, дейност в България, членство в „За свободна Р.“, публични антивоенни прояви, включване на организацията в списъци на руски органи и последващи действия в жилището му във Воронеж. Затова изводът на ДАБ, че безпроблемното напускане оборва опасенията от преследване, е необоснован.

По извода, че полицейският надзор е обикновена последица от присъдата:

Административният орган е приел, че издирването на М. или търсенето му при родителите е логична последица от неизпълнение на наложения полицейски надзор и не представлява преследване. Съдът приема, че сам по себе си административният надзор след изтърпяване на присъда може да бъде законова мярка. Но в конкретния случай следва да се прецени дали приложението му спрямо жалбоподателя, в контекста на неговия политически профил и последващите действия на руските органи, не води до непропорционално или дискриминационно ограничаване на права.

Мерките включват забрана за участие в масови мероприятия, забрана за напускане на областта, нощни ограничения и задължително явяване в полицията. За лице, чиято основна идентифицирана активност е политическа и протестна, забраната за участие в масови мероприятия има пряка връзка с упражняването на политически права. Освен това доказателството относно претърсване от 03.04.2026 г. сочи, че след напускането на Р. са предприемани действия в жилище, свързано с жалбоподателя, като се твърди изземване на негови лични документи и вещи, както и изявление към майка му, че „знаят къде се намира синът й“ и че „той твърде много се занимава с политика“. Тези данни подкрепят извода, че интересът към жалбоподателя е възможно да е основан на политическата му активност.

По извода относно претърсването от 05.02.2025 г.:

ДАБ е приела, че претърсването от 05.02.2025 г. е извършено по друго наказателно производство и не е свързано с политическата дейност на М.. Съдът приема, че органът не е анализирал всички твърдения на жалбоподателя във връзка с него – че не познава лицето, с което обискът се свързва, че времевият момент и начинът на извършване пораждат съмнения, както и че след освобождаването му от затвора това е част от поредица действия спрямо него.

В съдебното производство са представени допълнителни доказателства за последващи претърсвания и посещения на адреса във Воронеж през 2025 г. и 2026 г., описани в представените дигитални носители. Тези последващи обстоятелства следва да бъдат отчетени по чл. 8, ал. 6 от ЗУБ.

По извода относно мобилизацията:

ДАБ е приела, че рискът от мобилизация е хипотетичен, тъй като М. е на 39 години и не попада в категорията лица за наборна служба. Съдът споделя този извод частично. Самостоятелно твърдението за евентуално изпращане на фронта не е достатъчно, за да обоснове статут на бежанец. В практиката си Върховният административен съд приема, че хипотетична вероятност за мобилизация не обосновава автоматично реална заплаха от преследване, когато липсват индивидуализирани данни, че лицето е мобилизирано, призовано или лично застрашено. Така например с Решение № 7961/26.06.2024 г. по адм. д. № 11857/2023 г. ВАС е потвърдил отказ за руски гражданин, при когото основната причина е била различна гражданска позиция относно войната и хипотетичен риск от мобилизация, без данни за заплахи, арест, съдебно дело или осъждане. Настоящият случай обаче съществено се различава. Тук рискът не се основава единствено на мобилизация, а на съвкупност от данни за предходно наказателно преследване, политическа дейност, лишаване от свобода, административен надзор, последващи действия спрямо жилището и публична активност след напускането на Р.. Ето защо мотивът за мобилизация не е водещ и не може самостоятелно да обуслови предоставяне на закрила, но се вписва в общия контекст на натиск върху жалбоподателя.

По чл. 8, ал. 6 от ЗУБ – последващи събития след напускане на Р.:

Административният орган не е обсъдил с необходимата прецизност последващите обстоятелства, настъпили след напускането на Р.. В съдебното производство се установява, че М. е станал член и активен участник в сдружение „За свободна Р.“. В становището на сдружението се сочи, че организацията е включена от Росфинмониторинг в списък на организации и лица, причастни към екстремистка или терористична дейност, като това поражда сериозни последици за членовете и активните участници. Сходни изводи се съдържат в писмото на М. Х. и експертното мнение на Russian Antiwar Committee, че самото публично участие в организация, възприемана от руските власти като екстремистка или терористична, може да доведе до наказателно преследване.

В практиката си ВАС приема, че чл. 8, ал. 6 от ЗУБ не може да се прилага автоматично само поради извършена дейност след напускане на държавата по произход. Последващата активност следва да бъде преценена с оглед това дали е продължение на предходна дейност, дали е публична, дали е достигнала или може да достигне до вниманието на властите в държавата по произход и дали създава реален риск от преследване.

В настоящия случай последващата дейност в България не е изолирана или създадена единствено за целите на производството. Тя е продължение на предходно установена дейност – участие в щаба на Навални, антивоенна и проукраинска позиция, протестни прояви, публикации и акция с украинско знаме във Воронеж. Налице са и данни за последващ интерес на руските органи към него чрез посещения и претърсвания на адреса във Воронеж.

Относно хуманитарния статут по чл. 9 от ЗУБ:

Административният орган е приел, че не са налице предпоставки по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ.

Съдът споделя извода, че по делото не се установява реална опасност от смъртно наказание или екзекуция по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Съдът споделя и извода, че на територията на Руската федерация не е налице въоръжен конфликт с такава степен на безогледно насилие, че всяко цивилно лице да е изложено на реална опасност само поради присъствието си там по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Не е правилен обаче изводът, че не е налице риск по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Събраните доказателства сочат на реална опасност при евентуално завръщане жалбоподателят да бъде задържан и подложен на ново наказателно преследване в условия, при които не може да се гарантира справедлив процес, защита от произвол и защита от нечовешко или унизително третиране. Този риск следва от предходното му лишаване от свобода, твърденията и документите за телесни увреждания при задържането, данните за продължително дисциплинарно изолиране и лошо третиране в колонията, експертното мнение на Russian Antiwar Committee относно условията в руските места за задържане, писмото на И. Я. относно употребата на наказателноправни инструменти срещу политически противници, както и становищата на „Мемориал“, „ОВД-Инфо“ и „За свободна Р.“ относно индивидуализирания риск за М..

Следователно административният орган е следвало да обсъди възможността за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ при условията на евентуалност, дори ако приеме, че не са налице основания за бежански статут.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗУБ чужденец, който е влязъл в Република България, за да поиска закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени животът или свободата му поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, или където е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

В настоящия случай съвкупността от доказателствата обосновава реален и индивидуализиран риск за жалбоподателя при завръщане в Руската федерация. Рискът произтича не от обща несигурност, а от конкретния му профил: лице с предходна присъда, призната от правозащитни организации като имаща политически белези; лице с установена опозиционна, проукраинска и антивоенна дейност; лице, което след освобождаването си е било поставено под надзор; лице, което след напускане на Русия продължава публична дейност в организация, възприемана от руските власти като екстремистка или терористична.

Предвид изложеното жалбата е основателна и решението следва да бъде отменено. Предвид необходимостта административният орган да извърши нова преценка на всички доказателства, включително новопредставените в съдебното производство, преписката следва да бъде върната на председателя на ДАБ за ново произнасяне като съобрази мотивите на този съдебен акт и направените изводи по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на спора жалбоподателят има право на разноски.

По делото е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, с който се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 613,55 евро, съответстващо на 1200 лв. с ДДС. Към списъка са приложени договор за предоставяне на услуга, договор за правна помощ и съдействие, пълномощно, преводно нареждане и фактура № 3000000004/11.12.2025 г.

Съдът намира, че разноските са надлежно заявени и доказани. Размерът им не се явява прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото, значителния обем на административната преписка, броя на представените доказателства, необходимостта от анализ на чуждестранни документи и специфичния характер на спора.

По изложените мотиви Административен съд – Бургас, втори състав