Решение № 6237 от 2.10.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 238/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от И. Й. С., чрез процесуалния му представител адвокат М. К., срещу уведомително писмо за неизпълнен ангажимент по интервенция “Традиционни практики за сезонна паша /пасторализъм/“ от Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 г. – 2027 г. /стратегическия план/, с изх.№ 07-6500/334/13.01.2026 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ /ДФЗ/. Релевирани са подробни съображения за незаконосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, като немотивиран, издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила /в това число на чл. 35 и чл. 36 АПК/, в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, поддържани включително в представени от процесуалния представител на оспорващия писмени становища /три броя/, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждането на разноски. Ответникът – изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Х., в открити съдебни заседания и в представени писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира отхвърлянето й, ведно с присъждането на разноски, за юрисконсултско възнаграждение. По делото е събрана административната преписка по издаване на атакуваното уведомително писмо, в това число заявления за подпомагане съответно за 2025 г. с УИН 01/130625/97180/09.06.2025 г. и за 2024 г. с УИН 01220724/90340/01.07.2024 г., подадени от оспорващия, уведомително писмо изх.№ 02-010-6500/1947/04.02.2025 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, разрешително за паша № 005738/03.06.2025 г., издадено от Дирекция “Национален парк Рила“ и заповед № РД-09-288/18.03.2025 г. на министъра на земеделието и храните. В резултат осъществена преценка на данните от приобщените писмени доказателства, от фактическа страна съдът приема за установено следното: Между страните липсва спор, че жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на чл. 4, ал. 1 от наредба № 10/27.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. /наредба № 10/27.06.2023 г./. Не е спорно и това, че на 01.07.2024 г. оспорващият подава заявление за подпомагане 2024 г. /с УИН 01220724/90340/01.07.2024 г./ по девет на брой интервенции, включени в стратегическия план, сред които и по интервенция “Традиционни практики за сезонна паша /пасторализъм/“. За тази цел, установява се от съдържанието на заявлението за подпомагане за 2024 г., в Таблица на използваните парцели 2024 г. /стр. 6 - стр. 13 от заявлението/ в графа “Данни за идентификация на парцела“, оспорващият описва 84 парцела, четири от които /по редове 79 - 82/, находящи се в Долно Осеново, отбелязва в колона “Агроекологични интервенции“ в графа “Интервенции за подпомагане“ като АЕИ 7.1. По отношение на останалите неотбелязани с АЕИ 7.1 парцели, в съответната относима към агроекологичните интервенции колона от същата графа на таблицата се съдържа отбелязване “не“. С уведомително писмо изх.№ 02-010-6500/1947/04.02.2025 г., издадено от ответника, по заявление за подпомагане 2024 г. оспорващият е одобрен за участие в интервенция “Традиционни практики за сезонна паша /пасторализъм/“ и е уведомен, че поема многогодишен ангажимент за период от три последователни години за изпълнение на дейности по посочената интервенция. На 09.06.2025 г. оспорващият подава заявление за подпомагане 2025 с УИН 01/130625/97180/09.06.2025 г., по десет интервенции, сред които отново /по данни от направеното на стр. 2 от заявлението отбелязване/ и интервенция “Традиционни практики за сезонна паша /пасторализъм/“. Видно от неоспореното му по делото съдържание, в това заявление за подпомагане и в частност в Таблица на използваните парцели 2025 г. /стр. 6 – стр. 12 от заявлението/, в графа “Данни за идентификация на парцелите“ оспорващият описва 81 на брой парцела /от ред 1 до 81/, никой от които обаче не отбелязва в графа “Интервенции за подпомагане“ от същата таблица като заявен за пплащане по колона 15 “Агроекологични интервенции“, в която колона по отношение на всеки един от тези парцели отбелязва “не“. Със заявлението за подпомагане за 2025 г. оспорващият представя разрешително за паша № 005738/03.06.2025 г., издадено от Дирекция “Национален парк Рила“. Във връзка с последното заявление за подпомагане, ответникът издава атакуваното уведомително писмо изх.№ 07-6500/334/13.01.2026 г., с което на посочено правно основание чл. 107, т. 5, б. “а“ от наредба № 10/27.06.2023 г. поради неизпълнение на разпоредбите на чл. 60 от същата наредба, отказва на оспорващия финансово подпомагане за кампания 2025 г. по интервенция “Традиционни практики за сезонна паша /пасторализъм/“. В оспорения акт ответникът изтъква, че в заявлението за подпомагане оспорващият не е заявил площ за плащане по гореописаната интервенция, което не отговаря на разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 1 от наредба № 10/27.06.2023 г., заявената площ по интервенцията да не е по-малко от 5ха. По данни от приетите по делото разпечатки от системата за електронно управление /СЕУ/, оспореното уведомително писмо е съобщено на жалбоподателя на 15.01.2026 г., а жалбата, дала повод за образуване на производството по настоящото дело, е подадена в ДФЗ на 26.01.2026 г. При тази безспорна фактическа установеност, от правна страна съдът приема следното: Жалбата, като подадена от надлежно лице в законоустановения срок пред местно компетентния административен съд срещу неблагоприятен за него подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност индивидуален административен акт, е допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения: По аргумент от разпоредбата на чл. 11а, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във връзка с чл. 107, т. 5 от наредба № 10/27.06.2023 г., атакуваното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган – изпълнителен директор на ДФЗ. Оспореният индивидуален административен акт е издаден в законоустановената писмена форма и е мотивиран с посочване на фактическите /липсата на заявени за подпомагане парцели по интервенция “Традиционни практики за сезонна паша /пасторализъм/“ в заявление за подпомагане с УИН 01/130625/97180/09.06.2025 г./ и правните /чл. 107, т. 5, б. “а“, във връзка с чл. 60, ал. 1, т. 1 от наредба № 10/27.06.2023 г./ основания за неговото издаване. Противно на релевираните от процесуалния представител на оспорващия доводи, актът не страда от порок във формата, като в тази връзка следва да се подчертае, че въпросът дали изтъкнатите в акта фактически основания съответстват на правните, съответно – дали те се установяват по делото, е въпрос, относим към материалната законосъобразност на акта, а не към формата му. Освен това следва да се отбележи, че задължението на административния орган да мотивира акта си, когато последният е издаден в писмена форма, не включва задължение изложените мотиви да са пространни. В противовес на наведените от оспорващия чрез процесуалния му представител възражения, съдът счита, че при издаването на процесното уведомително писмо не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи само на това основание отмяната му като незаконосъобразен. Съдът не установява съществено нарушение на правилата, предвидени в чл. 35 и чл. 36 АПК, като намира, че всички относими към възприетото от административния орган фактическо основание /липсата в заявлението за 2025 г. на заявени площи за подпомагане по интервенция “Традиционни практики за сезонна паша /пасторализъм/“/ факти и обстоятелства са изяснени от органа преди издаването на оспореното писмо. Вярно е, че по делото не се установява преди издаването на акта оспорващият да е бил уведомен от административния орган за пропуска си да заяви в заявлението за подпомагане за кампания 2025 г. съответни площи по гореописаната интервенция и/или да му е дадена възможност да изрази становище или възражение в тази насока, но такова задължение на органа липсва в приложимата специална нормативна уредба, регламентираща обсъжданата материя. В разпоредбите на чл. 14 и сл. от Наредба № 4/30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни /наредба № 4/30.03.2023 г./ е предвидено задължение за административния орган при установени несъответствия между декларираните данни в заявлението, свързани с условията за подпомагане по заявените интервенции, и данните, установени чрез административни проверки, подателят на заявлението да бъде уведомен чрез СЕУ за тези несъответствия, като му се предостави възможност в определен срок да измени или оттегли изцяло или частично заявлението