РЕШЕНИЕ

гр. София, 1 7.05.201 8 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-18, в публично заседание на двадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА При участието на секретаря ТАНЯ СТОЯНОВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 759 по описа за 201 7 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал.5 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/, а при условията на евентуалност – искове по чл. 59, ал.3 от ЗБН, като се оспорват 11 на брой прихващания.

Ищците синдиците на „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/ - А.Д.и К.М.сочат в исковата молба, че с решение № 664/22.04.2015г. по т.д.№ 7549/2014г. на VІ-4 е открито производство по несъстоятелност на банката, като същата е обявена в несъстоятелност и е постановено осребряване на имуществото. Твърди се, че на 06.11.2014г. е прието решение № 138 на УС на БТБ, с което е отнет лицензът на „КТБ“ АД, като същото е обявено в ТР на 07.11.2014г. Твърди се, че датата на неплатежоспособността с решение на САС е определена на 20.06.2014г. Ищцовата страна сочи, че на 19.07.2013г. е сключен договор за банков кредит с ответника „А.Д.“ АД, по който е предоставен кредит в размер на 1 300 000 евро с уговорените лихви, като крайният падеж е 15.12.2014г. Твърди, че към 21.07.2014г. задълженията на ответника по кредита възлизат на 1 090 112, 78 евро. Твърди, че на 18.12.2013г. е сключен друг договор за банков кредит с ответника „А.Д.“ АД, по който е предоставен кредит в размер на 288 000 евро с уговорените лихви, като крайният падеж е 25.05.2015г. Твърди, че към 21.07.2014г. задълженията на ответника по кредита възлизат на 289 664, 00евро. Твърди, че на 22.07.2014г. в банката било получено уведомление за цесия от Л.Т. Т., като в същото е инкорпорирано и изявление за прихващане с вх.№ 7509/22.07.2014г. за вземане в размер на сумата от 300000 евро. Сочи, че на същата дата било получено и уведомление за цесия от В. Л.Т., в което също е инкорпорирано изявление за прихващане с вх.№ 7510 от 22.07.2014г., от ответника на задълженията по гореописания кредит с придобитото по цесия вземане в размер на 300 000 евро. Сочи, че на 25.09.2014г. в банката било получено уведомление за цесия от Л.Т. Т., като в същото е инкорпорирано и изявление за прихващане с вх.№ 9019/25.09.2014г. за вземане в размер на сумата от 25 000 евро. Сочи, че на 25.09.2014г. в банката било получено уведомление за цесия от И.Р.С., като в същото е инкорпорирано и изявление за прихващане с вх.№ 9020/25.09.2014г. за вземане в размер на сумата от 10 000 щатски долара. Твърди, че на 25.09.2014г. в банката било получено уведомление за цесия от Г.Я.С., като в същото е инкорпорирано и изявление за прихващане с вх.№ 9021/25.09.2014г. за вземане в размер на сумата от 42 000 щатски долара. Сочи, че на 25.09.2014г. в банката било получено уведомление за цесия от Р.К.С., като в същото е инкорпорирано и изявление за прихващане с вх.№ 9022/25.09.2014г. за вземане в размер на сумата от 26 000 щатски долара. Твърди, че на 25.09.2014г. в банката било получено уведомление за цесия от В.Д.П., като в същото е инкорпорирано и изявление за прихващане с вх.№ 9023/25.09.2014г. за вземане в размер на сумата от 15 000 евро. Поддържа, че на 17.10.2014г. в банката било получено уведомление за цесия от Б.С. С., като в същото е инкорпорирано и изявление за прихващане с вх.№ 9444/17.10.2014г. за вземане в размер на сумата от 16 000 евро. Сочи, че на 17.10.2014г. в банката било получено уведомление за цесия от Е.И.Г.-М., като в същото е инкорпорирано и изявление за прихващане с вх.№ 9476/17.10.2014г. за вземане в размер на сумата от 50 000 евро. Твърди, че на 17.10.2014г. в банката било получено уведомление за цесия от Б.Д.Б., като в същото е инкорпорирано и изявление за прихващане с вх.№ 9479/17.10.2014г. за вземане в размер на сумата от 150 000 евро. Сочи, че на 30.10.2014г. в банката било получено уведомление за цесия от „Т.Р.П.“ ЕАД, като в същото е инкорпорирано и изявление за прихващане с вх.№ 10130/30.10.2014г. за вземане в размер на сумата от 263 000лв., като за прихващане със същата сума е депозирано и допълнително изявление за прихващане от 20.11.2014г. Ищцовата страна твърди на първо място, че достигналите до банката изявления за прихващане не отговарят на изискването за форма по чл. 59, ал.2 от ЗБН, тъй като не са с нотариална заверка на подписа на лицето. Освен това твърди, че съгласно чл. 99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие за длъжника и третите лица от деня на съобщението до длъжника от стария кредитор, както и че цесионерът придобива вземането по цесията след постъпване на уведомлението от цедента при длъжника. Твърди се, че 11-те прихващания, описани по-горе, са недействителни по отношение на кредиторите и по новата, и по старата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал.5 от ЗБН, тъй като са извършени след началната дата на неплатежоспособността, както и след поставянето на банката под особен надзор. Поддържа, че следва да се приложи настоящата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал.5 от ЗБН, тъй като искът е конститутивен. Предвид горното се претендира прогласяване на недействителността на прихващанията, като при условията на евентуалност спрямо главния иск, поддържа, че са налице и предпоставките на чл. 59, ал.3, предл.1 от ЗБН. Твърди се, че знанието за неплатежоспособнастта на банката датира от 20.06.2014г. предвид поставянето й под надзор на тази дата. В допълнителната искова молба от 18.04.2017г. ищцовата страна оспорва доводите на ответника, като твърди, че не може да се приеме, че е налице липса на правен интерес и това, че ответникът е включен като кредитор с прието вземане в размер на 9 456, 98 лв. е ирелевантно към спора, тъй като е извън обхвата на извършените прихващания. В хода на съдебното производство поддържа исковите претенции чрез процесуалните си представители адв. М.и адв. В., като излага подробно доводи в писмени становища. Счита, че следва да се приложи новоприетия параграф 8 от ЗИДЗБН, като изтъква, че същият не е в противоречие с правните принципи, сочени от ответника. Претендират се разноски.

Ответникът „А.Д.“ АД оспорва исковете по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 24.03.2017г. и допълнителен отговор от 22.05.2017г. по подробно изложените доводи, както и в хода на съдебното производство чрез процесуалния си представител – адв. Т.. Представил е пледоария и искане за преюдициално запитване. Поддържа и че исковата молба е недопустима поради липса на правен интерес, като сочи, че разполага с два броя справки съответно от 31.01.2015г. и 21.03.2015г., от които било видно погасяването на кредитите и липса на дължим остатък по тях, като разполага и с писмо от двамата квестори. Сочи, че по частичната сметка за разпределение на налични суми, той фигурира като кредитор със сумата от 9 456, 98 лв., която е останалата сума след извършените прихващания. Описва подробно и представя договорите за цесия с посочените лица. Твърди, че синдиците са признали настъпилата компенсация на насрещните вземания, т.е. ефектът на прихващанията. Твърди, че цитираната редакция на разпоредбата на чл. 59, ал.5 от ЗБН, на която се позовава ищцовата страна, е в сила от 28.11.2014г. и не е приложима към процесните прихващания, които са извършени преди това, а нормата няма обратно действие. Твърди, че не оспорва факта, че всички прихващания са извършени след 20.06.2014г., но сочи, че не са опорочени и че вземанията и по двата кредита са били изискуеми към дата 15.07.2014г., което се установявало от извлеченията от сметки по двата договора към процесната дата. По отношение на евентуалния иск сочи, че ищецът следва да докаже при пълно главно доказване, че ответникът е знаел, че е настъпила неплатежоспособността на банката, по което той възразява категорично. Твърди, че прихващанията са извършени преди 22.04.2015г., но при липса на знание у него, т.е. отсъства един от елементите на фактическия състав. Излага подробни доводи и в писмена защита.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното с исковата молба решение № 664/22.04.2015г. по т.д.№ 7549/2014г. на СГС, VІ-4 състав е открито производство по несъстоятелност на „К.т.б.“ АД, обявена е неплатежоспособността й с начална дата – 06.11.2014г., като е обявена в несъстоятелност, прекратена е дейността й и е постановено осребряване на имуществото. С решение на САС от 03.07.2015г. е изменена началната дата на неплатежоспособността, като същата е определена на 20.06.2014г. Решението е потвърдено от ВКС и е влязло в сила.

С решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, изменено и допълнено с Решение № 74 от 22.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, „КТБ“ АД е поставена под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност. С горецитираните решения се спират за срок от три месеца изпълнението на всички задължения на банката, ограничена е дейността на банката, като й е забранено да извършва всички дейности съгласно банковия й лиценз, отстранени са от длъжност членовете на УС и Надзорния съвет и са лишени от право на глас акционерите, притежаващи пряко или косвено повече от 10 на сто от акциите с право на глас, като същата се поставя под специален надзор и се назначават квестори, на основание чл.115 и чл.116 ЗКИ.

С Решение № 114 от 16.09.2014 г. на Управителния съвет на БНБ е продължен срокът, през който банката е поставена под специален надзор, като е продължено действието на всички произтичащи от това мерки и на квесторите на банката е указано да внесат до 20.10.2014 г. цялостна оценка на активите на КТБ АД, извършена от оторизирани одиторски компании. Решението е обявено в ТР по партидата на банката на 18.09.2014 г. В решението от 16.09.2014 г. е оповестено, че банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и другите кредитори, както и че банката не разполага с достатъчно активи. Поради това срокът на специален надзор, в рамките на който да се прецени дали може да се оздрави банката или да се отнеме нейния лиценз, е удължен до 20.11.2014 г. От представените с отговора прессъобщения на Б.Н.Б. се установява, че с прессъобщение от 22.06.2014 година БНБ е уведомила обществото относно „недостига на ликвидност на К.Т.Б. и нейното дъщерно дружество - бивша „К.А.-Б.“ (банковата група КТБ)“; с прессъобщение от 11.07.2014 година УС на БНБ е уведомил обществото относно заключенията от прегледа на активите и пасивите на КТБ АД от назначените от БНБ одитори, а именно - несъвместими със закона и добрите банкови практики действия на ръководството на КТБ АД, унищожаване или липса на кредитни досиета за кредитен портфейл в размер на 3, 5 млрд лева от 5, 4 млрд. лева и свързаност между длъжниците и мажоритарния акционер в банката; с прессъобщение от 31.07.2014 година БНБ е дала информация относно приемане на доклада на квесторите на КТБ АД и предписване на действия за извършване на надеждна оценка на кредитния и инвестиционен портфейл на банката, която да отговаря на текущото състояние на кредитололучателите и емитентите, както и да съответства на МСФО, като е посочено, че се предвижда одържавяване на „К.А.Б.“ и прехвърляне на всички добри активи и пасиви на КТБ, а в т. 4 изрично се сочи, че лицензът на КТБ ще бъде отнет и ще се пристъпи към обявяването й в несъстоятелност; с прессъобщение от 22.08.2014 г. БНБ е дала допълнителна информация наличието на съмнения в качеството на кредитния портфейл на КТБ АД и предприетите действия по оценка на активите на банката, като се сочи, че назначените одитори не са изразили крайно заключение и не е дадена оценка на кредитния портфейл на банката, и преди горното не е възможно да се вземат решения за бъдещето на банковата група на „КТБ“.

На съда е известно, че с прессъобщение от 16.09.2014 година БНБ е уведомила обществото относно липсата на яснота по отношение капиталовата адекватност на КТБ АД и невъзможността да се докаже пред ЕК, че групата КТБ има достатъчно ниво на капиталова адекватност за кандидатстване за държавна помощ, а с прессъобщение от 22.10.2014 година БНБ е огласила доклада за анализа и оценката на активите на КТБ АД, извършена от одиторските фирми „Ъ.Е.Я.“ ООД, „Д.Б.“ ООД и А.“ ООД, заключението от което е за необходимост от обезценка на активи в размер на 4, 222 млрд. БНБ също така е разпространила информация за основните балансови позиции на КТБ АД към 30.09.2014 г. и за резултатите от оценката на активите на банката, изготвени от одиторските фирми „Ъ.Е.Я.“ ООД, „Д.Б.“ ООД и А.“ ООД.

Не се спори по делото и се установява от представения на стр.17, том 1 и следващите от делото договор за банков кредит от 19.07.2013г., че ищцовата банка се е задължила да предостави на ответника инвестиционен банков кредит в размер 1 300 000 EUR за срок до 15.12.2014г. Ответникът се е задължил да възстанови главницата на 6 месечни вноски с падежи от 15.07.2014г. до 15.12.2014г. (1вн. х 216 665 EUR и 5вн. х 216 667 EUR ). Договорена е годишна възнаградителна лихва от 8%, платима на 25 – то число, а при забава върху просрочената главница се начислява наказателна лихва = ГЛП + 10%. Приложено е извлечение от счетоводните книги на банката, от което е видно, че по договора има редовна главница 1 083 335 евро, текущи лихви – 6 777, 78 евро или общо към дата 21.07.2014г. задълженията са в размер на 1 090 112, 78 евро.

Съгласно представения договор за банков кредит от 18.12.2013г. банката е предоставила банков кредит в размер 288 000 EUR на ответника с цел – заплащане по описания договор за цесия с „Костенец – ХХИ“АД, за срок до 15.12.2016г. Ответникът се е задължил да възстанови главницата на 18 месечни вноски с падежи от 15.07.2015г. до 15.12.2016г. (17вн. х 10 000 EUR и 1вн. х 118 000 EUR ). Договорена е годишна възнаградителна лихва от 8%, платима на 25 – то число, а при забава върху просрочената главница се начислява наказателна лихва = ГЛП + 10%. Съгласно представеното извлечение от счетоводни книги към 21.07.2014г. по процесния договор е дължима редовна главница в размер на 288 000 евро и 1664 евро – лихва, или общо сумата от 289 664 евро.

В банката е получено с вх.№ 7509/22.07.2014г. уведомление за цесия от Л.Т. Т., като в същото е инкорпорирано и изявление за прихващане от ответника за вземане в размер на сумата от 300000 евро. Към уведомлението е приложен анекс №96333 към рамков договор за платежни услуги от потребители за откриване на банкова сметка ••• ен депозит. С отговора на ответника на стр. 173 и следващите от том І е представен и самия договор за цесия от 21.07.2014г. Идентично по съдържание изявление за прихващане е постъпило в банката и с вх.№8322/25.08.2014г., представено на стр.39 и следващите от том І на делото.

С вх.№ 7510 от 22.07.2014г. в банката е депозирано уведомление за цесия от В. Л.Т., в което също е инкорпорирано изявление за прихващане с вх.№, от ответника на задълженията по гореописания кредит с придобитото по цесия вземане в размер на 300 000 евро. В уведомлението се цитира договор за цесия от 22.07.2017г., който е представен от ответника на стр. 176 и следващите от делото, като към уведомлението е приложен и договор за преференциален безсрочен депозит № 812/26.03.2003г. Уведомление за прихващане с аналогично съдържание е входирано и на 25.08.2014г.

Видно от представения на стр. 49 и следващите от делото документ на 25.09.2014г. в банката е получено уведомление за цесия от Л.Т. Т., като в същото е инкорпорирано и изявление за прихващане с вх.№ 9019/25.09.2014г. за вземане в размер на сумата от 25 000 евро, към което е приложен рамковия договор от 01.02.2013г. и анекс № 96333. На стр. 179 е представени и договора за цесия, който е от 24.09.2014г.

Под вх. № 9020на 25.09.2014г. в банката е получено уведомление за цесия от И.Р.С., като в същото е инкорпорирано и изявление за прихващане от ответника с вх.№ 9020/25.09.2014г. за вземане в размер на сумата от 10 000 щатски долара. Към уведомлението е приложен рамковия договор за платежни услуги за потребители / физически лица/ и анекс № 87738/06.11.2012г. На стр. 182 и следващите е представен договора за цесия от 18.09.2014г., по който цесионерът –ответникът, аналогично на горецитираните договори се е задължил да заплати цената на цедираното вземане в срок от 20 дни след извършеното прихващане с банката, отразено в съответните банкови операции. Цена на цедираното вземане не е видно да е уговорена по договора в конкретен размер.

С вх.№ 9021 от 25.09.2014г. в банката е получено уведомление за цесия от Г.Я.С., като в същото е инкорпорирано и изявление за прихващане от ответника за вземане в размер на сумата от 42 000 щатски долара, произтичащо от приложения рамков договор за платежни услуги за потребители от 06.01.2012г. и анекс №76622 към него от същата дата. На стр. 185 и следващите от делото от ответника е представен и договора за цесия с Галина Сотирова от 18.09.2014г.

Под вх.№ 9022 от 25.09.2014г. в банката е получено представеното на стр. 61 и следващите уведомление за цесия от Р.К.С., като в същото е инкорпорирано и изявление за прихващане с вх.№ 9022/25.09.2014г. за вземане в размер на сумата от 26 000 щатски долара, което произтича от приложения договор за преференциален безсрочен депозит от 13.03.2008г., като от ответника е представен договора за цесия с това лице, който също е от 18.09.2014г.

С вх.№ 9023 от 25.09.2014г. в банката било получено уведомление за цесия от В.Д.П., като в същото е инкорпорирано и изявление за прихващане с за вземане в размер на сумата от 15 000 евро, като е представен договор за преференциален безсрочен депозит №22446/05.04.2007г. и рамков договор за платежни услуги от 08.04.2010г. Договорът за цесия с Валентин Петров е от 15.09.2014г. с аналогично на горните съдържание, е представен от ответника с отговора.

С вх.№ 9444 на 17.10.2014г. в банката е получена представената на стр.68 от делото молба - уведомление за цесия от Б.С. С., като в същата е инкорпорирано и изявление за прихващане от ответника за вземане в размер на сумата от 16 000 евро. Представен е договор № 10946 за индивидуален срочен депозит от 12.10.2010г. и осем анекса към него, последният от 28.11.2013г. Договор за цесия с това лице не е представен по делото.

С вх.№9476 от 17.10.2014г. в банката е получено уведомление за цесия от Е.И.Г.-М., като в същото е инкорпорирано и изявление за прихващане за вземане в размер на сумата от 50 000 евро. Цедентът се легитимира с приложените договор за преференциален безсрочен депозит № 22001 и договор за разплащателна сметка на физическо лице №97653 от 26.03.2007г. На стр. 194 и следващите е представен договор за цесия от 08.10.2014г., като е уговорено плащането на цената да е в срок от шест месеца след извършване на прихващането и отразяването му в банковите операции, на две равни вноски, като са фиксирани и падежи – 18.01.2015г. и до 18.04.2015г., но конкретен размер на уговорена цена не е посочен.

С вх.№ 9479 от 17.10.2014г. в банката е получено представеното уведомление за цесия от Б.Д.Б., като в същото е инкорпорирано и изявление за прихващане от ответника за вземане в размер на сумата от 150 000 евро, като е представен рамков договор от 30.01.2013г. и анекс № 95920 към него от същата дата. Договорът за цесия е от 07.10.2014г., представен на стр. 197 и следващите и в същия е уговорено плащането на цената да е в срок от шест месеца след извършване на прихващането и отразяването му в банковите операции, С вх.№10130 от 30.10.2014г. в б.та е получено уведомление за цесия от „Т.Р.П.“ ЕАД, като в същото е инкорпорирано и изявление за прихващане.за вземане в размер на сумата от 263 000лв., като за прихващане със същата сума е депозирано и допълнително изявление за прихващане с вх.№ 12088 от 20.11.2014г. Приложени са рамков договор от 18.01.2010г., договор за разплащателна сметка № 126632/17.01.2008г., договор за разплащателна сметка №126867/17.01.2008г. Договорът за прехвърляне на вземане е от 18.09.2014г. и е представен на стр. 200 и следващите.

Във връзка с депозираните уведомления и прихващания, с две заявления, приложени към отговора съответно под № 8986/24.09.2014г. и № 11520/10.11.2014г., с които ответникът е препотвърдил извършените прихващания, като е изложило, че счита задълженията си по двата договора за кредит за изцяло погасени.

На стр. 215 и следващите са представени извлечения от сметки, в които фигурират описани осчетоводявания на цесиите, като е конкретно описано решение под посочен номер на квесторите и в изпълнение на заповед №3•2732/27.10.2014г., като е отразено и погасяване на главница съгласно инспекторско уведомление от 06.11.2014г.

От ищеца след задължаването му със становище от 03.11.2017г. на стр. 586 и следващите са представени във връзка с процесните изявления за прихващане, подписани от лицата от посочената работна група предложения да се отразят счетоводно цесията и извършеното прихващане, като за всяка дата е посочен конкретен вальор и той е датата на входиране на уведомлението, като напр. спрямо Людмила Т. и В.Т. е посочен вальор -22.07.2014г. Ищецът поддържа, че това представляват анкетните карти за прихващанията.

С отговора на ответника е представен Доклада на БНБ за събитията и предприетите действия, свързани с „К.Т.Б.“ АД и Т.банка „В.“ ЕАД от 27.10.2014г.– стр. 307 и следващите от том І, а на стр. 346 доклад на квесторите на „КТБ“ АД за периода на специален надзор и до момента, коото е от 24.03.2015г. – стр. 346 и следващите. В същия се съдържа изявление, че прихващанията са осчетоводени, като при тази операция е взет предвид приложимия къ момента на извършването им материален закон / стр.11-12 от доклада/.

С писмо от 22.02.2018г. на стр. 631 и следващите от делото в том ІІ е представен доклада на квесторите относно изявления на клиенти на КТБ, свързани с цедиране на вземания към банката или насочени към погасяване на кредити. Приложен е доклад от г-н А.К.относно действителността на определени сделки от 15.09.2014г. и допълнителни становища от 26.09.2014г., 30.09.2014г. и 03.10.2014г., както и схема за осчетоводяване на уведомленията.

По делото е прието основно заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице П.Д. от 18.08.2017 г. и допълнително заключение от 11.01.2018г., които се кредитират от съда като дадени обективно, безпристрастно и компетентно изготвени. Вещото лице сочи, че в изпълнение на първия договор за кредит на 19.07.2013г. сумата в размер 1 300 000 EUR е усвоена от „А.Д.“АД. Експертът сочи, че в изпълнение на втория договор, на 19.12.2013г. сумата в размер 288 000 EUR е усвоена от „А.Д.“АД. В отговор на задача 2.1 на стр. 3 в таблица вещото лице е посочило какви са усвоените, погасени и дължими суми по първия договор за кредит, като е видно, че на 17.01.2014г. е платена първа вноска по главницата в размер на 100 000 евро, както и описаните договорни лихви с падежи до 25.06.2014г. включително. Според експерта на 15.07.2014г. е падежирала вноска по главницата в размер 216 665 EUR и същата е заплатена от ответника. Към 21.07.2014г. не е падежирала и не е била заплатена главница в общ размер на 1 083 335 EUR. Според вещото лице размерът на незаплатената текуща договорна лихва за периода от 26.06.2014г. до 21.07.2014г. е 6 777, 78 EUR, а общият размер на вземането на „КТБ“АД (н.) към 21.07.2014г. възлиза на 1 090 112, 78 EUR. Платените суми по втория договор са отразени в таблица на стр.4 от основното заключение, като към 21.07.2014г. не е падежирала и не е била заплатена цялата главница в размер на 288 000 EUR, заплатени са договорните лихви с падежи до 25.06.2014г.включително, а размерът на незаплатената текуща договорна лихва за периода от 26.06.2014г. до 21.07.2014г. е 1 664 EUR, като общият размер вземане на „КТБ“АД (н.) към 21.07.2014г. 289 664 EUR. Според експерта към 21.07.2014г. вземането на „КТБ“АД (н.) от „А.Д.“АД по процесните два броя договори за кредит е в общ размер 1 379 776, 78 EUR. Вещото лице сочи, че размерът на всички извършени плащания от кредитополучателя „А.Д.“АД към „КТБ“АД (в несъстоятелност) в изпълнение на Договор за банков кредит от 19.07.2013г.е, както следва: заплатена главница: 580 637 EUR; реално заплатена такса: 6 500 EUR; заплатени лихви: 105 284, 03 EUR или общо реално заплатени в размер на 692 421, 03 EUR. Експертът сочи, че размерът на всички извършени плащания от кредитополучателя „А.Д.“АД към „КТБ“АД (в несъстоятелност) в изпълнение на Договор за банков кредит от 18.12.2013г. е, както следва: заплатена такса 1 440 EUR; заплатени лихви в размер на 18 576, 47 EUR или общо платени суми в 20 016, 47 EUR. Вещото лице сочи, че счетоводството на „А.Д.“АД и „КТБ“АД (н.) е водено редовно по отношение процесните договори за кредит, като са спазени изискванията за хронологична последователност и документална обоснованост, документите са осчетоводявани в съответствие със Закона за ДДС и Закона за счетоводството. Експертът сочи, че има пълно съответствие между счетоводните записвания на ищеца и на ответника по отношение извършените прихващания и плащанията със собствени средства на „А.Д.“АД. Експертът сочи, че към 20.06.2014г. наличностите по разплащателните сметки на ответника в „КТБ“АД (н.) са били както следва:

IBAN Салдо Валута Вид сметка BG 68 KORP 9220 10 02297001 703250.02 BGN разплащателна BG 15 KORP 9220 11 02297001 28.48 USD разплащателна BG 50 KORP 9220 14 02297001 60.03 EUR разплащателна IBAN Салдо Валута Вид сметка BG 68 KORP 9220 10 02297001 703250.02 BGN разплащателна BG 15 KORP 9220 11 02297001 28.48 USD BG 50 KORP 9220 14 02297001 60.03 EUR Вещото лице сочи, че през периода 20.06.2014 г. – 30.10.2016 г. по разплащателна сметка в лева с IBAN: ••• ревода от друга банка с наредител „ А.Д. “ АД на обща стойност 300 200 лв., които са използвани изцяло за погасяване на кредитни задължения на дружеството. Вещото лице сочи, че „ А.Д. “ АД е поискало погасяване на кредитите си чрез прихващания, както са отразени в таблицата на стр. 7 от заключението и че в счетоводството на „КТБ“АД са осчетоводени прихващания в общ размер 1 008 275, 47 EUR, от които по договор за банков кредит от 19.07.2013г. чрез прихващане е погасена сума в общ размер 719 363 EUR (главница), а по договор за банков кредит от 18.12.2013г. чрез прихващане е погасена 288 000 EUR главница и 912, 47 EUR лихви. Част от главницата по договор за банков кредит от 19.07.2013г. е погасена чрез реални плащания на собствени средства от страна на „ А.Д. “ АД в общ размер на 580 637 EUR, така както е отразено в таблицата по задача 3.2 на стр. 8 от заключението. Експертът сочи, че общата сума, налична по сметки на дружеството към 22.04.2015г. е 85 562.36 лв., като формирането е посочено подробно в забележка към т.5 на ССЕ). Сумата, която е посочена в частичната сметка за разпределение на налични суми между кредиторите с приети вземания по чл. 69, ал.1 от ЗБН, обявена в Търговски регистър при Агенция по вписванията на 02.03.2017 г., за „А.Д.“АД е 9 456.98 лв., което представлява 11.052733℅ от наличната по сметките й сума. От допълнителното заключение на експертизата се установява, че всички прихващания са осчетоводени от ищцовата б. с дата на вальор – датата на входиране на изявлението, така както е отразено в таблицата по заключението. Всички осчетоводени прехвърлени вземания са извършени на основание Заповед № 3-2732/27.10.2014г. на квесторите на „КТБ“АД, с която е наредено осчетоводяването на уведомления за цесия на вземания по чл.99, ал.3 от ЗЗД и основателните волеизявления за прихващане по чл.104 от ЗЗД да се извършва при спазване на вальора, посочен в попълнената от работната група анкетна карта за конкретното уведомление/волеизявление. За всяко входирано искане за прехвърляне на вземане е създадена работна група, която е попълнила индивидуална анкетна карта, съдържаща следните данни: входящ номер на искането, кратко описание на искането, правен характер на искането, анализ, извод, че изявлението за прихващане е основателно и предложение за счетоводно отразяване на цесията с вальор датата на входиране на искането. Изводите и предложенията от попълнените анкетни карти са одобрени и утвърдени от квесторите на „КТБ“АД, като са взети индивидуални решения, че всяко от процесните прихващания е основателно и следва цесията да бъде счетоводно отразена с вальор датата на входиране на искането: Решение № 21, Решение № 55, Решение № 90, Решение № 89, Решение № 91, Решение № 92, Решение № 93, Решение № 134, Решение № 142, Решение № 143, Решение № 112. Експертът сочи, че всички счетоводни операции, отразяващи прихващанията са извършени на 06.11.2014г., със закъснение (по-късно от датите на входиране на исканията за прихващане), тъй като „КТБ“АД е била под особен надзор и е било необходимо спазването на определена процедура, съгласно съгласно Заповед № 3-2489/09.10.2014г. на квесторите на „КТБ“АД: попълване на анкетни карти, одобряване на същите от квесторите, взимане на конкретни решения от квесторите на „КТБ“АД по отношение всяко входирано искане. Вещото лице сочи, че няма сторниране на процесните прихващания и няма счетоводни операции, извършени през 2015г. Според експерта в счетоводната система на ищеца е отразено, че договор за банков кредит от 19.07.2013г. за 1 300 000 EUR е погасен (приключен) на 12.03.2015г. На 06.11.2014г. е осчетоводена цесия с цедент „Т.Р.П.“ЕАД в размер 263000лв. Сумата е била изчислена при включване на лихви до 06.11.2014г. Впоследствие на 31.12.2014г. е извършена нова счетоводна операция, като са сторнирани лихвите след изявлението за прихващане – за прихващане е използвана сумата от 177 816, 47лв. (90 916, 12 EUR ). Остатъкът от сумата след прихващането в размер 85 183, 53лв. и начислените по него лихви за 02.2015г. (0, 24лв.), 03.2015г. (7, 10лв.) и 04.2015г. (6, 39лв.) формират обща сума в размер 85 197, 26лв., която е налична по сметката на дружеството. Няма последващи осчетоводявания по кредита след 31.12.2014г. Налице е забава в действията на „КТБ“АД по приключване на кредита, поради претовареност. В счетоводната система на ищеца е отразено, че договор за банков кредит от 18.12.2013г. за 288 000 EUR е погасен (приключен) на 22.01.2015г. Последните счетоводни операции по кредита са извършени с прихващането на 06.11.2014г. Няма последващи осчетоводявания по кредита. Към 17.02.2017г. – датата на исковата молба общата сума, налична по сметки на дружеството е 85 562.36 лв., както е посочено в основното заключение на ССЕ. Кредитите на дружеството са напълно погасени чрез плащане с реални парични средства и чрез прихващане.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира, че иск по чл. 59, ал. 2 от ЗБН не е надлежно предявен с исковата молба, тъй като такъв петитум липсва, както е посочено и в доклада на делото, но с оглед на това, че за да бъде обявено за относително недействително прихващането, следва първо да се прецени дали същото е валидно, следва да бъдат обсъдени и тези доводи на ищеца. Исковете по чл. 59, ал.3 и ал.5 от ЗБН предполагат наличие на валидно /действително/ прихващане, като се обявява само относителната му недействителност спрямо кредиторите в производството по неъстоятелност. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. По делото не се спори, че процесните изявления за прихващане са без нотариална заверка на подписа на прихващащия, тъй като са направени през времето на специалния надзор на КТБ АД и са по реда н а ЗЗД. Доколкото прихващаният а са извършени във времето преди откриване на производство по несъстоятелност на " К.Т.Б. " АД / открито едва на 22.04.2015 г. с р ешение № 664 по т.д. № 7549/2014 г., VI-4 състав на СГС/, писмените изявления за тях са адресирани до квесторите на банката, тъй като тогава банката все още не е имала и е нямало как да има към онзи момент назначени синдици. Поради това съдът намира, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН е неприложима по отношение на процесн ите прихващан ия. Процесните изявления за прихва щане са направ е ни редовно и валидно, на основание ЗЗД, като адресирани до квесторите и съгласно нормите на Закона за кредитните институции. Съгласно чл. 107 от ЗКИ, с назначаването на квестори всички правомощия на надзорния и управителния съвет, съответно на съвета на директорите на банкат а се преустановяват и се упражняват от квесторите, а по силата чл. 106, ал. 3 от ЗКИ, ако БНБ е отнела лиценза на банката, правомощията на квесторите се прекратяват след назначаването от съда на ликвидатор, съответно на синдик. Видно от вписванията по партидата на „КТБ“ АД в публичния Т ърговския регистър, към датата на получаване на изявленията за процесните прихва щания, не е било налице открито производство по несъстоятелност и съответно не е имало назначен синдик. Поради това уредената в чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за изявлението за прихващане не намира и не може да намери приложение именно поради липсата на открито производство по несъстоятелност и на синдик. По отношение на същите намират приложение общите правила на чл. 103 - чл. 105 от ЗЗД за извънсъдебно прихващане. Само за пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗБН не съдържа конкретни правила за процесуална легитимация на страните по иск, целящ да се релевира неспазването на императивното изискване за форма, за разлика от правилата на чл.59, ал.3 и 5, чл.60 и чл.62 от ЗБН, които уреждат конкретни искове, насочени към попълване масата на несъстоятелността и предвиждат надлежна легитимация на страните. Нормите на чл.60 и чл.62 от ЗБН са специални правила и не могат да бъдат тълкувани и прилагани разширително. Така искът за признаване за нищожна на една правна сделка поради нарушено изискване за форма, включително и на едно прихващане, може да бъде предявен от страната, която участва в извършеното прихващане. Следователно, в разглеждания случай активната легитимация по тези евентуални искове е на страната на банката, която е и ищец по тях, а не на синдиците, които са единствено нейни представляващи. Предвид горното, дори и да бе надлежно формурирано такова искане по исковата молба, то същото като предявено от синдиците и при липса на активна процесуална легитимация, би било недопустимо.

По предявените исковите претенции за относителна недействителност на процесните прихващания, съдът намира следното: Чл.59, ал.5 от ЗБН е предвиждал в редакцията си до 28.11.2014г., че недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. С изменения в закона, обнародвани в Държавен вестник на 28.11.2014г. и влезли в сила в деня на обнародването, разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН е изменена както следва: „Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1. след началната дата на неплатежоспособността; 2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т. 1.“ Със закона за изменение и допълнение на ЗБН, обнародван в Държавен вестник, бр.22 от 13.03.2108г., в сила от 16.03.2018г., чрез §8 от ПЗР е предвидено, че „чл.59, ал. 5, 6 и 7 се прилагат от 20.06.2014 г.“. Спорният въпрос между страните е коя редакция на разпоредбата на чл. 59, ал.5 от ЗБН е приложима към процесните прихващания, като съдът следва да обсъди и възраженията на ответника относно параграф 8 на ПЗР на ЗИДЗБН. Съдът намира, че въпреки неточната формулировка, а именно с разпоредбата на параграф 8 се казва, че ал.5 се прилага към определена задна дата, но без да се уточнява в коя редакция, тъй като и към 20.06.2014г. в ЗБН е имало ал.5 на чл. 59 от ЗБН и безспорно същата се е прилагала, то доколкото параграфът сочи едновременно ал. 5 и ал.6 и 7, които са приети по-късно, то с тази норма се придава обратно действие към датата на неплатежоспособността на „КТБ“ АД на предвидените в чл.59, ал.5 от ЗБН основания за относителна недействителност на извършени от кредитори на банката или от самата банка прихващания. Последицата от уважаване на исковете по чл. 59, ал. 2 от ЗБН би била, че спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността, прихващането не се е състояло, т.е. за нуждите на попълването на масата на несъстоятелността вземането на банката към съответния нейн длъжник продължава да съществува и става незабавно изискуемо съгласно чл.23, ал.1 от ЗБН, но също така и вземането на кредитора към банката също продължава да съществува. Кредиторовото вземане, обаче в този случай остава без защита и без реална възможност за реализация, защото за кредиторите, които, смятайки вземанията си за погасени чрез извършеното прихващане, съответно не са ги предявили пред синдиците на банката за приемане по надлежния ред, всякакви възможности да реализират вземанията си практически са изчерпани, защото са изтекли преклузивните срокове за това. Правилата на чл.59, ал.5 и ал.6 от ЗБН не предоставят на посочената група кредитори никаква възможност за удовлетворяване на вземанията им. Получава се така, че непосредственият резултат от приложението на новото изменение в закона ще е, че извършилите прихващания длъжници на банката, в това число и ответникът по настоящото дело, се превръщат в нейни длъжници с незабавно изискуеми задължения в неочаквано по-голям за тях размер, а се заличава с обратна сила реализацията на вземанията на вложителите срещу банката по начина, по който те са избрали, като в качеството им на кредитори на банката, те нямат никаква възможност или имат само хипотетична възможност да реализират своите вземания срещу нея. Съдът намира, че параграф 8 на ЗИД на ЗБН, обнародван в Държавен вестник, бр.22 от 13.03.2108г., е приет intuitu personae за уреждане на правното положение на обявената в несъстоятелност банка „КТБ“ АД, което е видно от мотивите към законопроекта. Няма никаква логика да се приеме, че това изменение касае всички възможни бъдещи отношения във връзка с неплатежоспособността на други банки, тъй като е относимо само за конкретния случай на „КТБ“ АД, което е видно и от конкретната дата, посочена в изменението, което е началната дата на неплатежоспособността на банката. Абсурдно е да се приеме, че ал.5, 6 и 7 на чл.59 от ЗБН биха имали същото приложение, към посочената дата по отношение на всички адресати на ЗБН, а именно други банки, които евентуално биха били в производство по несъстоятелност, тъй като редакцията му е към конкретна дата, а не например към началната дата на неплатежоспособност, за да се приеме, че законът не е изменен единствено и само с цел попълване на масата на несъстоятелността на конкретната банка – „КТБ“ АД. Приетите изменения в закона са с извънреден характер, тъй като обслужват интересите на ограничен кръг от правни субекти, като същевременно се игнорират интересите на друг кръг правни субекти, което го поставя в противоречие с принципа на правотата държава, прогласен в чл.4, ал.1 от Конституцията и в противоречие с прогласения в чл.19, ал.2 от Конституцията принцип на равнопоставеност на всички правни субекти. Противоречието на разглежданата правна норма с Конституцията, обаче, не предоставя на съдилищата правомощие да откажат прилагането й, позовавайки се на прякото действие на Конституцията. Действително както изтъква и ищцовата страна Конституцията не съдържа забрана за придаване на обратно действие на новия граждански закон към заварени факти и правоотношения, освен когато става въпрос за наказателни закони, с които се предвиждат нови или по-тежки санкции от отменените, както посочва и Конституционният съд в практиката си, а именно решение № 4 от 11.03.2014 г. по ко н ст.д ело № 12/2013 г., обн., ДВ, бр. 27 от 25.03.2014 г. / делото, образувано по искане за обявяване на противоконституционност на обратимото действие на материалноправните разпоредби чл.645, чл.646 и чл.647 ТЗ и правните им последици/, но горното следва да бъде съобразено и с пряко приложимите норми на европейското право. Чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 (Протокол 1) към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) защитава правото на мирно ползване на собствеността. Както Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е имал многократно възможност да изясни, основната цел на въпросния текст е да защити всяко лице срещу необосновано вмешателство в неговото право на мирно ползване на собствеността му ( Broniowski v. Poland, §143), а произтичащото от чл. 1 от ЕКЗПЧОС задължение на всяка от държавите-страни по Конвенцията е да осигури на всеки под нейна юрисдикция правата и свободите, предоставени от Конвенцията ( Ališić and others v. Bosnia and Herzegovina, Croatia, Serbia, Slovenia and the Former Yugoslav Republic of Macedonia, §100). В практиката си ЕСПЧ е изяснил съдържанието на въпросното правило, като се приема, че се защитава не само правото на собственост, но и т.нар „притежание“, което не е ограничено само до собственост върху материални блага, а включва и вземания, и други материални права с икономически характер ( Broniowski v. Poland, §129). При разглеждане на съответствието на такава мярка с изискванията на чл.1 от Протокол 1 за допустима намеса ЕСПЧ е посочил, че тя би била законна, ако е част от ясен, достъпен и предвидим закон, има легитимна цел в защита на обществен интерес и е пропорционална на преследваната легитимна цел, т.е. не съставлява прекомерна тежест за засегнатия индивид и при преценка дали на засегнатите лица е била предоставена адекватна възможност за защита. Както изтъква и ответника съдът на ЕС многократно е посочвал, че намесата при мирното ползване на собствеността трябва да постига "справедлив баланс" между изискванията на обществения интерес и изискванията за закрила на основните индивидуални права ( Спорунг и Льонрот с/у Швеция, 23.09.1982г., А. 52, § 69) и че трябва да е налице разумна връзка на пропорционалност между използваните средства и целта, преследвана с която и да било мярка, лишаваща дадено лице от собственост ("П.К.Н." АД и др. с/у Белгия, 20.11.1995 г., А-332, § 38). Прието е, че държавите разполагат със свобода на преценка по отношение както на избора на принудителни мерки, така и на решението дали последиците от възприетите мерки са оправдани от гледна точка на обществения интерес, за да се постигне преследваната от съответния закон цел ( Шасаню и др. с/у Франция, Е CHR 1999 -III, § 75), но следва да установи дали изискваният баланс е постигнат по начин, съвместим с правото на мирно ползване на собствеността (З. и З. § 69). ЕСПЧ е посочил в практиката си, че наличието на несигурност, независимо дали произтичаща от закона, от изпълнителната власт или от практиките на националните органи, е фактор, който трябва да бъде взет предвид при преценка на действията на държавата ( в този смисъл делото Broniowski v. Poland, §151), като същите принципи са изложени и по делото N.K.M. v. Hungary, §48, където ЕСПЧ изрично е подчертал, че наличието на законово основание според националното законодателство само по себе си не е достатъчно, за да бъде задоволено изискването за законност на дадена мярка, а е необходимо законовото основание да съответства на принципа на върховенство на закона и да предоставя гаранции срещу произвол (§ 47). Относно преценката за пропорционалност, а именно наличие на справедлив баланс между намесата в индивидуалните признати права и обществения интерес, ЕСПЧ е постановявал, че приемането на закон с обратно действие, с който са отнети права, признати от арбитражни решения, не отговаря на разглежданото изискване за справедлив баланс ( Smokovitis and others v. Greece ). Посочените принципни разрешения намират приложение и при преценката на съответствието на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН с чл.1 от Допълнителен протокол № 1 към ЕКЗПЧОС. Безспорно е, че §8 засяга вземания, които кредитори на „КТБ“ АД (н) притежават срещу банката. Вземанията представляват права с имуществено изражение и несъмнено попадат в приложното поле на понятието „притежания“ по смисъла на чл.1 от Протокол 1. ЕСПЧ е имал възможност да се произнесе именно по подобен казус, засягащ вземания на кредитори срещу банки, а именно по делото Ališić and others v. Bosnia and Herzegovina, Croatia, Serbia, Slovenia and the Former Yugoslav Republic of Macedonia е установено нарушение на разглеждания текст от Конвенцията поради невъзможността на вложителите да изтеглят дълги години вземанията си от банката. Процесният параграф 8 от ЗИДЗБН както се установява от достъпната публична информация на интернет-страницата на Народното събрание ( http: //www.parliament.bg/bg/bills/ID/77851 и http: //www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2577/reports/ID/7571 ) не фигурира в първоначалния вариант на законопроекта и че е добавен по предложение на един народен представител на 31.01.2018г., между първо и второ четене, без мотиви и без обосновка на това предложение. Поради липсата на каквато и да е обосновка на това законодателно предложение, не може да се приеме, че то отговаря на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, пропорционалност и стабилност, изискуеми от чл.26 от ЗНА. Начинът на предлагане и на гласуване от законодателя на правилото на §8 нарушава правила та на ЗНА относно изработването на нормативните актове и по-конкретно разпоредбите на чл.15, ал.1 и ал.2, чл.19, ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2 всички алинеи на чл.26, чл.28, ал.2 и др. Разглежданият §8 от ПЗР не издържа и проверката за предвидимост, въздигната в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.1 от Протокол 1 в необходимо условие, за да се допусне вмешателство в правото на мирно ползване на притежанията. Придаването на обратно действие на законова норма повече от 3 години след влизането й в сила, осъществено чрез немотивирано законодателно предложение между първо и второ четене на законопроекта, очевидно не представлява предвидим законодателен акт и поставя всички засегнати правни субекти в невъзможност да съобразят своето поведение с посочената правна норма, нито да оценят нейното въздействие върху правата им. Как следва цедентите да защитят правата си, които не са предявили вземанията си, считайки ги за погасени, и как е следвало да съобразят, че три години след прехвърлянето на техните вземания, законодателят ще приема промяна на законовата регламентация и няма да зачита извършеното прихващане, като не им се предоставя възможност съобразно приетото изменение допълнително да ги предявят? Съдът намира, че ЗИД на ЗБН, обнародван в Държавен вестник, бр.22 от 13.03.2108г., и в частност неговия § 8, не са предназначени да отговорят на ясен и защитим обществен интерес, като същевременно те възлагат върху кредиторите на банката, извършили прихващания на свои задължения към „КТБ“ АД (н) със свои вземания към същата банка, прекомерна тежест, защото от една страна ще се утежни с обратна сила на положението им като длъжници на банката в несъстоятелност с незабавно изискуеми вземания в размери, надвишаващи техните легитимни очаквания и от друга страна, се заличава с обратна сила на изпълнението на споменатите вземания, постигнато чрез прихващанията, като цедентите се лишават като кредитори от реални възможности да реализират своите вземания срещу банката и се поставят в положение на правна несигурност. Нито от мотивите на законопроекта, нито от цялостната преценка на всички текстове на ЗИД на ЗБН, обнародван в Държавен вестник, бр.22 от 13.03.2108г., може да се направи обоснован извод, че поставянето на определен кръг от правни субекти в подобно положение е необходимо и справедливо. Накърнявайки по недопустим начин правото на мирно ползване на собствеността по смисъла на чл.1 от Протокол 1, разглежданият §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН не предоставя на засегнатите лица ефективна възможност за защита, която се изразява и в липсата на възможност за подаване на индивидуална жалба до Конституционния съд, като не позволява на засегнатите лица да се борят срещу ретроактивно законодателство, което засяга техните права и интереси. Горните мотиви водят до извода, че разпоредбата на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН противоречи на чл. 1 от Допълнителния протокол №1 към ЕКЗПЧОС, т.е. на международен договор, по който Република България е страна, а съгласно изричната норма на чл.5, ал.4 от Конституцията, въпросният международен договор е част от вътрешното право на Република България и има предимство пред нормите, които му противоречат. Прякото действие на Конституцията съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2, дава правомощие на съдилищата да приложат нормите на международния договор с предимство пред вътрешноправните норми, които им противоречат. В разглеждания случай предимството на чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към ЕКЗПЧОС пред националното право води до отказ от прилагането на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН към разглеждания правен спор по настоящото дело.

Съдът намира, че преценката на основателността на разглежданите искове следва да се направи в съответствие с редакцията на закона, действаща към момента на извършване на оспорваните прихващания. Това е така, защото исковете целят постигане на правните последици от недействителност на една едностранна сделка, каквато е прихващането, а преценката за това дали една сделка е действителна или не следва да се извършва съгласно нормите, в сила към момента на извършването й. Недействителността на една сделка е законова санкция за наличието на тежък порок при извършването й, затова е необходимо както порокът, така и прикрепената към него санкция да следват от изрична законова норма. Правните субекти трябва да съобразяват поведението си и актовете си със законите, действащи към момента на извършване на съответното действие или акт, като е недопустимо да бъдат санкционирани за извършване на действия, които към момента на извършването им не са били в нарушение на закона, дори и ако с последващи изменения на закона е предвидена такава санкция. Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, с която се регламентира потестативното право да се иска обявяване на извършени от кредитор прихващания за относително недействителни по отношение на всички кредитори на несъстоятелността, е материалноправна, поради което и предвид неприлагането на процесния параграф 8 от ЗИД на ЗБН, следва да се приеме, че това изменение на разпоредбата действа занапред във времето и в изменената си редакция тя е приложима само за правоотношения, възникнали след датата на влизането й в сила - след 28.11.2014 г. Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакция та след изменението с ДВ бр.98/2014г., не е приложима за юридически факти, които са възникнали преди 28.11.2014 г. и в частност за процесните прихващания, които са извършени и реализирали целта си с достигане на изявлението за прихващане до банката, а в случая всички изявления са входирани най-късно до 30.10.2014г., т.е. преди 28.11.2014г. и следователно относно правното им действие и тяхната недействителност според съда е приложима нормата на чл. 59 от ЗБН в редакцията преди изменението с ДВ бр.98/2014г. Правните последици на процесните прихващания са се осъществили при действието на старата редакция на чл. 59 от ЗБН и са породили действие, поради което липсва основание да се приеме, че към тях е приложима новата му редакция, уреждаща несъществували дотогава материални предпоставки за недействителност по отношение на кредиторите, тъй като окончателните правни последици вече са били финално проявени и фактическият му състав не предполага развитие на други факти, чийто правни последици да се породят при действието на новия закон, така че да дават възможност на същия нов закон да може да се приложи. Горното не се опровергава от твърдението на ищцовата страна, че потестативното право да се иска недействителност на прихващането възниква едва с откриване на производството по несъстоятелност и назначаването на синдик, което е извършено на 22.04.2015г., към която дата е в сила новата редакция на разпоредбата, тъй като правните норми, регламентиращи хипотезите на недействителност на едно правно действие са материалноправни и не могат да намерят приложение към вече възникнало и осъществено правоотношение. Моментът на възникване правото на активно легитимираната страна да подаде иска, не може да се отъждествява с материалните предпоставки за действителност или недействителност на осъществяване на прихващането по чл. 59 от ЗБН, тъй като те следва да са налице и се преценяват към момента на завършване на фактическия му състав и проявяване на окончателните му правни последици, а не към последващ момент, а именно възникване на легитимацията на конкретни лица да подават искове срещу прихващания, които по право са недействителни по отношение на кредиторите. Предвид горното, макар че фактически процесуалното право да се иска недействителност на прихващането да е реализуемо за синдиците на банката след откриването на производство по несъстоятелност, то действителността или недействителността на самото прихващане следва да се преценява към момента на осъществяването на фактическия му състав, а той в конкретния случай е изпълнен с входиране на изявленията за прихващане, като най-късното такова е на 30.10.2014г., тъй като към този момент вземанията са били насрещни и изискуеми. Дори ищцовата страна сочи, че ответникът е упражнил извънсъдебно така възникналото в негова полза право да извърши прихващане между насрещни парични задължения, като е отправило изявление за това до КТБ АД (н) и това изявление е достигнало до банката, поради което следа да се приеме, че прихващането е породило предвиденото в чл.104, ал.2 ЗЗД действие и насрещните вземания на страните се считат погасени до размера на по- малкото от тях. Горното се потвърждава и от установеното от съдебно-счетоводната експертиза, в заключението на която се сочи, че всички процесни прихващания са осчетоводени при банката и то с дата на вальор – датата на входиране на съответното изявление. Този погасителен ефект съгласно чл. 104, ал.2 ЗЗД настъпва от деня, в който са се осъществили всички предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на прихващане, ето защо тази дата следва да се приеме за такава на извършване на прихващането. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ищеца, че не би могло да настъпи прихващане поради това, че насрещните вземания не били ликвидни и изискуеми към момента на извършването му, поради това, че с решението на УС на БНБ от 20.06.2014г. се спира изпълнението на всички задължения на „КТБ“ АД съгласно чл. 116 от Закона за кредитните институции / ЗКИ/. Тази забрана е адресирана до банката и се отнася за реалното изпълнение на задълженията й, т.е. плащането, но не отменя изискуемостта на задълженията на банката. Аргумент за това е, че е налице изрична разпоредба, а именно чл. 119, ал.4 от ЗКИ, в която се посочва, че в периода, в който банката е под особен надзор се смята, че тя не е в забава, т.е. по иначе изискуеми нейни задължения, законодателят я е освободил от отговорността при забава, но с горното не се отменя изискуемостта на вземанията. В чл. 119, ал.2 от ЗКИ се постановява, че с поставяне на банката под особен надзор се спират изпълнителните производства срещу нейното имущество, но прихващането е различен правен институт от принудителното изпълнение. Прихващането е материалноправен способ за погасяване на две насрещни задължения и гражданско правно средство за удовлетворяване на кредиторовото вземане, което е различно от принудителното изпълнение и прилагане на разпоредбата по аналогия е недопустимо. Следователно в случая са извършени процесните прихващания и към тях, независимо от датата на придобиване на вземането на кредитора, не може да се приложи новата редакция на чл. 59, ал.5 от ЗБН и да се обявят за недействителни само и единствено поради факта, че са извършени след началната дата на неплатежоспособността, която е обявена едва с влизане в сила на решението на САС и е 20.06.2014г. Следователно главния иск, който ищецът основава на твърденията си, че в негова полза съществува потестативното право по чл. 59, ал.5 от ЗБН в новата редакция, а именно след изменението с ДВ бр.98 от 28.11.2014г. е неоснователен.

Неоснователен е довода на ищеца, че независимо от приложимата редакция, то прихващанията се явяват недействителни и при приложимост на предходната редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, а именно преди изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г. в сила от 28.11.2014 г. Съгласно ал. 5 на чл. 59 от ЗБН в редакцията й преди изменението, недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Следователно чл. 59, ал. 5 от ЗБН в предишната му редакция не предвижда, че извършеното от кредитор на банката прихващане след началната дата на неплатежеспособността, респ. след датата на поставянето на банката под специален надзор, е основание за недействителност, тъй като в тази редакция в чл. 59, ал. 5 от ЗБН се отнася само и единствено до прихващания извършени както е записано в нея от длъжника, а длъжникът в производството по несъстоятелност е ищецът, т.е. несъстоятелната банка. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че с изменението на чл. 59 от ЗБН с ДВ, бр. 98 от 2014 г. в сила от 28.11.2014 г. се внася промяна не само в ал. 5, като се разширява приложното й поле с включване на прихващания, извършени от кредитори на банката-длъжник, но също така се изменя и ал. 1 на същия член с добавката в първото изречение „освен в случаите по ал. 5", с което фактически прихващанията на кредитори на банката, с които е разширено приложното поле на ал. 5 са изключени от приложното поле на ал. 1, която дотогава ги е уреждала. Очевидно е, че посоченото допълнение в ал. 1 е направено с цел да се синхронизира новата уредба, тъй като дотогава, прихващанията извършени от кредитор на банката - длъжник в темпоралния момент на ал. 5 са били допустими и действителни, като с оглед промяната в ал. 5, това е наложило нововключените в приложното поле на ал. 5 прихващания, извършени от кредитори на банката да бъдат изключени от приложното поле на ал. 1, уреждаща реда за извършване на действителни прихващания. Предвид горното съдът намира, че предявеният иск за прогласяване нищожността на пр оцесните прихващания на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен, тъй като съобразно приложимата редакция на разпоредбата те не подадат в нейното приложно поле.

По евентуалния иск с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН, съдът намира следното:

Съгласно действащата към процесния момент и приложима редакция на ал. 3 на чл. 59 от ЗБН п рихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. С ъгласно редакцията на ал. 4 на чл. 59 от ЗБН към процесния момент с чита се, че кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции. В случая е безспорно между страните, че договор ите за цесия са сключени на посочените в тях дати, които не се опровергават, изявленията за прихващане са постъпили в банката най-късно на 30.10.2014г. и всички те са преди 06.11.2014г., следователно не е приложима оборимата презумпция на чл. 59, ал.4 от ЗБН, тъй като решението на БНБ за отнемане на лиценза е от 06.11.2014г., а в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи знанието на ответника. Съдът намира, че в горепосочената разпоредба под знание за настъпила неплатежоспособност не се визира наличие на специални познания у конкретния кредитор с оглед обоснован икономически анализ, който да установява че са налице предпоставките за обявяване на неплатежоспособност на банката, а знанието на средностатистическия гражданин/ търговец. Установяването на състоянието на неплатежоспособност на банката в специалното производство по искането по откриване на производство по несъстоятелност е процесуално действие на съда, което изисква специални знания и изслушване на експертно заключение, но не това е смисъла на горепосочената разпоредба, доколкото относимите факти в това производство се установяват със сила на пресъдено нещо едва с влизане на решението в сила, а очевидно не това е целта на закона, който разграничава хипотезите на прихващане преди решението за откриване на производство по несъстоятелност и след това. Следователно смисълът на изискваното знание на кредитора по чл. 59, ал. 3 от ЗБН за настъпилата неплатежоспособност не се свърза с надлежното й установяване с доказателствени средства в съда, а със знанието на средностатистическия гражданин за това, че банката е изпаднала в такова състояние. Същевременно това знание изисква да се установи, че кредиторът е знаел, че банката е в неплатежоспособност, а не че е налице опасност от такава. Ако законодателят е целял друго, е можело да употреби израза „знание за опасност от неплатежоспособност“, но не е сторил това. По делото и с оглед безспорните факти, оповестени в публичното пространство се установи, че с решение от същия ден на Управителния съвет на БНБ (решение № 73 от 20.06.2014г.) търговската банка е била поставена под особен надзор за срок от три месеца, били са назначени квестори, спряно е било изпълнението на всички задължения, забранено е било извършването на дейностите, съгласно лиценза за извършване на банкова дейност, отстранени са били от длъжност членовете на Управителния съвет и Надзорния съвет, както и са били лишени за срок от три месеца от право на глас акционерите в банката, притежаващи повече от 10% от акциите й. Решението е било изменено и допълнено с Решение № 74 от 22.06.2014г. И двете решения са станали известни на обществеността чрез медиите, както и са били обявени в търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на банката на 23.06.2014г. Вписани в търговския регистър са били и Решение № 82 от 30.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ за намаляване на лихвените проценти по депозити до средния пазарен размер за банковата система, както и Решение № 104 от 15.08.2014г. за разрешаване извършването на някой банкови дейности за целите на погасяване на кредитите. Същевременно от квесторите на банката са започнали действия за установяване текущото състояние на банката и с Решение № 94 от 31.07.2014г. на Управителния съвет на БНБ е бил приет докладът за текущото състояние на „КТБ“ АД към 30.06.2014г. в изпълнение на изискването по чл. 121 от ЗКИ. Допълнително са били изпълнени и предписания, съгласно писмо вх. № БНБ-105551/05.09.2014г. - на дружествата „Ъ. и Я. О. “ ООД, „Д. О. “ ООД и „А. “ ООД са били възложени първоначално частична (на 25.06.2014г.), а в последствие цялостна оценка на активите на „КТБ“ АД. За тези действия обществеността също е била уведомена чрез медиите. С Решение № 114 от 16.09.2014г. на Управителния съвет на БНБ, вписано в търговския регистър, действията на квесторите са били обобщени. За приключване на цялостната оценка на активите е бил определен срок до 20.10.2014г., а след представяне на оценката и извършване на съответните счетоводни операции за отразяването й в баланса на банката, в срок най-късно до 31.10.2014г. квесторите е трябвало да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на „КТБ“ АД. Със същото решение е бил продължен срокът на специалния надзор на банката поради констатиран остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата дейност и за изпълнение на задълженията към депозантите и другите кредитори. Докладът на „Ъ.и Я.О.“ ООД, „Д.О.“ ООД и „А.“ ООД е бил внесен в БНБ на 20.10.2014г. от квесторите (Информация за основните балансови позиции на „КТБ“ АД към 30.09.2014г. и за резултатите от оценките на активите на банката, изготвени от одиторските фирми). Докладът е бил публично оповестен и е станал достояние на обществеността чрез медиите. Касаело се е за анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции към 30.09.2014г., с основен извод за необходимост от обезценка на активи в общ размер на 4 222 млн. лева. Сходни са били изводите и на длъжности лица от БНБ, които също са правили проверка. С Решение № 133 от 21.10.2014г. на Управителния съвет на БНБ, след приемане на доклада, отново е било указано на квесторите в срок до 31.10.2014г. да предприемат необходимите действия за осчетоводяване в баланса на банката на резултатите на оценката и анализа на активите към 30.09.2014г. На 27.10.2014г. в Народното събрание е бил внесен доклад “Събитията и предприетите действия, свързани с „КТБ“ АД и ТБ “В. ЕАД“ от името на Управителния съвет на Българската народна банка. В доклада е било посочено, че на основа на данните от анализа, оценката и заключението на одиторските фирми за размера на необходимите обезценки, се очаква КТБ да отчете пред Управление „Банков надзор“ на БНБ отрицателен собствен капитал. След получаване на финансовите и надзорните отчети следва законовото задължение за отнемане на лиценза на банката, която има отрицателен собствен капитал, като решението за отнемане на лиценза се вземе в срок от 5 работни дни от установяване на неплатежоспособността. В доклада е било изложено още, че други решения и действия ще бъдат възможни единствено само ако Народното събрание намери за уместно и своевременно приеме изменения и допълнения на действащото законодателство, включително и по отношение на ресурсното обезпечаване. След множество дискусии и обсъждания, едва на 31.10.2014г. от народните представители е била отхвърлена възможността за законодателно изменение за оздравяване на банка с отрицателен капитал. По време на цялото действие на особения надзор е имало и ясно изразени инвеститорски намерения по отношение на банката, които са ставали известни на обществеността чрез медиите. На 04.11.2014г. квесторите на „КТБ“ АД са внесли в БНБ с писмо вх. № БНБ-127892/04.11.2014г. финансови и надзорни отчети в КТБ към 30.09.2014г. – Капиталови изисквания ( COREP ) – Индивидуален, Обща рамка за финансово отчитане (ОРФО/ FINREP ) – Индивидуален. Установявала се е отрицателна стойност на собствения капитал на банката в размер на минус 3 745 313 хил. лева, определени според Регламент (ЕО) № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013. Докладът и всички извършени до тогава действия от БНБ са били обобщени в мотивите към Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна б.. С решението, на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ, лицензията за банковата дейност на „К.Т.Б.“ АД е била отнета. За решението е имало прессъобщение още на 06.11.2014г., след вземането му, а на следващия ден – 07.11.2014г., решението е било обявено в търговския регистър по партидата на „КТБ“ АД. С оглед възприетото от фактическа страна, съдът намира не се установява, че към момента на придобиване на вземан ията по договорите за цесия, всяко от които е преди на която в банката е входирано уведомлението за цесията и следователно и тя като длъжник по цедираното вземане, вече е известена за новия кредитор, ответникът е знаел за неплатежоспособността на банката – релевантното обстоятелство, че тя е имала отрицателен капитал. Обстоятелството е било установено като сигурно (обективно съществуващо състояние) в резултат на дейността на квесторите на банката (при установяване текущото състояние на банката по чл. 121 от ЗКИ и при неограничения достъп и контрол на квесторите върху помещенията на банката, счетоводната и друга документация по чл. 108 от ЗКИ), под надзора на Централната банка, едва след 20.10.2014г., когато е бил изготвен окончателно отчет за капиталовата адекватност на „КТБ“ АД, за който отчет, също съгласно възприетото от фактическа страна, обществеността е била уведомена с оповестяването на 06.11.2014г. на Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка. При цялостна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че н е се установява от събраните по делото доказателства ответникът да е имал данни за финансово-икономическото състояние на банката повече от това, което е било известно на обществеността чрез медиите.

Следователно към момента на придобиване процесните цедирани вземания, което е със сключването на съответните договори за цесия в периода от 21.07.2014г. до 08.10.2014г. и дори към момента на извършване на последното прихващане с изявление от 30.10.2014г. по делото не се установи с надлежни доказателства, че ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност на ищцовата б., нито че в общественото пространство към този момент е разпространена такава информация, от която той е могъл и е бил длъжен да узнае същото. Предвид горното не е налице една от предпоставките за уважаване на иска за недействителност, а именно знанието, поради което същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските, съдът намира, че с оглед изхода на спора разноски се следват на ответника, а не на ищцовата страна. Ответникът претендира като разноски сумата от 650 лв., представляващи депозитите за съдебно-счетоводната експертиза, като искането му следва да бъде уважено.

От масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД - в несъстоятелност е дължима държавна такса по исковете в размер на 60 000лева, съответно на цената на исковете (чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 59, ал. 7 и чл. 57, ал. 6 от ЗБН). Разпоредбите на чл. 59, ал. 7 и чл. 57, ал. 6 от ЗБН, нови ДВ, бр. 41 от 2015г., в сила от 05.06.2015г. са процесуалноправни и с действие по отношение на всички образувани и висящи производства. Общият размер на процесните прихващания, които се оспорват, е 1 008 275, 47 евро, т.е. цената на исковете възлиза на 1 972 015, 41 лв. Дължимата държавна такса е 4% от горепосочената сума или 78880, 61 лв., която следва да бъде присъдена в полза на СГС.

Воден от горното съдът