Решение № 277 от 10.8.2020 г. на Административен съд - Враца по дело № 256/2020 г.

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.151, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Образувано е по жалба на Ч.Т.К. •••, депозирана чрез • Д.К. против писмо рег.№ 967000-4062/05.05.2020г. на Началник сектор“ПП“-Враца, с което е обективиран отказ за издаване на СУМПС. В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен и се иска постановяване на решение, с което да се задължат органите на КАТ-Враца да издадат исканото СУМПС. Посочва се, че в молбата за издаване на СУМПС освен издаденото удостоверение от ПУ “П.Б.“ е представено и друго удостоверение, удостоверяващо завършено основно образование. Твърди се, че същото не е представено до РОУ-Враца във връзка с питането на КАТ. В с.з. жалбоподателят, чрез • Д.К. поддържа жалбата и моли за нейното уважаване, като се приеме, че жалбоподателят има завършено образование, както и да се задължи КАТ-Враца да издаде исканото СУМПС. Посочва се, че жалбоподателят има всички основания за издаване на СУМПС. Също така съгласно §16 от ЗР на ЗДвП е следвало да се издаде СУМПС по досегашния ред и същият има това право. ЗНП е отменен от 2015г. и е в сила ЗПУО. Ответникът не е изразил становище по жалбата. Административният съд, като се запозна с доводите на страните, доказателствата в административната преписка и след служебна проверка на оспорения административен акт съобразно задължението по чл.168 ал.1 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбоподателят е подал молба за издаване на СУМПС с вх.№967 000-3505/7.04.2020г. до КАТ-Враца след успешно завършен курс на обучение. Към молбата е приложил изискуемите документи - протокол на комисията на ДАИ за успешно положени изпити, удостоверение за завършен VIII клас, медицинско свидетелство, свидетелство № 000557/06.07.1990г. за завършен курс – лозаро - овощарство и шлосерство, квитанция за издаване на свидетелство. Преди издаване на оспореното писмо-отказ ответникът е изискал от Регионално управление по образованието-Враца /РУО/, информация дали представеното удостоверение за завършен осми клас в П.у. „Д. П.Б.“-••• с рег. № 3343-408/31 юли 2019г. на лицето Ч.К. се признава за свидетелство за завършено основно образование. С писмо вх.№369000-5753/16.04.2020г. Началникът на РУО Враца е отговорил, че на лицето не следва да бъде признато основно образование, тъй като представения документ е удостоверение за завършен VIII клас, а не свидетелство за основно образование. Посочил е, че тези изисквания са регламентирани в чл.23, ал.3 и ал.4 на отменения Закон за народната просвета/ЗНП/ и чл.46, ал.1 и ал.3 от отменения Правилник за приложение на ЗНП. Също така е посочено, че през въпросния период обучението на ученика е извършено в училище със специален статут и по облекчени учебни програми, несъответстващи на изискуемия минимум за завършено основно образование. Позовал се е и на разпоредбите на Закона за предучилищното и училищното образование, който е в сила от м.август 2016г. и отменя ЗНП/чл.130, ал.1 и ал.2 и чл.120, ал.7/. Във вр. с подадената молба, направеното запитване и получения отговор от Началник сектор “ПП“ - Враца до Ч.Т.К. ••• е изпратено писмо рег.№ 967000-4062/05.05.2020г., с което същият се уведомява, че представеното от него удостовер e ние за завършен осми клас в ПУ “Д. П.Б.“-••• не следва да бъде признато за основно образование, както и че така представения документ не отговаря на изискванията на Наредба № I- 157/2002г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Тоест макар и не изрично посочено от съдържанието на писмото е видно, че се касае до отказ за издаване на СУМПС на лицето Ч.К., тъй като същият няма свидетелство за завършено основно образование. Така издаденото писмо е оспорено в настоящото производство и е предмет на делото. По делото е представено повторно от жалбоподателя свидетелство №000557/6.07.1990г., като се посочва, че същото е за завършено основно образование VII клас. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срок, против индивидуален административен акт по см. на чл.21 АПК, тъй като от съдържанието на същия е видно, че се засягат права на жалбоподателя, като му се отказва издаването на СУМПС. Така изложеното прави жалбата процесуално допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Съобразно задълженията си по чл.168 АПК съдът е длъжен да извърши проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, както относно неговата законосъобразност, така и относно неговата валидност. Оспореното писмо притежава белезите на индивидуален административен акт съобразно разпоредбата на чл.21 ал.1 АПК, който е издаден от оторизиран за това орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност съгласно чл.4 от Наредба I – 157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Издаден е и в предписаната от закона писмена форма, което дава основание да се приеме, че същият не е нищожен. Разглеждайки жалбата по същество, съдът намира, че изложените в нея съображения за незаконосъобразност на оспореният отказ за издаване на СУМПС са неоснователни. Административният акт, макар и пестеливо, е мотивиран, изложени са фактическите основания за издаването му и волята на административния орган е ясна. Не се спори между страните, че жалбоподателят е провел курс на обучение и е положил успешно изпит, както и че се е снабдил с необходимите документи, приложени към подадената от него молба за издаване на СУМПС. Спорен е въпросът дали удостоверението за завършен VIII клас в ПУ “Д. П.Б.