Решение № 2796 от 14.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 58598/2024 г.

Гражданско дело № 20241110158598 по описа за 2024 година Предявен е иск по чл. 422 от ГПК. Ищеца •••••••• вписано в Софийска адвокатска колегия с личен номер ••••••••••, с БУЛСТАТ ••••, със седалище и адрес на управление •••, представлявано от Д. Д., вписан в САК с личен номер •••••••••• и Ж. Д., вписан в САК с личен номер ••••• – управляващи съдружници заедно и поотделно, твърди в исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение № 16065 от 30.05.2024 г. по ч.гр. д. № 24211 по описа за 2024 г. на СРС, като поради подадено възражение от страна на длъжника счита, че за него е налице правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В съдебно заседание искът се поддържа. Ответникът •••••••• със седалище и адрес на управление ••••••, код по БУЛСТАТ •••••, управлявана от ••••• - изпълнителен директор, в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени с окончателния съдебен акт по делото. Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 24211 по описа за 2024 г. на СРС, на 23.04.2024 г. било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника за цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на 30.05.2024 г., по ч.гр. д. № 24211 по описа за 2024 г. на СРС, съдът уважил искането и издал заповед за изпълнение против длъжника. Така издадената заповед била връчена на длъжника, като същия в срока по чл. 414 от ГПК, депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. По делото са приети и приложени писмени доказателства, като при анализ на същите съдът прави следните фактически и правни изводи: Видно от представената и приета като като доказателство по делото искова молба, н а основание предявен иск от ••••, със седалище и адрес на управление: ••, представлявано от изпълнителния директор •••••• срещу •••••, с правно основание чл.34 ЗС, в Районен съд гр. •••• е образувано дело за съдебна делба. Видно от представените и приети като като доказателства по делото определение № 1977 от 09.05.2023 г., на Районен съд - ••••, •••••, молба от •••••••• до Районен съд - •••• за конституиране като подпомагаща страна на ответника ••••••• и писмено становище, изготвено от процесуалния представител на адвокатското дружество – адв. Д., по реда на чл.131 ГПК, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лице подпомагащо ответника лице е конституирано ••••••, като по – късно, на основание молба, като подпомагаща страна е конституирана и •••, поради това, че част от процесният делбен имот и сградата към него са с предоставени права на управление от •••••• за нуждите на •••••••• – •••••••••••-гр. ••••. По твърдения на ищеца, по предложение на ••••••••••, с което адвокатското дружество в годините е поддържало отношения по процесуално представителство и правна помощ и проведена среща с госпожа •••••••••• - изпълнителен директор на ••••••••/АЗ/, към момента на образуване на производството по гр. д. № 20224520105366, по описа за 2022 година на ••••нски районен съд, е постигнато споразумение за учредяването на представителство и договаряне на условията по договор за правна помощ между ищцовото адвокатско дружество, представлявано от адв. Д. Д. и •••, по горепосоченото дело. Видно от представеното и прието като като доказателство по делото пълномощно № ••••• за възникване на процесуално представителство, изготвено от •••, в което едностранно е определена представителната власт на дружеството, поради липсата на време, се наложило първоначално на 26.06.2023 г. да бъде изготвено пълномощно от изпълнителния директор г-жа ••••••••, непосредствено след което изпълнителният директор се задължил да бъде изготвен и подписан договор за правна помощ. Видно от представените и приети като като доказателство по делото протокол № ••••••••• от проведеното съдебно заседание от 28.06.2023 г., и молба до ••••нски районен съд с правно основание чл.342 от ГПК, в хода на проведеното заседание, бил приет изготвен от съда доклад на основание чл. 146 ГПК, като е прието и представеното от одваката Д. становище, ведно с приложени доказателства, както и молба по реда на чл.342 ГПК, съдържаща възражение против правото на •••• да участва в делбеното производство, поради придобиване на правото на собствеността върху имота от •••••••••••, на основание давностно владение по чл.77 ЗС, като молбата била приета за разглеждане и били допуснати свидетели при довеждане. Ищцовото дружество твърди, че въпреки положените усилия, извършените промени в ръководството на ответната агенция не дали възможност на адвокатското дружество да осъществи нова среща за изготвяне и сключване на договор, като дви дни преди насроченото заседание по делото – на 16.10.2023 г., се състоял разговор между г – жа Г.а – временно изпълняваща длъжността изпълнителен директор и адв. Д., в който неофициално бил уведомен за решението упълномощаването да бъде оттеглено. Видно от представените и прието като доказателства по делото официално оттегляне на упълномощаването, писмо до г-жа Г.а — изпълнителен директор и писмо от изпълнителен директор г-н •••••, съдържащо отказ от заплащане на извършените правни услуги, на 18.10.2023 година, упълномощаването било официално оттеглено без мотиви, като на 25.10.2023 г. ищеца се обърнал с писмо, в което изложил в последователност обстоятелствата довели до възникване на представителството, като акцентирал върху волята на представлявания – ••••••••, като основание за възникването му. В отговор на поканата, на 02.11.2023 г. ищеца получил писмо от новоназначения изпълнителен директор на агенцията ••••• •••••, съдържащо отказ за уреждане на финансовите отношения, поради обстоятелството, че между страните "...липсва сключен договор за правна помощ, в който да са уредени правата и задълженията при осъществяване на правните услуги и размерът на адвокатското възнаграждение, поради което за ••• не възниква задължение за заплащане на адвокатско възнаграждение". Видно от представеното и прието като доказателство по делото искане до Софийска адвокатска колегия, ищцовата дружество отправило искане към САК, с молба на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и Наредбата за установяване на минималните размери на адвокатските възнаграждения, да определи размера на дължимото възнаграждение въз основа на материалния интерес по делото, поради липса на възражения по упълномощаването, обстоятелството, че извършените действия, пряка последица от упълномощаването, които са в обхвата на адвокатската дейност за правно съдействие и защита законните интереси на представляваното държавно учреждение пред органите на съдебната власт /чл.24 от ЗАдв/. Видно от представеният и приет като като доказателство по делото Протокол № 8/2024г. от 06.03.2024 г., съдържащ Решение № 2776г. на Софийски адвокатски съвет, Софийски адвокатски съвет е уважил молба № 690 от 29.01.2024 г. от ••••••» с искане за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, като същото е обективирано в Протокол № 8/2024 год. от 06.03.2024 г. на САС, като същото е дължимо за осъществяване на процесуално представителство по гр. д. № 20224520105366 по описа за 2022 г. на Районен съд •••• по възлагане от ответника – ••••••••, в размер на 13 265, 61 лева без ДДС. Съдът счита, че волеизявлението на изпълнителния директор на ••• за изрично упълномощаване на ••••", е юридичесдки факт, въз основа на който възниква правоотношението между посочените страни, катои предмет на упълномощаване е възникването на представителна власт. Волеизявлението е възприето от адресата му, в резултат на което са извършени поредица от фактически и правни действия с пряка последица върху правната сфера на представлявания, в защита на интересите на агенцията по образуваното делбено производство. Съдът не намери основание да приеме, че по изпълнение на упълномощаването са налице възражения, извършените действия са в пряка последица от упълномощаването, и са в обхвата на адвокатската дейност за правно съдействие и защита на законните интереси на представляваното държавно учреждение пред органите на съдебната власт по чл. 24 от Закона за адвокатурата. Неизпълнението на поетото от ••• задължение за сключване на писмен договор, определящ правата и задълженията на страните, включително размера и начина на заплащане на възнаграждение, не освобождава представлявания от отговорността за заплащането му, като изложеното намира правното си основание в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, според която адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата липсващата воля по договаряне на възнаграждение може да бъде заместена само от Адвокатския съвет, като определянето се извършва на основата на Наредбата за установяване на минималните размери на адвокатските възнаграждения /в този смисъл и Р. № 208 от 22.06.2015 год. по т.д. № 3961/2013г., Т.К., II на ВКС/. Във връзка с възраженията на ответната страна съдът счита следното: Един от основните доводи на ответната страна е за лошо изпълнение на поетите въз основа на представителното правоотношение задължения за извършването на определени правни действия от страна на адвоката, осъщестли процесуалното представителство, което от своя страна потвърждава възникването на договорна връзка между страните. Докато предмет на упълномощителната сделка е възлагане извършването на определени действия, то приемането е юридическият факт, който поражда за ищцовото адвокатско дружество задължение да изпълни възложеното –правни действия в рамките на учредената представителна власт в интерес на представлявания, като то произтича от съдържанието на постигнатото мандатно споразумение, което е неформално по характера си - формата не е въведена като условие за действителността му. Съдът счита, че наличието на редовно упълномощаване не се оспорва с отговора, нито се оспорва факта, че извършените правни действия са в обхвата на упълномощаването. По правната си същност престираните действия следва да бъдат определени като правно съдействие и защита на законните интереси на ответната ••••••••. Същото е осъществено в хода на образуваното делбено производство, чрез изготвяне и представяне на становище, представяне на доказателства и депозирани на молби с допълни искания. Възникналото договорно правоотношение между адвокатското дружество и ••• следва да се определи като, сходно с договора за поръчка /Р. № 495 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 1669/2009 г., Г. К., Ill Г. О. на ВКС/, но същевременно съдържа различия, свързани с характеристиката на правоотношението. Едно от тези различия е възмездността на правоотношението /по аргумент от чл.36, ал.1 от ЗА/. В тази връзка е и създадения специален ред за определяне на дължимото възнаграждение, и неговия размер, при наличие на законовите предпоставки – липса на договор и искане на адвоката/чл.32, ал.2 и ал. 3 от закона за адвокатурата. Не се спори също така между страните, че ••• не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗА, обстоятелство което изключва предоставянето на безвъзмездна адвокатска помощ и съдействие. Принципите въз на които се упражнява адвокатската дейност са уредени в чл. 2, ал. 1 ЗА, като законът не извежда изрично задължение за информиране, такова е въведено с Етичния кодекс на адвоката. Въпреки липсата на уведомление за извършените промени в ръководството на агенцията, адвокатското дружество чрез неговия представляващ е направило необходимото да осъществи контакт и да уведоми за хода на процеса, но такъв му бил отказан последователно от госпожа Г.а – изпълнителен директор, впоследствие и от настоящия изпълнителен директор на ••• /което се установява от изпратеното писмо, регистрирано в деловодната система на ••• с регистрационен номер •••• от 24.10.2023 г./. Всички документи, повече от 50 на брой, са представени от делото са били предоставени на ищеца от •••••• и •••, което му позволило да изготви становище по предявения иск за делба, като тези документи са описани във фактическата част на депозираното становище пред ••••нки районен съд, и са представени и приети от съда в открито съдебно заседание, което се установява от протоколно определение на РРС от 28.06.2023 г., обективирано в протокол № ••••••••• от същата дата. Съдът също така счита, че изложеното от страна на ответника твърдение, че с въвеждането на ново основание за придобиване на имота предмет на делба – придобивна давност, е внесено съмнение относно собствеността на имота, е неоснователно. Няма пречка и никога не е съществувала такава, да се твърди придобиване на правото върху недвижим имот на повече от едно основание и напротив – с въвеждането на такова ново основание се уваличават шансовете за логична и адекватна защита на правата на клиента и същото е направено с цел защита интересите на представляваната ••• и е не само допустимчо и навременно, но и наложително. За това са изложени достатъчно ясни и точни причини, които съдът няма да преповтаря в настоящия съдебен акт, доколкото същите се намират като докадзателство в кориците на делото. Аргумента на ответната страна, че „...твърдението, че искът е неоснователен, в случая обезсмисля в сериозна степен аргументацията за недопустимостта му" - доказателство за „...неточност и некоректност при осъществяване на процесуалното представителство на дружеството", също не може да бъде възприет безкритично. Възражението за недопустимост е повдигнато в отговора на •••••••••••, представлявана от ••••••, по пълномощие от Областния управител на Област ••••, с изх.№ •••••• от 30.01.2023 г., като според вносителя „...имотите публична държавна собственост са изведени от гражданския оборот и същите не могат да са обект на разпореждане", по аргумент от чл. 7, ал. 1 от ЗДС/. В отговора е повдигнато и възражение за неоснователност на исковата претенции за делба, като необходимостта адвокатското дружество да изложи допълнителни съображения в становището си в подкрепа на възражението за неоснователност на иска за делба следвало и от обстоятелството, че по въпроса относно допустимостта на иска за делба на имоти – публична държавна собственост, придобити в съсобственост с трети лица съществува противоречива съдебна практика, по чл.290 ГПК /отм./, с еднаква задължителност за страните, а именно: С Решение № 154/18.06.2013г. Г.К., I г.о. на ВКС, е прието че „...Ограничения относно възможността по реда на съдебната делба да се ликвидира съсобственост, в която участва държавата, не се съдържат в Закона за държавната собственост /3., в сила от 01.06.1996 г./. Според съда „....не са налице пречки, включително и при приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДС., за извършване на делбата", като на това решение се е позовал в становището си адвокат •••• – пълномощник на ищцовото дружество •••• гр. ••••. С Решение № 107 от 02.10.2013г. по гр.д.№514/2012г., Г.К., I г. о. на ВКС, съдът приема противното, а именно: „...Имотите и вещите публична държавна собственост не могат да бъдат обект на разпореждане - на сделки или делба, не могат да бъдат обект на придобиване по давност, а съгласно чл. 7, ал. 4 ЗДС, приета с ДВ. бр. 17/06.03.2009 г. с § 14 от ПЗР на ЗИДЗУТ, в сила от 10.03.2009 г., обектите публична държавна собственост не подлежат и на възстановяване". Именно изложеното наложило да бъде доразвито възражението за неоснователност, поддържано от областния управител в становището му, позовавайки на правилата на института на етажната собственост, при които е придобит, и въвеждане на ново основание, преграждащо пътя за допускане на съдебна делба – придобивна давност. Ответника също така се позовава на на чл. 11, ал. 4 от Етичен кодекс на адвоката, приет с Решение № 324 от 08.07.2005г. на Висшия адвокатски съвет, Обн.