Решение № 818 от 1.6.2026 г. на Административен съд - Смолян по дело № 86/2026 г.

Производството е по искова молба, подадена от „К. КО“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. М. К. срещу Народно събрание на [държава] и Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Правното основание посочено от ищеца е чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ. Цената на предявения иск е 750,00 лв. С Определение № 53 от 21.01.2026 г. на Районен съд – [област] по гр. д. № 1606/2025 г., съдът е приел, че предявения иск е по реда на чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ и делото е изпратено на СмАС. Това определение е потвърдено от СмОС. В исковата молба се твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразно заплатена компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 в сила от 28.09.2018 г. от Закон за пътищата /ЗП/ в размер на 750 лева. Сочи, че при извършването на административното нарушение по чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3 и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и издаването на Електронен фиш, с оглед предвидената алтернативна възможност за заплащането на компенсаторна такса, държавата, в лицето на ответниците, е извършила нарушение на правото на ЕС. На първо място се сочи за нарушен принципа на пропорционалност на наказанията, уреден в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО) предвид действащата редакция към момента на извършването на административното нарушение чл. 10, ал. 2 в сила от 28.09.2018 г. от Закон за пътищата /ЗП/ и чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, която е в сила от 16.08.2019 г. и продължава да действа и към настоящия момент. Твърди се, че с Решение на съда от 22.03.2017 г. по съединени дела С-497/15 и С-498/15 е прието, че: Член 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Това е прието от СЕС и с Решение на съда (шести състав) от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г., според което поставеното изискване за съразмерност в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, вкл. когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Според същото решение на СЕС (параграф 39), държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи, като са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност (по-специално решения от 9 февруари 2012 г., [Наименование], С-210/10, EU:C:2012:64, т. 23 и от 19 октомври 2016 г„ EL-EM-2001, С-501/14, EU:C:2016:777, т. 37). Съгласно чл. 4, § 3 от ДЕС, Държавите членки, ако не са изпълнили задълженията си, трябва a fortiori да предприемат всички необходими мерки да преустанови неизпълнението и да поправи последиците от това неизпълнение. На второ място се твърди, че към момента на извършване на твърдяното административно нарушение на 26.06.2022 г., Законът за пътищата не е в съответствие с изискванията на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204, който предвижда “Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство.” Т. изискване към доставчиците на ЕУЕПТ е въведено едва на 01.01.2024 г. със ЗИД на ЗП обн. ДВ, бр. 14 от 2023 г. в сила от 01.01.2024 г. Сочи се, че в правомощията на АПИ е да образува или да не образува административнонаказателно производство, поради което е следвало да изпълни процедурата по чл. 2, § 7 от Регламента и едва след уведомяване и бездействие на собственика да заплати дължимата такса доброволно, да пристъпи към образуване на административнонаказателно производство. Гореописаното е допълнително основание, заплатената сума да бъде възстановена, като недължимо платена, поради липсата на въвеждане преди 01.01.2024 г. на задължението по чл. 106, ал. 7-9 ЗП. По отношение на претенцията срещу ответника АПИ, то същата произтича от това, че е получател на недължимо платените суми по процесния ЕФ. В случая нарушаването на правото на ЕС от страна на Българската държава е установено по реда на преюдициалното производство по чл. 267 ДФЕС, посредством постановяване на преюдициално решение относно съответствието с правото на ЕС на разпоредба или акт от националното ни законодателство, като разпоредбата на чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата с оглед постановеното Решение № С-61/2023 г. е в пряко противоречие с посочения принцип за съразмерност. Предвид това в изпълнение задължението си да приложи правото на съюза в неговата цялост и така да защити правата, които то дава на частните субекти, то следва да се остави без приложение чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата, тъй като в противен случай предвид обстоятелствата по случая, би се стигнало до несъответстващ на правото на съюза резултат. С бездействието си да отмени нормата на чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата и чл. 106, ал. 5 от Закона за пътищата, след като [държава] е член на ЕС, ответникът НС и с прилагането й АПИ, съответно са допуснали нарушения на правилото на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. В пряка причинно следствена връзка с допуснатите нарушения ищцовото дружество е претърпяло имуществени вреди, във връзка с платената компенсаторна такса. С претърпените от ищеца загуби, имуществото му е намалено, вследствие на извършеното плащане за погасяване на задължението към Държавата. Нарушението е съществено, тъй като изхожда от явно и значително неспазване от държавата членка на гаранциите, дадени от правото на ЕС. Претендираното обезщетение е за имуществени вреди от заплащането на наложената с процесния ЕФ компенсаторна такса. Моли да се постанови съдебно решение, с което да се осъди Народното събрание на [държава] /НСРБ/, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление [населено място], р-н „О.“, пл. „Н. с.“ № * и Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление [населено място], р-н „К. с.“, [улица], да заплатят солидарно на „К. КО“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от А. Х. В., в качеството си на управител на дружеството сумата в размер на 750 лева (седемстотин и петдесет лева), на основание чл. 2в от ЗОДОВ, представляваща обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, изразяващо се в изплатени от довереното му дружество на Агенция „Пътна инфраструктура“ компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, ведно със законната лихва от входиране на исковата молба в съда до окончателно заплащане на задължението. Искат се и разноски в настоящото производство. От сочения на първо място ответник: Народно събрание на [държава], чрез И. Т., като процесуален представител е получен писмен отговор на исковата молба, с който заявява, че предявения срещу Държавата за обезщетение за вреди иск срещу Народното събрание, е недопустим, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Конституцията, Народното събрание е законодателен орган, като отношенията между него и останалите гражданскоправни субекти възникват въз основа на извършената публична нормотворческа дейност и възникналите гражданскоправни или административноправни отношения не подлежат на съдебен контрол. Народното събрание не е процесуално легитимирано да отговоря за последиците произтекли от осъществяване на законодателен процес и реализиране на предоставените му конституционни правомощия.От друга страна според ответника, съгласно нормата на чл. 2в, ал. 1 вредите следва да са причинени при или по повод административна дейност, каквато Народното събрание не осъществява и по отношение на него разпоредбите на ЗОДОВ не са приложими. Предвид гореизложеното, счита, че Народното събрание не е пасивно легитимирана страна. Алтернативно излага съображения и по основателността на исковата претенция. В отговора си по исковата молба другия ответник Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ сочи, че ЕФ № 8505444869 от 26.06.2022 г. е връчен на 30.01.25 г. същия не е оспорен пред РС и санкцията е заплатена от „К. КО“ ЕООД: компенсаторна такса в размер на 750 лева по чл. 10, ал. 2 от ЗП, вр. чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДВП, вследствие на което лицето е освободено от административнонаказателна отговорност. Оспорва изцяло иска по основание и по размер и моли съда да го отхвърли. На първо място, се сочи за относима практика на СЕС от 10 юли 2014 г. по дело № С-213/13 и Решение на СЕС от 6 окт. 2015 по дело № С- 69/14, според която: Националният съд не е задължен във всички случаи да допусне преразглеждане на правния спор, за да вземе предвид в последствие прието от Съда тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, но когато във вътрешното право е предвиден ред за отстраняване на допуснато нарушение на материалния закон, съдържащо се в националното право, чрез извънреден способ, то този ред следва да бъде приложен и за отстраняване на нарушението на правото на ЕС. На второ място сочи, че ако дружеството жалбоподател е оспорвал нарушението по реда на ЗАНН, каквато възможност е имал е могъл да ангажира доказателства, досежно доводите на настоящата искова молба, като цитираното от жалбоподателя решение на СЕС касае налагане на административни наказания при реализирана административнонаказателна отговорност, а платената от дружеството сума от 750 лева е в резултат на доброволен избор на лицето, с цел да се избегне съставянето на АУАН, съответно НП, която не е предмет на обсъждане от ЕС в диспозитива на решението. На трето място се излагат доводи, че във връзка с търсенето на имуществени вреди вследствие на нарушение на правото на Европейския съюз, според разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ ищецът не навежда доводи за дължимост за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да възникне законовата отговорност, следва да е налице кумулативност на незаконосъобразен акт, действие или бездействие, реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Сочи и че в конкретния казус не е налице отменен административен акт като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение на крайна инстанция. Цитира Решение № 12384 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9394/2023 г., III отд., според което не могат да се претендират вреди от отмяната или обявяването на нищожност на подзаконов нормативен акт или на отделни негови разпоредби, ако субектът не може да се позове на прякото им действие. Сочи, че размерът на компенсаторната такса се определя за съответната категория на пътното превозно средство към момента на извършване на конкретното нарушение, съгласно чл. 27, ал. 3 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 г., (обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., изм., бр. 16 от 24.02.2020 г., бр. 49 от 30.06.2022 г., в сила от 1.07.2022 г., попр., бр. 51 от 1.07.2022 г., изм., бр. 104 от 30.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г.) и все още е в сила с фиксиран размер. Твърди и че правните последици от постановяване на Решение на СЕС от 21 ноември 2024 г. по дело С-61/23, не кореспондират с разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от Закона за пътищата с оглед на връщане на недължимо платена такса. Тълкуването на СЕС за несъразмерно определена компенсаторна такса, не предполага връщането й на лицето, което е заплатило същата в качеството си на административно-наказателно отговорно лице на конкретно законово основание. По т. 2 от исковата молба, изразява становище, че от единствено значение за ползвателите на ЕУЕПТ, е момента на влизане в сила в националното законодателство на транспонираната разпоредба на европейското законодателство. Разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение ЕС 2020/204, не предполага директно въвеждане на нормата, а само „когато такава е предвидена в националното законодателство“. В Закона за пътищата не са предвидени принудителни административни мерки, препращащи по смисъла на ЗАНН, за да става въпрос за възможност за „отстраняване на нередовности“. Съгласно чл. 10, ал. 2д от Закона за пътищата (Нова - ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г.) Уведомяването относно отчитането на незаплатена такса за преминаване на ППС при сключен договор за електронно събиране на пътни такси, има информативен характер и не е предпоставка за ангажиране или освобождаване от административнонаказателна отговорност. Сочи Решение № 1096/11.08.2025 г. на АС-[област]. Счита че, Съдът на Европейския съюз не е коментирал разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и чл. 106, ал. 5 от Закона за пътищата, с които са уредени условията за заплащане па компенсаторна такса и освобождаването от административнонаказателна отговорност, съответно определянето на максимална такса, съгласно тарифата по чл. 10, ал. 6, когато действително изминатото разстояние не е възможно да се установи поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на поддържаната от АПИ Електронна система за събиране на пътни такси.Сочи, че при приемането на Закона за пътищата не е нарушено изискването на чл. 9а от директива 1999/62/ЕО, тъй като разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 от същия закон не съдържа в себе си фиксирани размери на такси, а урежда условия за заплащане на компенсаторна такса и освобождаването от административнонаказателна отговорност. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ищеца на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 5 ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата. В съдебно заседание, ИЩЕЦЪТ „К. КО“ ЕООД, редовно и своевременно призовано, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от адв. Е. Т., с което не възразява да се даде ход на делото в нейно отсъствие, тъй като няма възможност да присъства, излага съображения по допустимостта на иска и по основателността на исковата претенция. ОТВЕТНИКЪТ – Народно събрание на [държава], редовно и своевременно призован, се представлява от гл. юриск. И. Д. С. в отдел „Правни дейности и обществени поръчки“ в Народното събрание, редовно упълномощен, поддържа отговора на исковата молба от юриск. И. Т. и юриск. С. Ч. за недопустимост на иска. Алтернативно оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност, предвид факта, че по делото не се събра голям обем писмени доказателства, предвид факта, че делото се решава в едно заседание и че не се явява представител на ищеца. ОТВЕТНИКЪТ – Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. С писмено становище оспорва иска. За Окръжна прокуратура – [област], зам. окръжен прокурор, сочи исковата молба за основателна по отношение на исковата претенция насочена спрямо Агенция „Пътна инфраструктура“, тъй като, макар Агенция „Пътна инфраструктура“ да не е доставчик на услуга за пътно таксуване, същата осъществява контрол върху заплащането на тази такса и в тази връзка исковата претенция е основателна. В конкретния случай и доколкото видно откъм инкриминираната дата 2022 г. нарушенията все още не са били в сила извършените изменения и допълнения в Закона за движение по пътищата от януари 2024 г., намира, че следва да бъде споделено становището, че АПИ е следвало да изпълни процедура по чл. 2, § 7 от Регламент № 2020/2004 г. и едва след съответното уведомяване и бездействие на собственика да пристъпи към образуване на административнонаказателно производство. Като не е сторила това и по този начин не е приложила правото на Европейския съюз, а напротив действала е в противоречие с това право и респективно и като получател на недължимо платени суми, намира исковата претенция за основателна и доказана. С протоколно определение съдът, е приел, че искът срещу Народното събрание е недопустим и прекратил производството срещу този ответник. По отношение на исковата претенция срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството съдът намира иска за допустим, но неоснователен поради следното: Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: 1. такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа; 2. такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. В чл. 10, ал. 2 ЗП се предвижда, че при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса. Размерът на таксите по чл. 10, ал. 1, 2, 4 и 5 и чл. 10б, ал. 5 ЗП се определя