Решение № 514 от 7.7.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 363/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Т. И. Т. от ••• против Решение N 135/20.01.2026 г. по гр.д.6407/2025 г. на Районен съд Бургас, в частта му, с която съдът е приел за установено, че въззивникът Т. И. Т. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България " ЕООД с ЕИК 175074752 сумата от 500 лв главница и законната лихва върху главницата от 27.08.2024 г. до изплащането и, както и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сумата 210.05 лв с равностойност 107.40 евро за направените по делото разноски. Твърди се, че в обжалваната от ответника част решението на БРС е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на съдебнопроизводствените правила и материалния закон. Твърди се, че предвид заявеното от ответника с отговора му на исковата молба оспорване на иска и възражение, че ищецът не е представил доказателства за валидността на Договора за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт N 40017559911 и дадените от първоинстанционния съд на ищеца указания при условията на пълно и главно доказване да докаже наличието на валиден договор, в това число и валидност на клаузите от него, въз основа на които претендира исканата сума, както и за предоставянето на паричен заем в размер на 500 лв в полза на ответника, ищецът не го е сторил. Излага се, че представената с исковата молба разписка за извършено плащане N 2000000354170806 от 22.05.2023, установява, че „ПРОФИ КРЕДИТ България " ЕООД като наредител е направил паричен превод към Easy Рay, който да бъде получен от Т. И. Т., но не доказва, че депозираната сума от 500 лв на каса на Easy Рay е платена на ответника. Посочва се, че съгласно мотивите на ТР 1/2020 от 27.04.2022 на ОСГТК на ВКС, когато се претендират права възникнали от правна сделка, не е достатъчно да се докаже, че такава е сключена, а следва да се установи, че тя е валидна, т.е.в случая трябва да са изпълнени елементите от фактическия състав на договора – кредиторът да предостави, а кредитополучателят да получи договорената сума. В случая, за получаване на пари в брой от Easy Рay, регистриран и лицензиран оператор по Закона за паричните услуги и платежните системи (ЗПУПС), съгласно Общите условия и правилата на Easy Рay, получателят трябва да посети касов салон, да се идентифицира с лична карта, както и в издадена от касиера разписка да впише собственоръчно с химикал име, фамилия и подпис, съотв.след получаването на сумата в брой, се издава разписка издава в два екземпляра, един за E a s y Рay, и един за получателя. Посочва се, че съгласно чл.24 ал. 3 от ЗПУПС, операторът на платежни услуги е длъжен да съхранява счетоводната информация и документация по извършените платежни услуги в срок от 5 години. Твърди се, че при това положение съдът неправилно и необосновано е приел, че въпреки, че представената по делото разписка не носи подписа на ответника, същата удостоверява получаването на сумата в каса на Easy Рay на 22.05.2023 г. Твърди се, че след като ищецът не е представил доказателства за изпълнението на всички елементи от фактическия състав на договора за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт N 40017559911 от 22.05.2023, неправилно съдът е приел, че ответникът Т. И. Т. е получил договорената сума от 500 лв на каса на Easy Рay, което води до извод за невалидност на договора, което води до това, че не са породени правните последици за страните от този договор. Претендира се съдът да отмени решението на БРС в обжалваните части като неправилно и вместо това да постанови отхвърляне на иска. В предоставения му срок въззиваемият „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, представя писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, с изложени ясни мотиви относно валидното сключване на договора за кредит и усвояването от ответника на договорената сума. На първо място се посочва, че съгласно чл.193, ал.1 ГПК, оспорването на истинността на един документ трябва да бъде направено найкъсно с отговора на исковата молба, а в случая платежното е било представено от ищеца още с исковата молба, но ответникът не е изразил възраженията си нито в отговора на исковата си молба, нито със становище по доклада на делото, поради което възможността да оспорва истинността на представеното с исковата молба платежно нареждане, е преклудирана. Сочи се, че представеното платежно извлечение/фискален бон от „Easy Рay“ АД представлява частен дигитален документ, генериран от автоматизирана информационна система; документът съдържа уникален референтен номер ( I D на трансакцията), дата, час и идентификатор на касата/оператора и ответникът не е ангажирал доказателства, които да разколебаят презумпцията, че документът е издаден именно от лицензиран платежен оператор. По отношение на верността на съдържанието на документа е посочено, че платежните документи на „Easy Рay“ АД са разписки за извършени платежни услуги по смисъла на ЗПУПС и всяко плащане през системата на Easy Рay е обвързано с незабавно отразяване в реално време в базата данни на дружеството и съответно - в сметката на получателя. Твърди се, че оспорването на истинността е недоказано, тъй като жалбоподателят не е представил насрещно доказателство (напр. банково извлечение), че сумата не е постъпила по предназначение или друго надлежно доказателство, че не е получил сумата по договора. В подкрепа на изложеното с отговора на въззивната жалба е представено и платено нареждане в цялост, от което в виден описания в жалбата баркод, както и QR код. Претендира се съдът да потвърди обжалваното решение. По заявените с отговора на въззивната жалба искания по доказателствата, във въззивното производство са събрани нови доказателства – изискана е и е представена от „Easy Рay“ АД официална справка за усвоен превод в брой през системата на Easy Рay. Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима. С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и права страна следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против въззивника Т. И. Т., с която са предявени искове за установяването дължимостта на: сумата от 500 лв, представляваща главница по сключен между страните договор за потребителски кредит № 40017559911/22.05.2023 г., сумата от 117.18 лв - договорна лихва за периода от 25.06.2023 г. до 25.05.2024 г., сумата от 144.85 лв - мораторна лихва за периода от 26.06.2023 г. до 25.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.08.2024 г. до изплащане на вземането, като за всички посочени суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2967/28.08.2024 г. по ч.гр.д.5869/2024 г. на Бургаския районен съд; както и иск за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 275 лв - главница, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, ведно със законна лихва за забава върху нея от датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане. Твърди се, че между страните е налице сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 500 лв при описаните в договора условия, а ответникът не е заплатил нито едва от погасителните вноски по договора, поради което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по посоченото в исковата молба дело за претендираните суми. Предявени са при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 и сл.ЗПК, вр.чл.240 ЗЗД; чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. С писмен отговор в законовия срок ответникът е оспорил исковете като неоснователни. Твърди се, че ищецът не сочи доказателства за валидността на договора, поради което и следвало да се приеме, че задълженията по установителните искове не съществуват. По отношение на претендираното възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ е заявено, че не се дължи, тъй като не е било включено при изчисляване на ГПР, което води до недействителността на договора за потребителски кредит. Твърди се още, че клаузите на ДПК са неравноправни на основание чл.143-146 от ЗЗП, при което така претендирите суми се явявали недължими. Допълнително, във връзка с дадените от съда указания, ответникът е заявил, че не оспорва сключването на ДПК, но твърди, че не е получавал уговорения паричен кредит, като представената по делото разписката не удостоверявала надлежно това обстоятелство. С обжалваното решение БРС е уважил предявения установителен иск като е приел за установено, че ответникът Т. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.5869/2024 г. на БРС, а именно: сумата 500 лв - главница по сключен между страните ДПК Стандарт № 40017559911 от 22.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.08.2024 г. до изплащането й, като са отхвърлени исковете за установяване дължимостта на присъдени със заповедта 117.18 лв - договорна лихва, 144.85 ла - мораторна лихва, както и осъдителният иск за сумата от 275 лв - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, ведно със законна лихва за забава върху нея от датата на депозиране на заявлението. Ответникът е осъден да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от 210.05 лв с равностойност от 107.40 евро за направените по делото разноски, от които 180.80 лв за исковото производство и 29.25 лв за заповедното производство по ч.гр.д.5869/2024 г. на БРС. „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е осъдено да заплати държавна такса в размер на 50 лв с равностойност от 25.56 евро. Първоинстанционното решение е обжалвано само от ответника – в частта, с която е уважен установителният иск, поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция само в тази му част, а в останалата част решението е влязло в сила поради необжалването му. При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно, в обжалваната част, подлежаща на проверка за допустимост, решението е и допустимо. По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното: Страните не спорят по следните обстоятелства: С договор за потребителски кредит Стандарт № 40017559911, сключен на 22.05.2023 г., страните са се уговорили за предоставяне на кредит в размер на 500 лв, за срок от 12 месеца, с месечна погасителна вноска от 51.43 лв, при ГПР от 48.35% и годишен лихвен процент от 41.00%, с предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора „Фаст“ - приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, като възнаграждението за закупената допълнителна услуга в размер на 275 лв, е разпределено и прибавено към всяка погасителна вноска, при което общите плащания по договора възлизат на 892.18 лв. На 22.05.2023 г. ищцовото дружество е превело на EasyPay сумата от 500 лв за изплащане от EasyPay на ответника на тази сума. Ответникът не е заплатил на ищеца нито едва погасителна вноска. По заявление от ищеца БРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е разпоредено длъжникът - ответник да заплати на ищцовото дружество част от парични суми - предмет на предявения установителен иск (500 лв). Длъжникът е депозирал възражение в законовия срок, поради което, съобразно указанията на заповедния съд, заявителят е предявил настоящия иск. Спорно по делото е, предоставена ли е заемната сума от ищеца на ответника и по-конкретно – получена ли е сумата от 500 лв от ответника. Спорно на следващо място е, валиден ли е или е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК, процесният ДПК поради невключване в ГПР на възнаграждението за допълнителната услуга „Фаст“. За установяване на предоставянето от въззиваемия-ищец на въззивника-ответник на заемната сума от 500 лв, по делото са представени писмени доказателства, вкл.