Решение № 22 от 23.1.2026 г. на Районен съд - Сливница по дело № 174/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Л. К. К., ЕГН ••••••••••, обжалва Електронен фиш серия К № 10419011, издаден от ОДМВР – София, с който, за извършено нарушение по чл. 21, ал.2, във вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4, във вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева. С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш, изтъкват се доводи за неправилност и незаконосъобразност на същия, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила при съставянето и издаването му. Процесуалният представител на жалбоподателката – адв. И. Г. твърди, че в процесния електронен фиш е допусната неяснота относно това в какво качество на жалбоподателката същият е издаден на нейно име, като е посочено „собственик, на когото е регистрирано МПС, ползвател“, като сочи, че по този начин е нарушено и правото, заложено в разпоредбата на чл. 189, ал.5, изр. 2 от ЗДвП. Излага доводи за това, че АНО е допуснал неяснота при описанието на нарушената норма, както и че е пропуснал да посочи от кой тип е автоматизираното техническо средство, използвано за установяване на нарушението – мобилно или стационарно, като процесуалният представител на жалбоподателката заявява, че категорично оспорва техническата годност на използваното автоматизирано техническо средство. Излага доводи за това, че, когато извършеното нарушение е установено и заснето чрез използването на мобилно техническо средство, констатирането му трябва да се извърши по реда и условията на ЗАНН – чрез съставянето на АУАН, с описание на извършеното нарушение и издаване на НП за налагане на съответното административно наказание. Процесуалният представител на жалбоподателката посочва, че в процесния ЕФ не е отчетен толерансът в полза на водача, като изтъква, че това би довело до различно превишение на разрешената скорост, а именно: помалко от 31 км/ч, респективно – би било наказуемо с различно наказание, съобразно чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП. Сочи, също така, че, въпреки че процесният ЕФ отговаря на утвърдения образец и формално съдържа реквизитите, посочени в чл. 189, ал.4 от ЗДвП, в него липсва отразяване на разпоредбата на чл. 189, ал.6 от ЗДвП. Жалбоподателката Л. К. К., редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не се представлява в съдебно заседание. Депозирана е молба от същата, чрез процесуалния й представител адв. И. Г., с която заявява, че желае делото да се гледа в тяхно отсъствие, пледира за отмяна на процесния ЕФ и претендира разноски за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева. Административнонаказващият орган – ОДМВР-София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, депозирана е писмена защита от главен юрисконсулт •• И.ова, с която същата моли процесният ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева и прави възражение за прекомерност на претендираното от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Обжалваният електронен фиш е издаден за нарушение, установено и заснето с АТСС ARH CAM S1 № 120cd16, насочено към с. Калотина, заснемащо в двете посоки, за това, че на 05.02.2025 г. в 11.14 часа в област Софийска, община Божурище, с. Хераково, махала Кантона, на ПП I-8, км 37+400, заснетото МПС – лек автомобил марка „БМВ“, модел „328 ХИ“, с рег. № ••, се е движело с установена стойност на скоростта 82 км/час и превишена стойност на скоростта 32 км/час, при ограничение на скоростта от 50 км/ч (в населено място), с което е извършено нарушение, касаещо движение с превишена скорост. Отразено е в електронния фиш, че собственик на процесното МПС е жалбоподателката Л. К. К., ЕГН ••••••••••, и че с това същата е извършила нарушение на чл. 21, ал.2, във вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП. На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена в електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Към процесния електронен фиш е приложен и снимков материал. Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на Л. К. К., ЕГН ••••••••••, собственик на процесното МПС, видно от приложената по делото справка за собственост на МПС /л. 17 от делото/. Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящия съдебен състав като неоснователна. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Съобразно правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 от ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з- 532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилна техническа система е допустимо. С цел гарантиране правата на гражданите и с оглед установяване на обективната истина при евентуално съдебно обжалване на електронните фишове, Наредбата предвижда към административната преписка, която се изпраща в съда, освен доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се предоставя и информация за участъка от пътя, с описание на мястото и координатите, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, схемата на разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид, датата на последната метрологична проверка. Във връзка с настъпилата промяна в чл.165, ал.2, т.7 от ЗДВП, в сила от 26.09.2017 г., като се има предвид, че нарушението е извършено на 05.02.2025 г., няма изискване пътният участък на заснемане да бъде обозначен с пътен знак Е24 и мястото на заснемане от пътния участък да бъде оповестено в средствата за масово осведомяване или страницата в интернет на МВР. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, посочено е, че жалбоподателят е собственик на превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Цитираните правни норми, съотнесени към конкретиката на настоящия спор, налагат извод за законосъобразност на процесния електронен фиш. Същият правилно е издаден по отношение на Л. К. К., ЕГН ••••••••••, собственик на МПС. Според чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая от представената по делото справка се установява, че жалбоподателката е собственик на процесния лек автомобил. Същата е разполагала с възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в 14-дневен срок от получаването на ЕФ, да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. По този начин на това лице, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Доколкото това не е сторено, то съдът приема, че именно жалбоподателката е управлявала автомобила като негов собственик. Електронният фиш съдържа предвидените от закона реквизити, които са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189, ал.5 от ЗДвП. На констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В случая е налице нарушение, установено с мобилно автоматизирано техническо средство, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. От събраните по делото доказателства, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за извършена метрологична проверка на радарното средство № 126- СГ-ИСИС/23.08.2024 г., протокол за мястото на контрол за процесния пътен участък, се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство и ограничението от 50 км/ч за процесния участък от пътя, както и мястото за контрол на скорост, в конкретния случай – с мобилна система за видеоконтрол, тип „ARH CAM S1“ с идентификационен № 120CD16. По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от който са видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 50 км/ч, самият автомобил и измерената скорост. Предвид на изложеното, правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателката за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. В случая, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак, обозначаващ начало на населено място, е регистрирано и установено движение на процесния автомобил със скорост над разрешената – 82 км/ч, при въведено ограничение от 50 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 32 км/ч, след приспадане на регламентирания толеранс /в бланка ЕФ серия „К“ се въвежда установената скорост, намалена с допустимата грешка за уреда, генерирана автоматично от софтуера за обработка в наказуема скорост, като същата се изчислява на база допустима грешка за работа на техническото средство в полеви условия: 3 км до 100 км/ч и 3 % за стойността над 100 км/ч/. Видно от електронния фиш, номерът на техническото средство присъства, а от приложената разпечатка от системата за видеоконтрол на скоростния режим е видно и точното наименование и номер на използвания радар, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Същите са достатъчно четливи, ясни и няма никакво съмнение относно регистрационния номер на превозното средство, с което е извършено процесното нарушение. При определяне на наказанието, наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил единственото, предвидено в закона, наказание за това нарушение. Предвид всички изложени по-горе съображения, съдът намира наведените от страна на жалбодателя възражения за неоснователни и недоказани. Воден от гореизложените мотиви, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден. По разноските: Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът потвърди обжалвания административен акт, въззиваемата страна има право на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПП. В случая въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт, и е претендирала заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, но доколкото същият е представил единствено писмено становище по жалбата и не е участвал в откритото съдебно заседание, то съдът счита, че разноски следва да бъдат присъдени в минимален размер от 80 лева /40,91 евро/. Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът