Решение № 12154 от 23.9.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2112/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на К. Н. Д., [ЕГН], срещу Решение № 608/26.05.2026 г. на Районен съд – Варна, постановено по АНД № 20263110200495/2026 г., 29 състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 442а-104/14.11.2025 г. на Началник сектор ОП Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, с което на К. Н. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.30, ал. 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ за нарушение на чл. 17а, ал.2 от ЗУЧК. В касационната жалба се поддържа, че решението на Районен съд – Варна е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че в оспореното НП административно-наказващият орган е изложил бланкетни мотиви. В тази връзка се сочи, че в чл. 17а, ал. 2 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, която АНО е посочил за нарушена, законодателят е предвидил няколко хипотези на изпълнителното деяние, но в случая от мотивите към НП не ставало ясно за коя от тях е ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционирания К. Д. – дали за това, че е поставил на плажа шатри и палатки, дали, че е преминал с автомобила си или че го е паркирал или престоял с него на морския плаж. Изтъква се, че конкретно посоченият в НП автомобил се управлява от различни членове на семейството, поради което е останало недоказано авторството на деянието и в този смисъл К. Н. Д. е санкциониран по административен ред за деяние, за което липсват категорични доказателства да е извършено от него. Развити са подробни съображения. Моли за отмяна на решението на Районен съд – Варна и вместо него да се постанови друго, с което оспореното НП да се отмени като незаконосъобразно. В съдебно заседание касаторът , поддържа жалбата в представено писмено становище. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък. Алтернативно, в случай, че съдът отхвърли жалбата, прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение. Ответникът– Началникът на Сектор „Охранителна полиция“ в Ч. Р. управление към О. Д. на Министерство на вътрешните работи, оспорва жалбата в представено писмено становище и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника, а алтернативно прави възражение за прекомерност на претендирания от противната страна адвокатски хонорар. След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното НП на касатора в настоящото съдебно производство – К. Н. Д., е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.30, ал. 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ за извършено нарушение на чл. 17а, ал.2 от ЗУЧК. От фактическа страна въззивният съд е установил, че административнонаказателната отговорност на К. Д. е ангажирана за това, че при извършена на 11.08.2025 г. проверка на морски плаж „Шкорпиловци-север“ от длъжностни лица от Общинска администрация Долни чифлик, съвместно със служители на Четвърто РУ при ОД на Министерството на вътрешните работи, е установено, че К. Н. Д. е паркирал л. а. "Тойота“ с рег. №[рег. номер] в к.к.“Шкорпиловци“, [населено място], обл. Варна върху крайбрежната плажна ивица и дюни в границите на морски плаж „Шкорпиловци Север“ в поземлен имот с [идентификатор]. На място било установено наличието на множество други паркирани превозни средства в границите на облесени дюни на морския плаж. За извършената проверка е съставен протокол, който бил подписан от всички участващи в проверката. След запознаване с изпратения протокол служители на полицията установили, че паркирането на горепосочените автомобили, в това число и този на въззивника , било в нарушение на чл. 17а ал. 2 от ЗУЧК. Поради това му бил съставен акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на съставения акт били описани установените факти, а деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 17а ал.2 от ЗУЧК. Въз основа на тези данни срещу К. Н. Д. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/№ АД 0563407/09.10.2025 г., въз основа на който на 14.11.2025 г. е издадено оспореното НП № 442а – 104, с което на нарушителя е наложена санкция „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева /равностойни на 511,29 евро/. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че състаномерността на нарушението се установява от събраните доказателства. Приел е, че НП и АУАН, въз основа на което е издаден, са съставени от компетентни лица, при правилно установени факти, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Доводите на оспорващия за незаконосъобразност на НП са разгледани и обсъдени от съда, но са отхвърлени като неоснователни. Решението е правилно. В мотивите към атакувания съдебен акт съдът е дал обоснован отговор на всички възражения, наведени пред първата съдебна инстанция. Същите се споделят от настоящия състав на Административен съд – Варна, поради което не се налага да бъдат излагани повторно, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК препраща към тях. Неоснователно е възражението за немотивираност на оспореното НП и по-конкретно – че не била ясна волята на АНО за коя от всички предвидени в нарушената разпоредба на чл. 17а, ал. , ал. 2 от ЗУЧК хипотези е ангажирана административнонаказателната отговорност на К. Н. Д.. От приложените към АНП материали, в т.ч. и снимков материал, се установява категорично, че посоченият в НП автомобил "Тойота“ с рег. №[рег. номер], който е собственост на санкционираното лице, е бил паркиран на посочените място, ден и час върху облесена дюна, находяща се в границите на морски плаж „Шкорпиловци – север“, върху ПИ с [идентификатор] по КК и КР на землището на [населено място], област Варна, който попада в защитена територия. Освен това има приложена декларация, подписана от К. Н. Д., в която декларира пред компетентните органи, че на 11.08.2025 г. лично той е управлявал автомобила си. Тук е мястото да се отбележи, че след като не отрича, че автомобилът е бил в негово владение през посочения ден, без значение за изхода на спора е какъв глагол е използван от декларатора, дали, че той е „управлявал“ автомобила си или че го е „паркирал“ върху облесената дюна. Текстът на нарушената от К. Д. разпоредба на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК гласи, че се „забранява поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1“. Тази норма правилно е определена от АНО и от въззивната инстанция като кореспондираща със санкционната разпоредба на чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, която повелява, че който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба [рег. номер] 3000 лв. или с имуществена санкция [рег. номер] 5000 лева. Тоест, налице е кореспонденция между фактически установеното и приложената спрямо тези факти санкционна разпоредба. В конкретния случай е достатъчно в обективната действителност да се установи наличието на която и да е от предвидените от законодателя хипотези на изпълнителното деяние. В конкретния случай е доказано, че автомобил "Тойота РАВ 4“ с рег. №[рег. номер] е бил паркиран на посочените в НП място, ден и час. Самите аргументи, с които се атакува наказателното постановление, както и решението на Районен съд – Варна сочат недвусмислено, че К.Н. Д. е разбрал за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност и срещу кои факти следва да се защитава. Неоснователно е възражението, че административнонаказателната отговорност не може да бъде ангажирана поради липсата на обозначителни табели, указващи наличието на дюни или забраняващи паркирането на процесното място. Неоснователно е възражението, че административнонаказателната отговорност не може да бъде ангажирана поради липсата на обозначителни табели, указващи наличието на дюни или забраняващи паркирането на процесното място. На първо място, нито чл. 17а, ал. 2, нито чл. 30, ал. 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) поставят наличието на обозначителна табела като условие за възникване на забраната или като елемент от фактическия състав на нарушението. Съгласно чл. 17а, ал. 2 ЗУЧК преминаването, паркирането и престоят на превозни средства върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в посочените в закона територии, са забранени по силата на самия закон. Чл. 30, ал. 3 ЗУЧК предвижда административнонаказателна отговорност именно за нарушаването на тази забрана. Следователно забраната произтича непосредствено от закона, а не от поставянето на пътен знак, информационна или обозначителна табела. Табелата би могла единствено да има информативно значение, но нейното наличие или липса не създава, не изменя и не заличава нормативно установената забрана. Като е достигнал до идентични правни изводи и е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила. С оглед този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна, поради което на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът счита, че следва с настоящото решение да осъди К. Н. Д., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР – Варна сума в размер 70,00 (седемдесет) евро. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна