Решение № 247 от 15.7.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 271/2024 г.

С присъда № 21 от 14.11.2023г. по НОХД № 276/2022г. на Пернишки окръжен съд, подсъдимият М. В. К. е признат за НЕВИНОВЕН за това, в периода 21.08.2015г. — 15.06.2020г. в гр. Перник, в условията на продължавано престъпление, без съответно разрешение, изискуемо съгласно чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции, да е извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.5, т.1 от ЗКИ, за които се изисква такова разрешение - предоставял в заеми парични суми срещу задължение за заплащане на лихва на лицата - Р. П. Н. - заем в размер на 8 000 лева, с уговорена лихва върху главницата 20 % - 1 600 лева месечно, като Н. заплатил лихва в размер на 11 200 лева; Р. П. Н. - заем в размер на 1 500 лева, с уговорена лихва върху главницата 30% - 450 лева месечно, като Н. заплатил лихва в размер на 1 800 лева; С. Г. С. - заем в размер на 3 000 лева, с уговорена лихва върху главницата 17 % - 500 лева месечно, като С. заплатил лихва в размер на 1 000 лева, като от дейността си е получил значителни неправомерни доходи, в размер на общо 14 000 /четиринадесет хиляди/ лева, /представляващи лихви/, с деяния, както следва: на 21.08.2015г. в гр. Перник, без съответно разрешение, изискуемо съгласно чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции извършвал по занятие банкова сделка, по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.5, т.1 от ЗКИ, за която се изисква такова разрешение - предоставил в заем парична сума срещу задължение за заплащане на лихва на лицето Р. П. Н. - заем в размер на 8 000 лева, с уговорена лихва върху главницата 20 % - 1 600 лева месечно, като Н. заплатил лихва в размер на 11 200 лева и К. получил неправомерен доход в размер на 11 200 лева; на неустановена дата през месец март 2018г. в гр. Перник, без съответно разрешение, изискуемо съгласно чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции извършвал по занятие банкова сделка по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.5, т.1 от ЗКИ, за която се изисква такова разрешение - предоставил в заем парична сума срещу задължение за заплащане на лихва на лицето Р. П. Н. - заем в размер на 1 500 лева, с уговорена лихва върху главницата 30 % - 450 лева месечно, като Н. заплатил лихва в размер на 1 800 лева и К. получил неправомерен доход в размер на 1 800 лева; на 15.06.2020г. в гр. Перник, без съответно разрешение, изискуемо съгласно чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции извършвал по занятие банкова сделка по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.5, т.1 от ЗКИ, за която се изисква такова разрешение - предоставил в заем парична сума срещу задължение за заплащане на лихва на лицето С. Г. С. - заем в размер на 3 000 лева, с уговорена лихва върху главницата 17 % - 500 лева месечно, като С. заплатил лихва в размер на 1 000 лева и К. получил неправомерен доход в размер на 1 000 лева; поради което и на основание чл.304 от НПК е ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение по чл.252, ал.2, пр.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Съдът е отхвърлил гражданските искове, предявени от гражданския ищец Р. П. Н. против подсъдимия М. В. К. в размер 11 200 лв. и 1800 лв., представляващи имуществени вреди от деянията, извършени съответно на 21.08.2015 г. и от неустановена дата до м. март 2018 г., ведно със законната лихва върху главниците от деянията до окончателно изплащане на сумите. В законоустановения срок по чл.319, ал.1 от НПК срещу първоинстанционната присъда е постъпил протест на прокурор от Окръжна П. гр. Перник, в който се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Според прокурора обвинението е доказано, а Пернишки окръжен съд е направил неправилна оценка на деянието от правна страна. С въззивния протест се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият М. В. К. да бъде признат за виновен за престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. В хода на съдебните прения пред въззивния съд, представителят на АП- София поддържа протеста, като не излага допълнителни съображения. Защитникът на подс. М. К. – адв. Н. Н. прави искане присъдата да бъде потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна. Защитникът посочва, че протестът е мотивиран със съществуващата до тогава съдебна практика, която вече е променена. Позовава се и на тълкувателно решение № 1/20202г. на ВКС. Подсъдимият К. не дава обяснения по делото. В лична защита пред въззивния съд заявява, че не е виновен. В последната си дума моли да бъде оправдан. Настоящият въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите на страните и след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира, че протестът на прокурора е неоснователен. Първостепенният съд в контролирания съдебен акт не е изложил приети от него установени факти по делото, нито е коментирал събраните доказателства. Приел е, че след като в обстоятелствената част на обвинителния акт, от фактическа страна, са изложени обстоятелства, че подсъдимия е известен в гр. Перник, като „лихвар“ - лице предоставящо парични суми на други физически лица срещу уговорена месечна лихва, която варира в границите от 17 до 30 % от отдадената сума, след като е посочено, че подсъдимият нито като физическо лице, нито като собственик на търговско дружество е разполагал с лиценз за банкова дейност, въпреки това и в нарушение на разпоредбите на чл.13, ал.1 ЗКИ, извършвал системно такава, като във връзка с това е формиран и диспозитИ. на обвинителния акт, съгласно който, в периода 21.08.2015 г. до 15.06.2020 г. К. без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки, като предоставял заеми - парични суми, срещу задължение за плащане на лихва на различни лица - Р. Н. /неколкократно/ и С. С., след като в обвинителния акт не се сочи какъв е произходът на средствата, които подсъдимият е отдавал в заем, не се и твърди, същият да е извършвал дейност по влогонабиране, то при тези обвинителни факти и така формиран диспозитив на обвинителния акт, Пернишки окръжен съд е решил, че вмененото на М. К. деяние не съставлява престъпление и поради това не се налага излагане на фактическа обстановка от страна на съда и разбор на доказателства. Според контролираната инстанция не се налага и да се отговаря на възраженията на страните по съществото на делото за доказаността на обвинението. Първостепенният съд е базирал мотивите си на Решение на Съда на Европейския съюз /Съда/ (шести състав) от 16 ноември 2023 година по дело C-427/22, постановено по повод преюдициално запитване на Върховния касационен съд, отправено в рамките на наказателно производство, водено срещу български гражданин, който е признат за виновен за това, че без съответно разрешение е предоставил парични заеми срещу лихва на две физически лица – казус, сходен с настоящия. В решението се приема, че относно изискванията за кредитните институции, трябва да се тълкува, че предприятие попада в обхвата на понятието „кредитна институция“, само когато неговата дейност се състои едновременно в приемане на депозити или други възстановими средства от обществеността и в отпускане на кредити за негова собствена сметка, с уточнението, че тези депозити или други средства, са предназначени за отпускането на кредити, без да се изключва възможността кредити да се отпускат и със средства от други източници. Поради това Пернишкият окръжен съд е приел, че в конкретния случай, при така изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт по настоящото дело, извършваната от подсъдимия К. дейност по отдаване в заем на парични средства срещу уговорена лихва, без тези средства да са кумулирани от влогонабиране, не съставлява банкова сделка по смисъла на чл.252, ал.1 НК. Следователно, тъй като в повдигнатото обвинение липсва елемент от обективната страна на престъпното деяние по чл.252, ал.1 НК - дефинитивно не е налице банкова дейност /осъществяване на банкови сделки по занятие чрез отдаване на кредити от средства набрани чрез влогонабиране/, то подсъдимия следва да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение. В същия смисъл е посочено и решение на ВКС /р. 210/31.01.22 г. по н.д. 483/18 г./, според което за осъществяването на състава на престъплението „лихварство” се изисква деецът системно да е предоставял парични средства на широк кръг лица срещу съответна материална облага, като не е необходимо той да е извършвал и влогонабиране, а е възможно да е използвал и собствени средства. В контролирания акт се посочва, че „лихварството” - предоставянето по занятие на заеми с лихва със средства, които не са набрани чрез публично влогонабиране, не може да се дефинира като „банкова сделка”, като следователно инкриминираното на подсъдимия К. поведение - предоставянето на три кредита на различни лица - не е съставомерно. Въпросът за съставомерността на осъществената от подсъдимия деятелност изисква да се изясни: първо, какво съдържание е вложено в понятието „банкови сделки” /изяснено и с решението на Съда/ и второ, какво се разбира под „съответно разрешение”. Текстът на чл.252, ал.1 от НК е бланкетен и се тълкува посредством съответните норми от областта на банковото право. Понятието „банкова сделка” не е дефинирано легално, а се определя чрез описателно изброяване - например част от изброените в чл.2, ал.2 от ЗКИ дейности са посочени като сделки (по т.5, т.6, т.15). По-широкото по обхват съдържание на термина „банкова дейност” е изяснено от ЗКИ и се очертава от правните характеристики на съвкупността от сделки, които се осъществяват от банките. Граматическото тълкуване на чл.2, ал.1 и ал.2 от този закон обуславя извод, че терминът „банкова дейност”, макар да не е определен изрично, обхваща извършването на посочените в тези разпоредби сделки. Нормата на ал.4 ограничава обхвата на дейностите, които банката може да извършва, до посочените в ал.1 и ал.2, което е аргумент в подкрепа на разбирането, че ЗКИ с достатъчна точност фиксира кръга на сделките, които банката може да реализира. В чл.2, ал.1 от ЗКИ е посочена основната дейност на всяка банка - да привлича публично влогове или други възстановими средства и да предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. Това разбиране е идентично по съдържание с разпоредбата на чл.4, § 1, т.1 от Регламент (ЕС) 575/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26.06.2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) 648/2012 г., съгласно който, кредитна институция означава предприятие, чийто предмет на дейност включва извършването на публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставянето на кредити за своя сметка. От изложеното следва извод, че типичната, основна дейност, представляваща изключителен банков монопол, която не може да бъде извършвана от никое друго физическо или юридическо лице, е тази по публичното привличане на влогове или други възстановими средства и кредитирането със средства, набрани чрез публично влогонабиране. Съществен признак в определението за банка е тъкмо съвместното извършване на влогови и кредитни сделки. Двата критерия, определящи характерната банкова дейност - 1) публичното привличане на влогове или други възстановими средства и 2) предоставянето на кредити или друго финансиране за своя сметка и за собствен риск - са предвидени в закона, като неразривно свързани в кумулативно единство. Аргумент в същата насока се съдържа и в чл.3, ал.1, т.3, при очертаване обхвата на дейността на финансовата институция, която може да отпуска кредити, които не са набрани чрез публично привличане на влогове.