допуснати и приети във въззивното производство, от които се установява, че на 22.05.2023 г. ищцовото дружество е превело на EasyPay сумата от 500 лв за изплащане от EasyPay на ответника на тази сума (л.15 от въззивното дело). Към исковата молба е приложена „Разписка за извършено плащане“ (л.25 от първоинстанционното дело), която обаче на първо място няма характера на документ, тъй като не е подписана от никого - нито от издателя, нито от ответника, за когото в разписката е посочено, че е получател на сумата от 500 лв. Нещо повече, разписката и като съдържание не установява получаване на сумата от 500 лв от ответника, тъй като вместо изявление от ответника, че е получил сумата, в разписката е посочено, че наредител е „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, получател е ответникът, а като описание в разписката е посочено „паричен превод към EasyPay 40017559911“. Във въззивното производство, след дадени на въззиваемия-ищец на основание чл.266, ал.3 ГПК указания и събрани доказателства за установяване в кой клон на EasyPay е извършено твърдяното от ищеца предаването на сумата от 500 лв на ответника, по делото е постъпило писмо от EasyPay, с което са представени „Справка в табличен вид за усвоен превод в брой през системата на „Изипей“ АД“ в размер на 500 лв от Т. И. Т. на 22.05.2023 г. с наредител „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (л.52-53 и л.62-63 от въззивното дело). В представената справка са посочени: датата и часът на извършеното плащане (22.05.2023 г. 15:29:27 ч.); офисът на „Изипей“ АД, в който е извършено плащането - гр.Бургас, ул.“Отец Матей Миткалото“ 45, Кауфланд, Меден Рудник; номер на превода; сума; основание – номерът на процесния договор за потребителски кредит; получателят – името на ответника, ЕГН и номерът на документите му за самоличност; адресът и телефонният му номер; наредителят – ищцовото дружество; дата и час на нареждането; номер на превода. Независимо от това, че в посочената „Справка в табличен вид за усвоен превод в брой през системата на „Изипей“ АД“ са посочени подробно имената и личните данни на ответника (ЕГН, номер на лична карта, адрес, телефон и пр.), съдът намира, че тази справка не доказва изплащането на сумата от 500 лв именно на ответника, респ.получаването от ответника на заемната сума. Доколкото в придружителното писмо от „Изипей“ АД (2025050217007911/05.05.2026 г.) е посочено, че „преводът е усвоен в брой“, т.е.ответникът следва да се е явил лично в посочения офис на дружеството и за е получил сумата от 500 лв в брой, по делото липсва представен документ (разписка) носещ подписа на ответника, с който той да удостоверява получаването на сумата от 500 лв. По делото не са представени и други доказателства, от които да може да се направи извод за изплащане на сумата от 500 лв в офиса на „Изипей“ АД именно на ответника. Обстоятелството, че в Справката за усвоен превод в брой са посочени личните данни на ответника, според настоящия състав не доказва само по себе си получаването на сумата именно от ответника, още повече, че всички тези негови лични данни са подробно посочени в договора за потребителски кредит. За пълнота следва да се посочи, че уреденото със Закона за платежните услуги и платежните системи незабавно отразяване в реално време в базата данни на дружеството на всяко плащане през системата на EasyPay, не отменя задължението плащането да се удостоверява по съответния ред с оглед изискванията на чл.75 ЗЗД, особено в случаите на плащане в брой. По своята правна природа договорът за потребителски кредит представлява договор за заем за потребление по смисъла на чл.240 ЗЗД, който е реален договор, т.е.за сключването му е необходимо не само постигнато между страните съгласие, но и предаване на заемната сума. Предаването на сумата е елемент от фактически състав на договора и е необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него задължение за връщане на заемната сума. При липсата на тази предпоставка предявеният иск се явява неоснователен. След като по изложените по-горе съображения съдът приема за недоказано твърдението на ищеца-заемодател, че заемната сума е получена от ответника на каса на „Изипей“ АД в брой, настоящият съдебен състав намира, че искът е неоснователен само на това основание, поради което не следва да се обсъждат останалите твърдения и възражения, касаещи законосъобразността на договора за кредит. Поради несъвпадането на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него следва да бъде постановено друго, с което исковете се отхвърлят. Доколкото предвид постановения резултат, на въззиваемия не се дължат разноски за въззивното производство, а въззивникът не е заявил искане за присъждане на разноски за въззивното производство, съдът няма да се произнася по разноските за въззивното производство. Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд