Решение № 2413 от 25.2.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 861/2025 г.

Производството е по реда на чл.176 от АПК. Образувано е по искане на жалбоподателката Ж. И. Д. за допълване на Решение № 201/08.01.2026г. по адм. дело № 861/2025г. на Адм. съд – Варна. Молителката посочва, че в постановения съдебен акт не са известни съображенията за постановяването му, защото липсват мотиви и правните изводи на съда, въз основа на всички доказателствата, редовно събрани в производството и приети от съда. Твърди, че липсата на произнасяне касае исковата претенция в рамките на предмета на спора и е налице както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт. Подчертава, че административният съд е длъжен да установи обективна истина на фактите, като целта е с решението да се достигне до реалната истина за административния спор. Молителката счита, че няма поизнасяне от съда по заявения спорен предмет, съобразно всички релевантни за спора ангажирани и приети доказателства, като конкретно подчертава някои от тях. В депозирано писмено становище ответната страна сочи, че допълнително решение по чл. 176 АПК се постановява, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, като предмет на допълване е диспозитива на съдебното решение, а не мотивите. Счита, че съображенията, изложени в молбата, не засягат формираното от съда волеизявление, а мотивите на съдебния акт, които обаче не могат да бъдат допълнени по реда на чл. 176 АПК. Несъгласието на молителката с изложените аргументи и съображения по направените с молбата доводи и възражения, също не обосновава непълнота на съдебния акт, подлежаща на отстраняване по реда на чл.176, ал. 1 АПК. Производството по реда на чл. 176, ал. 1 АПК не е средство за пререшаване на правния спор и по този ред не може да се постигне правен резултат, различен от вече постановения със съдебния акт. По изложените съображение моли за отхвърляне на молбата с правно основание чл.176, ал.1 АПК. Искането за допълване на решението е допустимо. Предявено е от активно легитимирано лице – страна по делото и в законоустановения срок. Съдът намира, че обстоятелствата по делото не налагат разглеждането на молбата в открито съдебно заседание съобразно чл. 176, ал. 2 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал. 1 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Граматическото тълкуване на цитираната норма ясно очертава основанието за постановяване на допълнително решение, което в случая не е налице. Такова, според разпоредбата на чл. 176 АПК, би било налице в случай, че съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, разбирано като спорния предмет на делото, което от своя страна е резултирало в непълнота на диспозитива, обективиращ волята на съда. В конкретния случай съдът е сезиран от молителката с жалба срещу мълчалив отказ на орган по приходите при Община Варна да издаде удостоверение за данъчна оценка по искане вх.№ 5305006923/21.03.2025г. за 330,97 кв.м. идеални части от [ПИ], потвърден с Писмо рег.№ МД-Т25003553ВН_004ВН/09.04.2025г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ – Община Варна. С решението, чието допълване се иска, отказът е приет за законосъобразен, а оспорването по тази жалба е отхвърлено като неоснователно. Т.е., съдът се е произнесъл по целия поставен пред него предмет и липсват основания за допълване на съдебния акт. Както правилно е отбелязал ответникът, процедурата по чл.176 АПК не е средство за ревизия на постановеното решение и за преоценка на мотивите, довели до неговото постановяване. Водим от горното и на основание чл.176 от АПК, Административен съд -Варна, IX състав,