Мотиви към Решение № 436 от 27.6.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 2014/2022 г.

Софийски градски съд27.06.2022 г.докладчик Костадинка Костадинова

Мотиви

към Решение по НЧД № 2014/2022г. на СГС, НО, 27 с-в

Мотиви

Производството е по реда на чл.44 от ЗЕЕЗА (Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест).

Образувано по искане на СГП за разглеждане на постъпила Европейска заповед за арест издадена от съдебните власти на Р Франция по отношение на бълг. гражданин ЮЛ. Б. ХР. с цел наказателно преследване.

В съдебното заседание проведено на 27.06.2022г., прокурорът счита, че следва да бъде допуснато изпълнението на европейската заповед за арест и поисканото лице следва да бъде предадено на издаващата държава, тъй като заповедта не страда от никакви формални пороци, попълнени са изискуемите реквизити; издадена е от компетентен орган.

Счита, че не са налични никакви основания за отказ от предаване, и изпълнението на заповедта следва да бъде допуснато и на основание чл.44 ал.7 ЗЕЕЗА, съдът да вземе мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на ЮЛ. Б. ХР. до фактическото му предаване на издаващата държава.

Адв. Н., позовавайки се на представена от защитата кореспонденция на упълномощен да представлява поисканото лице защитник пред френските съдебни власти смята, че съдът е следвало да изиска данни дали подаденото оспорване на заповедта за задържане не е било евентуално отменено, отделно от това намира, че в ЕЗА престъплението не е описано достатъчно ясно, цитирани са текстове от митнически кодекс, а не наказателен такъв на издаващата държава. Предлага да бъде отказано изпълнението на ЕЗА.

Адв. В. се присъединява към становището на адв. Н., като добавя, че е налице хипотезата на чл. 40, ал.1, т.5 от ЗЕЕЗА – факултативно основание за отказ., тъй като деянието било извършено изцяло или частично на територията на РБ. бълг. гражданин е съдействал, на защитника му във Франция не е изпълнил задълженията си, поради това се е стигнало до издаване на заповедта за задържане, оттам и ЕЗА. добавя се, че това задържане се оспорва чрез защитник от исканото лице, и е следвало да се изчака, респ. да се поиска информация дали заповедта за задържане не е била отменена, тъй като съществувала голяма вероятност за това. Предлага да бъде отказано изпълнението на ЕЗА Поисканото лице в лична защита поддържа изложеното защитниците му.

В последната си дума заявява, че не е бил уведомен от френските власти, не наясно защо се издирва.

Съдът като взе предвид становището на страните и всички събрани по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Поисканото лице ЮЛ. Б. ХР. е роден на ••••г. в гр. Благоевград, ЕГН ••••••••••, българин, български гражданин.

Същият е бил осъждан с присъда, влязла в сила на 11.11.2007г., с която е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева - / справка съдимост/, както и с решение, влязло сила на 07.03.2013г. за пр. по чл. 343в, ал.2, вр. ал.1 от НК на наказание глоба в размер на 1500 лева/ л. 25 от нчд и л. 75 от нчд/ и няма данни за други висящи наказателни производства- /л. 22 от нчд/.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

По отношение на ЮЛ. Б. ХР. на 16.05.2022г. е изд. Европейска заповед за арест от Републикански прокурор към обединения съд на Лион, Франция, издадена въз основа на заповед за задържане от 23.03.2022г. на вицепрезидент, завеждащ съдебното следствие на Обединен съд – Лион, Франция, с цел наказателно преследване, за извършени в периода от м. януари 2013г. и до 14.10.2013г. деяния, както следва: участие в организирана престъпна група с цел подготовка за извършване на престъпление, наказуемо с 10 години затвор ( съучастничество) - пр. по чл. 450-1, ал.1, ал.2, наказуемо по чл. 450-1, ал.2, чл.450-3, чл.450-5 от Наказателния кодекс на Франция; контрабанда на забранена или обложена с високи такси стока, извършена от организирана престъпна група (съучастничество) - пр. по чл. 414, 417, 418, 419, 420, 421, 422, 7, 38 от Митническия кодекс на Франция, наказуеми съгласно чл.414, 437, ал.1, 438, 432-bis, 369 от Митническия кодекс на Франция; недеклариран внос на забранена или обложена с високи такси стока, извършен от организирана престъпна група (съучастничество) - пр. по чл. 414, 423, 424, 425, 426, 427, 428, 7, 38 от Митническия кодекс на Франция, наказуемо по чл.414, 437, ал.1, чл.438, 432- BIS, 369 от Митническия кодекс на Франция.

