Решение № 2239 от 21.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 17358/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110217358 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. С наказателно постановление (НП) № 845181-F818206 от 19.08.2025 година, Началник отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП, наложил на „,,•••'', с ЕИК •••••••• имуществена санкция в размер на 18 425,80 лева на осн. чл. 278б, ал. 3 от ДОПК за нарушение на чл.127и, ал. 1 ДОПК. Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата, най-напред, се сочи, че НП не съдържало описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, смекчаващите и други относими към отговорността обстоятелства, както и че АНО бланкетно е отказал да приложи чл. 28 от ЗАНН, без да изследва особеностите на случая. Твърди се, че нито водачът на превозното средство, нито служителите на купувача са знаели, че наред с останалата стока, която не се характеризира като такава с висок фискален риск, била натоварена и такава, която е подлежи на предварително деклариране, което, макар и да не изключвало съставомерността на деянието, следвало да бъде отчетено от АНО във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН. Сочи се още, че нарушението е първо по ред и не се отразява на обстоятелствата около определяне размера на дължимия ДДС. Жалбоподателят навежда и доводи, че тези обстоятелства са довели и до неправилно приложение на материалния закон, като допълва, че целта на закона е предотвратяване на данъчна измама, каквато в настоящия случай не е налице. Моли съда да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адвокат С., която поддържа жалбата и в хода на съдебните прения моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление. В тази връзка се изтъкват процесуални нарушения, свързани със съдържанието на АУАН и НП, а именно липса на описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, довело от друга страна до издаване на НП при несъобразяване с принципа за съразмерност и при необоснованост на извода за липса или наличие на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. Навежда още, че юридическото лице, като правна фикция, формира воля чрез физическите лица, които го управляват, а незнанието на факти от тяхна страна изключвало съставомерността на деянието. В допълнение се сочи, че размерът на санкцията е неправилно определен вместо на база данъчната основа, на фактурираната цена, с позоваване на незадължителна практика на АССГ, като липсват данни за размера на данъчната основа. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Г., който оспорва жалбата и в хода по същество моли съда да потвърди обжалваното НП, тъй като в същото изрично са надлежно описани нарушението, датата и мястото на извършването му, като и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В представени от въззиваемата страна, чрез юрисконсулт Р., писмени бележки се излагат допълнителни аргументи за потвърждаване на обжалваното НП, тъй като от събраните доказателства се доказва извършеното нарушение и правилно е определен размерът на наказанието на база данъчната основа. Релевира се неоснователност на възражението на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, като се сочи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, при спазване на процесуалните правила и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Изложени са подробни аргументи, че в хода на производството било установено по безспорен начин нарушението на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, че дружеството-жалбоподател не е декларирало предварително данни за превоза до влизане на транспортното средство на територията на страната, като се изтъква, че представените с жалбата справки за издадени УНП са неотносими, а възражението, че дружеството-жалбоподател и служителите на купувача не са знаели, за натоварената стока с висок фискален риск, като несъстоятелно. В заключение се изразява несъгласие с доводите на дружеството-жалбоподател за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, като неприложимостта на този институт изхожда от засилената превенция от страна на държавата, а и нарушението е с достатъчно висока степен на обществена опасност. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и наказващия орган, и като извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател „,,•••''“, ЕИК •••••••• е търговско дружество, регистрирано в Република България, със седалище в гр. София, представлявано от управителя Н.Л.И.. Освен това за представителство на дружеството пред трети лица, в това число и пред органите на НАП, по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписа било овластено и лицето С.Д.С.. На 11.04.2025 г., в 12:21 ч., на път II 19-99+300, при отбивката за с. Садово, в посока към ГКПП „Илинден“ – гр. Гоце Делчев, била извършена проверка на товарен автомобил марка „MAN“ с рег. № ,,•••'', управляван от К.С.К., с прикачено към него ремарке с рег. № ,,•••''. В ремаркето била натоварена стока с висок фискален риск, а именно „Маслиново масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени: Необработено маслиново масло „EXTRA VIRGIN“, код 1509 20 00. Били превозвани 6600 бр. бутилки по 0,750 мл. всяка, или общо 4 950 литра, на стойност 23 522,40 евро, съгласно отразеното във фактура за продажба № 25К00273/08.04.2025г. . Водачът на транспортното средство не представил на проверяващия екип уникален номер на превоза (УНП) за транспорта на стоките. Посочената стока, както и останалия товар, били закупени от дружеството жалбоподател „,,•••'' от контрагент в Република Италия. Съгласно отразеното в международната товарителница (CMR) изпращач на стоката било дружеството “MEDSOL S. R. L.” (провинция Бари, Италианска република), а получател било дружествотожалбоподател „,,•••''. Транспортът се осъществявал посредством спедиторска услуга, предоставена от дружеството „,,•••''“ ЕООД, и така превозът на стоката бил осъществен от дружеството „,,•••''“ ЕООД. За извършената проверка органите по приходите съставили Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 221003423571К1/11.04.2025 г. и на основание чл. 127б, ал. 3 от ДОПК поставили техническо средство за контрол № 0957581 върху транспортното средство. На 15.04.2025 г., в 13:19 ч., в гр. София, ул. „Профеор Цветан Лазаров № 4-8“ (склад 408) поставеното техническо средство било премахнато, за което органите по приходите съставили протокол за отстраняване на техническо средство за контрол № 221003423571_5/15.04.2025 г. След премахването на техническото средство органите по приходите пристъпили към извършване на проверка, за която съставили Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 221003423571К6/15.04.2025 г. Проверката била извършена в присъствието на С.Д.С. в качеството му на упълномощено лице. Били установени вида и количеството на превозвания товар, както и че не бил спазен реда за предварително деклариране на данни за превозваната стока. Въз основа на констатираното, органите по приходите предприели действия по обезпечаване на доказателства по чл. 40 от ДОПК чрез изземане на стоката, като било описано, че същата ще бъде освободена след представяне на обезпечение в пари, равняващо се на 30 % от определената пазарна стойност на стоката, вносимо в срок до 72 часа, считано от приключване на проверката. В тази връзка свидетелката С. П. К. (инспектор по приходите при ЦУ на НАП) съставила, в присъствието на упълномощения представител на дружеството-жалбоподател - С.С., АУАН серия AN, № F818206/15.04.2025г., с който срещу „,,•••'' било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на 11.04.2025 г., в 12:21 ч. на път II 19- 99+300, отбивка с. Садово, посока ГКПП „Илинден“ – гр. Гоце Делчев превозва стока, включена в списъка на СВФР с код 1509 20 00 „Маслиново масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени: Необработено маслиново масло „EXTRA VIRGIN“ – 6 600 бр. по 0,750 л. и при превоз на тези стоки с висок фискален риск, който започвал от територията на друга държава-членка на ЕС (Италия) и завършва на територията на страната, не е декларирал предварително данни за превоза до влизане на транспортното средство в страната. Съставеният АУАН бил връчен на упълномощения представител на дружеството – С.С., като срещу същия не били депозирани възражения нито при връчването му, нито в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. На база така изготвения АУАН, на 19.08.2025 г., Началник отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП съставил обжалваното НП № 845181-F818206/19.08.2025 година, с което на „,,•••'', с ЕИК •••••••• била наложена имуществена санкция в размер на 18 425,80 лева на осн. чл. 278б, ал. 3 от ДОПК за нарушение на чл.127и, ал. 1 ДОПК. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа анализа на събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите С. К., Ц.С. и А.Д., както и на база приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН № 818206 от 15.04.2025г., Наказателно постановление № 842181-F818206 от 19.08.2025г., Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 221003423571К1/11.04.2025г., Протокол за отстраняване/поставяне на техническо средство за контрол № 221003423571_5/15.04.2025г., Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 221003423571К6/15.04.2025г., опис на доставки по ВОП, справка за подадени данни за стоки с висок фискален риск, справки ВОП и проверки в страната с УНП (л. 31-35), фактура от 15.04.2025 г. (л. 39), фактура № 25U00273 от 08.04.2025 г., фактура-документ за транспорт от 08.04.2025 г., фактура № 25U00238 от 26.03.2025 г., ЧМР, пълномощно с нотариална заверка на подписа на Н.