Решение № 98 от 15.4.2026 г. на Районен съд - Ботевград по дело № 688/2025 г.

Разписен лист към кадастралния план, одобрен с цит. по-горе заповед от 1971 г., в който било записано още, че Г. И. Я. била собственик на парцел XXV-1396, кв. 98 в същ. гр., площ 130 кв. м.;

Удостоверение с изх. № 43/17.01.1977 г. от ОНР – гр. Б., където било посочено, че за Н. М. Й. „били декларирани“ парцел XXVI-1396, описан по-горе, с построената жилищна сграда, жилищни стаи до къщата на двора, и навес;

Удостоверение с изх. № 299/22.06.1982 г. на същ. ОНР по партида 1493 на наследниците на Н. М. Й. били декларирани: къща на ул. със старо име: „В. П.“ № *, сегашно име: „Г. Б.“ № *, с площ 73 кв. м., построена през 1933 г., пристройка от 48 кв. м. от 1956 г. и дворно място с площ от 600 кв. м. на същ. ул. След като Н. М. Й. била починала, единственият й наследник, И. Н. Ц., бил декларирал по силата на чл. 47 ЗС (ред. от 11.01.1980 г.) наследството, оставено от майка му: апартамент на ул. със старо име: „П. М.“ № *, сегашно име на ул. „Г. В.“ № *, къща със старо име на ул. „В. П.“ № *, сегашно име на ул. „Г.Б.“ № *, с площ от 73 кв. м., пристройка от 48 кв. м. и дворно място с площ от 600 кв. м., за което му било издадено удостоверение с изх. № 300/22..06.1982 г. Подир смъртта на Ц. неговите наследници: съпругата му Ц.а и децата им: М. и В., предприели действия за снабдяване с констативен нотариален акт (КНА) за върху н. и., находящ се на ул. „Г.Б.“ № *. За тази цел от Община Б. им било издадено удостоверение (изх. № АБ-ЧС-49/23.06.2010 г.), според което

в УПИ XXVI-1396 в кв. 98 на същ. гр. са били изградени жилищна сграда на един етаж и сгради за допълнително застрояване; и

за тези сгради били приложими разпоредбите на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ: търпи ми са, не подлежат на премахване и забрана за ползване и могат да бъдат предмет на прехвърлими сделки. Макар и такъв КНА да не бил издаден, след смъртта на майка им двете дъщери били придобили по ½ ид. ч. от процесния н. и. *. Това обстоятелство било признато извънсъдебно от ответницата Н. И. М. в данъчната й декларация по чл. 14, ал. 4-6 ЗМДТ с вх. № 7303020517/07.03.2024 г. до Община Б., в която тя е заявила, че притежава ½ ид. ч. от процесния н. и., а другата ½ ид. ч. била на сестра – ищцата Ц. В.. След смъртта на майка им отношенията между двете сестри (страни по делото) се влошили и преустановили контакт помежду си. През м. март 2025 г. Ц. В. установила, че Н. М. се била снабдила с КНА за процесния н. и., по който ответницата М. фигурирала като единствен собственик. Ищцата твърди, че ответницата по никакъв начин не е манифестирала, че е завладяла имота, респ. че е преустановила държането на ид. ч. на ищцата, превръщайки го във владение. С оглед на изложеното Ц. И. В. моли БРС

да приеме за установено по отношение на Н. И. М., че Ц. И. В. е собственик на ½ ид. ч. от процесния н. и. с идентификатор * в гр. Б. на основание наследствено правоприемство и придобивна давност, и

да осъди Н. И. М. да предаде владението на ½ ид. ч. от същ. н. и. на Ц. И. В. (чл. 108 ЗС); и ако осъдителният иск (ОИ) за собственост бъде уважен, то съдът

да отмени Нотариален акт * по нот. д. № 196/01.10.2024 г. на нотариус *, рег. № 418 на НК, вписан в СВп към БРС с рег. № 2355/01.10.2024 като акт № 13, т. VIII, кн. Прехвърляния в частта, с която Н. И. М. е призната за собственик на процесния н. и. над ½ ид. ч. Претендират се и съдебно-деловодни разноски. В отговора на исковата молба (ОИМ) на Н. И. М. се твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Съображенията за това са били, че въпросният н. и. бил на баба й, Н. М. Й., която възнамерявала да й го дари и – макар че всички знаели за това намерение – баба й обаче не била извършила акт на дарение. Въпреки това се твърди, че М. е собственик на същ. н. и., тъй като тя е упражнявала фактическа власт върху него като свой последните 20 години, т. е. от 29.04.2005 г. до 29.04.2025 г. (датата на завеждането на ИМ в съда). С оглед на изложеното се моли БРС да отхвърли двата иска на ищцата. Претендират се и разноски. След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Б.ският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

*.1 – със застроена площ от 70 кв. м., ет. 1, еднофамилна жилищна сграда,

*.2 – 8 кв. м., 1 ет., постройка за допълващо застрояване,

* – жилищна сграда с 63 кв. м. площ, 1 ет., еднофамилна жилищна сграда,

*.4 – 4 кв. м., 1 ет., постройка за допълващо застрояване. Административният адрес на имота е гр. Б., ул. „Г.Б.“ № *. (Вж. скици за поземлен имот * и находящите се в него сгради, л. 53-62.) От

Разписен лист към кадастралния план, одобрен с цит. по-горе заповед от 1971 г., в който било записано още, че Г. И. Я. била собственик на парцел XXV-1396, кв. 98 в същ. гр., площ 130 кв. м.;

Удостоверение с изх. № 43/17.01.1977 г. от ОНР – гр. Б., където било посочено, че за Н. М. Й. „били декларирани“ парцел XXVI-1396, описан по-горе, с построената жилищна сграда, жилищни стаи до къщата на двора, и навес;

Удостоверение с изх. № 299/22.06.1982 г. на същ. ОНР по партида 1493 на наследниците на Н. М. Й. били декларирани: къща на ул. със старо име: „В. П.“ № *, сегашно име: „Г. Б.“ № *, с площ 73 кв. м., построена през 1933 г., пристройка от 48 кв. м. от 1956 г. и дворно място с площ от 600 кв. м. на същ. ул.; следва, че Н. М. Й. е упражнявала фактическа власт върху процесния н. и. като свой от 1977 г., а след това властта е преминала върху сина й – И. Н. Ц.. От разпита на св. М. К. Д. се установява, че в процесния н. и. на ул. „Г.Б.“ № * са живеели бай И. и леля Г., които били съпрузи, а след това – Н. и мъжа й, вкл. и досега, а в апартамента на същите съпрузи – Ц. и В.. Двете сестри (страните по делото) били в лоши отношения. В имота има две постройки, годни за живеене, като Н. и съпруга й живеели в по-голяма, а в по-малката баща й и майка й. Ц., която от 1980 г. живеела в апартамента на родителите си, ходела понякога при тях и нощувала там. Посредством разпита на св. С. С. К. се доказва, че към 1976 г. родителите и дъщерите им са живеели в процесния н. и. на ул. „Г.Б.“ № *. Ц. и мъжа й се преместили в апартамента, след като са го ремонтирали. От разпита на св. И.ка К. Л. става ясно, че Ц. В. се е преместила в апартамента през 1982/1983 г. От разпита на тримата свидетели се доказва, че до смъртта на майка й през 2022 г. Ц. В. е посещавала имота, за да се грижи за майка си. От разпита на св. Р. Ц.а К. се установява, че бабата на Н. е възнамерявала да й дари процесната къща, но – както сочат самите свидетели – такова дарение не се е осъществило. Освен това няма и никакви писмени доказателства в тази връзка. Свидетелят К. изтъква още, че съпругът на Ц. В. е държал някакъв багаж в една от стаичките в малката постройка в имота, редовно е влизал в него, но след скандал между него и съпруга на Н. М. е преустановил тези действия. От разпита на св. Р. Б.ова Ц. следва, че съпругът на Н. М. е направил немалък ремонт на процесния н. и. преди около 10 години, т. е. около 2015 г. Според свидетеля Ц. В. и дъщерите й са влизали често в процесния н. и. От разпита на св. С. Л. П. следва, че къщата е строена около 30-те години на XX в. и е с гредоред. Съдът обаче не кредитира показанията му в частта, с която заявява, че не е виждал Ц. В. и дъщерите й да са ходили често в имота при бабата. Това е така, защото показанията са противоречиви: свидетелят веднага след това сочи, че Н. М. не е възпрепятствала сестра си и нейните дъщери да влизат в имота. Освен това противоречи на показанията на св. Р. Ца.. П. сочи още, че бабата на Н. М. й била завещала устно имота, нещо, което бил чул от „хората в махалата“. Подобна мълва следва и от показанията на св. Петрана И. И.. На 07.03.2024 г. Н. И. М. е подала данъчна декларация по чл. 14, ал. 1-6 ЗМДТ към Община Б., с която е признала неизгодния за нея факт, че упражнява фактическа власт върху ½ ид. ч. от процесния н. и. като своя, а върху останалата ½ ид. ч. – че упражнява такава власт за сестра си Ц. И. В., заявявайки, че имотът е съсобствен между тях, като дори е посочила и квотите им от по ½ ид. ч. На 01.10.2024 г. е бил издаден Констативен нотариален акт за собственост на н. и., придобит на основание наследство и давностно владение *, по нот. д. № 196/2024 г. на нотариус *, с който Н. И. М. е била призната за собственик на същия н. и. с идентификатор № *, ведно с четирите находящи се в него сгради. По правото:

да бъде установено по отношение на Н. И. М., че Ц. И. В. притежава ½ ид. ч. от н. и. с идентификатор * в гр. Б., ведно със ½ ид. ч. върху сградите, които се намират в имота; и

да се осъди Н. И. М. да предаде владението на ½ ид. ч. от същ. н. и. на Ц. И. В., ведно със ½ ид. ч. върху сградите, които се намират в имота; като, ако главния иск (ГИ) бъде уважен, се иска чрез евентуален иск (ЕИ)

да се отмени на Нотариален акт * по нот. д. № 196/01.10.2024 г. на нотариус *, рег. № 418 на НК, вписан в СВп към БРС с рег. № 2355/01.10.2024 като акт № 13, т. VIII, кн. Прехвърляния в частта, с която Н. И. М. е призната за собственик на процесния н. и. над ½ ид. ч., ведно със ½ ид. ч. върху сградите, които се намират в имота: чл. 537, ал. 2 ГПК. По делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 155, във вр. с чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК (общоизвестни или служебно известни факти). На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК съдът указва на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за недоказани, т. е. за ненастъпили, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. По силата на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е указал на страните, всички факти по делото са безспорни, освен едно обстоятелство – дали ответницата е в периода от 29.04.2005 г. до 29.04.2025 г. е упражнявала фактическа власт върху целия имот като свой, или, напротив, тя е владеела ½ ид. ч., а останалата ½ ид. ч., която е била на ищцата, я е държала. Съдът е указал на страните, че спорът по ОИ (ГИ) по чл. 108 ЗС се концентрира именно върху този факт, при което, от една страна, ответницата трябва да докаже, че е упражнявала фактическата власт върху имота като да е изцяло неин (чл. 68, ал. 1 ЗС) в продължение на повече от десет години (чл. 79, ал. 1 ЗС). Ако тя докаже, че е владяла имота през различни времена, то се предполага до доказване на противното, че тя е владяла и в промеждутъка (чл. 83 ЗС). За да се приеме, че упражняваната от ответницата фактическата власт върху имота представлява пълно господство върху вещта, ответницата трябва да докаже основанието, въз основа на което е придобила тази власт (чл. 69 ЗС). – От друга страна, ищцата трябва да докаже, че ответницата е владяла своите ½ ид. ч. от имота и е държала останалите ½ ид. ч. от него за нея (за ищцата), като установи основанието, въз основа на което ищцата е придобила фактическата власт върху имота (чл. 68, ал. 2 ЗС) – в случая – наследяване по закон (чл. 5, ал. 1 ЗН). Основателността на иска по ЕИ по чл. 537, ал. 2 ГПК зависи изцяло от основателността на ГИ по чл. 108 ЗС. Съдът намира, че така предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени изцяло. Съображенията му за това са следните:

на основание чл. 79, ал. 1 ЗС и чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1 ЗН на Ц. И. В., ЕГН: ••••••••••, гр. Б., ул. „Г. В.“ № *, е собственик на ½ ид. ч. от н. и. с идентификатор * в гр. Б., по отношение на Н. И. М., ЕГН: ••••••••••, гр. Б., ул. „Г.Б.“ № *, че

на основание чл. 108 ЗС Н. И. М. следва да бъде осъдена да предаде владението на ½ ид. ч. от същ. н. и. на Ц. И. В.; че

на основание чл. 537, ал. 2 ГПК следва да се отмени Нотариален акт * по нот. д. № 196/01.10.2024 г. на нотариус *, рег. № 418 на НК, вписан в СВп към БРС с рег. № 2355/01.10.2024 като акт № 13, т. VIII, кн. Прехвърляния, в частта, с която Н. И. М. е призната за собственик на процесния н. и. над ½ ид. ч. По разноските:

ДТ за ИМ от 10 лв.,

ДТ за 3 бр. съдебни удостоверения – 15 лв.,

такса за издаване на удостоверение за данъчна оценка – 20 лв.,

разноски за снабдяване със скици – 100 лв.,

адвокатско възнаграждение – 1 200 лв.