си, но разглежданият казус не е такъв. В случая, с оглед фактическата установеност по делото, в заявлението за подпомагане за 2025 г. всеки един от описаните в Таблица на използваните имоти 2025 г. парцели е отбелязан с “не“ в съответната колона от същата таблица, относима към интервенция “Традиционни практики за сезонна паша /пасторализъм/“, което действително сочи на извод, че всъщност нито един от тези парцели не е заявен за подпомагане по тази интервенция за кампания 2025 г., а оттам и че не се касае за несъответствие между заявените от оспорващия данни по отношение на заявени за плащане площи и установените от ответника данни по отношение на тези площи при извършена административна проверка, предпоставящо изпращане на уведомление за несъответствие при условията и по реда на чл. 14, ал. 1 и/или чл. 15, ал. 1 от наредба № 4/30.03.2023 г. По аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 3, във връзка с ал. 2 от наредба № 10/27.06.2023 г., задължение на всеки търсещ финансова помощ по интервенция “Традиционни практики за сезонна паша /пасторализъм/“ земеделски стопанин е да заяви в заявлението за подпомагане или в заявлението за плащане площта, върху която се извършва пашата, като пропускът му да стори това според настоящия съдебен състав нито може да се санира по реда на чл. 14 и сл. от наредба № 4/30.03.2023 г., нито може да се вмени на административния орган, който именно въз основа на заявените за подпомагане площи и животни дължи проверка за съответствие на заявлението за подпомагане с условията и критериите за допустимост по интервенцията. С оглед конкретно релевираните в жалбата и писмените становища оплаквания, следва да се посочи, че необсъждането от органа на относими към непосочени в акта му фактически основания /в това число за наличие или липса на издадено разрешително за паша от Дирекция “Национален парк Рила“/ не съставлява нарушение на въведените в чл. 35 и чл. 36 АПК правила, а още по-малко съществено. Освен това, предвид изтъкнатото в жалбата и писмените становища оплакване, че в разглеждания случай, при липсата на доказателства по делото в тази насока, не е реално извършена сочената в акта административна проверка, следва да се посочи, че нарушението не е съществено, защото дори и да не бе извършено крайният резултат би бил същият, а именно – че в неоспореното по надлежния процесуален ред заявление за подпомагане за 2025 г. заявената площ по интервенция “Традиционни практики за сезонна паша /пасторализъм/“ е 0ха, което не отговаря на изискването по чл. 60, ал. 1, т. 1 от наредба № 10/27.06.2026 г. заявената площ да е най-малко 5ха и е основание за отказ от подпомагане на основание чл. 107, т. 5, б. “а“ от наредба № 10/27.06.2023 г. Отделно от изложеното, предвид изтъкнатите в жалбата оплаквания за “действието на институционални ограничения“, представляващи “обективна невъзможност за изпълнение“ следва да се отбележи, че в предходно подаденото от оспорващия заявление за кампания 2024 г., по което именно той е одобрен за участие в процесната интервенция чрез поемането на три годишен ангажимент по нея, на съответното за това място от заявлението в Таблица на използваните парцели 2024 г., в колона Агроекологична интервенция в графа “Интервенции за подпомагане“, са отбелязани като АЕИ.7.1 /тоест за паша на стадо без кучета от допустимите породи съобразно приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от наредба № 10/27.06.2023 г./ част от описаните в графа “Данни за идентификация на парцели“ от същата таблица площи. Предвид това оплакването /по същността си/ за обективната невъзможност площите да бъдат надлежно заявени от земеделския стопанин в заявлението му за подпомагане за 2025 г. съдът намира за неоснователно. Още повече, че оспорващият не твърди, а и не сочи доказателства в тази насока, че в образеца на заявление за подпомагане 2025 г. е технически невъзможно да се посочат площи, попадащи в ограничението на т. III от заповед № РД-09-288/18.03.2025 г. на министъра на земеделието и храните. Актът е материално законосъобразен. Съгласно чл. 59, ал. 1 от наредба № 10/27.06.2023 г. земеделските стопани поемат и спазват доброволен многогодишен ангажимент по интервенция “Традиционни практики за сезонна паша /пасторализъм/“ с продължителност от 3 последователни години. Според ал. 2 от същата подзаконова разпоредба, в периода по ал. 1 земеделските стопани извършват сезонна паша със заявените животни на заявени за подпомагане площи, които могат да варират всяка година, а съобразно ал. 3 на чл. 59 от наредба № 10/27.06.2023 г. земеделският стопанин заявява площта, върху която се извършва пашата, и животните, които извежда на паша, в заявлението за подпомагане или в заявлението за плащане. От своя страна ал. 6 на чл. 59 от същия подзаконов нормативен акт предвижда, че когато интервенцията се изпълнява на територията на националните паркове /какъвто е разглежданият случай/, земеделските стопани разполагат и представят в ДФЗ със заявлението за подпомагане/плащане копие от годишно разрешително за паша съгласно чл. 50, т. 5 от Закона за защитените територии. Но това не означава, че не заявяват попадащите в националните паркове площи и в заявлението за подпомагане или плащане. При това, по аргумент от разпоредбата на чл. 107, т. 5, б. “а“ от наредба № 10/27.06.2023 г. ДФЗ отказва финансово подпомагане по интервенция “Традиционни практики за сезонна паша /пасторализъм/“, когато земеделският стопанин, заявил тази интервенция, не е спазил включително разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 1 от същата наредба, според която заявените животни и площи по интервенцията са допустими, когато сезонната паша с животните се извършва на не по-малко от 5ха. При безспорната фактическа установеност по делото, че в заявлението за подпомагане, на съответното за това място в графа “Интервенции за подпомагане“, в частност в колона 15 “Агроекологична интервенция“ всички описани в графа “Данни за идентификация на парцелите“ площи /парцели/ са отбелязани с “не“ и следователно не са заявени за подпомагане по тази интервенция, а оттам и заявената в подаденото заявление за подпомагане по интервенция “Традиционни практики за сезонна паша /пасторализъм/“ за 2025 г. площ е 0ха, то законосъобразно на оспорващия е отказано финансово подпомагане по тази интервенция за 2025 г. на основание чл. 107, т. 5, б. “а“, във връзка с чл. 60, ал. 1, т. 1 от наредба № 10/27.06.2023 г. При установеното наличие по делото на изтъкнатото в акта фактическо основание, още повече съответстващо и на посоченото в него правно основание, оспореният акт е материално законосъобразен. Неоснователни са възраженията на оспорващия, заявени чрез процесуалния му представител, че с процесния отказ е нарушен принципът за съразмерност, тъй като по аргумент от разпоредбите на чл. 71, ал. 1, във връзка с чл. 69 ЗПЗП ответникът действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да откаже финансово подпомагане, винаги когато, както в случая, установи неспазване на някой от критериите или условията за допустимост по интервенцията. За изчерпателност, във връзка с обсъжданото основание по чл. 146, т. 4 АПК, съдът намира за удачно да отбележи, че не следва при проверката си за материална законосъобразност на атакувания акт да обсъжда релевираните от процесуалния представител на ответника подробни съображения, свързани със заповед № РД09-288/18.03.2025 г. на министъра на земеделието и храните, в частност по т. III, във връзка с становище по екологична оценка № 5-4/2023 г., издадено от министъра на околната среда и водите, които счита за неотносими към възприетото от административния орган и посочено в процесния акт фактическо основание за неговото издаване. Съдът дължи преценка за законосъобразност на акта въз основа на конкретното му съдържание, а не на други, невключени в акта фактически и правни основания, които биха могли да послужат на административния орган за постановяването на същия като разглеждания по делото правен резултат. Предвид приетата материална законосъобразност на атакувания акт, съдът не установява актът да е несъответен на целта на закона. При този изход от делото неоснователна е претенцията на оспорващия за присъждане на разноски, а своевременно формулираното от ответника чрез процесуалния му представител искане в същия смисъл – основателно. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ сумата от 103 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото, в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Административен съд-Благоевград, 12-ти състав,