Л.И., в качеството му на управител на „,,•••'', в полза на С.Д.С., Заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. Съдът кредитира показанията на свидетелката С. К., тъй като намира, че същите са логични, последователни и в синхрон с останалия доказателствен материал. От показанията се установяват обстоятелствата около извършване на проверката на 15.04.2025 г., констатираните факти и най-вече, че не било подадено УНП, както и около съставянето на АУАН. Съдът кредитира показанията и в частта, отнасяща се до извършената на 11.04.2025 г. фискална проверка доколкото показанията се подкрепят от протокола за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № № 221003423571К1/11.04.2025г. От показанията на свидетелите Ц.С. и А.Д. се установяват най-вече обстоятелствата около начина на работа на двете дружества-жалбоподателя и „,,•••''“ ЕООД, така и на съвместната им работа по повод осъществяване на спедиторската и транспортната услуга, което обстоятелство, макар да няма пряко касателство към изпълнителното деяние, има отношение към преценката на причините за пропуска, съответно към обществената опасност на деянието. Писмените доказателства, приобщени по делото по реда на чл. 283 от НПК, съдът възприема в цялост, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Следва да се посочи, че съдът не откри основания за съмнение в автентичността или достоверността на което и да е от приложените писмени доказателства, като те са и основен източник на информация относно конкретното деяние и неговите обективни характеристики. Като отчете, че доказателствените източници са еднопосочни, както и предвид обстоятелството, че отсъства спор по фактите, относно самото деяние – извършване на превоз на стока с висок фискален риск, започващ от Италия и завършващ на територията на Република България без купувачът да е декларирал предварително данни за превоза до влизане на транспортното средство на територията на страната, съдът намира, по аргумент от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, че не дължи обсъждането на всеки от доказателствените източници поотделно. От събраните доказателства по безпротиворечив начин се установява фактическата обстановка, така както е възприета от съда. Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид разпоредбата на чл. 334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна по изложените по-долу съображения. Административнонаказателното производство е образувано и срещу дружеството е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия AN, № F818206/15.04.2024 година, който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно чл. 279, ал. 1 от ДОПК, актовете за нарушения се съставят от органите по приходите, към които, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП се числят и служителите на Национална агенция по приходите, заемащи длъжност „инспектор по приходите”. Наказателното постановление също е издадено от териториално и материално компетентен орган- Началник отдел „Оперативни дейности“- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП. Съгласно предходно цитираната разпоредба, наказателните постановления за нарушения се издават от изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него лице, каквото, съгласно т.1.8 на Заповед З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. се явява и посоченият орган от структурата на НАП. На следващо място съдът намира, че АУАН и НП са издадени в рамките на законоустановените срокове, като за нарушения на данъчното законодателство чл. 34 ЗАНН предвижда започване на производството в двугодишен срок от деянието, който в настоящия случай е спазен, а същото важи и по отношение на установения в чл. 34, ал.1 ЗАНН срок за съставяне на АУАН, а именно три месеца от откриване на нарушителя. Спазен е и срокът за издаване на НП по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При съставянето на процесния АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да рефлектират върху неговата законосъобразност, като са спазени процесуалните правила за неговото съставяне и връчване. По форма и съдържание АУАН отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, тъй като съдържа законоустановените реквизити. Противно на оплакванията в жалбата, същият съдържа пълно и надлежно описание на деянието, както и вида на стоката. Деянието е достатъчно детайлно описано, описана е стоката, нейният код (№ в СВФР списъка) и нейното количество. Предвид на това, съдът намира, че не е налице неяснота при описанието на извършеното, респективно не е ограничено правото на защита на дружеството жалбоподател. Действително в текста на акта не се цитира номера на актуалната заповед на министъра на финансите, с която е утвърден списъка на СВФР. Касае се обаче за публично достъпен акт, достъпът до който е нормативно уреден, като съгласно ДОПК и чл. 4, ал. 2 от Наредбата заповедта и списъкът се публикуват на интернет страниците на Министерство на финансите и НАП, т.е. същите са общодостъпни и обстоятелството, че не са цитирани в АУАН и НП не води до ограничаване правото на защита на санкционирания субект. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, като последното съдържа всички предвидени в чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити и при неговото издаване съдът не констатира допуснати процесуални нарушения обосноваващи отмяната му. Налице е съвпадение между АУАН и НП по отношение на фактическите и правни рамки на административно наказателното обвинение. Както в АУАН, така и в обжалваното НП са отразени датата и мястото на нарушението. Правилно за дата на нарушението е прието 11.04.2025 г. – датата на влизане на транспортното средство на територията на Република България. Правилно е определено мястото на извършване на нарушението в гр. София, доколкото се касае за информация, която е следвало да постъпи по електронен път в сървъра на НАП, в гр. София. Както в АУАН, така и в НП е посочена законовата разпоредба, която е нарушена – чл. 127и, ал. 1 от ДОПК. В обжалваното НП са описани в достатъчна степен всички релевантни фактически признаци на вмененото в отговорност деяние, респ. съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за нарушение чл. 57, ал. 1, т. 5 предл. 3 от ЗАНН. С оглед всичко гореизложено съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяната му, поради което следва да бъде разгледан въпросът досежно правилното приложение на материалния закон. С обжалваното наказателно постановление търговско дружество „,,•••'' е санкционирано за извършено нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, който урежда задължение при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително да декларира данни за всеки отделен превоз преди влизане на транспортно средство на територията на страната и да потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането и на мястото на получаване/разтоварване. Декларирането се извършва чрез подаване по електронен път на данни по реда на Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България (Наредбата). Според чл. 8, ал. 1 от Наредбата при всеки отделен превоз на СВФР получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за превоза до влизане на транспортно средство на територията на страната. Декларирането се извършва чрез подаване по електронен път на данни съгласно приложение № 1 по реда на чл. 48 от Наредбата. На лицата, които са декларирали коректно предварително данни за превоз на СВФР чрез електронната услуга, НАП генерира и предоставя уникален номер за превоз- УНП, който се съобщава на водача на транспортното средство или на лицето, придружаващо стоката, превозвача или на този, който организира превоза и при осъществяване на фискален контрол, заедно с документите по чл. 13, ал. 2 от ДОПК, водачът на транспортното средство следва да предостави и генерирания уникален номер за превоз. В случая се установя, че дружеството жалбоподател „,,•••'' се явява получател на стока, при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз- Република Италия и завършва на територията на страната. Предмет на доставката е необработено маслиново масло „Extra virgin“, - 6600 бутилки по 0,750 литра или общо 4950 литра. Посочената стока, с код по комбинираната номенклатура 150920 00 е сред стоките с висок фискален риск, определени със Заповед № ЗМФ- 1295/28.12.2023г на министъра на финансите. При това за дружеството-жалбоподател, действително е възникнало задължение за деклариране на стоката, респективно за снабдяване с УНП, преди въвеждането й на територията на страната. При извършената на 11.04.2025г. проверка на път II 19-99+300, посока ГКПП Илинден- гр.Гоце Делчев, било установено именно влизането на товарен автомобил с рег. № ,,•••'', с ремарке рег. № ,,•••'', превозващо стоката закупена от дружеството- жалбоподател, респективно влизането й в Република България без издаден УНП. С оглед на това по несъмнен начин се констатира не изпълнение на задължението за деклариране превозването на стоки с висок фискален риск, което обусловя ангажирането на административнонаказателната отговорност на „,,•••'' за извършено нарушение на чл.127и, ал.1 ДОПК. Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, то въпросът за вината по правило не се поставя. Следва обаче изрично да се отбележи, че съдът не споделя доводите за субективна несъставомерност на деянието, почерпени от показанията на свидетелите С. и Д., а именно, (е предвид ползването на спедиторска услуга и превозвач от трето лице, служителите на „,,•••'' не са знаели точния момент на влизане на стоката в страната. От едно страна подобно твърдение в съвременния свят на тотална мобилна свързаност и телекомуникации е трудно кредитируемо, а от друга и двамата свидетели сочат, че се получава очаквана дата на доставка(свидетелят Д.), респективно, че получават информация, когато стоката наближи България(свидетелят С.) т.е. начинът на работа не може да обясни неизпълнение на задължението. Наред с това ненадлежната организация в дружеството, респективно не полагане в конкретния случай на необходимата грижа от съответните служители, за да се обезпечи снабдяването с УНП, не представлява обстоятелство изключващо отговорността на юридическото лице. За извършеното нарушение на дружеството-жалбоподател, на основание чл.278б, ал.3 ДОПК е наложена имуществена санкция в размер на 18 425, 80 лева. При това обаче, следва да се отчете обстоятелството, че Мерките по фискален контрол имат за цел предотвратяване укриването на данъци и на данъчни измами, които се извършват във връзка с движението на СВФР. Разпоредбата на чл. 325, пар. 2 от ДФЕС урежда императивно задължение за държавите-членки да приемат същите мерки за борба с измамата, засягаща финансовите интереси на Съюза, каквито предприемат за борба с измамата, засягаща собствените им финансови интереси. В конкретния случай се касае за превоз на стоки между държавичленки, който за получателя в Република България представлява възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната по смисъла на чл. 2, т. 2 от ЗДДС и чл. 2, пар. 1, б. „б“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО). С оглед на това приложимо в настоящия случай е правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 51, пар. 1 от Хартата на основните права в ЕС (ХОПЕС) разпоредбите се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенции на Съюза. Разпоредбата на чл. 49, пар. 3 от Хартата на основните права в ЕС (ХОПЕС) установява принципа, че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението, принцип, който многократно е разясняван в практиката на Съда на ЕС (СЕС). При липса на законодателни мерки на Съюза в областта на приложимите санкции, държавите членки са компетентни сами да определят вида и размера на тези санкции при спазване по-специално на принципа на пропорционалност (решение от 19 октомври 2023 г., дело С-655/21, т. 64 и цитираната съдебна практика). Според последния принцип предвидените в национално законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели (решение от 19 октомври 2023 г., дело С-655/21, т. 65 и цитираната съдебна практика). Принципът на пропорционалност изисква при определянето на наказанието, както и при определянето на размера на глобата, да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 19 октомври 2023 г., С-655/21, т. 67). За да се прецени пропорционалността на санкциите, трябва да се вземат предвид и възможността националният съд да измени квалификацията спрямо дадената в обвинителния акт, като тази възможност може да доведе до налагането на по-лека санкция, както и възможността да нюансира санкцията спрямо тежестта на съответното престъпление (решение от 19 октомври 2023 г., С-655/21, т. 68 и цитираната съдебна практика). Санкционната разпоредбата на чл. 278б, ал. 3 от ДОПК, приложима за процесното нарушение, предвижда, че лице, което не изпълни задължение по чл. 127и, ал. 1 - 5, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци в размер на 40 на сто от данъчната основа на превозваната стока по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, но не по-малко от 5000 лв. Това означава, че в конкретния случай определената в чл. 278б, ал. 3 от ДОПК в абсолютен размер имуществена санкция не позволява да се отчетат конкретните обстоятелства по случая, нито предоставя възможност за нюансиране на санкцията спрямо тежестта на конкретното нарушение и характеристиките на нарушителя, което от своя страна прави невъзможно компетентните органи да определят, с оглед на всички релевантни обстоятелства, санкция, чиято тежест да не надхвърля тежестта на съответното нарушение. По този начин, според настоящия състав, е нарушен принципът на пропорционалност, уреден като основен принцип в правото на ЕС и развит в практиката на съда. Освен цитираните по-горе, следва изрично да