“ –••• през учебната 1987/1988г. е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнил условието за образователен ценз за придобиване на документ за правоуправление. Жалбоподателят е завършил осми клас при действието на Закона за народната просвета, обн. ДВ бр.218/1948г., отм. ДВ бр.86/1991г. Съгласно чл.34 ал.1 от този закон, основното образование се получава в основно училище със седем класа – от първи до седми, т.е. при условията на този закон жалбоподателят е завършил осми клас и му е издадено удостоверение за завършен осми клас. Условията за издаване на СУМПС са разписани в два нормативни акта – чл.151 ЗДвП и чл.13 ал.1 т.7, съответно §2а от Наредба I -157/01.10.2002г. Изискванията в Наредбата предвиждат, при подаване на заявление за издаване на СУМПС заявителят да представи удостоверение за завършен най-малко първи гимназиален клас, като в §2а е предвидено изключение за лицата, завършили основно образование или Х клас до 26 септември 2017 г. по отменения Закон за народната просвета, които вместо копие от документ по чл.13, ал. 1, т. 7 за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование представят копие от документ за завършено най-малко основно образование. В чл.151, ал.2 ЗДвП изискването за образователен ценз е завършването на десети клас, като в §16 от ЗИД на ЗДвП е предвидено изключение за лицата, завършили основно образование или десети клас по реда на Закона за народната просвета / обн.ДВ бр.86/91г./, които могат да получат право да управляват МПС по досегашния ред, т.е. след завършване на основно образование. В цитираната по-горе Наредба не е посочено точно при условията на кой Закон за народната просвета е следвало да се придобие основно образование от кандидата за водач на МПС, но в ЗДвП ясно е указано, че това е следвало да стане по Закона за народната просвета от 1991г. Съгласно чл.23, ал.1 и 4 от този закон основно образование се придобива от лицата, завършили осми клас. В ЗДвП няма разпоредба, която да дава право на лице, имащо основно образование по реда на Закона за народната просвета от 1948г., какъвто е случаят на жалбоподателят да придобива право да управлява МПС. Жалбоподателя е представил удостоверение за завършен осми клас през учебната 1987/1988г. в п.у. „Д. П.Б.“ •••. От представеното удостоверение е видно, че жалбоподателя е завършил осми клас в помощно училище, което е училище със специален статут ( чл. 71 и чл. 66, ал. 1 ППЗНП ). Обучението в това училище се осъществява по специален учебен план и облекчени програми различни от учебния план и програми, по които се обучават учениците от общообразователните училища. Към датата на завършване на осми клас, съгласно пар. 16 от ПЗРЗИДЗДвП, който е приложим в случая се изисква завършено основно образование по реда на ЗНП(отм.). Съгласно чл.23, ал.3 ЗНП придобиването на основно образование се удостоверява със свидетелство за завършено основно образование, което е окончателно. Съгласно чл. 23, ал. 4 ЗНП (отм.) свидетелство за основно образование се получава след завършен осми клас. Съгласно предписанието на чл.46, ал. 1 и ал. 3 ППЗНП на учениците, завършили VIII клас, училището издава свидетелство за основно образование съгласно държавните образователни изисквания за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план и за документите за системата на народната просвета (ал. 1). Съгласно чл.46, ал.2 ППЗНП на учениците със специални образователни потребности, които се обучават интегрирано и са завършили VIII клас, но не са усвоили държавните образователни изисквания за основно образование по обективни причини, училището издава удостоверение за завършен VIII клас. В него се вписват резултатите от обучението по индивидуалните образователни програми. Тази разпоредба съответства на чл. 23, ал. 3 и ал.4 ЗНП, съгласно която придобиването на основно образование се удостоверява със свидетелство за завършено основно образование, което е окончателно. В случая удостоверението за завършен осми клас, издадено от помощно училище не се припокрива и не е равнозначно на свидетелство за завършено основно образование, съгласно чл.23 ЗНП и чл.46 ППЗНП, издадено от общообразователно училище. Видно от доказателствата по делото Ч.К. е завършил през учебната 1987/1988 г. VIII клас в п. у. "Д. П.Б.“ •••. Следователно лицето не притежава свидетелство за завършено основно образование, каквото е императивното изискване на чл.13, ал.1, т.7 от Наредба № I-157/1.10.2002 г. за издаване на СУМПС. Липсата на този документ е с правоизключващо действие относно възможността за удовлетворяване искането на заявителя. В тази насока следва да се има предвид и писмо до ответника вх.№369000-5753/16.04.2020г. на Началникът на РУО Враца. Представеното от жалбоподателя свидетелство № 000557 от 6.07.1990г. също не удостоверява завършено от него основно образование, в каквато насока се правят възражения. От представеното свидетелство е видно, че жалбоподателя е завършил курс в п.т.у. УТТ “Т.“ в О.м. общ.С. и е придобил специализация лозаро-овощарство и шлосерство, което свидетелство не е равнозначно на свидетелство за завършено основно образование и не може да се приеме, че удостоверява завършено основно образование в каквато насока са твърденията на същия. Предвид на изложеното и оспорения отказ за издаване на СУМПС, обективиран в писмо рег. № 967000-4062/05.05.2020г. е законосъобразен, като постановен в съответствие с материалния закон и следва да се потвърди, а жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Во дим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК съдът