Решение № 1281 от 5.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 567/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от 12.09.2022 г., депозирана от Прокуратурата на Република България срещу Решение № 20047936/14.07.2022г. по гр.д. 13243/2020 г. на СРС, 57 с-в, с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ на Л. К. В. за признаване незаконността на прекратяването на ТПО на ищеца за длъжността „Ръководител вътрешен одит-директор“ в администрацията на ГП, извършено със заповед РД-08-78/14.01.2020г. Изложени са съображения за неправилност на решението поради неправилна преценка за приложимост на нормата на чл. 21, ал. 5 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Счита, че обратно на становището на СРС в обжалваното решение тази норма е неприложима доколкото именно ЗСВ се явява специален закон ( а не ЗВОПС) и е приложим чл. 340а, ал. 6 от ЗСВ. Противното било намеса в независимостта на работодателите-административни ръководители на органите на съдебната власт от страна на министъра на финансите. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението. След проверка по реда на чл. 269 ГПК СГС намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част. По отношение на неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и приложението на императивни материални норми. СГС след преценка на оплакванията в жалбата с оглед на твърденията и възраженията на страните и събраните по делото доказателства СГС намира жалбата за неоснователна по следните фактически и правни съображения: Със заповед № РД-08- 78/14.01.2020 г. на Главния прокурор е прекратено трудовото правоотношение между Прокуратура на Република България и Л. К. В. на основание чл.340а, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Ищецът е заемал длъжност „Ръководител вътрешен одит-директор“ в звено „Вътрешен одит“ в Администрацията на главния прокурор. С обжалваното решение СРС е приел незаконосъобразност на уволнението и е отменена заповедта, като са уважени акцесорните претенции за възстановяване на длъжността и по чл. 225, ал. 1 КТ. В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано, тъй като съдът неправилно извежда извода, че с оглед заеманата от ищеца длъжност - „Ръководител вътрешен одит-директор““, звено „ Вътрешен одит“ в ПРБ, приложение намира разпоредбата на чл. 21, ал. 5 Закона за вътрешния одит в публичния сектор /ЗВОПС/, съгласно която назначаването и освобождаването на ръководителя на вътрешния одит и на вътрешните одитори в организациите по чл. 12, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4 и 5, ал. 3 и ал. 4 се извършва след писмено съгласие на министъра на финансите. Поддържа се, че нормата на чл. 340а, ал. 6 от Закона за съдебната власт е специална и дерогира разпоредбата на чл. 21, ал. 5 ЗВОПС, както и основанията за прекратяване на трудовите правоотношения по КТ, като в тази връзка се сочи, че основанията за прекратяване на трудовото правоотношение на съдебен служител са предвидени в чл. 340а, ал. 5 и чл. 340а, ал. 6 ЗСВ и по силата на препращащата норма на чл. 359 ЗСВ в КТ - Глава XVI „ Прекратяване на трудовото правоотношение“. Законовите основания за прекратяване на трудовото правоотношение в ЗСВ са специални. Разпоредбата на чл. 340а, ал. 6 ЗСВ дава възможност на административния ръководител на орган на съдебната власт да прекрати правоотношението със съдебен служител, получил най-ниската годишна оценка за изпълнението на длъжността, като нормата на чл. 340а, ал. 6 КТ е специална и за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание е достатъчно да се осъществи описаният фактически състав, изискващ осъществяването на две кумулативни предпоставки, които в конкретния случай са реализирани, а именно получена е най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Сочи се, че приложението на чл. 21, ал. 5 ЗВОПС при прекратяване на трудово правоотношение със съдебен служител на основание чл. 340а, ал. 6 ЗСВ би довело до нарушаване на независимостта на работодателите - административни ръководители на органи на съдебната власт. Поддържа се становище, че разпоредбата на чл. 21, ал. 5 ЗВОПС е приложима само по отношение на субсидиарно приложимите разпоредби за прекратяване на трудовото правоотношение по Кодекса на труда, при които е важно да се съблюдава изискването за независимост на вътрешния одитор при изпълнение на дейността. Въззиваемата страна е представила отговор на въззивната жалба в законоустановения срок, с който жалбата се оспорва с доводи за неоснователност и се моли съдът да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноските по делото. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи: Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да се приеме, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Това означава, че въззивната инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като служебно следи единствено за спазването на императивните материалноправни норми. При извършената проверка се установява, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с наведените в жалбата доводи следва да се добави и следното: Съществуващото между страните трудово правоотношение е прекратено едностранно от ответника без предизвестие на основание чл. 340а, ал. 6 ЗСВ - поради получена най- ниска годишна оценка - 5 „ Слаб“ на изпълнението на заеманата от ищеца длъжност „ главен вътрешен одитор“ в звено „ Вътрешен одит“ за периода на атестиране от 01.12.2018 г. до 30.11.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 340а, ал. 6 ЗСВ работодателят може да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие със съдебния служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Анализът на цитираната правна норма налага извода, че урежда потестативното право на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника/служителя при наличие на определените в хипотезиса на нормата предпоставки и е относимо както към безсрочните, така и към срочните трудови договори, а надлежното му упражняване се осъществява чрез отправяне на писмено изявление, без предизвестие. В настоящият случай правоотношението между страните е прекратено по реда на чл. 335, ал.2, т. 3 КТ, т.е., с връчването на на 14.01.2020 г. на ищеца на заповед № РД-08-78/14.01.2020г. на главния прокурор на Република България. В разглежданата хипотеза в тежест на работодателя е да установи при условията на пълно и главно доказване законността на уволнението на основанието, на което е извършено, както правилно е указана от първоинстанционния съд с доклада по делото доказателствената тежест на страните. При така разпределената доказателствена тежест настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ е основателен, като съображенията за това са следните: С оглед възраженията на ответника, следва да се приеме, че основният спорен по делото въпрос е относно относимите правни норми и реда за тяхното прилагане, доколкото и с въззивната жалба ответникът поддържа становището, че нормата на чл. 340а, ал. 6 от Закона за съдебната власт е специална и дерогира разпоредбата на чл. 21, ал. 5 ЗВОПС, както и основанията за прекратяване на трудовите правоотношения по КТ. Съществувалото между страните правоотношение отговаря на определението за трудово по см. на чл.1, ал.2 КТ, като с оглед обстоятелството, че работодател е Прокуратурата на РБ, то за правоотношението е приложим закона за съдебната власт /ЗСВ/, като само за неуредените въпроси за съдебните служители субсидиарно се прилага КТ - чл. 359 ЗСВ. Настоящата съдебна инстанция приема, че с оглед заеманата от ищеца длъжност - „главен вътрешен одитор“ в звено „Вътрешен одит“, Администрация на главния прокурор, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 21, ал. 5 ЗВОПС, съгласно която назначаването и освобождаването на ръководителя на вътрешния одит и на вътрешните одитори в организациите по чл. 12, ал. 2, т. 1, 3, 4 и 5, ал. 3 и 4 се извършват след писмено съгласие от министъра на финансите, като искането за назначаване и освобождаване се придружава от мотиви и копия на съответни документи. Несъмнено Прокуратурата на РБ е организация, изрично посочена в цитираната разпоредба (в приложението към т. 5 от нормата), поради което предвиденият ред за даване на съгласие на министъра на финансите за освобождаване /прекратяване на правоотношенията с одиторите/ е приложим. Чл. 21, ал., 5 от ЗВОПС е специален спрямо закона за съдебната власт, който е общият закон-уреждащ статута на съдебните служители, а не обратното, защото урежда предпоставки за прекратяване на ТПО за точно определена длъжност в определено звено. Доколкото цитираната правна норма изисква мотивирано и подкрепено с писмени доказателства искане на работодателя до министъра на финансите, за да бъде дадено надлежно съгласието на министъра на финансите за освобождаването (уволнението) на вътрешния одитор, то е очевидно, че извършваната преценка относно законосъобразността на уволнението на такъв служител, включва и това дали съгласието на министъра на финансите е надлежно дадено. В този смисъл е даденият с практиката на Върховния касационен съд, намерила израз в определение № 481/28.05.2018 г. по гр. д. № 30/2018 г., на ВКС, IV г.о., Определение № 32 от 20.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2325/2021 г., IV г. о., ГК отговор на релевантния и за разглеждания правен спор материалноправен въпрос по приложението на чл. 21, ал. 5 ЗВОПС. Не може да бъде споделено становището на ответника, че тази норма е неприложима в хипотезата на уволнение по реда на чл. 340а, ал. 6 ЗСВ, доколкото последната е специална и дерогира чл. 21, ал. 5 ЗВОПС, тъй като следва да се приеме, че в случая специалният закон предвижда сложен фактически състав, като съгласието на министъра за финансите за прекратяване на правоотношение с одитор в администрацията на Прокуратурата на РБ е последният юридически факт, за да се реализира правото на работодателя - ПРБ, да прекрати правоотношението със служител, заемащ длъжността „ вътрешен одитор“. Предвид направените изводи относно приложението на нормативните актове, съответно релевантните разпоредби в случая, съдът приема, че независимо от основанието, на което се прекратява трудовото правоотношение с вътрешен одитор, назначен в ПРБ в изпълнение на ЗВОПС, каквато е и заеманата от ищеца длъжност, вкл. на предвидените в КТ основания, които се прилагат субсидиарно, във всички случаи, за да е законно уволнението, е необходимо писменото съгласие на министъра на финансите по предвидения в чл. 21, ал. 5 и ал. 6 ЗВОПС ред, като при липсата на такова писмено съгласие не е завършен фактическият състав на уволнението, съответно същото е незаконно. Всъщият смисъл е и съдебната практика РЕШЕНИЕ № 2031 гр. София, 21.04.2023 г. по в.гр.д. 7696/2021г. на СГС, въззивните решения недопуснати до касационен контрол с посочената по-горе практика на ВКС, а също и тази на административните съдилища (в хипотези когато длъжността е заемана по служебно правоотношение и прекратяването му е оспорено на основание чл. 21, ал. 5 от ЗВОПС) Решение № 12536 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9160/2023 г., II о.Решение 1002/17.06.2020г. по адм.д. 3663/2019г. на АС-Пловдив; Решение № 1301 от 1.03.2017 г. на АдмС - София по адм. д. № 8927/2016 г. Несъмнено съобразно нормата на чл. 340а, ал.6 ЗСВ при получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността на даден съдебен служител работодателят може да прекрати трудовото правоотношение с този служител. Последното, обаче, не означава, че ако за съответната длъжност са налице специфични (допълнителни) изисквания за прекратяване на трудовото правоотношение, те са неприложими при уволнение по реда на чл. 340а, ал. 6 от ЗСВ. В разглеждания случай са налице такива специфични изисквания за освобождаване на вътрешен одитор - даване на съгласие на министър на финансите по реда на чл. 21, ал. 5 от ЗВОПС, които по същество целят да гарантират ефективността и обективността (без натиск или упражняване на влияние) на служителя вътрешен одитор при изпълнение на неговите задължения в рамките на организацията, в която полага труд, като обезпечават възможността да изпълнява трудовите си функции в съответствие с принципа за независимост и обективност на вътрешния одит, въведен от разпоредбата на чл. 4, т. 1 от ЗВОПС съобразно действащата нормативна уредба. Ответникът, чиято е доказателствената тежест да установи законността на уволнението, не ангажира доказателства, а и не твърди да е поискал съгласие на министъра на финансите по реда на чл.21, ал.5 ЗВОПС, поради което и настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е издадена в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна на това самостоятелно основание. При това положение и с оглед формирания извод за незаконосъобразност на уволнението на ищеца, ирелевантно е обсъждането на въпросите дали получената от ищеца оценка е вследствие на правилно прилагане на закона и Правилника за администрацията в Прокуратурата на РБ, съответно дали получената оценка е обективна. С оглед формираните правни изводи за основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, настоящият съдебен състав приема, че са основателни и обективно съединените обусловени искови претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение. Поради съвпадането на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд като правилно следва да бъде потвърдено. Относно разноските по производството. При този изход на спора право на разноски има въззиваемият, който претендира 1500, 00 лева съгласно договор за правна помощ на л. 21 от въззивното дело, които следва да се присъдят с оглед отбелязването за плащането им в брой.