Решение № 3405 от 16.9.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 9730/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН Образувано е по жалба на “Н. Б. Г.” против Наказателно постановление № РД-10- 10/12.09.2017 г., издадено от Председателя на СЕМ, с което, на основание чл. 126, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), на дружеството била наложена имуществена санкция, в размер на 5 000 лева, за неизпълнено задължение по чл. 75, ал. 5, т. 1 ЗРТ. НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за обективна несъставомерност; за процесуални нарушения (необсъдено възражение; препокриване по съдържание на АУАН и НП; липса на мотиви за размера на санкцията) и за прекомерност на санкцията. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява. С писмено становище поддържа жалбата, по изложените в нея аргументи. Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява. С писмено становище моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като взема отношение по направените от жалбоподателя възражения. Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното: Във връзка с постъпили зрителски сигнали, на 11.02.2025 г. бил извършен преглед на запис от Системата за мониторинг на СЕМ на програма „•••“ на доставчика на медийни услуги “Н. Б. Г.”, който било установено, че на 07.02.2025 г., в часовия интервал от 08: 59: 34 ч. до 09: 00: 05 ч. в програма „•••“ била излъчена самопромоция на „...“, с изписани в долен десен ъгъл конкретен час и ден за начало на новия сезон - ••••. Съдържанието на клипа било следното: 08: 59: 34 Вратите на „...“ с инициали „...” и „...” се отварят, влизат участниците - мъже и жена, които тичат към кухнята. Гласът на • А. се чува зад кадър: ••• „...“! 08: 59: 36 Общ кадър как претендентите готвят в кухнята. Гласът на • А. зад кадър: „•••!“ 08: 59: 37 Компютърен ефект, представляващ огнено кълбо. 08: 59: 38 Вратите на „...“ се отварят с трясък. Участничка от ••• изпищява. Поставя ръка на устата си и казва: ••• 08: 59: 39 Общ кадър на •••, съставен от ••• участници. 08: 59: 40 Близък кадър на бъркане на яйца в купа, последван от кадър с горяща на котлона тенджера. 08: 59: 41 • А., застанал до участник от ••, изхвърля съдържанието на тиган къмт стената и след това го захвърля на работния плот като му казва: ••• 08: 59: 42 Близък кадър на приготвяне на месо в тиган. Чува се гласът на • А.: •••. 08: 59: 43 Близък кадър при сервиране на сос към порция. Компютърен ефект е пламъци. 08: 59: 44 • А. бута чиния с храна от плота. Чува се силен шум от удара на чинията в пода. Общ кадър на няколко участнички от •••. Една си запушва ушите. Друга се държи е ръка за главата. Останалите гледат надолу. 08: 59: 46 Участничка от ••• сама си •••. Друга я гледа. 08: 59: 47 • А. изсипва яркозелен течен сос върху главата на готвач от ••. Участникът е затворил очи и е стиснал зъби, докато чака соса да потече. • А. казва: ••••“. 08: 59: 50 В кадър е гърбът на участник от ••, който излиза от професионалната кухня. • А. му казва: •••!“. 08: 59: 52 Участничка от ••• влиза от кухнята в къщата, която претендентите обитават. В същото време • А. заявява: •••. 08: 59: 53 Още един участник от •• излиза от кухнята. • А. казва: •••. 08: 59: 53 Водещият е застанал срещу готвача от ••, който има остатъци от зелен сос по главата и раменете. Със стиснати юмруци и с широко отворени очи • А. му казва да повтори изречението „••••. Участникът с чуждестранно произношение отговаря •••. • А. с впрегната напред стойка повтаря думите с висок глас: ••••“. Участникът повтаря също с висок глас •••. А. накланя глава надолу. 08: 59: 59 Водещият • А. скръства ръце пред горящата •••. На заден план се виждат инициалите „...” и „...”. Глас зад кадър казва: „...“ 09: 00: 01 Появява се графичен елемент с буквите „...” и „...” и ••• между тях. По-късно към инициалите на предаването е добавен надпис ••••: •••. 09: 00: 03 Графичен елемент с пламъци на цял екран. Певицата П. Б. изпява със затворени очи фразата •••”. 09: 00: 05 Шапка на сутрешния блок •••. Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетеля М. С.; АУАН; НП; обратна разписка; заповед за компетентност; диск със запис; възражение. В настоящото производство, същината на спора, видно и от самата жалба и изложенията на страните по същество, касае приложението на материалния закон, поради което и подробни разсъждения по доказателствата, вкл. детайлна тяхната съпоставка, се явяват безпредметни, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, съдът може да си позволи да маркира основните моменти. Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи: По допустимостта на жалбата Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (макар административнонаказващият орган недобросъвестно да не е запазил пощенския плик от подаването), както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. По приложението на процесуалния закон При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му. Не са налице твърдените от жалбоподателя съществени отклонения от процесуалните стандарти. Настоящият съдебен състав не споделя теза, че препокриване на фактически констатации и правни изводи между АУАН и НП. Точно обратното – разнопосочност, касателно същите, нееднократно (напр. Р 2014/2013 АССГ, I кас. с-в; Р 5112/2013 АССГ, XI кас. с-в; Р 5223/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р 4442/2015 АССГ, I кас. с-в; Р 4110/2013 АССГ, I кас. с-в; Р от 16.02.2010 по кнахд 8659/2009 АССГ, I I кас. с-в; Р по кнахд 4716/2009 АССГ, XII кас. с-в. Р 1349/2013 АССГ, I кас. с-в и др.) е била коментирана от касационната инстанция, като самостоятелно отменително основание. В допълнение, детайлното обсъждане на възраженията винаги и всякога е белег на задълбочен подход и прозрачност в работата на държавните органи, но без липсата му да ограничава възможността за организиране на адекватна защита (в този смисъл Р 6404/2014 АССГ, I кас. с-в; Р 1770/2023 АССГ, II кас с-в; Р 1770/2023 г. АССГ, II кас с-в и др.). Отново в този ред на мисли, цитирането само на част от мотивите на АНО за размера на санкцията е избирателен подход, възприет от жалбоподателя, но без да обвързва съда с такъв, като в атакуваното НП са изложени конкретни съображения както за смекчаващи (липса на предходни нарушения от тази категория), така и на отегчаващи (агресивност, демонстративност, унизителност, комбинация от физическо и психическо насилие, и то – от страна на „лидер“), в който смисъл съдът намира, че възражението в тази насока почива на тенденциозен и избирателен прочит на атакувания административен акт. По приложението на материалния закон НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че в посочените времеви отрязъци в ефира на ••• са излъчени сцени на отношения между лица, намиращи се в йерархична зависимост и съпроводени с •••••• и пр., като част от самопромотиращ клип на популярно телевизионно предаване. Всички тези сцени, заедно и поотделно, според настоящия съдебен състав, попадат в обхвата на забраната на чл. 75, ал. 5, т. 1 ЗРТ – за излъчване на търговски съобщения, засягащи човешкото достойнство, особено предвид разнообразието на агресията, броя на сцените и продължителността на клипа. Настоящият съдебен състав няма специалните познания, за да отговори на доводите за ••• на предаването, нито за потребностите, очакванията и нагласите на средностатистическия зрител (макар изобилието от •••••••••• да позволяват да бъдат градени изводи, в определени посоки), но от неговата компетентност подчертано е – да квалифицира (или не) определени действия и/или изявления, като •••. Доколкото отговорът на поставения въпрос е подчертано положителен, то и съдът намира аналогията с предавания в други държави за неуместна. Отново в отграничение от доводите на жалбоподателя, излъчената самопромоция попада в приложното поле на търговските съобщения по чл. 73, ал. 1 ЗРТ, именно с оглед целта на процесното излъчване – да привлече зрителско внимание към конкретно предаване, посредством селектирана комбинация от въздействащи кадри, под съпровода на подбрани аудио ефекти. Нарушението по чл. 75, ал. 5, т. 1 ЗРТ е формално и е довършено с излъчването на предаване с горецитираното съдържание. Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна, поради което разсъждения за субективната страна са неуместни. Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗРТ задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай неизпълненото задължение на •••• е застрашило обществените отношения, свързани със законните интереси на потенциално неограничен брой зрители (вкл. малолетни и непълнолетни, чиято агресия е обект на особен обществен отзвук в днешно време), като се касае не за инцидентно внушение, а за последователно и систематично изложение за определен отрязък от време (почти през цялата продължителност на излъчения самопромотиращ клип), че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай. По размера на имуществената санкция Съгласно нормата на чл. 126, ал. 1 ЗРТ, за нарушение на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1, 2 и 5, чл. 11, чл. 12, чл. 13, ал. 3, чл. 14, чл. 16, ал. 1, чл. 17, чл. 18, ал. 3, чл. 19а, ал. 1 и 2, чл. 19в, ал. 4 и 7, чл. 75, ал. 1, ал. 3 – 6, ал. 8 и ал. 10, чл. 78, чл. 79, чл. 80, ал. 1, чл. 81, 82, чл. 83, ал. 1, чл. 84, ал. 1, т. 4 и ал. 2, чл. 85, чл. 86 – 88, чл. 89, ал. 1 и чл. 90 и 91 на доставчиците на медийни услуги се налага имуществена санкция от 3 000 до 20 000 лв. Предвид устойчивата линия на представяне на сцени със силно смущаващ характер, съчетанието от вербална и психическа агресия, относително дългата продължителност на клипа и излъчването му в активна част на денонощието, наказаващият орган е проявил необяснима снизходителност, при отмерването на санкцията, но доколкото настоящото съдебно производство е образувано, по жалба на санкционираното лице, в сила е забраната refirmatio in peius По разноските Независимо от изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция, липсата на претенция за присъждане не предполага произнасяне. По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът