Решение № 49 от 20.3.2026 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 22/2026 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 77/2025 от 22.12.2025 година на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) - Хасково, с което на ЕТ„ ДИМИТЪР ПОЛОНОВ “ с ЕИК

201846578, със седалище и адрес на управление : гр. Свиленград,6500, ул.••••••••• ••••••, представлявано от управителя Д.Т.П., за нарушение на чл.10 от Закона за храните във вр.с чл.5,пар.1 във вр. с пар.2 , буква Ж във вр. с буква Е от Регламент /ЕО/ №852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. е наложено на основание чл.131,ал.2 вр с ал.1,т.4 от Закона за храните/ЗХ/ административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 4000 лв.

Недоволен от така издаденото НП е останало ЕТ- жалбоподател -ЕТ„ ДИМИТЪР ПОЛОНОВ “, което в предвидения за това срок обжалва същото с доводи за допуснати процесуални нарушения,както на материалния закон,така и за допуснати процесуални нарушения при съставянето на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаване на НП . В жалбата се твърди ,че нарушението било неясно и непълно и в тази връзка създавало неяснота относно нарушението в което било обвинено ЕТ- жалбоподател. Оспорва се ,че едноличния търговец бил извършил адм.нарушение описано в НП. Намира също така,че наложеното наказание било неправилно и несъразмерно.

По изложените доводи моли съда да отмени обжалваното НП,като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебната фаза, дружеството- жалбоподател редовно призовано, изпраща представител-управителя,който дава обяснения по случая. Същият не оспорва извършената проверка и констатациите направени от нея,но намира че наложеното наказание е прекалено тежко,което довело до затваряне на обекта и оставянето без работа на единствения служител нает в магазина. За него се явява адвокат К., която пледира за отмяна на обжалвания акт, като излага подробни съображения в тази насока в писмени бележки в предоставения за това срок.

Претендира присъждане на направените разноски.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – Директорът на ОБДХ - Хасково, редовно призовани, изпращат представител- юрисконсулт П. М. ,която оспорва жалбата,счита обжалваното Н П за правилно и законосъобразно , поради което моли същото да бъде потвърдено изцяло с мотиви изложени в подробни писмени бележки,които представя в дадения й от съда срок. В съдебната фаза ангажира писмени и гласни доказателства.

Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Във връзка с издадена Заповед №2190/23.06.2025г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Хасково, била извършена проверка на 27.06.2025г. от свидетелите Р. И. С. и П. Н. Т.-П., и двамата служители при АНО/инспектори в отдел Контрол на храните/, на обект- Магазин за хранителни стоки с рег.••••••2200916,находящ се в •••••••••,ул. ••••••••• ••••••, стопанисван от едноличния търговец-жалбоподател, в качеството му на бизнес оператор на храни.

При извършване на проверката в обекта в присъствието на управителя Д.Т.П.,инспекторите констатирали,че жалбоподателя в качеството му на бизнес оператор не прилага и не поддържа постоянна процедура/процедури,основаващите се на принципите на НАССР /анализ на опасностите и контрол на критичните точки/ в съответствие и изискванията на чл.5 от Регламент №852/2004 относно хигиената на храните, тъй като при изискване на дневниците по системата за управление на храните/СУБХ/ в обекта и записите от анализа на опасностите и контрола на критичните точки по НАССР, контролните органи констатирали ,че същите не се поддържат,като представения Дневник за входящ контрол на приетите в обекта храни е бил с въведени записи за приети храни до 24.04.2023г.,при наличие на храни в обекта,произведени и приети след тази дата,а дневникът за отчитане на температурата на 1брой хладилна витрина е бил с въведени записи на температурите за съхранение на месни и млечни продукти до 31.03.2022г.

При проверката било констатирано,че бизнес оператора не създава и не поддържа записи в дневник за здравословното състояние на персонала и дневник за хигиенното състояние на обекта.

За така констатираното бил съставен Констативен протокол от 27.06.2025г. от двамата проверяващи,като едновременно с него е връчена покана за явяване на 18.07.2025г. от 11,30ч. до 12,00ч. в сградата на АНО, за съставяне и връчване на АУАН на присъствалото на проверката лицеуправителя Д.Т.П..

В следствие на извършената проверка и констатираното с Констативен протокол от 27.06.2025г и връчената покана , на 18.07.2025г. ,свидетелят Р. И. С . , в присъствието на упълномощен представител на ЕТ с приложено към АНПр пълномощно –В.Д.П. , съставил АУАН № 212-2025 от същата дата/18.07.2025г. /.

В Ак т а са отразени констатациите от проверката,резултатите от нея и правната квалификация на допуснатото нарушение по чл.5,пар.1 във вр.с параграф 2,б.Ж вр с б.Е от Регламент /ЕО/ №852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 във вр.с чл.10 от Закона за храните/ЗХ/, като същият е подписан от актосъставителя, присъствалият на проверката свидетел – П. Н. Т.-П., както и от пълномощника на едноличния търговец- В.Д.П..

Екземпляр от акта е връчен на пълномощника на ЕТ на същата дата,видно от приложената към акта разписка,като същият не е вписал,че има възражения по акта.

В законоустановения седмодневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН н е е постъпило Възражение по Акта.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след даване на становище от служителите от отдел Финансово-стопанска дейност по адм.преписка, след получаване на образуваната с него преписка и преценявайки събраните доказателства, Директорът на ОДБХ – Хасково е издал процесното НП.

В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган ,а именно по чл.5,пар.1 във вр. с пар.2 ,буква Ж във вр. б.Е от Регламент /ЕО/ №852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 във вр.с чл.10 от Закона за храните/ЗХ/, видно от диспозитива на обжалвания акт.

Обжалваното НП е редовно връчено на управителя на ЕТ на 23.12.2025 година. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в АНП с отбелязване и имената на получателя й.

Както вече бе посочено в НП е прието за установено, че жалбоподателя е извършил нарушение по чл.5,пар.1 във вр. с пар.2 ,буква Ж във вр.с б.Е от Регламент /ЕО/ №852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 във вр.с чл.10 от Закона за храните/ЗХ/.

За това нарушение на основание чл.131,ал.2 във вр.ал.1,т.4 от Закона за храните/ЗХ/ на дружеството е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 4000 лв.

Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от Съда, кореспондира изцяло с изложената в Акта и възприетата от АНО в НП. Същата, Съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство.

Както писмените, така и гласните доказателства в лицето на свидетелите Р. И. С. и П. Н. Т.-П. са относими към релевантните по делото факти и се кредитираха за достоверни. Съдът изгради вътрешното си убеждения въз основа на показания на свидетелите Р. И. С. и П. Н. Т.-П., разпитани по делото. Дава им вяра, тъй като са непредубедени, вътрешно непротиворечиви, логични, последователни и кореспондиращи на другите, събрани по делото доказателства. Не се установява свидетелите Р. И. С. и П. Н. Т.-П. да имат личностно отношение към представителя на дружеството-жалбоподател, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за тяхната критика не се намериха, а единствено поради служебното им качество – инспектори по официалния контрол , т.е. служители на ОДБХ, в този смисъл и тяхната служебна зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им, от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените и гласните такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, посочените свидетелски показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията и на двамата посочени свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото.

Както се посочи по горе управителя на наказаното дружество дава обяснения по случая,като по същество не оспорва извършената проверка и направените констатации при извършването й,но оспорва нуждата от налагане на наказание на дружеството,като излага доводи в тази насока. По същество направените от управителя на дружеството обяснения не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал,поради което съдът ги кредитира с доверие.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП и представени в съдебно заседание , приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН,като липсва плащане на процент от наложената ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ,съгласно посоченото в придружителното писмо до съда.

Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна като Съдът привежда следните аргументи:

Съдът при извършената служебна проверка констатира, че при издаването на обжалваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, което само по себе си е достатъчно отменително основание.

Следва да се посочи,че липсва спор между страните,че в случая жалбоподателят се явява "бизнес оператор" по смисъла н а чл. 9 от Закон за храните.

Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл.10 от ЗХ- Бизнес операторите, с изключение на извършващите първично производство и на аптеки и дрогерии по чл. 30, ал. 1 , въвеждат, прилагат и поддържат постоянна процедура или процедури в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 и Приложения II и III от Регламент (ЕО) № 853/2004 и технологична документация за храните, които произвеждат, и/или национални, утвърдени или браншови стандарти.

Тази разпоредба препраща към чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 , съгласно която:

"1. Операторите на предприятия за храни въвеждат, прилагат и поддържат постоянна процедура или процедури, основаващи се на принципите на НАССР.

2. Принципите на НАССР, посочени в параграф 1, се състоят в следното:

а) идентифициране на опасностите, които трябва да се предотвратят, отстранят или редуцират до приемливи нива;

б) идентифициране на критичните контролни точки на етапа или етапите, на който или които контролът е крайно необходим, за да се предотврати, отстрани или да се редуцира до приемливи нива определена опасност;

в) установяване на критични граници в критичните контролни точки, разграничаващи приемливостта от неприемливостта за предотвратяването, отстраняването или редуцирането на идентифицираните опасности;

г) установяване и изпълнение на ефективни процедури на наблюдение и контрол на критичните точки;

д) установяване на коригиращи действия, когато наблюдението показва, че дадена критична контролна точка не е под контрол;

е) установяване на процедури, които следва да се провеждат редовно, за проверка на това дали мерките, описани в букви a) д) действат ефективно;

ж ) създаване на документи и записи, съизмерими с характера и размера на предприятието за храни, за да се покаже ефективното прилагане на описаните в букви a) е) мерки.

При всяко изменение в продукта, процеса или етапа, операторите на предприятия за храни преразглеждат процедурата и правят необходимите промени в нея.

Параграф 1 се прилага само за оператори на предприятия за храни, извършващи дейност по производството, преработката и разпространението на храни след първичното производство и тези от свързаните с него операции, изброени в приложение I.

Операторите на предприятия за храни:

а) предоставят на компетентния орган доказателства за съответствието им с параграф 1 по начина, изискван от компетентния орган, като взимат предвид характера и размера на предприятието за храни;

б) гарантират, че документите, които описват процедурите, разработени в съответствие с настоящия член, са винаги актуални;

в) съхраняват всякакви други документи и записи за подходящ период от време.

Подробните мерки за прилагането на настоящия член могат да бъдат определени в съответствие с процедурата по член 14 параграф 2.

Подобни мерки могат да улеснят изпълнението на настоящия член от някои оператори на предприятия за храни, по-специално като разпоредят използването на процедури, дадени в насоките за прилагането на принципите на НАССР, за да са в съответствие с параграф 1. Подобни мерки могат също да определят периода, за който оператори на предприятия за храни съхраняват документи и записи съгласно параграф 4, буква в). "

Съгласно чл. 7 ,ал.1 от ЗХ - Министърът на земеделието и храните с наредби определя национални мерки в съответствие с чл. 1, параграфи 4 и 5 и чл. 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 853/2004".

Съобразно задължението вменено в чл.7,ал.1 от ЗХ е издадена НАРЕДБА № 14 от 9.12.2021 г. за хигиената на храните на Министърът на земеделието и храните.

В нея подробно са уредени задълженията относно хигиенните изисквания към обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни и условията за производство, преработка и дистрибуция на храни,в това число и задължените субекти,включващи и бизнес операторите, собственици или ползватели на обект за производство, преработка и дистрибуция на храни, извършват дейността си в съответствие с изискванията, определени в Регламент (ЕО) № 852/2004.

В чл.16 ,ал.1 от процесната изрично е въведено задължение на Бизнес операторите ,които следва да осигуряват технологична документация за произвежданите от тях храни, съизмерима с характера и размера на производствената дейност на обекта, като част от документацията по чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004, която включва:

1. определение на произвежданата храна, което включва данни за наименованието на храната по смисъла на чл. 17 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ, L 304 от 22.11.2011 г.) (Регламент (ЕС) № 1169/2011), търговската марка, състава на готовата храна и предназначението;

2. класификация на храните, когато технологичната документация се отнася за храни, които се произвеждат от едни и същи суровини и не се различават съществено по показателите по т. 4;

3. технически изисквания, които определят влаганите суровини, добавки, подправки, опаковъчни и спомагателни материали, необходими за производството и опаковането на храната;

4. здравно-хигиенни и качествени показатели и норми – органолептични, физико-химични, токсикологични, микробиологични и микологични, на които трябва да отговаря готовата храна;

5. методи за вземане на проби от храната и методи за лабораторен анализ за определяне на показателите по т. 4;

6. описание на технологичния процес с последователно представяне на производствените етапи и процеси, факторите и условията за тяхното извършване;

7. описание на начина на опаковане, етикетиране и маркировка на готовата храна;

8. описание на изискванията за съхранение и транспорт на храната с определяне на срок на минимална трайност или срок на годност и специфични условия за съхранение и транспорт;

9. описание и ред за осъществяване на производствения контрол:

а) входящ контрол на постъпващите в обекта суровини, опаковъчни и спомагателни материали;

б) технологичен контрол на производствените етапи и процеси, които имат критично значение за осигуряване безопасността на произвежданата храна;

в) изходящ контрол на готовата храна за съответствието й с показателите по т. 4;

10. документация, която трябва да придружава всяка произведена партида храна при предлагане на пазара.

Които съгласно ал.2 , бизнес оператор води регистър на технологичните документации за произвежданите от него храни по образец съгласно приложението.

Съгласно пък чл. 9. ,ал.1 от Наредба № 14 от 9 декември 2021 г. за хигиената на храните -Бизнес операторите, собственици или ползватели на обект за производство, преработка и дистрибуция на храни, извършват дейността си в съответствие с изискванията, определени в Регламент (ЕО) № 852/2004, и изискванията, предвидени в разпоредбите на пряко приложимото право на Европейския съюз за определени храни.(2) Лицата по ал. 1 осигуряват:1. поддържането на чистотата на прилежащата към обекта територия;2. поддържането на водопроводните, канализационните, отоплителните, вентилационните, климатизационните и електрическите инсталации в техническа изправност;3. специално работно облекло, лични предпазни средства и обувки за работещите в обекта съгласно Наредба № 3 от 2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място (ДВ, бр. 46 от 2001 г.);4. ефективна защита на обекта от насекоми и гризачи и провеждане на дезинфекция, дезинсекция и дератизация в съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 2018 г. за условията и реда за извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации (ДВ, бр. 7 от 2018 г.).

При това положение съдът намира,че съгласно чл.10 от ЗХр. вр с чл. 16 и чл.9 от Наредба № 14 от 9 декември 2021 г. за хигиената на храните бизнес операторите, собственици или ползватели на обект за производство, преработка и дистрибуция на храни, са длъжни да извършват дейността си в съответствие с изискванията, определени в Регламент (ЕО) № 852/2004, и изискванията, предвидени в разпоредбите на пряко приложимото право на Европейския съюз за определени храни.

Установи се по делото, че контролните органи са констатирали нарушение, свързано с неизпълнение от страна на жалбоподателя-ЮЛ в качествотвото му на "бизнес оператор", да създаде и да води записи за входящ контрол по системата за управление безопасността на храните /СУБХ/ в обекта,както и записи от анализа на опасностите и контрола на критичните точки по НАССР,в частност липсата на редовното водене на дневник за входящият контрол на приетите в обекта храни , дневник за температурата на хладилните съоръжения, дневник за здравословното състояние на персонала и дневник за за хигиенното състояние на обекта.

Т. е., безспорно контролните органи са приели, че жалбоподателят-ЮЛ има качеството "бизнес оператор" като правен субект, по поддържане на технологичната документация за храните, а не към изискванията на самите храни по преработка, търговски и хигиенни практики.

Установено е от проверавящите, че жалбоподателят в горното качество не есъздал и не води редовно и стриктно записи по системата за самоконтрол в съответните за това дневници, чрез които да се документират мерките и инструкциите по прилаганата СУБХ, а не са налични отклонения в качеството на самите храни .

Поради тази причина, установеното нарушение представлява нарушение по поддържане на документацията за храните, а не по хигиената и преработката на самите храни.

Въззивната инстанция намира,че при описание на административното нарушение в АУАН и НП е вписано, че бизнес оператора,осъществяващ дейност по дистрибуция на храни,без да прилага и без да поддържа постоянна процедура или процедури в съответствие с изискванията на чл.5 от Регламент /ЕО/ №85/2004 относно хигиената на храните,като не поддържа дневник за входящият контрол на приетите в обекта храни , дневник за температурата на хладилните съоръжения, дневник за здравословното състояние на персонала и дневник за за хигиенното състояние на обекта.

Системата за самоконтрол представлява система от правила за осъществяване на необходимите дейности по осигуряване безопасността и качеството на храните в процеса на търговия с тях.

Добрите производствени и търговски практики са система от правила , разработени с цел да се поставят под контрол условията за работа с храни в обекта. Те определят изискванията към терена, помещенията, технологичното оборудване, процесите на приемане, съхранение, приготвяне и предлагане за консумация на храните, персонала, борбата с вредителите и осигуряване на проследяемост на храните.

Добрите хигиенни практики са правилата за:

Поддържане на хигиенното състояние на помещенията, контактните повърхности, санитарните съоръжения и личната хигиена на персонала;

Осигуряване защита на храните от кръстосано замърсяване;

Контрол на здравословното състояние на персонала;

Съхранение на използваните в обекта химични вещества.

Прилагането на системата за самоконтрол гарантира спазването на принципите и изискванията на ЗАКОНА ЗА ХРАНИТЕ.

Отговорност на фирмата и служителите, както на нейните доставчици е да търгува с храни по начин, който да осигурява тяхната безопасност за здравето на потребителя.

Отговорността на ръководството се изразява в :

Поддържане на сградния фонд и технологичното оборудване;

Поддържане на всички инсталации и оборудването в техническа

изправност;

Гарантиране на входящ контрол на хранителните продукти и спомагателните материали;

Поддържане на хигиенното състояние в обекта;

Осигуряване на необходимите материални ресурси за изпълнение на всички хигиенни изисквания, необходими за безопасността на предлаганите хранителни продукти;

Осигуряване на подходящо обучение на персонала от вътрешни и външни лектори.

Това са нормативно установени правила, изисквания и процедури, които търговците на храни трябва да прилагат, за да гарантират безопасността на храните.

НАССР е методология за управление на риска, използвана от операторите при производство и търговия с храни, за контрол на опасностите по отношение на безопасността на храните и свеждането им до приемливи нива на риск.

НАССР системата се базира на 7 основни принципа:

Принцип 1:Анализ на опасностите – анализиране на всички възможни опасности (т.е. замърсявания), свързани с извършването на всяка дейност в обекта. Опасностите се определят като биологични (болестотворни микроорганизми), физични (чужди тела) или химични (остатъци от почистващи препарати), за които съществува основателно причина да се счита, че могат да причинят заболявания или увреждания, когато същите не бъдат контролирани (отстранени).

Принцип 2: Определяне на Критичните Контролни Точки (ККТ) – при него се установяват точките, в които процесът се наблюдава, измерва и управлява, и в които отсъствието на контрол представлява риск. За всяка ККТ трябва да бъде определена превантивна мярка.