Съдът намери за неоснователни възраженията на защитата досежно наличието на пороци в ЕЗА касателно време, място, начин на извършване на престъплението и степен на участие на исканото лице, при това в съответствие с принципа за взаимно признаване изпълняващият съдебен орган не може да поставя под въпрос основателността на решенията, взети от съдебните органи на издаващата държава членка.

Според описанието в европейската заповед и изисканата заповед за задържане въз основа на която е издадена ЕЗА е видно, че на 14.10.2013г. на мястото на плащане на Тол такса в Сен Мишел дьо Мориен митническите служби контролират автовлак управляван от Елефтериос Насиякос и превозващ 13 328 стека с контрабанди цигари. водачът съобщил, че работи за фирма Ф.Т. и това е третото му пътуване, при разследването се установило, че автовлака е собственост на Ф.Т. с адрес в помещенията на счетоводен кабинет УМД Фууд и че не разполага със специални работни помещения. Собственика на УМД Фууд ЮЛ. Б. ХР. също така бил счетоводител на Ф.Т. и негов фактически управител, като управлението на фирмата се извършвало посредством пълномощно издадено на самия него. От разследването било видно, че Ф.Т. не извършва икономическа дейност освен тази да осигурява транспорт на контрабандни цигари и да играе ролята на защитно средство в случай на митнически контрол и изземване и че от самото начало е имала временен характер като предназначението й било да извършва нелегална контрабанда на цигари. Като място на деянията е посочено „ на националните територии на Франция и България по неделим начин“.

Съгласно допълнително изисканите материали – л.104, л.105, 106 и л.96 от нчд, издаващата държава предоставя исканите от съда гаранции по смисъла на чл.5, т.3 от РР/2002/584/ПВР/, вр. чл. 41, ал.3 от ЗЕЕЗА, и посочва, че не съществува правна възможност за обжалване на издадена ЕЗА и същата не е била оспорена на друго основание / като редовност/.

В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЕЕЗА, подлежи на установяване налице ли са условията за предаване на лицето по чл. 36 и чл. 41 и съществува ли някое от основанията за отказ, визирани в текстовете на чл. 39 и чл. 40 от същия закон, има ли основания за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на заповедта по чл.52.

Съдът прие, че следва да бъде уважено искането на съдебните власти на Франция бълг.гражданин ЮЛ. Б. ХР. да бъде предаден за провеждане на наказателно преследване в тази държава за описаните престъпления.

Налице са всички изисквания на българския закон (ЗЕЕЗА) и на РР на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002г. за предаване на исканото лице Европейската заповед за арест отговаря на формалните изисквания на българския закон и на Рамково решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002г.

Заповедта е издадена от компетентен орган на съдебната власт, въз основа на заповед за задържане издадена въз основа на заповед за задържане от 23.03.2022г. на вицепрезидент, завеждащ съдебното следствие на Обединен съд – Лион, Франция.

Възраженията на защитата, че по отношение тази заповед за задържане е налице оспорване и има вероятност същата да бъде отменена, респ. съдът е следвало да поиска наново информация от издаващата държава са неоснователни.

На първо място от представената от защитниците по делото кореспонденция е видно, че исканото лице е наясно с НП, упълномощило е защитник /л.30 и сл. от нчд/, било е призовавано, получило е призовки през 2019г., в които са описани същите деяния като тези в коментираната ЕЗА, а и в заповедта за задържане, изискана по нчд-то.

В последствие отново е бил призован през март 2020г. – л. 42 от нчд, като и данни, че съдебните власти възнамеряват да го привлекат като обвиняем –л. 44 от нчд. разпитът е бил отменен поради пандемията и затваряне на съдилищата за определен срок- л. 51 от нчд.

В последствие е издадена призовка за явяването му на 08.03.2022г. пред разследващите органи във Франция, на което той не се е явил –л. 64 от нчд. От л. 56 от нчд с дата 19.05.2022г. е видно, че съдията е отговорил, че е „отказал да вдигне европейската заповед за арест“.

От последно представената в ос.з. на 27.06.2022г. кореспонденция е видно, че Б. е наел друг адвокат, който на 20.06.2022г. е входирал молба за отмяна на заповедта за задържане от 23.03.2022г., и към 27.06.2022г. няма произнасяне- л. 127 от нчд/.

Същевременно българският съд не е уведомяван от издаващата държава за оттегляне на ЕЗА от издаващата държава, каквото несъмнено би следвало да има в случай на подобно развитие на ситуацията, поради това и възраженията на защитата се явяват неоснователни.

По чл. 36 ЗЕЕЗА- европейската заповед за арест е издадена за деяния, които се наказват съгласно правото на издаващата държава с 10 години затвор „определен от съдията“, т.е надвишаващи определените от чл.36, ал.1 от ЗЕЕЗА минимални срокове.

Съгласно ЗЕЕЗА и Рамковото решение относно ЕЗА, изпълняващият съдебен орган, следва да провери дали издаващият съдебен орган е определил, че някое от престъпленията принадлежи към една от 32-те категории престъпления, изброени в член 2, параграф 2 от Рамковото решение относно ЕЗА. Изпълняващият съдебен орган може да проверява двойна наказуемост само за престъпления, които не са посочени в списъка с 32 престъпления. Изпълняващият съдебен орган трябва да признае посочените от издаващия съдебен орган данни в ЕЗА.

В конкретния случай издаващия орган е определил, че деянията попадат в списъка по чл.36, ал.3 от ЗЕЕЗА под т. 1 и т.8. За деянията като посочени в списъка по чл.36, ал.3 НК от ЗЕЕЗА, се изключва двойната наказуемост. Това от своя страна освобождава съда от задължението да извършва проверка по отношение факта дали престъплението, за което лицето се иска, съставлява престъпление и по българския наказателен закон. Все пак следва да се отбележи, че отговорът на този въпрос е положителен. Аналогични разпоредби в НК на РБ са тези на чл. 321, ал.2 НК, наказуемо с от една до шест години „лишаване от свобода“ и чл. 242, ал.1 от НК, наказуемо с от три до десет години „лишаване от свобода“.

По чл. 41 от ЗЕЕЗА - ЕЗА не е издадена за престъпление, за което се предвижда наказание доживотен затвор или мярка изискваща доживотно задържане по см. на чл.41, ал.2 ЗЕЕЗА, съгласно данните в нея се касае за наказания лишаване от свобода до 10 години.

Гаранции по смисъла чл.41, ал.3 ЗЕЕЗА и чл.5, ал.3 от РР на Съвета 2002/584/ ПВР от 13.06.2002г. постъпиха по делото –л. 104 от нчд.

По чл. 39 ЗЕЕЗА - визираните от този законов текст абсолютни предпоставки за отказ са три. Съдът намира, че не са налице абсолютните отрицателни предпоставки за допускане изпълнението на заповедта за арест визирани в чл.39 от ЗЕЕЗА, тъй като престъплението, за което е издадена ЕЗА не е амнистирано в Р България и не попада под нейната юрисдикция.

Няма данни исканото лице да е осъдено за същото престъпление с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета държава членка, да изтърпява или да е изтърпяло наказанието или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на държавата, в която е осъдено.

Исканото лице не е малолетно и следователно е наказателноотговорно.

По чл. 40 от ЗЕЕЗА - тук са предвидени относителните основания за отказ за изпълнение на Европейската заповед за арест, т. е. хипотезите, при наличието, на които българският съд може да откаже предаването на лицето. Съдът счита, че не са налице относителните основания за отказ, както следва:

По чл. 40, ал.1 т.1 от ЗЕЕЗА - лицето не е привлечено като обвиняем, нито има данни да е подсъдим в РБ, т.е. срещу лицето, не е възбудено наказателно преследване в изпълняващата държава членка за същото деяние, за което е издадена ЕЗА.

По чл. 40, ал.1, т. 1а от ЗЕЕЗА - срещу лицето не са образувани в РБ наказателни производства, респ. не са прекратявани такива / л.75, л. 22-25 от нчд/.

По чл. 40, ал.1, т. 2 от ЗЕЕЗА - давностният срок за наказателно преследване или за изпълнение на наказанието не е изтекъл съгласно българското законодателство и престъплението не е подсъдно на българския съд;

По чл. 40, ал.1, т.3 от ЗЕЕЗА- липсват данни, че исканото лице е изтърпяло или изтърпява наказание в държава, която не е членка на Европейския съюз, по влязла в сила присъда за същото престъпление, за което е издадена заповедта, или присъдата не може да бъде изпълнена според законодателството на държавата, в която е осъдено;

По чл.40, ал.1, т. 4 от ЗЕЕЗА –не са налице основания българският съд да приеме да се приведе в изпълнение от прокурора наказанието лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане на лицето, наложени от съда на издаващата държава членка, в конкретният случай лицето е искано с цел провеждане на наказателно преследване в издаващата държава.

По чл.40, ал.1 т.5 от ЗЕЕЗА – тази разпоредба сочи, че окръжният съд може да откаже да изпълни ЕЗА, когато престъплението е извършено изцяло или отчасти на територията на РБ, или е извършено извън територията на издаващата държава членка и българското законодателство не допуска наказателно преследване за такова престъпление, извършено извън територията на РБ Съгласно отразените данни в ЕЗА е видно, че деянията са извършени по неделим начин на територията на Франция и България Същевременно българското законодателство допуска наказателно преследване за такива престъпления, извършени извън територията на Република България по силата на чл. 4, ал.1 от НК на РБ -Наказателния кодекс се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина, следователно не е налице и това относително основание за отказ.

В чл.40, ал.2 от ЗЕЕЗА е предвидено относително основание за отказ за изпълнение на ЕЗА издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка изискваща задържане, постановени при съдебен процес, на който лицето не се е явило лично, освен ако ЕЗА изрично не съдържа информация за спазване на посочените в този текст условия. В конкретния случай лицето се иска с цел провеждане на наказателно преследване за горепосочените деяния, поради което и съдът намира, че не е налице относителното основание по този текст, за да може да откаже изпълнение ЕЗА.

По чл.52 от ЗЕЕЗА - няма данни срещу поисканото лице в Р България да е налице висящо наказателно производство или влязла в сила присъда за престъпление, различно от това, за което е издадена ЕЗА и лицето да трябва да изтърпи наказание за престъпление, различно от това, за което е издадена ЕЗА.

По изложените съображения съдебният състав, прие, че следва да допусне изпълнение на издадената Европейска заповед за арест и да предаде на съдебните власти на Франция, българският гражданин ЮЛ. Б. ХР..

Съобразно чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА, приложимата МН спрямо поисканото лице ЮЛ. Б. ХР. е „Задържане под стража" до фактическото му предаване на компетентните съдебни власти на издаващата ЕЗА държава.

Така мотивиран съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Цитирани разпоредби

34