Решение № 2846 от 23.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 1516/2026 г.

Административно наказателно дело № 20261110201516 по описа за 2026 година установи: Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на Г. Д. М. срещу НП № 870450-F863524 / 14.01.2026г., издадена от директора на офис - Център при ТД на НАП - София , с което на основание чл. 80 ал.1 ЗДДФЛ - на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 35 евро - за това , че при извършена на 11.12. .2025г. проверка на подадена от жалбоподателя данъчна декларация по чл. 50 ал.1 ЗДДФЛ за 2024г е установено , че като данъчно задължено лице по чл. 3 т.1 ЗДДФЛ жалбоподателката не изпълнила задължението си да подаде годишна данъчна декларация за облагаемия си доход за 2024г. в законовия срок до 30.04.25 г - нарушение на чл. 53 ал.1 ЗДДФЛ . С жалбата се претендира отмяна на НП поради неправилно приложение на материалния закон . Поддържа се , че жалбоподателката е декларирала само доходи по чл. 52 ЗДДФЛ - от трудово правоотношение и лихви , поради което на осн. чл. 52 ЗДДФЛ не е имала задължение да подава годишна данъчна декларация . Представителят на административнонаказващия орган оспорва изцяло основателността на жалбата със съображение , че нарушението е формално по характер и не е маловажно . По отношение на фактите по делото : Съдът, след като обсъди възраженията срещу наказателното постановление и доказателствата по делото , прие от фактическа страна следното: По повод искане на жалбоподателката до НАП за издаване на удостоверение за липса на данъчни задължения на жалбоподателката било указано , че същата следва да подаде годишна данъчна декларация за облагаем доход за 2024г., какъвто доход бил обявен в справка до НАП по чл. 73 ЗДДФЛ . В изпълнение на указанието на 09.12. 25г жалбоподателката подала годишна данъчна декларация за доходите й за 2024г. и в нея декларирала само доходи по чл. 52 ЗДДФЛ - от трудово правоотношение и от лихви - 2.20 лв. , също и липса на данък за внасяне след удържаните авансови вноски. При проверка на постъпилата годишна данъчна декларация от актосъставителя по делото било установено , че доходът от лихви , 2.20 лв. с платец - посочена банка , е деклариран не с кода за лихви , а с код – други източници, непосочени изрично в ЗДДФЛ , поради което е съставен АУАН - за неизпълнение на задължението за подаване на годишна данъчна декларация за облагаем доход в законовия срок до 30.04.25 г На същата дата 11.12.25г срещу АУАН било подадено възражение от жалбоподателката, но, без обсъждане на възражението , въз основа на акта било издадено обжалваното НП. По отношение на доказателствата : Изложеното като факти по делото съдът прие за установено въз основа на непротиворечив доказателствен материал - показанията на актосъставителя - св. А. и обсъдената годишната данъчна декларация за 2024г , подаденото възражение от жалбоподателката срещу АУАН . По отношение на правната страна : От установеното по делото е видно , че на осн. чл. 52 ЗДДФЛ жалбоподателката е била освободена от задължение да подава годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ поради наличие само на доходи по чл. 52 ЗДДФЛ . Посочването в декларацията на погрешен код за дохода от лихви , 2.20 лв. с платец - посочена банка , не може да обоснове отговорността по НП , тъй като тя е обусловена от характера на дохода на задълженото по закон лице , а не от статистическото му обозначаване при деклариране . При проверка на подаденото възражение срещу акта в изпълнение на чл. 52 ал.4 ЗАНН характерът на дохода е бил проверим по описанието на банката - платец . При така установеното от правна страна съдът прие, че жалбата по делото следва да бъде уважена и НП като незаконосъобразно – отменено, тъй като постановлението е издадено при допуснато нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя. В нарушение на изискването на чл. 52 ал.4 ЗАНН , преди да се произнесе по преписката, административнонаказващият орган да провери обосноваността на акта , да прецени възраженията и събраните доказателства и да извърши, когато е необходимо разследване на спорните обстоятелства, административнонаказващият орган не е обсъдил възражението на жалбоподателя срещу обвинението за извършено административно нарушение . В резултат на това в производството пред административнонаказващия орган не е проверено фактическото основание на предявеното с АУАН обвинение и жалбоподателят е санкциониран за нарушение , фактическото основание на което не е доказано несъмнено - процесуално нарушение , налагащо винаги отмяна на постановеното НП. По изложените съображения съдът на основание чл. 63 ЗАНН