се има предвид и Решение на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени дела С - 497/15 и С-498/15 г. не се допуска в правото на Европейския съюз при преценката за съразмерността на наказанията, национална правна уредба да предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран (абсолютен) размер за нарушенията от съответната област, независимо от характера и тежестта им и/или независимо от предвидената евентуална възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност. В този ред на мисли, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление се явява издадено в нарушение на материалния закон, доколкото в случая се установява несъответствие между санкционната рамка, предписана с нормите на вътрешното законодателство и пораждащият пряко действие принцип на пропорционалност, прогласен с разпоредбите на общностното право. Според съда с предвидената в абсолютна стойност санкция в разпоредбата на чл. 278б, ал. 3 от ДОПК, равняваща се на почти половината от стойността на стоката(40 % от данъчната основа), която се прилага независимо от индивидуалните особености на всеки конкретен случай, без възможност за индивидуализация, по същество, се накърнява принципът за пропорционалност, регламентиран в чл. 5 от ДФЕС. Именно съотношението на размера на законоустановеното наказание, съпоставено с обществената опасност на деянието поставя наложената санкция в противоречие с принципа, залегнал в чл.5 от ДФЕС, а така и с целите на административното наказване, дефинирани от националния законодател в чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ЕС (така например решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело № С - 61/23), както и на АССГ по повод аналогичния случай, отнасящ се до издаваните електронни фишове от АПИ за нарушение на чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В конкретния случай законоустановения размер на наказанието не позволява, а дори имплицитно изключва прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в чл.27, ал.2 ЗАНН. Това от своя страна лишава АНО и съда от възможността да прецени поведението на нарушителя с отчитане характера и тежестта на извършеното нарушение и относно налагането на справедлива санкция. Не е отчетен факта, че се касае за първо по ред нарушение, че се установява константно спазване от страна на дружествотожалбоподател на нормите на чл.127и ДОПК, като същото регулярно, както преди, така и след датата на нарушението- 11.04.2025г. е подавало надлежно данни за превоз на СВФР, което сочи на по правило добросъвестно изпълнение на задълженията в тази връзка, респективно определя извършеното като инцидентна проява. Всички тези обстоятелства обаче не са могли и не са били съобразени при определяне размера на санкцията. С оглед изложените по-горе съображения, съдът намира, че при издаването на обжалваното НП е допуснато неправилно приложение на материалния закон и поради това същото следва да бъде отменено. (в този смисъл и актуалната практика на касационната инстанция- Решение № 17585 от 09.05.2026г. по адм.д. № 1996/2026г., Решение № 18347 от 14.05.2026г. по адм.д. № 1988/2026г., Решение № 17586 от 09.05.2026г. по адм.д. № 2193/2026г. Наред с това следва да се отбележи и обстоятелството, че неправилно в случая е определен размерът на наложеното наказание, тъй като неправилно като размерът на данъчната основа е приета сумата 23 552,40 евро, вместо реалната такава от 23 522,40 евро, както е отразена във фактура № 25U00273/08.04.2025 г., което се явява самостоятелно основание за отмяна, предвид определянето на санкцията върху по-висок от действителния размер на данъчната основа. Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски - възнаграждение, заплатено на един адвокат. Съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие, от страна на жалбоподателя е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева (с равностойност от 1022,58 евро). Съдът, като съобрази размера на наложената санкция и правилото на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, отчете, че размерът на така претендираното възнаграждение не надхвърля заложените там критерии, което наред с фактическата и правна сложност на делото, провеждането на три открити съдебни заседания, определя същият като справедлив и пропорционален, а възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност – неоснователно. С оглед на това следва сумата от 2 000 лева, в брой (с равностойност от 1022,58 евро) следва да бъде присъдена в полза на жалбоподателя и възложена в тежест на административната структура, към която се числи органът, издал НП, а именно - НАП. Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН и чл. 63д, СЪДЪТ