ДВ бр.60 от 22 юли 2005г....изм. ДВ бр.14 от 18 февруари 2025г., но изложеното по - горе е основание съдът да приеме, че в хода на подготовката и първото по делото заседание на процеса адвокат Д. е изпълнявал точно, добросъвестно и своевременно задълженията си на процесуален представител на държавната институция, като доказателства за противното не са представени. Относно възраженията относно начина на определяне и размера на претендираното адвокатско възнаграждение: Твърдението на ответника, че не са били налице предпоставки за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата, тъй като за осъществяването от •••••." представителство не е бил сключен договор за правна защита, не кореспондира с правната норма и съдебната практика по приложението и. Именно липсата на договор е основание за нейното приложение, като целта е защита на престиралия правни и фактически действия адвокат, в случаите на недобросъвестно поведение от страна на представлявания. Правната доктрина приема, че юридическия факт, който създава отношения на представителство, е упълномощаването. Учредената представителна власт легитимира пълномощника пред трети лица /в случая съда/, но не урежда вътрешните отношения между страните. Тези отношения се уреждат чрез договор, липсата на който поражда правото на извършилия правни действия адвокат да поиска от съответния адвокатски съвет да определи възнаграждение съобразно наредбата на Висшия адвокатски съвет /арг. от чл. 36, ал. 3, във връзка с чл. 36, ал. 1 от закона за адвокатурата/. В тази насока е налице константна съдебната практика, а именно – съгласно чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, при липса на договор, определящ размера на възнаграждението, определянето се извършва на основата на Наредбата за установяване на минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази хипотеза съдът не може да замести волята на страните по договарянето на справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, като присъди възнаграждение, определено по наредбата. Законът за адвокатурата и Наредбата изрично предвиждат, че липсваща воля по договаряне на възнаграждение може да бъде заместена само от адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.З ЗАдв. Съдът не е в правомощията си да определя размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне."/Решение № 208 от 22.06.2015 г. по т. д. № 3961/2013г., Т.К., II т. о. на ВКС/. Съдът не споделя и втория аргумент, изложен в подкрепа на застъпеното разбиране, според което ••• не следва да отговаря поради това, че е само подпомагаща страна в производството и не е свързана и няма нищо общо с Адвокатския съвет. Съдът е конституирал ••• по нейна молба, за да подпомага •••••••••••, в качеството и на ответник в процеса. Отделно от това, съгласно чл. 221, ал. 1 от ГПК третото лице има право да извършва всички съдопроизводствени действия с изключение на действията представляващи разпореждане с предмета на спора. Не е налице и прекомерност на размера – от доказателства ясно се установява, че предмет на делото е делба, което производство се характеризира с висока степен на сложност, и съответно предполага предприемане на необходимите процесуални действия още в подготовката на първото по делото заседание и провеждането му. Изготвено е подробно становище, подкрепено с повече от 50 на брой писмени доказателства, намерили място при обосноваване на изложените аргументи в становището, предприети са необходимите процесуални действия, възприети от съда с определение, поради което е налице фактическа и правна сложност. Не е състоятелен и аргумента, че всички процесуални действия са извършени в едно съдебно заседание, тъй като това произтича от характера на производството и по-конкретно разпоредбата на чл. 342 ГПК, според която всички съществени процесуални действия следва да извършат в първото по делото заседание. С оглед горното съдът приема размера определен с решение № 2776 от 06.03.2024 г. на Софийски адвокатски съвет за законосъобразен и обоснован. Съгласно чл. 7 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение материалния интерес е определен въз основа на представените доказателства – данъчни удостоверения, това е и размера, върху който се дължат държавни такси, както и размера на минималното адвокатско възнаграждение в случаите, в които се прави възражение за прекомерност на същото и адвокатското възнаграждение не е договорено предварително /в този смисъл е Решенвие № 208 от 29.06.2016 г. по гр. д. № 1261/2016Г., Г.К., IV г. о. на ВКС/. С оглед всичко казано по-горе съдът счита иска за основателен и като такъв следва да бъде изцяло уважен, като върху главницата следва да бъде присъдена законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението. С оглед този изход от спора право на разноски има ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Както по заповедното производство по ч.гр. дело № 24211 по описа за 2024 г. на СРС, така и по исковото производство по настоящото дело ищеца е сторил разноски в размер на 265 лева държавна такса, или общо сумата в размер на 530 лева, като с оглед приемането на нова национална валута – евро, следва да се присъди равностойността в евро или сумата в размер на 270, 98 евро. Водим от горното съдът