Решение № 1563 от 3.7.2026 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 238/2026 г.

Производството е по чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване ( КСО). Делото е образувано по жалба на Д. И. Д. от [населено място], срещу Решение № 2153-08-75/ 31.03.2026 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Разпореждане № 2/прот.№Y01015/14.01.2026 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, в частта относно началната дата на възстановяване на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване като студент. Изложени са подробни доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон, свързани с неправилно тълкуване на разпоредбите на чл.82, ал.1 от КСО, чл.34, ал.1, т.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и чл.67 от Закона за висшето образование (ЗВО). Претендират се деловодни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си. Представя копия от закупен двупосочен билет от [дружество] и иска възстановяване на направените разноски от 19,95 евро за закупуването му. Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена по подробни съображения в решението, както и изложени в хода по същество. Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт. При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Със заявление № 2107-21-1646/23.09.2025 г., жалбоподателят поискал възстановяване на пенсията, считано от 09.07.2025 г. Приложил: Уверение № 1238/09.07.2025г., издадено от [учебно заведение], удостоверяващо, че Д. И. Д. е записан за учебната 2025/2026 г. в редовна форма на обучение, [курс], образователно-квалификационна [степен], [специалност], със срок на зимния семестър от 16.09.2025 г. до 29.12.2025 г.; Уверение № 0144/12.09.2025 г., издадено от [учебно заведение], удостоверяващо, че Д. Д. е записан в [курс], образователно-квалификационна [степен], [специалност], със срок на обучение два семестъра, като първият (зимен) семестър е с продължителност от 16.09.2025 г. до 25.01.2026 г. С разпореждане № 2/ прот. № Y01015/14.01.2026 г. на ръководител „ПО“, на основание чл. 97 от КСО, пенсията е възстановена от 16.09.2025г. По жалба срещу този административен акт е постановено оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ-Кърджали. В оспореното решение е цитирана разпоредбата на чл.82, ал.1 от КСО и е посочено, че законодателят ясно е обвързал възникването и съществуването на правото с наличието на качеството „учащ“, което следва да бъде не само формално, но и фактически реализирано. Изложени са мотиви, че следва да се направи разграничение между формалното придобиване на статут на студент и реалното упражняване на качеството „учащ“. Съгласно чл. 66, ал. 2 от Закона за висшето образование (ЗВО) студент е този, който се обучава във виеше училище за придобиване на образователните степени „бакалавър“ и „магистър“. Същевременно, съгласно § 4д, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗВО, „действащ студент“ е този, който взема пряко участие в учебния процес и изпълнява учебния план за съответната учебна година. Направен е извод, че не всяко записано лице автоматично упражнява качеството „учащ“ по смисъла на осигурителното законодателство, а е необходимо същото реално да участва в учебния процес. Именно поради това за целите на КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж правно значение има началото на учебния период, през който лицето фактически осъществява обучение. На основание чл. 34, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПОС деца, които учат след навършване на 18-годишна възраст по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО, са: 1. ученици, които продължават образованието си след навършване на 18-годишна възраст в училищата, създадени по реда на отменения Закон за народната просвета (ДВ, бр. 79 от 2015 г.) или по Закона за предучилищното и училищното образование, както и социални учебно-професионални заведения, създадени с Постановление № 63 на Министерския съвет от 1991 г. за образуване на социални учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност (обн., ДВ, бр. 32 от 1991 г.; изм., бр. 68 от 1991 г.), независимо от степента и формата на обучение; те установяват това обстоятелство в началото на всяка учебна година е документ от съответното учебно заведение; 2. лица, независимо от формата и степента на обучението им, приети и записани във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование, както и организациите по чл. 47 от същия закон; те установяват това обстоятелство в началото на всеки семестър с документ от съответното висше училище или от съответната научна организация. Според чл. 34, ал. 8. т. 2 от НПОС наследствените пенсии се изплават в следните срокове на лицата, обучаващи се във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование (ЗВО), както и организациите по чл. 47 ЗВО се изплащат за срока, вписан като начало и/или край на последната сесия за семестъра в представения ал.1, т.2 документ; когато не е посочен срок, пенсията се изплаща до края на месеца, предхождащ месеца, посочен в графика за изпитните сесии на съответното учебно заведение. С оглед цитираната нормативна уредба, в решението е посочено че обстоятелството, че лицето учи, се доказва с документ от учебното заведение, удостоверяващ началото и края на съответния семестър. Направен е извод, че този период е правнорелевантен за възникване и упражняване на правото на наследствена пенсия, а не датата на записване. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е основателна. Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и и разпореждане на ръководител „ПО“ са издадени от компетентни органи – чл.117, ал.2, т.2,б.“а“ от КСО и чл.98, ал.1 от КСО. Спазени са изискванията за писмена форма на разглежданите административни актове. Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е мотивирано, в съответствие с изискването на чл. 117, ал. 3, изр.1-во от КСО и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като в него са изложени фактическите основания, поради които жалбата срещу разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица е отхвърлена. Посочени са обстоятелствата, които, според административния орган, обосновават този извод. В решението са посочени и правните основания, мотивирали директора на ТП на НОИ – Кърджали да постанови решението си – конкретни разпоредби от Кодекса за социално осигуряване, НПОС и ЗВО. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Спорът между страните е относно началната дата, от която следва да се възстанови получаваната от жалбоподателя наследствена пенсия, като студент, ненавършил [възраст]. Настоящият състав на съда приема, че в оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Кърджали неправилно е прието, че получаваната от Д. Д. пенсия за инвалидност следва да се възстанови от 16.09.2025 г. – началото на зимния семестър. Съгласно чл.34, ал.8, т.2 от НПОС наследствените пенсии на лицата, обучаващи се във висшите училища, създадени по реда на ЗВО, както и в организациите по чл. 47 от ЗВО, се изплащат за срока, вписан като начало и/или край на последната сесия за семестъра в представения по ал. 1, т. 2 документ, а когато не е посочен срок, пенсията се изплаща до края на месеца, предхождащ месеца, посочен в графика за изпитните сесии на съответното учебно заведение. От своя страна, съгласно чл. 67, ал. 1 от Закона за висшето образование статут на студент, докторант или специализант се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване, както и за срока на отстраняване от висшето училище по чл. 74, ал. 2. Разпоредбата е ясна и не поставя придобиването на студентския статут в зависимост от началото на учебните занятия или от началото на семестъра, а го свързва с факта на записване във висшето училище. В настоящия случай от представеното уверение, № 1238/09.07.2025г., издадено от [учебно заведение] се установява, че на посочената дата жалбоподателят е записан като студент за учебната 2025/2026 г. в редовна форма на обучение, [курс], както и срока на зимния семестър – 16.09.2025 г. до 29.12.2025 г. Неправилен е изводът на пенсионния орган, че началото на семестъра следва да се приеме като начален момент на възстановяване на наследствената пенсия. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 2 от НПОС урежда кои лица се считат за учащи и с какъв документ се установява това обстоятелство. Тя не измества и не изменя законовия критерий на чл. 82, ал. 1 от КСО, според който правото на наследствена пенсия след навършване на 18-годишна възраст се дължи "за срока на обучението". Срокът на обучението не започва от първия ден на учебните занятия или от първия ден на семестъра, а от момента, от който лицето е прието и записано във висшето училище и от който по силата на чл. 67 ЗВО придобива статут на студент. Неправилно административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 34, ал. 8 от НПОС и я приложил като норма, определяща началния момент на самото право на наследствена пенсия. Систематичното място и съдържанието на тази разпоредба сочат, че тя урежда периода и техническия ред на изплащане на пенсията въз основа на представения документ, а не създава допълнително материалноправно условие за възникване или възстановяване на правото, различно от установеното в КСО. НПОС е подзаконов нормативен акт и не може да въвежда ограничение, което не се съдържа в закона, нито да дерогира разпоредбата на чл. 82, ал. 1 КСО и легалното правило на чл. 67 ЗВО за момента на придобиване на студентски статут. В КСО и НПОС липсва легална дефиниция на понятието "срок на обучението". При липса на такава дефиниция същото следва да се тълкува в съответствие със Закона за висшето образование и общите правила на чл. 46 от Закона за нормативните актове. Висшето образование е организирано по образователни степени и учебни планове, а студентският статут възниква със записването и се загубва при отписването. Семестърът е организационна единица на учебния процес, която има значение за провеждане на занятия, заверяване на семестър и изпитни сесии, но не определя самостоятелно възникването на качеството студент. Ето защо началото на семестъра не може да бъде приравнено на начало на студентския статут, когато самото висше училище е удостоверило по-ранна дата, от която лицето е студент. С успешното полагане на държавните изпити, удостоверено в съответната диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование, законодателят свързва последиците на приключване на учебния процес и загуба на статута на студент, като обучаващо се лице по смисъла на чл. 66, ал. 2 и чл. 67 от ЗВО (мотиви към Тълкувателно решение № 4 от 11.06.2024 г. на ВАС по т. д. № 2/2022 г., ОСС, І и ІІ колегия). Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 97 от КСО, съгласно която прекратена пенсия се възстановява, когато е отпаднало основанието за прекратяването й, при спазване на предвидените в закона срокове за подаване на заявлението. В настоящия случай основанието за прекратяване на наследствената пенсия е отпаднало с придобиването от жалбоподателя на качеството студент, удостоверено от висшето училище като настъпило на 09.07.2025 г. Заявлението за възстановяване е подадено на 23.09.2025 г., т. е. в рамките на срока по чл. 97 от КСО, поради което пенсията следва да бъде възстановена от деня на отпадане на основанието за прекратяването й, а именно от 09.07.2025 г. При противоречие между разпоредба на подзаконов нормативен акт и закон, съгласно чл. 5, ал. 1 от АПК и чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове следва да намери приложение нормативният акт от по-висока степен. В случая тълкуването на пенсионния орган на чл. 34, ал. 8 от НПОС води до ограничаване на право, признато от чл. 82 КСО, и до въвеждане на допълнителна предпоставка, която законът не съдържа. Това тълкуване противоречи и на социалната функция на наследствената пенсия, която е да гарантира доход на лицата, загубили издръжката от наследодателя, включително когато след навършване на 18-годишна възраст продължават своето обучение. В този смисъл административният орган е постановил оспореното решение при неправилно приложение на материалния закон. Изводът, че началната дата на възстановяване на пенсията следва да бъде 16.09.2025 г., не съответства на чл. 82, ал. 1 КСО, чл. 97 КСО и чл. 67 ЗВО, както и на целта на закона. При правилно приложение на материалния закон органът е следвало да приеме, че качеството "учащ" е придобито от жалбоподателя от 09.07.2025 г., когато е записан като студент в [учебно заведение], [населено място], и да възстанови наследствената пенсия от тази дата, доколкото не са спорни останалите предпоставки за правото. По изложените съображения жалбата е основателна и следва да се уважи като се отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Кърджали и преписката се върне на ръководител „ПО“ за ново произнасяне, при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора не може да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на разходи, представляващи цената на закупен двупосочен билет от Кърджали до София. При липсата на легално определение на понятието, граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 АПК и чл. 78 АПК, във връзка с чл. 144 АПК налагат извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед, адвокатски хонорар за представителство в процеса). Заплащането на разходи за билет по повод пътуване до седалището на компетентния съд е извън обхвата на отговорността за разноски, като следва да се посочи, че личното явяване на страната не е било задължително. Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, АС – Кърджали