Решение № 15 от 19.1.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 581/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение на Пазарджишки районен съд рег.№654 от 31.05.2025г. постановено по гр.д.№20245220100237 по описа на същия съд за 2024г., Е ОТХВЪРЛЕН, предявения от С. Т. М., ЕГН: •••, с адрес гр. ••• против Й. Б. Р., ЕГН-•••••••••• с адрес гр. ••••, И. Б. Р., ЕГН: •••••••••• с адрес гр. •••• и В. И. Р., ЕГН: •••••••••• с адрес гр. ••••, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, за прогласяване на нищожен поради липса на основание, на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 146/14.09.2018г., том VII, рег. № 11793, нот. дело № 1218/2018г. на нотариус А. И., с район на действие Районен съд – Пазарджик; ПРОГЛАСЕН Е ЗА НИЩОЖЕН договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 146/14.09.2018г., том VII, рег. № 11793, нот. дело № 1218/2018г. на нотариус А. И., с район на действие Районен съд – Пазарджик, с който В. И. Р., ЕГН •••••••••• и Б. И. Р., ЕГН: ••••••••••, са дарили на С. Т. М., ЕГН: ••• ½ ид. част от сграда с идентификатор 81089.10.683.4 по КККР на село Ч., общ. Пазарджик, с адрес: село Ч., разположена в поземлен имот с идентификатор 81089.10.683 по КККР на с. Ч., с предназначение жилищна сграда — еднофамилна, със застроена площ от 79 кв. м. по данъчна оценка, а по нотариален акт — 50 кв.м., с брой етажи: 1, ведно с 1000 кв.м. идеални части от дворното място, в което е построена, представляващо поземлен имот с идентификатор 81089.10.683 по КККР на село Ч., общ. Пазарджик, местност 89, с площ 7510 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване нива, категория на земята при неполивни условия: четвърта, стар идентификатор няма, номер по предходен план: 000247, при съседи: 81089.10684; 81089.10.682; 81089.10.685; 81089.10.681; 81089.10.686; 81089.10.687, идентични с ½ идеална част от сграда с идентификатор 81089.10.2249.1 по КККР на село Ч. и поземлен имот с идентификатор 81089.10.2249 по КККР на село Ч., с адрес: село Ч., местност 89, площ 3734 кв. м. съгласно последно изменение на КККР на с. Ч. със Заповед № КД-14- 11/28.02.2020 г. на ИД на АГКК, като привиден, ПРИКРИВАЩ договор за покупко – продажба, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 -то ЗЗД. ; ОБЯВЕН Е за действителен сключения на 14.09.2018г. договор за покупко – продажба, с който В. И. Р., ЕГН •••••••••• и Б. И. Р., ЕГН: •••••••••• продават на С. Т. М., ЕГН: •••, ½ ид. част от сграда с идентификатор 81089.10.683.4 по КККР на село Ч., общ. Пазарджик, с адрес: село Ч., разположена в поземлен имот с идентификатор 81089.10.683 по КККР на с. Ч., с предназначение жилищна сграда — еднофамилна, със застроена площ от 79кв. м. по данъчна оценка, а по нотариален акт — 50 кв. м., с брой етажи: 1, ведно с 1000 кв.м. идеални части от дворното място, в което е построена, представляващо поземлен имот с идентификатор 81089.10.683 по КККР на село Ч., общ. Пазарджик, местност 89, с площ 7510 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване нива, категория на земята при неполивни условия: четвърта, стар идентификатор няма, номер по предходен план: 000247, при съседи: 81089.10684; 81089.10.682; 81089.10.685; 81089.10.681; 81089.10.686; 81089.10.687, идентични с ½ идеална част от сграда с идентификатор 81089.10.2249.1 по КККР на село Ч. и поземлен имот с идентификатор 81089.10.2249 по КККР на село Ч., с адрес: село Ч., местност 89, площ 3734 кв. м. съгласно последно изменение на КККР на с. Ч. със Заповед № КД-14-11/28.02.2020 г. на ИД на АГКК, при цена 15 000 лв., на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД; ОТХВЪРЛЕН Е предявения от С. Т. М., ЕГН: ••• с адрес гр. ••• против Й. Б. Р., ЕГН: •••••••••• с адрес гр. ••••, И. Б. Р., ЕГН: •••••••••• с адрес гр. •••• и В. И. Р., ЕГН: •••••••••• с адрес гр. ••••, иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за осъждане на Й. Б. Р., ЕГН: ••••••••••, И. Б. Р., ЕГН: •••••••••• и В. И. Р., ЕГН: ••••••••••, да върнат на С. Т. М., ЕГН: ••• сумата от 10 000 лв., като дадена без основание; ОСЪДЕНА Е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С. Т. М., ЕГН: ••• с адрес гр. •••, да заплати на Й. Б. Р., ЕГН: •••••••••• с адрес гр. ••••, И. Б. Р., ЕГН: •••••••••• с адрес гр. •••• и В. И. Р., ЕГН: •••••••••• с адрес гр. ••••, разноски по гр.д.№ 237/2025г. на Районен съд – Пазарджик в размер на общо 1860 лв. /хиляда осемстотин и шестдесет лева/. ОСЪДЕНА Е на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, С. Т. М., ЕГН: •••, ЕГН- ••• с адрес гр.Пещера, ул. •••, да заплати в полза на Районен съд-Пазарджик разноски за държавна такса по предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.4 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД,в размер на общо 450 лв. Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответницата в производството пред първата инстанция С. Т. М., ЕГН-•••••••••• чрез назначения й особен представител адвокат С. В. М. от АК-Пазарджик с въззивна жалба с вх.№16629 от 11.06.2025г. с доводи за порочност поради нарушаване на материалния закон. Твърди се, че поради неправилно приложение на материалния закон спрямо доказателствата по делото, първоинстанционният съд е стигнал до грешния извод, че сключеният договор за дарение между В. Р. и Б. Р. от една страна и С. М. от друга, обективиран в Нотариален акт .№ 146/14.09.2018г. по нот. дело №1218/2018г. е прикриващ договор за покупко-продажба; че от доказателствата по делото се установявало, че на 25.04.2018г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който продавачите са се задължили да прехвърлят на С. Т. М.-едноетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 50 кв.м. , както и 1000/3877 кв.м. идеални части от дворно място, находящо се в с. Ч., общ. Пазарджик съставляващо планоснимачен номер №253. Коментира се записаното в чл.5, ал. 1 от предварителния договор за уговорено сключването на окончателния договор за покупко-продажба да се осъществи в срок не покъсно от 01.10.2018 г., а съгласно чл.3, ал. 1 от договора, В. И. Р. и Б. И. Р. се задължили в деня на нотариалното прехвърляне да осигурят присъствието на С. И. Ч., с ЕГН- ••••••••••, Г. И. К. с ЕГН: ••••••••••, С. С. В. с ЕГН: ••••••••••, В. С. К. с ЕГН: •••••••••• или упълномощени от тях лица. Допълнено е, че от изложеното в исковата молба до крайният срок за подписване на окончателния договор за покупко-продажба на недвижимите имоти В. И. Р. и Б. И. Р. не са успели да осигурят присъствието на горепосочените лице и да сключат окончателен договор за покупко-продажба на недвижимите имоти. И че задължението по чл. 5, ал. 1 от предварителния договор е на продавачите и те са били в неизпълнение на предварителния договор. Като следващ аргумент се изтъква, че в проект-доклада било обявено за безспорно по делото, че на 14.09.2018 г. между С. Т. М. от една страна и В. И. Р. и Б. И. Р. от друга страна е сключен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нот. акт за дарение на недвижим имот №146, том VII, рег. 11793, нот. дело № 1218/ 2018г. по описа на нотариус А. И.; че В. И. Р. и Б. И. Р. даряват на С. Т. М. идеална част от сграда с идентификатор 81089.10.683.4 със застроена площ от 79 кв. м. по данъчна оценка, а по нотариален акт-50 кв. м., ведно с 1000 кв. м. идеални части от дворното място с площ от 7510кв.м. Счита, че е налице е значително разминаване между недвижимите имоти по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот и договора за дарение сключен на 14.09.2018 г. и че В. И. Р. и Б. И. Р. не са изпълнили задължението по предварителния договор да прехвърлят чрез покупко-продажба едноетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 50кв.м. , както и 1000/3877 кв. м. идеални части от дворно място, находящо се в с. Ч., общ. Пазарджик съставляващо планоснимачен номер 253. Допълва се, че Договорът за дарение от 14.09.2018г. е с различен предмет и правни последици, поради което не може да доведе до изпълнение на задължението на В. И. Р. и Б. И. Р. да прехвърлят чрез договор за покупкопродажба недвижимите имоти. На следващо място се поддържа, че Решение №654 от 31.05.2025г. на Районен съд - гр. Пазарджик по гражданско дело № 237 от 2024 г. е неправилно, тъй като искът на ищците с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от 33Д е бил неоснователен според жалбоподателя доколкото Договорът за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт за дарение на недвижим имот №146, том VII, рег. №11793, нот. дело № 1218/ 2018 г. по описа на нотариус А. И. не е привиден и не прикрива действително съглашение между страните, представляващо договор за покупко-продажба на недвижим имот със същия предмет. Счита, че не е било налице съгласие С. Т. М. да закупи от В. И. Р. и Б. И. Р. недвижимите имоти, които са й дарени посредством договор за дарение и че Действителната воля между страните е С. Т. М. да закупи едноетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 50кв.м., както и 1000/3877кв.м. идеални части от дворно място, находящо се в с. Ч., общ. Пазарджик съставляващо планоснимачен номер 253, а не дарените й недвижими имоти. Смята, че няма как нот. акт за дарение на недвижим имот 146, том VII, рег.№1 1793, нот. дело №1218/2018г. по описа на нотариус А. И. да прикрива едно действително съгласие. за което не е налице воля на една от страните по него. Повтаря, че Договорът за дарение от 14.09.2018г. е с различен предмет и описание на недвижимите имоти от предварителния договор от 25.04.2018 г., поради което счита за неустановено наличието на воля за покупко-продажба на различните имоти в нотариалния акт. Твърди още, че договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт за дарение на недвижим имот № 146, том VII, рег. №1 1793, нот. дело № 1218/2018г. по описа на нотариус А. И. е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД поради липса на основание. Анализират се свидетелските показания на свидетеля Ц. Р. по първоинстанционното дело от които се установило, че липсва мотив В. И. Р. и Б. И. Р. да даряват С. Т. М., която не им е никаква и се според изложеното в исковата молба В. И. Р. и Б. И. Р. и С. Т. М. не са се познавали преди сключване на предварителния договор за покупко-продажба на недвижимите имоти между тях, и че Липсва основание, поради което В. И. Р. и Б. И. Р. да дарят на С. Т. М. недвижимите имоти. Допълва, че при нищожност на Договор за дарение от 14.09.2018г., поради липса на основание няма как да се приеме, че е налице привиден договор за покупко-продажба между страните. Акцентира, че според предварителния договор от 25.04.2018г., С. Т. М. е желаела да закупи различни от дарените й недвижими имоти и че обстоятелството именно, че чрез предварителния договор от 25.04.2018г. е обещано да се продадат едни недвижими имоти, а впоследствие с Договорът за дарение от 14.09.2018 г. са дарени други, различни недвижими имоти установява и доказва, че няма как да е било налице воля у С. Т. М. да закупи дарените й недвижими имоти. Заключава че С. Т. М. е имала воля за покупко-продажба на недвижими имоти различни от дарените й впоследствие с Договорът за дарение от 14.09.2018г. Поради което, жалбоподателят смята, че няма как да се приеме, че Договорът за дарение от 14.09.2018 г. прикрива съглашение, воля за покупко-продажба и че в същност налице е дарение без основание, а не привидна покупко-продажба. Заключава, че при нищожност на Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот.акт за дарение на недвижим имот №146, том VII, рег. №11793, нот. дело № 1218/ 2018 г. по описа на нотариус А. И. поради липса на основание, ищците по делото следва да върнат 10000 лв., доколкото е безспорно по делото, въз основа на признанието на ищците в исковата молба, че С. Т. М. е дала на В. И. Р. и Б. И. Р. на 14.09.2018 г., след подписването на Договора за дарение парична сума в размер на l0000лв. и че В. И. Р. и Б. И. Р. са получили парична сума в размер на 10000лв. без основание, която следва да върнат. Допълва, че свидетелят в първоинстанционното дело, Ц. Р. също е заявил, че неговите баба и дядо (В. И. Р. и Б. И. Р.) на 14.09. 2018 г. са получили 10 000лв. от С. Т. М. и че предвид смъртта на Б. И. Р. отговорни за връщане на дадената парична сума са неговите наследници, като ищците по делото дължат сумата в размер на 10000 лв. както следва: В. И. Р. — изцяло в размер на 10 000 лв., а Й. Б. Р. и И. Б. Р. като наследници на починалия Б. И. Р. дължат солидарно с нея, но и не помежду си, всеки по 3333.33 лв. МОЛИ да се отмени решение №654 от 31.05.2025г. на Районен съд - гр. Пазарджик по гражданско дело №237 от 2024г. като неправилно поради нарушение на материалния закон и да се отхвърлят така предявените искове спрямо С. Т. М. като неоснователни. Моли още да се постанови решение, с което да се обяви Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в пот. акт за дарение на недвижим имот №146, том Vll, рег.№ 11793, нот. дело № 1218/ 2018 г. по описа на нотариус А. И. за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД поради липса на основание. Моли на основание чл. 55, ал. 1 от 33Д да се осъдят Й. Б. Ракова, И. Б. Р. и В. И. Р. да заплатят парична сума в размер на 10 000 лв., която В. И. Р. и Б. И. Р. са получили без правно основание, като сумата се дължи от В. И. Р.-изцяло, а Й. Б. Р. и И. Б. Р. като наследници на починалия Б. И. Р. дължат солидарно с нея, но и не помежду си, всеки по З 333.33лв. Моли да се оставят в тежест на насрещната страна всички сторени по делото разноски. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна Й. Б. Р., И. Б. Р. и В. И. Р., тримата чрез процесуалния си представител адв. Н. И. П. от САК, с вх.№19256 от 07.07. 2025г. в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество, а обжалването решение за валидно, допустимо и правилно. Твърди се, че с обжалваното решение първоинстанционният съд е прогласил за нищожен като привиден съгласно по чл. 26, ал. 2, пр. 5 33Д Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 146/14.09.2018 г., том VII, рег. №1 793, нот. дело №1218/2018 г. на нотариус А. И., с който В. И. Р. и Б. И. Р. са дарили на С. Т. М. 1/2 ид. Част от сграда с идентификатор 81089.10.683.4 по КККР на село Ч., ведно с 1000 кв. м. идеални части от дворното място, в което е построена, представляващо поземлен имот с идентификатор 8189.10.683, тъй като договора прикрива договор за покупко-продажба и е обявил за действителен сключения на 14.09.2018 г. договор за покупко-продажба между същите страни, с който В. И. Р. и Б. И. Р. са продали на С. Т. М. описания имот срещу продажна цена 15000 лева. И че съдът е отхвърлил предявените насрещни искове по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от 33Д и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от 33Д и е осъдил С. Т. М. да заплати на тримата ищци разноските по делото. Твърди се, че за да достигне до този извод, съдът е установил, че: имотът по предварителния договор и този, описан в нотариалния акт са идентични, което се установява от кадастралната схема и не е спорно между страните; че в деня на сключване на договора за дарение дарената С. М. е заплатила сумата 10000 лева на дарителите, което също не е спорно между страните, а се установява и от показанията на св. Р., лично присъствал при даването на парите; че договорът за дарение е бил сключен в срока, уговорен в предварителния договор за изповядване на окончателен такъв; че в нотариалния акт страните доброволно и взаимно са се съгласили дарителите да отговарят пред дарената за евикция-правен институт, приложим при възмездните договори, като са се уговорили да й върнат шесткратния размер на данъчната оценка на имота - 2651 ,80 лева или сумата 15910,80 леваприблизително колкото продажната цена по предварителния договор; Обстоятелството, че пред нотариуса не са се явили съсобственици за даване на съгласие за продажба на имота. Акцентира се, че всички тези обстоятелства свидетелстват за привидност на договора за дарение от 14.09.2018г., като прикриващ действителното съглашение между страните за покупко-продажба. Допълва се, че съдът е приел, че дисимулираната сделка е сключена в предвидената от закона форма - нотариален акт и са налице съществените нейни елементи - предмет и цена, поради което е действителна и следва да се прилага в отношенията между страните. Смята, че аргументите на съда са логични и последователни и кореспондират със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Квалифицират се като неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че В. И. Р. и Б. И. Р. не били изпълнили задължението си по предварителния Договор да продадат имота, тъй като Договорът за Дарение е с различен предмет и правни последици; че имотите по Двата договора били различни, доколкото идентичността на имотите по двата договора се установявала от кадастралната схема и пред първоинстанционния съд се установи, че идентичността не е спорна между страните. Допълва, че Процесуалният представител на жалбоподателката с молба от 29.01.2025 г. и устно в съдебно заседание е потвърдил, че става въпрос за един и същи имот, но оспорва задължението да е било изпълнено точно, защото била прехвърлена ½ идеална част от сграда с площ 72 кв.м., както и 1000 кв. м. идеални части от земята, вместо сграда с площ 50 кв.м. и 1000 кв. м. идеални части от земята. Установено било, че действително в Предварителния договор е уговорено да се прехвърли цялата сграда, но неявяването на една от съсобственичките попречило прехвърлянето да се извърши по този начин. Смята, че независимо от това - както се установило от показанията на св. Р. - жалбоподателката искала имота и в този вид и нямала против да придобие само част от него. Било установено още, че страните са се допитали до нотариуса как да процедират, за да прехвърлят имота и са решили да направят дарение на разполагаемата част вместо продажба. И че това съгласие между страните представлява новация на задълженията по предварителния договор, съгласно която страните са се съгласили да преуредят отношенията си, като продавачите прехвърлят на купувача притежаваните от тях 1/2 идеална част от сградата и 1000кв. м. идеални части от земята при същата продажна цена; че Съгласието на жалбоподателката за това се потвърждавало от встъпването й като страна по нотариалния акт. Смятат, че същото се предполага и житейски, установявало се от показанията на св. Р., че продавачите са предали на купувача точно това, което тя е искала и харесала — двора и основната къща. Заключава се, че от показанията му ставало ясно, че разминаването в площта на сградата се дължало на извършената към къщата пристройка, която поначало се обитавала от друга баба по думите на свидетеля и съответно не е била част от уговорката на страните. Счита се, че предвид на това не е налице неизпълнение на задълженията по Предварителния договор. Задължението за прехвърляне на собствеността е изпълнено и макар и сделката да не е оформена като договор за покупкопродажба, вещно-транслативният ефект за жалбоподателката е настъпил, поради което се счита, че няма основание да твърди, че било налице неизпълнение. На следващо място въззиваемите поддържат, че Договорът за Дарение, обективиран в нот. акт за Дарение на недвижим имот №146 от 14.09.2028г., том VII, рег.№11793, нот. Дело №1218/2018г. по описа на нотариус А. И. не е бил нищожен поради липса на основание съгласно чл. 26, ал. 2. пр. 4 33Д защото липсва мотив за извършване на дарението, но не и основание на сделката. Акцентира се, че Липсата на мотив за извършване на дарението се установява от показанията на св. Р., който обяснил, че страните не са се познавали преди сделката и не е имало причина да даряват на непознат човек, както и от факта, че имотът е бил обявен за продажба в агенция за продажба на недвижими имоти. Последното се установявало и при преглед на предварителния договор като каузата при договора за дарение е да се прехвърли имущество в полза на дареното лице безвъзмездно. Смятат, че в конкретния случай страните са целели да настъпи вещно- прехвърлителният ефект на договора, но при условията на възмездност на престацията, а не посредством безвъзмездното й отчуждаване. Заключава, че налице е не дарение, извършено без основание, а относителна симулация, при която с привидната сделка — договор за дарение се прикрива истинската сделка — покупко-продажба. Като последен довод се изтъква, че между страните е постигнато съгласие правото на собственост да се прехвърли срещу насрещно задължение за заплащане на цена в размер на 15000лева в изпълнение на задължение по Предварителен договор за покупкопродажба от 25.04.2018г. Установило се от представения по делото Предварителен договор от 25.04.2018г., че жалбоподателката е предала на ответниците по жалбата като капаро сумата 5000 лева, а от показанията на св. Р., че в деня на прехвърляне на имота, жалбоподателката е предала и останалата част от сумата-10000 лева в изпълнение на задължението си да заплати продажната цена, като предаването на тази сума не се оспорвало от страните. Заключава, че безспорно се явява обстоятелството, че сделката, обективирана в нотариалния акт за дарение на недвижим имот, представлява привидно съглашение между страните, прикриващо действителното такова - продажба със същите страни и същия предмет, при цена: 15000 лева. Допълва още, че симулативните сделки са нищожни на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, и тъй като страните са желаели да настъпи прехвърлителният ефект на сделката, но не са желаели това прехвърляне да се осъществи по начина, посочен в привидния договор, поради което налице е относителна симулация. Заключава, че в този случай приложимо е правилото на чл. 17, ал. 1 ЗЗД, съгласно което в отношенията между страните се прилагат правилата за прикритото съглашение. И че не са налице и основания за съмнение в действителността на прикритото съглашение. В този смисъл въззиваемите твърдят, че оплакванията в жалбата се явяват неоснователни, а обжалваното решение-законосъобразно. Молят да се потвърди изцяло обжалваното решение с присъждане на разноските за производството. Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция. Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на С. Т. М., ЕГН-•••••••••• подадена чрез назначения й особен представител по реда на чл.47 от ГПК адвокат С. М. от АК-Пазарджик и постъпилия отговор от насрещната по спора страна -Й. Р., И. Р. и В. Р. чрез пълномощника си адв.Н. П., и за да се произнесе взе в предвид следното: Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание в чл.26 ал.2, пр.5 от ЗЗД и по чл.17 ал.1 и във връзка с чл.226 ал.3 от ЗЗД -за прогласяване нищожност на договор за дарение на идеална част от недвижим имот като привиден прикриващ възмезден договор за покупко-продажба, и за обявяване на прикрития договор за покупко-продажба за действителен, съединени с насрещни и предявени при условията на евентуалност кумулативни обективно и субективно съединени искове по чл.26 ал.2 предл. 4 във връзка с чл.225 ал.1 от ЗЗД -нищожно дарение поради липса на основание, и по чл.55 ал.1 пр.Първо от ЗЗД-за връщане на парична сума в размер на 10000лв получена без правно основание от дарителите, с насрещен иск по чл.34 от ЗЗД -за връщане на имота -даденото по нищожния договор. В исковата си молба с вх.№1614 от 19.01.2024г. /гр.д.№ 20245220100237 по описа на Районен съд Пазарджик /, против ответницата С. Т. М. , ЕГН- •••••••••• от гр.•••, ищците Й. Б. Р., ЕГН-••••••••••, от гр.••••, И. Б. Р., ЕГН-•••••••••• и В. И. Р., ЕГН-••••••••••, последните двама с адрес гр.••••, подадена чрез процесуалния си представител адв.Н. П. от АК- Пазарджик първоначално се моли, да бъде обявен за нищожен като привиден договор за дарение, обективиран в нот. акт за дарение на недвижим имот № 146/14.09.2018 г., том VII, рег. №11793, нот. дело №1218/2018г. по описа на нотариус А. И. с предмет: 1/2 идеална част от Сграда с идентификатор 81089.10.683.4 по КККР на село Ч., общ. Пазарджик, с адрес: село Ч. п.к. 4455, разположена в поземлен имот с идентификатор 81089.10.683, с предназначение жилищна сграда — еднофамилна, със застроена площ от 79 кв. м. по Данъчна оценка, а по нотариален акт- 50 кв.м., с брой етажи: 1, ведно с 1000 кв.м. идеални части от Дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор 81089.10.683 по КККР на село Ч., общ. Пазарджик, с адрес на имота: село Ч., местност 89, с площ 7510 кв. м. , трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване нива, категория на земята при неполивни условия: четвърта, стар идентификатор няма, номер по предходен план: 000247, при съседи: 81089.10684; 81089.888.990, 81089.10.682; 81089.10.685; 81089.10.681; 81089.10.686; 81089.10.687, прикриващ действителното съглашение между същите страни, представляващо договор за покупко-продажба с предмет посочените имоти и цена в размер на 15000 лева, както и се иска съдът да обяви че в отношенията между страните ще се прилагат последиците от действителното съглашение. Твърдят ищците, че процесният договор за дарение е сключен между ответницата С. Т. М. като дарена страна и третата ищца - В. И. Р. и съпругът й Б. И. Р. като дарители. Твърди се още, че междувременно дарителят Б. И. Р., ЕГН-••••••••••, починал, за което е съставен акт за смърт № 482/31.03.2021 г. — Община Пазарджик. Първите двама ищци - Й. Б. Р. и И. Б. Р. били негови наследници, в което качество заедно с третата ищца като дарител предявяват настоящите искове. Сочат се от ищците обстоятелствата, свързани със сключването на процесния договор, които са, че имотът е бил обявен за продажба в агенция за недвижими имоти „Имоти-БГ Пазарджик”. Ответницата харесала имота и на 25.04.2018г. страните подписали предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, като с този договор било уговорено имотът да бъде прехвърлен в срок до 01.10.2018г. срещу продажна цена в размер на 15000 лева. Едновременно с подписване на предварителния договор ответницата С. М. заплатила и част от продажната цена — сума в размер на 5000 лева, като било уговорено в чл. 10 във връзка с чл. 2 от договора, че същият служи като разписка за заплащането на тази сума. Остатъкът от сумата трябвало да се плати в деня на нотариалното прехвърляне, но не по-късно от 01.10. 2018г. Ищците поддържат още, че процесният имот е съсобствен, но тъй като останалите съсобственици не желаели да го купят, предварително дали съгласие да се продава на трето лице, като поели ангажимент да се явят пред нотариус, за да потвърдят съгласието си формално. Твърди се, че една от съсобственичките не се явила в деня на нотариалното прехвърляне, за да даде официално съгласието си имотът да бъде прехвърлен на трето лице. Но въпреки това ответницата искала сделката да бъде осъществена и затова оформили сделката като договор за дарение вместо като договор за покупко-продажба. Нотариалното прехвърляне извършили на 14.09.2018 г., и тогава ответницата заплатила и останалата част от продажната цена в брой и получила владението върху имота. Твърди се, че в действителност имотът не е дарен — няма и мотив за извършването на такова дарение. Сочи, че страните не са се познавали преди сделката и единствените им контакти са били по повод прехвърляне собствеността на имота. Поддържа, че няма реална житейска причина, поради която прехвърлителите да искат да надарят приобретателката, защото тя не им е никаква. И че единствената причина за оформяне на въпросната сделка като дарение, а не като продажба е с цел да бъде заобиколена разпоредбата, установена в чл. 33 ЗС. Ищците поддържат, че независимо че получила собствеността върху имота, понастоящем ответницата се опитва да черпи благоприятни последици за себе си от въпросната сделка за тяхна сметка, като на 24.03.2023 г. се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист към нея, съгласно които първите двама ищци като наследници на Б. И. Р. — продавач по предварителния договор и третата ищца — В. И. Р. — също продавач по предварителния договор — са осъдени да заплатят неустойка в размер на 10000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума и дължимите такси и разноски на основание предварителния договор за покупко-продажба от 25.04.2018 г., в частност чл.5, ал. 2 от договора, която предвижда, че при неизпълнение задължението на продавача да прехвърли собствеността върху имота, същият дължи обезщетение в двоен размер на задатъка. Сочи, че на основание посочената заповед и изпълнителен лист ответницата е образувала срещу ищците изп. д. № 937/2023 г. по описа на ЧСИ Д. С. за събиране на посочените суми. Смятат, че това твърдение на ответницата, че й се дължи обезщетение поради непрехвърляне собствеността на имота е на първо място — невярно, а освен това е неморално и незаконно - задължението за прехвърляне на собствеността е изпълнено и макар и сделката да не е оформена като договор за покупко-продажба, вещно-транслативният ефект за ответницата е настъпил, поради което и няма основание да търси обезщетение на основание посочения договор. Твърди се още, че изложеното поражда правния интерес на ищците от предявяване на настоящия иск. Молят на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от 33Д да се прогласи за нищожен договор за дарение, обективиран в нот. акт за дарение на недвижим имот№ 146/14.09.2018 г., том VII, рег. №11793, нот. дело №1218/2018 г. по описа на нотариус А. И. с предмет: ½ идеална част от Сграда с идентификатор 81089.10.683.4 по КККР на село Ч., общ. Пазарджик, с адрес: село Ч. п.к. 4455, разположена в поземлен имот с идентификатор 81089.10.683, с предназначение Жилищна сграда — еднофамилна, със застроена площ от 79 кв. м. по Данъчна оценка, а по нотариален акт — 50кв.м., с брой етажи: 1, ведно с 1000 кв. м. идеални части от Дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор 81089.10.683 по КККР на село Ч., общ. Пазарджик, с адрес на имота: село Ч., местност 89, с площ 7510 кв. м. , трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: четвърта, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 000247, при съседи: 81089.10684; 81089.888.9901; 81089.10.682,• 81089.10.685; 81089.10.681,• 81089.10.686, 81089.10.687, тъй като посоченият договор е привиден, прикриващ действителното съглашение между страните, представляващо договор за покупко-продажба със същия предмет между същите страни, при цена 15000 лева, както и на основание чл.17 ал.1 от ЗЗД да се обяви за действителен посочения договор за покупкопродажба от 14.09.2018 г., между В. И. Р. и Б. И. Р. като продавачи и С. Т. М. като купувач, с предмет процесните имоти, при цена 15000 лева, като се постанови действителният договор да се прилага в отношенията между страните, с присъждане на сторените по делото разноски. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба и насрещен иск , с вх.№31103 от 11.12.2024г. /л.91/ от ответницата по иска С. Т. М., ЕГН-••••••••••чрез назначения й по реда на чл.47 ал.6 от ГПК на разноски на ищците особен представител адв.С. В. М. от АК-Пазарджик, в който предявените искове спрямо С. Т. М., се квалифицират като допустими, но неоснователни по същество. Признава се, че действително между С. Т. М. от една страна и В. И. Р. и Б. И. Р. от друга страна на 25.04.2018г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който продавачите са се задължили да прехвърлят на С. Т. М.: едноетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 50 кв. м., както и 1000/3877 кв. м. идеални части от дворно място, находящо се в с. Ч., общ. Пазарджик съставляващо планоснимачен номер 253. Посочва, че в чл.5, ал.1 от предварителния договор е уговорено сключването на окончателния договор за покупко-продажба да се осъществи в срок не по-късно от 01.10.2018 г. Твърди се, че съгласно чл.3, ал. 1 от договора, В. И. Р. и Б. И. Р. се задължили в деня на нотариалното прехвърляне да осигурят присъствието на С. И. Ч., с ЕГН: ••••••••••, Г. И. К. с ЕГН: ••••••••••, С. С. В. с ЕГН: ••••••••••, В. С. К. с ЕГН: •••••••••• или упълномощени от тях лица; Позовавайки се на изложеното в исковата молба до крайният срок за подписване на окончателния договор за покупко-продажба на недвижимите имоти В. И. Р. и Б. И. Р. не успели да осигурят присъствието на горепосочените лица и да сключат окончателен договор за покупко-продажба на недвижимите имоти. Като задължението по чл. 5, ал. 1 от предварителния договор е на продавачите и те са били в неизпълнение на предварителния договор. Като безспорен факт с правно значение се сочи, че на 14.09.2019 г. между С. Т. М. от една страна и В. И. Р. и Б. И. Р. от друга страна е сключен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт за дарение на недвижим имот № 146, том VII, рег. № 11793, нот. дело № 1218/ 2018г. по описа на нотариус А. И., по силата на който В. И. Р. и Б. И. Р. даряват на С. Т. М. ½ идеална част от сграда с идентификатор 81089.10.683.4 със застроена площ от 79 кв. м. по данъчна оценка, а по нотариален акт – 50 кв. м., ведно с 1000 кв. м. идеални части от дворното място с площ от 7510 кв. м. Акцентира се, че в случая е налице значително разминаване между недвижимите имоти по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот и договора за дарение сключен на 14.09.2019г., както и че В. И. Р. и Б. И. Р. не са изпълнили задължението по предварителния договор да прехвърлят чрез покупкопродажба едноетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 50 кв. м., както и 1000/3877 кв. м. идеални части от дворно място, находящо се в с. Ч., общ.Пазарджик съставляващо планоснимачен номер 253. Твърди се, че Договорът за дарение от 14.09.2019 г. е с различен предмет и правни последици, поради което не може да доведе до изпълнение на задължението на В. И. Р. и Б. И. Р. да прехвърлят чрез договор за покупко-продажба недвижимите имоти. Поради неизпълнението на предварителния договор за покупко-продажба на недвижимия имот от 25.04.2018г. в уговорения срок, С. Т. М. изпратила молба-покана за разваляне на предварителния договор до В. И. Р. и Б. И. Р.. Твърди се ,че този предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имот от 25.04. 2018г. е развален и впоследствие С. Т. М. завела заповедно производство срещу В. И. Р. и Б. И. Р. за връщане на дадения задатък в двоен размер. Било образувано частно гражданско дело № 396/ 2023 г. на Районен съд – гр. Пазарджик, с представени молба-покана за разваляне на предварителния договор и известие за доставяне до В. И. Р. и Б. И. Р.. Твърди се, че издадената в заповедното производство Заповед № 523 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.03.2023 г. по частно гражданско дело № 396/ 2023 г. на Районен съд – гр. Пазарджик е влезнала сила поради не оспорване от страна на длъжниците по нея. Бил издаден и Изпълнител лист № 1163 от 09.08.2023 г. на Районен съд – гр. Пазарджик по частно гражданско дело № 20235220100396/ 2023 г., с който се осъждат В. И. Р., с ЕГН:••••••••••, Й. Б. Р., с ЕГН: •••••••••• и И. Б. Р., с ЕГН-•••••••••• да заплатят на С. Т. М. с ЕГН-•••••••••• сумата от 10000лв, представляваща главница, ведно със законна лихва за периода от 06.02.2023 г. до изплащане на вземането, която се дължи от В. И. Р. – изцяло, а Й. Б. Р. и И. Б. Р. като наследници на починалия Б. И. Р. дължат солидарно с нея, но и не помежду си, всеки по 3 3333, 33 лв., ведно със законна лихва за период от 06.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 200 лева ( и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, които, доколкото липсвало правило, че се дължат солидарно се разпределят както следва: 133,34 лв. държавна такса и 533,34 лв. адвокатско възнаграждение от В. И. Р., 33,33 лв. държавна такса и 133,33 лв. адвокатско възнаграждение от Й. Б. Р. и 33,33 лв. държавна такса и 133,33 лв. адвокатско възнаграждение от И. Б. Р.. Поддържа се, че искът на ищците по делото за обявяване на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот 25.04. 2018г. е неоснователен, тъй като договора бил развален поради неизпълнение от страна на продавачите. И че е налице надлежно връчена молба покана за разваляне на предварителния договор от страна на С. Т. М.. Било образувано частно гражданско дело вследствие на последиците на разваляне на предварителния договор. Като на ищците е връчена Заповед № 523 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.03.2023 г. по ч.гр.д. № 396/ 2023 г. на Районен съд – гр. Пазарджик, спрямо която те не са подали възражение, същата е влезнала в сила и е издаден Изпълнител лист № 1163 от 09.08.2023 г. на Районен съд – гр.Пазарджик. Ответницата счита, че отделно от наличието на разваляне на предварителния договор е налице също погасяване по давност на потестативното право на ищците по настоящото дело за обявяване на предварителния договор за окончателен на основание чл.19, ал. 3 от ЗЗД, като от 01.10.2018г. е започнал да тече петгодишния давностен срок за упражняване по съдебен ред на правото по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, който към момента на подаване исковата молба е погасен по давност. Твърди се, че искът на ищците с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД е неоснователен, тъй като договорът за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт за дарение на недвижим имот № 146, том VII, рег. № 11793, нот. дело № 1218/ 2018 г. по описа на нотариус А. И. не е привиден, защото договорът за дарение не прикрива действително съглашение между страните, представляващо договор за покупко-продажба на недвижим имот със същия предмет, доколкото не е налице съгласие между С. Т. М. и В. И. Р. и Б. И. Р., С. Т. М. да закупи недвижимите имоти, които са дарени посредством договор за дарение. Посочва, че действителната воля между страните е С. Т. М. да закупи едноетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 50 кв. м., както и 1000/3877 кв. м. идеални части от дворно място, находящо се в с. Ч., общ. Пазарджик съставляващо планоснимачен номер 253, а не дарените недвижими имоти. Сочи, че договорът за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт за дарение на недвижим имот № 146, том VII, рег. № 11793, нот. дело № 1218/ 2018 г. по описа на нотариус А. И., счита, че е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 поради липса на основание. Според ответницата безспорно липсва мотив В. И. Р. и Б. И. Р. да даряват С. Т. М., която не им е никаква. Както е изложено с исковата молба В. И. Р. и Б. И. Р. и С. Т. М. не са се познавали преди сключване на предварителния договор за покупко-продажба на недвижимите имоти между тях, поради което липсва основание, поради което В. И. Р. и Б. И. Р. да дарят на С. Т. М. недвижимите имоти. Сочи че при нищожност на Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт за дарение на недвижим имот № 146, том VII, рег. № 11793, нот. дело № 1218/ 2018 г. по описа на нотариус А. И., ищците по настоящото дело следва да върнат 10 000 лв., които както са изложили в исковата молба С. Т. М. им е дала в деня на подписване на договора за дарение; че ищците в исковата молба признават, че С. Т. М. е заплатила останалата част от продажната цена в брой, която съгласно предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.04.2018 г. се явява в размер на 10 000.00 лв. Или В. И. Р. и Б. И. Р. са получили парична сума в размер на 10 000лв. без основание, която следва понастоящем да върнат. Твърди се, че предвид смъртта на Б. И. Р. отговорни за връщане на дадената парична сума са неговите наследници. Ответницата С. М. предявява насрещен иск срещу Й. Б. Р., И. Б. Р. и В. И. Р. да заплатят парична сума в размер на 10 000лв., която В. И. Р. и Б. И. Р. са получили без правно основание от С. Т. М. на 14.09.2019 г. в гр. Пазарджик. Моли да се отхвърлят исковете на ищците и да се обяви Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт за дарение на недвижим имот № 146, том VII, рег. № 11793, нот. дело № 1218/ 2018 г. по описа на нотариус А. И. за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 поради липса на основание и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да се осъдят Й. Б. Р., И. Б. Р. и В. И. Р. да заплатят парична сума в размер на 10 000лв., която В. И. Р. и Б. И. Р. са получили без правно основание. В отговора си на насрещната искова молба, ответниците по насрещния иск Й. Б. Р., И. Б. Р. и В. И. Р., поддържат, че предявената срещу тях насрещна искова молба по гр. д. 237/2024г. по описа на Районен съд Пазарджик, е неоснователна, защото същите не са в неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор. Признава се, че действително една от съсобственичките не се е явила в деня на нотариалното прехвърляне, за да даде официално съгласието си имотът да бъде прехвърлен на трето лице, но въпреки това ответницата искала сделката да бъде осъществена дори и при това условие. Съответно по съвет на нотариуса сделката била оформена като договор за дарение вместо като договор за покупко-продажба. Ответницата заплатила и останалата част от продажната цена в брой и получи владението върху имота в срок. Считат, че некоректно в насрещния иск е посочено, че договорът за дарение бил сключен на 14.09.2019 г. , или след срока по чл. 5, ал. 1 от Предварителния договор от 25.04.2018 г. и че Договорът за дарение е сключен на 14.09.2018г.- в срока за сключване на окончателен договор; че с подписването на договора за дарение задължението по Предварителния договор за прехвърляне на процесния имот било новирано от страните по смисъла на чл. 107 от 33Д и съответно изпълнено в цялост от продавачите. Купувачът дал ясно съгласието си за това, встъпвайки като страна по договора за дарение. Заключава, че предвид това не е налице неизпълнение на задълженията на първоначалните ищци по Предварителния договор. Счита, че е налице идентичност между имота, посочен в Предварителния договор от 25.04.2018 г. и имота — предмет на Договор за дарение, обективиран в нот. акт за дарение на недвижим имот № 146/14.09.2018 г. , том VII, рег. № 11793, нот. дело .№ 1218/2018 г. по описа на нотариус А. И.. Това обстоятелство в последствие било установено и от ищцата по насрещния иск и признато в молбата й от 29.01.2025г. от което се заключава, че задължението за прехвърляне на собствеността е изпълнено от продавачите и макар и сделката да не е оформена като договор за покупко-продажба, а като дарение-вещно-транслативният ефект върху процесния имот за ответницата е настъпил и то в срока за изпълнение на предварителния договор от 25.04.2018г. Уточнява, че ищците по първоначалния иск не са предявявали иск по чл. 19, ал. З 33Д ; че Договорът за дарение, обективиран в нот. акт за дарение на недвижим имот №146/14.09.2018 г., том VII, рег. 1 1793, нот. дело М 1218/2018 г. по описа на нотариус А. И. не е нищожен поради липса на основание съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД. Като каузата при договора за дарение е да се прехвърли имущество в полза на дареното лице безвъзмездно; че в случая страните са целели да настъпи вещно-прехвърлителният ефект на договора, но при условията на възмездност на престацията, а не посредством безвъзмездното й отчуждаване. Заключава се, че е налице не дарение, извършено без основание, а относителна симулация, при която с привидната сделка — договор за дарение се прикрива истинската сделка — покупко-продажба. Допълва, че в случай, че съдът приеме, че договорът за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт за дарение на недвижим имот №8 г., том VII, рег. 1 1793, нот. дело 1218/2018 г. по описа на нотариус А. И., е нищожен поради липса на основание и осъди ответниците по насрещния иск да върнат на ищцата С. М. сумата от 10000 лева като получена без правно основание, то се иска да се постанови ищцата да върне на ответниците по настоящия иск и процесния имот в съответствие с разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД във връзка с чл. 34 от ЗЗД. Поддържа се още, че са налице предпоставките по чл. 165, ал. 2 ГПК — начало на писмено доказателство е предварителният договор от 25.04.2018г., представляващ писмен документ, изходящ от страната, изразяващ нейната воля да придобие възмездно посочения имот, както и че съгласно чл. l0 във връзка с чл. 2 от самия договор, служи като разписка за платените от страната 5000лева капаро. Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното: Установява се от доказателствата по делото, че ищците Й. Б. Р., И. Б. Р. и В. И. Р., са наследници по закон-низходящи деца и преживяла съпруга /чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 от Закона за наследството/ на наследодателя Б. И. Р., ЕГН- ••••••••••, починал на 30.03.2021г., като ищцата Й. Б. Р. е негова дъщеря, ищецът И. Б. Р. е негов син, а ищцата В. И. Р. е негова преживяла съпруга /удостоверение за н-ци №УН-723-001 от 02.04.2021г. на Община Пазарджикл.10/. Приживе общият наследодател на ищците Б. И. Р. заедно със съпругата си В. Илева Р. са извършили на 14.09.2018г. безвъзмездна сделка-дарение, като даряват на ответницата по първоначалните искове С. Т. М. недвижим имот представляващ -една втора-1/2 идеална част от сграда с идентификатор 81089. 10.683.4 по издадена схема на сграда по Кадастралната карта и кадастралните регистри/КККР/, одобрени със заповед №РД-18-165 от 04.08.2017г на ИД на АГКК с адрес на сградата-с.Ч., п.к.4455, с предназначение Жилищна сграда-еднофамилна, със застроена площ от 79кв.м. по данъчна оценка, а по н.а. с площ от 50кв.м.,на един етаж, с данъчна оценка от 849.20лв, ведно с 1000кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо Поземлен имот с идентификатор 81089.10.683, съгласно скица на ПИ по същата КККР одобрени през същата година, с адрес на ПИ-с.Ч., местност 89, с площ 7510кв.м., с трайно предназначение на територията-земеделска, с начин на трайно ползване Нива, категория на земята при неполивни условия, четвърта, стар идентификаторняма,с номер по предходен план :000247, при съседи 81089.10.684;81089.888.9901; 81089.10.682; 81089.10.685; 81089.10.681; 81089.10.686; 81089.10.687, с данъчна оценка на целия ПИ от 16726.30лв. Според клаузите вписани в договора за дарение /н.а.№146 от 14.09.2018г., том VII, рег.№11793,н.д.№ 1218/2018г. на нотариус А. И., рег.№423 в НК с район на действие РС-Пазарджик/ при евикция на надарената С. Т. М., дарителите се задължават да върнат на дарената шесткратния размер от сумата, представляваща данъчната оценка на имота-2651.80лв/ ½ от сградата=424.60лв +2227,20лв за 1000кв.м. от ПИ=2651.80лв/ или връщат на надарената сумата от 15910.80лв./ т. II/. Като приложение към договора за дарение е посочен н.а. №142 т.I ,н.д.№295 от 12.03.1988г. Сключването на договора за дарение е предхождано по време от сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот чрез Агенция за недвижими имоти „Имоти-БГ-Пазарджик“-хотел Тракия гр.Пазарджик, според който на 25.04.2018г. в гр.Пазарджик, на основание чл.19 от ЗЗД съпрузите В. И. Р. и Б. И. Р. двамата като продавачи и С. Т. М., като купувач, сключват предварителен договор, като продавачите се задължават да прехвърлят на купувача или на посочено от него лице, собствен недвижим имот представляващ едноетажна полумасивна жилищна сграда от 50кв.м. както и 1000/3877 ид.ч. от дворно място, в с.Ч., съставляващо планоснимачен номер 253. Записано е още, че имотът се владее по силата на н.а. за продажба недвижим имот 0142,том Първи, н.д.№295/1988г. и н.а. за собственост на недвижим имот №124, том Втори, н.д.№596/1957г. В договора е определена продажната цена на имота от 15000лв, като след подписването на предварителния договор продавачът получава като предплата /задатък/ от 5000лв,, а останалата сума ще получи при изповядване на сделката, но не покъсно от 01.10.2018г. В чл.3 от договора е записано, че продавачът се задължава в деня на подписването на договора да представи всички документи за правото му на собственост и неговата продаваемост, както и в деня на нотариалното прехвърляне да осигури присъствието на лицата С. И. Ч., ЕГН-••••••••••, Г. И. К., ЕГН-••••••••••, С. С. В., ЕГН-04073432, В. С. К., ЕГН-•••••••••• или упълномощено от тях лице. В чл.5 от предварителния договор е записано, че страните се задължават да сключат окончателен договор не по-късно от 01.10.2018г. Предвидена е клауза за връщане на задатъка от продавача ако по своя вина не прехвърли собствеността , както и обезщетение в двоен размер на задатъка, А при отказване на купувача от договора той губи предплатата/задатъка/. Договорът не е с нотариална заверка на подписите както и в него липсват други технически и индивидуализиращи характеристики на продавания имот. Установява се, че в проведено заповедно производство/ч.гр.д.№396 /2023г./ е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №523 от 24.03.2023г. с която е разпоредено длъжниците /настоящи ищци/ В. И. Р., Й. Б. Р.; и И. Б. Р., да заплатят на .кредитора, С. Т. М. сумата от 10000лв, представляваща главница, дължима от В. Р.-изцяло, а от Й. и И. Б.и Р.и, като наследници на починалия Б. И. Р., дължат солидарно с нея , но не помежду си, всеки по 3333.33лв, ведно със законната лихва от 06.02.2023г. до изплащането на вземането, както и държавни такси и адвокатско възнаграждение, разпределени между тримата длъжници. За същите суми е издаден и изпълнителен лист №1163 от 09.08.2023г. след като заповедта е влязла в законна сила, като за изпълнението на вземането е образувано ИД №20238890400937 по описа на ЧСИ Д. С. с район ОС-Пазарджик. С допълнителна молба вх.№4354 от 19.02.2024г. ищците са конкретизирали и индивидуализирали процесните имоти по сега действащите КККР с последно изменение със заповед №КД-14-11-28.02.2020г. на ИД на АГКК-сграда с идентификатор 81089.10.2249.1 в ПИ с идентификатор 81089.10.2249 , като другите характеристики са запазени, освен площта на ПИ, която е 3734кв.м. Няма посочени други идентификационни характеристики на имотите отпреди одобряването на КККР за населеното място. Съгласно издаденото удостоверение за данъчна оценка по чл.3 ал.2 от Приложение №2 към ЗМДТ за ПИ с идентификатор 81089.10.2249 , е записано, че същият е с планоснимачен номер 2249; УПИ №00247 по КВС/картата на възстановената собственост/, в квартал м.“89“-площ на земята 3734кв.м. и застроена площ 242кв.м., като жилището е от 50кв.м. Уточнение на насрещната искова претенция е направена и от ответницата М. чрез назначения си особен представител, в смисъл, че недвижимите имоти предмет на н.а. №146 от 2018г. са жилищна сграда с идентификатор 81089.10.683.4, като след разделянето на ПИ с идентификатор 81089.10.683 на два самостоятелни имота, става с идентификатор №81089.10.2249.1, която попада в ПИ с идентификатор 81089.10.2249. Изрично в посочената молба /л.88/ процесуалния представител на ответницата признава еднозначно факт с правно значение по делото-идентичността и пълно съответствие и сходство на сградата с идентификатор 81089.10.683.4 предмет на н.а. за дарение №146 том VII,рег. №11793,н.д.№№1218/2018г. по описа на нотариус И. с ъ с сграда с идентификатор 81089.10.2249.1, както и ПИ с идентификатор 81089.10.683 пред на същия н.а. с ПИ с идентификатор 81089.10.2249. По делото не е въведен като спорен факт, нуждаещ се от доказване идентичността на недвижимите имоти, предмет на сключения предварителен договор за покупко-продажба с недвижимите имоти, описани в нотариалния акт за дарение №146 том VII, рег.№11793, н.д.№1218/2018г.Нещо повече, насрещната облигационна искова претенция по чл.55 ал.1 от ЗЗД се основава на вземане предвидено по сключения предварителния договор за покупко-продажба по отношение на имотите така както са индивидуализирани в него, и в резултат предприето действие от купувача по развалянето му поради неизпълнение от страна на продавачите. Макар първоначално да се твърди, че между имотите по двата договора има значително разминаване /което изобщо не е конкретизирано като изложени факти, обстоятелства или възражения в какво точно се изразява разминаването и най-вече дали липсва идентичност по отношение на предмета на сделките-процесните недвижими имоти, доколкото ако има разлика то тя е единствено по отношение на площта на сградата и площта на дворното място по сделките, които белези не са решаващи за индивидуализацията на имотите /, и доколкото КККР за с.Ч. е одобрена със заповед на ИД на АГКК №РД-18-165 от 04.08.2017г.,като посочената в предварителния договор номерация е за едноетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 50кв.м. и 1000/3877 ид.ч. от дворно място в с.Ч., съставляващо планоснимачен номер 253/сключен на дата 25.04.2018г./. Площта на имотите не е решаващ индивидуализиращ елемент на същите. Нещо повече, предварителният договор за покупко-продажба е сключен за цялата жилищна сграда с оглед трансформация на правото на собственост да се извърши от всички съсобственици на имота в полза на купувача при последващото нотариалното сключване на окончателния договор, докато договора за дарение е сключен за идеална част от нея-1/2 ид.ч./50%/ от площта на сградата толкова колкото са реалните собственически права на дарителите. /. Предмет на предварителния договор е и дворното място от 1000/3877 ид.ч. или 25.79 % от целия имот, докато в договора за дарение този процент е /1000/7510 ид.ч. или 13.32%/, тоест предмет на договора за дарение са значително в пъти по-малки площи от двата недвижими имота .И това е логично доколкото предварителния договор е сключен за цялата сграда и за 1000кв.м. от цялото дворно място предвид уговорката в него за участието при сключването на окончателния договор на всички съсобственици, а след невъзможността да се явят и да сключат окончателния договор, е извършена трансформация /редукция/ по отношение на прехвърляните части, като договорът за дарение обхваща само и единствено посочените идеални части от двата имота, които притежават само дарителите-1/2 ид.ч. от сградата и 1000/7510ид.ч., тоест идентичността на имотите по двата договора е налице , като разликата е в обема на собственическите права от имотите които се прехвърлят, поради което няма несъответствие по отношение идентичността на имотите, а има само несъответствие в обема права които са заложени в предварителния договор и обема права предмет на дарението, доколкото с подписването на дарението са прехвърляни единствено и само правата притежавани от двамата дарители, но не и правата на останалите съсобственици. В първото по делото заседание пълномощникът на ответницата С. М. изрично заявява ,че /протокол рег.№795 от 05.05.2025г./ :..“.. В тази молба посочвам, че са идентични. Едни и същи са по принцип имотите. Не оспорвам идентичността на имота по предварителния договор за покупко – продажба и по договора за дарение. Не твърдя, че са различни имоти. Имотът е разделен на две и затова след това е с различни идентификатори. Не че не става въпрос за един и същ имот, просто прехвърлили нещо различно като квадратура. По предварителния договор е трябвало да прехвърлят сграда, а те прехвърлят ½ от жилищна сграда от 79 кв.м., а по предварителния договор са задължени да прехвърлят една сграда от 50 кв.м. Това имам предвид, че има различие. Не са изпълнили точно задължението си. ..“ Няма спор за идентичност на имотите. Предвид на така заявеното от пълномощника на ответната страна като безспорно обстоятелство по делото, не са събирани доказателства по този изяснен факт с правно значение. По делото е разпитан като свидетел Ц. К. Р.-на 33г. внук на ищцата В. Р., син на ищцата Й. Р. и племенник на ищеца И. Р.. Свидетелства, че около неговия рожден ден на 28.08, или м. септември 2018г., трябвало да закара до нотариуса баба си и дядо си /Б. и В. Р.и/, до нотариус И. в Пазарджик. Това, което те му обяснили по път е, че извършат продажба на имот в с. Ч., наследствена къща на баба му- къща с двор и искат да я продадат, че няма кой да живее и да ходи там. Доколкото бил запознат, имало и други съсобственици на имота. Обяснява, че къщата е наследствена на баба му и има и други наследници-сестри, но няма точна представа. Знае, че е имало сестра , която е била съгласна да се продаде изцяло имота, и въз основа на това да се обезщети и тя по някакъв начин. При нотариуса влезнали само продавачите и купувачите на имота; дошла купувачката на имота- жена на възраст, запознали се всички с нея и изчаквали да дойде и другата съсобственичка, но въпросната жена не се явила. Свидетелства, че отвън купувачката твърдяла че е харесала имота и как може да стане така да се продаде дори без нейното присъствие /на неявилата се/. Влезнали всички и след 30-40мин. излезли и казали, че ..“имотът вече е продаден по друг начин, чрез дарение. Купувачката била радостна, от вън заплатила около 10000лв., за този имот в присъствието на свидетеля. Парите били преброени след което свидетелят ги прибрал у себе си с цел сигурност. Бил по това време служител в системата на МВР. Баба му и дядо му дали ключа на имота на купувачката, стиснали си ръцете, всички били радостни. Свидетелят няма спомен как се казва купувачката. Няма представа баба му и дядо му как са се свързали с купувачка. Знае, че имотът бил обявен за продажба на обява. Роднините му били нормални хора и си търсели купувач за имота, понеже нямали вече физическа възможност да се занимават. Дядо му търсел купувач за имота, а баба му и майка му правели връзка с наследницата, която трябвало да се яви и тя пред тях заявила, че ще дойде на сделката. Не си спомня дали на място някой й е звънял. Повтаря, че не си спомня името на купувачката и не я е виждал друг път. Знае, че не е близка на баба му и дядо му. За пръв път я виждал при нотариуса и смята, че и те със сигурност не са я виждали. До този момент нищо не били споменавали на свидетеля.. Свидетелят не знае дали баба му и дядо му са имали намерения да даряват този имот на някого. Бил изненадан, че ще го продават, защото мислел, че ще остане за него за след време, защото нямал братя и сестри. Обяснява, че баба му няма достъп до имота, не е ходила там оттогава, няма ключове. Свидетелства:… „…те си ги дадоха. Казаха „Сделката мина чрез дарение. Ето ключовете , на вас парите“, „Доволни ли сте?“, „Да, доволни сме“!. Свидетелят не е запознат дали купувачката е искала връщане от баба му и дядо му на някакви пари, както и че никой не му е споделял за такова нещо. Повтаря“ Купувачката си искаше това, което си е наше- къщата с около един декар двор, доколкото си спомням. Дворът й харесваше, имаше овощни градини и други такива насаждения, и каза, че самият имот си го иска. Настоява да го придобие. Единият като даде парите, другият, като даде ключовете…. не е имало проблеми. Всичко си мина сравнително бързо….“…Повтаря ,че няма ключ от имота . Свидетелят сега разбрал как се казва купувачката и няма представа дали баба му и дядо му са имали намерение да дарят имота на тази С.. Повтаря, че тогава е трябвало да се яви и другата съсобственичка, която не се яви и влезнали тримата заедно – С., баба ми и дядо ми вътре при нотариуската…“. Повтаря, че страните явно са стигнали до някакъв такъв консенсус, чрез помощта и допитването на нотариуската. Няма представа кой ги е посъветвал да направят по този начин . Повтаря ““....Влизат вътре тримата и излизат, и казват, че имотът е вече продаден, като частта на баба ми и дядо ми са на С. и това е..“. Не знае дали някой ги е посъветвал, по друг начин да бъде извършена сделката, вътре би трябвало да им е разяснено от нотариуса Свидетелства, че роднините му не са се познавали купувачката. Повтаря, че купувачката е дала парите, баба му й дава ключовете, свидетелят взима парите и ги прибира. Това било есента на 2018г, след рожденият му ден, при нотариус И.. Свидетелства още, че познава имота от години-„..Баба и дядо имаха голям двор, плюс/минус около 1000 кв.м., много голямо беше това нещо, къща по стълбички, влизаш вътре, в ляво и дясно стая, дядо ми направи отсреща тоалетна и отзад яма- това беше къщичката, отдолу с мазе. Вляво имаше една като лятна кухня, от едната страна на улицата си има вход за цялото това нещо. Имаше една друга постройка- гараж, която се обитаваше от въпросната жена, която я нямаше и все едно зад гаража се падаше самия двор….“. Свидетелства, че били уговорили да продадат къщата с двора. За гаража нямал представа на кого е . …Знае, че баба му и дядо му поели ангажимент да прехвърлят къщата с двора, отпред с площадката. За гаражаняма представа. Свидетелят обяснява разположението на къщата, гаража другия имот, съседите Свидетелят не е запознат дали е имало делба между баба му и дядо му и нейните сестри и на кой са тези земи. Свидетелства, че преди е използвал само тази къща, с уточнението, че . само баба му и дядо му си я използвали, „..ключът си беше у тях. А в долепената пристройка „живееше друга баба“- роднина, но не знае, каква точно. Свидетелства, че не си познава роднините си. Уточнява, че баба му е имала четири сестри, но не е заинтересован много за тях. .Били дадени на купувачката ключовете за голямата къща с избата и селската кухня, за двора, защото самия двор им е ограден, за да няма никой достъп, защото дядо му си оставял там инструменти. Уточнява, че гаражът не влизал в оградения двор на дядо му, на границата на имота се падал. Свидетелят не знаел баба му и дядо му да са сключвали предварителен договор с купувачката, както и не знае дали са получавали известия, че купувачката иска връщане на парите. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес на ищците по първоначалния иск и ищеца по насрещните искове да установят нищожност на договора за дарение като привиден и като прикриващ действително съглашение между страните представляващо договор за покупко-продажба ,да се обяви за действителен на основание чл.17 ал.1 от ЗЗД посочения договор за покупко-продажба , да се обяви респективно договора за дарение за нищожен поради липса на основание за сключването му както и връщане на платеното по предварителен договор за покупко-продажба в размер на 10000лв като получена без основание поради неизпълнението му от страна на продавачите да сключат окончателен договор и последвало разваляне на предварителния договор и иск по чл.34 от ЗЗД за връщане на имота в патримониума на продавачите при уважаване на иска за нищожност на договора за дарение поради липса на основание. Разгледани по същество първоначално заявените искови претенции за прогласяване на договора за дарение за нищожен като прикриващ договор за покупко-продажба и за обявяване на договора за покупко-продажба на същия имот при цена от 15000лв за действителен са изцяло основателни, както и са изцяло неоснователни насрещните искови претенции за прогласяване нищожността на договора за дарени поради липса на основание, както и за отхвърляне на иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 10000лв като дадена без основание .За да постанови обжалваното решение Пазарджишкият районен съд е приел от правна страна, че когато искът е за прогласяване недействителност на сделка и са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове. Отчетено е, че естеството на спорните материални отношения предопределя вида на обективно съединените искове. Като независимо от поредността, исковете са предявени при условията на евентуалност. Ако сделката е недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на нейната недействителност на друго основание. Разглеждането на исковете преминава от най-тежкия порок /противоречие със закона или заобикалянето му/ към по-леките, каквито са липсата на основание /за каузалните сделки/, липсата на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречи на морала или липса на форма /в този смисъл цитира решение № 106/ 01.03.2011 г. по гр.д. № 1460/ 2009 г., решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/ 2014 г. и решение № 199/ 12.07.2016 г. по гр. д. № 583/ 2016 г., все на IV-то ГО на ВКС/. В тази връзка исковият съд заключава, че са предявени първоначален иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, във връзка чл. 17, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на привиден на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 146/14.09.2018г. по нот. дело № 1218/2018г. на нотариус с район на действие РС – Пазарджик, като прикриващ договор за покупко – продажба и се иска в отношенията между страните да се прилагат правилата относно прикритото съглашение за покупко-продажба на имота и насрещни обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД от С. Т. М. против Й. Б. Р., И. Б. Р. и В. И. Р. за прогласяване на нищожен на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 146/14.09.2018г. по нот. дело № 1218/2018г., поради липса на основание и за осъждане на ответниците по насрещния иск /дарители/ да върнат на ищцата по него /дарената/ сумата от 10 000 лв., която е дала на дарителите. От тази изходна база исковият съд като е съобразил тежестта на пороците, правилно е намерил, че първо следва да бъде разгледан насрещният иск за прогласяване на нищожен на договора за дарение поради липса на основание. Съобразено е, че основанието на договора за дарение, разбирано като типичната и непосредствена правна цел, поради която страните го сключват, е да се даде нещо безвъзмездно. Отчетено е, че воден най-често от нравствени съображения приятелство, любов, признателност, дарителят прехвърля едно свое имуществено право на дарения безвъзмездно и безвъзвратно. Както и че срещу това дареният не дължи насрещна престация, а само поема моралното задължение за признателност към дарителя, което при определени обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на издръжка. Тази цел на дарителя е елемент от договора и представлява неговото основание. Съобразено е, че макар чл. 226, ал. 3 ЗЗД да обявява дарението за нищожно не само когато то противоречи на закона, но и когато единственият мотив за извършването му е противозаконен, това значение, което е отдадено в закона на мотива на дарението, не го превръща в основание на договора. И че мотивите, от които е обусловено дарственото намерение, макар и решаващи при формиране на волята на дарителя да се разпореди с имуществото си, не са част от основанието на договора и липсата им или сключването на договора при водещи други мотиви за дарителя, не прави договора за дарение нищожен поради липса на основание. В тази връзка се посочва, че изтъкнатите от ищцата по насрещния иск С. Т. М. доводи за нищожност на договора за дарение, поради липса на основание са несъстоятелни и че обстоятелството, че страните не се познават, не са си близки не означава, че дарствено намерение липсва. Дарствени разпореждания в полза на непознати за дарителите лица са често срещани, например при набиране на средства по различни кампании - за лечение на болни хора, за подпомагане на талантливи деца, за защита на животни и други. Съобразено е, че липсата на предходна връзка между страните сочи на липса на мотив за извършване на дарение. и който мотив при договора за дарение не е приравнен на основание за сключването му. Съответно съдът е заключил, че липсата на мотив не прави договора за дарение нищожен, както и че мотивът при дарението обуславя неговата недействителност, когато макар и да съществува е противен на закона или на добрите нрави. В случая съдът е приел, че сделката е сключена при наличието на основание, тъй като с нея е извършено безвъзмездно прехвърляне на собственост. По тези съображения заключава, че предявеният от С. Т. М. против В. И. Р., Й. Б. Р. и И. Б. Р. иск за прогласяване на нищожен на договор за дарение на ½ ид. част от сграда с идентификатор 81089.10.683.4 по КККР на с. Ч., общ. Пазарджик и 1000 кв. м. ид. части от поземлен имот с идентификатор 81089.10.683, в която е разположен, идентични със сграда с идентификатор 81089.10.2249.1 по КККР на с. Ч. и поземлен имот с идентификатор 81089.10.2249 по КККР на с. Ч., поради липса на основание следва да бъде отхвърлен. Посочено е още, че поради отхвърлянето му следва да бъде разгледан искът чл. 26, ал. 1, пр.5, във вр. чл. 17, ал. 3 от ЗЗД , за който исковият съд приема за основателен и следва да се уважи. Прието е от същия съд, че договорът за дарение инкорпорира съглашение между страните, което е нищожно като привидно /чл. 26, ал. 2, изр. 1 пр. 5 ЗЗД/, доколкото прикрива действителното съгласие ищцата В. Р. и починалия й съпруг Б. Р. да продадат на цена от 15 000 лв. ½ ид. част от сграда с идентификатор 81089.10.683.4 по КККР на с. Ч., общ. Пазарджик и 1000 кв. м. ид. части от поземлен имот с идентификатор 81089.10.683, в която е разположен, идентични със сграда с идентификатор 81089.10.2249.1 по КККР на с. Ч. и поземлен имот с идентификатор 81089.10.2249 по КККР на с. Ч.. Заключава, че твърденията за привидност на договора за дарение от 14.09.2018 г., като прикриващ действителното съглашение между страните за покупко-продажба се установява от съвкупна преценка на доказателствата: 1./ сключен между страните предварителен договор за покупко – продажба с идентичен предмет /идентични са имотите, предмет на предварителния договор и тези по договора за дарение; 2./ прехвърляне на имотите в посочения в предварителния договор срок; 3./ заплащане на сумата от 10 000 лв. в деня на сключване на договора за дарение от дарената на дарителите и продавачи по предварителния договор, което особения представител на ответницата не оспорва; 4./ включването в договора за дарение на клауза, че при евикция на дарената дарителите се задължават да й върнат шесткратния размер на данъчната оценка на дарените имоти – 2651,80 лв., тоест сумата от 15 910,80 лв., която е приблизително равна на уговорената продажна цена по предварителния договор; 5./ обстоятелството, че пред нотариуса не са се явили останалите съсобственици на имота, липсата на писмени доказателства, че продавачите по предварителния договор са предложили на другите съсобственици да купят тяхната част при същите условия и липсата на писмена декларация, че никой от тях не е приел това предложение. Съобразено е и обстоятелството, че страните доброволно и взаимно са се съгласили дарителите да отговарят пред дарената за евикция, правен институт, приложим при възмездните договори, при които всяка страна получава насрещна престация, посочването на парична сума, приблизително идентична на продажната цена, претенцията на особения представител на ответницата за връщане на сумата от 10 000 лв., дадена на датата на сключване на договора за дарение, което безусловно сочи, че намерението им е да прикрият действителното продажбено правоотношение. Отчетено е от съда и изразните средства, които са използвани при договора за дарение .т. II : „При евикция дарителите се задължават да върнат на дарената“. Задължението за връщане, предполага предшестващо даване на нещо, в случая на парична сума. Получаването на нещо по договор за дарение отрича безвъзмездният му характер, а даването на парична сума срещу прехвърляне на определена вещ, сочи, че действителната обща воля на страните е да сключат договор за продажба. Взето е от съда в предвид, че макар според предварителния договор продавачите да са се задължили да сключат окончателен договор, с който да прехвърлят едноетажна жилищна сграда от 50 кв. м., а съгласно договора за дарение са прехвърлили ½ ид. част от нея, това не означава, че е дарен имот, различен от този по предварителния договор; че страните не спорят, а от представената по делото скица на поземления имот се установява, че имотите са идентични. Съобразено е и обстоятелството, че особеният представител на ответницата твърди, страните не са се познавали, не са си били близки, поради което, пак според него, житейски нелогично е В. Р. Б. Р. да надарят С. М.. В тази връзка съдът заключава, че в случаите когато с привидния договор страните са прикрили друго съглашение, по силата на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, те са обвързани от него, ако са налице изискванията за неговата действителност. Допълва, че в случая дисимулираната сделка е сключена в предвидената от закона /чл.18 ЗЗД/ форма на нотариален акт и са налице съществените нейни елементи- предмет и цена, следователно е действителна и следва да се прилага в отношенията между страните. Поради гореизложеното съдът приема, че предявеният от В. Б. Р., И. Б. Р. и Й. Б. Р. главен иск за прогласяване на привиден на договор за дарение между В. Р. и Б. Р. от една страна и С. М. от друга, обективиран в Нотариален акт № 446/14.09.2018г. по нот. дело № 1218/2018г., като прикриващ договор за покупко – продажба и прилагане в отношенията им на дисимулирания договор следва да се уважи. Заключава, че предвид уважаването на главния иск, неоснователен е предявеният насрещен иск от С. Т. М. против В. Б. Р., И. Б. Р. и Й. Б. Р. с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответниците да върнат сумата от 10000лв. платена на 14.09.2018г., като дадена без основание. Акцентира, че основанието за плащането й е прехвърлянето на недвижимите имоти, посочени в Нотариален акт № 446/14.09.2018г. по нот. дело № 1218/2018г., срещу сумата от 15000лв. по прикритото между страните съглашение за покупко -продажба, поради което заключава, че не се е породил фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и че предявеният насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от С. М. против В. Р. И. Б. Р. и Й. Р. за връщане на сумата от 10 000 лв., като платена без основание следва да се отхвърли. В мотивите си към обжалваното решение исковият съд е посочил още, че поради отхвърляне на иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД за прогласяване на нищожен на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 446/14.09.2018г. по нот. дело № 1218/2018г., съдът не следва да се произнася по претенцията на В. Р. И. Б. Р. и Й. Р., с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗЗД , във вр. чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на С. М. да предаде владението на ½ идеална част от сграда с идентификатор 81089.10.683.4 по КККР на село Ч., общ. Пазарджик, с адрес: село Ч., с предназначение жилищна сграда — еднофамилна, със застроена площ от 79 кв. м. по данъчна оценка, а по нотариален акт -50 кв.м., с брой етажи: 1, ведно с 1000 кв.м. идеални части от дворното място, в което е построена, представляващо поземлен имот с идентификатор 81089.10.683 по КККР на село Ч., общ. Пазарджик, местност 89, с площ 7510 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване нива, категория на земята при неполивни условия: четвърта, стар идентификатор няма, номер по предходен план: 000247, при съседи: 81089.10684; 81089.10.682; 81089.10.685; 81089.10.681; 81089.10.686; 81089.10.687, идентични с ½ идеална част от сграда с идентификатор 81089.10.2249.1 по КККР на село Ч. и поземлен имот с идентификатор 81089.10.2249 по КККР на село Ч., с адрес: село Ч., местност 89, площ 3734 кв. м. съгласно последно изменение на КККР на с. Ч. със Заповед № КД- 14-11/28.02.2020 г. на ИД на АГКК. При този изход на правния спор съдът е разпределил отговорността за разноски, като е присъдил такива в полза на ищците по първоначалния иск заплатени като държавни такси по образуване на делото и за вписване на ИМ, , разноски за особен представител и за осъществено процесуално представителство и защита в общ размер на 1860лв възложени изцяло в тежест на ответницата С. М.. Тези доводи и мотиви изложени от първоинстанционния съд към обжалваното решение напълно се споделят от въззивната инстанция и същата на основание чл.272 от ГПК препраща към тях със следните допълнения и уточнения и предвид доводите изложени във въззивната жалба: От процесуална гледна точка следва да се отбележи, /решение №40 от 07.04.2020г. по гр.д.№2383/2019г.-IV г.о. /, че разглеждането на исковете за недействителност на сделките преминава от най-тежкия порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към по-леките, каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречи на морала или липса на форма. Ако съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да премине към разглеждане на основанията за унищожаемост отново в поредност, предопределена от тежестта на изтъкнатия порок: от неспазването на режима на настойничеството или попечителството, към неспособност към сключването на сделката да се разбират или ръководят действията, заплашването, измамата, грешката или при крайна нужда и явно неизгодни условия. Ако сделката не подлежи и на унищожаване, съдът е длъжен да пристъпи към основанията за висяща недействителност като извършването й без или извън учредената представителна власт, а след това – за относителната й недействителност като извършена във вреда на кредитора. В този смисъл са решение № 106/ 01.03.2011 г. по гр.д. № 1460/ 2009 г., решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/ 2014 г. и решение № 199/ 12.07.2016 г. по гр.д. № 583/ 2016 г., все на IV-то ГО на ВКС. Освен това съдът следва да съобрази също, че изложените факти, при които се иска прогласяването недействителността на сделката ищецът може да свързва с различни основания. В такъв случай подвеждането на фактите под същинското законово основание за недействителност е въпрос на правна квалификация на иска. Да даде точната квалификация на иска е задължение на съда, а не на ищеца, доколкото не се включва в съдържателните изисквания за редовност на исковата молба (чл. 127, ал. 1 ГПК). В този смисъл са решение № 392/ 18.01.2012 г. по гр.д. № 1487/ 2010 г. на IV-то ГО на ВКС, решение № 97/ 08.02.2013 г. по гр.д. № 196/ 2011 г. на I-во ТО и ТР № 4/ 07.07.2010 г. по тълк.д. № 4/ 2009 г. ОСГК на ВКС. Съгласно съдебната практика на Върховния касационен съд на РБ / Определение № 446 от 20.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2019 г., IV г. о., ГК/ се приема без противоречиво, че съдът не е обвързан от квалификацията на порока на сделката, посочен от страната, а го извежда от обстоятелствата, на които е основан иска за нищожност на договора /решение № 181/20.07.2012 г. по гр. д. № 1321/2011 г. на ІІІ г. о. /. В решение № 97/08.02.2013 г. по гр. д. № 196/2011 г. на ВКС, І г. о. се приема, че съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на порока – от най-тежкия (противоречие със закона) и ако отхвърли този иск да премине към следващите по-леки пороци (липса на основание ,липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и пр.), а когато уважи иска на едно от основанията, разгледани според естеството на порока не дължи произнасяне по останалите, предявени при условията на евентуалност искове./ Симулативното действие е поначало нищожно и то не произвежда никакви прави действия, така че всеки заинтересован може да се позове на действителното положение на нещата, без ограничение със срок, защото възможността да се разкрие симулацията не е някакво особено право, което се погасява по давност, а пряка последица от действителното състояние на нещата. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Прикритото съглашение поражда действие само ако отговаря на изискванията за неговата действителност. Исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за разкрИ.е на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД имат различен предмет - единият нищожността на явната сделка, а другият обвързващата сила на прикритото съглашение. В уговорката по прикритото съглашение могат да участват и лица, които не са страна по привидната сделка. Такъв е случаят при персоналната симулация. При нея две лица постигат съгласие да сключат договор, но искат да го прикрият и се уговарят като страна да фигурира трето лице, което привидно изпълнява ролята на едната страна. Налице е привидна сделка с привидна страна, съответно и прикрита сделка между истинската и явната страна. При персонална симулация скритото съглашение е между явната страна и действителната /истинската/ страна. При всяка симулация страните се съгласяват да изповядат договора по начин, по който е написан. Привидността се състои именно в това: страните се съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин. Относителната симулация обхваща сделките, чиито правни последици страните не желаят да настъпят. При относителната симулация всъщност има две сделки - едната привидна, симулативна, чиито правни последици страните не желаят и другата - прикритата или дисимулирана, чиито правни последици страните действително желаят. /Решение № 79 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 791/2011 г., III г. о., ГК/. Съгласно трайната съдебна практика / Решение № 362 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 111/2011 г., III г. о., ГК,/ Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по сключеното съглашение симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност. Освен това исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за разкрИ.е на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД имат различен предмет - единият нищожността на явната сделка, а другият - обвързващата сила на прикритото съглашение. Прието е още, че от материално-правна страна разпоредбата на чл.17 от ЗЗД, урежда съотношението между привидната и прикритата сделка. В уговорката по прикритото съглашение могат да участват и лица, които не са страна по привидната сделка, без това непременно да води до симулация в субектите. Такъв е случаят, когато се договоря в полза на трето лице, тоест постигнато е съглашение между страни, наречени уговарящ и обещател, което поражда права за трето ползващо се лице, наречено бенефициер, което не е страна по този договор. Когато уговарящият е кредитор, а обещателят длъжник, уговарящият може да иска от обещателя изпълнение в полза на бенефициера, който съобразно постигнатата уговорка става кредитор на обещателя. Така не се стига до двойственост на страна по привидния договор, а до симулиране на волеизявлението по този договор. От всичко казано до тук отнесено към настоящия правен спор , се налага правият извод, че формираната и изразена воля на страните по сключения предварителен договор за покупко-продажба е да се извърши възмездно прехвърляне на правото на собственост, като в договора са написани съществените му елементи-предмет, индивидуализация на предмета на сделката ,цена на възмездната сделката, извършено частично плащане от купувача в полза на продавачите под формата на капаро, /предплата , задатък/, с което се демонстрира и от двете страни сериозното и непоколебимо намерение да се сключи окончателен договор за покупко-продажба на описания в предварителния договор имот. И двете страни по предварителния договор има съзнанието и волята, че предмет на договора е целия недвижим имот—самостоятелен обект на правото на собственост представляващ цялата едноетажна полумасивна жилищна сграда на 50кв.м. и 1000/3877 ид.ч. от дворното място в което е застроена при знанието и на двете страни, че продавачите описани в този договор не са изключителни собственици на продавания имот, а има и други съсобственици, като предварителния договор се сключва под условието, че в деня на изповядване на продажбата по нотариален ред да се осигури от продавачите присъствието на останалите съсобственици на имота /изрично и поименно изброени в предварителния договор и с посочени ЕГН/, тоест първоначалната воля на страните е да се прехвърли целия описан имот срещу посочената продажна цена, с участието на всички съсобственици. Независимо, че няма уговорки за това какъв би бил предмета на сделката при неявяването на останалите съсобственици при изповядването й по нотариален ред, като резултат и поради неявяването на другите съсобственици се сключва формално привидната сделка-договор за дарение само за притежаваните от продавачите по предварителния договор за покупко-продажба идеални части от имотите с изрично вписаната в договора за дарение уговорка, че при съдебно отстраняване на надарения /евикция / на някое от основанията предвидени в закона ,дарителите се задължават да върнат на надарената шесткратен размер от сумата, представляваща данъчната оценка на имота предмет на дарението 2651.80лв или сумата от 15910.80лв, тоест по начина по който е записано това изявление на страните в договора за дарение се налага извода, че страните не искат сделка дарение, че надарената в същност е заплатила процесната сума като цена на имота по друг вид сключен договор между страните-а именно прикрития договор за покупко-продажба, прикрИ. от договора за дарение или действителната формирана и изразена воля на страните е била да се сключи окончателен възмезден договор за покупко-продажба чрез който да се прехвърли собствеността само върху притежаваните от продавачите идеални части от процесите имоти, а не изобщо върху целия имот-сграда и дворно място от 1000/3877ид.ч. в което се намира сградата. Имотът по техническите характеристики-квадратура, съседи, местоположение, граници, предназначение и други е един и същ, като предмет на прикрития договор за покупко-продажба са само идеалните части които в действителност притежават продавачите. Че това е била действителната воля на страните се установява и от разпитания по делото свидетел, чиито показания не са оборени по делото, който макар и заинтересован от изхода на делото като роднина на продавачите , дава показания под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, очевидец е на сключването на договора за дарение както и на изявленията на двете страни преди и след сключването на тази сделка , според които предварителната уговорена воля между страните е да се сключи възмездна сделка за придобИ.е на правото на собственост върху процесния имот, тази воля не е променена по основание и като резултат, като начина по който е постигнато прехвърлянето на собствеността формално, външно е станало безвъзмездно /дарение/ , но в същност срещу скрито извършена насрещна престация -заплащане на продажната цена от купувача по предварителния договор /надарения по договора за дарение/ в общ размер на 15000лв, от които 5000лв при подписването на предварителния договор и още 10000лв при сключването на окончателната сделка за придобИ.е в собственост на имота. От страна на продавачите по предварителния договор /дарители по договора за дарение/ е налице признание, което не е оспорено от насрещната страна, че са получили изцяло сумата от 15000лв като продажна цена на процесния имот, така както е описан в договора за дарение, като подлежаща на връщане при евикция. И този факт с правно значение не оспорен от насрещната страна, а се установява от всички събрани по делото доказателства. Следователно сделката покупко-продажба по отношение на процесния имот е произвела правното си действие от момента на сключването на договора-14.09.2018г. Съгласно нормата на чл.107 от Закона за задълженията и договорите Задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. В такъв случай обезпеченията на старото задължение се запазват за новото, ако лицата, които са ги дали, се съгласят за това. В случая няма новация на задължението предвид клаузите на предварителния договор и тези предмет на договора за дарение, прикриващ договор за покупко-продажба доколкото се касае за идентичност на страните, идентичност на правата и на задълженията им, идентичност на предмета на спора, като единствената и то само частично разлика е в обема на прехвърляните права на собственост, които в окончателния договор съответстват на правата на прехвърлителите /дарителите/ като задълженията на насрещната страна остават непроменени и които реално са изпълнени-за заплащане на продажната цена в пълен уговорен размер и без отбив от първоначалната цена / , предвид на което няма основание да се приеме, че е налице новиране –/реална замяна задължението с друго по съгласие между страните по договора. Следователно в случая прикритата сделка-покупко-продажба е действителна и същата е породила правното си действие още от момента на сключването-14.09.2018г. -сключена във формата на нотариален акт, с предмет съответстващ на предварителния договор и при отчитане на действителните права на собственост притежавани от прехвърлителите на имота и срещу заплатената изцяло уговорена продажна цена от 15000лв. Затова и претенцията по чл.17 ал.1 от ЗЗД за обявяване действителността на прикритата сделка -договора за покупко-продажба сключен с нотариален акт №146 от 14.09.2028г. ,том VII , рег.№11793,н.д.№1218/ 2018г. на нотариус А. И. е основателен и следва да се обяви действителността на прикритата сделка като валидно обвързваща страните по възникналото облигационното правоотношение. Неоснователни са предявените от ищцата по насрещните искове С. М. за нищожност на дарението поради липса на основание по смисъла на чл.26 ал.2 предложение 4 от ЗЗД и за връщане на дадената от нея и получена от ответниците по насрещния иск в деня на сключването на привидната сделка за дарение сума без правно основание в размер на 10000лв. Основанието за сключване на сделката е недвусмислено, прехвърляне на правото на собственост от патримониума на дарителите /продавачите/ в полза на надарения/ купувача/, като е без значение дали има или няма мотив за това. Целта на сделката е ясна-трансформация на правото на собственост, което на практика е осъществено по съответния нотариален ред, поради което дарението на посоченото основание не е нищожна правна сделка и не може да бъде прогласено за такава. В тази връзка въззивната инстанция не споделя доводите развити във въззивната жалба от въззивника. Няма неизпълнение на предварителния договор от страна на продавачите до степен да не може да произведе правното си действие, доколкото независимо от неосигуряването присъствието на посочените лица /съсобственици/ при окончателното изповядване на сделката по нотариален ред, купувачът С. М. не се е отказала от същата нито е искано намаляването на уговорената продажна цена, нито е развалила договора нито си е поискала дадената като капаро сума от 5000лв като част от уговорената между страните продажна цена , а напротив нейното желание е било на всяка цена и на посочената дата да придобие в собственост процесния имот, като дори се е съгласила реално да й се прехвърли помалка по обем част /идеални части/ от имота с огледа на действителните права на собственост които притежават прехвърлителите като част от съсобствениците на сградата и на дворното място, и независимо от начина на придобИ.е на собствеността, който ще бъде вписан в нотариалния акт, тоест целта и на двете страни в облигационното правоотношение е със сделката да се трансформира правото на собственост в полза на надарения /купувача/ за което последният е заплатил и останалата част от продажната цена /в общ размер посочен в предварителния договор/ и като краен резултат собствеността е прехвърлена по нотариален ред. Несъстоятелни са доводите изложени във въззивната жалба по отношение на така твърдяното значително разминаване между недвижимите имоти по предварителният договор за покупко-продажба и договорът за дарение. Единственото разминаване е по въпроса за обема на прехвърлените действителни права на собственост, които притежават прехвърлителите и съответстващите им на това идеални части от прехвърляните сграда и от дворното място, като с факта на подписване на договора за дарение и от двете страни , и двете страни са изразили воля и желание да се финализира сделката относно прехвърляне на правото на собственост върху обектите така както са притежавани от прехвърлителите в полза на приобретателката по сделката. Налице е несъмнено и непроменено желание и съгласие на С. М. да закупи от В. Р. и Б. Р. процесните имоти които са й дарени посредством посочения договор и това е била тяхната действителна воля към момента на изповядване на сделката, като разминаването от първоначално заявена воля е незначително и то е обективно обосновано, необходимо и наложило се по причина за всеобщата важимост на правния принцип, че никой не може да прехвърля повече права отколкото притежава, под угрозата увреденото от това трето лице да иска да се признае спрямо него за недействителна сделката засягаща неговите собственически права , респективно да се стигне до съдебно отстранение на купувача ако същият е знаел, че придобива части от имот, които не са собственост на прехвърлителите, а на другия, увредения от сделката съсобственик. Договорът за дарение от 14.09.2018г. е със същия предмет и описание на недвижимите имоти от предварителния договор от 25.04.2018г. при наличие на изразена ясна воля за покупко-продажба на точно определени имоти с редуциране на размера на правата на прехвърлителите и обема им спрямо имотите с оглед гарантиране в пълен обем и на правата на приобретателя на имота .Както се посочи липсата на мотив не е равнозначна на липсата на основание за сключване на договора за дарение доколкото основно и водещо е наличието на основание , което в случая е едно-прехвърляне на правото на собственост и това основание на практика се е осъществило по предвидения процесуален ред чрез изповядване на сделката по нотариален ред, затова дарението не е нищожно на това основание, както се твърди от въззивника. Дарението привидно, защото действителната воля и на двете страни -на прехвърлителите и на приобретателката е една и съща-да се прехвърли възмездно собствеността върху процесните имоти с оглед правата, които действително притежават прехвърлителите и че като привиден договор дарението прикрива действително съглашение за прехвърляне възмездно правото на собственост, чрез покупко-продажба по които основни параметри има изразена и непроменена воля и съгласие за реализирането й. Волята и желанието на купувача С. М. не е променено, същата не се е отказала от сделката, нито е развалила предварителния договор нито преди и в деня на сключването на дарението, напротив същата е заплатила изцяло остатъка от продажната цена на имота от 10000лв и се е снабдила с валиден титул за собственост . След като отношенията между страните по симулативното дарение се уреждат по прикритата сделка покупко-продажба която е действителна и е сключена в нотариална форма и по предвидения за това ред, произвела е правото си действие като собствеността е надлежно трансформирана и е прехвърлена в полза на приобретателя купувач срещу заплатена продажна цена, няма основание да се претендира, че купувачът е дал парична сума от 10000лв /такова признание се прави и от двете страни в производство/ като цена на продавания имот/ в деня на изповядване на сделката , че тази сума е дадена без основание. Основанието е налице, то е валидно и допустимо по закон-за придобИ.е по възмезден начин на правото на собственост върху сграда и дворно място, които са описани в предварителния договор за покупко-продажба с последващо сключване на привидно дарение прикриващо действителен договор за покупко-продажба, изповядан по нотариален ред . Налице е валидна размяна на престации по прикрит, но действителен договор за покупко-продажба при което собствеността на процесните имоти е трансформирана в полза на приобретателя купувач С. М. , като продавачите от своя страна са получили на валидно правно основание уговорената цена на имотите по покупко-продажбата от 15000лв. По въпроса за съотношението на чл. 26, ал. 2 и чл. 226, ал. 3 от ЗЗД и за тежестта за доказване, съдебната практика, прилагайки закона приема, че презумпцията, установена в чл. 26, ал. 2 изр. 2 от ЗЗД обръща доказателствената тежест и този, който твърди, че сделка е сключена без основание, /както е в процесния случай/ трябва да докаже това свое твърдение. Тази норма е в общата уредба на сделките и се отнася и за дарението до колкото в специалната уредба не е изключено приложението й, респективно не е преуреден въпросът. Следва изрично да се отбележи, че Основанието е обичайната цел на сделката. При дарение това е да се прехвърли собствеността върху някаква ценност на някой без насрещна престация. Мотивът и в този случай не е елемент от сделката, освен ако не е противоречащ на закона и морала. В този смисъл реализираното намерение за дарение е достатъчно основание на тази сделка, а този който твърди, че тя е сключена с мотиви, противни на закона и добрите нрави, следва да докаже тези мотиви. В този смисъл Р № 385/12.08.2010 г. по гр. д. № 59/2009 г./ Така в теорията и съдебната практика не съществува неяснота по поставения въпрос,/ Определение № 48 от 13.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5453/2014 г., III г. о.,/. Основанието на един договор е пряката и непосредствена цел, която се преследва с този вид договори. При дарението тази пряка и непосредствена цел е дарителят да прехвърли определено право или вещ на надарения без да иска от последния насрещна престация . Въпросът дали това е проява на щедрост, на изпълнение на нравствен дълг или е мотивирано от други обстоятелства не е въпрос на правно основание по смисъла на чл.26, ал. 1, пр. 4 от ЗЗД , а на конкретната цел, която се преследва с извършване на дарението и мотивите за същото. За това ако последните противоречат на закона или на добрите нрави дарението ще бъде нищожно на основание чл.226, ал. 3 ЗЗД, а не поради липса на основание /В случая основания по чл.226 ал.3 от ЗЗД по отношение на дарението не се въвеждат по делото от страните/ . Освен това в ТР № 26/1972г на ОСГК се казва, че " основанието на договора е да се даде нещо безвъзмездно, да се прояви щедрост. Тази цел на дарителя е именно елемент от договора" . Следователно и с това решение основанието на договора в това число и на този за дарение е целта, която се преследва с неговото сключване. Да се даде нещо безвъзмездно принципно е проява на щедрост . Но проявата на щедрост не е правна, а оценъчна категория. Като такава същата няма значението, като еквивалента на правното основание на договора. Следва да се посочи също така, че при договора за дарение, мотивът за дарението съвпада с основанието на договора / виж "Облигационно право Отделни видове облигационни отношения Ал. К. " изд. 1956 г. стр. 211/ . Принципно съдебната практика предвижда, /Решение № 385 от 11.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 59/2009 г., I г. о., ГК,/ че основанието на договора за дарение е да се даде нещо безвъзмездно. Тази цел на дарителя е елемент от договора и представлява неговото основание. Наистина чл. 226, ал. 3 ЗЗД обявява дарението за нищожно не само когато то противоречи на закона, но и когато единственият мотив за извършването му е противозаконен. Според Решение № 133 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4761/2007 г., III г. о., ГК, Дарителят е в правото си да определи на кого и какво да дари и не е задължително надареното лице да е от кръга на неговите роднини. Дарението е безвъзмездна сделка и по отношение на нея не е налице изискването на чл. 33 ЗС.В този смисъл няма основание за уважаване на насрещните искове по чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД и по чл.55 ал.1 от ЗЗД. Предвид изложеното обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло. Не са налице пороци на същото визирани във въззивната жалба на въззивницата С. Т. М.. При този изход на спора в полза на въззиваемите страни ще следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 750лв заплатени като адвокатско възнаграждение и 400лв заплатени като възнаграждение по чл.47 ал.6 от ГПК за особения представител на въззивницата М. адв.С. М., а в полза на бюджета на съдебната власт да заплати държавна такса по обжалването в общ размер на 250лв. Водим от горното Пазарджишкият Окръжен съд