Решение № 18695 от 6.10.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 56728/2023 г.

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК. Подадена е искова молба от П. В. С. срещу М. С. М.. Ищецът твърди, че изтърпява наказание лишаване от свобода в ЗООТ „К.“. С документ с рег. № 148/04.07.2023 г., подписан и представен от ответника – инспектор „режимна дейност“, като представител на началника на затвора – гр. С. по ЧНД № 3269/2023 г. по описа на СГС, НО, 18 състав (с предмет искане за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното наказание лишаване от свобода на ищеца) ответникът, в нарушение на служебните си задължения, заявил неверни обстоятелства относно намалените с работа периоди от наказанието на ищеца, като посочил към 04.07.2023 г. – намалени с работа 4 месеца и 23 дни и остатък от наказанието 4 години, 4 месеца и 19 дни, вместо правилните намалени с работа 11 месеца и 21 дни и остатък от наказанието 3 години, 8 месеца и 16 дни. Твърди, че с изготвената справка ответникът, излизайки извън служебните си правомощия, действайки в лично качество, макар използвайки служебното си положение, умишлено причинил на ищеца значителни вредни последици, тъй като с посочения голям остатък от наказанието на ищеца било отказано условно предсрочно освобождаване. Сочи, че вследствие на така дадената невярна справка относно намаления с работа период и остатъка от наказанието и в резултат на това отказа за предсрочното му освобождаване, ищецът претърпял неимуществени вреди – физическо и психическо страдание, притеснение, значителен дискомфорт, напрегнатост, накърняване на човешките му права и достойнство, нарушени били спокойствието и сънят му, станал изнервен и раздразнителен, изпаднал в безнадеждност и отчаяние, срамувал се от начина, по който се отнесли с него, изпитвал чувство на незащитеност, малоценност и разочарование, влошил отношенията със семейството си, съпругата и детето си. Счита, че причинените неимуществени вреди са в пряка връзка с невярната информация, предоставена на СГС от страна на ответника. Поради изложеното моли за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в периода от 04.07.2023 г. до 16.10.2023 г. поради представена по ЧНД № 3269/2023 г. по описа на СГС, НО, 18 състав от ответника справка с рег. № 148/04.07.2023 г., съдържаща неверни твърдения относно намалените с работа периоди от наказанието на ищеца и остатъка от наказанието му, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2023 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, който счита иска за недопустим, евентуално за неоснователен. Твърди, че не действа като частен субект, а като процесуален представител – служител на ГДИН, упълномощен от началника на затвора в гр. С., поради което делото е подведомствено на административните съдилища и подлежи на разглеждане по реда на чл. 203 и сл. АПК. Счита, че надлежен ответник по иска е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Оспорва наличието на противоправно поведение, счита, че подписаната от него справка не е единствен мотив за оставяне без уважение на искането на ищеца за условното му предсрочно освобождаване. Поддържа, че преживяванията на ищеца не са от такова естество, че да породят у него стрес и емоционално страдание над неизбежното ниво на страдание, присъщо на наказанието „лишаване от свобода“. Моли за прекратяване на делото и за изпращането му за разглеждане от АССГ, евентуално за отхвърляне на иска. Претендира разноски. С определение № 19296/09.10.2025 г. по ч. гр. д. № 10651/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-Г въззивен състав е оставена без уважение частната жалба с вх. № 251658/21.07.2025 г., подадена от М. С. М. против определение № 22817/23.05.2025 г. по гр. д. № 56728/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, с което е оставено без уважение възражението на ответника за неподсъдност на спора пред гражданския съд и искането му за изпращане на делото на административния съд, направено с отговора на исковата молба. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: По делото е приета справка с рег. № 148/04.07.2023 г., подписана за началника на затвора в гр. С. от ответника – инспектор „режимна дейност“ М. С. М. съгласно Заповед № Л-363/22.10.2021 г., която справка не се оспорва, че е била представена по ЧНД № 3269/2023 г. по описа на СГС, НО, 18 състав (с предмет искане за предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното наказание лишаване от свобода на ищеца П. В. С.). В нея се съдържа информация, че лишеният от свобода П. В. С. е постъпил на 13.02.2018 г. в затвора в гр. С., като по отношение на лицето на основание чл. 68, ал. 1 НК с начало 13.11.2019 г. е приведено в изпълнение наказание от 2 години по НОХД № 632/2004 г. на РС - Д. – изтърпяно на 10.03.2021 г., от тази дата лицето изтърпява общо наказание по ЧНД № 1466/2019 г. на ОС - В. от 12 години за деяние по чл. 196а, чл. 199 НК с предварителен арест от 4 години, 10 месеца и 24 дни. Относно намалените с работа периоди от наказанието в справката е посочено, че към 04.07.2023 г. – намалени от работа са 4 месеца и 23 дни, фактически изтърпяното наказание е 7 години, 2 месеца и 18 дни, общо 7 години, 7 месеца и 11 дни, и остатък от наказанието - 4 години, 4 месеца и 19 дни; посочено е, че общо за периода има зачетени 285 работни дни, като спечелени от работа – 143 дни, или 4 месеца и 23 дни, които са посочени и по години в периода 2021 г. – 2023 г. Приета е справка с рег. № 6035/07.08.2023 г., подписана за началника на затвора в гр. С. от инспектор „режимна дейност“ Т. Р. съгласно Заповед № Л-356/18.10.2021 г., в отговор на писмо от С. градска прокуратура № ДП-11/2016 г. от 01.08.2023 г., в която е посочено, че П. В. С. е постъпил в затвора в гр. С. на 13.02.2018 г. екстрадиран от Г. на основание постановление от 02.02.2016 г. на ВКП (пр. пр. № 867/2017 г.) въз основа на ЕЗА, издадена от СГП по ДП № 11/2016 г., с начало на наказанието 13.11.2019 г., по отношение на лицето на основание чл. 68 НК е приведена в изпълнение присъда № 130/25.02.2005 г. по НОХД № 632/2004 г. на РС – Д., осъден на 2 години лишаване от свобода по чл. 195, ал. 1 НК, със зачетен предварителен арест от 24.06.2004 г. до 26.08.2004 г.; наказанието е изтърпяно на 10.03.2021 г. с помощта на 201 дни, спечелени от работа; от 10.03.2021 г. търпи определение по НЧД № 1446/2019 г. на ОС – В., с което на основание чл. 25, 24 НК му е наложено едно общо наказание в размер на 12 години лишаване от свобода по НОХД №№ 98/2007 г. на СВС и 340/2014 г. на ОС – В., със зачетен предварителен арест от 4 години, 11 месеца и 1 ден – посочено е, че към 02.08.2023 г. ищецът е изтърпял по НЧД № 1446/2019 г. 8 години, 3 месеца и 14 дни, от които фактически – 7 години, 3 месеца и 23 дни и намалени от работа 11 месеца и 21 дни, а остатъкът е 3 години, 8 месеца и 16 дни. По делото е приета Заповед № Л-349/18.10.2021 г., с която началникът на затвора в гр. С . I-ва категория старши комисар В. К. е упълномощил ответника инспектор М. С. М. – инспектор IV-та степен (режимна дейност) в затвора в гр. С. I-ва категория при ГДИН към министъра на правосъдието да осъществява процесуално представителство и да подава молби и жалби пред всички съдилища в страната по дела, по които страна е началникът на затвора в гр. С. I-ва категория и предметът на делата е свързан с дейността на затвора в гр. С. I-ва категория; да подава молби и жалби и да получава изпълнителни листове по делата и други. По делото е приет препис от Протокол № 3287/04.07.2023 г. по ЧНД № 3269/2023 г. по описа на СГС, НО, 18 състав, в което производство по чл. 439 и сл. НПК за началника на затвора – гр. С. се е явил ответникът М. С. М., в заседанието е представена справката с рег. № 148/04.07.2023 г. за изтърпяното наказание с подробна разбивка на предварителното задържане и зачетените работни дни по време на изтърпяване на наказанието. В открито съдебно заседание молбата на ищеца за допускане на предсрочно освобождаване по отношение на неизтърпения остатък от наложеното му наказание лишаване от свобода е оставена без уважение като неоснователна, изложени са мотиви, че е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70 НК, а именно осъденото лице да е изтърпяло повече от половината от наложото наказание лишаване от свобода, което се установява от приетата справка от ГДИН, но не е налице втората предпоставка, визирана от законодателя – осъденото лице да е дало достатъчно убедителни доказателства за поправянето си. С определение № 753/27.07.2023 г. по ВЧНД № 862/2023 г. по описа на А. съд – С., 9-ти наказателен състав, е потвърдено определение от 04.07.2023 г. по ЧНД № 3269/2023 г. по описа на СГС, НО, 18 състав. Във връзка с образувана проверка за вписаните данни в процесната справка, с постановление № 18655/2023 г. по описа на СГП, е приета докладна записка с рег. № 19268/01.12.2023 г. от ответника М. М. до началника на затвора – гр. С., в която ответникът е посочил, че първичната справка за изтърпяното наказание при провеждане на заседание при условно предсрочно освобождаване се изготвя от анализатор досиета, като инспектор „режимна дейност“ само я нанася в справката, която се представя пред съда. Първоинстанционният съд в производството по предсрочно освобождаване е взел своето решение на няколко основания, като значителният остатък от наказанието е посочен на последно място, а и самият защитник на лишения от свобода е застъпил становището, че остатъкът е значителен даже и по изчисленията на неговия клиент. Приета е докладна записка с рег. № 20062/06.12.2023 г. от главен инспектор Р. Е. Д. – заместник – началник (режимна и надзорно – охранителна дейност) до началника на затвора – гр. С., за извършена проверка във връзка с писмо с рег. № 12770/16.11.2023 г. по описа на ГДИН, вх. № 18260/16.11.2023 г. по описа на затвора в гр. С., I-ва категория, относно допуснати грешки в становища с рег. № 148/09.06.2023 г. и с рег. № 148/04.07.2023 г. по описа на затвора в гр. С., подписани от инспектор М. М.. Констатирано е, че в хода на извършената проверка от ГДИН са открити допуснати грешки в становища с рег. № 148/09.06.2023 г. и с рег. № 148/04.07.2023 г. по описа на затвора в гр. С., подписани от инспектор М. М. в посочените данни за отработените дни от лишения от свобода, което е довело до невярно отразяване на действителния срок на остатъка за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, но не може да се установи по безспорен и категоричен начин кой от анализаторите в затвора в гр. С. е изготвил първичните справки за изтърпяното наказание по двете становища; отразено е, че в производството по ЧНД № 3269/2023 г. по описа на СГС, НО, 18 състав за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода П. В. С. остатъкът от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е възприет от съда без да има приоритет, като съдът е счел, че не е изпълнена втората предпоставка – осъденото лице да е дало достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне; отбелязано е, че от събраната информация не може да се направи обоснован извод за умишлено предоставяне на неверни данни на съда с цел причиняване на вредни последици за лишения от свобода, а за фактическа грешка, която не е довела до увреждащи последици за последния; посочено е, че е налице непредпазливост в действията на инспектор М. С. М., с предложение да не бъде реализирана дисциплин.та му отговорност и за подобряване на начина на работа на анализаторите при изготвяне на първичните справки за изтърпяното наказание (анализаторите да отбелязват инициалите си и да полагат подпис, да се сравняват данните за работните дни от хартиения носител на личните досиета с нанесените в ИСИН и при несъответствие да уточняват различията с длъжностните лица, изготвящи ведомостите за работните дни и да сигнализират на прекия си ръководител – инспектор „режимна дейност“). Прието е и писмо с рег. № 11890/14.12.2023 г. от началника на затвора – гр. С. – старши комисар В. К. до главен комисар И. Йорданов, главен директор на ГДИН за извършената проверка, с която е констатирано, че са допуснати грешки в посочените данни за отработените дни от лишения от свобода П. В. С. в становища до СГС с рег. № 148/09.06.2023 г. и с рег. № 148/04.07.2023 г. по описа на затвора в гр. С., подписани от М. М., инспектор „режимна дейност“, което е доведело до невярно отразяване на действителния срок на остатъка за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода; посочено е, че е изискана докладна записка от последния; отбелязано е, че не може да се установи по безспорен и категоричен начин кой от анализаторите в затвора в гр. С. е изготвил първичните справки за изтърпяното наказание по двете становища; посочено е, че в производството по ЧНД № 3269/2023 г. по описа на СГС, НО, 18 състав за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода П. В. С. остатъкът от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е възприет от съда без да има приоритет, като съдът е счел, че не е изпълнена втората предпоставка – осъденото лице да е дало достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне; с оглед събраната информация не може да се направи извод за умишлено предоставяне на неверни данни на съда с цел причиняване на вредни последици за лишения от свобода, а се касае за фактическа грешка, която не е довела до увреждащи последици за последния; налице е непредпазливост в действията на инспектор М. С. М., с предложение да не бъде реализирана дисциплин.та му отговорност; посочени са и дадените указания за подобряване на начина на работа на анализаторите при изготвяне на първичните справки за изтърпяното наказание – да посочват инициалите си и да полагат подпис; да сравняват данните за работните дни от хартиения носител на личните досиета с нанесените в ИСИН и при несъответствие да уточняват различията с длъжностните лица, изготвящи ведомостите за работните дни и да сигнализират прекия си ръководител – инспектор „режимна дейност“. По делото е приобщено и затворническото досие на П. В. С., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора в гр. С. към 04.07.2023 г. В същото се съдържа препис от постановление от 12.04.2024 г. по пр. пр. № 944/2024 г. по описа на АП – С., с което е оставена без уважение жалбата на П. В. С. срещу постановление от 24.11.2023 г. по пр. пр. № 18655/2023 г. по описа на СГП за отказ да се образува досъдебно производство срещу М. С. М. за извършено престъпление по чл. 282 НК, респективно чл. 283 НК. За установяване на релевантните по делото факти са събрани и гласни доказателствени средства. Свидетелката С. Т. С. – майка на ищеца, заявява, че си спомня за дело за предсрочно освобождаване на сина й през м. юли 2023 г. Ходила на всички свиждания, той й споделил, че е направена справка за остатъка от наказанието, като по негово изчисление същото е завишено с повече от седем месеца. Вследствие на това той се изнервил, влошил отношенията със съпругата и с детето си, със свидетелката се държал по – лошо. Според него една от причините да не го освободят е посоченото в справката по-малко време на изтърпяване на наказанието. След делото се снабдил със справка, с която този остатък бил намален. Останал с впечатлението, че има някакво отношение спрямо него от лицето, което е направило изчисленията в справката. Около половин година продължило това изнервено състояние – 6-7 месеца, почти на всяко свиждане говорел за този проблем, не се чувствал комфортно, бил изнервен и напрегнат, държал се по-различно от преди. Казвал, че е отчаян, притеснен, депресиран, напрегнат. Свидетелката Т. Г. Г. заявява, че заема длъжността инспектор „режимна дейност“, подобно на ответника М.. Когато се подаде молба за предсрочно освобождаване представят справка за изтърпяното наказание и зачетеното чрез работа, която се изготвя от анализатори, разполагащи с данните за отработените дни. Когато я представят в съда инспекторите „режимна дейност“ нямат възможност да преценят дали предоставените данни са верни, нито е практика, всеки ден правното положение на едно осъдено лице се променя съобразно работата, може да е излизало за временни прекъсвания или други причини. Данните, които се изнасят за работни дни, се представят на протоколи - в определени дни на месеца се изчислява към тази дата колко труд е положен, към следваща дата колко и затова сметката се променя. Добавя, че получават справката готова, на лист, не се отбелязва кой анализатор я е извършил, инспекторите я преписват, справката за отработените за месеца дни се съхранява при анализаторите. Становищата до съда се подписват от началника на затвора, ответникът М. е бил със заповед да изпълнява задълженията на началника на затвора, но служителите „режимна дейност“ не подписват становищата. Длъжностнат а характеристика на свидетелката включва и работа със затворническо досие. Досието се намира в затвора към момента на изготвяне на становището, началникът на затвора има достъп до досиетата. На корицата не се закача нищо в табличен вид. Няма в табличен вид данни за отработените дни, съхранени в досието. Има данни за заповеди за назначаване и за прекратяване на работа, те се съдържат в първата част на досието. Пояснява, че анализаторите не работят в ГДИН, те работят в затвора в отдел „Режимна дейност“. Тази информация за отработени дни и остатък от изтърпяно наказание се дава на един малък лист и се прикача с кламер за изготвяне на становището. На ръка се изписва от анализатора с неговия почерк. Има заповед за упълномощаване на инспекторите, които се явяват в съда да представляват началника на затвора. Тяхната работа не е свързана с лишените от свобода, според Г. никога не е причината за отказ за предсрочно освобождаване само и единствено грешки в справката за остатъка от наказанието - когато те са неясни за съда, съдът отлага делото и иска подробни и точни данни. Заявява, че не се случва често да има разлика в остатъка от наказанието над 6 месеца. Свидетелят В. К. К. заявява, че е изпълнявал длъжността началник на затвора в гр. С. в периода от 21.10.2021 г. до 31.10.2024 г., ответникът М. С. М. заемал длъжността инспектор „режимна дейност“. Заявява, че дава становища по дела за условно предсрочно освобождаване на лица, лишени от свобода - изискват се справки от съответните служители дали лицето отговаря като необходимия изтърпян срок на присъдата и след това от инспекторите от социална дейност, които отговарят за групата, в която е настанено лицето какво е неговото поведение. В становищата, които се дават о т началника на сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ и заместник началника по режимно и надзорноохранителна дейност се упоменава дали има наказания, награди и какво е поведението на самото лице. За самите справки - дали отговаря на срока, началникът на затвора изготвя заповед, с която определя лицата, които да предоставят информация за отработените дни или участие в училище, различни дейности, които са включени и които им се признават за работно време. Има различни длъжности, примерно: ако е електротехник – от електротехника на затвора. Зависи на каква работа е назначено лицето и с тази заповед са определени съответните лица, които да подават работни карти към „Труд и работна заплата“ /ТРЗ/. Те изготвят ведомости и ги подават в режимна дейност, където има анализатори на досиетата и те вече следят за срока - дали подлежи някой на предсрочно освобождаване. Когато анализаторите изготвят тези справки, те се подават до инспекторите „режимна дейност“ и се оформят в табличен вид и се предоставят на началника на затвора или на съда. В досиетата на лишените от свобода с е съдържат заповедите за назначаване на работа, за освобождаване от работа, не винаги се съдържат тези таблици или работни карти и информация за отработеното време. Справката до съда в производството за предсрочно освобождаване се изготвя от анализаторите на досиетата и инспекторите я подписват, доверяват се. По веригата може да се допусне пропуск. При подобни пропуски се образува дисциплин. проверка - назначава се председател на комисия и други служители, които да извършат тази проверка, след това се докладва и се предприемат мерки, и ако има основание се налага дисциплинарно наказание. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: В определение № 60228/23.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1336/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 1222/15.03.2024 г. по ч. гр. д. № 661/2024 г. по описа на ВКС, III г. о., определение № 4204/25.09.2024 г. по ч. гр. д. № 3428/2024 г. по описа на ВКС, III г. о. и др., е прието, че правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на изложените в исковата молба правопораждащи юридически факти, петитум и страни, като дадената от ищеца квалификация на спора не обвързва съда. Преценката за подведомственост и подсъдност, когато съдът следи служебно за нея, както и за това дали соченият ответник е процесуално легитимирана страна в процеса, зависят именно от установяване на материалноправната норма, която урежда спорното право. С оглед твърденията на ищеца съдът приема, че и скът е за умишлено причинени от ответника неимуществени вреди, свързани с изпълнението на служебните му задължения. Твърденията за умишлено осъществяване на деянието сочат на квалификация на иска по чл. 216, ал. 3, пр. 1 ЗМВР, вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, вр. чл. 45 ЗЗД. Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В Закона за Министерство на вътрешните работи, който следва да се прилага и в случая – чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, са установени специални правила за това кога държавните служители в МВР носят имуществена отговорност за вреди, причинени на трети лица. В чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1 ЗМВР е предвидено, че за вреди, причинени на граждани по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните задължения, държавните служители в МВР не носят имуществена отговорност към увредения, като в тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право. Съгласно чл. 216, ал. 3 ЗМВР за вредите, причинени умишлено или в резултат на престъпление или причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения, отговорността на държавните служители в МВР се определя в съответствие с гражданския закон. При тълкуване на тези разпоредби се налага изводът, че личната имуществена отговорност на държавните служители, какъвто е и ответникът, за обезщетяване на причинени вреди на граждани е ограничена, като е предвидено, че тя може да бъде ангажирана само в случай, че тези вреди са причинени от тях в резултат на умишлени действия, в резултат на престъпление, или в резултат на действия, които не са извършени при или по повод изпълнение на служебните задължения. Те обаче не носят имуществена отговорност за вреди тогава, когато те са причинени в резултат на действия, извършени от тях при или по повод изпълнение на служебните им задължения и по непредпазливост. В тези случаи имуществена отговорност за обезщетяване на причинените на гражданите вреди възниква за държавата. Нормата намира съответно приложение и за служителите от системата по изпълнение на наказанията, доколкото правният режим на държавната служба при тях е изрично отнесен към уредбата на ЗМВР. Изложените в исковата молба твърдения, уточнени и в подадената от ищеца допълнителна молба, сочат, че се претендира ангажиране на деликтната отговорност за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от конкретно посочени действия (представяне на справка, съдържаща неверни твърдения) на ответника – физическо лице, които са извършени от лицето в лично качество, но възползвайки се от служебното си положение, както и с умисъл. С оглед така заявените фактически обстоятелства съдът приема, че отношенията между страните се регулират с метода на равнопоставяне на субектите, поради което искът подлежи на разглеждане по общия ред на ЗЗД. Обстоятелството дали ответникът е действал умишлено е въпрос, който следва да се преценява по съществото на спора. Следователно релевираната претенция намира своето правно основание в чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а гражданският съд е компетентен да разгледа спора (така определение № 5639/04.12.2024 г. по ч. гр. д. № 2521/2024 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 4204/25.09.2024 г. по ч. гр. д. № 3428/2024 г. по описа на ВКС, III г. о., определение № 4154/19.09.2024 г. по ч. гр. д. № 2612/2024 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.). Доколкото е правно допустимо предявяването на иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени вреди в резултат от противоправно поведение и без за последното да е налице развило се и приключило наказателно производство, то настоящият състав намира, че е компетентен да разгледа сезиращата го искова молба. За да възникне деликтната отговорност на ответника п о чл. 216, ал. 3 ЗМВР е необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване предпоставките на чл. 45 ЗЗД, а именно: наличие на противоправни действия или бездействия на ответника, извършени при изпълнение на негови служебни задължения (или възползвайки се от служебно положение) и спрямо ищеца, както и настъпване на вреди и причинна връзка между деянието и вредите и техния размер. В хипотеза на твърдения за умисъл на главно доказване подлежи и умишленото причиняване на вредата като презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не се прилага - решение № 1985/25.03.2026 г. по в. гр. д. № 4108/2025 г. по описа на СГС, II-В въззивен състав, решение № 6193/15.10.2025 г. по в. гр. д. № 11720/2024 г. по описа на СГС, II-б въззивен състав, т. е. ищецът трябва да установи и умисъла на ответника. В случай че ищецът установи горните предпоставки, ответникът следва да ангажира доказателства з а фактите, на които основава своите възражения и за опровергаване на вината. По принцип гражданското право не се интересува от формите на вината, защото гражданската отговорност се обуславя от неполагането на дължимата грижа. Отделни видове гражданска отговорност могат да бъдат обусловени от наличието на умисъл, но само в изрично уредените случаи. В практиката на ВКС, както и в правната теория вината е разглеждана като субективно отношение на дееца към извършеното от него и когато нейната форма, в частност умисълът е от значение за гражданската отговорност (чл. 203, ал. 2 КТ, чл. 101, ал. 1 ЗДСл, чл. 216, ал. 3 ЗМВР), доказването му при дееца във всички случаи не се разглежда откъснато и без връзка с обективните характеристики на самото деяние, в случая като действие или бездействие на служителя, привлечен към отговорност. Дали е налице умисъл в неговите две разновидности - пряк или евентуален, се определя от обективните обстоятелства. Вредата може да е причинена от служителя умишлено, без деянието да съставлява престъпление, тогава липсата на влязла в сила присъда не изключва отговорността (така решение № 870/24.02.2011 г. по гр. д. № 137/2010 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 9/31.01.2018 г. по гр. д. № 1504/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 8/01.02.2018 г. по гр. д. № 1111/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 248/21.12.2023 г. п о гр. д. № 2215/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.) Същият критерии е застъпван в практиката на ВКС при търсенето на отговорност за вреди пряко от служител на МВР по чл. 216, ал. 3 ЗМВР (в определение № 60228/23.06.2021 г. по ч. гр. д № 1336/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о. е указана допустимостта на иск по чл. 45 ЗЗД, основан на твърдение за действие с умисъл от служител на МВР при и по повод извършване на служебни задължения). Основният обективен елемент от горепосочения правопораждащ фактически състав на деликтната отговорност е извършване на противоправно деяние – такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права. Противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяко действие или бездействие (непредприемане на правно изискуемо действие), обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. Приема се (вж. решение № 207/11.04.2019 г. по гр. д. № 3201/2017 г. по описа на ВКС, ІV г. о.), че едно действие е неправомерно, ако е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки това, че не са се налице необходимите за извършването му предпоставки. Същевременно бездействието ще бъде противоправно, когато не се предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на действието. За да е налице противоправно поведение, то следва да е предприето въпреки установен в закона запрет за неговото извършване, който запрет охранява абсолютни субективни права, като изводът за противоправността представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Между страните по делото не се спори, че по молба на лишения от свобода П. В. С., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора - С., по чл. 70 НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на 12 години, е било образувано ЧНД № 3269/2023 г. по описа на СГС, НО, 18 състав (по реда на чл. 437 – чл. 442 НПК). Съгласно чл. 70 НК, съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически: не по-малко от една втора от наложеното наказание; не по-малко от две трети от наложеното наказание в случаите на опасен рецидив. Съгласно т. 3, б. „б“ ППВС № 7/27.06.1975 г. з а „фактически“ изтърпяно наказание се счита срокът на пребиваването на осъдения в местата за изтърпяване наказанието лишаване от свобода, признатото предварително задържане и времето, прекарано в домашен отпуск. В чл. 437 – 442 НПК е предвидена процедурата по предсрочно освобождаване, като съгласно чл. 437, ал. 2 НПК осъденият може и сам да подаде молба за предсрочно освобождаване по чл. 70 и 71 НК. Молбата се подава чрез началника на затвора, който задължително дава становище по молбата, а съгласно ал. 3 към предложението или молбата се прилагат личното досие на лицето, другите писмени материали от значение за правилното решаване на делото и списъкът на лицата, които трябва да бъдат призовани. В чл. 439 НПК е уредена процедурата по разглеждане на молбата, като съгласно ал. 2 на чл. 439 НПК участието на прокурора, началника на затвора или негов представител и на осъдения е задължително. След като завърши събирането и проверката на доказателствата, съдът дава думата на началника на затвора и на прокурора. Осъденият се изказва последен. Съдът се произнася с мотивирано определение, което подлежи на обжалване от осъдения и от началника на затвора и на протест от прокурора по реда на глава двадесет и втора (чл. 440 НПК). Съгласно чл. 15, ал. 2 ЗИНЗС, началникът на затвора може да делегира със заповед правомощия на определени от него длъжностни лица. С разпоредбата на чл. 189 ППЗИНЗС е предвидено, че и зчисляването на изпълнението на трудовите норми и преценката за уплътняване на работното време с оглед зачитане на работни дни се извършва ежедневно. Когато ежедневното изчисляване на работните дни е фактически невъзможно, то се извършва в края на седмицата или на месеца, а за заетите в селскостопанска дейност и други специфични производства - и за по-дълги периоди. Съгласно ал. 4 и ал. 5, ежемесечно след изчисляването на подлежащите на зачитане работни дни администрацията уведомява лишените от свобода чрез връчване на отрязъци от разчетна платежна ведомост и полагане на личен подпис. Не се спори, че в производството по предсрочно освобождане на ищеца П. В. С. ответникът М. С. М. е взел участие в качеството на инспектор „режимна дейност“ и процесуален представител на началника на затвора в гр. С . – упълномощен със Заповед № Л- 349/18.10.2021 г. на началника на затвора в гр . С. I-ва категория – старши комисар В. К., както и че е представил справка за изтърпяната част от наложеното наказание и съответно неизтърпения остатък от наказанието - справка с рег. № 148/04.07.2023 г., в която се съдържа информация, че към 04.07.2023 г. намалените с работа периоди от наказанието са общо 4 месеца и 23 дни, фактически изтърпяното наказание е 7 години, 2 месеца и 18 дни, общо 7 години, 7 месеца и 11 дни, и остатъкът от наказанието е 4 години, 4 месеца и 19 дни. От приетата справка с рег. № 6035/07.08.2023 г., подписана за началника на затвора от инспектор „режимна дейност“ Т. Р. се установява, че към 02.08.2023 г. ищецът е изтърпял 8 години, 3 месеца и 14 дни, от които фактически – 7 години, 3 месеца и 23 дни и намалени с работа 11 месеца и 21 дни, а остатъкът от наказанието е 3 години, 8 месеца и 16 дни, т. е. налице е разлика в периода на намаленото чрез работа време от наказанието от почти 7 месеца. Установява се, че във връзка с този случай е извършена проверка в ГДИН, вследствие на подаден сигнал в СГП, изискана е докладна записка от ответника, като е установено, че са допуснати грешки в данните за отработените дни от лишения от свобода П. В. С., което е довело до невярно отразяване на действителния срок на остатъка за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, но не е установено ответникът да е извършил дисциплинарно нарушение или да е действал умишлено. Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установява ответникът да е действал не при или по повод възложената му работа, включително извън служебните си правомощия, но възползвайки се от тях. Представянето на справката за остатъка от наказанието лишаване от свобода от страна на ответника, действащ като процесуален представител на началника на затвора в гр. С . по посоченото частно наказателно дело, представлява съдопроизводствено действие в рамките на предвидени в закона процесуални права, което поначало е правомерно. Касае се до изнасяне на данни относно осъществяването на предпоставките по чл. 70 НК в нарочно производство пред наказателния съд, на който е вменено задължение да извърши преценка за наличието на основания за допускане на предсрочно освобождаване на осъденото лице след проверка на срока на изтърпяното наказание (и намаленото с работа такова), включително въз основа на оценката за осъдения по чл. 155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС, както и всички други източници за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. От показанията на свидетелите Теодора Г. и В. К., които съдът кредитира като логични, последователни и взаимно допълващи се, се установява, че в затвора има организация на работа във връзка с изготвянето на справките, които се представят пред съда в производства по предсрочно освобождаване – те се изготвят предварително от анализатори на досиетата, работещи в отдел „Режимна дейност“, разполагащи с данните за отработените дни, след което се подписват от началника на затвора или упълномощени от него лица, служителите „режимна дейност“ не подписват справките, освен ако не са упълномощени от началника на затвора; извършването на справките се предхожда от дейност по изготвяне на доклади от инспекторите от социална дейност, които отговарят за групата, в която е настанено лицето - какво е неговото поведение, дали има наказания, награди; началникът на затвора изготвя заповед, с която определя лицата, които да предоставят информация за отработените дни или участие в училище, в различни дейности, признаващи се за работно време – тези лица подават работни карти към „Труд и работна заплата“, изготвят се ведомости, които се подават при анализаторите на досиетата, следящи дали някой подлежи на предсрочно освобождаване. От изнесеното от свидетелите става ясно, че данните по процесната справка са предварително съобщени на ответника от трети за делото лица – анализатори на досиетата, служители, ангажирани с функции да следят за изтичането на срока като предпоставка за допускане на предсрочно освобождаване на лишени от свобода в ГДИН, като М. С. М. само е оформил справката и я е подписал, т. е. констатациите за намаления с работа период от наказанието и за остатъка от същото са направени въз основа на получена от други служители информация във връзка с възложените им задължения за предоставяне на справки при подадени молби за условно предсрочно освобождаване. В справката се възпроизвеждат и обобщават събраните обективни данни, без да се съдържат изводи на съставителя или каквито и да било субективни оценки на тази информация. В случая не са налице по делото обстоятелства, които да сочат на извод, че справката е изготвена от служителите, респективно е представена в процеса от ответника, с цел да с е увредят интересите на ищеца. Ответникът обаче не е положил дължимата грижа да извърши контрол на предоставената му информация, включително да свери данните с тези, съдържащи се в приложените към преписката документи и в личното досие на лишения от свобода, като е удостоверил с подписа си неверни обстоятелства. По своята същност небрежността в областта на гражданската отговорност е противоправно поведение. Доказателствата по делото обаче не обосновават извод за наличие на изискуемия за ангажиране на пълната имуществена отговорност по чл. 216, ал. 3 ЗМВР на ответника субективен елемент - умисъл за причиняване на вреди на ищеца. За да е налице основание за ангажиране по реда на чл. 216, aл. 3 ЗМВР на имуществената отговорност на ответника не е достатъчно само да се докаже, че е настъпила за ищеца твърдяната вреда, причинена по повод изпълнение на задълженията на ответника. Съгласно посочената разпоредбата следва да се установи при условията на пълно и главно доказване, че настъпилата вреда е причинена умишлено от ответника. В случая ищецът не излага твърдения за извършването на престъпление от страна на ответника, поради което следва да бъде обсъдено дали е налице умишлено причинена вреда. Вината е психическо отношение на дееца към извършеното от него и неговите последици, която се проявява в две форми - умисъл и непредпазливост. В случаите на умишлено причинена вреда отговорността на служителя се определя от гражданския закон. Нормата на чл. 216, ал. 3 ЗМВР възпроизвежда принципа на чл. 45, ал. 1 ЗЗД за причинна връзка между вредата и поведението (действие или бездействие) на лицето. ЗЗД не съдържа дефиниция на умисъла и небрежността като форми на вината, поради което следва да се приеме, че те имат интелектуалното и волевото съдържание, определено в НК, като гражданският закон не презумира умишления характер на противоправното поведение. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици, и е искал или допускал настъпването на тези последици – чл. 11, ал. 2 НК, като последиците трябва да са конкретни в представата на дееца, а при непредпазливостта той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати – чл. 11, ал. 3 НК. Вината е субективно отношение на дееца към деянието, но доколкото намира външно проявление в поведението му, подлежи на доказване на общо основание. Дали е налице умисъл в неговите две разновидности - пряк или евентуален, или се касае до непредпазливост - съзнавана или несъзнавана, се определя от обективните обстоятелства - решение № 60156/14.07.2021 г. по гр. д. № 3156/2020 г. по описа на ВКС, III г. о. От събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е действал умишлено, т. е. да е предвиждал неблагоприятните последици от деянието (представяне на справка с невярно съдържание), да е съзнавал неговата противоправност и въпреки това да г о е извършил с ясното съзнание, че ще причини вреди на ищеца, като е целял и/или допускал настъпването на вредите. Само от факта, че в справката за изтърпяното наказание към 04.07.2023 г. (с разбивка на предварителното задържане и зачетените работни дни по време на изтърпяване на наказанието) погрешно са нанесени данните за действително отработеното и намалено чрез работа наказание не може да се приеме за доказано, че действията на ответника са били умишлени - че същият е целял или е допускал настъпването на неблагоприятните последици, като е съзнавал противоправния характер на поведението си. Фактът, че съдържанието на справката не е изготвено от ответника (а само са пренесени данните, съобщени от анализатори на досиетата), при липсата на доказателства същият да е знаел, че тя съдържа невярна информация, сочи единствено на непредпазливост, но не и на умисъл с представянето й пред съда, т. е. на умишлено предоставяне на неверни данни на съда с цел причиняване на вредни последици на лишения от свобода. Тук следва да се посочи, че предмет на разглеждане е единствено справката с рег. № 148/04.07.2023 г., но не и предхождаща такава (за каквато не са изложени твърдения в исковата молба). От събраните по делото писмени и гласни доказателства настоящият съдебен състав приема, че допуснатата грешка в данните за отработените дни от лишения от свобода, което е довело до невярно отразяване на действителния срок на остатъка за изтърпяване от наказанието, е вследствие на поредица от неправилни действия на служители, имащи отношение към анализа и преценката на правния статус на лицето, в изпълнение на служебните им задължения, но не е резултат на умишлено поведение от инспектор М. М. с цел причиняване на вреда. Начинът на организация на работата в затвора не може да се вмени във вина на ответника. От затворническото досие, а и от останалата доказателствена съвкупност, не се установява ответникът да е имал лично отношение спрямо ищеца (във връзка с преместването му в затвора в гр. Пловдив), което да е индиция, че ответникът е представил справката, мотивиран от желанието си да увреди лишения от свобода. Доколкото тежестта за установяване на всички елементи на фактическия състав на чл. 216, ал. 3 ЗМВР е на ищеца, т о при липсата на презумпция за умисъл и на ангажирани доказателства за наличието на умисъл у ответника следва да се приеме, че такъв не е налице. При преценка на обсъдените доказателства съдът намира, че не се установява поведение от страна на ответника при или по повод изпълнение на служебните му задължения, което да осъществява признаците на противоправно умишлено деяние, поради което остава безпредметно обсъждането на твърденията на ищеца за претърпени в причинна връзка с такова деяние вреди. За пълнота следва да се посочи, че по делото не се установява съдията – докладчик в Софийски градски съд, НО, 18 състав да е формирал вътрешното си убеждение и единствено въз основа на представената справка да е направил извод за неоснователност на искането на ищеца за предсрочното му освобождаване. В този смисъл не е доказана пряката причинна връзка между деянието, което се твърди ответникът да е извършил с умисъл и вредите, които ищецът свързва с положението си на лишен от свобода. Отговорността за заплащане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане е налице, само когато между действията, сочени за увреждащи, и увреждането съществува пряка и причинна връзка. Не всяко обстоятелство, което предшества вредите, е тяхна причина. Нужно е още предшестващите вредите обстоятелства да имат пряка и непосредствена връзка с настъпването им, както и тази връзка да е съществена и необходима, за да се признае, че тези обстоятелства са причина за вредите – в разглежданата хипотеза предсрочно освобождаване не е постановено по няколко различни причини, като съдът е приел, че е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70 НК, а именно осъденото лице да е изтърпяло повече от половината от наложеното наказание лишаване от свобода, но не е налице втората предпоставка – осъденото лице да е дало достатъчно убедителни доказателства за поправянето и превъзпитанието си (съдът е приел, че остатъкът от наложеното наказание лишаване от свобода е сравнително голям на фона на реално изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, но без това да има приоритет при произнасянето по молбата). Същевременно, от показанията на свидетелката С., които съдът кредитира, включително след преценка по реда на чл. 172 ГПК, като достоверни и непосредствени, че ищецът 6-7 месеца бил изнервен, отчаян, напрегнат, променил общуването със семейството си, не може да се направи категорично разграничение дали вредите са търпени именно от представянето на справката от 04.07.2023 г. или от крайния резултат - отказа на съда за условното предсрочно освобождаване на ищеца, който е мотивиран и по други съображения. При така изложеното, съдът приема, че предявеният иск е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. По разноските: При този изход на спора, разноски се дължат на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в размер на 450 евро съгласно договори за правна защита и съдействие от 21.01.2026 г., от 04.02.2026 г. и от 27.04.2026 г., удостоверяващи заплащането на възнаграждението в брой на адвоката, срещу размера на което не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. На основание нормите на чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Р. Б. установените като дължими, респективно недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите бъде извършено от съда съобразно нормите на чл. 12 и чл. 13 от същия закон. Така мотивиран, съдът