Решение № 2895 от 27.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 16839/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110216839 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••••“ ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) № 824477 F-807300/23.04.2025 г. издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 278б, ал. 5 от ДОПК е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 8, ал. 4 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г. В подадената жалба се излагат пространни съображения за наличието на съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, свързани с липсата на точно и пълно описание на нарушението. Жалбоподателят оспорва вмененото му нарушение. Освен това намира, че липсата на посочен КН на стоката и конкретизацията на вида й затруднява защитата на дружеството. Изложено е още, че в НП са вписани датата и мястото на установяване на нарушението вместо датата и мястото на извършването му. Сочат се и доводи във връзка с липсата на мотиви за наложената имуществена санкция в завишен размер, като се излагат и съображения за нейната непропорционалност. Жалбоподателят намира, че са налице и предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Поради изложените съображения се претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща законен или упълномощен процесуален представител. От пълномощника адв. П. П. са депозирани писмени бележки с подробни доводи и молба за отмяна на НП. Претендира присъждане на разноски за адвокатска защита. Административно наказващият орган – началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Г., който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Намира, че в НП правилно са посочени мястото и датата на нарушението, което е доказано. Излага възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. При потвърждаване на НП моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Търговско дружество „•••••” ЕООД със седалище в •••, се занимавало с внос на кафе, чаши и прибори за еднократна употреба, като стопанисвало склад в •••. На 18.01.2025 г. в склада на дружеството в ••• била извършена проверка от св. К. Е. Д. на длъжност „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, дирекция „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“, с място на работа гр. •••. При проверката, св. Д. приел, че дружеството е подало уникален номер за превоз /УНП/ № ••••••••••• от 14.12.2024 г. като получател на стока с висок фискален риск. Според свидетеля, дружеството било получило тази стока - кафе печено, недекофеинизирано с тегло 7380 кг., за което органите по приходите на ГКПП Кулата били съставили Протокол за извършена проверка от 16.12.2024 г., при което дружеството било декларирало получаване на стоката в ••• ул. ••• на 16.12.2024 г. в 13:00 часа. Но след служебна проверка, св. Д. установил, че УНП № ••••••••••• е със статус „чака потвърждение“, тъй като дружеството не е изпълнило задължението си да потвърди УНП след физическото разтоварване на стоката чрез подаване на уведомление по електронен път най-късно до края на деня, следващ деня на разтоварване на стоката. С оглед на горното св. К. Д. на длъжност „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП преценил, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на чл. 127и, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 8, ал. 4 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г. Поради изложеното, в присъствието на двама свидетели и на управителя на жалбоподателя, св. Д. съставил АУАН № F 807300/23.01.2025 г., което се потвърждава от техните подписи. В акта единствено е посочено, че проверката на място в хладилната база е извършена на 18.01.2025 г. в 15:10 часа. В акта обаче не е посочено време и място на извършване на нарушението, а само предварително декларираната дата на получаване на стоката – 16.12.2024 г. Препис от акта бил връчен на Д. В. като управител на жалбоподателя. В акта той вписал, че няма възражения. Подробни възражения не са подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН № F 807300/23.01.2025 г., било издадено обжалваното наказателно постановление от началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на 23.04.2025 г., като в него на дружеството - жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 8, ал. 4 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г. на основание чл. 278б, ал. 5 от ДОПК. В НП е прието, че нарушението е извършено в гр. София, на 18.12.2024 г. Наказателното постановление е връчено на упълномощен представител на 29.10.2025 г., като на 10.11.2025 г. в ЦУ на НАП е депозирана жалбата срещу него. Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. Д., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК. Но съдът отчете, че показанията на свидетеля относно подадените УНП, както и датата на получаване на стоката, не се подкрепят от наличните по делото писмени доказателства. От друга страна съдът се довери на свидетеля относно датата на проверката на място в обекта, както и че в системата на НАП не е отразено потвърждаване на УНП при получаване на стоката. Св. Д. сочи и стоката, която е била предмет на ВОП – кафе, която представлява и стока с висок фискален риск. Но и във връзка с тези му показания съдът отчете, че нито едно от приложените към преписката писмени доказателства не касае подобен внос на кафе на 16.11.2024 г., нито установява от коя държава е вноса, дали и кога е получена самата стока в посочения склад на дружеството. Съдът отчете, че по делото са представени множество копия на фактури, документи за закупуване и внос на различни стоки /основно пластмасови чинии, чаши и прибори, както и кафе/ с посочен купувач и продавач дружеството-жалбоподател, но нито един от документите не се отнася до ВОП от 14 или 16.11.2024 г., нито на покупка или внос на описаното изпечено кафе с тегло от 7380 кг. В този смисъл съдът намери, че приложените фактури, митнически документи, счетоводни документи, договори за наем или за поръчка са ирелевантни към предмета на доказване по делото. По делото не са приложени и доказателства за посочения в АУАН и НП Протокол за проверка от 16.11.2024 г., съставен от митническите власти на ГКПП Кулата, доказателства за УНП и неговия статус, съответно кога е подадено и дали е потвърдено или чака потвърждение; както и документи за превоза и самата стока. Не са представени и заповедите на министъра на финансите, утвърждаващи списък на стоки с висок фискален риск, нито се посочва с коя конкретна заповед като такава стока е определено кафето. По този начин съдът не би могъл да провери достоверността на показанията на св. Д., нито да установи дали в действителност е имало осъществен такъв внос, на каква стока и откъде /съответно налице ли е ВОП и стока с висок фискален риск/, получена ли е изобщо стоката от дружеството и кога е разтоварена тя. А всички тези обстоятелства имат пряко отношение към съставомерността на нарушението. Макар жалбоподателят да не излага конкретни доводи срещу извършването на нарушението и да не е вписал възражения в АУАН, той е посочил в жалбата си, че дружеството не е извършило описаното в НП нарушение. Тежестта на доказване по делата от административнонаказателен характер е изцяло върху наказващия орган, като той е бил длъжен да събере всички възможни доказателства за вмененото на жалбоподателя нарушение, което обаче не е сторено. Представени са множество ирелевантни документи, вероятно от данъчна ревизия на дружеството, които обаче по никакъв начин не установяват нарушението. Действително в преценката си дали да се издаде наказателното постановление наказващият орган се основава на фактическите констатации, посочени в АУАН. При оспорване на издаденото НП по силата на чл. 14, ал.2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации обаче нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в т.7 от Постановление №10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, като предостави и възможност на наказващият орган да посочи допълнителни доказателства, извън тези посочени в НП, в подкрепа на обжалваното постановление. Следователно, за съда съществува пречка да се позовава и да ползва фактическите констатации в редовно съставения АУАН, без те да бъдат доказани с допустими доказателства и доказателствени средства. По делото не е представен и влязъл в сила ревизионен акт или друг документ, който би могъл да послужи за установяване на нарушението и потвърждаване на констатациите в АУАН, като дори липсва и справка от нарочната система на НАП за установяване на статуса на подадения УНП. Поради всичко изложено, съдът намери за изцяло недоказано така вмененото на дружеството нарушение, доколкото в показанията на св. Д. не се съдържат конкретни факти относно номерата на УНФ, количеството и точния вид на стоката, откъде е била внесена тя. Съдът отчете също, че св. Д. базира извода си за получаване на стоката в склада в ••• на 16.11.2024 г. единствено на посоченото в Протокола за проверка от служители на ГКПП Кулата, който също не е наличен по делото. Наказващият орган е бил длъжен да представи на съда всички доказателства в подкрепа на извода си за осъществено нарушение и като не е сторил това, той е пренебрегнал изцяло тежестта на доказване и последиците от недоказаността на вмененото на жалбоподателя нарушение. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи, за което са представени и надлежни доказателства. Св. К. Д. е служител в ЦУ на НАП и следователно е разполагал с териториалната компетентност да установи описаното нарушение, за което се твърди да е извършено в гр. София, независимо, че работното му място е в офис •••. Съгласно чл. 127и ал. 1 ДОПК при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки, предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България „Лицата по ал. 1 потвърждават получаването на СВФР, като подават уведомление по електронен път съгласно приложение № 2 най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането на стоката на мястото на получаване/разтоварване. Когато с превоза се транспортират стоки за повече от един обект, стопанисван от едно лице, потвърждаването се извършва до края на деня, следващ деня на пристигането на стоката на мястото на получаване/разтоварване в последния обект. Когато превозът завърши на мястото на получаване/разтоварване в неприсъствен ден, потвърждаването може да се извърши най-късно в първия присъствен ден.“ Съгласно чл. 4 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. списъкът на стоките с висок фискален риск се утвърждава със заповед на министъра на финансите по мотивирано предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, издадена на основание чл. 127а, ал. 7 от ДОПК, заповедта и списъкът се публикуват на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите в деня на издаването на заповедта, като в заповедта се определя срок за влизането й в сила, който не може да бъде по-кратък от 3 дни. Съгласно посочената като санкционна разпоредба в НП по чл. 278б, ал. 5 от ДОПК „Извън случаите по ал. 1 – 4 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 127и или на нормативен акт по неговото прилагане, се наказва с … имуществена санкция в размер до 5000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.“ Но от друга страна, в разпоредбата на чл. 278б, ал. 3 от ДОПК е предвидено, че „Лице, което не изпълни задължение по чл. 127и, ал. 1 – 5, се наказва с глоба – за физическите лица, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци в размер на 40 на сто от данъчната основа на превозваната стока по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, но не по-малко от 5000 лв.“ В случая наказващият орган очевидно е приел, че случаят не попада в обхвата на ал. 3 и следва да се приложи имуществената санкция по ал. 5 на чл. 278б от ДОПК, но не е изложил каквито и да е мотиви за разграничението между двете санкционни разпоредби и защо според него нарушението на дружеството не съставлява нарушение по чл. 278б, ал. 3 ДОПК. В случая съдът отчете ниското качество на законодателната техника, което е довело до подобно дублиране, но при това положение се повишава важността именно на мотивите в НП за отграничаване на двете санкционни разпоредби. В конкретния случай, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Наредбата, вр. чл. 127и, ал. 1 ДОПК, но при внимателен прочит е очевидно, че и в самата разпоредба на чл. 127и, ал. 1, пр. 2 ДОПК е предвидено задължението за потвърждаване на получаването на доставката и срока за изпълнението му, докато в чл. 8, ал. 4 от Наредбата е уточнено до кого и по какъв начин се подава уведомлението. Следователно, нарушението би могло да се подведе и под санкционната разпоредба на чл. 278б, ал. 3 ДОПК, която предвижда наказания в по-висок размер. Но неяснотата относно приложимата санкционна разпоредба е допълнително основание за отмяна на НП. Но основното основание за отмяна на НП, както беше посочено и по-горе, е пълната доказателствена необезпеченост на твърденията в АУАН и НП, поради която съдът не намира за установени множество от елементите на така вмененото на дружеството нарушение. На първо място, липсват доказателства, от които да се изведе, че процесната доставка има характеристиките на „превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз“. Поради липсата на каквито и да е документи за превоза съдът не би могъл да установи дали стоката е изпратена от друга държава-членка или не, както и дали в действителност се касае за превоз на описаните в НП „7380 кг. кафе печено, недекофеинизирано“. Самият текст на НП също не внася яснота относно конкретната стока, доколкото е посочена пълната номенклатура, включваща и черупки и люспи от кафе, заместители на кафе и др. Дори да се приеме, че дружеството е подало информация за УНП с посочения номер, то това може да е в резултат на грешка и превозът изобщо да не попада в обхвата на Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. По-горе беше вече изтъкната и липсата на посочване въз основа на коя заповед на министъра на финансите се твърди да е утвърден списък на стоки с висок фискален риск с кодове по Комбинираната номенклатура съгласно приложението на заповедта, в която да е включено и кафето. Доколкото заповедта не е нормативен акт, съществуването й и нейното съдържание, както и датата на влизане в сила, подлежат на доказване от наказващия орган. В допълнение, съдът намира, че за прецизност би било удачно при описание на стоката да се посочи и нейния код по КН, чрез който лесно стоката да се идентифицира в списъка. На следващо място, както вече беше анализирано, по делото липсват и писмени доказателства за датата на получаване на стоката и нейното разтоварване. Така съдът е в невъзможност и да провери достоверността на показанията на св. Д. за данни в Протокола за проверка от ГКПП Кулата, че като дата на получаването е посочена именно 16.11.2024 г. В този смисъл, съдът намира, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за извършено от дружеството нарушение на чл. 127и, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 8, ал. 4 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. От друга страна, следва да се посочи, че датата на нарушението е правилно изчислена в НП, при положение, че стоката е получена в склада на дружеството на 16.11.2024 г. Доколкото срокът за електронно потвърждаване на доставката е до края на следващия ден, следователно, на 18.11.2024 г. би било налице нарушение. Тази дата е посочена в НП, макар и да липсва в АУАН. Но съдът намира, че допълването на описанието на нарушението и отстраняването на недостатъци в АУАН, включително и относно датата и мястото на нарушението, е сред правомощията на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Правилно в НП е определено и мястото на извършване на нарушение – гр. София, доколкото се твърди извършване на нарушение чрез бездействие – неподаване на информация до ЦУ на НАП по електронен път. В този смисъл съдът не споделя изложените в жалбата доводи по отношение на датата и мястото на нарушението. Съдът намира още, че наказващият орган е изложил своите съображения досежно определения размер на имуществената санкция по чл. 278б, ал. 5 ДОПК, която не се явява очевидно прекомерна. А с оглед липсата на доказателства изобщо за извършено нарушение, е безпредметно обсъждането на субективната страна на нарушението, маловажността на случая или индивидуализацията на наложената на дружеството имуществена санкция. В заключение, настоящият съдебен състав прие, че така вмененото на дружествотожалбоподател нарушение остана изцяло недоказано, като освен това са допуснати и съществени процесуални нарушения при издаването на НП, поради което и обжалваното НП следва да бъде отменено. Поради това и не са налице условията за присъждане на поисканото от представителя на НАП юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото и отмяна на НП, съдът следва да разгледа и претенцията на адв. П. П. за присъждане на разноските за адвокатска защита. С оглед разпоредбата на чл. 63д ЗАНН законът допуска присъждането на разноски на жалбоподателя, като по делото в проведеното съдебно заседание не е участвал упълномощеният адв. П., който не е подписал и жалбата срещу НП. Но адв. П. е представил писмено становище по делото с развити съображения за отмяна на НП. Той е представил пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 240.00 евро за адвокатска защита по делото. Размерът на възнаграждението е изплатен по банков път и изцяло на Адвокатското дружество със съдружник адв. П., видно от представеното преводно нареждане. Уговореното възнаграждение не е прекомерно с оглед размера на наложената с НП имуществена санкция от 1500 лева. Освен това съдът взе предвид и предмета на делото, който е специфичен и представлява сравнително нова материя, без сериозна съдебна практика по въпроса. Допълнително, съдът отчете, че макар договорът да е с дата след подаване на жалбата и тя да е подписана от управителя на дружеството, вероятно е съставена със съдействието на членове на адвокатската кантора, доколкото изготвянето й е включено в предмета на договора. Съдът не намира за прекомерно така уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, поради което и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение е изцяло основателна. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и 2 и чл. 63д от ЗАНН, съдът