Принцип 3: Установяване на критични граници (КГ) за всяка ККТ – определят се допустимите граници в отклоненията на контролираните параметри (температура, време, киселинност, ниво на сол, налягане и други) за всяка ККТ. В обхватът на тези граници безопасността на продукта трябва да бъде гарантирана. Например хладилното съхранение трябва да бъде при и под 4℃, топлинното съхранение при или над 63℃, топлинната обработка на храните трябва да бъде при или над 75℃ и други.

Принцип 4: Въвеждане на система за наблюдение (мониторинг) – този принцип е свързан с установяване процедури за наблюдение на дейностите, свързани с критичните опасности за своевременно улавяне на всяка загуба на контрол и предприемане на корективни действия, преди храната да е станала опасна. Такива процедури са измерване на времето и температурата, визуалната проверка при входящия контрол и други.

Принцип 5: Въвеждане на коригиращи действия – за всяка Критична Контролна Точка се определят необходимите коригиращи действия, които да се предприемат при данни, че контролът на критичната опасност не е бил ефективен като например отново извършване на почистване на оборудването, ако е установено, че е замърсено, поправка на хладилник, който показва поддържане на температура над 5℃ и други.

Принцип 6: Въвеждане процедура за проверка (верификация)– извършва се наблюдение, проверка, контрол и управление на НАССР Процедурите с цел постигане на увереност в тяхната ефективност и установяване на евентуалните й недостатъци. Верификацията се извършва от независими по отношение на проверяваните процеси и дейности компетентни лица.

Принцип 7: Разработване на документация на НАССР системата и съхраняване на записи – трябва да се определят какви записи са необходими, за да се докаже, че са спазени критичните граници и че системата за самоконтрол е ефективна. Необходимо е да се регламентират регулаторните изисквания и да се включат записи от развитието на системата НАССР и нейната работа. Цялата документация се съхранява надлежно и е достъпна за преглед.

Не става ясно от посоченото обаче коя е въведената в обекта постоянна процедура (въобще има ли въведена такава), която не е приложена и не е подържана/доколкото са две отделни различни форми -изпълнителни деяние /, за да се установи ясно и недвусмислено обективния състав на вмененото на дружеството административно нарушение и да се гарантира правото му на защита срещу санкционния акт.

Описано по този начин, при липса на доказателства за не приложена , респективно и не подържана процедура, основаваща се на принципите на системата НАССР, нито административнонаказания субект, нито съдът имат възможност да разберат липсата на кои записи от анализа на опасностите и контрол на критичните точки по НАССР, води до неприлагане и неподдържането на процедура, задължителна за оператора на предприятие за храни по член 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 .

За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че дори и да се приеме,че с посочването от страна на АНО за неподдържането на дневник за входящият контрол на приетите в обекта храни , дневник за температурата на хладилните съоръжения, дневник за здравословното състояние на персонала и дневник за за хигиенното състояние на обекта е налице годно описано изпълнително деяние ,то при липсата на конкретно посочена дата от която ,всяка една от процедурите е неподържана/въведена в обекта,но в даден момент е преустановена/ или неприложена/ изначална липса на процедура/,а единствено общо е посочено,че Дневник за входящ контрол на приетите в обекта храни е бил с въведени записи за приети храни до 24.04.2023г.,при наличие на храни в обекта,произведени и приети след тази дата,а дневникът за отчитане на температурата на 1брой хладилна витрина е бил с въведени записи на температурите за съхранение на месни и млечни продукти до 31.03.2022г ,като за останалите документи / дневник за здравословното състояние на персонала и дневник за за хигиенното състояние на обекта / е посочено ,че не създава и не поддържа записи в дневник за здравословното състояние на персонала и дневник за хигиенното състояние на обекта,следва да се приеме,че липсва посочен елемен от обективна страна,а именно датата на извършване на нарушението,а изпълнително деяние е неясно и неточно,тъй като са посочении двете му форми/за последните два документа/.

Подобен пропуск има своето съществено значение, не само доколкото се касае до елемент от обективната страна на състава, а и доколкото с датата на нарушението се свързва началото на редица преклузивни процесуални (чл. 34, ал. 1 ЗАНН) и давностни материалноправни (чл. 80, ал. 1, т. 5 НК вр. чл. 11, пр. 3 ЗАНН) срокове.

Ненадлежното описание на обективната страна на административното нарушение е съществено нарушение на процедурата по издаване на НП и основание за неговата отмяна на формално основание.

Този порок е от категорията на съществените, който във всички случаи е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като е довел до нарушаване правото на защита на нарушителя.

Съдът, въпреки изложено дотук, и като най-значимо, намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН и издаване на НП – с така отразеното като текстово описание на нарушението в акта и постановлението, досежно брой и вид нарушения – на практика обвинението, като текст, съдържа описване съставомерните признаци на няколко противоправни деяния, при което неправилно е посочена правната квалификация, неясно е и наложената санкция за кое – какво, деяние е наложена, като една такава само.

Действително нормата на чл. 10 от ЗХ предвижда задължение за бизнес операторите, но то е съвсем общо / препраща към процедура/процедури, уредени по-подробно в два Регламента (ЕО) № 853/2004 и (ЕО) № 852/2004 /.

За нарушена е посочена разпоредбата на чл. 10 от Закона за храните, във връзка с чл. 5 пар.1 вр с параграф 2,б.Ж във вр.с б.Е от Регламент 852/2004/ЕО, относно хигиената на храните.

Посочените в б.Е и Б.Ж са две различни изисквания,респективно две различни нарушения като вид изпълнително деяние,а именно по Б.Е-установяване на процедури, които следва да се провеждат редовно, за проверка на това дали мерките, описани в букви a) д) действат ефективно,а по б.Ж - създаване на документи и записи, съизмерими с характера и размера на предприятието за храни, за да се покаже ефективното прилагане на описаните в букви a) е) мерки.

В тази връзка е налице нарушение и на чл. 18 от ЗАНН. В същата е посочено, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

В конкретния случай на дружеството жалбоподател е вменено, че не прилага и не поддържа процедура/процедури,основаващи се на НАССР,в съответствие съ изискванията на чл.5 от Регламент №852/2004 относно хигиената на храните,тъй като дневник за входящият контрол на приетите в обекта храни , дневник за температурата на хладилните съоръжения, дневник за здравословното състояние на персонала и дневник за за хигиенното състояние на обекта, не се поддържат,като Дневник за входящ контрол на приетите в обекта храни е бил с въведени записи за приети храни до 24.04.2023г.,при наличие на храни в обекта,произведени и приети след тази дата,а дневникът за отчитане на температурата на 1брой хладилна витрина е бил с въведени записи на температурите за съхранение на месни и млечни продукти до 31.03.2022г. и не създава и не поддържа записи в дневник за здравословното състояние на персонала и дневник за хигиенното състояние на обекта. Тълкувайки волята на наказващия орган се достигна до извод, че в описанието на АУАН и НП се говори за четири отделни нарушения, но вместо това на жалбоподателя е било наложено едно единствено наказание. Постановяването на санкция за всяко отделно нарушение е от съществено значение за правилното решаване на делото, доколкото в тежест на наказващия орган е да се докаже извършването на вменените нарушения. Евентуално, ако се докаже наличието на непълнота само в някои от дневниците, то нарушителят би могъл да бъде наказан за това свое деяние, но като е наложена една обща санкция и за четирите нарушения, Съдът не би могъл да проконтролира атакувания акт.

Така нито за нарушителя, нито за съда става ясно за кое от всички негови неправилни бездействия той е наказан. Изложените от актосъставителя и АНО словесни твърдения, накърняват правото на нарушителя да разбере в какво се изразява неговото противоправно поведение и ограничават правото му на защита.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.

С оглед изхода на делото съдът намира, че в полза на жалбоподател я действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 102,26евро/200лева/,съгласно приложения договор за правна помощ .

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.3, т.2 вр с ал.2,т.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.