Решение № 7123 от 24.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 8148/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК. Образувано е по подадена от Б. В. Г. и Р. В. Г. въззивна жалба срещу решение № 3897/05.03.2024г. постановено по гр.д. № 30856/2021. по описа на Софийски районен съд, ГО, 30 състав, с което е отхвърлен предявения от тях иск срещу ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на жилищна сграда с административен адрес: гр. София, кв. Манастирски ливади- запад, ул. •••••••• с правно основание чл.40 ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решение, с което етажните собственици възлагат на управителя да предприеме всички действия, необходими за извършване на неотложен ремонт на асансьора, включително като заплати на „ГОРДИЛ“ООД сумата от 240 лв., като използва за целта паричните средства налични в банкова сметка „Ремонт и обновяване“, взето на общо събрание проведено на 24.04.2021г. Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон и неправилни изводи направени от първоинстанционният съд както относно наличие на хипотезата на „неотложен ремонт“, доколкото повредата на асансьор нито застрашава живота и здравето на живущите, нито поставя в опасност съществуването на сградата и нейните обитатели, при условие, че стълбищата са общодостъпни за изкачване и слизане, както и относно липса на нарушения в процедурата по свикване и провеждане на общото събрание от 24.04.2021г. Посочва, че са нарушени разпоредбите на чл.13 от ЗЕУС. Твърди, че липсва удостоверяване на действителния кворум при провеждане на процесното общо събрание, както и упълномощаване на Я. Д.а от З. Д., както и неяснота при гласуването от последната и от Е. Д. – колко идеални части като пълномощник и колко като собственик. Молят решението да бъде отменено и постановено ново, с което се уважи иска и решението на ОС се отмени. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – срещу ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на жилищна сграда с административен адрес: гр. София, кв. манастирски ливади- запад, ул. ••••••••, в която изразява становище за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение, постановено при правилно приложение на материалния закон и утвърдената съдебна практика. Поддържа всички доводи изложени в отговора на исковата молба и моли решението да бъде потвърдено. Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: Въззивната жалба е подадена в преклузивния срокове по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирани лица, при наличие на правен интерес, поради което и следва да бъдат разгледани по същество. С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за правилността му- единствено на въведените в жалбата основания. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното: Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС. Ищците установяват своята материална легитимация да искат отмяна на решение на ОС в ЕС като собственици на самостоятелни обекти в ЕС посрдством приложените към исковата молба нотариални актове, а и това обстоятелство не е спорно между страните. Основателността на предявения иск се обуславя от наличието на някое от следните обстоятелства: решението на ОС на ЕС да противоречи на императивни правни норми или на разпоредби, установени с приетия правилник за вътрешния ред на етажната собственост; да е взето в нарушение на предвидените в закона или правилника процедури и правила за вземане на решение; да е взето при нарушен ред за свикването на общото събрание; да е взето по въпрос, който е извън компетентността на общото събрание на етажната собственост, предвидена в чл. 11 ЗУЕС. По възраженията относно наличието на процедурни нарушения при свикване на ОС: Съгласно чл. 13 ал. 1 ЗУЕС общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи – не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по-рано от 24 часа след поставянето й. От представените към отговора на исковата молба писмени документи, неоспорени и с неразколебана формална доказателствена сила – покана за свикване на ОС и протокол за поставяне на покана за свикване на ОС от 23.04.2021г. – л.59 и л.60 от делото на СРС, се установява, че ОС се свиква от управителя на ОС /което е изрично посочено – чл.12 ал.1 т.1 от ЗУЕС и същия е установява своята легитимация като такъв избран с решение от ОС на 19.03.2022г./ и същата е поставена на 23.04.2021г. в 16, 55 ч. и с която се свиква ОС на 24.04.2021г. в 18, 00 ч. т.е. спазено е изискването по чл.13 ал.1 от ЗУЕС. Настоящият въззивен състав счита, че е налице и нарушение на изискването за кворум, установено в чл. 15 ал. 1 ЗУЕС, поради следните съображения: Съгласно посочената разпоредба, общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост /ред към ДВ, бр. 26 от 2016 г., приложима към момента на свикване на ОС през 2021г./, с изключение на случаите по чл. 17 ал. 2 т. 1 – 4 и 7 от закона. В чл. 15 ал. 2 ЗУЕС/ред към ДВ, бр. 26 от 2016 г., приложима към момента на свикване на ОС през 2021г. /, е предвидена възможност, ако събранието не може да се проведе в предварително обявения час поради липсата на кворум, същото да се отложи с един час и да се проведе, ако на него присъстват най-малко 33 на сто идеални части от общите части на етажната собственост. Няма изискване при свикване на ОС в поканата изрично да бъде описана възможността ОС да се проведе при т.нар. спадащ кворум. Разпоредбата на чл.15 ла.2 от ЗУЕС се прилага независимо от наличието/липсата на възпроизвеждане на текста й в поканата за свикване на ОС. Видно е от изготвения в съответствие с чл. 16 ал. 5 ЗУЕС протокол за проведеното на 24.04.2024г. ОС, че на него са присъствали петима етажни собственици, притежаващи и представляващи /посредством пълномощни/ общо 62, 792 % идеални части от общите части на етажната собственост. Не е имало кворум от 67 % идеални части, поради което събранието е било отложено с един час и е било проведено в 19, 00 ч. при същия кворум т.е. проведено при наличието на предвидения в чл. 15 ал. 2 ЗУЕС кворум – представени повече от ЗЗ % идеални части от общите части на етажната собственост. Видно от съдържанието на протокол от ОС от 24.04.2021г., както и приложенията към него, които са неразделна част, са спазени всички изисквания за съгласно чл. 16 ал.5 от ЗУЕС, протоколът съдържа датата и мястото на провеждане на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от ЕС, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата, техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. Направените от въззивниците оспорвания на притежаваните от явилите се и представлящи други етажни съсобственици лица, не състоятелни. Ищците по реда на чл.154 ал.1 от ГПК не са представили доказателства, които да разколебават вписванията на процента притежавани идеални части от явилите се лица и лицата, които представляват, а изложените съображения относно ненадлежно представителство между съпрузите, които както в СИО притежават идеални части от общите части в сградата в режим на СИО са неоснователни, предвид разпоредбата на чл.24 ал.2 от СК. Обстоятелството, че Т.Т. притежава самостоятелен обект, който има два входа, не означава, че този обект е част от друга етажна собственост, поради което и неправилно е твърдението, че следва да се счита, че същата не е участвала в ОС или че е налице съвместно ОС по смисъла на чл.18 от ЗУЕС. На следващо място спазено и е изискването по чл.14 ал.1 от ЗЕУС, видно от представените към отговора на исковата молба и неоспорени ищците пълномощни. Не е спорно, а и от приетия по делото протокол от проведено общо събрание се установява, че процесното общо събрание е проведено на 24.04.2021г. в 18, 00ч. във фоайето на ЕС, като е взето следното решение: етажните собственици възлагат на управителя на предприеме всички действия, необходими за извършването на неотложен ремонт на асансьора, включително като заплати на „ГОРДИЛ“ООД сумата от 240, 00 лв., като използва за целта парични средства, налични в банковата сметка „Ремонт и обновяване“ с изрично цитиран IBAN. Съгласно разпоредбата на чл.41 ЗС, всеки собственик, съразмерно с дела си, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.11 ЗУЕС предвижда, че Общото събрание на ЕС може да приеме решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни правомощия на управителния съвет /управителя/, които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица. Общото събрание на етажните собственици е компетентно да приема годишния бюджет за приходите и разходите и да одобрява годишните отчети на управителния съвет /управителя/ – чл. 11 ал. 1т. 4 ЗУЕС, както и да приема план и решения за извършване на ремонти, обновяване, реконструкции, преустройства, подмяна на общи инсталации и оборудване и други дейности в общите части на сградата, включително и по изпълнение на предписаните мерки в техническия паспорт, или на други предписания на компетентните органи, както и да одобрява годишния отчет на управителния съвет /управителя/ за изпълнението му – чл. 11 ал. 1 т. 8 вр. чл.48 ал.1 ЗУЕС, като императивно законът е посочил, че разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. /чл.48 ал.3 от ЗУЕС/. Решенията за извършване на ремонт и разходите за тях могат да бъдат: 1. За извършване на необходим ремонт /§1 т.8 от ДР на ЗУЕС/; 2. За неотложен ремонт /§1 т.9 от ДР на ЗУЕС/; 3. Полезен ремонт /§1 т.12 от ДР на ЗУЕС/, като за последния е предвидена разлика в кворума и мнозинството за взимане на решения /чл.17 ал.2 и чл.15 ал.1 от ЗУЕС/. В случая е спорно дали е била налице хипотезата на неотложен ремонт: който по смисъла на § 1 т. 9 ЗУЕС - неотложни са ремонтите, свързани с предотвратяване разрушаването на сградата или на нейни конструктивни елементи или инсталации, както и за отстраняване на повреди, които застрашават здравето и живота на хората, околната среда или други сгради. В случаите на неотложен ремонт или на необходим ремонт, решението за извършването на разходите може да се вземе самостоятелно от управителя /чл. 48 ал. 5 и чл. 49 ал. 1 ЗУЕС/. За разлика от неотложен ремонт, необходимият ремонт е този, при който без да е застрашена сигурността на сградата или хора, той е необходим за привеждане на сградата и инсталации в нея в съответствие с техническите изисквания или за отстраняване на пречки или неудобства при използването на сградата или на обектите в нея. Разходите за необходимите ремонти могат да се направят незабавно по решение на управителя, но впоследствие трябва да се одобрят от общото събрание /чл. 48 ал. 5 ЗУЕС/, като това не е необходимо за разходите за неотложни ремонти, за които управителят само се отчита впоследствие пред общото събрание /чл. 49 ал. 1 ЗУЕС/. Дори и при неотложен ремонт обаче разходите могат да се извършат по решение на управителя само ако за това има заделени суми във фонд "Ремонт и обновяване" на етажната собственост. В противен случай е необходимо отново решение на общото събрание или при липса на такова издаване на заповед от кмета на общината /чл. 49 ЗУЕС/. В настоящият