с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството - чл. 10, ал. 6 ЗП. Съгласно чл. 10, ал. 10 ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси по този член и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. В следващата ал. 11 е предвидено, че Агенция „Пътна инфраструктура“ оперира и поддържа Електронната система за събиране на пътни такси по ал. 1, която се състои от електронна система за издадените електронни винетки и електронна система за събиране на тол такси. Изграждането и функционирането на посочената по-горе смесена система, както и на Електронната система за събиране на пътни такси е регламентирано в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, приета с Постановление № 285 на Министерския съвет от 10.12.2018 г. на основание чл. 10, ал. 7 ЗП. Съгласно чл. 10, ал. 1 от наредбата, електронната система за събиране на тол такси е съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и технически средства, чрез които се осъществява събиране, пренос, обмен и обработване на данни относно геопозиционирането и изминатото разстояние от пътните превозни средства в рамките на платената пътна мрежа, масата им, декларираните за пътното превозно средство тол данни, изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние, установяване на размера им и тяхното събиране. Съгласно следващата ал. 2 Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Електронната система за събиране на тол такси събира и обработва декларирани тол данни за всяко пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, което ползва платената пътна мрежа, като тол данните се събират и обработват по реда на тази наредба. В ал. 3 от същия член на Наредбата се предвижда, че въз основа на получените декларирани тол данни Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Електронната система за събиране на тол такси определя изминатото разстояние от пътя и пътните участъци, за които се дължи тол такса, изчислява дължимата такса и я начислява на задължения субект по реда на тази наредба. Установяването на неизпълнението на задължението по чл. 10, ал. 1 ЗП и изчисляването на размера на дължимата компенсаторна такса се извършват чрез посочената по-горе електронна система от длъжностно лице при Агенция „Пътна инфраструктура“, което съгласно чл. 167а, ал. 2 ЗДвП се определя от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Правомощията на контролните органи от Агенция „Пътна инфраструктура“ във връзка с установяване на нарушенията по чл. 179, ал. 3-3в са регламентирани в чл. 167а, ал. 2 ЗДвП. Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 2 ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ длъжностни лица използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното превозно средство, както и такива за измерване на размерите, масата или натоварването на ос на моторните превозни средства. Съгласно т. 3 длъжностните лица осъществяват контрол по спазване на задълженията за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Съгласно т. 4 предоставят възможност за картово плащане на съответните такси по чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата. Съгласно т. 7 проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят актове за установяване на административни нарушения при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж. Съгласно т. 8 съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3-3в. При така установената законова регламентация Агенция „Пътна инфраструктура“ се явява надлежен ответник и като получател на сумата заплатена от ищеца като компенсаторна такса. Правната регулация на данъците за превозните средства, таксите за изминат участък и таксите за ползване на инфраструктура, налагани на превозните средства се съдържа в Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно член 9а от Директивата държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В своите решения СЕС приема, че по силата на предвидения в чл. 4, § 3 от ДЕС принцип на лоялното сътрудничество държавите членки са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от всяко нарушение на правото на Съюза и че принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на Договорите, на които се основава Съюзът (решения на СЕС по дела С-6/90 и С-9/90; С-46/93 и С-48/93 и С-420/11) но това не води до извод за непосредствено прилагане на чл.2 в от ЗОДОВ. Транспонирайки тази директива, българският законодател е приел Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, а съставите на административни нарушения, свързани със заплащането на дължимите тол такси за изминато разстояние, и предвидените за тях санкции, са регламентирани в Закона за движение по пътищата. С Решение от 9 февруари 2012 г., Urban, С-210/10, ЕU: C: 2012: 64, точка 41 СЕС е постановил, че налагането на глоба с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза. В т. 50 на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep той е приел, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания в национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Така правната теза е потвърдена и в Решение на СЕС от 4 октомври 2018 г. по дело Dooel Uvoz, С-384/17, EU: C: 2018: 810. В точка 61 от това решение е посочено, че от постоянната съдебна практика следва също, че ако не е възможно такова съответстващо тълкуване, националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016 г., Pоpperl, C-187/15, EU: C: 2016: 550, т. 45). Директивата е акт, който обвързва по отношение постигането на даден резултат от държавите - членки, до които е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат /чл. 288 от ДФЕС/. Според решаващия съд санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури /Директива 1999/62/ЕО/ заради нарушение на изискването за пропорционалност, поради което същата следва да се остави без приложение. Практиката на СЕС свидетелства за разбирането, че предвиденото в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО изискване за пропорционалност не допуска такава система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. В случая санкцията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП е с фиксиран размер, поради което не предвижда възможност за преценка от страна на съда на конкретните факти и тежестта на нарушението. Според сочената разпоредба „Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. Предвид изложеното, санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, и същата следва да се остави без приложение, предвид въвеждането на ниво българска правна система на наказания с фиксиран размер, т. е. без предвиден минимален и максимален размер на същата, според решение на СЕС по дело С-61/23 г. В т.см. и решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep в т.50 СЕС, Решение на СЕС от 4 октомври 2018 г. по дело Dooel Uvoz, С-384/17, EU: C: 2018: 810. в точка 61. В контекста на изложеното се налага извод, според който в случая издадения ЕФ би следвало да бъде отменен от решаващият съд на това основание, но само в процедурата по оспорването му, но не обосновава иска по ЗОДОВ и не обосновава отговорността на държавата за заплатената компенсаторна такса производство по чл. 10, ал. 2 ЗП. Съгласно цитираната разпоредба при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. За неизпълнение на сочената разпоредба съответно следва да бъде санкциониран по реда на чл. 187а и чл. 179 от ЗДвП. Предвид сочените разпоредби плащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП е алтернативно решение на възможността да бъде санкциониран по реда на чл. 187а и чл. 179 от ЗДвП и същата не би била дължима в случай, че санкционираното лице е освободено от административно наказателна отговорност по силата на закона, но в случая следва да се приеме, че платената доброволно компенсаторна такса след като не представлява санкция, не би могла да бъде отнесена към мотивите на решение Решение на СЕС от 21 ноември 2024 г. по дело С-61/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от АС – [област], във вр. с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена е директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 [община] 2011 г. В случая заплатената такса не може да бъде търсена на основание чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ, като се има предвид, че извършеното плащане не противоречи пряко и непосредствено на сочената директива, както и предвид обстоятелството, че в националното законодателство е предвиден реда за възстановяване чл. 55, ал. 2 ЗП.Според тази разпоредба, възстановяването на недължимо внесени такси по чл. 10 и по чл. 18 се осъществява по реда на ЗДТ, а при липса на такава възможност по ЗДТ се прилагат и общите разпоредби при провеждането на производството по Д. В. "Производства пред административни органи" от АПК. По този повод по искане за възстановяване на внесена държавна такса, органът има на разположение две възможности – или да постанови благоприятен за заявителя административен акт, с който да уважи неговата претенция, или да отхвърли последната като неоснователна Основателни са доводите на ответника относима практика на СЕС от 10 юли 2014 г. по дело № С-213/13 и Решение на СЕС от 6 окт. 2015 по дело № С- 69/14, според която: Националният съд не е задължен във всички случаи да допусне преразглеждане на правния спор, за да вземе предвид в последствие прието от Съда тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, но когато във вътрешното право е предвиден ред за отстраняване на допуснато нарушение на материалния закон, съдържащо се в националното право, чрез извънреден способ, то този ред следва да бъде приложен и за отстраняване на нарушението на правото на ЕС. Материалноправните предпоставки за възникване на отговорността по чл. 2в, ал.2 ЗОДОВ са установени с практиката на СЕС, в условията на кумулативност: 1. предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти; 2. нарушението на нормата да е достатъчно съществено и 3. да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (решения на СЕС по дела С-429/09, С-568/08 и С-420/11 и др.). В случая Исковите претенции на ищеца са обосновани с твърдения за нарушение на правото на ЕС при прилагане на нормите на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, вкл. когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер, Решение на съда (шести състав) от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. Посочените норми предоставят права на частноправните субекти, което обуславя наличие на първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 2в ЗОДОВ. Съгласно дадените от СЕС насоки (Решение от 14 март 2013 г. по дело C-420/11, т. 43; Решение от 12 декември 2006 г. по дело C-446/04, т. 210), преценката за това дали допуснатото нарушение на ПЕС е достатъчно съществено, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и претърпените от частноправните субекти вреди, е на националните юрисдикции. При всички положения обаче, нарушението на ПЕС е достатъчно съществено, когато то е извършено при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област (вж. Решение от 30 [община] 2003 г. по дело C-224/01, т. 56, Решение от 28 юли 2016 г. по дело С-168/15, т. 26). Според СЕС отговорност на държавата за вреди, причинени от национална юрисдикция, постановила акт като последна инстанция, възниква само в изключителни случаи, при допуснато очевидно нарушение на приложимото ПЕС (Решение от 30 [община] 2003 г. по дело C-224/01, т. 53; Решение от 13 юни 2006 г. по дело C-173/03, т. 32 и 42 и Решение от 28 юни 2016 г. по дело С-168/15, т. 24). Пак според СЕС това е налице, ако с влязло в сила решение националната юрисдикция не се е съобразила с практиката му в съответната област на обществени отношения, които ПЕС регулира, или когато е иззела компетентност, която ПЕС изрично възлага на орган на ЕС. Дори да се приеме и че е налице втората предпоставка, а именно допуснатото нарушение да е съществено, то според настоящия състав не е налице пряка причинно следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда, тъй като същия не е заплатил предвидената глоба във фиксиран размер, съответстваща на извършеното нарушение, при което последиците биха били преки, а ищецът заличавайки последиците от нарушението е използвал доброволно възможността да заплати сумата от 750 лв., кояте не съставлява санкция с фиксиран размер, при което не може да се приеме че заплащането на компенсаторната такса е в пряка и непосредствена връзка със сочената за нарушена правна норма. Разпоредбите на чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП влизат в пряко противоречие с общностното право, регламентиращо съответния тип обществени отношения и по-конкретно с разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на Регламента, които е следвало да намерят пряко приложение, но в случая приложимата норма е чл.10, ал.2 от ЗП, която няма санкционен характер при което неоснователни доводите, че е следвало да се прилага пряко чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Освен това съгласно последователната и вече уеднаквена съдебна практика на Върховния административен съд възлагането чрез посоченото уведомяване на задължението за заплащане на определен размер на компенсаторната такса представлява неформално властническо волеизявление, което осъществява елементите на акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, т. к. пряко засяга права и законни интереси на адресата, поради което е годен предмет на съдебен контрол и подлежи на самостоятелно съдебно обжалване с оглед условията за неговата законосъобразност. (В този смисъл вж. например: Определение № 902/01.02.2022 г., постановено по адм. дело № 253/2022 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 7582/04.08.2022 г., постановено по адм. дело № 11235/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 7464/27.07.2022 г., постановено по адм. дело № 11332/2021 г., VII о. на Върховния административен съд и др.). В настоящия случай доброволното плащане е пречка за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и провеждане на административнонаказателно производство, съответно за защита срещу акта, с който приключва това производство, но не и за търсена на вреди по ЗОДОВ без да е налице оспорване на процесния административен акт, който опосредява прилагането на чл. 187а и чл. 179 от ЗДвП. При това положение, настоящият състав на съда намира, че налагането на разглежданата глоба [рег. номер]., за което е издаден процесният ЕФ, се явява направено в противоречие с принципа за съразмерност, нормативен израз на който е чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, а именно чл. 187а и чл. 179 от ЗДвП, но не и заплащането на кампесаторната такса т.е. с приложението на чл.10,ал.2 от ЗП. Този извод кореспондира и с разпоредбата на чл. 55 от ЗП т.е. с възможността да се търси сумата по предвидения от законодателя ред, който изключва отговорността на държавата по ЗОДОВ. Константната е съдебната практика, че искове по ЗОДОВ се предявяват когато ищецът не разполага с друг правен способ да претендира обезщетяването на причинените му вреди. След като съществува такъв правен ред – за възстановяване на недължимо платени такси по реда на ДОПК- няма как да бъде предявен иск по ЗОДОВ. При така изложеното, противоречието с принципа за съразмерност обуславя като пряка последица единствено незаконосъобразността на процесния ЕФ, но не незаконосъобразно заплатена компенсаторна такса. Във връзка с търсенето на имуществени вреди вследствие на нарушение на правото на Европейския съюз, според разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ, за да бъде основателен иска за дължимост за вреди, същите следва да са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да възникне законовата отговорност, следва да е налице кумулативност на незаконосъобразен акт, действие или бездействие, реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка ,което в случая не се установява. Предвид постановения резултат и направените искания за присъждане на разноски, такива се следват на ответната страна, в размер на 100 евро, юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Административен съд – [област],