РЕШЕНИЕ

№ 1677

гр. Русе, 08.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Г.ева като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20234520105126 по описа за 2023 година Предявени са обективно съединени искове от Мебели Виденов ЕООД против Г. И. Ч. с процесуалноправно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК и материалноправно такова чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ и претенция за законна лихва по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът Г. Ч., е имал валидно сключен трудов договор под № 253/02.07.2020г. с дружеството „Виденов Груп" ЕООД. В резултат на настъпилото преобразуване и на основание на чл.123, т.3 от Кодекса на труда, а именно при промяна на работодателя в резултат разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия, считано от 01.09.2021 г. дружеството „Мебели Виденов" ЕООД се явява работодател на г-н Ч. до прекратяване на трудовото правоотношение на 07.02.2022г. по желание на ответника. Ответникът Ч. е заемал длъжността „Шофьор" с код: 83222006, съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, в обект „Склад Русе", находящ се в гр. Русе. Имал задължения да осъществява превози на стоки и товари, видно от раздел II. т. 1, като в конкретния случай основно е оперирал на територията на Република Румъния, доставяйки мебели на клиенти, като последните при получаване на стоката се подписвали върху експедиционната бележка, че са приели стоката. Съгласно същите инструкции дадени на ответникът, последният има задължение получените парични средства от клиентите след извършване на курсовете за доставка за деня, да ги внася, чрез специално издаден му QR-код, чрез банкомат в Република Румъния. В случай, че банкомата не работи, инструкциите към ответника са, паричните средства от клиенти да се внасят в клон на банка в гр. Гюргево, Румъния по сметка на дружеството, а именно: R039BАCX0000002211959000. BIC код: BACXROBU, открита в UniCredit Tiriac Bank S.A., тъй като няколко дни ответникът е имал проблем с QR-кода си за внасяне на пари през банкомата, е сигнализирал на касиера в склада. В последствие ответникът получил нови инструкции — да внася паричните средства от оборота за деня по сметката на дружеството в Румъния в клона на горепосочената банка, намиращ се в гр. Гюргево, след извършване на курсовете за деня ответникът е следвало да ги отчита, като ги внася, чрез издаден за него QR-код за банкомат в Румъния. На ответника са били възложени за изпълнение функции на материално- отговорно лице. На 21.12.2021 г. г-н Ч. извършвал курс за доставка на мебели към крайните клиенти в Румъния по товарителница №105706 и събрал в брой сумата от 15 333, 04 румънски леи, които не успял да внесе в банката, в края на работния ден. На 22.12.2021 г. ответникът отново извършва доставки в Република Румъния по товарителница №105781, като общата сума събрана от клиентите била в размер на 12 338, 99 румънски леи, които отново не успял да внесе. Ответникът задържал в себе си паричните средства, получени по товарителница № 105706 и товарителница № 105781 за 21.12.2021 г. и 22.12.2021 г., като за това предприето действие, не бил получавал инструкция, нито е направил опит да уведоми дружеството, което се потвърждило и от обясненията на ответника. На 23.12.2021 г. около 5 и 10 часа сутринта, г-н Ч. отишъл на работа, носейки въпросния оборот от двата предходни дни, които поставил в предоставеният му от дружеството товарен автомобил марка „Пежо", модел „Боксер" с per. № СВ3670РМ, за който автомобил лицето разполагало с ключ. Оставил без надзор автомобила със запален двигател и отключени врати при неговото товарене със стока за значителен период от време. След натоварването на автомобила, ответникът се насочил към Дунав мост в посока Румъния, като след преминаването на границата спрял в гр. Гюргево, за да си закупи кафе и незнайно по какви причини, решава да заплати кафето като вземал 5 леи от оборота в този момент установил, че паричните средства от оборота липсват, за което уведомил колегите от склад „Русе". На 19.01.2022г, ответникът дал писмени обяснения, които предоставил на служителя г-н Александър Димитров. Ищецът твърди, че е настьпила липса на неотчетен оборот в размер на 10920 лева окачествява като „липса" по смисъла на чл.207, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.

По подадено от ищецът заявление по реда на чл.410 от ГПК е било образувано ч.гр.д. № 2764/2023 г. по описа на РРС срещу длъжника и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди още, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление на входната врата на настоящия му адрес. В законовия срок длъжникът не се е явил да получи книжата, поради което съдът е изискал справка за местоработата му и е установил, че длъжникът няма регистрирани действащи трудови договори. На заявителя по приложеното ч.гр.д. № 2764/2023 г. по описа на РС–Русе били дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането си срещу длъжника.

Моли да бъде признато за установено по отношение на ответникът Г. И. Ч., че същият им дължи сумата 10920.00 лева /27672.03 румънски леи/ – главница, представляваща липса на материално отговорното лице по трудово правоотношение, ведно със законна лихва за забава върху главницата считано от 29.05.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски в заповедното производство. Претендира за направените разноски по делото.

В указания срок ответникът е подал отговор чрез назначения от съда особен представител. Навежда възражения за неоснователност на исковата претенция и моли съда да отхвърли предявения иск като недоказан по основание и размер.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 1339/30.05.2023г., с която е разпоредено на Г. И. Ч. да заплати на ищеца сумата от 10920.00 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.05.2023 г. до изплащане на вземането; както и разноски по делото в общ размер на 1022, 02 лева. Заповедта за изпълнение по посоченото ч.гр.д. е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което претендират за установяване на задължението му по исков ред.

Страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 253/02.07.2020г., по силата на което Г. И. Ч. е заемал длъжността „Шофьор" с код: 83222006, съгласно НКПД, в обект „Склад Русе", находящ се в гр. Русе при „Мебели Виденов" ЕООД, град Ямбол. С горепосочения трудов договор страните са уговорили месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв., заедно с допълнително трудово възнаграждение към него за трудов стаж и професионален опит. Видно от длъжностна характеристика, раздел III Основни отворности, присъщи за длъжността, т.3 „Пази повереното му имущество, изразяващо се в стока/мебели, пари или друго принадлежащо на фирмата имущество, като носи пълна имуществена отговрност за липси“. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 180 от 07.02.2022г., на основание чл.325, т.1 от КТ. Тези факти се установяват и от приетите по делото писмени доказателства.

На 21.12.2021 г. ответникът Ч. е изпълнявал трудовите си функции като "шофьор " при "Мебели Виденов" ЕООД град Ямбол, като е реализирал курс с товарен автомобил м.“Пежо“, модел Боксер, с рег.№СВ 3670РМ за доставка на мебели към крайните клиенти в Румъния по товарителница №105706 и събрал в брой сумата от 15 333, 04 румънски леи, които не успял да внесе в банката, в края на работния ден. На 22.12.2021 г. ответникът отново изпълнявайки трудовите си функции е извършил доставки, с посочения товарен автомобил, в Република Румъния по товарителница №105781, като общата сума събрана от клиентите била в размер на 12 338, 99 румънски леи, които отново не успял да внесе. Не е спорно, че ответникът е задържал в себе си паричните средства, получени по двете товарителници № 105706/ 21.12.2021 г. и № 105781 /22.12.2021 г., което било в разрез с правилата и организацията на работа в ищцовото дружество. На 23.12.2021г. оставил без надзор автомобила със запален двигател и отключени врати при неговото товарене със стока за значителен период от време. След натоварването на автомобила, ответникът се насочил към Дунав мост в посока Румъния, като след преминаването на границата спрял в гр. Гюргево, установил, че паричните средства от оборота липсват, за което уведомил колегите си от склад „Русе". Видно от приетото писмено доказателство - констативен протокол от 04.02.2022г., в същия е удостоверено, че вписаната в него комисия в състав: М. Й.- началник склад, Т. Т. – касиер, счетоводител склад Русе, М. Й. - – касиер, счетоводител склад Русе и Ц. Б.- оперативен счетоводител, е констатирала, че в счетоводната система на "Мебели Виденов" ЕООД липсват плащания на сумите 15333.04 румънски леи и 12338.99 румънски леи от пласмента и експедицията на стоките по два броя товарителници № 105706/ 21.12.2021 г. и № 105781 /22.12.2021 г., извършени от Г. И. Ч.. Тези факти се подкрепят и от приетите по делото писмени доказателства: заверени преписи от товарителници № 105706 от 21.12.2021 г. и № 105781 от 22.12.2021 г., констативен протокол от 04.02.2022г., свидетеските показания на И. П. Ц. и А. Д. Д., както и от писмените обяснения на ответника.

При тези установени по делото обстоятелства съдът намери, че предявения иск по чл. 207, ал.1, т.2 от КТ е доказан още в своето основание. В раздел II, на глава Х от КТ е уредена имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя за причинени му вреди. В чл.203 от КТ е уреден обсега на тази отговорност. Съгласно чл. 203, ал.1 от КТ работникът отговаря имуществено по реда на посочената глава от КТ за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност, при или по повод изпълнение на трудовите си задължения, а когато последната е причинена умишлено, в резултат на престъпление или не при или по повод изпълнение на трудовите задължения, отговорността на работника или служителя се определя от гражданския закон (чл.203, ал.2 от КТ). Следователно само в случаите, когато увреждането на работодателя е причинено умишлено, в резултат на престъпление или не при или по повод изпълнение на трудовите задължения от работника или служителя, само тогава отговорността на последния може да се реализира от работодателя по общия исков ред. В останалите случаи тази отговорност се реализира по реда на чл.206 от КТ, т.е. в ограничен размер, който специален ред дерогира общия исков (Определение № 251-1994 г., IV г.о. на ВС и Р № 619-2002г.- III г.о. на ВКС). В чл.207, ал.1, т.2 от КТ е уреден и един специфичен случай на пълна имуществена отговорност на работника или служителя, която се реализира по общия исков ред (аргумент от чл. 207, ал. 3 от КТ) и на основание твърдяното възникване, на която в случая ищецът е основал и исковите си претенции срещу ответника по предявения иск, видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба. От една страна в последните се твърди, че при изпълнение на възложената на ответника работа и докато е траело трудовото правоотношение между страните на последния са били предоставени стоково-материални ценности, които той е бил длъжен да пази и отчете, и от които били налице липси, за които той отговаря в пълен размер. От друга страна тези липси са причинени от ответника при или по повод изпълнение на трудовите му задължения. Ето защо съдът намери, че предявения от ищеца иск за заплащане на стойността им от ответника намира своето правно основание именно в нормата на чл. 207, ал. 1, т.2 от КТ. Тази норма обаче урежда отговорността само на т.н. "отчетници". Това са поначало работници или служители имащи специфични трудови функции, които имат за предмет събиране, съхраняване, разходване или отчитане на парични или материални ценности. Тези дейности ако не изпълват изцяло, то поне съставляват ядрото в съдържанието на трудовите функции на отчетника. Именно поради това и тяхната имуществена отговорност към работодателя е по- строга, защото на тях им е било възложено от последния като трудово задължение с трудовия договор по смисъла на чл. 207, ал. 1 от КТ - да събират, съхраняват, разходват и отчитат неговото имущество. Следователно нормата на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ урежда един специфичен за отчетническата дейност състав на увреждане - липса на парични и материални ценности на работодателя. Липсата е типичен за отчетническите трудови функции състав на увреждане. Тя представлява вреда с неустановен произход, или казано иначе, недостиг на пари или материални ценности на работодателя в касата или склада му. Следователно липсата представлява едно състояние на неотчетност, каквато съответният работник се е задължил с трудовия си договор да не допуска. Понеже за този недостиг е характерно и присъщо, че е с неустановен произход, т.е., че е невъзможно да се установяват причините за състоянието на неотчетност, ако такава липса се установи, за нея е налице презумпцията за причиняването й от отчетника, комуто е било поверено, като трудово задължение с трудовия договор да държи стоково-материалните ценности "под отчет", което заприходяване на процесната стока не е налице. (в този смисъл вж. и Определение № 197-2004 г.-III г.о. на ВКС). Поради това липсата се различава съществено от останалите състави на увреждане. Поради това и в случая, следва да се приеме, че е възникнала предвидената в чл.207, ал.1, т.2 от КТ пълна имуществена отговорност, тъй като ищецът по предявения иск установява несъмнено по делото състава на посочения законов текст.

При тези данни съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумата 10920.00 лева /27672.03 румънски леи/ – главница, представляваща липса на материално отговорното лице по трудово правоотношение, ведно със законна лихва за забава върху главницата считано от 29.05.2023 г. до окончателното й изплащане. Ответникът дължи на дружеството- ищец общо 1022.02 лв. разноски по ч. гр. дело №2764/2023г. на РРС.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца 711.02 лв. разноски по настоящото дело.

Мотивиран така, съдът