случай въпреки наличието на средства във фонд „Ремонт и обновяване“, доколкото банковата сметка е на името на ЕС за разпореждане със средствата е необходимо решение на ОС, като няма доказателства управителя да има изрично пълномощно за извършване на еднолично разпореждане със средствата. Следователно е налице хипотезата, при която управителя е поискал предварително одобрение и решение на ОС за разходване на средства от фонд „ремонт и обновяване“, което по аргумент на по – силното основание /щом може последващо одобряване/ е допустимо и го освобождава от задължението за последващо отчитане и одобряване. В §1 от ПЗР на ЗУЕС – в т.9 и т.16 законодателят е дал легална дефиниция на две понятия: „неотложен ремонт“ и „неотложен случай“, като несъмнено при буквалното и смислово съпоставяне на двете понятия по – широко обхватното е по т.16 – неотложен случай, доколкото не всички необходимости от спешен порядък и в смисъла описан в цитираните разпоредби би могло да бъде включено в понятието „ремонт“ /напр. снегопочистване – може да е неотложна дейност, но не е ремонт/.И в двата случая обаче основополагащо е спешната нужда от извършване на съответната дейност съпоставена с евентуалните последици от неизвършването й. В случая е установена повреда в „механична отбивачка за автоматични врати“ в асаньорната уредба иремонта на тази повреда изисква закупуване на нова част на стойност 240, 00 лв. Използването на асансьор несъмнено е източник на повишена опасност, но и необходимост и удобство, в отделни случаи – единствена възможност за достигане до съответния самостоятелен обект, поради което и тяхната експлоатация е предмет на законодателно регулиране - Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори, според която ползвателите на асансьори са длъжни да осигурят тяхната експлоатация в съответствие с изискванията на наредбата и на инструкцията за експлоатация на производителя/чл.4 от Наредбата/. Така описана ситуацията несъмнено попада в хипотезата на „неотложен случай“ по смисъла на §1 т.16 от ДР на ЗУЕС, доколкото възпрепятства нормалното/обичайното използване на сградата и достъпа до самостоятелни обекти над първи жилищен етаж, а от друга страна наличието на техническа неизправност в асансьорната инсталация несъмнено е потенциален риск за аварии и което не би следвало да се допуска и съставлява опасност за живота и здравето на собственици, обитатели и други лица. Всичко гореизложено обоснова извода на съда, че не са налице материалните предпоставки, обуславящи извод за незаконосъобразност на решение взето на проведено на 24.04.2021г. Общо събрание Етажна собственост в сграда на адрес: гр. София, р-н Витоша, кв. Манастирски ливади – запад, ул. •••••••• и предявения иск по чл.40 ал.1 от ЗУЕС е неоснователен. По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 изр.1 хип.1 от ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. По разноските С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски и депозирала списък по чл.80 от ГПК – л.29 от въззивното производство, в който е посочен като разход – платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200, 00 лв. Към списъка са представени доказателства, че страната реално е изплатила адвокатското възнаграждение на процесуалния си представител по смисъла на т.1 от ТР от 06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК - договор за правна защита и съдействие от 04.06.2025г., фактура и платежно нареждане, поради което като доказан разход, с оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК подлежи на присъждане в полза на въззиваемата страна. Въззивниците с молба депозирана преди открито съдебно заседание във възиззвната инстанция на 06.06.2025г. са депозирали молба със становище по делото и в която са направили изрично възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Според разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК а ко заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК не определя императивно задължение на съда във всеки случай при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение да намалява неговия размер, нито ако реши да намали същото да го намали до минималния размер /решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. на СЕС и по преюдициално запитване, дадено в т. 1 от решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и Решение от 25.01.2024г. по дело С- 438/2022г. - задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК/. Именно с аргумента, че с оглед легитимните цели на тежестта за разноски, в конкретния случай присъждане на възнаграждение от 2300, 00 лв. е съответно и непротиворечащо на чл.3 от ГПК предвид извършените от адвоката действия по делото, включително при съобразяване на необходимата правна квалификация за извършване на тези действия за гарантиране на правото на страната на адвокатска защита. Тази преценка кореспондира с критериите по чл.78 ал.5 от ГПК за отчитане на фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от пълномощника на страната процесуални действия, а именно – подаване на мотивиран отговор на въззивна жалба, явяване в проведеното открито съдебно заседание във въззивната инстанция, депозирана на писмена защита. В настоящият случай съдебният състав отчитайки горните критерии и конкретиката на случая счита, че адвокатско възнаграждение от 600, 00 лв. не е прекомерно и до който размер следва да бъде присъдено. На основание чл. 280 ал. 3 т. 2 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран, Софийски градски съд