Решение № 6222 от 14.10.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 43/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 18407 от 14.10.2025 г., гр.д. № 34994/2023 г., СРС, 35 с-в се ОСЪЖДА Столична община – район „Лозенец“ да заплати на Т.В.Б. на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 16 000 лева, представляваща обезщетение за понесени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, които вреди са вследствие претърпяно от ищеца увреждане на здравето – счупване на дясната раменна кост в горния й край; счупване на дясната лакътна кост в горния й край /в областта на олекранона/; повърхностна травма на главата с контузия в тилната област без клинични и анамнестични данни за изпадане в безсъзнателно състояние - в резултат на падане по стълби на територията на Столична община, които водели от ул. „Гребен планина“ до ул. „Св. Наум“ и сумата 1 901,17 лева – разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 16 000 лева до пълния предявен размер от 17 000 лева. Срещу решението в частта, с която е уважен искът постъпва въззивна жалба от ответника по него Столична община район „Лозенец“. Счита, че искът е предявен срещу район „Лозенец“, който не разполага с процесуална легитимация, вместо срещу юридическото лице Столична община. Не са доказани вредите, моментът и механизмът на увреждането, като определеният размер на обезщетението е завишен. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът. Въззиваемата – първоначалната ищца Т.В.Б., а впоследствие конституираната по реда на чл. 227 ГПК нейна наследница Р. И. С., оспорват жалбата. Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е недопустимо. Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Първоначалната ищца Т.Б. твърди, че докато слиза през необезопасените и неподдържани стълби между ул. „Гребен планина“ и ул. „Св. Наум“ в гр. София, едно от стъпалата се откъртва, като ищцата пада на ръка и си удря главата. Установяват се тежки счупвания на ръката, от които търпи силни и продължителни болки, претърпява операции и тежък възстановителен период, свързан с висока болезненост включително в главата, както и множество битови неудобства за самостоятелно обслужване. Въззивният съд съобразява разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗМСМА, че общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление, както и на следващата ал. 2, че съставни административно-териториални единици в общините са кметствата и районите. Правосубектност е призната от закона само на общината, която чл. 14 от ЗМСМА определя като юридическо лице, с право на собственост и самостоятелен общински бюджет. Различна процесуална правосубектност не е предвидена и в ГПК, тъй като съгласно чл. 30, ал. 4 ГПК общините се представляват от кметовете, а техен представител по пълномощие може да бъде упълномощен от кмета на общината – адвокат или юрисконсулт според чл. 32, т. 1 е т. 3 ГПК. По силата на чл. 44, ал. 1, т. 15 ЗМСМА, представителство пред съда се осъществява от кмета на Столична община. Районът на общината не е юридически възможно да бъде пасивно легитимиран по искове за отговорност поради причинени вреди. Както е прието в решение № 756 от 17.12.2025 г., к.гр.д. № 4187/2024 г., ВКС, І Г.О., съгласно чл. 136, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 14 от ЗМСМА субект на гражданското право е Столична община, която е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗМСМА, районите са съставни административно – териториални единици в общините, но те не са обявени изрично като юридически лица, нито с този закон, нито със Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове. Юридически лица, съгласно разпоредбата на чл. 14 от ЗМСМА са общините, но не и създадените в тях райони, поради което последните нямат самостоятелна правосубектност /кметовете на райони действат от тяхно име, но само при осъществяване на административната дейност на района, като административно-териториална единица/. По аргумент от противното и при липсата на изрична разпоредба в закона, следва да се приеме, че въпреки че е административно-териториална единица в общината, районът /в случая район Лозенец на Столична община/ не е юридическо лице. Въз основа на това е прието, че обжалваното решение, постановено срещу ответник, който няма самостоятелна правосубектност, следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд. Производството следва да започне с указания към ищците за отстраняване на допуснатата нередовност на исковата молба чрез предприемане на действия за конституиране на правоспособен ответник. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед разясненията в т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г., ОСГТК на ВКС и съобразно чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, недопустимото решение в обжалваната позитивна част следва да се обезсили и делото се върне на първа инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник Столична община и разглеждане на делото само с негово пасивно участие. Решението в отхвърлителната част, като необжалвано е влязло в сила. По разноските не се дължи произнасяне с решението за обезсилване, с което не приключва делото по смисъла на чл.81 ГПК. По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в