Решение № 1967 от 9.7.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 372/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „Технопро БГ" ЕООД, срещу разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-267/29.04.2026г. на зам.-председателя на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси", с което на дружеството – жалбоподател са определени нива на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2026г. – 30.06.2027 г. по видове съгласно чл.2, ал. 1 от ЗЗНН, а именно - Котелни горива – 0,003 тона (три килограма). В жалбата се сочи, че оспореното разпореждане е незаконосъобразно като издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Основното възражение релевирано в жалбата е за нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран с разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ат АПК. В писмени бележки, депозирани по делото, се навеждат доводи, че „Технопро БГ" ЕООД е закупило по интернет от американски уебсайт 3 туби моторно масло по 5 литра, за нуждите на обслужването и техническата поддръжка на собствения на дружеството лек автомобил. Твърди се, липса на мотиви за издаване на акта. Изложени са съображения, че жалбоподателят е поставен в обективна невъзможност да съхранява определеното му количество котелно гориво в лицензиран склад на съхранител, тъй като нито един от лицензираните съхранители в страната не разполага с техническа възможност за съхранение на толкова малко количество – 3 кг. Сочи, че дори и да се намери място за съхранение, то това би довело до огромни и несъразмерни разходи за дружеството. Иска се отмяната на оспореното разпореждане като незаконосъобразно. Претендират се направените в производството разноски. Ответникът – зам.-председател на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси", в придружително писмо и в с.з., чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт В. Д., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното: По фактите С писмо изх. № 1686/04.03.2026 г. на председателя на ДА ДРВЗ (л.33 от преписката), „Технопро БГ“ ЕООД било уведомено, че въз основа на информация, предоставена от Агенция „Митници“ по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Закона за запасите на нефт и нефтопродукти (ЗЗНН), било установено, че дружеството е осъществило внос и/или вътрешнообщности пристигания (ВОП) на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и/или на тежки горива (енергийните продукти) на територията на Р България през 2025 г. Във връзка с горното и на основание чл. 7, ал. 1, т. 11 и чл. 12, ал. 4 от ЗЗНН, дружеството било уведомено, че ще му бъде извършена проверка по документи с цел определяне нивата на запасите за извънредни ситуации по ЗЗНН за периода от 01.07.2026 г. до 30.06.2027 г. Със Заповед № РД-10-82/25.03.2026 г. на директора на ТД ДР – Велико Търново (л.32 от преписката) била определена комисия за извършване на проверка на дружеството на 25.03.2026 г., с предмет: установяване на точните количества от внос на смазочни масла, реализирани от „Технопро БГ“ ЕООД в периода от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г., както и установяване на начално салдо към 01.01.2025 г. и крайно салдо към 31.12.2025 г. Констатациите от тази проверка по документи са обективирани в Констативен протокол № 40-07-833/25.03.2026 г. (л.27 и л.28 от преписката). Комисията установила, че дружеството-жалбоподател не е подало Справка-декларация по реда на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН за осъществен внос на смазочно масло през 2025 г. в количество от 0,014 тона. Проверката установила още, че началното и крайното салдо на смазочни масла за 2025 г. е 0,000 тона. Към констативния протокол била приложена Декларация от управителя на дружеството (л.31 от преписката), в т. 2 от която е отразено, че закупеното масло е три туби по пет литра или общо 15 литра (приблизително 13.5 кг). Констативният протокол е връчен на управителя за запознаване, видно от положения подпис върху самия документ. Няма данни констатациите да са били оспорени. Въз основа на събраната по реда на чл. 4, ал. 2, 3 и 5 ЗЗНН, както от съставени при проверките констативни протоколи и писма, информация, главният директор на ГД ДРВВЗ издал докладна записка рег. № 2520 от 24.04.2026 г. (л.15 до л.25 от преписката), в която са изчислени нетният внос и вътрешнообщностните пристигания (ВОП) на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт. Установена е по-голямата от двете величини, на които съответстват общите количества запаси, изчислени на база 90 дни среднодневен нетен внос и ВОП, или общите количества запаси, изчислени на база 61 дни среднодневно потребление на територията на страната. След извършен сравнителен анализ са изчислени общи количества запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти, които трябва да се поддържат от задължените лица и от ДА ДРВВЗ. В резултат, на председателя на ДА ДРВВЗ било предложено за утвърждаване Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и ДА ДРВВР за периода 01.07.2026 г. – 30.06.2027 г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на нефт и нефтопродукти (Приложение № 398 – от л.19 до л.25 от преписката), в което под № 312 е вписано и „Технопро БГ“ ЕООД – жалбоподател в настоящото производство. В резултат, председателя на ДА ДРВЗ утвърдил Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и ДА ДРВВР за периода 01.07.2026 г. – 30.06.2027 г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на нефт и нефтопродукти, съгласно чл. 12 от ЗЗНН (от л.3 до л.14 от преписката), като под № 267 от него е вписано и дружеството-жалбоподател с определени нива на запаси за извънредни ситуации: Котелни горива – 0,003 тона. Въз основа на горецитираната докладна записка, посоченото общо разпореждане и Методиката за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти (от л.39 до л.42 от преписката) е издадено оспореното разпореждане № Р-12-267 от 29.04.2026 г., с което на дружеството-жалбоподател са определени нива на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2026 г. – 30.06.2027 г. по видове, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН, както следва: Котелни горива – 0,003 тона (три килограма). С административният акт на „Технопро БГ“ ЕООД е разпоредено още да създаде определените му нива на запаси по видове и количества до 01.07.2026г., при спазване на условията на чл. 30, ал. 1 от ЗЗНН и да поддържа тези запаси до 30.06.2027 г., като е изрично посочено, че на основание чл. 23 от ЗЗНН, лицата създават, съхраняват и обновяват със свои средства и за своя сметка запасите за извънредни ситуации. Оспореното разпореждане е връчено на „Технопро БГ“ ЕООД на 04.05.2026 г., видно от приложеното на л. 2 от преписката известие за доставяне. Жалбата е подадена на 18.05.2026 г., чрез административния орган до АС – Русе, видно от поставения вх. № Е-951/18.05.2026 г. (л.48 от делото). По делото от жалбоподателя са представени и приети: Питане от „Технопро БГ“ ЕООД до „Булмаркет ДМ“ ЕООД от 08.06.2026 г. за предостяване на информация за съществуване на техническа възможност за съхранение на 0,003 тона котелно гориво за процесния период, при какви условия и цена (л.27 от делото); Отговор от „Булмаркет ДМ“ ЕООД от 08.06.2026 г. (л.29 от делото), според който не е възможно съхранението, поради липса на достатъчно вместимости; Свидетелство за регистрация Част І № 012950114/04.04.2023 г. на товарен автомобил Форд Ф 150 4ВД, рег. № [рег. номер] (л.30 от делото), собственост на дружеството. По правото Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресат на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна. Предмет на оспорване в настоящото производство е разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-267/29.04.2026г. на зам.-председателя на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси". Съдът намира, че административният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от ЗЗНН компетентността за определяне индивидуалните нива на запасите на агенцията и на задължените лица за всеки период на съхраняване е предоставена на председателя на ДА ДРВВЗ. Съгласно ал. 5 от същата разпоредба председателят на агенцията може да делегира правомощията си по ал. 2, т. 3, 5, 8 - 10 и 15 на заместник-председателя на агенцията. Със своя Заповед № РД-10-224/18.09.2024 г. (л.38 от преписката), в т. І.1 от нея, председателят на ДА ДРВВЗ е делегирал на зам.-председателя на агенцията правомощия да определя индивидуалните нива на запасите на ДА ДРВВЗ и на задължените лица за всеки период на съхраняване. Оспореното разпореждане съответства на предвидената писмена форма и има реквизитите, изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК. В него са изложени както фактическите, така и правните основания за неговото издаване. Вярно е, че оспореното разпореждането не съдържа подробно описание на всички факти, формули и изчисления, но са посочени всички източници, от които са взети данните и всички нормативни актове, въз основа на които са направени изчисленията, за да се определят индивидуалните нива на запаси, съгласно приетото в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС. В този смисъл, съдът намира, че не съставлява нарушение на изискването за форма и по-конкретно липса на мотиви, обстоятелството, че в случая част от установените факти се съдържат в констативен протокол № 40-07-833/25.03.2026 г., докладна записка рег. № 2520/24.04.2026 г., Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2026 г. – 30.06.2027 г. и Методика за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН, цитирани в обстоятелствената част на оспореното разпореждане и съдържащи се в административната преписка. Още повече, че в оспореното разпореждане са посочени номерата на конкретните формули от методиката, които са използвани за изчисление на индивидуалното участие на дружеството, делът му на участие в общия нетен внос и ВОП, общото количество запаси, индивидуалното ниво на запаси. В тази връзка следва да се отбележи, че Методиката за определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент ЕО № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност нефт, е утвърдена със заповед № РД-10-214/04.08.2020 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“ и изменена със заповед № РД-10-549/11.12.2023 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“ има характер на правила по чл. 13 от АПК (виж решение № 2303 от 11.03.2022 г. по адм. д. № 11966/2021 г., VІ отд. на ВАС). Според разпоредбата административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагането на закона и постигане на целите му. Методиката е публикувана на официалния сайт на агенцията в раздел „Нормативна уредба“, подраздел „Методики“. Така, с публикуването е осигурен постоянен достъп на неопределен и неограничен брой лица до съдържанието на методиката, включително до методите за изчисляване на задълженията. Действително, в оспореното разпореждане не е посочена конкретна точка от приложение А, глава 3. 4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008, в която попада внесеното от дружеството масло, но следва да се отбележи, че Приложение A към посочения регламент е озаглавено „Пояснения на терминологията", като Глава 3.4 от приложението се отнася до понятието „Нефт (суров нефт и нефтени продукти)", което обхваща само в една точка конкретните в случая смазочни материали, а именно в т. 3.4.20. Поради това, съдът намира, че това обстоятелство не е от категорията на съществените процесуални нарушения. Съдът не констатира при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение приложението на материалния закон: Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗЗНН: "Вносител" е местно или чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, както и негови клонове, които са осъществявали внос на територията на страната през предходната календарна година на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива.“ Според разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН всяко лице, което е внасяло енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива през предходната календарна година, е длъжно да създаде, да съхранява, да обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и вътрешнообщоностни пристигания на територията на страната през предходната календарна година, респ. да е задължено лице по закона и съответно адресат на разпореждането. Съгласно чл. 2, ал. 4 от ЗЗНН, законът се прилага за енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и за тежките горива, освен ако са доставени на територията на страната в промишлени опаковки с нетно тегло до 1 кг. Следователно, за да попадне даден вносител в хипотезата на задължено лице по ЗЗНН, следва да бъде установено внасянето в предходната година на продукти, които попадат в обхвата на Приложение А, т. 3.4 от Регламент № 1099/2008 и те да са в промишлени опаковки с нетно тегло над 1 кг. По делото няма спор, че дружеството-жалбоподател е осъществило през 2025 г. една доставка от внос на 0,014 тона, т.е. 14 кг, двигателно масло – 3 броя опаковки по 5 литра. Така, безспорно по делото се установява, че жалбоподателят е задължено лице по смисъла на ЗЗНН. Освен това, няма ангажирани доказателства или дори наведени твърдения от жалбоподателя, че внесеното масло не попада в категорията енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008. Спорът в настоящото производство е правен и се отнася до спазването на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. Както бе посочено по-горе, по делото не е спорно, че дружеството е осъществило внос на двигателно масло и предвид регламентацията дадена в ЗЗНН, „Технопро БГ“ ЕООД безспорно е задължено лице по смисъла на същия закон. Видно от писмените доказателства приложени по делото, изчисленията на административния орган са направени в съответствие с разпоредбите на чл.12 от ЗЗНН, като е съобразена и Методиката за определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент ЕО № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност нефт. Следва да се отбележи, че така определеното количество от 0,003 тона (3 кг) не е спорно между страните. Съгласно нормата на чл. 23, ал. 2 ЗЗНН: "Всяко лице, което е внасяло енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива през предходната календарна година, е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната през предходната календарна година." В тази връзка, релевантно, в настоящия случай е количеството внесено масло от жалбоподателя – 3 туби по 5 литра или общо 15 литра (около 14 кг), което от своя страна е довело до определяне на индивидуалното ниво на запаси за извънредни ситуации на дружеството – 0,003 тона (три килограма) котелно гориво. Следва да се посочи, че с Решение от 30.04.2024 г. по съединени дела С-395/22 и С-428/22 Съдът на Европейския съюз (СЕС), постановява, че членове 3 и 8 от Директива 2009/119, изменена с Директива за изпълнение 2018/1581, трябва да се тълкува, че допускат национално законодателство, съгласно което може да бъде наложено задължение за създаване и поддържане на запаси за извънредни ситуации на икономически оператор, който е извършвал внос на енергийни продукти, включени в глава 3.4 от приложение А към Регламент № 1099/2008, изменен с Регламент 2019/2146. СЕС е постановил също така, че разпоредбите на Директива 2009/119, изменена с Директива за изпълнение 2018/1581, във вр. с членове 16 и 17 и чл. 52, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС следва да се тълкуват в смисъл, че допускат положение, при което вносът, осъществен от даден икономически оператор на енергийни продукти, включени в една категория продукти по гл. 3.4 от приложение А към Регламент № 1009/2008, изменен с Регламент 2019/2146, поражда задължение за този оператор да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации с енергиен продукт, който принадлежи към друга категория продукти по тази глава, дори когато продуктът не се използва в икономическата дейност на посочения оператор и не е свързан с нея (както е в настоящия случай), а това задължение представлява значителна финансова тежест за него, но при условие, че посоченото задължение е пропорционално. Според разпоредбата на член 52, § 1 от Харта на основните права на Европейския съюз, всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите е допустимо, само при условие, че тези ограничения са предвидени в закон, при спазване на принципа на пропорционалност и само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. В настоящия случай, от писмените доказателства по делото се установи, че дружеството-жалбоподател не извършва икономическа дейност с енергийни продукти по смисъла на закона и осъществения внос на масло е бил инцидентен за обслужване на служебен товарен автомобил, поради което и не разполага с капацитет, който да отговори на изискванията за съхранение на запасите регламентирани в чл. 30 от ЗЗНН. „Технопро БГ“ ЕООД нито е склад, регистриран по реда на чл. 38 от ЗЗНН, нито е склад, предоставен за управление на агенцията. Въпреки това, обаче е необходимо дружеството освен да създаде и поддържа необходимия вид и количество нефтопродукт – котелно гориво – 3 кг, но и както е задължено в оспореното разпореждане – и да спазва условия за неговото съхранение на чл. 30, ал. 1 от ЗЗНН. Така, за да бъде прието за пропорционално вмененото задължение, то следва жалбоподателят да има действителна възможност да осигури съхранението на 3 кг. котелно гориво, изразяваща се в делегиране на това свое задължение на разумна цена (по аргумент от т.87 от Решение от 30.04.2024 г. по съединени дела С-395/22 и С- 428/22 на СЕС). С оглед определеното количество нива на запаси от 0,003 тона (3 кг) обаче, съдът намира, че „Технопро БГ“ ЕООД няма осигурена от държавата действителна възможност за съхранение на разумна цена на такова количество запаси, което е драстично по-малко от количествата, които са предвидени за съхранение в индустриалните резервоари на регистрираните по ЗЗНН складове, който извод се подкрепя и от приложения по делото отговор на „Булмаркет ДМ“ ЕООД, което е регистриран склад по смисъла на ЗЗНН. Така, въпреки че, доколкото ограничението е предвидено в ЗЗНН, то трябва да се счита за предвидено в закон по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата, съдът намира, че наложеното задължение не съответства на изискването за спазване на принципа на пропорционалност (съразмерност) с оглед определените нива на запаси за извънредни ситуации, а именно 0,003 тона (3 кг) и липсата на възможност за съхраняването му за периода на задължително съхранение, както и невъзможността за осигуряване на разумна, за задълженото лице, цена за това (по аргумент от т.88 от Решение от 30.04.2024 г. по съединени дела С-395/22 и С- 428/22 на СЕС). Предвид целта на ЗЗНН, а именно запасите „да осигурят снабдяването с течни горива в случаите на затрудняване на доставките или значимо прекъсване на снабдяването с нефт и нефтопродукти в страната, в другите държави - членки на Европейския съюз, и/или съгласно влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика за отпускане на запаси“, както и с оглед установените в настоящото производство факти, определянето на задължение на нива на запаси за извънредни ситуации в такова количество – 3 кг, се явява прекомерно и следва да се приеме, че така определеното с оспореното разпореждане задължение има и непропорционални последици за адресата – чл. 6, ал. 2 от АПК (виж от т.90 от Решение от 30.04.2024 г. по съединени дела С-395/22 и С- 428/22 на СЕС). Съдът намира, че в съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК, издателят на акта е следвало да се въздържи от неговото издаване. По изложените съображения, настоящият състав на съда намира, че жалбата е основателна, а разпореждането като незаконосъобразно следва да се отмени. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски, които по представен списък са, както следва: 25,56 евро (равняващи се на 49,99 лева) за внесена държавна такса (л.18 от делото) и 500 евро (равняващи се на 977,92 лева) – за адвокатско възнаграждение, съгласно приложения на л.12 по делото Договор за правна помощ и съдействие, плащането по банков път по което е удостоверено с приложеното на л.53 от делото потвърждение за трансакция, т. е. в общ размер на 525,56 евро (равняващи се на 1027,91 лв.). Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът